Последователи

понеделник, 28 септември 2015 г.

Езикът на компютърните модели



Едно от интригуващите свойства на живите същества и особено на интелигентните живи същества е умението за адаптация, т.е промяната в резултат на опита, на преживяното, като интересното при промяната е, че адаптацията води до по-голяма степен на сложност, което е едно от определящите свойства на живото. Съществуват множество различни форми на адаптация, извършващи се в различни мащаби във времето. Еволюцията е главната движеща сила на адаптацията, казва професор Джефри Елман, който е световно известен учен в областта на когнитивната наука, занимаваща се с изследване на човешките познавателни процеси - мислене, възприятие, памет, взимане на решение, език. Неговите изследвания са в областта на езика и езиковата обработка в човешкия мозък, създаването на модели на тези процеси, както и модели на човешкото развитие и еволюцията на познавателните процеси. Професор Елман е един от създателите на подхода на невронните мрежи при разбирането на човешките познавателни процеси и създател на специален клас мрежи, които носят неговото име.

Той използва компютърни симулации за изследване на промяната, развитието и еволюцията. Компютърните модели, с които работи, се основават на т.нар. "изкуствени невронни мрежи" и представляват нов подход в областта на изкуствения интелект. Ентусиазмът около този тип невронни мрежи, подчертава проф. Елман, произтича най-вече от това, че има на разположение няколко прости, но много мощни процедури за обучението им, такива, позволяващи самообучението им. Вместо да се дават експлицитни напътствия или правила за дадена предметна област, те се учат на базата на примери. След известно обучение невронната мрежа успешно се справя с научаването на думи. При проведените експерименти със 7-месечни бебета се оказва, че изглежда те ползват система за учене, наподобяваща системата за учене на мрежата. Научават се, слушайки пасивно и предугаждайки, че някои поредици от звуци вървят "заедно" и са по-предсказуеми, както и че има места в поредиците, които са твърде непредсказуеми. Тези места бележат началото на това, което наричаме думи. Като слушат и се опитват да предвиждат, мрежата и детето имат на разположение информация, която им помага да разрешат проблема.

Освен за учение професор Елман дава пример и за развитие, което разбира като протичащи промени, особено в ранна възраст, които са не толкова резултат от опита и преживяното, колкото от вътрешни изменения. Този пример е свързан с езика и използва мрежа и задача, подобни на току-що описаните. При тази задача целта е да се види дали мрежата може да бъде обучена на сложна граматична структура.

Става ясно, че такива сложни структури са свързани с онова, което информатиците наричат "рекурсия", определяне на нещо чрез обръщане към себе си, самоповторение. Тя е нещо много важно при езиците за програмиране, както и при човешките езици. Рекурсията изисква даден елемент да е съставен от по-малки, които също са фрази със съществителни. Някои лингвисти и психолози, като Ноам Чомски и Стивън Пинкър, твърдят, че рекурсията е явление, уникално за човешкия език и при това, че не може да се научи чрез примери. Те смятат, че рекурсията е вродена и е част от общочовешките дарби, докато професор Елман е убеден, че биологичното начало играе важна роля за това кои сме ние и какво можем да правим. Той вярва, че тези зададени биологични ограничения вероятно не приемат формата на биологични инструкции, които са уникални и присъщи единствено за неща като езика - например гени, предназначени специално за езика, защото има учени, които твърдят точно това, а счита, че е по-вероятно той да е продукт на голям брой малки изменения в гените, които могат да се открият и при много от най-близките ни роднини в животинския свят, и че взети заедно, тези изменения правят възможно явлението език.

