Лъвът и змията са често срещан елемент от тракийската иконография. Както при митраистките релефи, сцените изобразяват жертвоприношение пред жертвеник в пещера, символизирано с дъговидния свод над конника. Тракия е известна с подмогилните сводести храмове, вероятно служили и за жертвоприношения. Митра-изображенията са конкретно тематично продължение на релефите на Тракийския конник, отнесени конкретно към раждането на новото слънце. Митреумите са строени до източник на вода, често означавана с човешки фигури, държащи съд с изливаща се вода. Тракийският конник често поднася дар пред лъв, с лапа върху урна с изливаща се вода, символ на извора, до който е светилището. Дарът е поднасян или в чест на Дионис, подчертано с лъва, или на техния дух, подчертано със змията (средната икона).
http://www.nasamnatam.com/statiifiles/Thracian_horseman_in_National_Historical_Museum.JPG
Релефите от типа на така наречените Дунавски конници, отразяващи сцени на инициализация, също повтарят елементи както от Тракийските конници, така и от релефите на Сабазий.
Траките (Южните Българи) имали за Хермес (Гермес,Гърмеж) много имена,понеже той е изконно техен бог,но тук не можем да си позволим да изброяваме всичките. Някои от тях говорят красноречиво за функциите и естеството му,както и за неговите божествени проявления и качества:
Херос (Герос)= Горес (Горещ,Горящ,Горен), Берос (Борис)= Борещ (Преборващ), Парис (Париз)= Пораз (Поразяващ), Бурес (Буреносен,Конфликтен,Агресивен), Варес (Валес,Велес)= Валещ (Валящ= Бог на дъждовете и бурите,Бог повалящ враговете,но и Бог на плодородието [секса]), Жерос (Жарес,Жарещия [Опожаряващия] бог), Хъръз (Хръз- Слънчевия бог). Слънчевият бог е друго проявление (аватар) на Бога на небето,което се доказва от множеството аналогии,намирани в древни изображения на Всебога Сабазий, представян ту като Юпитер,ту като бог на Слънцето:
Релеф от типа Дунавски конници
В долната част отново са лъвът, змията и погребалната урна, символично оплакващи детето (Загрей), преминало във възрастта на юношата (Дионис); или юношата (Дионис), преминал във възрастта на зрелия мъж (Сабазий).
Митреуми
Според Jonas Bjørnebye: „Митраистите никога не са използвали думата митреум, доколкото ние знаем, предпочитани думи са speleum или antrum (пещера), crypta (подземен коридор или коридор), fanum (свещено или свято място) или дори templum (храм или свещено пространство)“. Вероятно по същия начин по онова време не е използвана и думата митраизъм, конструирана е по-късно. Митреумите са изграждани в повечето случаи под земята със сводест таван, наподобяващ пещера. В единия край е поставян барелеф или скулптурната група „Митра убива бика“. В много случаи над фигурата в тавана има отвори, направени така, че дневната светлина да пада върху композицията. Има изследвания за някои храмове, за които се твърди, че това се случва в деня на зимното или лятно слънцестоене. Този факт е загатнат на релефите на Митра – над пещерата обикновено са показани два отвора, през които се виждат слънцето и луната вероятно така, че да осветяват сцената на определена дата през деня и нощта.
Към композицията води пътека или проход. Посочените помещения представляват сгради за посвещаване и пиршества – от двете страни на прохода са посветените, пред които са сервирани ястия. Повечето от помещенията са подземни.
По-долу са представени фигурите от митреума в Сан Клементе, Италия. Наред със сцената на убийството на бика, тук са и релеф на змия, фигурата на раждащия се Митра, а също така скулптура на римския Сол Инвикто.
Релеф или скулптура на Сол са намирани и в други митреуми, а също така и надписи с името на Сабазий и елементи от обредността на Сабазий. Този факт показва, че т.нар. днес митреуми не са конкретно храмове на Митра, а храмове на слънцето, ритуални храмове, в които посредством обреди и процедури се е посрещало Новото слънце или Новата година с определен ритуал, който включва и Митра в някои от сцените. В подкрепа на това твърдение са и следните материали.
На фигури 1, 2 и 3 са показани три сгради, и трите в Остия, Италия. Очевидна е общата идея – удължена конструкция с алея (проход) в средата, постлан с мозайка с изображения или надпис и по-високи полета отстрани.
