сряда, 2 септември 2015 г.

Сталиновия „антисемитизъм“/ Всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист



 В Съветска Хазария даже убийството на каган-бека Йосиф Джугашвили, което ще рече – на Йосиф, сина на евреин, беше извършено според талмудския ритуал.

Между VІІ и Х век българо-хазарите приели юдаизма като официална религия. Отначало недостойният Айбат, синът на техния уж достопочтен хакан (каган) Калга, а всъщност голям българомразец, разбит от Бат-Боян (Бат-Баян) – най-големия син на кан Курбат (Кубрат), който бил батко на нашия кан Атилкъсъ (Аспарух), си взел за жена еврейка от Бухара, „истинско страшилище“. А делото му продължил неговият внук, четвъртевреинът Булан. И той заповядал да удушат баща му Барджил с копринено въженце.
                                                                                                            Ако се позовем на еврейския комунист Аркадий Ваксберг, офицер от КГБ и главен редактор на „Литературная газета“, смъртта на вожда била неизбежна. Когато здравето на Сталин било в ръцете на Лаврентий Берия, той нямало как да завърши по друг начин, освен летално!

Измамата, позната от нейното повсеместно разпространение, гласи, че „Сталин бил подвластен на един позорен недостатък, който носи названието антисемитизъм“.

„Месец преди смъртта си Сталин започна да подготвя „доброволно-принудителното“ изселване на евреите от Москва“ – лъже без свян Анастас Микоян. – „Само смъртта на Сталин попречи за изпълнението на тази работа.“



Младите навярно не са чували за Микоян. По-възрастните са го забравили. Той бил един от най-близките и най-преданите на Джугашвили болшевики. След малко ще ви светне защо. Когато видели сметката на „бащицата“, почти всички тогавашнисъветски лидери взели да оправдават собствените си престъпления с него.

Действително ли „синът на евреин“, който бил достатъчно наясно, чия кръв тече във вените му, бил такъв „антисемит“? Глупости. Дотогава той вършел всичко възможно, само и само да пази евреите. Издигал ги. Още от двайсетте години чак до края на Втората световна война той почти изцяло бил обкръжен от тях.

„Защо като „антисемит“ Сталин имаше двама еврейски секретари – Лев Мехлис и Григорий Канер?“ – учудва сеАркадий Ваксберг.

И продължава със „особеностите“ на Сталиновия „антисемитизъм“. Например офицерът от КГБ подчертава, че „когато излизаше в отпуск, Лазар Каганович, евреин, ръководеше правителството“. Още по-странно – Йосиф Висарионович доверил своя живот на еврейски телохранител – Матиаш Ракоши. Когото след войната назначил за първи комунистически самодържец на Унгария – генерален секретар на партията от 1945 до юли 1956 г., и министър-председател през 1946 и 1947 г.Той бил роден в Сърбия с истинското фамилно име Розенфелд.

                  


                                                                                                                Едни от най-високопоставените ръководители на болшевишката партия през сталинизма билиженени за еврейки – Михаил Калинин, Николай Бухарин, Вячеслав Молотов, Климент Ворошилов,Александър Поскребишев, Алексей Риков… Собствената му дъщеря Светлана имала продължителна любовна връзка с еврейския писател Алексей Каплер и се омъжила за Григорий Морозов – същоевреин.

Повече от стотина генерали служели в Червената армия. Някои заемали най-високи командни длъжности. Например генерал Яков Смушкевич бил началник на Военновъздушните сили на Съветския съюз.


„Изглеждаше така, сякаш където и да погледнеше Сталин, навсякъде имаше евреи“ – признава еврейският автор Луис Рапопорт. – „Неговият верен „оловен войник“ маршал Ворошилов беше предан на своята еврейска съпруга Катерина. Маршал Булганин също беше щастливо женен за еврейка – Надежда. Членът на Политбюро Андрей Андреев, който през1950 г. изпадна в немилост, беше женен за Дора Казан. А евреинът Каганович беше женен за Мария от същото племе.Маленков, когото подозираха във юдеофилство, имаше еврейски зет. Както се твърдеше и за Хрушчов. Говореше се, че издигащият се Леонид Брежнев има еврейска съпруга.“

Няма какво да се лъжем. След смъртта на Алилуева, предполагаемо самоубийство, а според някои – убийство,Висарионович заживял с дъщерята на Лазар Мойсеевич – Роза Каганович.