При новия опит се обучават мрежи с недоразвита работна памет. Рекурентните връзки са с шум така, както връзките между невроните са с определено ниво на шум през първата част от живота. През първата фаза на обучение на мрежите се подават трудни изречения, но те са с ограничена работна памет, която им позволява да обработват само по няколко думи наведнъж, защото паметта за по-старите се влошава. Мрежите не научават нищо от дългите изречения, но научават простите, които са достатъчно кратки, и са във възможност да влязат в ограниченията от време на "бебешката" работна памет. След известен период, при намаляване на шума и увеличаване на паметта, мрежата се оказва способна да обработва всички изречения, дори и най-сложните, с рекурсия. Сложните изречения са били прекалено голямо предизвикателство в началото. Ограничената работна памет спестява усилието на мрежата да се справи с тях. Послужила е като един вид филтър, даващ видимост само на простите изречения. Когато мрежата ги научи, тя усвоява някои важни основни характеристики на езика, включително опростената граматика и граматичните категории. Тези познания са от изключително значение за обучението с по-сложни структури. Работната памет се усъвършенства така, че мрежата да може да "види" този тип изречения. Изработено е "скеле", което позволява да научи по-трудните факти относно рекурсията.

Този резултат представлява интерес по две причини. Той подсказва едно ново обяснение защо децата учат езици по-лесно от възрастните. Лингвисти като Чомски предполагат, че те имат в мозъка си т.нар. механизъм за усвояване на език, но че той изчезва по някакъв начин през периода на късното детство. Посочените резултати подсказват алтернативно обяснение. Вероятно научаването на език в този период е най-лесно, защото то изисква определен ред в научаването от просто към сложно, което е възможно благодарение на ранните ограничения в процеса на човешкото развитие. С други думи, ранното научаване на език е свързано с ограниченията на мозъчните механизми в детските години, а не със специални устройства, които притежаваме само тогава.

Този резултат подсказва и отговора на друга загадка. При човешкия вид, който е с висока степен на адаптация към средата си, се наблюдава период на начално развитие, много по-дълъг в сравнение с общата продължителност на живота, отколкото при който и да е друг животински вид. Детството и юношеството са удължени във времето, а това на пръв поглед изглежда като лоша адаптация. Резултатите от симулацията сочат друго възможно обяснение за професор Елман, а именно, че незрялостта в развитието може да има определени преимущества, свързани с изучаването на сложни понятийни области като езика. Някои проблеми може да изискват поетапно усвояване, а ограниченията в развитието да представляват механизъм, подпомагащ преминаването през тези етапи. Ако бебетата имаха работна памет като тази на възрастните, може би щяха да имат повече трудности с научаването на езика. Професор Елман нарича тази хипотеза още "колко е важно да започнеш с малко."

Последната му симулация е свързана с еволюцията. Макар възможностите на невронните мрежи, както и на човешките способности за учене, да са големи, съществува една много ясна разлика между човешките бебета и невронните мрежи. Последните нямат собствена инициатива. За да се изследва този проблем се провежда експеримент с колония от примитивни невронни мрежи, приличащи на амебоподобни същества. Опитът е продължен до 50-то поколение, поведението на което се оказва различно от това на предците му. Индивидите не се разхождат по случаен начин, нито седят пасивно, а целенасочено изследват и търсят храна. Изглежда имат ясни желания - искат храна и знаят как да я получат. Тези желания, според професор Елман, са просто резултат от натрупване на малки случайни изменения, привнесени от мутациите. Тъй като се възпроизвеждат само същества, намерили храна, поколение имат тези, които в резултат на случайни промени имат поведение, увеличаващо способността им за намиране на храна. Тук не става въпрос за съзнателно и интроспективно поведение, а за поведение, основаващо се на рефлекси - пораждащо поведение, което позволява оцеляване и възпроизводство. А може би това не е толкова различно от нашите собствени потребности и желания, както и да ги мислим, смята той.(1)

Дали компютърните симулации съответстват на имитираните от тях ситуации в реалния свят? Създават ли ценна интуиция относно реални ситуации? Подсказват ли предположения, които биха могли да се изследват чрез наблюдения? Разкриват ли нови възможни видове поведение? Сочат ли нови възможни обяснения на познати явления? Тези въпроси задава и Нобеловият лауреат по физика Мъри Гел-Ман. В книгата си "Квантът и ягуарът" той разглежда компютърните модели като сложни адаптивни системи. За най-поразителна особеност на техните симулации той посочва възникването на сложно поведение от прости правила, които произтичат от общи закономерности, като разработването на конкретен случай показва и някои специфични. Като аналогия посочва Вселената, управлявана от прости закони, допускаща безкрайно много сценарии, всеки от които със собствени закономерности - особено за дадена област от пространството и за определена епоха от време, с течение на което възникват все по-сложни форми.

