петък, 21 април 2017 г.

Илиада-Криптиада



Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха – е разказ за историята, за географията на разпространението на учението на Великите учители,на предците ни.За войните, които са водели в негова защита в Азия, Африка и Европа.
Това разказ за невероятната воля, непоколебим дух и за саможертвата на дедите ни да сътворят Новата цивилизация в древния свят – Тирейската(Арийската) цивилизация. Точно великата Тирейска цивилизация стои във фундамента на днешната човешка цивилизация, което е предизвиквало и продължава да предизвиква възхищение и преклонение, но и завист и омраза сред чуждите племена, етноси и народи, което може да обясни причината за откровените лъжи за нейното сътворение и непрекъснатите опити от най-дълбока древност до наши дни за присвояването й.
За нас, няма никакво съмнение, че великият Омир по произход е тирей и е имал ясна представа, че трябва да кодира в „Илиада” истинската история на своя народ, тъй като е прозрял необходимостта от писана история на своите сънародници в противовес на схващанията на тирейските царе, жреци и аристокрация. За Омир е било ясно, че поставената му задача от неговите поробители – данайци, ахейци и дорийци – има за цел да се изопачи и присвои славната история на народа му. Благодарение на най-големия поет от древността Омир днес можем да разкрием истината за величието на Тирейска цивилизация-българската.
Ясно е казано, че библейският Сим е от рода на Богоравният Тис. Сим, който е цар-жрец на медите,в земите на днешния северен Синай (Арис) – царството Тевко е посял рода на Конниците. Срещу властта на Сим възстава Каман от иксите (хиксосите), който явно е от аристократичен род. Тогава започва голяма война, като в защита на Сим идва с войските си Идрис или библейският Ной, който предвожда берберите (брадатите,зверовете) – техен цар-жрец от времето на Боговете. В основното стражение при Фелти, да защитят Сим участват и пристигналите пет войски на астите.
От Мала Азия разказът на Омир ни пренася в Европа, в земите на днешна Италия. В ареала на сияйната Блера (провинция Витербо, регион Лацио) е поселението и новото царство на част от антите. В новите земи антите идват от земите на хетите (хатите-другите) в Мала Азия, от земите на Едом (Сеир) на град Села (Петра, днешна Йордания). В земите на Блера, се прави опит да се подмени учението, нарушил е дадената клетва пред Богоравният Тир, но Атир – от рода на Рес, цар-жрец на Хатуша (столицата на хетите) – успява да го победи и оглавява царството в Блера. Атир дошъл от красотата на светлината е от великите тирейски царе-жреци, който е бил на особена почит в Древен Египет. На негово име кръстен един от месеците на древноегипетския календар, през който се състояла великата египетска ежегодна церемония – жреците в процесията, носели лодката на Изида и Елис с колирийски торти или бисквити, на които е бил знака кръста (Тат). Това е спомен за Изида, която плаче заради загубата на Озирис.
„Платон говорейки за мелодиите на това празненство, като за много древен“, пише г-н Бонвик („Eg. Belief and Mod. Thought“ ). Тези древноегипетски процесии са практикувани по-късно и в Рим. „Вик за помощ в Рим, казват, че напомня по своему меланхоличния ритъм и заимстван от това празненство. Плачещи девойки под покривалото (покрова) следвали ковчега. Норни или девственици под покрова, просто плачат заради загубата на бога (Озирис) на нашите саксонски предци, злощастния, но добър Балдур“. От последният текст е видно, че спомена за Атир, Изида и Озирис, че дори и скасонците се опитват да ги представят за свои предци.
