Последователи

понеделник, 28 септември 2015 г.

Микротонове – Гурджиев

Беседи Музика,






Гурджиев каза няколко думи за законите на структурата на музикалната стълбица и особено наблегна на пролуките, както той ги наричаше, които съществуват във всяка октава между нотите ми и фа, както и между си от една октава и до от следващата.



Между тези ноти има липсващи полутонове, както във възходящите, така и в нисходящите гами.

Докато във възходящото развитие на октавата нотите до, ре, фа, сол и ла могат да преминат в следващите по-високи тонове, нотите ми и си са лишени от тази възможност. Той обясни как тези две пролуки според някакви закони, зависещи от закона за триединството, са изпълнени с нови октави от друг порядък, като тези октави вътре в пролуките играят роля, подобна на тази на полутоновете в еволюционния или инволюци-онния процес на октавата.

Първоначалната октава е подобна на ствол на дърво, от който излизат клоните на подчинените октави. Седемте основни тонове в октавата и двете пролуки, „носители на нови направления’ , дават общо девет брънки на една верига, или три групи с по три брънки всяка.



След това той се зае със структурната схема на Вселената, и от нея отдели този „лъч“, направлението на който е довело до Земята.

Първоначалната мощна октава, чиито тонове с очевидно намаляваща сила включвали Слънцето, Земята и Луната, неизбежно се е разпаднала според закона за триединството на три подчинени октави.

Тук бяха дефинирани и ми станаха ясни ролята на пролуките в октавата и разликите в тяхното естество. От двата интервала ми-фа и си-до единият е по-активен -с по-волева природа, – докато другият играе пасивна роля. „Шоковете“ в първоначалната схема, които изобщо не ми бяха ясни, тук също бяха правило и се появиха в нова светлина.

– Ти виждаш – продължи г-н Гурджиев, – че този, който притежава пълно и завършено разбиране за системата на октавите, притежава ключа за разбирането на Единството, тъй като разбира всичко, което се вижда – всичко, което се случва, всичките неща в тяхната същност – тъй като познава тяхното място, причина и следствие.



Един поглед към химията ще направи това по-разбираемо.
Той демонстрира как химията, като изучава материя с различни плътности, без да познава закона на октавите, съдържа една грешка, която оказва влияние върху крайните резултати. Като се знае това и като се направят известни корекции, основаващи се на закона за октавите, тези резултати се привеждат в пълно съответствие с резултатите, получени чрез изчисления. Като допълнение той отбеляза, че идеята за простите вещества и елементи в съвременната химия не може да се приеме от гледна точка на химията на октавите, която представлява „обективна химия“.

Материята е една и съща навсякъде; различните й качества зависят само от мястото, което тя заема в определена октава, и от порядъка на самата октава.

Всичко това аз видях в математически термини. Придобих ясното убеждение, че всичко във Вселената е материално и може да бъде измерено числово в съответствие със закона за октавите. Същностният материал се спуска в серия от отделни тонове с различни плътности. Те се изразяват с цифри, комбинирани по определени закони, и това, което изглеждаше неизмеримо, се оказа, че може да се измери. Това, за което се говореше като за космически качества на материята, се изясни. За голямо мое учудване атомните тегла на някои химически елементи бяха дадени за пример с обяснение, показващо грешката на съвременната химия.
Като допълнение беше показан законът за изграждането на „атомите“ в материя с различни плътности. В хода на това представяне ние преминахме, почти без аз да разбера, към това, което би могло да се нарече „земната октава“, и така пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали – на Земята.

– Във всичко, което ти казах – продължи г-н Гурджиев, – целта ми не беше да ти предам някакво ново знание. Напротив, аз само исках да демонстрирам как познаването на определени закони дава въз-
можност на човек, без да става от мястото си, да изброи, да претегли и да измери всичко, което съществува – както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото.

След това той показа как тези три вида храна, приемани в различните части на човешкия организъм, навлизат в началните точки на съответните октави, взаимосвързващи се посредством управляван от съответните закони процес. При това всяка начална точка представлява тона до в октавата от своя порядък. Законите за развитие на октавите са едни и същи навсякъде.