Серго Берия, синът на Лаврентий Павлович, който е племенник на Лазар Мойсеевич, признава:

                 


                                                                                                          „Роза – сестрата или племенницата на Каганович,… не беше жена на Йосиф Висарионович, но Сталин имаше дете от нея. Тя беше много красива и доста умна жена. И доколкото зная, Сталин я харесваше. Тяхната близост стана непосредствената причина за самоубийството на Надежда Алилуева – жената на Йосиф Висарионович. Добре познавах детето, което растеше в семейството на Каганович. Момченцето се казваше Юри. Много приличаше на грузинец. Майка му замина занякъде, а то остана да живее в семейство Каганович.“

Тежък „антисемитизъм“! Няма що…

Миналото беше мъртво, а бъдещето – немислимо

Ще задържа вниманието ви още малко върху Сталиновия „антисемитизъм“. Според Аркадий Ваксберг, като назначавал евреи на отблъскващи длъжности, „бащата на народите“ искал да направи така, че те да изглеждат зле в очите на обществото. Предлагам факти, а съдът е на всеки от вас.

                     


                                                                                                    Единадесет от общо дванадесетте коменданти на концлагери в империята на ужаса ГУЛаг били…евреи! Во главе с техния общ началник Матвей Берман. Той лично наблюдавал труда на робите при строителството на Беломорско-балтийския плавателен канал, по-известен като Беломорканал.

„Това не би могло да е истинска случайност“ – възкликва кагебистът Ваксберг.

Явно забравил, че по-рано в същата своя книга е записал, че евреите били често срещани в органите на реда – ЧК имилицията.

„От самото начало съветската държава се облягаше върху военните, полицията и службите за сигурност, за да се запази“ – твърди еврейският изследовател Бенджамин Гинсбърг, – „а евреите бяха активни в тези агенции… Евреи…назначаваха и ръководеха тези репресивни инструменти, на които държавата разчиташе, за да контролира гражданите.“

И допълва, че един от онези, чието име само със споменаването му предизвиквало див страх у съветските граждани –Хенрих Ягода, „бил фармацевт. И се специализирал в приготовление на отрови, с които неговите агенти ликвидирали опонентите на Сталин.“

Другарят Аркадий Ваксберг не отрича, че:

„Ягода беше човекът, на когото Сталин се доверявал най-много в рамките на репресивния апарат, без който никой тоталитарен режим не може да съществува. Съветският вариант на диктатура и лично Сталиновият, нямаше да оцелеят, без „преданите стражеви кучета на революцията“ и на техните „мечове на наказанието“…

               


 Шуреят на Ягода – Леополд Авербах [също евреин], беше „главният надзорник за партийната чистота в съветската литература.“

Дали да не поставя точка, като подчертая изненадата от втълпяването на лъжата за някакъв„Сталинов антисемитизъм“ на достатъчно прочут еврейски изследовател от Балтимор. Той се прави, чене познава истинското родословие на Джугашвили – „Коба“. Затова се изповядва:

„Друг неевреин не само помогна за създаването на Израел, но го спаси. Може да изглежда невероятно, но този човек беше Йосиф Сталин. Приказката за Сталиновата роля в съдействието за основаването, а сетне за първоначалното оцеляване на Израел, е разказвана малко. В онези случаи, когато е била споменавана, не е имало никакви задоволителни обяснения за нея. Това включва факта, че през 1947 г. Съветският съюз публично подкрепи създаването на еврейска държава и беше втората страна, която призна нейното установяване. Освен това, първоначално Сталин подкрепяше Израел в неговата война за независимост срещу арабите и го подпомагаше с доставки на оръжия през Чехословакия. Даже съветският представител в Организацията на обединените нации, който беше и председател наСъвета за сигурност, беше от еврейско потекло – Яков Малик.“

Вярно, че „антисемитизмът“ на Висарионович трябва да е бил твърде необичаен. Накрая евреите край него надделели и му видели сметката. Но причината се криела в отказа му да присъедини СССР към проектираната единна световна държава. В това съзираме диалектиката на нещата в живота. Най-жестокият тиранин е сторил и нещо добро за човечеството. Но дали само не е отложил агонията му?

