МИСТИЧНИЯ КОСМОС/Картографиране ноосферата на Земята и нейната еволюция при Хопите

Хопи или Пуебло индианците принадлежат към най-старото население на Америка. Те са могли да съхранят невероятни гредстави за природата на нашия свят, за съдбата на човека, на предишните цивилизации, обитавали нашата планета и причините за тяхното унищожаване. От тази гледна точка тяхната традиция може да се дължи на по-висшите форми на шаманизъм, магия, където борба за оцеляване дава път на служенето на най-високи духовни цели, и да се борят за съхранение и еволюция на биосферата-ноосферата на нашата планета. Цялата история на хопи хората е свидетелствал за стабилно придържане към тези високи цели. За първи път, срещнах споменаване на Пуебло в книгите на Карл Юнг. Той пише за тяхната вяра, че изпълняваните от тях ритуали подкрепят съществуването на нашата планета и че ако те спрат Земята ще умрат много скоро. Тази философия пронизва цялото съществуване на Хопи и целия им живот е подчинен на тази месианска роля. В началото на 2000 г., което някога съм се случи да се срещнат в Аризона с духовния водач на клана Жените-паука (Spider Woman), (Martin Gashweseoma). Spider Woman е една от най-висшите хопи богини, създател и съхранител на целия живот на Земята, включително и на хората. Съответно си клан е един от централните проблеми в традицията хопи. Именно лидера на клана да пази древните текстове (таблети), според легендата получени от предишните цивилизации, обитавали Земята преди световните катастрофи. Една от основните мисии на хопи и е превозването на това знание, като се запазва приемствеността между цивилизациите. А основната задача е приобщаването на това свещено знание и към света на духовете и богове, помогащи за изпълняването на тази мисия. Важно е да се отбележи, че тези текстове съдържат знание не само за миналото, а и за бъдещето, включително и за възможната смърт на наземната цивилизация. Според хопи сега живеем в четвърти свят, предишните три са били унищожени, защото човечеството е забравио своята мисия и е затънало в преследване на удоволствието, борбата за власт и национализъм. Според тези текстове сега сме на прага на следващия 4-ти апокалипсис. И всички усилия на Мартин и другите верни хопи са предназначени да предотвратят това. С тази цел, преди началото на войната с Ирак, на пресконференция за първи път показва на белите хора древните текстове (таблетки). Според съдържаща се в тях прорчества, нападението над Ирак е началото на Трета световна война. За съжаление, този опит да се спре войната се провали, така че, според пророчествата на Хопи, за почти 11 години като има трета световна война. Следващата му ядрена фаза трябва да започне в същия регион. Друг удивителен синхрон. Когато на 11 септември 2000 станаха атентатите в Ню Йорк, аз си спомних пророчеството на Мартин. Когато видях копие от статията -предупреждение се оказа, че е публикувана през 1990 г., точно 11 години преди тази трагедия! А за фактът, че терористичното нападение е било свързано с огромен брой синхронизми на числото 11 е многократно писано. Интересно е, че от християнска гледна точка, войната в Персийския залив, не е обикновен военен конфликт, тъй като се намира между две реки в Ирак - мястото на библейския Едем. От тази гледна точка, силите на НАТО бомбардираха Едем, един от най-свещените места на нашата планета. И ако си спомним, в Библейските истории за много по-малки престъпления са унищожени цели народи, то в пророчествата на Хопи има известна логика. Трябва да се подчертае, че според таблетките, дори ядрена война все още не е краят на човечеството. Когато обсъждахме този въпрос с Мартин той каза, че в пророчеството се споменава за идването в края на времената на полубог - White брат. И ако в този момент в света все още има определена критична маса от праведни хора, които си спомнят за своето предопределение, да изпълняват плана на Твореца, то хода на историята може да се обърне и да се създаде хармонично и проспериращо общество от хора. Въпреки това, всеки ден вероятно по-малки и по-малки. Един от индикаторите за това колко сериозни са тези пророчества е че Martin и другите останали верни на традицията на хопи, е факта, че живеейки в Съединените щати, те отказват да приемат американско гражданство, така че да не се прекъсне линията на наследяване. Хопи картография е особено интересна, защото тя отразява не само вертикалната организация на вселената (Световното дърво) и нейните последващи промени от момента на създаването до наши дни. Нека първо разгледаме представянето на създаването хопи на земята и нейната биосферата, на последователните етапи на образуването на Земната цивилизация.                                                                                                                                                                                               Космологията Хопи                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Според митологията космологията хопи хопи първоначално имаше само създателят на Тайова, той е в безкрайно пространство без време, форма и живот. Първо той създава своя помощник (племенник) Сотукнанг и му поверява реализацията на универсалния си план (Тувагачи). Първото нещо, което Сотукнанг е създал от земя, въздух и вода са светове на 9-вселени. Първите два са били предназначени за тях с Бога, а другият 7 за бъдещия живот.                                                                                                                                                                                                                             1-й мир                                                                                                                                                                                                               Първата световна следващата стъпка било създаването на човешкия живот в първия свят, наречен Токпела (безкрайно пространство). За тава Сотукнанг създава първата богиня, жената-паяк. В този контекст имиджа на паяк е свързан със създаването на мрежата на мандалата на универсалната хармония. От друга страна, тя е създала две спомагателни божества пазители на биосферата. Първият от тях е Погангхойя който трябва да следи за екологичното равновесие. Втория, Палонгавхойя (ехо) контролира плътните и фините вибрации на биосферата или, на съвременнен език, което позволява информационното равновесие. Заедно те подкрепяли въртенето на оста на Земята. След като Погангхойя и Палонгавхойя завършили подготовката на земята за живот, Женщина-паук създаде растения, птици и животни, както и всички други същества, населяващи биосферата. Имаше всичко човек. Отначало по образ и подобие на Сотукнанг тя сътворила четирима мъже четири цвята на кожата (жълти, червени, бели и черни), а след това техните съпруги. След три фази на Сътворението тези същества видяха своя Създател Тайов под маската на слънце, вдъхващо живот в тях. Въпреки това, тези първи хора още не можеха да говорят. За да им даде мъдрост и сила на словото, тя извика Сотукнанг. За хора с различен цвят на кожата, той даде различни езици и властта да се размножават .. Но първите хора се разбират помежду си, като общуват телепатично. Езици, че са били дадени за плана за изпълнение на Твореца, както е при произнасяне на молитвите и пеят песните на своите енергични центрове генерират вибрации които трансформират биосферата на Земята в правилната посока. Очевидно различни езици, са необходими за да повлияе на различни спектри на тънки вибрации. Според легендите на хопи хората са първите мечки нищо общо с модерния човек и са били по-скоро като интелигентни насекоми. Те са живели много щастливо в света с животните, ядели плодовете на Майката Земя, докато не започнали да нарушават заповедите наСотукнанг и Жената-паяк за служене на Твореца. Преди да се нарушат заповедите на Създателя първите хорае не са познавали болестта, и въпреки че те говореха на различни езици, са били добре запознати с всеки друг с помощта на вибрационни центрове. Въпреки това, започват да се появяват все повече и повече хора използващи вибрационните центрове на тялото за собствените си егоистични цели. Това е било улеснено и от два противника/изкусителя. Първият от тях Лаваихойа се появи под формата на птица-Мочни, посял нанионализъм и антропоцентризъм. Той убеждавал хората че те са над животните, както и раздори между расите с различен цвят на кожата и език. Другия Катойа имаше вид на змия с голяма глава. Той пося съмнение, жестокост и нетолерантност. В резултат на това, тишина и спокойствие са изчезнали в света. Остали само много малко хора пазещи вярата в Създателя и предаността към плана му. Виждайки това Тайова и Сотукнанг решава да унищожи този свят, и само тези, които са запазили чистотата могат да бъдат спасени. Така Сотукнанг предупреждава за предстоящия край на света. Той каза, че те трябва да отиде на определено място, водени от звездите през нощта а през деня от облака, който може да бъде видян на вибрирационния център в главата. Така след много дни и нощи хора от различни страни и народи, се събрани на указаното място - това са били първите Хопи. Тогава дойде Сотукнанг ги поведе към планината, където са живели хората - мравки и нареди, да се отвори входа. Той посъветва хората да се учат от мравките на упорита работа и способност да правят резерви. Anthill беше един вид хиперпространствен космически кораб, където хората са оцелели след разрушаването на първата земя. Първия свят Токпела е унищожен от пожар много бързо, но трябваше да чакат доста време, докато се охлади, за да създадете нов. Когато Сотукнанг завърши работата си, той отиде до покрива на мравуняка и почука. Тогава лидерът на Народа на мравките дойде до отвора и отвори капака.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             2-й мир                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Новия мир Токпа (Тъмна полвин нощ) се оказва не е толкова съвършен, колкото първия, но също е бил по своему прекрасен. В него, хората са се превърнали в насекоми мравки. Хопи дават началото на народите на земята. Те все още не се нуждаят от езика като средство за общуване, и говорят помежду си на всякакви разстояния с помоща на центъра на върха на главата. Животните във втория свят са диви и се държеше настрана от народа. В този свят, хората започнаха да произвеждат и съхраняват хранителни продукти както мравките. Те се научиха как да строят къщи и села, пътища, търговията се появи. Ето тогава хората започнали да жадуват за презапасяване. В този свят, той е в основата на всички, че един човек се нуждае, но те искат да имат повече и повече. Хората спряха да пеят химни на Създателя и започнаха да хвалят стоки. Потребителската психологията породила алчност и кавги, най-накрая избухнали между селски войни. Затова бе решено да унищожи света, и хопи (избрания народ) отново преживяха края на земята при хората-мравки. Със заповед на Сотукнанг оста на Втория свят стана самия той, и се завъртя с голяма скорост, да се люлее и се обърна над два пъти и влезе в орбита около Слънцето. В резултат на това планината и морето се смесиха, след което всичко се превърна в леден блок.                                                                                                                                                                                            3-й мир                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Когато всичко се срина Сотукнанг връща Земята на предишната си околоземна орбита и започна създаването на третия свят Кускурза. След като всичко беше готово, той отвори капака на мравуняка и пусна от него хората. Интересно е, че в съвременната хопи традиция образа на такава космическа мравка въплътена в техния храм Кива. Оттегляики се след церемония учасниците излизат през стълбите в центъра на храма през отвор в тавана. Той символизира прехода към един нов свят. В третия свят, възпроизводство и развитие на хората започва бързо, започнаха да се появяват градаве и държави, и така възникна цивилизацията. Тогава пак, много хора започнаха да забравят за мисията си, попаднали под влиянието на животинските страсти. В този трети свят похотта надделя и много хора започнаха да използват тяхната репродуктивна мощност по извратен начин. В колкото повече сексуални контакти се ангажираха жените и мъжете, толкова по-висок бе социалния им статус. Следователно употребата на творческия потенциал, тясно свързан със сексуалната енергия, те започнаха да прилагат за ниско разположени цели. Започва създаването на магически механизми за война. Тука особено вредна роля се играе от Клана на Лука. По този начин са създадени първите летящи машини патуввота имащи форма на щитове захранвани с жизнеността на хората (не е трудно да се види, че всичко това е много напомня на НЛО). Скоро много хора са се научили да стъроят патуввота започва опустошителна война. Виждайки това Сотукнанг решава да унищожи третия свят, но с помощта на потоп. Той дойде при жената-паяк и я научи как да спаси праведните хора, докато те не са съблазнени или убити. По това време, от специални растения от рода на бамбук или тръстика бяха направени херметически затворени контейнери с малък запас от вода и храна (хурусуки, тесто, направено от бяло царевично брашно). В тях хората, преживели потопа, които унищожава цялата земя/суша. Интересно е било, че количеството на храна и вода не намалявало колкото и хората да се пили и яли. Според хопи легенди останките от Третия свят все още лежат под океаните. Там също се виждал много аналогии с легендите за Лемурия и Атлантида, както и с Библията.                                                                                                                                                                                                                 4-й мир                                                                                                                                                                                                                                                                Когато водата се успокои и създаде един нов свят, хората излязоха от техните контейнери и намерили малко парче земя, на върха на най-високата планина в света. По това време, по пътя към следващия четвърти свят е бил много труден. Хората са принудени да правят сал и плаваме през огромния океан. Така те минаха през още три острова, докато най-накрая дойдат в земята на новия свят. Последните два от тях са били много красиви и с комфортен живот. Въпреки това, всеки път, когато хората са смятали, че са достигнали желаната земя Жената-паук им казвала - "Това е твърде лесно и приятно да се живее тук, и вие скоро отново ще поемете по пътя на злото." Сложния път очевидно е свързан с необходимостта да се закалят хората с изпитания, които ще намалят шансовете за повтаряне на грешките от предишните светове, където всичко е давано твърде лесно. Пътят те открили с помощта на Жената-паука и магическа видения през най-високия център на темето на главата. Когато след много години по-късно, те най-накрая достигнаха четвъртия свят пред тях се появил Сотукнанг. Напътсвайки хора, той каза, че докато живее тук и хората правят своят избор ще покажат дали могат да изпълнят плана на Твореца или ще дойде време да се унищожи и този свят. Този свят Тувакачи (Завършен Мир) беше света, в който живеем днес. Той не е толкова съвършен, колкото предишните светове. Неговата особеност е наличието на полярности: топлина и студ, красотата и мизерия и т.н. С други думи, хората трябваше много да избират. Защитником и хранител на четвъртия свят станал безсмъртния дух Масау. Той извършвал същата роля и в третия свят, но загуби смирението и попаднал в гордост е наказан и става богът на смъртта в подземния свят. Но след разрушаването на Третия свят Tajov Дадох му още един шанс. Тук можем да видим някои много интересни паралели метаисторически. Когато се формулира в модерен език, според митологията, Хопи, ние сме в четвъртия етап от развитието на човека, и в този период, за да стана пазител на земята бог на смъртта! От друга страна, според индийската традиция, развитието на Вселената и на човека, се описва като последователност от четири етапа - на юг. И сега ние сме в последния етап на 4-ти, в южната част на Кали. Но Кали е богиня на смъртта (но смъртта като почистващо разрушение, а не като съществуване на задгробния живот). По този начин ние имаме практически пълно съвпадение. Подобни паралели могат да се направят с тибетския будизъм и други древни религии. Масау се появи пред народа под формата на красив мъж, и той е първото живото същество което те срещнаха в новия свят. Той каза, че те трябва да направят трудна миграция. Едва след това всеки народ ще бъде в състояние да получи постоянно пребиваване. В допълнение те са били дадени свещените знаци, които все още са свещените реликви на хопи. Тези таблетки, направени от камък, са написани знания за бъдешото развитие на земята и за опасностите, които обикалят човечеството. Всеки клан Масау хопи даде своите плочи. Така на плоча с огън от едната страна е изобразен един мъж без глава, а другата четири знака. Тя е направена от тъмен камък със счупена зона, с площ от около 10 см (фиг. 26). Записаната на нея информация, гласи че в далечното бъдеще, ще се появяват странни хора, които ще поробват хопи, те ще бъдат принудени да работят за потисниците които ще налагат тяхната религия и в случай на неподчинение ще ги разглеждат като престъпници.        