Например третото до, това от хранителната ок-тава, което влиза в стомаха, преминава през съответния полутон до ре, и чрез следващото си преминаване през полутон се превръща по-нататък в ми. Тъй като ми не притежава свой полутон, не може чрез естествено развитие да премине самостоятелно във фа. То се подпомага от въздушната октава, която навлиза в гръдния кош. Както вече беше показано, това е октава от по-висш порядък и нейното до (второто до), имайки необходимия полутон за преминаване в ре, се явява, за да се свърже с ми от предишната октава и да го превърне във фа. Т. е. то играе ролята на липсващия полутон и служи като шок за по-нататъшното развитие на предишната октава.

– Сега няма да се спираме – каза г-н Гурджиев -да разглеждаме октавата, която започва с второто до, нито пък тази с първото до, която навлиза от определено място. Това сега само ще усложни нещата. Сега сме сигурни във възможността за по-нататъшно развитие на въпросната октава благодарение на присъствието на полутона. Фа преминава през полутон в сол и фактически приеманият тук материал се оказва солта в човешкия организъм – руската дума за сол е еднак-
ва с името на този тон. Това е най-висшето, което може да се произведе оттук.

Връщайки се към числата, той отново изясни мисълта си по отношение на техните комбинации.
– По-нататъшното развитие на октавата трансформира сол през полутон в ла, и пак през полутон в си. Тук октавата отново спира. Има нужда от нов „шок“, за да се премине от си в до от една нова октава на човешкия организъм.

Днес аз накратко разгледах закона за октавите. Ти видя, че с познаването на този закон може да се знае мястото на всяко нещо, и обратното – ако се знае мястото, може да се разбере какво съществува там и какви са свойствата му. Всичко може да се изчисли, само че човек трябва да, знае как да изчисли преминаването от една октава в друга. Човешкото тяло, както и всичко, което е нещо цялостно, носи в себе си тази правилност на мерките. В съответствие с интервалите и с броя на тоновете в октавата човешкото тяло има девет основни мерки, изразени с конкретни цифри. За отделните хора тези цифри са много различни – разбира се, в определени граници. Деветте основни мерки, образуващи една цяла октава от първи порядък, се превръщат в подчинени октави, които посредством едно голямо разширение на тази подчинена система дават всички мерки на всяка част от човешкото тяло.

Всеки тон от една октава е сам по себе си цяла октава.

Следователно необходимо е да се познават правилата за съотнасяне и комбиниране,1 както и за преминаване от една гама в друга. Всичко се комбинира чрез нерушимата, неизменна регулярност на закона. Като че ли около всяка точка се групират още девет подчинени точки; и т. н. чак до най-крайните атоми.
Като познава законите на спускането, човек познава също и законите на издигането и следователно не само може да преминава от главните октави в подчинените, но и обратно.



Следната случка още веднъж потвърждава нещо, което отдавна знам и съм го доказвал хиляди пъти. Неотдавна в Петербург говорих с един доста известен композитор. От този разговор ясно видях колко са бедни знанията му в областта на истинската музика и колко е дълбока пропастта на неговото невежество.

Спомни си Орфей, който проповядвал знанието чрез музика, и ще разбереш какво наричам истинска или свещена музика.

Г-н Гурджиев продължи:
– За такава музика ще има нужда от специални условия и тогава Борбата на магьосниците няма да бъде просто един спектакъл. А засега може да има само фрагменти от музиката, която съм чул в някои храмове, но дори и такаваистинска музика няма да предаде нищо на слушателите, защото ключовете към нея са загубени и може би никога не са били познати на Запад. Ключовете към всички древни изкуства са загубени, били са загубени преди много векове. И следователно няма вече свещено изкуство, което да въплъщава законите на Великото знание и по такъв начин да влияе върху инстинктите на тълпата.
В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което се нарича оригиналност, без да притежават дори и най необходимото знание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпата, която ги издига на пиедестал.

Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа – те са анахронизми. Какви са тези таланти? Ние ще говорим за тях при някой подходящ случай.
КАРТИНИ ОТ РЕАЛНИЯ СВЯТ



Въпрос: Математиката ли е основата на цялото изкуство?
Отговор: На цялото древно източно изкуство.