Старато тирейско царство на бреговете на Дарданелите – Хеле (Хелеспонтос, т.е. „морето на Хеле“) дава царския род в царството Газе (познато днес, като ивицата Газа). С поемането на царската власт веднага е започнало разпространението на учението, като са докарали писаното слово пазено в лидийсият град Фирас, в царството Мерое – суданска Нубия,(от нуби-злато) („големият град” Мерое е бил разположен на остров където реките Сини и Бели Нил се срещат и по-надолу тече, като река Нил е описан от Херодот и Страбон). Част от наследството от великолепната култура на Мерое днес се намира в Националният музей на Судан в столицата Хартум. Особен интерес представляват манускриптите с азбуката от царство Мерое, която е сходна с нашата старобългарска азбука. В разпространението на културата и знанието на нашите предци в Африка е отговорът на въпроса откъде са дошли изобразените негърски глави върху някои артефакти открити у нас от тирейската цивилизация.
Изиф (Сизиф) е белият (сияйния) цар във Фонти от племената на антите (предполагаме, че това е днешния град Акуавѝва деле Фо̀нти в Южна Италия, провинция Бари, регион Пулия – на местен диалект Iacquavìve, Якуавиве, но явно има поселения по-късно от този клон на астите в град Фонти дел Клитуно, Умбрия, Северна Италия и град Фо́нти-Кобе́рта в Португалия, окръг Брага). Тази част от антите са били преди да пристигнат в земите на днешна Италия от Ликия (държава в Мала Азия), където са предали успешно гроздовете(родовете) на знанието, затова са наречени от Омир майстори. След като са нараснали достатъчно, като население – обикновено родовете са се разтроявали – са взели решение да основат ново царство в нови земи.
Новият клон на астите (рода, рудата) тръгва със своите посветени (кубани най-вероятно е синоним) от царския род, жреци и войни-конници, които знаят наизуст учението (пазят в гласа си словото). Те напълват не само с писаните плочи от Каманд новото царство, но докарват и писани камъни със знанието с кораби от царството на Сандо.
Омир отново, както в Четвърта песен описва „унищожителната война между нашите племена и племената на Кенаките (кенаите, познати по-късно, като канаитите, които са част от арабските племена). Опустошено е царството на Приам (на карите) и това на тибите. Кенаките унищожават царските палати, където е пазено писаното слово дадено от Тир и го отнасят като плячка. Разрушено е царството на майсторите на словото,ограбена е паметта за клоновете на дедите ни.За тях е угаснало Слънцето (Илос) и звездите – закрилата на предците ни. Избити са много от родовете на красотата, на белите, на създадените от кучето (Сириус) – тези на знанието.” Тук в Шеста песен отново великият Омир оприличава тази голяма загуба, като болест на тирейските царе. Нещо повече кенаите си създават, измислят царе и изопачават учението на Великите учители. Загубен е днешният арабски полуостров, където преди това са положени основите на Тирейската цивилизация. В днешна Сана (Йемен) са избити 3(жертвани,за да се запази знанието) от общо 33 рода на нашите предци. От там тръгва Савската царица, която предвожда преселението на тези 30 рода, които се установяват в Африка и Мала Азия, а царицата-войн първоначално създава царство Мерое, а впоследствие е позната в Египет, като Изида.
След време е загубено царството на витите и тяхната столица Мадо (Моди – североизточната част на Халдикидическия полуостров). Царят-жрец Илай, който наричат търпеливия е успял да вземе писаното знание и охраняван от тирейската войска е превел е народа на витите (витините) бързо през Босфора (Нофора). Там в Мала Азия създава Витинското царство. Омир разказва как е загинало царство на витите освен в Шеста песен на поемата,така и в някои предходни песни (Втора и Пета Песен на „Илиада”). Загубата на царството Моди е била огромна за Тирейската цивилизация и това много добре е осъзнато от велия Омир, тъй като освен, че на