Не е времето, нито мястото, за да изясня етимологията на внезапното Сталиново озлобление спрямо евреите. Обаче, казано съвсем накратко, през 1946 година Интернационалът проводил при него един от най-доверените си съветници,архициониста Бърнард Барух. Финансист, инвеститор и високоценен политически консултант, той бил доверен съветник на президентите Уудроу Уилсън и Франклин Д. Рузвелт. Барух е една от най-зловещите, но почти неизвестни фигури от икономико-политическото задкулисие през първата половина на ХХ век.

                      


                                                                                                           Той разяснил на Батюшката плана на Братството, заимстван от подчинените му ядрени физици, които разработили атомната бомба. Според тях, за да бъде прекратено евентуално ядрено противопоставяне, човешкият род бил узрял за единно световно правителство. В него на Йосиф Висарионович била отделена второстепенна роля. Поддържаща, както казват кинаджиите.

Връзките между Вашингтон и Москва приключили в момента, когато стопанинът на Кремъл –абсолютен мегаломан, страдащ от „комплекса на властта“, по определението на професор Чезаре Ломброзо ─ разбрал какво му готвят. И като запретнал ръкави, се захванал със съидейниците и съплеменниците на Бърнард Барух и вся остальная сионистская сволочь.

Разкарал и едни от най-преданите лизачи – Молотов и Микоян. В започналия процес срещу Еврейския антифашистки комитет уликите против двамата направо извирали. Да изясним кой и какъв бил Анастас Микоян, дето се постарал да очерни вожда… посмъртно? Да започнем отзад напред.

„В следвоенния период той се държал крайно предпазливо, като избягвал да се намесва в острата борба в партийното и държавното ръководство. Извънредната му гъвкавост и умение да намира общ език с лидерите на страната се превърнали в залог не само за неговото политическо дълголетие, но и просто за оцеляването му. Обаче през последния период от живота на Сталин облаците взели да се сгъстяват и над него…

През 1949 г. свалили Микоян от поста министър на външната търговия. От 1951 г. нататък Сталин все по-рядко го канел при себе си. Престанали да го викат на заседанията на Политбюро. А на пленума на ЦК след Деветнадесетия конгрес на партията през 1952 г. „вождът“ изразил своето недоверие към него. Микоян се оправдавал, възхвалявал Сталин и успял да се докопа до избирането му в Президиума на ЦК. Но не го включили в Бюрото на Президиума. Неизвестно е, какво би станало с него, ако не беше смъртта на Сталин.“

             


 Милиони хора по планетата смятаха, че са запазили живота си, благодарение на тази кончина. Например бившите приближени на Йосиф Джугашвили, както и затворниците в концлагерите на СССР, България и останалия съветски блок.

При Анастас Микоян явно задействали два фактора – чувството му за самосъхранение и синдромът на отхвърления любовник. Защо смятам така? Нека историята изясни.

Болшевишката империя наченала своето съществуване, като имитирала упадъка на Римската. „Императорът“ и преобладаващата част от партийните нотабили били отявлени хомосексуалисти.
                                                                                                             
                                                                                                                       
„– Бидейки педераст, Ленин кого е използвал? Кой е бил най-близкият му човек?

– Троцки? Сталин?

– Не, не, не! Вие сте прекалено млад! Той си имал адютант, така да се каже, най-близък човек. На кого предоставил Ленинград?… С кого Ленин е живял във Финландия в колибата?

– Зиновиев?
                                                                                                                           
                                                                                                           
– Зиновиев! Чието истинско фамилно име било Апфелбаум или нещо такова… Когато на Ленин му се наложило да живее в колиба, във Финландия, на спирката Разлив, той живял заедно със Зиновиев! А в продължение на много години в имиграция и в Русия Зиновиев бил най-приближеният човек до Ленин!… Ленин натягивал Зиновьева. Бъдете сигурни…

              


Кого натягивал товарищ Сталин? Он натягивал товарища Микояна!… Двамата заедно са учили в семинария – Сталин и Микоян! После изгонили Сталин, а Микоян продължил да учи. Завършил семинарията и бил ръкоположен за свещеник… Нали по-рано ме питаха за свещениците. Ето ви добър свещеник – товарищ Микоян! Там в семинарията те били двама педерасти! При това, разбира се, Сталин бил педераст от активния вид, а Микоян бил по-пасивен. Сталин бил грубияни затова го изгонили. Той не се разкаял… А Микоян се покаял и му позволили да завърши семинарията…                                                                                                                                                      
                      http://usercontent2.hubimg.com/8910439_f520.jpg

– А може би са го изгонили заради педерастията?

