МИСЛИ ФОРМИ 76

             

Ние почитаме тези, които намираме за най-възхитителни защото те са дошли най-близо до това в което вярваме. Понеже те са живели по-близо до това, което е вярно, те са демонстрирали за всички времена, че този път е възможен. ~ Manly P. Hall (Пътят към вътрешната светлина 1969, стр.13)

                  

Мирът в сърцето ни винаги се намалява от мярката за конфликт, който носим. ~ Manly P. Hall (Пътят към вътрешната светлина 1969, стр. 11)

"Всичко е съзнание. Ключът към растежа е въвеждането на по-висши измерения на съзнанието в нашето съзнание". -Лао Дзъ

"Най-големият дар, който всеки от нас има, е нашето състояние на съзнание. Всички препращамe нашето състояние на съзнание, независимо дали искаме или не." -Adayashanti

"Всичко е съзнание. Ключът към растежа е въвеждането на по-висши измерения на съзнанието в нашето съзнание". -Лао Дзъ

"Първо отидете отвъд ума, след което излезте отвъд просветлението, не се забивайте никъде, докато не сте просто обикновена част от съществуването, с дърветата, птиците, животните, реките и планините. Чувстваш дълбока хармония - никакво превъзходство, никаква малоценност. -Osho

"Memento Mori ... Contento Día de Muertos ..." "За какво е да умреш, а да стоиш гол на вятъра и да се разтопиш в слънцето?". ~ Kahlil Gibran. جبران خليل جبران 1883-1931.

"Човек като Го познаваме, е Машина ... Без Самообучение, без да разбираме работата и функциите на Неговата Машина, Човекът не може да бъде Свободен, Той Не може да се управлява и Той винаги ще остане Роб". ~ G.I. Гурджиев

"Приказките са повече от истина ..." - Гилбърт К. Честъртън

God's Evolution Clock

"Часовниците убиват времето ... времето е мъртво, стига да щракат малките колелца; само когато часовникът спре, времето се връща към живота."~ Уилям Фолкнер

"Индоктринирането е толкова дълбоко, че образованите хора смятат, че са обективни." ~ Noam Chomsky 

"Само той, който притежава младостта, печели бъдещето." ~ Адолф Хитлер 

"Ограничението ни възпрепятства нашето виждане за реалността. Ние не виждаме ИТ в своята същност поради нашата индоктринация, крива и изкривена." ~ Брус Лий

Индоктринация - процес на налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи, обществени нагласи, когнитивни стратегии посредством професионална методология

"Обществото и семейството като негов психо-социален агент трябва да решат един труден проблем: Как се пречупва волята на човек, без да той да го осъзнае? Но сложния процес на индоктриниране, чрез награди, наказания и приспособима идеология, решава тази задача като цяло толкова добре, че повечето хора вярват, че следват собствената си воля и не знаят, че самата им воля е обусловена и манипулирана ". 

~ Ерих Фром

"Има ли една по-радикална идея в историята на човешката раса, отколкото да превърнете децата си в съвсем непознати, за които не знаете нищо, и непознати да работят върху ума на вашето дете, от ваша страна, за период от дванадесет години? Може ли да има по-радикална идея от това? Назад в колониалните дни в Америка, ако ти предложиш такава идея, щяха да те изгорят на клада, като луд човек, това е луда идея! "- Джон Тейлър Гато

Ленин сказал: "Дайте ни 8 годишно дете за 8 години и то ще бъде болшевик завинаги."

                 

http://budha2.blog.bg/

"Познайте света в себе си. Никога не търсете себе си в света, защото това би било да прожектирате своята илюзия." ~ Египетската книга на мъртвите

"Преодолях себе си, страдащия; Носех собствена пепел в планините; Измислих по-светъл пламък за себе си. "- Фридрих Ницше

"Смъртта е откъсване от всичко, което не си ти. Тайната на живота е да" умреш преди да умреш "- и да откриеш, че няма смърт. ~ Екхарт Толе

"Тъй като не можем да променим действителността, нека променим очите, които виждат реалността". ~ Никос Казандзакис