Първата конструкция е наречена „Митреум“, тъй като в нея е открит надпис, включващ фразата DEO INVICTO MITHRAE: (DEO INVICTO MITHRAE DIOCLES OB HONOREMC).
Втората конструкция е наречена „Сабазиум“, тъй като в нея има надпис, упоменаващ Сабазий. МИСТЕРИЯТА САБАЗИЙ (L.AEMILIV[s ---] ‹F=E›VSC(us) EX IMPERIO IOV IS SABAZI VOTVM FECIT43)
На третата конструкция отсъства всякакъв надпис, но тя също е наречена „Митреум“, въпреки изображенията, голяма част от които съответстват на иконографията на Сабазий – гарванът вестител, змията. Така че въпросът на кой бог са митреумите – на Сол, на Сабазий или на Митра – е безсмислен. Сол, Сабазий и Митра са само елемент от тази обредност.
Змията, символът на Сабазий е на всеки един релеф на Митра. Тъй като вероятността култът към Сабазий да е проникнал в Рим значително по-рано от съюзника на Рим, Пергамон, или след завладяването на Македония и западните Балкани, то и храмовете, днес наречени митреуми, е вероятно да са от по-ранен период от сега приетия. Пишещите за Митра пропускат съзнателно или не един много известен момент – описанието на Херодот за това как и в какви храмове персите извършват жертвоприношения. „Колкото до обичаите на персите, мога да ви кажа следното. Въздигането на статуи, храмове и олтари при тях не е прието [ ]. Така те принасят жертви на Зевс (бога, б.а.) на върховете на планините и назовават Зевс „небесния свод“. Ако някой пожелае да принесе жертва на даден бог, то той довежда жертвеното животно на „неосквернено“ място и призовава бога, като често украсява своята тиара (трапецовидна шапка) с миртови клони.“44 От казаното е ясно, че персите извършват жертвоприношение не в пещера, под земята, а на върховете на планините, близо до небесния свод; жертващият от релефите на Митра не е с тиара и е без клонки. Този момент е сериозен аргумент против тезата, че т.нар. римският митраизъм е пренесен от Персия. Като правило храмовете митреуми нямат установена ориентация.
Митра банкет
Някои от сцените на митра-релефите са наречени Митра банкет и отразяват тържествата около празненството. Маскирани участници са разигравали ритуали, между които и убийството на бика. На релефа от Далмация са показани маскирани участници като гарвана, лъва, змията и бика пред старото и новото Слънце, с вдигнати ръце за поздрав. Масата е покрита с кожата на бика, там е и главата му. На триножника пред тях са поставени хлебчета с гравиран кръстен знак по подобие на хлебчетата от ръката на Сабазий
http://www.tertullian.org/rpearse/mithras/display.php?page=cimrm1896
Свети Августин (354–430 г.) описва сцената така: „Едни бият криле като птици, подражавайки грака на гарвана, други ръмжат подобно на лъвове“45. На следващите сцени са показани участващите в тържествата – участници- те носят жертвени дарове пред масата, където са седнали Митра и Сол.
Пресъздаването показва и интересна подробност – в тържествата, освен новото слънце, присъства и старото – на първата сцена новото слънце посяга към короната на старото, новото слънце е на масата до слънцето със загасваща корона. Двамата поздравяват участниците. На първите три релефа от показаните по-долу участниците вдигат тост след жертвоприношението, под тях е кожата на бика. На първия релеф пред жертвеника е змията с гребен, на втория релеф, освен бичата кожа, на трикраката маса е гроздето, на последните два релефа слънцето е свалило короната си. Гроздето, свалената корона и тога вероятно символизират изпълняващия ролята на „старото слънце“ – отминало плодородие.
Отново банкет над убития бик, и на двете сцени старото слънце е свалило своята корона Вероятно в многоплеменните римски легиони са се смесвали различни религии, но раждането на новото слънце в границите на Римската империя е било общ празник с обща иконография – жертвата на бика. Около някои релефи са изобразени допълнителни детайли и сцени, които нагледно показват, че става въпрос за сцени на религиозен ритуал, пресъздаващ раждането на новото слънце или посрещането на новата година. Главните действащи лица в този ритуал са принасящият жертвата и изпълняващият ролята на слънцето. На първото изображение изпълняващият ролята на старото слънце като бог на плодородието поднася на Митра грозде. Бих напомнил, че дори и днес в Португалия и Испания точно в полунощ на Нова година под звъна на камбаните трябва да се изядат дванадесет гроздови зърна, този обичай е пренесен от испанците и в Куба.