                                            Фигура 26.Древние таблици на хопи                                                                                                                                                                                                                            Това ще продължи толкова дълго, докато като при тях не се завърне изгубения бял брат Пахана. В качество на знак, той ще има липсващото парче плоча. Заедно с белия брат хора могат да победят злото и да се създаде универсално братство. Въпреки това, ако лидерът на клана на огъня приеме извънземна религия, той ще трябва доброволно да се съгласи, да бъде обезглавен. Тази изкупителна жертва ще спаси хопи и ще разсее злото. Обяснете как следва да се извършва миграцията и предавайки плочите Масау станал невидим. Въпреки това, той невидимо присъства през цялото време и продължава да играе огромната роля на посредник между Хопи и боговете.                                                                                                                                                                                                                                                                                    Картография                                                                                                                                                                                                      Така ние виждаме, че Хопи картография може да се дължи на една от най-трудните в шаманските традиции, защото включва не само вертикалната йерархия на светове, но и нейното превръщане  във време. На Фиг. 27 се показва реконструкция на йерархията на фините светове в Хопи космологията. Световете по възходящ ред включват Вселената на създателя Тайова и светът на неговият помощник (племенник) Сотукнанг. Съответно, в близко-долния слой на световете е мравуняка, където праведните хора преживяват поредната катастрофа по унищожаване на земята. И още по-долу в подземния свят, където владетелят в третия цикъл беше Масау. Достатъчно ясно е, че йерархията на светове в хопи космологията е много сложна, но подробна информация за нея, за съжаление, все още не е на разположение.                                                                                                                                                             

  Следващата Фиг. 28 показва еволюцията на Вселената с течение на времето. На тях са изобразени четири свята, като се започне с първия и се завършва с четвърта Земя, на която живеем сега. Дебели стрелки показват катастрофи на прехода от поредната земя, към следващата. Надписите върху тях описват характера на бедствието.                                                 