– От манастирите и от семинариите не прогонват заради педерастия. Слагат ги на хляб и вода… И понеже Микоян бил най-близкият човек до Сталин, направил най-хубавата кариера. Какво е това – на двадесет и шест години Микоян станал министър на търговията. И той бил единственият човек в Политбюро, който оцелял. Сталин унищожил всички. А единственият, когото не докоснал, бил Микоян… Все пак внимателно следях сериозната имигрантска литература. И там направо… Исаак Дон-Левин писа, че Сталин имал арменец в качеството на негов любовник…

Добре, да продължим по-нататък… Кого употребявал другарят Троцки?… Товарищ Троцки употре… натягивал Йоффе.Йоффе, така да се каже, играел ролята на хомосексуален любовник на Троцки. Още по време на имиграцията, през1903-1907 г., Йоффе бил най-близкият сътрудник на Троцки и едновременно ходел на лечение при психиатър във Виена. Даже ще ви назова името му – той сетне стана достатъчно известен – Адлер. После, когато, така да се каже,болшевиките завзеха цялата власт, и властта била в ръцете на Троцки, той назначил този глупак Йоффе за съветски посланик в Германия. „Ще разрушим целия свят с насилие, а след това, който е бил никаквец, ще стане големец!“
[Ярослав Могутин – „Интервью с Григорием Петровичем Климовым, профессором сатановедения и высшей социологии, автором „Князя мира сего“ и других книг“, „Митин журнал“, mitin.com, Kolonna publications, Тверь, 1997 г., online:http://www.mitin.com/people/mogutin/klimov.shtml] 


            

                                                                                                                                                                                                                             И така през двайсетте години този никаквец Йоффе, малкият еврейски педераст, станал съветски посланик в Германия! А после свършил със самоубийство. Защо? Понеже изключили от партията възлюбления му Троцки и го прогонили от Съветския съюз! И неговото миньонче Йоффе не можело да понесе това. Тогава педерастът Йоффе се застрелял. Ето ви я, така да се каже, историята на съветската власт и на съветската революция!“

Нещо като Рим по времето на Калигула, Клавдий и Нерон…

Не някой друг, а Йоффе предложил Крим да бъде превърнат в еврейска Калифорния. На свой ред Ленин заложил полуострова срещу заем от банка на Ротшилд в размер на 50 милиона долара – около 20 милиарда сегашни. Понеже не можели да върнат парите, разделили територията на парцели и тя преминала в собственост на американски граждани, предимно от ционисткия елит – семейство Рузвелт, Маршал, Дълес и т.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 


Ленин, Зиновиев, Троцки – марксисткият любовен триъгълник                                                                                                                                                                                                   
 От десетина години насам из руския печат спорадично излизат факти от засекретените архиви на ЦК на КПСС, разкриващи потресаващи факти за сексуалната ориентация на някой от вождовете на пролетарската революция. Още през 1996 г. са разкрити и публикувани част от писмата, разкриващи педерастките подвизи на най-високопоставените болшевики. Факти за това, че трима от най-главните диктатори на Русия – евреите Ленин /Бланк/, Троцки /Бронштайн/ и Зиновиев /Радомислский/ - са имали уклон в педерастията, бяха открити и публикувани от историка Соколов.

За първи път статията на Соколов с любовната кореспонденция между Ленин и Зиновиев е публикувана през 1996 г. във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г. откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.
                                                                                                                         
                                                                                                                       
Та , за какво става въпрос?

И така, пламнала любовта между Ленин и Зиновиев още в Швейцария. Именно там, в своята квартира, Надежда сварва своя мъж и съратник Володя в обятията на Гришка Зиновиев, като Гришка ,,чукал” Володя. След този неприятен случай, ,,когато тя най-напред ни свари” /по думите на Зиновиев/, срещите на тези двама педерасти-марксисти не прекъснали, но се наложило да бъдат по-внимателни. Крупская, разбира се, е подозирала, че те продължават да се сношават, но била принудена да търпи.