Това, което прави впечатление, е не гроздът в ръцете на Сол, а фактът, че Сол е без слънчева корона: короната е на стената зад двамата, т.е. тя е реквизит. Фактът потвърждава тезата, че става въпрос за спектакъл при честване.
Предметите вдясно са изображения на факел, камшик и слънчева корона изобразени в „митреума в Остия“, театралните реквизити на спектакъла. На релефа по-долу, част от релефа от „митреума“ в Хедерхайм, е изобразена красноречива сцена, описваща част от този спектакъл. Основното действащо лице е жрецът, убиващ бика.
Първата фигура от композицията е повторена многократно в каменни изваяния, които „митраистите“ кръщават „раждането на Митра от камък“. В случая се вижда, че става въпрос за дърво. По-късно ще видим, че проблемът дърво или камък действително съществува и ще се опитаме да разберем кой е привнесен и кой е оригиналният. Втората сцена от релефа от Хедерхайм показва Митра, понесъл бика.
Бикът вече не е бог, той е само тяло, неговият дух в образа на змия се връща там, където е изобразен и на релефите на Тракийския конник – на Дървото на живота, на дървото на душите, символът на Светия Дух. Третата сцена показва поставянето на короната от Митра на този, който ще изпълнява ролята на „новото слънце“, обличането на мантията. На последната сцена Митра е свалил короната и слънчевата мантия от изпълняващия ролята на „старото слънце“ и го поздравява. Изкушен съм да направя коментара – очевидно е как от един новогодишен ритуал или театър, придружен с новогодишен банкет, историците конструираха религията митраизъм, която дори „съперничи на раждащото се християнство“. Обикновено след тази сцена следва друга, в която слънцето, жрецът и вестител с кадуцей, жезълът на вестителя, тръгват с колесница да известят раждането на новото слънце.
http://www.mithraeum.eu/album/monumenta/mithra_majestatis_016.jpg
Елементи от реквизита на тържествата – враната вестител, кадуцея на вестителя, бут от бика, кратер и змия
Митреум с изображение на реквизита от церемонията, сред които урната е изобразена два пъти – в началото и в края
Иконографията на римския митраизъм възниква внезапно като готова, привнесена. Археологията не подкрепя с нищо внос на митра-иконография от земите от изток. Технологията на римската империя и войнишките балкански легиони, дислоцирани на запад, създадоха селища и градове, в които не само живееха, но и празнуваха посрещането на Новото слънце (Новата година), създадоха условия за изява на иконография с основно изображение жертва на бик в пещера, смъртта на Сабазий. В голямата си част митреумите са подземни храмове. А самите митра- общества са считани за тайни общества. Голяма част от тракийските храмове на Балканите са подмогилни или пещерни светилища. Релефите на Тракийския конник отразяват този факт чрез сводестата арка на релефа; римските митраистки релефи – също. Тракиецът Замолксис проповядва вярата си в безсмъртието на душата сред своите сътрапезници чрез посветителски пиршества в специални помещения („Замолксис заповяда да се направят стаи за мъже, където канеше на угощение знатните граждани“46; залите за пиршества, строени от тракийските владетели Котис, Дромихет, Диегилис, са наричани андреони, хестиаториони). Орфиците също проповядват своето учение сред заможните граждани на специално организирани пиршества. И двете общества – последователите на Замолксис в Тракия и на римския митраизъм – са тайни общества на посветени. И в двете не участват жени. Пирът на посветените е знаков и за тракийските религии, и за митраизма.
Митра се ражда от Бор/Лотус
Раждането на Митра
Показаното тук раждане на Митра и следващите изображения показват, че
става въпрос не за камък, а за дърво, което според Вермасерен47 е кипарис, т.е.