"Има свят извън нашия, свят, който е далечен, близък и невидим." - Мария Сабина

Отговорът е сънища, мечтай си. Да влезеш в света на мечтите и никога да не излизаш. Живей в сънища за останалото време." - Хуруки Мураками

Barack Obama Puppet and it's Followers

Пеевски започва инвазия на дребния пазар за фаст фууд с верига за бързо хранене с подобно име на "Лафка" - "Лапка"

Дзадзен не е същото като медитацията

                

"Знайте, че истинската дхарма се проявява сама по себе си - при практикуването на дзадзен - отстранявайки препятствията и разсейванията" - Доген

Изглежда съществува всеобщо объркване за дзадзен, за което някои хора мислят като техника за постигане на състоянието „без мисли“. Такова едно разбиране за дзадзен предполага, че определено състояние на съзнанието може да бъде постигано чрез манипулация, техника или метод. На Запад, дзадзен обикновено е превеждано като „дзен-медитация“ или „седяща медитация“. Отново и отново, в съвременната употреба, дзадзен е разглеждан като един от многото методи на източните духовни традиции за постигане на такива цели като психическо/физическо здраве, умело социално поведение, спокойно съзнание или просто като решението на различни проблеми в живота.

Вярно е, че много медитативни практики в будистката традиция биха могли да бъдат от помощ в постигането на тези цели. Както и да е, дзадзен, както е разбиран от Доген Дзенджи, е нещо различно и не може да бъде категоризирано като медитация в смисъла, който сме вложили по-горе. По тази причина би ни било полезно да разгледаме някои от различията между дзадзен и медитацията.

Доген (1200-1252 г.) бил основател на Сото-дзен традицията и майстор по медитация с високи достижения. Неговият „Шобогендзо“ е един от великите шедьоври на будистката доктрина и традиция. Съвременните изследователи намират много в този текст, за да им помогне да разберат не само уникалното доближаване до дхармата на Буда (учението на Буда), но също така и дзадзен като практика. За Доген дзадзен е на първо място и преди всичко холистична физическа поза, а не състояние на съзнанието.

Доген използва различни термини, за да опише дзадзен, един от които е „готцу-дза“, което означава „да седиш неподвижно като стръмна планина“. Подобен термин от голямо значение е „кека-фуза“ или „пълна позиция лотус“, която Доген разглежда като ключа към дзадзен. Както и да е, разбирането на Доген за кека-фуза е напълно различно от това на йогистката традиция в Индия и това разбиране хвърля коренно различна светлина върху въпроса как да се доближим до дзадзен.

В повечето медитативни традиции практикуващите започват точно определен метод на медитация (като броенето на дъха, визуализиране на свещени образи, концентрирането на съзнанието върху точно определена мисъл или усещане и т.н.) след като удобно са заели позата пълен лотус. С други думи това е кека-фуза плюс медитация. Използвана по този начин кека-фуза се превръща в оптималното средство или условие за тялото и съзнанието за провеждането на ментални упражнения наречени „медитация“, но не и в цел сама по себе си. По този начин практиката е структурирана дуалистично: седящото тяло като съд и медитиращото съзнание като съдържанието му. Ударението винаги е върху медитацията като ментално упражнение. В такава дуалистична постановка тялото седи неподвижно, докато съзнанието върши нещо друго.

За Доген, от друга страна, целта на дзадзен е просто да се седи в кека-фуза правилно – няма абсолютно нищо за добавяне към това. Имаме кека-фуза плюс нула. Кодо Саваки Роши, велик дзен-учител в ранните години на 20 век в Япония, е казал „Просто седи в дзадзен и това е краят.“ При такова едно разбиране дзадзен отива отвъд дуализма съзнание/тяло; и двете – и тялото, и съзнанието са едновременно и напълно използвани просто в следствие на седенето в кека-фуза. В главата „Кралят на Самадхи“ на „Шобогендзо“ Доген казва: „Седи в кека-фуза със своето тяло, седи в кека-фуза със своето съзнание, седи в кека-фуза, изоставайки тялото и съзнанието.“

Медитативните практики, които наблягат на нещо психологическо – мисли, възприятия, чувства, визуализации, намерения и т.н. – всички те насочват вниманието ни към церебралните функции, които общо ще отнеса към „Главата“. Повечето медитации, както ние конвенционално сме свикнали да ги разбираме, са работа, фокусираща се върху Главата. В източната медицина откриваме интересната идея, че хармонията между вътрешните органи е от голяма важност. Всички проблеми, асоциирани с Главата, са просто нещо в резултат на липса на хармония между вътрешните органи, които са истинската база на нашия живот.