Ленин и Зиновиев са се срещали и във Франция, и в Австрия, и в Полша. Ленин и Зиновиев заедно са съчинявали книжката”Социализма и войната”, издадена през 1916 г. След февруари 1917-та, Ленин, Зиновиев, Крупская и Инеса Арманд, заедно с десетки още болшевики, пристигат с пломбиран вагон под немска охрана в Русия. За съжаление, те така и не са написали книжка „За педерастията в редовете на социалдемокрацията”. Не са написали и книжка „За ползата от педерастични сношения за революционерите марксисти”. Не са написали и книжка „За необходимата пълна свобода за педерастите в бъдещето комунистическо общество”.                                                                                                                                  
                   

Още с пристигането си в Петроград, Ленин започнал да навива своята партия да завладее властта и за „социалистическа” революция. През юли 1917 г. не им се удало. След неудачната „бъркотия”, организирана от болшевиките, правителството на Керенски взема решение за арест на Ленин и другите ,, революционери”. Правителството обвинило вождовете на РСДРП /болшевики/ в държавна измяна и шпионаж, в полза на Германия. „Водачите болшевики са получили крупна сума пари и били изпратени в Русия, за да създадат анархия в страната и да обезпечат победа на немците на Източния фронт. А след превземането на властта болшевиките се задължават да сключат сепаративен мир с Германия на поставените германски условия.” Започнало следствие. Трябвало да се крият. На 8 юли Сталин и Алилуев съпровождат Ленин и Зиновиев до станцията Разлив, на 34 километра от Петроград. Ленин и Зиновив отначало се настаняват във вилата на работника Емелянов. Скоро /както е в официалната хронология/ Емелянов решил, че във вилата е все пак опасно, съседите могат да видят Ленин и Зиновиев и да съобщят за тях. Ето защо ги скрил на един остров на езерото Разлив и там са им оборудвали спалня в една колиба. Жената и синовете на Емелянов са им носили тук храна. Ленин и Зиновиев са живели заедно месец време.

Защо Ленин и Зиновиев са се оказали заедно, а не са се скрили от Временното правителство по отделно в различни дупки? Главната причина – това е желанието на Ленин да се наслаждава на ласките на ,,милия приятел”.

Историкът Соколов привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли 1917 г. „Григорий! Обстоятелствата ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина не е възможно, работата не позволява.Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен,… Присъединявай се към мен, и ние ще си прекараме двамата чудни дни далеч от всичко…Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.” Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил. Ленин и Зиновиев приятно си прекарвали времето сред природата, в колибата на езерото Разлив, отдавайки се на ласки. Къпали се и се препичали на слънце. Зиновиев бил във възторг. Жалко, че в ония времена е нямало видеокамери.

След месец ЦК отправя своя вожд на още по безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: „Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки. Няма да повярваш, не съм се докосвал до никой от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна. Само към теб, мой най-близък приятел…Пристигай, не се бой, аз ще приготвя всичко по най-добър начин.” Вероятно Ленин не откликва на това писмо и тогава Зиновиев, след седмица, му пише следващото: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце.Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, какти преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена…Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.

В края на октомври двамата педерасти отново се срещат в Петроград. Тук болшевиките и левите есери извършват държавен преврат, възползвайки се от пълната безпомощност на идиота Керенски. Ленин изпраща временно Зиновиев в Москва, за да помага за преврата и там. Зиновиев пише на Ленин от Москва: „Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце.Твой Гершел”.

„При прочита на тези записки - пише историка Соколов - възникнаха два въпроса. Първият - коя е била тая жена, от която Ленин и Зиновиев са се криели в Женева? И втория – кой от тях е бил активният любовник и кой пасивният.” Коя е била тази жена, скоро се изяснява. През 1918 г. Зиновиев пише за нея по конкретно: „Вова! Всеки път, когато съм далеч от теб, се измъчвам ужасно. Все ми се струва, че аз седя тук, страдам по теб, а ти точно в тази минута ми изневеряваш. Знам те, че си голям палавник. А аз се държа и нищо не си позволявам. А при теб положението е по- отвратително – трябва винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те… И колко е трудно да се преструваш пред околните, също разбирам.Сега е по-леко – не е необходимо нищо да крием от нея, както тогава в Женева, когато ни свари най-напред…”

Да, в Женева жената на Ленин ги сварила, и тримата били в шок. Вождовете на световната революция вероятно са продължавали да се срещат тайно от Крупская, но след време Ленин признал на жена си за своето непреодолимо желание да се наслаждава с Григорий в леглото, и тя се смирила и повече не се противопоставяла. А дали за педерастическия уклон на Ленин е знаела Инеса Арманд - за това няма никакви данни.