Въпрос: Тогава би ли могъл всеки, който знае формулата, да изгради нещо със съвършени форми, като катедрала например, и да предизвика същата емоция?
Отговор: Да, както и да получи същите реакции.

Въпрос: Значи изкуството е знание, а не талант?
Отговор: То е знание. Талантът е относителен. Аз за една седмица мога да те науча да пееш добре, дори и да нямаш глас.

Въпрос: Следователно, ако разбирам от математика, бих могъл да композирам като Шуберт?
Отговор: Необходимо е знание – физика и математика.

Въпрос: Окултна физика?
Отговор: Цялото знание е едно. Ако знаеш само четирите правила на аритметиката, тогава десетичните дроби ще бъдат за теб висша математика.



Въпрос: За да пише музика, освен знание човек няма ли нужда и от идея?
Отговор: Математическият закон е един и същ за всеки. Цялата математически изградена музика е резултат от движения. По едно време в мен се беше породила идеята да наблюдавам движенията, така че докато пътувах и събирах материал за изкуството, аз наблюдавах само движенията. Когато се върнах у дома, започнах да свиря музика в съответствие с движенията, които бях наблюдавал, и тя се оказа идентична с действителната музика, тъй като човекът, който я беше композирал, я беше написал математически. Макар че докато наблюдавах движенията, аз не слушах музиката, защото нямах време.

(Някой задава въпрос за темперираната гама.)
Отговор: На Изток имат същите октави като нас – от до до до. Само че тук ние разделяме октавата на седем, а там те имат други деления: на 48, 7, 4, 23, 30. Законът обаче е един и същи навсякъде: от до до до, една и съща октава.
Всеки тон също се дели на седем. Колкото по-фино е ухото, толкова по-голям е броят на деленията.

В института ние използваме четвърт тонове, защото западните инструменти нямат по-малки деления. С пианото трябва да се правят известни компромиси, но струнните инструменти позволяват използването на четвърт тонове. На Изток използват не само четвърт тонове, но и една седма от тона.

На чужденците източната музика им изглежда монотонна, те само се чудят на нейната грубост и музикална бедност. Но това, което на тях им звучи като един тон, за местните хора е цяла мелодия -мелодия, съдържаща се в един тон.

Тези мелодии са много по-трудни от нашите. Ако един източен музикант направи грешка в своята мелодия, резултатът за тях е какофония, но за един европец всичко това е ритмична монотонност. В това отношение само човек, който е израсъл там, може да направи разлика между хубава и лоша музика.

Въпрос: Ако е налице математическо знание, възможно ли е човек да се изявява в едно от изкуствата?
Отговор: За развитието няма граници, независимо дали човек е млад, или стар.

Въпрос: В каква насока?
Отговор: Във всички насоки.

Въпрос: Трябва ли да имаме желание за това?
Отговор: Това не е просто желание. Първо ще обясня за развитието. Съществува закон за еволюция и инволюция. Всичко е в движение, както органичният живот, така и неорганичният, както възходящо, така и низходящо. Но еволюцията си има граници, както и инволюцията. Като пример нека вземем музикалната седемтонова гама. Като се преминава от едно до до друго, има едно място, където има спиране. Когато натиснеш клавишите, зазвучава до – трептение, което има в себе си известна инерция. Със своите трептения до може да измине известно разстояние, преди да завибрира друг тон, а именно ре, след това ми. До този момент тоновете притежават вътрешна способност да продължават, но тук, ако няма външен тласък, октавата се връща обратно. Ако тя получи тази външна помощ, може да продължава сама, извървявайки дълъг път. Човекът също е конструиран в съответствие с този закон.

В развитието на този закон човек служи като апарат. Аз ям, но природата ме е създала за определена цел, аз трябва да се развивам. Аз не ям заради себе си, а заради някаква външна цел. Аз ям, защото това нещо не може да се развива от само себе си без моята помощ. Ям хляб, поглъщам също въздух и впечатления. Всичко това влиза отвън, след което работи в съответствие със закона. Това е законът на октавата. Ако вземем който и да било тон, той може да се превърне в до. До съдържа както възможност, така и инерция; той може да се издигне до ре и ми без никаква помощ. Хлябът може да се развива, но ако не е смесен с въздух, той не може да се превърне във фа: тази енергия му помага да премине едно трудно място. След това той няма нужда от помощ, за да достигне до си, но сам не може да отиде по-далеч от това. Целта ни е да помогнем на октавата да се завърши. Най-високата точка в обикновения животински живот е тонът си, и той е материята, от която може да се изгради ново тяло.