Невронните мрежи са основани на груба аналогия с обучаването при висшите животни, но има и такива, създадени по аналогия с биологичната еволюция. Създател на вторите е Джон Холанд. Просто описание на софтуер с генетичен алгоритъм, какъвто използва, изглежда така: всяка схема представлява компютърна програма за евентуална стратегия или метод. Всяка такава програма е съставена от редица компютърни инструкции. Изменението на схемите става чрез промяна на инструкциите. Като пример - две от тях претърпяват процес на кръстосване, подобен на този, който възниква при половото размножаване на живите организми. Кръстосването води да нови инструкции. Модифицирането на компютърната програма чрез замяна на инструкции със създадени по този начин нови инструкции понякога повишава, но понякога и понижава пригодеността. Чрез използване на различни програми компютърът преценява доколко една или друга модификация е подходяща за решаването на даден проблем, което е трудна задача. Като резултат програмите еволюират, а пригодеността им нараства в процеса на еволюция. Обикновено системите изследват огромно пространство от възможни методи или стратегии, но не стигат до устойчиво състояние - абсолютния оптимум.

Както невронните мрежи, така и генетичните алгоритми пораждат компютърни сложни адаптивни системи, способни на еволюиращи стратегии, каквито никое човешко същество не е измисляло, казва Мъри Гел-Ман. За него изниква въпросът дали при тези два класа от техники има нещо специално, внушено от неясните аналогии съответно с функционирането на мозъците или с биологичната еволюция. Би ли могъл да се измисли друг клас, основан върху аналогия с имунните системи на бозайниците? Компютърните модели, изучаващи свойствата на сложните адаптивни системи, използват схеми за взаимно описване и предсказване на поведението си, както например организмите в една екологична общност или индивидите, които представляват еволюиращи схеми, описващи поведението на други участници или реакцията спрямо това поведение.

Сред множеството примери Мъри Гел-Ман представя интересен пример за предсказване, при който се използва компютърен монитор с 256 на 256 пиксела, във всеки от които цветът може да се изменя по целия спектър. От конкретния избор на цвят за всеки пиксел се получават определени картини. С тази програма компютърът изхожда от една определена картина и след това по определен алгоритъм произвежда поредица от варианти на картината. Човек избира картината, която най-много му допада. После компютърът предлага друга поредица и т.н. Не след дълго системата се е насочила към картината, която човекът участник най-много харесва.

За повечето хора не е трудно да приемат и без компютърни симулации, че относително малки изменения в съчетание със селекция в продължение на няколко поколения могат да създадат промени в една популация. Онова, което се приема трудно, е идеята, че случайност плюс селекционен натиск, водещи до твърде усложнени форми и екологични общности, обхващащи такива форми, могат да изхождат от просто начално условие. Трудно е да се повярва, че такава еволюция може да стане без някаква ръководеща ръка, без замисъл, или че самосъзнанието не може да възникне без предшестващо съзнание, казва Мъри Гел-Ман. Един начин да се накарат хората да изпитат забележителните преобразувания, произтичащи от милионите поколения предимно случайни процеси, съчетани с естествен подбор, е симулацията, която може да пробягва през огромен брой поколения за обозримо време. (2)

Както човешките езици могат да разкрият скритото битие, така и чрез компютърния интелект, като сбор от придобити знания, бихме могли да разкрием механизмите на собствения си интелект, който и съзнателно, и несъзнателно влагаме. Известно е, че нещата отразяват нас и нашето знание за тях. Изследвайки ги, добиваме знание за себе си, за собствените си възможности.