 Прекъснатите стрелки показват пътя на спасението на праведните по време на следващото бедствие. Както се вижда от фигурата, обикновено за това се използва тази мравуняк, разположен в подземния свят. Съответно, прехода към него става  в тайни мяста по Земята, където има "врати" към подземния свят.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               4 миграция                                                                                                                                                                                                    Според указанията на Масау, Хопи са били непрекъснато достигат до краищата на земята в четирите най-големи географски райони. Т.е. до най-отдалечените места, където земята свършва и започва океана. С други думи, по пътя на тяхната миграция се формира огромен кръст пресичащ Северна и Южна Америка по осите на север-юг и изток-запад. А неговия център се намира в югозападната част на Съединените щати, където в момента живеят Хопи. Тя е в тяхната традиция, се нарича Туванасави  (център на вселената). Тъй като крайните точки, достигайки океана, хопи се обръщат, образувана формата на свастика - една от основните причини за техните орнаменти. По време на тези дълги години на странствания на Хопи намери плодородна земя, уреден върху тях, забравяйки своята съдба, предупреждения Сотукнанга и съветите на Масау. Но верните Хопи, въпреки трудностите, продължили по пътя си за да помогат на плановете на Твореца. В това начинание те са били подпомогни от двама души, насекоми, подобни на цикади имащи силата да събуждат енергията на топлината. Естествено след това не са истински насекоми а духовете (Качин). Те са известни като Гърбушкото флейтист или Кокопилау и заемат много важна роля в митологията на Хопи. В допълнение към топлинна енергия с тях се свързват човешки репродуктивни способности, така Кокопилау или  Кокопели качин често се изобразяват с дълъг пенис. Кланове на Blue/Сините и Grey/Сивите флейти носят имената на тези мощни духове. Благодарение на гърбатия флейтист Хопи  са могли да спечелят защитата и от друг важен дух - духа на Орела, собственик на горното пространство, способен да пренася молитвите на хората директно към Твореца. След получаване на разрешение за заселване на земята от духа на Орела , хората бяха разделени в 4 групи и са се преместили в четири географски посоки. На север, мина пет кланове начело с Жената паук (Клан Паука, Клан Синята Флейта, Клан на Духа на Огъня, Клан на Змията и Клан Слънце). В продължение на много години, те продължиха пътя си, движейки се на звездата. За да оцелеят в суровите природни условия им помогна магически предмети и способности, дарени от Масау. Така те стигнаха до Полярния кръг, където са тайните врати за народа на Четвъртия свят, за която говори Сокутанг. За съжаление, няма допълнителна информация за това какво е и къде води. Може би това е преходът към петия свят, който ще бъде открит за хората с едно сърце, ако има унищожаване на нашата Земя. Тук Жената Паук се опитва да убеди хората да използват своите магически сили за да се стопи планини от сняг и лед, и да се отвори тайната врата. Тогава дойде ядосан Сокутанг. Той каза, че ако хората разтопят леда и снега, и ще има непоправими бедствия и огромната маса на вода ще залее земята, и завинаги ще промени формата и. Като наказание за това Паяк Жената загубила вечната си младост и красота. Можете да прекарате още един паралел с индуизма. В Кали Юга женската енергия Шакти се проявява в своята разрушителна аспект от  младо и красиво момиче се превръща в една грозна стара жена, окачен с оръжия за убийства (обикновено изобразени като богинята Кали). Въпреки това, хората на духовния път и зад този ужасяващ вид виждат вечната и прекрасна женска енергия. Съответно, Хопи все още обичам Spider Woman и нейния образ в снимки на паяк и уеб. Днес Хопи продължават да поддържат контакт с Масау. Както каза Мартин, именно по нареждане на Масау той свиква пресконференция преди началото на агресията срещу Ирак, опитвайки се да спре третата световна война. Естествено такъв контакт е достъпен само за посветени на много високо ниво, преминали най-високите степени  на инициации. Важно е да се подчертае, че именно способността на Хопи да се свързват с по-високи духове, служи като план на Творението, за предвиждане на бъдещето което е най-висш шамански дар. Що се отнася до психически и лечебни способности те са дадени на сравнително малка роля, те никога не се разглежда като основна цел на процеса за откриване на процедура. Въпреки че хопи, навахо и други племена имат шамани ангажирани като дома на магията и изцеление (медицина мъже), и черната магия. Най-новите Хопи наричат хората с две сърца. Там със сигурност се подразбира енергитичния сърдечен център. Хопите останаха верни на традицията на, един сърдечен център, през който те са в контакт с Твореца, а тези, които са избрали пътя на злото, се появява втори, която ги свързва с демоничните духове. От тази гледна точка, навахо и хопи традиция е много подобна на древните източни религии: индуизъм, будизъм, таоизъм. Те също така считат че магическите способности като нещо средно, често пречат на преминаването на най-високите нива на нициации. За това би било голяма грешка да се мисли че основния шамански дар набира необичайни способности свързани с битова магия и целителство. Това е валидно само за изключително примитивни общества, или такива които не са отишли твърде далеч от състоянието на животни или са разграждаши се остатъци от някога велики култури.                                                                                                                                                                                                                                                                                   инициация                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Както вече бе споменато, същността на посвещение е много тясно свързан с процеса на създаване и ролята на човека в микро- и макрокосмоса. В известен смисъл и задача започване на инициации е за приобщаване на индивидуалния човек към глобалните космогонични процеси, надхвърлящи животинската природата, безсмислена борба за оцеляване и създаване на потомство. Естествено е, че след започването на мъжа продължава да се грижи за техните физически и социални функции, но всички бледо до незначителност сравнение с нейната роля в подпомагането на плановете за изпълнение на създателя. Подходящо получена след започването магически способности са били предимно тази висока цел. От тази гледна точка, индиански племена и други шамански традиции на този, който използва шаманските подарък само за собствените си егоистични цели са на ", които са забравили," са загубили истинския смисъл на своето съществуване като хора. И може би най-основните, древния смисъл на започване и това е да се запази свещено знание за дълбокия смисъл на човешкото съществуване, а не получаване на някакви магически суперсили и придобиване на власт над хората и силите на природата. В основата на ритуалите по иницииране  е хопи представата за това, че истински родители на човешкото същество са божествени съшности а човешките родители са само инструмент за проява на тяхната власт. От тази гледна точка, Майки са майката Земя и майката зърно. Човекът е създаден от плътта на първата и се кърми от втората. Баща им също има две лица. От една страна това е самия създател Тайова, а от друга Солнцето - слънчевия Бог Когато едно дете се появи в света това е първото посвещение. Ето как това се описва в книгата на Франк Waters "Книга на Хопи" (53), стр 8-9):. "... Когато се роди детето, неговат Майка-зърному се поставя близо до него , където то стои двадесет дни, а през това време детето остава на тъмно. Въпреки, че новороденото му тяло беше от този свят, детето все още е под защитата на техния всеобщ родител. Ако детето е родено през нощта, рано сутринта на всеки от четирите стени и царевично брашно таван се теглеха четири линии. Ако детето е родено през деня линии, се боядисваха през следващата сутрин. Линиите означават, че за него е подготвен духовен, както и временен дом на земята. В първия ден детето се измива с вода, настоена с кедър. След това малкото се натрива с бяло царевично брашно- и се оставят за деня. На следващият ден  детето се почиства и натърква с пепелта от кедър, за да се отстрани косата и бебешка кожа. Това се повтаря три дни. От петия до дванадесети ден то се измива и се втрива с царевично брашно в един ден, и пепелта от кедър в четири дни. Майката пие ежедневно кедрова вода. На петия ден от косата на бебето измива и майка, и остъргват от стените и тавана на всяка линия, прекарана царевично брашно. Остърганото се носи в храма, където е пъпната връв. Всеки следващ пети ден на всяка стени и тавани остъргва линията от царевично брашно и останките се носят на храма. Деветнадесет дни Къщата е в тъмнина, и детето не вижда светлината. На двадесетия ден, рано сутринта, преди да се стъмни, всички леля на детето идват в къщата, всяка от които носи майка- зърно в дясната си ръка. Всяка иска да бъде кръстница на детето. Бебето се къпе. Тогава майката на детето, като го държи в лявата си ръка, взема майка-зърно, лежаща до детето, и четири пъти го прекарва през детето, от пъпа до главата. Първият път, когато тя дава името на втория на детето се пожелва дълъг живот, при третото - здраве и при четвъртото се пожела успех в работата си, ако бебето е момче или да бъде добра съпруга и майка, ако се роди момиче. Всяка една от лелите се редуваха повтарящи ритуалът да даде на детето името на клана на своята майка или баща. След това детето се  дава на майката на детето. Междувременно жълтата светлина се появи на изток. Майка държи бебето на лявата си ръка и Майка-зърно в дясната, придружена от своята майка  - баба на детето - излиа от къщата и се насочва на изток. Спирайки, гледайки към изток, хвърлят щипки царевично брашно към изгряващото слънце. Когато слънцето свети на хоризонта, майката излиза напред, тя вдигна бебето на слънцето и казва: "Отец Слънце, това е. - Вашето бебе" Отново, повтаря тези думи, прокарвайки  Майката- зърно над детето, тъй както го е правила, когато се посочва името на детето и му се  пожелава дълъг живот до дълбока старост, с което се потвърждава, че той потчита законите на Твореца. Когато майката на детето е завършил ритуала, той се повтаря от бабата. След това двете жени отбелязват с царевично брашно пътя към слънцето за нов живот. Сега детето принадлежи на семейството и земята. Майка и баба му го донасят у дома, където то е очаквано от леля си. Село глашатай провъзгласи раждането на дете, а в чест на новороденото започна празник. В продължение на няколко години детето се нарича с различни имена, дадени му. Името, което се нарича по-често се превръща в името на детето, и лелята която го е дала, му става кръстница. Майката-зърно остава духовната майката на детето. ... "Първата съзнателна инициация се провежда седем или осем години след раждането. Тя служи като отдаденост на религиозната общност. На нея детето научава, че макар да има земен баща и майка, истинските му родители са Майката Земя, която му дава тялото и отец Слънце който му вдъхна живот. В същото време, той наистина осъзнава, че той самият е двоен. От една страна, като член на семейството и племенния клан и от друга като частиц на Великата Вселена, един от изпълнителите на плана на Твореца. И най-голямата добродетел, към която трябва да се стреми, е смирението. В същия ритуал са и различните видове, инициации, обикновено се проиграва целият процес на космогенезис или част от него. В този случай, по-голямата част от членовете на общността Хопи играе ролята на различните жители на фините светове на духовете Kachinas. Вселението на тези духове в телата на участниците се извършва по времето на церемонията, провеждана в храма в Кива (модел мравуняк, където хопи изчакват унищожението на предишни светове). След това участниците минават през една дупка в покрива на Kiva, облечени в костюми и маски от различни духове Kachinas и започват много разнообразни и красиви ритуални танци. Според хопи чрез техните духове са в състояние да повлияе на физическото ниво на реалността.                                                                                                                                                                                                        целителство                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Естествено при Хопи са съществували ритуали по иницииране, насочени към по-утилитарно предназначение, като например придобиването на дар за изцеление. За такъв шаман-лечител от първостепенно значение е развитието на вътрешна визия център, разположен над моста. Според легендата първоначално хората не са познавали заболявания. И двете физически и психически заболявания са се появили едва след като злото е дошло в света. Хора или духове, повлияни от злото са източник на много болести (те са били наречени хора с две сърца). Част от заболяванията могат да бъдат причинени и от естествени причини. За да се определи причината шаман-лечителя последователно поставя ръце на енергийните центрове на пациента. На първо място се анализира горната част на главата, а след това, центъра на очите, гърлото, гърдите в сърцето и стомаха. Чувствувайки вибрациите на центрове той определя източника на болестта. Ако причината за заболяването не е свързана с тялото на пациента, а лежи на външната страна, знахаря, използва прозрачен кристал, който да определи кой води магията. Предварително-кристала е активиран от слънчевата светлина, а след това знахаря разглежда през него всеки енергиен център. Така той вижда какво е причинило болестта, а често и лицето на човека с две сърца, наложил магията. Много интересни ритуали, свързани с получаване шамански подарци и ежедневна магия се съхраняват при най-близките съседи на Хопи, Навахо. Те са представители на сравнително млада цивилизация. В една версия народа навахо са от Сибир а техните далечни роднини Кети все още живеят в района на Тува. При миграцията си от Аляска до южните райони на Северна Америка, те срещтали Хопи и поели голяма част от тяхната митология, обреди и ритуали. Тъй както се е случило преди хиляди години, сега тези две култури се допълват взаимно.  Много е интересно, че митологията  и ритуалите на навахо имат много общо с тибетската традиция. Широко известни са т.нар пясъчни мандали Навахо използвани в различни церемонии и, по-специално, при инициации. Тези невероятно красиви картини от цветен пясък са своеобразни съдове за духове призовавани по време на церемонии. За съжаление Navaho също имат черни магически практики. Така че има много легенди за върколаци шамани. Те получават своят зловещ шаманските подарък по време на ритуали, провеждани в малък скалист хребет в щата Ню Мексико (интересното е че няколкостотин километра от него се взриви първата атомна бомба). След това, те имат способността да се превръщат в животни и да тормозят хората. Разпространен начин е телепортация на малко парче тюркоаз в тялото на жертвата. След това, човек започва да го боли и в крайна сметка умира. Единственият начин да се отървеш от това е да се обърнеш пред шаман лечител. По време на ритуала той "изсмуква" това парче тюркоаз от тялото на пациента. Според описанието в този случай същото се случва телепортация, т.е. без рязане на тъкан  камъка се изважда от тялото на пациента. Така изучаването на древните ритуали на посвещение в родния жителите на Северна Америка предостави по-дълбоко разбиране на културата на живот в хармонични отношения с околната среда. Тяхната ценностна система и логиката на отношенията с природния свят. Използвайки опита им в нашата съвременната цивилизация, ще ни помогне да създадем по-хармонична и вътрешно единна култура, за да се преодолее негативния опит на консуматорското общество. Голям  интерес представлява и  изучаването на механизмите на пробуждане на паранормални способности с помоща на ритуали. За всичко това обаче няма много време, защото със всеки ден катастрофално се топят останките от древни култури, и се заменят с т.нар.  неошаманизъм - странна смесица от шоу-бизнес, примитивни психични и манипулативни секти.                                                                                         http://www.shalagram.ru/knowledge/mysticcosmosrus/mystic_cosmos_chapter6.htm                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Множественност на Вселената