Космосът представлява октава от седем тона, всеки от които може да се подраздели на една октава, и така отново и отново до най-крайния делим атом.

Всичко е организирано в октави, като всяка октава представлява тон от една по-голяма октава, и така докато се дойде до Космическата октава. От Абсолюта излизат излъчвания във всички посоки, но ние ще вземем само едно – Космическия лъч, върху който сме: Луната, органическият живот, Земята, планетите, Слънцето, всички слънца, Абсолютът. Космическият лъч не отива по-нататък.

Октавата на Земята има нужда от помощ при ми, която тя получава от планетите, за да трансформира ми във фа.

Направлението на творческата активност на Абсолюта по посока на човека е направление на инерцията. Според Закона на седмичността развитието може да продължава само до определен момент.
Ние сме поели линията, която излиза от Абсолюта, и преминаваме през нея. Тази линия, която може да продължава само до определена точка, свършва в нашата Луна. Луната е последната точка на творението от тази линия.
Като резултат се получава нещо като стълба, в основата на която е Луната. Основните точки в тази линия на творение са Абсолютът, Слънцето, Земята и последната точка – Луната. Между тези четири точки има три октави: Абсолют – Слънце, Слънце – Земя и Земя – Луна. Всяка от тези точки е едно до. Между тях в три точки има разположени три машини, чиято функция е да накарат фа да премине в ми.
Навсякъде в космическата октава шокът при фа трябва да дойде отвън, а този при си трябва да дойде от вътрешността на до. Чрез тях инволюцията върви отгоре надолу, а еволюцията – отдолу нагоре. Животът на човека играе същата роля, както планетите по отношение на Земята, Земята по отношение на Луната, и всички слънца по отношение на нашето Слънце.
Материята, която идва от Абсолюта, е водород, получен като комбинация от въглерод, кислород и азот. Един водород, като се комбинира с друг, го превръща в трети вид водород със свои собствени качества и плътност.

Най-добрият пример за този закон е структурата на музикалната гама. Нека за целите на обяснението да вземем музикалната октава. Започваме с до. Между този и следващия тон има полутон, така че до е в състояние да премине в ре. По същия начин ре може да премине в ми. Но ми няма тази възможност, така че нещо външно трябва да му даде шок, за да го накара да премине във фа. Фа може да се придвижи до сол, сол до ла, ла до си. Но така, както и в случая с ми, и си има нужда от външна помощ.
Всеки резултат е едно до, не в хода на процеса, но като елемент. Всяко до е само по себе си цяла октава. Има редица музикални инструменти, които от това до могат да произведат седем. Всяко от тези седем е едно до. Всяка единица има в себе си седем единици и при разделяне дава други седем единици. При разделяне отново получаваме до, ре, ми и т. н.

Всеки вид храна е едно до. В организма до преминава в други тонове. Всяко до има възможността да премине в ре в стомаха, където субстанциите на храната променят своите трептения и своята плътност. Тези субстанции са трансформират химически, смесват се и чрез известни комбинации преминават в ре. Ре също има възможността да премине в ми. Но ми не може да се развие само. Тук му идва на помощ храната от втората октава. До на втория вид храна, т. е. на втората октава, помага на ми от първата октава да премине във фа, след което еволюцията му може да продължи по-нататък. На свой ред в дадена точка втората октава също изисква помощ от по-висока октава. Тя получава помощ от един тон от третата октава, т. е. от третия вид храна – октавата на „впечатленията.“
По такъв начин първата октава се развива до си. Крайната субстанция, която човешкият организъм може да произведе от това, което се нарича храна, е си. Така еволюцията на едно парче хляб достига до си. Но в един обикновен превърне във фа: тази енергия по-нататък. Ако си можеше да се развие и да премине в до от една нова октава, щеше да е възможно да изградим в нас ново тяло. Това изисква специални условия. Човек сам не може да се превърне в нов човек; необходими са специални вътрешни комбинации.