Трансцендентално число в математиката е число, идващо от друго измерение. Пример за такова е числото фи - математическа пропорция, започваща от 1,6180339 и продължаваща до безкрайност, пропорцията на Златното сечение. Тя е най-често срещана и важи не само за човека, но и за целия спектър от известните ни органични структури. Използва се в архитектурата, в изкуството - в търсене на хармоничността и съвършенството. Човешкото тяло може да се структурира само в определени параметри и след определяне на размера на една част от тялото, той задава размера на следващата и т.н. Рекурсия. Геометрията показва, че в идеалния случай пъпът се намира в съотношение фи между темето и стъпалата. Когато бебето се роди, пъпчето е в геометричния център на тялото, при растежа тръгва нагоре, стига до фи и продължава нагоре, после надолу, колебае се в процеса на растежа. Пъпът никога не завършва пътя си в точка фи, при мъжете спира по-високо, а при жените по-ниско, като средното аритметично между мъжкия и женския пъп е числото фи.(3) Или казано просто - стремежът към търсене, към развитие, усъвършенстване ни е генетично заложен, вътрешен стремеж. В природата не съществуват правоъгълници и спирали на Златното сечение, защото те нямат нито начало, нито край. Природата не може да се справи с нещо, което няма начало, затова е създала разпространената в природата (схемата на образуване на венчелистчета, листа, семена, раковина, шишарка, слънчоглед и др.) редица на Фибоначи- 1,1,2,3,5,8...(всяко от които се получава като сума от предходните две). А когато се дели всяко на следващото по-голямо число, се получава ситуация, подобна на тази с човешкия пъп, т.е. стремеж към максимално приближение до фи. Съществуват хиляди числови редици, при всяка от които са необходими три поредни числа, за да я дефинират, да се определи закономерността - с изключение на логаритмичната редица на Златното сечение, при която са нужни две и която вероятно е пораждащата ги. Другата редица с първостепенно значение за живота е бинарната редица. Бинарната редица е митоза, при която всяко следващо число се удвоява: 1-2-4-8-16-32. Вместо да събираме с последното число, както при редицата на Фибоначи, ние удвояваме.

В човешкото тяло има средно 1014 клетки, т.е. човекът има средно 100 трилиона клетки. В тялото на човек всяка секунда трябва да се възстановяват два и половина милиона червени кръвни клетки, които да заменят умрелите. Единственият начин да направят това е чрез митоза. След девет деления клетките стават 519. Тук се случва нещо почти магическо. При следващите десет деления клетките се умножават до над половин милион. Точно 46 митотични деления са необходими, за да станат 10 на 14 степен. Колкото е броят на хромозомите в средната човешка клетка.

В компютъра има чипове. Всеки съответства на число. Чип №1 отговаря на 1. Ако в компютъра има 5 чипа, те отговарят на числата 1, 2, 4, 8, 16. При включване и изключване на тези 5 чипа се получава всякакво число между 1 и 31. При каквато и да е комбинация от тези пет чипа или включване на всички заедно, ще се получи което и да е число от 1 до 31. Ако се прибави чип с № 32, ще се получи всяко число до 63 и т.н. Компютър с 46 чипа, ще може да получи всяко число от 1 до 100 трилиона. Това е причината за бързото разрастване на познанието, което се наблюдава днес.(3) Феноменът на периодичното удвояване, на който се подчинява и прехода от ред към хаос, свързан с фракталната физика, е в тясна връзка с редица природни явления - вряща течност, преминаваща в газообразно състояние, "пърхането" на сърцето като преход към сърдечна атака, интегрираните компютърни системи от определен порядък и комплексност, които все повече наподобяват поведението на биологическите системи и показват смущения, обичайни за биосистемите и др.