Космологията на индийския атомизъм предлага множество варианти на създаване и разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената. Тяхното детайлно изследване и описание едва ли може да бъде предмет на настоящата работа, още повече като се има предвид обстоятелството, че всяко изследване, посветено на историята на индийската философия, съдържа в една или друга форма, разгърнато или имплицитно, изложение на космологическите идеи в Древна и Средновековна Индия.

От друга страна, ние се убедихме, че философията на индийския атомизъм снема в рационален вид проблемите на индийската философия въобще. Затова космологията на индийския атомизъм е до голяма степен идентична с космологията в рамките на индийската философия.

Нашата задача ще бъде не позитивното (и конспективно) изложение на космологическата проблематика, така както тя се е решавала в хода на културното и духовното развитие в Индия, а осъществяването на проблемен анализ на културно-историческите модификации на връзката между космология и атомизъм в индийската философия.

Те, от своя страна, са предметно обусловени от няколко взаимосвързани идеи, които, разглеждани в съвкупност, дават достатъчно обхватна представа за съдържанието и основните тенденции в развитието на собствено атомистичната космология. Такива са на първо място идеите за цикличността на космологическия процес, за ролята на телеологическите аргументи в построяването на атомистичната картина на Вселената, за микро-макрокосмическите съвпадения, както и идеята за съществуването на множество светове.

Космологията е била винаги в съседство — за добро или лошо — с митологията, която оказва чувствително влияние дори върху съвременните представи за Вселената. И ако митологическите образи на древните отдавна са заели мястото си в пантеона на културната история, съвременното мислене все още не може да се освободи от митологическото очарование на непрестанно умножаващите се космологически теории.

Космологията, затова, е рационалната митология на съвременния учен. В нея понякога парадоксално си дават среща строгата логика на математическото мислене и развихрената фантазия на древните жреци. Това странно единство обаче не е свидетелство за ексцентричността на модерните космолози, а за фундаменталното единство на човешкия разум, за единството на тези рационално и емоционално-знанийни структури, които са лежали и продължават да лежат в основата на човешкото познание на действителността, за единството на човешкия дух както в регионално, така и във времево отношение.

Изменяли са се методите, средствата и спекулативният (наблюдателен) инструментариум за изследване на Космоса, но удивлението пред чудото на Вселената е останало същото. За философията това е от особена важност, защото философията започва с учудването.

Затова, без да се лишаваме от правото да философствуваме, не трябва да се учудваме, че между космологията на индийския атомизъм и съвременната теоретична и наблюдателна космология има редица общи или просто сходни черти. На част от тях ще обърнем специално внимание в хода на по-нататъшното изложение.

Според традиционната индуистка представа организираната вселена е периодично явление. Интервалът между възникването и унищожаването на света се нарича калпа и се равнява на един ден от живота на Брахма. Изразен в години, той е равен на 4,32 млрд. години. Този период е разделен на 1000 махаюги, а всяка махаюга (голяма епоха) се състои от 4,32 млн. години, разпределени в четири различни по времетраене юги (крта, трета, двапара и кали), съдържащи съответно 4800, 3600, 2400 и 1200 божествени години (една божествена година е равна на 360 човешки години).

По такъв начин Вселената „възниква“ на всеки 8,64 млрд. божествени години, съществува през първата половина от това време и се намира в дисперсно състояние през втората част, която съответно се нарича космическа нощ на Брахма.

За ранната индуистка космология съществуването и несъществуването на света са в сравними темпорални пропорции. Различията между школите са главно от функционален характер. Няя-Вайшешика и Мимамса смятат, че в космическата нощ световната материя се намира в хаотично състояние, нерегулирано от никакви физически закони.

Самкхя-Йога и Веданта разглеждат космическата нощ като абсолютно равновесно състояние на праматерията. Малко по-различен е моделът на будистката космология от този период. Тя се придържа към цикличността в развитието на Вселената и предполага наличието на четири неизмерими калпи. През първата от тях светът е напълно разрушен, или по-точно се намира в процес на разрушаване, през втората пустотата преобладава, през третата светът се изгражда отново, а през четвъртата съществува.

Будистите приемат и съществуването на шест вътрешни периода (антаракалпа), чиято продължителност варира от 10 до безброй много години. Почти същата идея отбелязахме и у Джайна, за която колелото на вселенското време има шест възходящи и шест низходящи спици, съответствуващи на увеличаващите се и намаляващи световни епохи.

Така или иначе, космологията на индийския атомизъм има това голямо преимущество, че работи с представата за една пулсираща вселена — ако не пространствено (макар че тук трябва да си спомним свиващото се пространство на Ведите и Джайна), то поне темпорално и функционално-органично. Сезонната цикличност на процесите в природата е тази емпирична основа, върху която се развива идеята за периодичността на космическите процеси.

Човекът и земната природа са част, органичен елемент във всеобемащото единство на Космоса. Телесното единство (интегралност) на човека в неговия сегашен живот е анатомо-физиологическа предпоставка за бъдещите реинкарнации, превъплъщения, на неговия Аз (атман) не само в рамките на този свят, но при известни условия и в пределите на всяка една от следващите появяващи се и изчезващи вселени.

От чисто физическа гледна точка тялото на човека е съставено от атоми (на една от елементните стихии), които са подчинени на универсалния закон за съединяването и разединяването. Доколкото атомите са вечни минимуми на материята, би могло да се каже, че не само трансценденталното Аз на човека е вечно (в качеството си на субстанция), но и неговото тяло — макар и в снет вид — притежава характеристиката вечност.

Под формата на атоми то преминава от прераждане в прераждане, от цикъл в цикъл и от една вселена в друга. Технологията на този космологически трансцензус обаче е различна и зависи от особеностите на онтологическата схематика, както и от съответните културно-исторически традиции, господствуващи в една или друга школа.

Естествено е да се предположи, че космологията на дадена атомистична школа ще зависи от типа паринама-вада или арамбха-вада, доколкото въпросите за атомния синтез до голяма степен обуславят и решението на редица космологически проблеми. Това, което обединява различните варианти на паринама-вада и арамбха-вада, е техният безусловно еволюционен характер, когато те бъдат направени предмет на космологически анализ.

И наистина, от гледна точка на космологията по-съществено е да се установи дали Вселената се развива или е неизменна, а не да се правят опити да се реши дали тя е изградена от атоми или от по-тънки конституенти (този въпрос, от своя страна, е централен за физиката). В този смисъл е безпредметно също да се спори дали светът първо се е разложил на съставните си елементи и едва след това се е оформил като завършено цяло, или обратно.

След като веднъж сме приели вечността на материалната субстанция (било то под формата на прадхана или под формата на многочислени атоми), безсмислено е да търсим формулата на абсолютното първоначало, още повече при убеждението, че тя е кодифицирана в свещеното писание (Ведите) и по-специално в представата за великото космическо яйце.

От астрофизична гледна точка е може би интересно да се отбележи, че космическото яйце, по мнението на Прашастапада, е изградено не от нещо друго, а от атомите на земята и атомите на огъня, които се намират в изключително кондензирано състояние (ПДС, § 40). Тази идея е пръв исторически предшественик на съвременната представа за първичната космическа свръхтежка капка.

Изграждането (сршти) и разграждането (пралая) на света е тема, на която се обръща неизменно внимание в рамките на философията на Няя-Вайшешика. Според Парамартха (499 — 569) разграждането на света се извършва по два начина, първият от които се нарича антара-самварта, а вторият — теджах-самварта.

Това свидетелство е особено ценно, защото с него фактически се дава ясно да се разбере, че ранната Вайшешика е обсъждала такива варианти на разграждане, които в най-общи линии — съобразявайки се с названията, приведени от Парамартха — могат да бъдат обозначени като интерналистки (антара означава вътрешен) и термален (теджас означава огън, светлина, енергия).

Следователно в едни случаи пралая се разглежда като естествен, вътрешно присъщ процес на разграждане на света, а в други — като процес на принудително външно унищожение. Очевидно, в случая с принудителното разграждане не е минало без определено въздействие от страна на ранната будистка космология. От друга страна, първият тип разпадане на света се измерва в числа от арсенала на будистката космология — той трае 300 000 коти (коти = 10 млн. години), които са разпределени в три калпи:

а) I калпа — огнен свят;
б) II калпа — воден свят;
в) III калпа — свят на вятъра.