Кристализация
Когато такава специална материя се натрупа в достатъчни количества, тя може да започне да кристализира, така както солта започва да кристализира във вода, ако се добави в повече от определеното съотношение. Когато в човека се натрупа голямо количество фина материя, идва момент, когато в него може да се формира и кристализира ново тяло: До от една нова, по-висока октава. Това тяло, често наричано астрално, може да се формира само от тази специална материя и не може да се появи несъзнателно. При обикновени условия тази материя може да се произведе в организма, но се използва и се изхвърля.
АФОРИЗМИТЕ

Изписани са със специална писменост високо на стените на Учебния дом 8 Приоре
1. Харесвай това, което „той“ не харесва.
2. Най-висшето, което човек може да постигне, е да бъде в състояние да извършва.
3. Колкото са по-лоши условията на живот, толкова попродуктивна е работата винаги при условие, че си спомняш за делото.
4. Помни себе си винаги и навсякъде.
5. Помни, че идваш тук, след като вече си разбрал необходимостта да се бориш със себе си, само със себе си. Следователно бъди благодарен на всеки, който ти дава тази възможност.
6. Тук ние можем само да насочваме и да създаваме условия, но не и да помагаме.
7. Знай, че този дом може да бъде от полза само на тези, които са разбрали, че са нищо, и които вярват във възможността да се променят.
8. Ако вече знаеш, че нещо е лошо, и все пак го правиш, ти извършваш грях, който е трудно да се поправи.
9. Главното средство за щастие в този живот е способността винаги да се съобразяваш външно и никога вътрешно.
10. Не обичай изкуството със своите чувства.
11. Истинският белег на добрия човек е, ако той обича баща си и майка си.
12. Съди другите по себе си и рядко ще грешиш.
13. Помагай само на този, който не е мързеливец.
14. Уважавай всяка религия.
15. Аз обичам този, който обича да работи.
16. Ние можем само да се стремим към това да бъдем в състояние да сме християни.
17. Не съди човека по разказите на другите.
18. Съобразявай се с това, което хората мислят за теб, а не с това, което приказват.
19. Вземи разбирането на Изтока и знанието на Запада и тогава търси.
20. Само този, който може да се грижи за това, което принадлежи на другите, може да има свое
собствено.
21. Само съзнателното страдание има някакъв смисъл.

22. По-добре да бъдеш временно егоист, отколкото никога справедлив.
23. Практикувай любов първо върху животни, те са по-чувствителни.
24. Като учиш другите, самият ти учиш.
25. Помни, че тук работата не е заради самата работа, а е само едно средство.
26. Само този може да бъде справедлив, който е способен да се постави в положението на другите.
27. Ако нямаш по природа критичен ум, оставането ти тук е безполезно.
28. Този, който се е освободил от болестта „утре“, той има шанс да постигне това, за което е дошъл.
29. Блажен е този, който има душа, блажен е този, който няма, но горко на онзи, който я има в зачатък.
30. Почивката идва не от количеството на съня, а от качеството.
31. Спи малко, без да съжаляваш.
32. Енергията, изразходвана в активна вътрешна работа, още там и тогава се трансформира в свеж приток, докато тази, изразходвана за пасивна работа, е безвъзвратно загубена.
33. Едно от най-добрите средства за събуждане на желание за работа върху себе си е, когато разбереш, че можеш да умреш във всеки момент. Но първо трябва да се научиш как да държиш това в ума си.
34. Съзнателната любов предизвиква същото в отговор. Емоционалната любов предизвиква противоположното, физическата любов »ави-си от типа и полярността.
35. Съзнателната вяра е свобода. Емоционалната вяра е робство. Механичната вяра е глупост.
36. Надежда с дързост е сила. Надежда със съмнение е малодушие. Надежда със страх е слабост.
37. На човек се дава определен брой преживявания, когато ги икономисва, той удължава живота си.
38. Тук няма нито руснаци, нито англичани, нито евреи, нито християни, а само хора, които преследват една цел – да бъдат в състояние да бъдат.                                                                              
                 >       Закон за Октавите - Гурджиев                                                        

Няма коментари:

Публикуване на коментар