няколко пъти описва в скритите текстове на „Илиада” тази загуба, той е прозрял, че последствията ще са заличаване на неговата цивилизация за в бъдеще от вероломството, коварството и хитростта на данайците преименували се на ахейци – пришълци отДодон,Етиопия. Последните са се възползвали от гостоприемството на тирейците, както им е поръчано от Великите Богове да бъдат учители на другите народи. Като проследим по-нататък историята от древния свят до днес ще видим, че Тирейската цивилизация изцяло е присвоена и изопаченаа от данайците – ахейците, като днес навсякъде по света цивилизацията на предците ни се изучава, като древногръцка цивилизация. Тази фалшификация на историята и учението на тиреите,ариите,тирехите,белите от данайци, ахейци и пр. нямаше да бъде толкова обидна за нас – техните наследници, ако българските историци в огромното си мнозинство не я разпространяваха в нашите университети и научни институти, ако не я препотвърждаваха на различни научни форуми по света. Само, ние, българите можем да кажем истината за Тирейската цивилизация въз основа на безбройните артефакти, писмени знаци, писани извори, мистериялния-култ и обредността на нашите предци във познатия ни днес древен свят. Ясно, с необходимият системен анализ на всички изложени факти извори и свидетелства да заявят, че тази цивилизация е в основата на днешната човешка цивилизация. Днес не е необходимо да се влиза в дребни спорове с фалшификаторите на древната ни история и техните поддръжници дали Орфе (Орфей) е тирей, дали са имали писменост нашите деди, а категорично да се заявява пред света, че днешната цивилизация е изградена въз основата на нашата Тирейска,БЪЛГАРСКА цивилизация – защото го знаем и можем да го докажем.
В днешният остров Лефкада (Лебфизи, който е бил отделен от континента с канал, за да се улесни корабоплаването) в Йонийско море са управлявали царе от небесния род, т.е. преки потомци на Богоравните Тир и Тис.
Царят на Лебфизи помага на своя сънародник в Дид (Дидима, Западна Мала Азия, днешна Турция) с войска да се защити писаното учение и да не бъде плячкосано от данайците, ахейците и пр. Там е унищожен двореца на цар Валем, който е построен от първият цар-конник, по поръчение на сияйният Талес (най-вероятно са унищожени надписите върху камъните съхранявани в двореца). На цар Валем се дава отново да пази паметта на учението в Ебла (Ибла, Тел-Мардих, Сирия на 40 км от Алепо) – „бяла скала“, където е успял да създаде и развие едно цветущо царство. Някогашният колосален град в наше време интензивно се изследва от археолози. Вече са открити за света дворцовата библиотека, съдържаща над 17 хил. глинени таблички (в това число най-ранния от известните днес речник).Върху площ от 6 кв. км. са разположени археологически участъци, включващи храмов комплекс на Бела (Ваала), голямата Колонада напречна на главната улица, украсена с надписи, прославяща легендарната царица Зенобию, заобиколени с висока стена. Ебла е търгувал с Египет, което личи от царските символи на двама фараони, видно от някои таблички, които съдържат списъци на два езика — шумерски и еблански. От книгата разбираме, че „Ебла – е пример за (б.м.) – зараждането на градската цивилизация“. Това са откритите „най–старите познати речници“. Очевидно град Ебла имала и силна войска, защото на инкрустациите върху различни находки са изобразени войници, които убиват враговете си или представят отсечените им глави.В Ебла имало пантеон от богове. Сред тях са Ваал (Баал). „Глинените таблички [от Ебла] хвърлят светлина върху неясните места в Библията“.
Тирейският цар-жрец Ное след като полага клетвата, че ще спазва завета на Великите учители създава град Тала (Египет) и така се затваря пояса на поселението с вените (витините).