Всяка калпа (равняваща се фактически на една голяма космическа ера) светът бива унищожаван от един от съответните елементи-стихии. По време на разпадането всяко голямо тяло се разгражда на съставните си атоми и пребивава в такова разпръснато състояние, докато адршта (или дхарма и адхарма) не даде съответния импулс за рекомбинация на атомите.

В първата си част тази представа е сродна на будистката, изложена в Локапаннятти ХV.А. Според космологията на ранните будисти двадесет и четири малки космически ери правят една голяма космическа ера. През една от ерите светът отива към разрушение, през друга космическа ера светът отива към възстановяване, през трета светът е в състояние на разруха, и през четвърта — в състояние на ненакърненост.

Всички те, според Буда, траят по една асамкхея. Той твърдял също, че има три типа разрушение: разрушение чрез огън, разрушение чрез появата на допълнителни слънца в небето — след петото водата в океаните се изпарява, след шестото космическата ос на света — Сумеру — започва да изпуска дим, след седмото Сумеру е обхваната от пламъци, които разрушават и дворците на Брахма. „Такъв е древният закон (на света).

акава е крайната точка, достигната от разрушаването на материалния свят. По време на останалите двадесет малки космически ери хилиокосмите (ансамбли от 10 хил. свята) остават празни, проникнати от сенки и разстройство“ (Локапаннятти ХV.А, с. 172). Идва време обаче, когато светът се възстановява.

Защото възстановяването, смятат будистите, е в природата на нещата. Законът на нещата е такъв, че светът трябва да бъде възстановен посредством извеждането на четирите махабхути на материалните агрегати (рупа-скандха), от които постепенно се изграждат палатите на Брахма. Този процес се ръководи от действията (карма), акумулирани от съществата по време на предишните им съществувания (по-късно ще видим, че точно такава е представата и на Няя-Вайшешика).

Според будистите именно карма, силата на акумулираните действия, е последното основание, непосредствената causa efficiens за възстановяването на материалните елементи, а следователно и за активизирането на атомите, от които са изградени „палатите на Брахма“, т.е. в крайна сметка светът. Вторият тип разрушаване започва, както и предишният, с унищожаването на всички живи същества, в резултат на което Великият Брахма остава сам в хилиокосма. След това заваляват проливни дъждове, които разрушават дори планината Сумеру и покриват цялата земя.

Изчезват не само елементите на земята, но и елементите на огъня и вятъра. Дворците на Брахма се разрушават. Всичко, което е било съединено и събрано по силата на карма, бива разединено и разпръснато (Локапаннятти ХV.В). Механизмът на последният тип разрушаване — чрез вятър — заслужава да бъде описан по-подробно поради факта, че тук става дума за разрушаване на самия космичен континуум: „Настъпва времето, когато се осъществява второто разрушение: разрушението на космическия континуум.

По това време задухват мощни ветрове. В следствие на това вятърът вдига в космоса камъните на тази земя, големи колкото дланта на ръката, и ги разрушава. Той запокитва в пространството скали, големи колкото подноси за ориз, големи като рогозки, големи като села и полета, и ги разрушава. След това той вдига в пространството високите сто йоджана върхове на Сумеру, царя на планините, строшени от голямата маса вятър, и ги разрушава.

Вдигнал в пространството върховете, високи двеста йоджана, триста йоджана, четиристотин йоджана, петстотин йоджана, той ги разрушава. По външните планини на Сумеру стихията на вятъра се развилнява. Масата на водата се разлага до по-низшата маса на вятъра (въздух, газ).

Вятърът вдига тази земя в Космоса и я разрушава... повдига голямото море и Сумеру, царя на планините, и ги разрушава. Масата на земята изчезва. Масата на водата изчезва. Масата на огъня изчезва. Областта на Брахма престава да съществува. Небесният палат на Брахма е разрушен.

Това, което е било събрано от силата на карма, изчезва. И вятърът престава. Небесният палат на Брахма, огромен, просторен, блестящ, приятен на поглед, очарователен, е разрушен, а също и областта Брахмалока на Брахма. Такъв е древният закон на света. Такава е крайната точка, достигната от разрушаването на световния континуум“ (Локапаппатти ХV.С).

* * * * * * *
Въпреки значително по-високата степен на натурфилософска рефлексия, демонстрирана от мислителите на Няя-Вайшешика, тяхната представа за космическите периоди малко се отличава от космодеструктивните видения на ранните будисти, изложени в концепцията за трите „космически революции“. Според Прашастапада, който излага каноничните възгледи по този въпрос (ПДС, § 40) — макар те да не се съгласуват с възгледите на Канада, особено що се отнася до ролята на Брахма в непрекъснатия процес на космическите кръговрати, — разрушаването на света означава окончателно разрушаване и на четирите материални субстанции — земята, водата, огъня и въздуха.

Това положение може да предизвика известни недоразумения, тъй като според Канада субстанциите са вечни под формата на атоми и невечни под формата на агрегати. Възниква закономерният въпрос какво трябва да разбираме под субстанция (махабхута), когато трябва да уточним основните етапи в разрушаването и изграждането на света, т.е. когато субстанцията се разглежда не от метафизическа, а от космологична гледна точка.

Ако приемем, че субстанциите се разрушават заедно с установяването на космическата нощ, тогава ще трябва да се съгласим, че атомите — чиято вечност е безспорна — загубват субстанциалните си различия и се превръщат в недиференцирани минимални структури на първичната материя. Но това е позицията на Джайна, затова правилно би било да се предположи, че атомите запазват субстанциалната си определеност дори и в епохата на космическия хаос.

Сами по себе си атомите обаче не могат да бъдат причина за разграждането на организирания свят, защото те притежават постоянен набор от качества и действия, изхождайки от които не е възможно да се обоснове и космологически да се мотивира началото на пралая. Този пропуск на ранното учение създава благоприятна почва за активизирането на определено теологически аргументи в рамките на по-късната космология на Няя-Вайшешика.

По мнението на Прашастапада светът започва да се разрушава в края на стогодишния период от живота на Брахма (съответно измерен в цифрите на „божествената“ хронология). Причините за това не са от областта на естествената необходимост, а от сферата на божествените събития — именно по това време Брахма достига своето освобождение, а великият бог, господарят на вселената (Махешвара), пожелава разрушаването на света, за да може да предостави отдих на многочислените живи същества от уморителния кръговрат на самсара (колелото на превъплъщенията).

В резултат на това адршта (невидимата сила) престава да проявява активност, което се отразява на активността на субстанциалните души (атман), а също и върху битието на телата, материалните органи и обекти, които сътрудничат с нея (ще напомним, че Канада приема адршта за трансцендентален феномен само защото не може да бъде обяснена със средствата на перцептивното и рационално познание, а по-точно, не може ад бъде вписана в структурата на физическото обяснение на действителността; при него обаче адршта не е нито отделна субстанция, нито още повече категория — тя е просто необяснен феномен, чиито функции са чисто натуралистични). По-нататъшното разграждане на света следва в общи линии схемата на атомния синтез, само че в обратен ред. Желанието на Махешвара предизвиква съответно действие в атомите и душите, което води до разрушаване на връзката между атомите и душите. В резултат на това възниква качеството разединение, което води до унищожаването на телата и органите, докато не останат само свободни атоми.

С това се обяснява разграждането на органичните тела, притежаващи душа, т.е. намиращи се в контакт със субстанцията атман в нейните плуралистични модификации. По същия начин се извършва и разграждането на материалните обекти, изградени от земя, вода, огън и въздух.

И така, атомите като последни материални субстанции остават окончателно разделени. Същото се отнася и за душите, които изпълнени със съответната доза дхарма и адхарма (в зависимост от делата си в предишния космологически цикъл), остават в покой за следващите сто години от хронологията на Брахма (по-нататък ще видим, че от „терагалактическа“ гледна точка този процес не е еднороден: в необятната вселена съществуват множество региони, които пребивават в състояние на пралая, и други, намиращи се във фазата на нормалното съществуване на нашата вселена).

Накратко, през периода на разграждане на материалния свят трите всепроникващи, вечни и неизменни субстанции — акаша, пространството и времето — престават да изпълняват (Прашастапада смята, че това става по волята на Махешвара) посредническите и индивидуализиращите си функции, което довежда до невъзможност за космокреативно съединение между атомите на четирите елементни субстанции, а също между тях и душите.

Множеството атмани обаче запазват „ретрибутивните“ си функции под формата на определени предразположения (самскара — склонност, клинамен, космологична интенционалност), които се конституират от съотношението между дхарма и адхарма. Точката на поврат се полага от активизирането на ретрибутивната сила на дхарма и адхарма посредством импулс от страна на адршта, която, от своя страна, играе ролята на ретранслатор на божествената воля.

В следствие на това душите отново получават възможност да се съединяват с атомите. Именно този контакт с пребиваващите в безпорядъчни вибрации атоми задава в тях насоката на едно напълно определено „конструктивно“ движение, което довежда до започването на процеса на комбиниране на атомите и образуване на първите космологически агрегати. Обратното движение на първоматерията към нейното органично-космологическо състояние минава през десет последователни степени:

1. Съединяване на душите с атомите, което е възможно само чрез съответно движение. Този етап следователно съдържа и няколко предварителни „под-етапа“, които осигуряват на изхода „свързване“ на душите с атомите: а) волево напрежение от страна на Махешвара; б) активизиране на адршта, привеждане на акаша, пространството и времето в „космологическа готовност“;

в) придаване на субстанциите на импулса за действие, което довежда до съединяването на атомите и душите. При това съединяването не трябва да се разбира като нещо реално, каквото е например свързването между два атома, а като създаване на възможност за органично-конструктивни движения. Душите придобиват свойството да организират материалните атоми в завършено космологическо цяло (СВМ IХ, с. 54).

2. Втората степен се характеризира с началото на комбинативния процес между атомите. Особеното тук е, че се задвижват не всички атоми, а само атомите на въздуха, което позволява на определени двойки да се съединяват в бинарни атоми.

3. Следващата космогонична степен фиксира окончателното оформяне на елементната стихия (махабхута) на вятъра, която постепенно запълва пространството.

4. В средата на елементния вятър се инициира комбинирането на атомите на водата.