А от следващото писмо на Зиновиев става ясно кой от тях е активен педераст и кой пасивен. От фронта Зиновиев пише: „Вова! Да не би да срасна твоето дупенце от времето на нашата разлъка? Да не би да е предало богу дух през това време?..Скоро ще си дойда и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупе.”

През пролетта на 1918 г. Зиновиев /по думите на Сталин/ ,,бе умрял от страх”, когато белите започнали настъпление към Петроград и пише от Нарва на Ленин съвсем откровено: „Вова, скоро се връщам и повече не ще те изпусна от своите обятия. Врагът бяга по всички фронтове. Така че –чакай ме и бързо се подмивай, скоро съм при теб.”

Къде са се срещали двамата – за това никъде не е писано. Мемориални плочи, поставени на тези домове няма нито в Петроград, нито в Москва. Дали са се занимавали тези другари с педерастки секс в Кремъл, работния кабинет на Ленин или са се срещали някъде навън – за това няма никакви сведения. Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.

„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”

Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.

А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.

„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”.

Скоро над Ленин се извършва покушение. Здравето му се влошава от ден на ден. Започва бързо развитие на атеросклероза на главния мозък. Зиновиев продължава да се домогва до болния Ленин, но скоро връзката им окончателно прекъсва. В средата на1922 г. Крупская, не много вежливо, пише на Зиновиев: ,,Моля ви да не безпокоите повече моя съпруг със своите претенции. Време ви е и вие да се озаптите.До кога ще търпя вашето безсрамие? Илич е болен и вие прекрасно знаете,че вашите палавости могат окончателно да разрушат здравето му. Моля ви, повече да не го скланяте към това, към което той така охотно се съгласяваше. Надявам се, че ще разберете това мое писмо. То е продиктувано от грижа за моя съпруг.”

Има доказателства, че Сталин е знаел за наличието на педерасти в ЦК на партията, в Политбюро и във висшите органи на държавната власт. През 1999 г. в списание „Чудеса и приключения” /№ 6, стр.34-35/ историкът Герман Назаров публикува писмо на Ленин до Дзержински от гр. Горки. Писмото е изключително интересно. Ленин буквално вопие от драконовската изолация, в която го е поставил Сталин в Горки. В това писмо Ленин се възмущава, че Сталин нарекъл Крупская ,,проститутка и дегенератка”. И още, че той се е превърнал в „личен враг на Сталин”. Пише за ,,заговора” на Сталин срещу него, Ленин, Председателя на Совнаркома. Той умолява Дзержински да го освободи от спецлечебницата, охранявана от агенти на Сталин. В това писмо има и такива интересни редове: „Феликс, Наденка ми каза, че до нея са стигнали сведения, според които Сталин е заявил, че на педерастите в Кремъл им е дошъл краят. Разбира се това било произнесено далеч по-грубо, това се отнася пряко към мен и моите другари”.

Ленин бил потресен. Откъде Сталин е узнал за ,,педерастите в Кремъл”? И до какви подробности се е добрал за ,,педерасткия уклон” във върховете на партията и държавата? И не са ли откраднали неговите агенти любовните писма на Зиновиев от кабинета на Ленин в Кремъл? От Сталин всичко може да се очаква.,,Наверно ги е откраднал! Нима ги е откраднал?”



КРЕМЪЛСКАТА ТАЙНА

КРУПСКАЯ: „В един прекрасен ден той сам отиде до гаража, седна в колата и настоя да заминем за Москва….Там разрови цялата си стая и кабинет. Взе свои тетрадки…. На другия ден се върнахме в Горки и повече за Москва не се спомена”.

МАРИЯ УЛЯНОВА: „По целия път от Горки Ленин препираше шофьора да кара по-бързо…. В своя кабинет и квартира той дълго търси някаква вещ и не я намери. Ленин силно се притесни от това и започнаха конвулсии…”.