Царят-жрец на кубаите Ило създава Кабсира (най-вероятно в Египет) въз основа на учението дадено на неговите братя в царството на Сердите (центърът на тракийското племе серди е Античната Сердика, а в Мала Азия има гр.Сарди, столица на Лидия). От армиите – има се предвид посветената аристокрация – на царя на сердите Кадем- великият е дадено от старото учение, да пазят писаното от нас и така се раждат новите посветени! Не трябва да ни учудва миграцията на тирейските родове и племена, тъй като те са морски народ, който е бил в състояние да се предвижва през тогавашните морета (само ще напомним, че разположението на днешните континенти от онова време е различно, т.е. континентите не са отдалечени както е в момента,а са били близко един до друг). За миграцията на тирейските родове и племена се споменава в древноегипетски надписи, включително за сердите, изписано на езика даден им от нас.
Самият Сим (библейският) дава род на кеноите(данайците) в акадския Ксанти (Мала Азия) – велика тирейска обител. Името Ксанти дадено от царя на данайците Дан – (гр. Xantos, „рус, русокос”, но се има предвид медно-кестеняв цвят).
На иксите (хиксосите) е поверено да пазят учението от раждането Бал (Вал, окото на Бог), който е от Елфският род – създал първите три рода – преки наследници на Боговете от Сотис (Сириус). Владетелят на Беба (Адис Абеба, Етиопия), който е от тиреите успява да закълне в завета на Великите учители народът на либите (според Херодот Северна Африка е населяват либийци – светлокожо население). Етнонима „либийци“ се прехвърля на много етноси, вкл. на берберите, които създават по-късно античното царство Нумидия, в днешните земи на Алжир и Тунис. Либите се завръщат в своя Онти пеейки в прослава на кучето (Сириус), Бог, мъдреците (учителите), пътя на живота (анкха) и на Беба („царството на реката”, в Адис Абеба има многобройни извори).
Писаното богатство (учение) на Бал е било обичано от град Седон (Сайда, Ливан) – пристанищен град на Средиземно море и един от главните центрове на антична Финикия. Небесните птици (Боговете) се грижат за гроздовете(родовете) на знанието в техния дом, където се е преродил цар от Титиа,бащиният Есир и се дава нов род.
Според класификацията на Диодор таласократиите (владетели над морето) в онези времена са тези на тиреите и съюзните им държави, но най-трайни следи в историята са оставили финикийските мореплаватели, тъй като техните маршрути са покрили всички брегове на Средиземно море чак до Атлантическия бряг на Пиринейският полуостров отвъд Гибралтарския проток и вероятно океанските крайбрежия на целия Африкански континент.
В друг финикийски град Библос широко се е използвало йероглифното писмо, но са предпочитали силабични шрифтове и постепенно, както из цяла Финикия, тук се наложила линеарната общонародна буквена азбука,за разлика от нашите кунаи,които запазват статута на сакрално писмо до 10в.сл.Хр.
Научните среди са единодушни, че финикйците са дали на света азбуката, защото на базата на тяхното консонантно писмо са създадени и еврейската, и гръцката, и дори арабската азбука.
Веднага възниква един кардинален въпрос от кой народ са получили финикийците царският род, аристокрацията и жреците, кой им е предал знанието на Великите учители на финикийския народ? Безспорно това са нашите предци.
Време е, да се знае, че ние, като преки наследници на Тирейската цивилизация сме дали азбуката, знанието във всички области на всички познати древни народи. (Това по същество е тезата на проф.Дейвид Антони, Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско, Харалд Харман, Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, които наричат нашата цивилизация „Стара Европа“, люлка на цивилизацията, назовават нашето – тирейското писмо за първа писменост в света.).


Великият Омир в скритите послания казва, че хетите също са получили писаното слово, знанието от вечността на тиреите. Най-вероятно хетите(другите) също са получили царския род чрез династичен брак.Те също полагат клетва в завета и изпълнена с танца-хорото (танеца на боговете).
Царство Дидима е нападното от пълчищата на данайското племе (преиминували се по-късно на ахейско и дорийско), но когато пристига войската на хетите те са изклани и учението е спасено.
В тази песен на „Илиада” Омир е написал, че повече от век (или векове) е царството на Рес в Иле (Илиос, Илион), царство на извора на знанието. Небесната светлина в Лида (Лидия, Мала Азия) е дадено от старото царство на Рес и огряло при царя-жрец в Тибе. Анеите (мъдреците) се вричат с познатият ни вече ритуал (клетва да пазят завета) да пазят чисто знанието, то е било споделяно от великия цар Трифон – лидийските гроздове(родове) са от Бог Тир.
Градът на карийците (царство Кария в Мала Азия) е нападнат от дорийците (бивши роби при цар Хам), които са изменили на господаря си. Те са замърсили знанието, унищожили са плодородната (сияйната) земя, като са я поръсили със сол(ханаан-посолявам). Карийското царство почти е унищожено. Тогава пламва яростта на тиреите и армиите на Сати (огненият) тръгват за Сана (Йемен) и унищожават оставените от техните сънародници гроздове(родове) на знанието.
Тиреите създават царство Камам, в Памир (предполагаме, че става дума за селище, което се намира щата Пенджаб, Индия. Селище с това име има и в днешен Иран). Най-първите „исторически“ (митически) сведения за страната Па-ми-ло, упа Меру, Цунлин, Фан-мир – „Подножието на Слънцето или смъртта”, „Покривът на света”, даже „Чесновата държава” и др. историци прецизно са успели да намерят в Библията, в древни текстове на египтяни, перси, индийци, китайски, гърци, римляни, араби …. Отначало са географски легенди. А след това са установили, че сведенията са за едно и също царство, но с проблясъците от реалността. В първите сведения (арабски, IX-X век) се споменава за минерали ( „рубини“ – lalah, синьо, сребристо) …. Широко известени са писанията на Марко Поло от края на XIII век за добив на рубини, сребро, и дори живак. Това е било някъде в Кафиристан (страна на „неверници“, т.е. исмаилити. В Камам познанието на предците ни, учението на Боговете е намерило благодатна почва.
В царството (Витиния, Мала Азия) на витините (витите) към столица им Хеликор (Анкор, Геликор и впоследствие Никеа) отново идват армиите на данайците и ахейците и обсаждат града, с идеята да наложат изопаченото учение на Боговете, което витите оприличават със Слънцето (Илис). Посветените пазители с търпението си отказват техните врагове от обсадата на града, така успяват да спасят гроздовете на познанието. Вероятно след тези събития имат нов цар Ену, който е от управляващия род на Баан, тъй като отново е положена клетвата към завета, с танеца (хорото). В мистериялният обряд е посветен и царя на Беба (Адис Абеба, Етопия) Талит, който предварително е питал може ли да пие от знанието на рода на Баан. Омир ни дава ценна информация, че цар Талит е внук на Орфе (Орфей) – учителя на тиреите. Талит е посветен пазител на царството Беба, което образно е сравнено с полетата на Боговете от Сосер (Сириус) и там се пази част (педя) от написаното от Орфе. Гравираната върху камък или глинена плочка светлина (знание) от Орфе се съхранява в тяхната Обител (Храм). Великият Омир ни пояснява, че новият цар на витите е от рода на вуйчо си -древноегипетския бог Хор (повечето древноегипетски богове са обожествени след смъртта им от царски или жречески род). След тържествения мистериялен обряд царя на витите с един от пазителите, охраняван от своята конница, бързо се отправя към Раве. Тук трябва да поясним, че на тиреите е поръчано от Тир и Тис да бъдат учители на други народи, като им дават царския род, посветени жреци и войни-конници (също посветени) да ги охраняват в новата им родина. Царете и тяхна свита са носели глинени плочки с писано слово, което ще им служи за опазване чисто учението, независимо от наложената им практика при посвещението да го знаят наизуст. В повечето случаи царете-тиреи са встъпвали в династически бракове с жени от местното население – тази традиция е въведена от нашите предци.
В домът на акадите (Акад, древно царство, Южна Месопотамия, Азия) е положена също клетвата да се пази знанието на Великите учители чисто. Мистирияният обряд се състоял в онази част на тяхната столица – Акад, където е роден техния предводител Омис. Най-голям разцвет Акад достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец – от Елам до Средиземно море. Акадският постепенно измества шумерския като говорим език в региона.
Въпреки това акадците запазват и доразвиват клинообразната писменост,създадена от шумерите. В началото на ІІІ-то хилядолетие пр.Хр. се появили градовете – държави: Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Шуропак, Исин, Нипур и Киш, на чиято основа възникнало Шумерското царство.
И до сега е загадка, от къде са дошли шумерите по тези земи. В легендите им се споменават високи планини и остров всред морето – тяхната древна родина, която те считали за прародина на всички народи.
Коренното различие от другите, бил езикът им, на който говорели. Въпросната легенда се отнася за Ида (Родопа планина), която първоначално е била остров сред морето, по време на Черноморският Потопа. Библията, както е известно дава на изначалния рай названието „едем” – термин, който е стара дума, означаваща „обработена земя, градина”.
В Библията се описва Пловдивското поле, което е наречено Едем, откъдето са първите царски родове на тиреите. Владетелите на Акад започват да се титулуват Цар на Четирите посоки и това не е случайно, тъй като волята на Великите учители на тиреите е да пренесат гроздовете на знанието в четирите посоки на древния свят.

Шеста песен Илиада-Криптиада

Сим вашият е от Тис,а Каман искаше царство,от иксите е Каман.Тогава на медите в града Арис рудата на коня посяха и завряха войските на Идрис във Фелти ,от клоните на Зеп и дадени са му берберите(брадатите,зверовете) ваши.
Хляба не стигаше и ония армии в полето завряха,пет войски от астите влязоха на Тевко в царството пазеха ги тия. Ония от антите,де в сияйната Блера са с думите от паметта на хадите(хетите) и Села(Петра).От тези на Сати,от техният път при Тефи езерото ври.Пил от великите за пътя ,от даденото в дома клетвата смени и искаше Тир да надрасне ,но надрасна го Атир дошъл от красотата на светлината,изучил се от Рес във неговата Хекуба(Хатуша)и даде му се.
Бащите нападнаха в Тидея,но даде се Дид .Старият Хеле от вечността оглави и царството Газе напълни,напълни го с думите пазени в лидийският Фирас.
Изиф,белия даде словото във Фонти на антите,преди това тия бяха майсторите ликийци ,но поискаха царство и в полето и излезе Дамиа .И тръгна рудата и пазеха кубаните в гласа си словото и напълни се с плочи на Каманд царството.Астите докараха камъните с кораби от царството на Сандо.
Болесттта за нашите царе е от канаите(кенаите) направиха се царе от нас и писаното богатство скалъпиха.След време умря и буковият клон на витите и техният Мадо .Затвориха го войските от нашият род и от тях е Илай търпеливият,Бързо тръгна през Нофора .На Лебфизи небесените царе са управляващ род.С лице и ръце затвориха и тръгнаха да защитят Дид,те му помогнаха .Затвориха домът на Валем,за да не излезе там построеното от първият конник ,да не литне.Нитовете са в сияйният Талес .Даде му се да пази паметта по Ебла и издържа.И тогава полетя Ное и врече се и от неговите ръце е Тала и тръгна.Затвори се пояса с вените.
Ило на кубаите направи се ,посади се семето на братята при старият извор де имаха Сердите и тръгна небесната клетва и направи се селището Кабсира .Армиите на Кадем великият дадоха им от старото ,да пазят писаното от нас и новите родиха се!
Сам Сим им даде род и име на кеноите в акайският Ксанти,във великата обител е имет.Имаха го те от Дан.
Пазеха иксите Бал от утробата виждащият от Елфският род,от делът на Сотис(Сириус),де преди от тях разстрои се извотът.Господарят помогна в Беба на Светлината да се вречат и либите се направиха,завърнаха се в Онти за кучето пееха по пътя.За Теб(б)а и царството по реката,за мъдреците и пътят на анкха(живота)
От писаното богатсво на Бал и любовта е Седон,От небесните птици прочччете за гроздовете де обгрижват ги в дома,и че ще се прероди цар от Титиа,бащината. Есир е и род ще се даде.Царят ще врече хетите(другите) и словото от вечността на тиреите ще даде.
От вечните кунаи вати (рудата на земята) и танеца на боговете!
Дид падна ,бащиният.Влетяха в Тиа хедите и главите им изклаха.
По век е царството на Рез.От Иле е и царството на извора.
Небесната светлина от Лида е в думите от Тибе,от лидийските гроздове на Тир е Тифон великият.Врекоха се анеите(мъдреците )преди това.В селището на карийците влязоха дорийците,по сияйното поле тръгнаха на Хам посолиха го.Написаното замърсиха,те другите са.Бяха роби на Хам господарят.Пламна мъката и заровиха царството.Тогава армиите на Сати(огнениат) тръгнаха за Сана и заровиха я.
И бяха доволни от красотата посята и от дъното.С красотата влезе Камам,алпите в Пам напълни.В Бора вечната витите имаха гората ,но зтвориха се по това.Армиите идеха към царството да замърсят Илис(Слънцето) .Търпяха техните пазители и отново Слънцето тръгна,с танеца и клетвата издържаха и управляващият род на Баан,на вашият Ену вуйчо от това Слънце на Хор,от вречените е.
Написа с ръцете си за Бога и милостта литна с един от пазителите към Раве.Талит великият попита дали може да пие от Слънцето на родът.
Беше неговата светлина в Беба,де пазеше се от полета на боговете от Сосер,педя от написаното ,от дядо му Орфе.От учителят и клетвата от коня,де гравирано е от светлината и помага .
Над това знание е знанието от обителта.

В домът на акадите клетвата положена е в онази част,де се роди Омис .

Автори:

Борислав Стамов

Мила Салахи

Стефан Ганев

Няма коментари:

Публикуване на коментар