5. Възниква елементната стихия на водата, която формира великия океан на вселената.

6. В този океан започва и съединяването на атомите на земята, чиито двойни (двянука) и тройни (трянука) комбинации създават предпоставките за оформянето на елементната стихия на земята.

7. Окончателно се консолидира елементът земя (пртхиви).

8. В стихията на водата започва и комбинирането на атомите на огъня. Водата (или водородната стихия) се схваща като своеобразен гарант за синтезирането на огнената стихия, доколкото ограничава разрушителната мощ на огъня и не му позволява да даде ход на деструктивния процес.

9. Елементната стихия на огъня, сдържана от водата и земята, в известен смисъл може да се разглежда и като катализатор на космологическата еволюция, довеждаща до възникването на емпиричния свят.

10. От атомите на огъня, смесени с атомите на земята и регулирани от стихията на водата, възниква великото космическо яйце, което при увеличаването на каталитичните функции на огъня избухва и поставя истинското начало на емпиричната вселена. Душите се съединяват с телата и отново започва вечният кръговрат на преражданията.



В тази общо взето натуралистична схема твърде странно и изкуствено звучи положението за двойното съединяване на душите и атомите — веднъж на трансцендентално-метафизическо равнище и втори път — на космологико-емпирично. Чисто теологическите аргументи на Прашастапада и на Шридхара обясняват повече вечността на атомите, отколкото механизма на космологическо взаимодействие между атомите и душите.

В това отношение значително по-информативна е дискусията за величината на атмана, изложена на страниците на Сядвада-мапджари. Глава IХ от това произведение е озаглавена „Учението на Вайшешика за размерите на Атман“ (СВМ, с. 52-55). За нас този анализ представлява несъмнен интерес, тъй като критиката на учението на Вайшешика за душата е дадена в тясна връзка с разработването и плодотворното разширяване на философско-космологическите аспекти на атомистичната доктрина.

Главните аргументи на Вайшешика в полза на вездесъщността (и всепроникващата природа) на атман се свеждат до космологически и чисто физически съображения. Ако атман беше лишен от вездесъщност, космическият еволюционен процес нямаше да започне въобще, тъй като не би имало едновременно свързване с атомите, които се намират в други региони на пространството.

Това е една изключително важна забележка, защото хвърля светлина върху някои неясни въпроси в космогонията на Вайшешика. Оказва се, че атомите не се свързват последователно или едновременно в ограничени пространства (както би могло да се заключи от безкрайно малките им размери и практическата необятност на Космоса) — едновременното свързване на атомите е задължително условие за привеждане в движение на огромната машина на Космоса.

Хипотетичното съществуване на Махешвара не е в състояние да обясни едновременността на първите синтетични космологически процеси, нито пък това може да стори адршта — великият владетел на вселената и невидимата сила адршта не са понятия, които биха могли да бъдат вписани в изключително прецизно изработената категориална систематика на Няя-Вайшешика.

Ето защо, изхождайки именно от строгата логика на категориалната еволюция в школата, би следвало да се предположи, че функциите на космологически инициатор и координатор ще бъдат приписани на категорията атман — вечната и всепроникваща субстанция. Нещо повече, в интерпретацията на Маллишена привържениците на Вайшешика твърдят, че ако душата не бе всепроникваща, нямаше да има и последващо свързване на атомите, което означава, че не биха възникнали и по-сложните агрегати.

А след като не възникнат по-сложни агрегати, естествено е да се предположи, че няма да възникнат и органичните тела, а между тях и човешкото тяло. Следователно отричането на вездесъщността на душата означава невъзможност човекът да съществува като висш биологически организъм. Но доколкото човек все пак съществува, очевидно душата (атман) като вечна субстанция трябва да бъде всепроникваща.

По такъв начин човешкото съществуване сега налага определени ограничения върху началните фази в еволюцията на Вселената. Заедно с това съществуването на човека сега предполага наличието на една изотропна и еднородна вселена — изотропността и еднородността на вселената са функция (макар и не в материален смисъл) от вездесъщността на атмана. Този тип разсъждения ни довежда плътно до аргументацията, характерна за разпространения в съвременната наука антропен космологически принцип.

Изложеното по-горе схващане на Вайшешика заслужава специално внимание, тъй като позволява да се изгради една сравнително цялостна представа за философския атомизъм на Няя-Вайшешика. Още по-голямо значение то има за изясняването на някои изключително важни въпроси от метафизическо и космологическо естество.

На първо място следва да се постави въпросът за източника на движение на атомите. От изложеното стана ясно, че материята и източникът на нейното движение се схващат като различни субстанции (атоми и души). Не казваме просто движение, а източник на движение. Според някои основополагащи концепции на Вайшешика атомите се намират в непрекъснато движение, което бе отбелязано като париспанда.

Вибрациите, или кръговото движение на атомите, е неделимо от тяхната същност, следователно в нашия случай не става дума за движение въобще, а за особена форма на движението, която позволява на атомите да „пристъпят“ към космологическия процес на комбинация и рекомбинация.

И така, душите, разглеждани като метафизически субстанции, са източник на постоянни импулси (в периода на прехода от пралая към сршти), които трансформират собственото въртеливо движение на атомите в универсално космосинтетично движение.

Това обстоятелство е от особено значение, тъй като нито Канада, нито Прашастапада пред­ставят смислено обяснение на причините за задвижването и съединяването на атомите, което да се съгласува с физикалисткия настрой на доктрината. Привличането на адршта, която има определен смисъл в рамките на натурализма, няма никакво научно значение, когато става дума за сферата на свръхемпиричните феномени.

Може, разбира се, да бъде възразено, че предложеното тълкуване на атман като неприсъща причина за възстановяването на атомистичната вселена също няма никакво научно значение. Това обаче съвсем не е така (особено когато придаваме по-разширен обхват на термина „научно значение“ и го разглеждаме като научен факт, концепция или хипотеза, които имат значение в рамките на определена теория).

Така например много от обяснителните модели в съвременната физика и космология вземат под внимание възможната (малка или голяма) роля на един съзнателен фактор в развитието на вселената. Според силната формулировка на антропния принцип (освен в тази форма антропният принцип съществува и в други свои модификации — като слаб, партиципационистки и финален) вселената съществува, защото ние сме тук, защото нашето съществуване сега и тук налага определени ограничения върху произхода и дори върху крупномащабната структура на вселената.

Според партиципационистката формулировка на антропния принцип, базираща се върху реалистична интерпретация на квантово-механичните парадокси и по-специално на парадокса Айнщайн—Розен—Подолски, никое елементарно явление не е явление, докато не се превърне в регистрирано явление. По такъв начин актът на измерване, твърди Дж.А.Уилър, има неотразимо въздействие върху бъдещето на вселената, защото упражнява това въздействие върху бъдещето на електрона.



По някакъв странен начин вселената, в която живеем, е партиципационистка. „Започвайки от Големия Взрив, вселената се разширява и изстудява. След еони динамично развитие тя поражда наблюдателите. Актовете на партиципация чрез наблюдение — посредством механизма на забавения избор — на свой ред придава чувствителна реалност на вселената не само сега, но и до самото Ј начало. Да се говори за вселената като за самовъзбуждаща се верига, означава още веднъж да се предположи партиципационистка вселена.“2

От друга страна, Маллишена дава да се разбере, че вездесъщността (всепроникващата природа) на душата не е просто резултат от развихряне на способността за метафизически спекулации и израз на стремежа към теологизиране на философията, а представлява концепция, която има да играе особено важна роля в атомистичното учение на Вайшешика.

Нашето следващо заключение е тясно свързано с предишното — за значението на импулсите, изхождащи от атман-субстанциите при трансформирането на потенциална енергия на движението в космологически кинетична, чиято главна задача е да интегрира и диференцира атомите в скандхи (агрегати). При това положение е напълно естествено главният упор да се прави върху изследването на механизма на природното цяло, върху законите, които разкриват съотношението между „частите“ му и разнообразните форми на тяхното движение.

Естествено е също (доколкото философията на Вайшешика полага основите на научната механика) анализът на типовете движение да е изместил временно вниманието от целостността на световните процеси, от плодотворната идея за тяхната еволюционна природа. Тези аспекти на „природознанието“ не намират отражение в системата на Няя-Вайшешика, а се разработват главно от Веданта, която слага ударение върху органичната тоталност за сметка на механизма на частите, и от Самкхя с нейното изключително по своята прецизност учение за интегралната еволюция на световното цяло и неговите системно-йерархични елементи.

При общата механистична тенденция на школата на Няя-Вайшешика учението за всепроникващата природа на атмана трябва да се схваща като опит за компенсиране на тоталния механицизъм с помощта на идеята за множеството субстанции (особен род изключително тънки механизми), които гарантират целостността на индивидуалните обекти.

Атман, следователно, е плуралисткият еквивалент на понятията за органична тоталност и диференциална еволюция. В определен смисъл атман може да се разглежда като метафизичен източник на интенционална (насочена към космологичното цяло) енергия. Той излъчва импулси, които трансформират вътрешноприсъщото вибрационно движение на атомите в енергия на космогоничното действие.

Причината за намесата на атман в чисто физическите процеси обикновено се обяснява с това, че атомите са лишени от съзнателност. По този повод Уддйотакара отбелязва следното: „Коя е материалната причина за света, след като живият Ишвара не е повече от инструментална [причина]? Твърди се, че такава [причина] са свръхтънките (парама-сукшма) атоми, изграждащи [проявените] субстанции... В какво се състои учението за фундаменталния Ишвара като причина?

Това учение е обяснено тук: прадхана, атомът и карма, управлявани от предходната дейност на съзнателната причина, се привеждат в действие поради това, че те не притежават съзнателност. Както притежаващият съзнание човек привежда в действие лишената от съзнание брадва, така и прадхана, атомите и карма, които са несъзнателни, се привеждат в действие; затова те също се регулират от съзнателна причина“ (Няя-варттика, с. 457).

Оказва се обаче, че и по отношение на съзнателната регулация Ишвара не действува в съответствие със собственото си желание, а в съгласие с действията на хората, които по този начин се превръщат в съдържателен източник на първичния съзнателен тласък, полагащ началото на сътворяване на вселената.

Ишвара следователно е само стимулираща причина, която е посредник между действията на хората във вселената, която вече е отмряла, и космогенеративните тенденции в атомите. В потвърждение на това е и изказването на Вачаспати Мишра, че „дейността на атомите като материална причина (упадана) е с оглед действията на хората; Ишвара е само стимулираща причина“ (НВТТ, с. 418).

По такъв начин Няя-Вайшешика остава вярна на механистичния патос на ранната школа, като съединява плурализма на учението за субстанциите (атомите, времето, пространството, акаша и множествения манас) с плурализма на системно-организиращите принципи (множеството атмани). Именно в това се състои и най-дълбоката връзка между учението за атман (психологията) и атомистичната космология на Вайшешика, която дава плод в идеята за нравствено-антропогенната регулация на вселената.

В заключение ще се обърнем отново към критиката на Маллишена, който дава още един пример за тясната връзка, съществуваща между космология, атомизъм и психология, т.е. учението за всепроникващата природа на душата: „Посредством всепроникващата природа на атман (душата, Аза като метафизическа субстанция) всички атоми [на вселената] са свързани с него (тялото на човека)“ (СВМ, с. 54).

Смисълът на това положение е, че всички атоми на материалната вселена се сближават едновременно и хармонично за изграждането на тялото на атман, с което се полага началото на емпиричното съществуване на вселената с характерното за него кармично превъплъщение, страдание и удоволствие, и стремеж за освобождаване от веригите на самсара. Атман следователно се схваща като принцип на универсалната връзка.

Ако задачата на манас беше, благодарение на неговите атомистични размери, да изпълнява тази функция по отношение на познанието, т.е. да свързва елементите на познавателния опит в органично единство, то функциите на атман надхвърлят рамките на познанието, вследствие на което той трябва да бъде определен като субстанция на универсалното свързване (Канада), или с други думи, като принцип на интегралната, органична цялост.

Подобно разбиране за атман разширява актуалните хоризонти на материалните взаимоотношение между природата и човека, защото му връща неподправеното усещане за цялостност, за единство със заобикалящата го действителност.

Сядвада-мапджари повдига и някои други интересни въпроси, хвърлящи светлина върху малко известни аспекти на атомното учение на Вайшешика. Ако предположим заедно с противниците на Вайшешика, че душата няма характера на всепроникваща субстанция и се опитаме да отнесем това твърдение към проблематиката на телообразуването (става дума за конституирането на тези тела, на които подлежи да се свържат с атман),

то ще трябва да се съгласим, че душата оказва стимулиращо въздействие само върху ограничен брой атоми, ако не и само върху един (всъщност това е позицията на Джайна, според която дживатман, или просто джива, в периода на разграждането на света заема пространството на един атом и,

следователно, началният процес на съединяване между атомите и душите би трябвало фактически да се тълкува като осъществяването на първична космологическа връзка между намиращата се в свободно състояние атомистична душа и един от окончателно диференциралите са груби атоми на пудгала).

Очевидно е заключението, че образуването на тялото в такъв случай ще бъде оставено на волята на случая, а според логиците на Веданта е въобще невъзможно при подобна постановка на въпроса. Причината за съединението на атомите в агрегати „не може да бъде съединението на атман и атом, защото съединението на две лишени от части субстанции не може да се осъществи в един атом на пространството (прадеша)“.

Съединението на два атома е също невъзможно, защото в периода на космическия разпад те са лишени от действия, следователно поради невъзможността за възникването на молекулата няма да възникне триадата и т.н., включително и тялото.

Музикалната хармония на Вселената/Езотерични тайни на музиката

Учението за музикалната хармония на Вселената е залегнало в почти всички древни култури.Индийците твърдят че „Вселената е звук” и че Космоса е възникнал от първичния тон Нада.В индийската и тибетската култура сричката Ом е най-свещената мантра и символизира трептящия звук на всичко съществуващо във Вселената.                                                                                                                                                                           Звуковите ефекти върху тялото отдавна се използват в магически и окултни практики. Не случайно в езотерични традиции на учениците от школата на Питагор със сигурност са изследвали Квадривиум, който включва четири науки: свещената геометрия, нумерология, музика (хармония), и космологията. За първи път принципите на древногръцкия философ са формулирани от Питагор Самоски в VI век преди новата ера, събрал около себе си Школа, в която, освен квадрилиум, също се преподава Тривиум, който включва граматика, логика и риторика. По този начин, в училището му за първи път в Европа са били обучавани в седем теми, наречени по-късно седем либерални изкуства. Музиката винаги е била смятана за ефективен инструмент за постигане на хармонично състояние на съзнанието. Не е случайно, шаманите и магьосниците използват дайрета, дрънкалки и други музикални инструменти за постигане на променени състояния на съзнанието и енергията на тялото, за да пътуват в други реалности. Възможно е, шаманите и магите да са били първите "професионални" музиканти. Не случайно, музиката е наричана ефективен език за общуване със Вселената, защото в много отношения между музика и човешката реч има определено съответствие. Така че, Джон Мартин, Миранда Ланди и Джейсон Мартино в книгата си "Сакрална геометрия, нумерология, музика, космологията или кварливиум" пишат: "Всеки звук екстрахиран/извлечен от музикален инструмент вибрира с определена честота и по-специално, с присъща точно на този звук оттенък, смесени обертонни амплитуди. Това създава специфичен тембър на музиката обой, ситар и пиано могат да произвеждат звуци на същата височина, но звукът ще бъде различен. Гласните на нашата реч включват обертонове, генерирани от вокалния апарат на човека. Друг компонент на звука е шумът Той няма периодичност -.... удари с палец по струните, скърцане, телевизор, които е загубил сигнала и пращи. Диапазонът на шума се характеризира с помощта на цветни кодове (бял шум, розов шум, сив шум). Шумът е неразделна част от музикални звуци, извлечени от всеки музикален инструмент. Шумът в музикта може да се сравни със съгласните в езика: барабани - са експлозивни звуци шейкъри - фрикативни и плочи - скрибуцаши. В действителност, музикални звуци могат да бъдат описани, както звуците на речта. Комбинацията от цветове, които определят оттенък, включва шум, който инициира звука понякога се простира и понякога завършва, т.е. функцията на съгласни в речта, образуващи структура и ритъм ... музика е създаден от последователност от звуци разпределени във времето. Стъпка по стъпка, нота след нота очертават контурите на движение на мелодията. Музикални жестове, играят за мелодията същата роля, както интонацията в речта. Те въплъщават диалектиката на възходящи и низходящи тонове и контраста между високите и ниските ноти. Широкия скок се чувства като нещо значително и грандиозно, малкия - изглежда по-лек и по-нежен. Контурите на мелодията могат да бъдат гладки или назъбени. Meлодията обикновено се състои от малки стъпки и големи скокове, където скокът в една посока има тенденция да се разширява в една малка стъпка в обратна посока, оставяйки празен пасаж. По своята същност, мелодията е циклично явление, и слушателя като, когато музикален модел разгръща, достига стабилна си точка, а след това се връща към корените. Обикновено това се проявява в ритмичното преплитане на стабилна и нестабилна тон мащаб. Изразителност на музиката се състои от тежестта и позволява странични нотки на мащаба, при това местоположението на всяка нота в общата ритмическа рисунка може да засилва или да отслабва първичната интонация. Понякога мелодията се раздвоява: скача нагоре и надолу и се създават две независими линии, всяка на своята височина. Други мелодии изразяват необходимото настроението при използването на възходяща или низходяща поредица от ноти ... Музиковедите разделят 6 основни видове музикални инструменти: мембранофонни (мембранни) акордофонни (струнни), идиофонни (ударни), металлофонни (метални), аерофонни (духови) и електрофонни ( електронни). Обикновено духовите инструменти са направени с конична форма с един отворен край за ефективно производство на звука. Духови инструменти се различават по метода за произвеждане на звук: въздушен удар в кухото пространство на инструмента вибрира един или два раздела, или колебания могат да се създават от устните на музиканта както при медните инструменти. Струнни инструменти са лъкови и пръстни. В първия случай, за звукоизвличането се използва лъка, а във втория - сръчните пръсти на музиканта. Едновременно звучащите струни създадават акорд. Ударни (ударни инструменти) създават резки, отревисти и шумни звуци. Те се отличават по устройство на мембранните и методи на удар по нея. Тези инструменти формират контраст с гладкия и монотонен звук на музиката, и поставят различни семантични акценти съскащи, шум и тътен. Перкуссията присъства във музиката на всяка култура. Някои хора вярват, че в инструментите живеят душата на животни, който се обединяват с музиканта по време на играта му. "По същия начин, шаманите и магите смятат, че техните дайрета, дрънкалки и други музикални инструменти, помагат на съзнанието да възприеме други реалности и са живи, защото в тях живеят духовете на тези инструменти. Не случайно, има цели ритуали, необходими за производството и "оживяване" на шамански инструменти, които не са само лоялни "сътрудници" на шаманите и магьосниците, но са истински "обекти на силата". Тези средства се използват от шаманите и магьосниците не само за постигане на променени състояния на (транс) и пътувания в други реалности (духовния свят, света на боговете и така нататък.), но също и като прочистване, лечение и хармонизиране на инструмент по отношение на хората и околната среда. Именно в това се състои основната сакрална задача на музиката в живота на човечеството, и именно от музиканти, пишещи и свирещи различни мелодии, зависи до голяма степен естеството на въздействието на музиката им върху заобикалящата ни реалност.                                                

Има единство между цвят, ден от седмицата, число, планета, музикален тон,метал и скъпоценен камък. В някакъв смисъл може да се каже, че са едно и също или поне имат една и съща вибрация.

Ето какво пише, примерно, Линда Гудман (любимата ми астроложка) в "Звездни знаци" :

" Марс вибрира на честотата на числото 9, което, от своя страна, вибрира на честотата на яркочервения цвят,а той пък- на честотата на желязото, което вибрира на честотата на мощния рубин, той пък вибрира на честотата на чесъна и кромида, а те- на честотата на маргаритките, те от своя страна - на честотата на определен ден от седмицата-вторник,а той - на честотата на месец април, който пък вибрира на честотата на музикалната нота или тон "до"."                                                                                                                                                                                                            http://kactaheda.livejournal.com/                                                                                                                     

   Ето какво ни казва Учителят за всеки музикален тон:Та казвам, онзи тон, който те освобождава от онова мъчение, което е вътре в тебе, онова недоразумение – щом се освободиш, една идея ти стане ясна – туй положение, туй състояние на яснота на идеята, то е „до“ в тебе. „Ре“ в дадения случай ще даде път на тази идея. Тази идея трябва да върви някъде, движение трябва да има в света. Животът започва с движение. От едно пасивно състояние, в което си се намирал, от затвора вътре, трябва да тръгнеш. Туй движение, което ти дава простор в живота за постижение, че една идея може да постигне нещо, то е „ре“. Всичките мостове, през които минаваш в света, то е „ми“. Опитността, която придобиваш, то е „фа“. Не всичката опитност, онази опитност, която ще имаш в този път, то е „фа“. Тогава какво е „сол“? Един оратор говори, произнесената реч е „сол“. Хубава е тази реч. Хубавата реч, в която ще изложиш идеята си, това е „сол“. Онова, което слушателите са разбрали, постижението в тази идея, след като са чули тази идея, то е „ла“. Благото, от което той сам може да се ползва и другите се ползват, това е „си“.Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле.                                                                                                                                                           Музикални тонове                                                                                                                                                                                       Музикалните тонове и съответните органи на човешкото тяло: Според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, те се определят като музикални тонове. Например: сърцето представя тона до, дихателната система – ре, черният дроб – ми, бъбреците – фа, далакът – сол, жлъчката – ла, храносмилателната система – си. Когато дихателната система действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушаване на гамата нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме разболяване.                                                                                                                                                              Здраве,сила и живот                                                                                                                                                                                    Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes.







Преведени на български език те означават:


До – Dominus – Господ

Ре – Rerum – Материя

Ми – Miraculum – Чудо

Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система

Сол – Solis – Слънце

Ла – Lactea Via – Млечен път

Си – Siderae – Небеса.


Дали Бог ни говори чрез музиката или музиката говори за Бог - велика е тайната на божествения произход на това изкуство. Гуидо д’Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а първоначално музикалните знаци са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика.

    

„Който познава тайната на музикалните тонове, познава мистерията на цялата вселена” - Хазрат Инаят Кан

Учението за музикалната хармония на вселената се среща в почти всички древни култури. Индийците твърдят че „вселената е звук” и че първичния Тон Нада е абсолютното начало на Космоса. В индийската и тибетската култура сричката Ом е най-свещената мантра и символизира трептенето на всичко съществуващо във Вселената. Честотата на този звук е прекалено фина, за да бъде усетена и чута с просто ухо.

Във всички духовни традиции съществуват легенди за Богове и духовни водачи, които по време на просветлението си са чули тази фина честота и са опознали божествената природа. Индийският Бог Шива чул първоосновния звук по време на самадхи транс в пещерите на Хималайа. Мойсей се докоснал до този звук в планината Синай по време на сливането си с Бог, а Исус – по време на отшелничеството си в самота. В традицията на Исляма също се споменава космическия тон, който Мохамед успял да долови в пещерата ГареХира.

Общото между всички древни учения за музикалната хармония е така наречения Закон за Октавите, който бил изведен и формулиран през 1978 година от швейцарския математик и физик Ханс Кусто. Закона за Октавите е учение, в което математическите, музикалните и астрономическите формули се сливат под общ знаменател. С помощта на Закона за Октавите се създава музикален микро макет на слънчевата система, който обхваща честотните взаимодействия между отделните планети.

Октавата е основният музикален интервал в общото учение за хармонията. Октавата притежава най-силна резонантност в сравнение с всички други музикални интервали (при еднакво енергийно ниво). Тази особеност на октавата е причината, заради която Ханс Кусто прилага Закона за Октавите не само в рамките на чуваемия спектър, а и в областта на периодичните космически феномени като планетната ротация, смяната на сезоните, всекидневния изгрев и залез на слънцето и луната. По този начин математикът осъществява хармонична връзка между планетните тела и човешкия микрокосмос.

Според Кусто да се слееш с вселената означава да се синхронизираш с честотите на планетните тела, които те заобикалят и да им дадеш възможност да резонират в теб. Ако човек успее да чуе тази резонантност в себе си, ще достигне до космически измерения на осъзнаване.

Чрез закона на Октавите е възможно да се транспонира цялата слънчева система в рамките на музикалния спектър, който хората са в състояние да чуят. Броят на използваните октави представлява „мащаба” на микро макета на слънчевата система, точно както географските области се представят с определен мащаб върху атласа. Тоновете в Закона на Октавите се изчисляват по математически формули, основават се върху природонаучни правила, а не върху духовна вяра. Те са математически потенции на естествената космическа среда, която ни заобикаля и ако ги прилагаме, бихме могли да навлезем в космическо единство с вселената, или, както китайците казват, в единство с Тао (Пътя).

За пресмятането на планетните тонове Ханс Кусто използва така нареченото Октавиране, което означава че дадена честота многократно се удвоява, за да се транспонира в чуваемия спектър. От честотата на ротация около слънцето и около собствената ос Кусто изчислява конкретната честота на дадена планета, след което чрез октавиране транспонира тази честота в достъпен за човешкото ухо звук.

Някои музиканти от транс сцената вече са почерпили знание от теорията за планетните тонове и работят със синтезатори, които са синхронизирани с космическите октави: например Star Sounds Orchestra, SCIROM, Coil, Akasha Project, Brain Entertainment Laboratory, Orbital Dolphins, Morphon, B.Ashra, Motom и други. Фритц Добрецбергер и Стийв Шройдер са двама ентусиасти, които са основали първия специализиран лейбъл за космически синхронизирана музика                                            Planetware Records.                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Ханс Кусто определя конкретен цветови диапазон и конкретна чакра като съответствие на всеки планетен тон.

Планетния тон на земния ден
Честота 194,18 Херца=G
Темпо : 91 bpm.
Чакра: Муладхара
Цвят: оранжево-червен
Действие: стимулиращо, тонизиращо



Планетния тон на луната
Честота: 210,42 Херца=G#
Темпо: 98,6 bpm
Чакра: Свадхистхана
Цвят: оранжев
Действие: стимулира сексуалната енергия и еротичната комуникация
Този звук е много подходящ за фестивали по пълнолуние. От древността насам важните ритуали са се извършвали точно на пълнолуние, когато слънцето се намира противоположно на луната, защото тогава хората са най-отворени за комуникация на субтилно ниво. Всяка жена знае колко силно значение има луната за сексуалния ритъм. Сексуалния живот на всички живи същества на земята се диригира от луната. Ето защо този планетен звук има силно афродизиращо действие.

Слънчевия тон
Честота: 126,22 Херца = B
Темпо: 118,3 bpm
Чакра: Манипура
Цвят: жълто-зелен
Действие: усилва трансценденталното усещане
Слънцето е енергийния център на слънчевата система. Това е единственият тон, при който астрономическият период не се транспонира на по-висока октава. Честотата на слънцето представлява "Звука на 20-ти век" и за разлика от всички други тонове не репрезентира класическата физика, а квантовата теория и теорията на релативността. Звукът на слънцето е границата между Ин и Ян, връзката между този свят и отвъдния. С терапевтични цели този тон трябва да се използва само от опитни и напреднали психонавти, защото с него хората се катапултират в абсолютно нови полета на съществуване. Медитация с този тон би довела до трансцедиране отвъд "добро и зло", отвъд пространство и време, отвъд всички полярности.

Планетния тон на земната година
Честота: 136,10 Херца= C#
Темпо: 63,8 /127,6 bpm
Чакра: Анахата
Цвят: син-зелен
Действие: отпуска, балансира
В Индия този тон е основен за ритуалите със ситар и тамбура и се нарича Садя, "бащата на всички други тонове". Свещената мантра ОМ също е настроена в синхрон с този тон както и повечето религиозна музика в Индия. Една от причините , поради които индийците непрекъснато говорят за душа и трансмиграцията на душата е именно този тон, който се среща в почти всички индийски ритуални песни. В медицината този тон се използва за успокоение при стресови ситуации. В Европа и Америка нуждата от този тон е най-силна и чрез него бихме могли да намалим значително нуждата от наркотични успокоителни вещества.

Планетния тон на Меркурий
Честота: 141,27 Херца=C#
Темпо: 66,2 /132,4 bpm
Чакра: Вишудха
Цвят: син-зелен
Действие: поддържа и стимулира вербалната комуникация
Според астрологическата и херметичната традиция Меркурий е свързан със сутрешната звезда Гемини и вечерната звезда Вирго, което прави тази планета силен стимулатор на вербалната комуникация и интелекта.

Планетния тон на Венера
Честота: 221,23 Херца=A
Темпо: 103,7 bpm
Чакра: Аджна (трето око)
Цвят: жълто оранжев
Действие: стимулира по-вишата любов и хармония
Венера притежава космически тон, който влияе директно върху способността ни да изпитваме виша безусловна любов към всички живи същества.


Планетния тон на Платон
Честота: 172,06 Херца =Ф
Темпо: 80,6 bpm
Чакра: Сахасрара
Цвят: червено-виолетов
Действие: стимулира духовното осъзнаване и космическото единство между хората на вишо ниво
Това е фундаменталния звук на ДУХА. Този тон е в състояние да отвори последната седма чакра на човека и да го слее с божествената енергия. Ако се синхронизираме с този тон ще почерпим божествена инспирация директно от Духа на Вселената. Музиката, която се гради върху този тон може да бъде изключително ефективно средство за постигане на състояния отвъд физическата материална вселена и се използва при много ритуали и церемонии за повдигане на човешкото вибрационно ниво.                                                                                                                                                                     http://www.pan-bg.com/articles.php?id=237