С подходящи инструкции автоматите се самовъзпроизвеждат като построяват копие на себе си, всяко по още едно, четирите се превръщат в осем и т.н. Използва се т.нар. "хомогенно клетъчно пространство", еквивалент на безкрайна шахматна дъска. Всяка клетка се намира в краен брой "състояния", включително и в "покой". Състоянието на клетката се влияе от крайния брой "съседни клетки". Състоянията се менят на дискретни стъпки във времето според "правилата на прехода", които се прилагат едновременно към всяка клетка. Клетките символизират основните части на краен автомат, а конфигурацията от "живи" клетки е идеализиран модел на такава машина. Прилагайки правилата на прехода към пространство, всяка клетка на което се намира в едно от 29 състояния и има 4 съседа, създателят им фон Нойман доказва съществуването на конфигурация с около 200 000 клетки, която може да се възпроизвежда.

Шестият елемент в Периодичната таблица на елементите е въглеродът, за нас най-важният, защото това сме ние. Общоприето се смята, че той е единственият атом на живота. Оказва се, че силицият, който в Периодичната таблица се намира под въглерода също проявява признаци на живот. Силицият, най-близкият химически аналог на въглерода, също като него създава безкрайни вериги и реагира химически почти с всичко наоколо, като образува всякакви съединения. На нашата планета съществуват силициеви форми на живот. На дълбочина няколко мили, в разломи по океанското дъно, са намерени силициеви гъби - живи гъби, които растат и се размножават по всички закони на живота, без да притежават и атом въглерод.

Земната кора е дебела от 50 до 80 км и, подобно на яйчена черупка съдържа 25% чист силиций, но тъй като той реагира с почти всичко, 85% от кората е образувана от силициеви съединения. Оказва се, следователно, че до дълбочина 50-80 км тя е почти чист кристал. Ние се разхождаме върху кристална топка. Силицият и въглеродът имат специални взаимоотношения. Компютърът, който тласка човечеството към нови перспективи във връзка с живота на Земята, е направен от силиций. Компютърната индустрия се опитва да направи възможни компютри със самосъзнание. Ние, въглеродната форма на живот, създаваме силициева форма на живот и взаимодействаме помежду си.(3) Всъщност, на кристално ниво, съществува код, управляващ по-нататъшните създания на живота, ДНК-структури, РНК. Благодарение на кристалните форми на аминокиселините се извършва клетъчното делене, нарастване, умножение. То съхранява съществуващите данни за формите на живота и наследствената информация през поколенията. Кристалите правят редица животоподобни неща - създават точни копия на себе си, взаимодействат с обкръжаващата ги среда, стават все по- сложни, следвайки определен модел.

Силицият е вторият най-разпространен елемент на Земятя след кислорода.(4) Днешните хипотези за произхода на живота допускат да съществува определена форма на живот, базирана и на силициева основа, по-различна от въглеродната. Установено е, че при силиция липсва фактор, определящ за живото - хиралност - огледална асиметрия. Белтъците, животът на Земята, са с лява ориентация. ДНК, най-несъзидателната, химично инертна молекула в живия свят, поради което може да бъде възстановявана, намираща се в центъра на самия живот, е с дясна ориентация. Смята се, че причината за скоковия преход към хиралност е в същността на самият жизнен процес като антиентропиен такъв. Намаляването на ентропията е свързано с намаляване на неговата хомогенност и симетричност. Сортирането на въглеводородни съединения с определена изомерия е ставало на гърба на силикати. Силицият има решаваща роля при възникването на въглеродния живот на земята. Когато концентрацията на калций е била все още ниска, той е изпълнявал многобройни функции - първите опорни, скелетни структури са били силициеви. Гъбите са преминали през силициев, силициево-калциев, до калциев скелет. Акули, скатове имат скелети, богати на силиций. Най-висока концентрация на силиций има в човешкия зародиш, която към раждането намалява. Много от болестите на цивилизацията се дължат на високата концентрация на калций. "Онтогенезата е повторение на филогенезата" Всеки животински организъм повтаря в изменението на зародиша си всички еволюционни промени. Рекурсия. Минералите често имат структура, сходна с биологичните - "биоморфни" образувания, както има и растения наподобяващи човешки органи, и използващи се за лечението им, или моделите на човешко поведение, повтарящи в голяма степен животинските и растителни такива.