Що за ,,писма и документи” е търсил и не е намерил Ленин в Кремъл? От какво така се е развълнувал, че са започнали конвулсии? Какво е търсил в отчаяние с треперещи ръце? Да, той се е надявал, че Сталин не ще да е успял все още да открадне любовните писма на Зиновиев. Той разбирал, че тези писма са мощен компромат срещу него и неговите другари от педерастката дружинка. Разбирал, че ако Сталин се окаже в опасна ситуация, навярно ще използва този компромат за шантаж като мощно средство да опозори Ленин, Зиновиев и Троцки в очите на руския народ, който в болшинството си презира педерастите. И когато не ги е намерил, когато разбрал, че те са в здравите ръце на Сталин, то естествено се ,,затресъл в конвулсии”.

И Сталин не забравя да се разправи с „тези педерасти”. На 24 август 1936 г. Зиновиев бива осъден на смърт и скоро разстрелян. През 1940 г. смъртта настига Троцки в далечно Мексико. Пред изследователите стои въпроса защо Сталин не се е разпоредил да бъде унищожена компрометиращата кореспонденция? Дори утвърдил Ленинския култ в СССР. В последните години от живота си той престанал да посещава мавзолея, където лежала дяволски омръзналата му мумия на Ленин. Никаква светлина и творческа енергия тази мумия не излъчвала. Никакви висши знания не давала. Жалки остатъци от трупа на Ленин, ,,свети мощи” за глупавите ,,червени богомолци”. Сталин сам е създал култа към този ,,бог”, но не е ли дошло време да го повали и него? Документите за педерастията на Ленин биха били могъщо средство за разрушаване на култа към него.

Пламен Маринов

Четете цялата статия в оригинал тук:

http://www.liveinternet.ru/users/video78/post84973846    
                                                                                                                                  
             


"Повечето хомосексуалистите не искали да бъдат хомосексуалисти, като всеки един шизофреник те чували гласове A високо уважаван колега тихо ми каза, че той лекува 80% от хомосексуалистите, които идват с него.."

[Бележка на редактора: Вместо психично заболяване, Виждам хомосексуалността като разстройство на развитието, обикновено се причинява от идентифициране с грешен родител. Аз вярвам в живото и отдаване на живото. Моята истина е че Illuminati (сатанинсти) са в кампания чрез корпорации, училища и медии, за да разпространяват това заболяване при здрави хетеросексуални, под маската на "толерантност", с цел да се дестабилизира обществото.]

От Антъни Карпентър
1973 е датата, на която сатанистите са придобили контрола над областта на психологията.През тази година съвета на директорите на Американската психиатрична асоциация гласуваха за отстраняване на хомосексуализма от Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM)                                                                                                                                                                  Някои психиатри, които яростно се противопоставиха на това действие, след това разпространиха петиция, призоваваща за гласуване по въпроса с членството на Асоциацията. Това гласуване се проведе през 1974 г., както решението на Съвета е ратифицирано. (http://psychology.ucdavis.edu/rainbow/html/facts_mental_health.html)                                                                                                                                                                                                                                                    Вярвам, колеги и много професионалисти не изразяват открито своята тревога от премахването на хомосексуалността от DSM поради страх от подигравки или дори отмъщение.                                                                                                                                                                                                     http://henrymakow.com/                                                                                                              Иначе, кой не е наясно, че такива сбърканяци ръководят света?Как е у нас? Какви бяха и какво представляват някои от „великите“ комунистически фюрерчета, като Александър Лилов, Атанас Папаризов и т.н.? Що за стока са Филип Димитров, Б.Б. и пр.?

                      


Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен 
 хомосексуалист.                                                                                                                                                                                                                                                                                         В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези твари не само към грехопадението, но и към дегенерацията.

                       


Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове.                                                                                                                                        
                               

„От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалността – пълна или частична, явна или скрита,латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.“

                   


Сега отявлен и неприкрит пезевенк ръководи Великото херцогство Люксембург. Фактически „великото“ му е, че неговият министър-председател стана „първият действащ лидер от Европейския съюз, който сключи еднополов брак“.

Целият кич около задомяването му обиколи света, превърна се във водеща новина на масово гледаните телевизии. Това въздейства „възпитателно“ върху децата в определена посока, нали?
                                                                                                                                                                                                               http://diagnosa.net/                                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар