Музикалната хармония на Вселената/Езотерични тайни на музиката

Учението за музикалната хармония на Вселената е залегнало в почти всички древни култури.Индийците твърдят че „Вселената е звук” и че Космоса е възникнал от първичния тон Нада.В индийската и тибетската култура сричката Ом е най-свещената мантра и символизира трептящия звук на всичко съществуващо във Вселената.                                                                                                                                                                           Звуковите ефекти върху тялото отдавна се използват в магически и окултни практики. Не случайно в езотерични традиции на учениците от школата на Питагор със сигурност са изследвали Квадривиум, който включва четири науки: свещената геометрия, нумерология, музика (хармония), и космологията. За първи път принципите на древногръцкия философ са формулирани от Питагор Самоски в VI век преди новата ера, събрал около себе си Школа, в която, освен квадрилиум, също се преподава Тривиум, който включва граматика, логика и риторика. По този начин, в училището му за първи път в Европа са били обучавани в седем теми, наречени по-късно седем либерални изкуства. Музиката винаги е била смятана за ефективен инструмент за постигане на хармонично състояние на съзнанието. Не е случайно, шаманите и магьосниците използват дайрета, дрънкалки и други музикални инструменти за постигане на променени състояния на съзнанието и енергията на тялото, за да пътуват в други реалности. Възможно е, шаманите и магите да са били първите "професионални" музиканти. Не случайно, музиката е наричана ефективен език за общуване със Вселената, защото в много отношения между музика и човешката реч има определено съответствие. Така че, Джон Мартин, Миранда Ланди и Джейсон Мартино в книгата си "Сакрална геометрия, нумерология, музика, космологията или кварливиум" пишат: "Всеки звук екстрахиран/извлечен от музикален инструмент вибрира с определена честота и по-специално, с присъща точно на този звук оттенък, смесени обертонни амплитуди. Това създава специфичен тембър на музиката обой, ситар и пиано могат да произвеждат звуци на същата височина, но звукът ще бъде различен. Гласните на нашата реч включват обертонове, генерирани от вокалния апарат на човека. Друг компонент на звука е шумът Той няма периодичност -.... удари с палец по струните, скърцане, телевизор, които е загубил сигнала и пращи. Диапазонът на шума се характеризира с помощта на цветни кодове (бял шум, розов шум, сив шум). Шумът е неразделна част от музикални звуци, извлечени от всеки музикален инструмент. Шумът в музикта може да се сравни със съгласните в езика: барабани - са експлозивни звуци шейкъри - фрикативни и плочи - скрибуцаши. В действителност, музикални звуци могат да бъдат описани, както звуците на речта. Комбинацията от цветове, които определят оттенък, включва шум, който инициира звука понякога се простира и понякога завършва, т.е. функцията на съгласни в речта, образуващи структура и ритъм ... музика е създаден от последователност от звуци разпределени във времето. Стъпка по стъпка, нота след нота очертават контурите на движение на мелодията. Музикални жестове, играят за мелодията същата роля, както интонацията в речта. Те въплъщават диалектиката на възходящи и низходящи тонове и контраста между високите и ниските ноти. Широкия скок се чувства като нещо значително и грандиозно, малкия - изглежда по-лек и по-нежен. Контурите на мелодията могат да бъдат гладки или назъбени. Meлодията обикновено се състои от малки стъпки и големи скокове, където скокът в една посока има тенденция да се разширява в една малка стъпка в обратна посока, оставяйки празен пасаж. По своята същност, мелодията е циклично явление, и слушателя като, когато музикален модел разгръща, достига стабилна си точка, а след това се връща към корените. Обикновено това се проявява в ритмичното преплитане на стабилна и нестабилна тон мащаб. Изразителност на музиката се състои от тежестта и позволява странични нотки на мащаба, при това местоположението на всяка нота в общата ритмическа рисунка може да засилва или да отслабва първичната интонация. Понякога мелодията се раздвоява: скача нагоре и надолу и се създават две независими линии, всяка на своята височина. Други мелодии изразяват необходимото настроението при използването на възходяща или низходяща поредица от ноти ... Музиковедите разделят 6 основни видове музикални инструменти: мембранофонни (мембранни) акордофонни (струнни), идиофонни (ударни), металлофонни (метални), аерофонни (духови) и електрофонни ( електронни). Обикновено духовите инструменти са направени с конична форма с един отворен край за ефективно производство на звука. Духови инструменти се различават по метода за произвеждане на звук: въздушен удар в кухото пространство на инструмента вибрира един или два раздела, или колебания могат да се създават от устните на музиканта както при медните инструменти. Струнни инструменти са лъкови и пръстни. В първия случай, за звукоизвличането се използва лъка, а във втория - сръчните пръсти на музиканта. Едновременно звучащите струни създадават акорд. Ударни (ударни инструменти) създават резки, отревисти и шумни звуци. Те се отличават по устройство на мембранните и методи на удар по нея. Тези инструменти формират контраст с гладкия и монотонен звук на музиката, и поставят различни семантични акценти съскащи, шум и тътен. Перкуссията присъства във музиката на всяка култура. Някои хора вярват, че в инструментите живеят душата на животни, който се обединяват с музиканта по време на играта му. "По същия начин, шаманите и магите смятат, че техните дайрета, дрънкалки и други музикални инструменти, помагат на съзнанието да възприеме други реалности и са живи, защото в тях живеят духовете на тези инструменти. Не случайно, има цели ритуали, необходими за производството и "оживяване" на шамански инструменти, които не са само лоялни "сътрудници" на шаманите и магьосниците, но са истински "обекти на силата". Тези средства се използват от шаманите и магьосниците не само за постигане на променени състояния на (транс) и пътувания в други реалности (духовния свят, света на боговете и така нататък.), но също и като прочистване, лечение и хармонизиране на инструмент по отношение на хората и околната среда. Именно в това се състои основната сакрална задача на музиката в живота на човечеството, и именно от музиканти, пишещи и свирещи различни мелодии, зависи до голяма степен естеството на въздействието на музиката им върху заобикалящата ни реалност.                                                

Има единство между цвят, ден от седмицата, число, планета, музикален тон,метал и скъпоценен камък. В някакъв смисъл може да се каже, че са едно и също или поне имат една и съща вибрация.

Ето какво пише, примерно, Линда Гудман (любимата ми астроложка) в "Звездни знаци" :

" Марс вибрира на честотата на числото 9, което, от своя страна, вибрира на честотата на яркочервения цвят,а той пък- на честотата на желязото, което вибрира на честотата на мощния рубин, той пък вибрира на честотата на чесъна и кромида, а те- на честотата на маргаритките, те от своя страна - на честотата на определен ден от седмицата-вторник,а той - на честотата на месец април, който пък вибрира на честотата на музикалната нота или тон "до"."                                                                                                                                                                                                            http://kactaheda.livejournal.com/                                                                                                                     

   Ето какво ни казва Учителят за всеки музикален тон:Та казвам, онзи тон, който те освобождава от онова мъчение, което е вътре в тебе, онова недоразумение – щом се освободиш, една идея ти стане ясна – туй положение, туй състояние на яснота на идеята, то е „до“ в тебе. „Ре“ в дадения случай ще даде път на тази идея. Тази идея трябва да върви някъде, движение трябва да има в света. Животът започва с движение. От едно пасивно състояние, в което си се намирал, от затвора вътре, трябва да тръгнеш. Туй движение, което ти дава простор в живота за постижение, че една идея може да постигне нещо, то е „ре“. Всичките мостове, през които минаваш в света, то е „ми“. Опитността, която придобиваш, то е „фа“. Не всичката опитност, онази опитност, която ще имаш в този път, то е „фа“. Тогава какво е „сол“? Един оратор говори, произнесената реч е „сол“. Хубава е тази реч. Хубавата реч, в която ще изложиш идеята си, това е „сол“. Онова, което слушателите са разбрали, постижението в тази идея, след като са чули тази идея, то е „ла“. Благото, от което той сам може да се ползва и другите се ползват, това е „си“.Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле.                                                                                                                                                           Музикални тонове                                                                                                                                                                                       Музикалните тонове и съответните органи на човешкото тяло: Според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, те се определят като музикални тонове. Например: сърцето представя тона до, дихателната система – ре, черният дроб – ми, бъбреците – фа, далакът – сол, жлъчката – ла, храносмилателната система – си. Когато дихателната система действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушаване на гамата нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме разболяване.                                                                                                                                                              Здраве,сила и живот                                                                                                                                                                                    Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes.







Преведени на български език те означават:


До – Dominus – Господ

Ре – Rerum – Материя

Ми – Miraculum – Чудо

Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система

Сол – Solis – Слънце

Ла – Lactea Via – Млечен път

Си – Siderae – Небеса.


Дали Бог ни говори чрез музиката или музиката говори за Бог - велика е тайната на божествения произход на това изкуство. Гуидо д’Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а първоначално музикалните знаци са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика.

    

„Който познава тайната на музикалните тонове, познава мистерията на цялата вселена” - Хазрат Инаят Кан

Учението за музикалната хармония на вселената се среща в почти всички древни култури. Индийците твърдят че „вселената е звук” и че първичния Тон Нада е абсолютното начало на Космоса. В индийската и тибетската култура сричката Ом е най-свещената мантра и символизира трептенето на всичко съществуващо във Вселената. Честотата на този звук е прекалено фина, за да бъде усетена и чута с просто ухо.

Във всички духовни традиции съществуват легенди за Богове и духовни водачи, които по време на просветлението си са чули тази фина честота и са опознали божествената природа. Индийският Бог Шива чул първоосновния звук по време на самадхи транс в пещерите на Хималайа. Мойсей се докоснал до този звук в планината Синай по време на сливането си с Бог, а Исус – по време на отшелничеството си в самота. В традицията на Исляма също се споменава космическия тон, който Мохамед успял да долови в пещерата ГареХира.

Общото между всички древни учения за музикалната хармония е така наречения Закон за Октавите, който бил изведен и формулиран през 1978 година от швейцарския математик и физик Ханс Кусто. Закона за Октавите е учение, в което математическите, музикалните и астрономическите формули се сливат под общ знаменател. С помощта на Закона за Октавите се създава музикален микро макет на слънчевата система, който обхваща честотните взаимодействия между отделните планети.

Октавата е основният музикален интервал в общото учение за хармонията. Октавата притежава най-силна резонантност в сравнение с всички други музикални интервали (при еднакво енергийно ниво). Тази особеност на октавата е причината, заради която Ханс Кусто прилага Закона за Октавите не само в рамките на чуваемия спектър, а и в областта на периодичните космически феномени като планетната ротация, смяната на сезоните, всекидневния изгрев и залез на слънцето и луната. По този начин математикът осъществява хармонична връзка между планетните тела и човешкия микрокосмос.

Според Кусто да се слееш с вселената означава да се синхронизираш с честотите на планетните тела, които те заобикалят и да им дадеш възможност да резонират в теб. Ако човек успее да чуе тази резонантност в себе си, ще достигне до космически измерения на осъзнаване.

Чрез закона на Октавите е възможно да се транспонира цялата слънчева система в рамките на музикалния спектър, който хората са в състояние да чуят. Броят на използваните октави представлява „мащаба” на микро макета на слънчевата система, точно както географските области се представят с определен мащаб върху атласа. Тоновете в Закона на Октавите се изчисляват по математически формули, основават се върху природонаучни правила, а не върху духовна вяра. Те са математически потенции на естествената космическа среда, която ни заобикаля и ако ги прилагаме, бихме могли да навлезем в космическо единство с вселената, или, както китайците казват, в единство с Тао (Пътя).

За пресмятането на планетните тонове Ханс Кусто използва така нареченото Октавиране, което означава че дадена честота многократно се удвоява, за да се транспонира в чуваемия спектър. От честотата на ротация около слънцето и около собствената ос Кусто изчислява конкретната честота на дадена планета, след което чрез октавиране транспонира тази честота в достъпен за човешкото ухо звук.

Някои музиканти от транс сцената вече са почерпили знание от теорията за планетните тонове и работят със синтезатори, които са синхронизирани с космическите октави: например Star Sounds Orchestra, SCIROM, Coil, Akasha Project, Brain Entertainment Laboratory, Orbital Dolphins, Morphon, B.Ashra, Motom и други. Фритц Добрецбергер и Стийв Шройдер са двама ентусиасти, които са основали първия специализиран лейбъл за космически синхронизирана музика                                            Planetware Records.                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Ханс Кусто определя конкретен цветови диапазон и конкретна чакра като съответствие на всеки планетен тон.