Рекурсията е самоповторение, начин за описание при дефиниране на функции чрез самите функции или процеси чрез самите процеси. Даден процес се описва чрез подпроцес, който повтаря, съвпада или има в определена степен идентичност с естеството на родителския процес. Работи се и с рекурсивни обекти - съдържащи се частично в себе си или описващи се чрез себе си. Дефинират се безкрайно много обекти с краен оператор. Или - с ограничено множество правила и краен брой материи - безкрайно много изречения. Или - с няколко принципа и пет елемента (етер, огън, въздух, земя и вода) - безкрайно много творения. Освен рекурсията, друг подход е итерацията, с която са близки, но за рекурсията информатиците казват, че е божествена, вид магия, а итерацията - човешка. Итерацията е линейна, циклична, рекурсията - дървовидна. Ходовете й са обръщания: напред-назад, изкачване-спускане. За рекурсията са характерни самодвижението, самоорганизацията, тя си прави всичко сама. За да има рекурсия е необходима базова дефиниция. За да намерим 3 използваме дефиницията на 2, за две - на 1, за 1 - 0. Прост пример за рекурсия са матрьошките. Използваме рекурсията при решаване на сложни задачи, като ги опростяваме максимално.

Дали ученето от личен опит, вид рекурсивна функция, е плод на биологическата еволюция или рекурсията е фундаментален принцип, проявяващ се в живота.

Светът е фрактален, човекът е сложен фрактал, а фракталите - повтарящи се схеми, са резултат от рекурсивен или итерационен процес. Еволюцията е рекурсивна - стъпкова. Еволюцията е вътрешен стремеж, тя е енергията на живота, който я про-явява или осъществява, тя е едновременно движеща сила и резултат на адаптацията. Алгоритмите са рекурсивни; синтаксисът; метаболизмът-животът би бил невъзможен без улавянето на информация или енергия, преработка и обмен; възпроизвеждането; рефлексите, осигуряващи отразителните функции на мозъка; инстинктите. Архетипите като аспект или форма на проява на инстинкта - общи модели на поведение, свързани с начините за оцеляване и съществуване. Познавателните актове, които са психично отражение и в основата си са рефлекторни, при човека на базата на езика стават абстрактно обобщени. При хората съществува речев анализатор, функциониращ на принципа на обратната връзка, орган - проверяващ, оценяващ, одобряващ, отхвърлящ, и формиращ се в хода на познавателната дейност. Животът като лабиринт, търсене с връщане назад, животът като цикличност "живот в миниатюра" - седемгодишните цикли на обновяване на клетките, повтарящи човешкото развитие-раждане, съзряване, зрелост и смърт, животът като инволюция и еволюция. Мозъкът като самообучаваща се система; психиката, съзнанието - следването на образци. Езиковата област, наблюдателност, самосъзнание са възможни чрез рекурсивен принцип, поради това, че те възникват като различни области на взаимодействие на нервната система със своите собствени състояния, представляващи различни модалности на взаимодействие на организма, т.е. нервната система може да взаимодейства с репрезентациите на своите взаимодействия и следователно тези на организма като безкраен рекурсивен образ. Нервната система взаимодейства със състоянията си като с независими същности; всяко изменение влече по необходимост друго при постоянното съхранение на фундаменталната кръгова организация или - това, което се е случило веднъж, ще се случи отново (морфически резонанс) - рекурсивен образ; тези вътрешни състояния се включват в поведенческия континуум като модулиращи фактори, за което трябва такова анатомично и функционално вътрешно отражение, при което вътрешната организация на нервната система да може да се самопроецира, съхранявайки своите морфологични и функционално топологически отношения. Разумът, слагащ себе си в подредбата, чрез което се самоизучава и самообуславя - трансценденталната аперцепция или самосъзнание. Информационното поле на Вселената е жива система, способна да получава и съхранява информация, да се учи от нея, да създава нова в себе си и съответно да дава. Малките изменения в началните условия, водещи до огромни различия като резултат, се дължат на рекурсивния принцип. Езикът - ние го говорим, но и сме изказвани от него. Същността на езика е образ на същността на света. Човекът като мяра или микрокосмос. Човекът, търсещ себе си в себе си и пред-поставящ себе си с цел самопознание. Когато опознаваме, внасяме себе си в явението. Човешкото тяло като еталонна мярка на холографския образ на Вселената. Смята се, че физиологията ще се окаже една от най- перспективните лаборатории за изучаване на фракталите и хаоса и т.н. Казват, че Бог е сътворил света, за да се огледа в него. Или може би стремежът към бъдене, към СЪМ, осъществяващ се в живота и съществуващ чрез него.

Компютърните симулации показват, че рекурсията, способността за учене от личен опит, е плод на биологическата еволюция, водеща до инстинктивно решение на проблем, но и до интелигентност за решаване по познавателен път. Бихме могли да направим аналогия с интуицията. Съществува една първична интуиция, вътрешно ръководство, едно непознато знание и такава, постигната в опита и практиката. Интуицията се про-явява в опита, но тя съществува като предзададеност в качеството си на основание, даващо възможност и осъществяващо се в опита. Играта на шах е добър пример. Гросмайсторите играят интуитивно, местят фигурите преди приключването на хода на противника, знаят ходовете му. Подобна интуитивност се осъществява в- и- вследствие на опита, в основата на който лежат множество, но ограничен брой схеми на познанието, които се ползват и запаметяват в практиката, като възможните комбинации или ходове са повече от броя на електроните във Вселената. Тези схеми са като вид универсална граматика, основни принципи или инструкции, матрица за комбинации. Способността за предсказание се основава на схематичност.

Според А. Бернщайн дори нашите физически движения са закодирани в мозъците ни на един език от Фурие - вълнови форми, които съдържат скрити модели, и които му позволяват да предвиди следващото движение с точност до 2,5 см. От една страна тези модели изпъкват при анализа по причина, че така се съхраняват в мозъка, но от друга, вероятно съществува основаващ модел, като вид предзададено отношение за тях, което ги овъзможностява.(5) Изпълнението на един двигателен акт се извършва по предварителна цялостна пространствено-времева програма, целяща постигнато на определен желан и прогнозиран резултат, управлението на движенията не е само отговор на външни дразнения, а и изпълнение на вътрешен план.

В тази насока е интересно да се отбележи връзката, открита от Ханс Кайзер, проявил интерес към октавните съответствия между формите на растенията и музикалните ноти. В книгата си "Harmonia Plantarum" той казва, че ако се проектират всички тонове от една октава и ако се съединят по определен начин ъглите им, ще се получи прототипът на формата на едно листо (фрактал). Според него в растенията са заложени определени формообразуващи прототипи и те оформят очертанията на цветовете на принципа на интервалите в музиката. За подобни предзададени структури говори и Клод Леви-Строс в книгата си "Мит и значение", където се казва, че музиката преоткрива структури, съществували на митологично равнище, заела е форми от структурата на мита. Например- структурата на фугата е като структурата на митове с две групировки герои и т.н. (6). Преди Менделеев да групира по седем елементите в таблицата, Нюландс открива закона на октавите - когато елементите са подредени по тегло, се съгласуват на всяко осмо място по скалата. Д-р Ханс Йени, изучаващ взаимоотношението между звук и форма, въздейства със звук върху неорганични материи и открива интересни неща. При мантрата ОМ песъчинките в тоноскопа преминават в известната Шри мантра, при произнасянето на гласните букви на древните езици санскрит, иврит зрънцата приемат писмените знаци на тези гласни. Киматиката е науката за творящия звук.