вечнозелено дърво, символ на Дървото на живота. На CIMRM 344 дървото
дори наподобява шишарка. Всяка клонка от дървото е оформена с централен
ствол (линия) и странични плоскости, по подобие на кипарисови клонки,
разбира се, стилизирани.
http://www.tertullian.org/rpearse/mithras/display.php?page=cimrm344
Биха могли да се покажат още примери, но и на тези ясно личи художествената представа за корона на дърво, а не за скала. В едната си ръка роденият от дървото държи нож, в другата – факел, което показва, че това е човекът, принасящ жертвата, Митра. Какво означава тази символика – раждане на бикоубиеца от дърво, символ на Дървото на живота? Можем да предположим, че отнемането на живота на един бог в религиозна церемония може да бъде изпълнено само от бог. Зеленото дърво е символ на Дървото на живота, т.е. на духа на живота, част от който е безсмъртната душа на бога. Митра е материализиран дух, роден от бога. Много често на дървото наред с Митра е изобразяван и символът на Загрей, Дионис, Сабазий, на техния дух, змията, обвита около Дървото на живота така, както е изобразявана на релефите на Тракийския конник. Така е и на фигурата вдясно (от Археологическия музей, България), показана по-долу, както и на трите скулптури от музеите в Птуж, Словакия, Сармизегетуза Дакия, Бад Доич-Алтенбург, Австрия, което подкрепя тезата, че богът е роден от Дървото на живота; в иконографията няма повтарящ се символ на змия, обвита около камък.
Вляво – скърбящият лъв, вдясно – Митра се ражда от дърво, обвито от змия . Надписът гласи: „светият, непобедим бог….”
В същото време съществуват и релефи, в които ясно е показано, че Митра се ражда от скала. На първия релеф от митреума в Птуж надписът гласи „Щастливо роден от скала“, въпреки че скалата е оформена като листа или клонки на кипарис. На вторият релеф, също от Птуж, Митра се ражда от скала. На последния релеф от Хедерхаим и изработката, и надписът акцентират на раждане от скала. Тук и самият Митра е наречен „непобедимия бог“: DEO IN MI, P GNERICEM (непобедимият бог Митра, роден от скала).
В подкрепа на раждането от скала са и следващите две скулптури.
S. Stefano Rotondo, Rome. Надписът под скулптура утвърждава – „роден от скалата“ – Petram genetricem.
Оказва се, че в религиозното пространство съществуват две противо- положни представи за раждането на бикоубиеца – роден от дърво и роден от камък. Как да обясним тези два факта? Според мен тази двойственост показва, че постепенно идеята „роден от дърво“ е трансформирана в „роден от скала“. Вероятно причината е асимилация на идеята „Митра бикоубиецът“ в „Митра войникът“. Иконографията на митраизма се развива във военната среда на римските легиони, постепенно Митра е идентифициран с войн. Един непобедим войн не може да бъде роден от дърво, раждането от скала импонира на войнишката сила и твърдост. Съществува текст, който свързва Митра със скала, но той очевидно не се отнася до „този Митра“ и определено не показва раждане на Митра от скала: „Клаус разказва историята за това как Митра разпилял семето си върху скала и камъкът родил син на име Диорфос, който след като бил победен и убит в дуел от Арес, се превърнал в планина със същото име недалеч от арменската река Араксес“49. В крайна сметка, вероятно една народна традиция, отразяваща светоглед за света, в модерното римско време се превръща във военен култ, където Митра е непобедимият бог. Релефите на Митра – един ритуал, отлят и застинал в камък. В познатата ни иконография митраизмът е в резулта (според Кюмон) от наслоенията върху персийския зороастризъм, получени от „малокултурния регион на Понта, който му придал своята образност“. Вероятно е прав – от своята гледна точка. Но кой е малокултурният? Този, който създава образи, или този, който не може да ги разбере и ги преписва на друга религия. Тази теза се развива упорито и днес, дори и от изследователите от тракийския ареал, които очевидно познават повече зороастризма, отколкото балканскиия духовен свят. Разбирам ги, конюнктурата изисква да продаваш това, което е добре рекламирано днес и носи дивиденти.
В Зороастризма(дар от траките) Митра е член на троицата на ахура, Митра са защитници на аша / арта, "истината" или "[това, което е] правилно". Стандартното наименование на Митра е "на широки пасища", което подсказва всеотдайност.