Планетния тон на земния ден
Честота 194,18 Херца=G
Темпо : 91 bpm.
Чакра: Муладхара
Цвят: оранжево-червен
Действие: стимулиращо, тонизиращо



Планетния тон на луната
Честота: 210,42 Херца=G#
Темпо: 98,6 bpm
Чакра: Свадхистхана
Цвят: оранжев
Действие: стимулира сексуалната енергия и еротичната комуникация
Този звук е много подходящ за фестивали по пълнолуние. От древността насам важните ритуали са се извършвали точно на пълнолуние, когато слънцето се намира противоположно на луната, защото тогава хората са най-отворени за комуникация на субтилно ниво. Всяка жена знае колко силно значение има луната за сексуалния ритъм. Сексуалния живот на всички живи същества на земята се диригира от луната. Ето защо този планетен звук има силно афродизиращо действие.

Слънчевия тон
Честота: 126,22 Херца = B
Темпо: 118,3 bpm
Чакра: Манипура
Цвят: жълто-зелен
Действие: усилва трансценденталното усещане
Слънцето е енергийния център на слънчевата система. Това е единственият тон, при който астрономическият период не се транспонира на по-висока октава. Честотата на слънцето представлява "Звука на 20-ти век" и за разлика от всички други тонове не репрезентира класическата физика, а квантовата теория и теорията на релативността. Звукът на слънцето е границата между Ин и Ян, връзката между този свят и отвъдния. С терапевтични цели този тон трябва да се използва само от опитни и напреднали психонавти, защото с него хората се катапултират в абсолютно нови полета на съществуване. Медитация с този тон би довела до трансцедиране отвъд "добро и зло", отвъд пространство и време, отвъд всички полярности.

Планетния тон на земната година
Честота: 136,10 Херца= C#
Темпо: 63,8 /127,6 bpm
Чакра: Анахата
Цвят: син-зелен
Действие: отпуска, балансира
В Индия този тон е основен за ритуалите със ситар и тамбура и се нарича Садя, "бащата на всички други тонове". Свещената мантра ОМ също е настроена в синхрон с този тон както и повечето религиозна музика в Индия. Една от причините , поради които индийците непрекъснато говорят за душа и трансмиграцията на душата е именно този тон, който се среща в почти всички индийски ритуални песни. В медицината този тон се използва за успокоение при стресови ситуации. В Европа и Америка нуждата от този тон е най-силна и чрез него бихме могли да намалим значително нуждата от наркотични успокоителни вещества.

Планетния тон на Меркурий
Честота: 141,27 Херца=C#
Темпо: 66,2 /132,4 bpm
Чакра: Вишудха
Цвят: син-зелен
Действие: поддържа и стимулира вербалната комуникация
Според астрологическата и херметичната традиция Меркурий е свързан със сутрешната звезда Гемини и вечерната звезда Вирго, което прави тази планета силен стимулатор на вербалната комуникация и интелекта.

Планетния тон на Венера
Честота: 221,23 Херца=A
Темпо: 103,7 bpm
Чакра: Аджна (трето око)
Цвят: жълто оранжев
Действие: стимулира по-вишата любов и хармония
Венера притежава космически тон, който влияе директно върху способността ни да изпитваме виша безусловна любов към всички живи същества.


Планетния тон на Платон
Честота: 172,06 Херца =Ф
Темпо: 80,6 bpm
Чакра: Сахасрара
Цвят: червено-виолетов
Действие: стимулира духовното осъзнаване и космическото единство между хората на вишо ниво
Това е фундаменталния звук на ДУХА. Този тон е в състояние да отвори последната седма чакра на човека и да го слее с божествената енергия. Ако се синхронизираме с този тон ще почерпим божествена инспирация директно от Духа на Вселената. Музиката, която се гради върху този тон може да бъде изключително ефективно средство за постигане на състояния отвъд физическата материална вселена и се използва при много ритуали и церемонии за повдигане на човешкото вибрационно ниво.                                                                                                                                                                     http://www.pan-bg.com/articles.php?id=237