Нека погледнем човека. Всички ние се раждаме човешки същества, но за да станеш човек е необходимо време, обучение, развитие. Не бихме могли да станем, ако нямаме вродената способност да бъдем такива, независимо от това дали пътят към тази цел е успешен или не. Човешката реч, един от определящите за нас фактори, е със забулен в мистерия произход. Интересен за отбелязване е фактът, че делфини, китоподобни, според последните научни заключения, имат съвършен език със свой синтаксис и богата лексика, предаващ абстрактна информация, решават логически задачи, живеят в сплотено общество с етичен кодекс, присъщи са им бързина, организираност, плановост. Делфините са и единствените, освен човека, правещи секс за удоволствие. Интересното е и, че от хилядолетия Христовото съзнание се изобразява символично с риба или делфин.

Еволюцията е постъпкова, революционните в развитието скокове обикновено са съпроводени от задържане, стъпка назад. Например, счита се, че периода камбрий е бил време на безпрецедентни нововъведения, преди това, в течение на 4 милиарда години животът се е разтакавал, без видима амбиция по отношение на сложността. Хиралността, речта ни, проявата на съзнание, мислене се считат за такива скокови преходи. Създаване на условия, натрупване на случайни изменения. Дали случайността е случайна? Според генетиците са възможни мутации в резултат на необходимост, установено е отклонение от случайното поведение на мутациите, т.е някои организми са развили механизми, позволяващи епизодични отклонения от случайното поведение на мутациите. Въпросът е дали се научаваме по случаен начин в хода на еволюцията или преоткриваме модели и схеми, дали животът не е условието за тяхната проява.

Сравняват ДНК със софтуера на компютъра, многонишков, мислещ, оптически кабел на Духа, чрез който човешкият дух е свързан със създателя си и енергията му, като между тях протича обмен. Един от най-често срещаните гени, които имаме, е за протеин наречен "копиране наобратно", считан за вреден. Функцията му е да осигурява възможност на ретровирусите да се промъкват незабелязано в организма. Вероятно това е генът, който се активира при сбъркана посока и цел, вид самоорганизирана критичност, една от тайнствените прояви в природата, свързана със степенните закони и фракталите, най-гигантски пример за която е Вселената.

Еволюционното развитие на изкуствения интелект преминава през сензори; "експертни системи", при които информацията е осигурена от хора-експерти, и се подава като "вътрешен модел", който е фиксиран, но с възможност за преработка от експерта, използващ се за интерпретиране на постъпващите данни; днес компютрите функционират като сложни адаптивни системи без хора в цикъла, работят с развити схеми, които подлежат на изменения и подбор. Очакваме поява на компютри със самозъзнание. Дали компютърът е като ръката - плод и оръжие на труда или ще му дадем свободата да бъде нещо повече. Интересно е дали самите ние имаме достатъчно самосъзнание, за да създаваме изкуствено такова, какъв би бил корективът на едно изкуствено съзнание, при условие, че една от основните разлики е тази, че то не разбира смисъла (машината не може да проверява коректността на семантиката), който всъщност създава затруднения и на самото човечество, като не забравяме и това, че човекът не толкова се адаптира, колкото подчинява средата на себе си.

Използвана литература:

1. Учение, развитие, еволюция, Джефри Елман - ИНТЕРНЕТ

2. Кваркът и ягуарът, Мъри Гел-Ман

3. Древната тайна на цветето на живота I Друнвало Мелхизедек

4 .Кратка история на почти всичко, Бил Брайсън

5. Холографската вселена, Майкъл Толбот

6. Нови аспекти на музиката и музикалното въздействие

7. Музика и холография - ИНТЕРНЕТ

8. Еволюцията и хаосът. За произхода на живота.

9. Фракталите. За математиката на природата и др. - ИНТЕРНЕТ                                                                                          http://notabene-bg.org/read.php?id=42                                                                                                   

Няма коментари:

Публикуване на коментар