Заради нашите високо развити церебрални функции, ние все гледаме да приравним себесъзнанието, чувството за „Аз“, с Главата – както ако Главата е главния персонаж в пиесата, то тялото е слугата, следващ нарежданията на Главата. Както и да е, от гледна точка на източната медицина това е не само самонадеяността на Главата, но и тотално грешна концепция за живота. Главата е просто малка част от цялото тяло и не е необходимо да заема такава привилигирована позиция.

Докато повечето медитации гледат да се фокусират върху Главата, дзадзен се фокусира повече върху холистичната рамка тяло-съзнание, позволявайки на Главата да съществува без да й дава каквото и да било превъзходство. Ако Главата е с прекалено завишени функции, това ще доведе до разделение и небалансиран живот. Но в дзадзен-позата тя се учи да намира подходящо място и функция вътре в уеднаквеното поле на тяло и съзнание. Нашето живо човешко тяло не е просто съвкупност от телесни части, но е органически интегрирано цяло. То е създадено по такъв начин, че когато една част от тялото се движи, независимо колко фино може да е движението, това едновременно причинява движението на цялото тяло в съгласие с тази част.

Когато за първи път се учим на дзадзен, ние не можем да го научим като цяло или с един замах. Неизбежно първоначално правим дисекция на дзадзен на малки парчета, след което ги подреждаме по точно определен ред: регулирайки тялото („чошин“), регулирайки дъха („чосоку“) и регулирайки съзнанието („чосин“) (забележете, че регулирането на тялото и съзнанието е изписано по един и същ начин – бел. пр.). В „Ейхей-короку“ Доген е написал: „В нашия дзадзен от първостепенна важност е да седим в правилната позиция. След това да регулираме дъха си и да се успокоим.“

Но след като се премине този подготвителен етап, всички инструкции давани като отделни парченца във времето и пространството трябва да се интегрират като едно цяло в тялото-съзнание на практикуващия дзадзен. Когато дзадзен се превърне в дзадзен, „шошин-танза“ се реализира. Това означава „просто (тан) седене (за) в правилната (шо) физическа (шин) позиция, с „таза“, наблягаща на качеството да бъдеш едно цяло във времето и пространството. „Цялото“ на дзадзен трябва да бъде интегрирано като „едно“ седене. С други думи дзадзен трябва да се превърне в „Дзадзен, Едно Цяло“.

Как това качество на пребиваването в едно цяло се манифестира чрез седящата поза в дзадзен? Когато дзадзен е дълбоко интегриран, практикуващият не усеща, че всяка една част от неговото/нейното тяло е разделена от останалите и е независимо вършеща своята работа тук и там в тялото. Практикуващият не е зает да прави много различни неща в различни части на тялото си, следвайки редица инструкции за това как да регулира тялото. В реалността той/тя прави само едно нещо, за да продължава да се прицелва в правилната седяща позиция с цялото си тяло.

Така че в действителния опит на практикуващия има само проста и хармонична, цялостна седяща позиция. Той/тя чувства преплетените крака, космическата мудра, наполовина отворените очи и т.н., като локални манифестации на седящата позиция бидейки едно цяло. Докато всяка част на тялото функционира по свой уникален начин, като цяло тяло те всички се обединяват в състоянието да бъдат Едно. Това се изпитва, ако всички граници или прегради между телесните части са премахнати и всички са обгърнати и претопени в една завършена постройка от плът и кости. Понякога изпитваме по време на дзадзен, че нашите ръце или крака са изчезнали или ги няма.

Терминът „шошин-танза“ най-добре може да бъде разбран в термините на позата и гравитацията. Всички обекти на земята винаги са придърпвани към центъра й от гравитацията. Вътре в това поле на гравитацията, всяка форма на живот е оцеляла, като се е хармонизирала спрямо нея по различни начини. Ние – човешките същества – сме постигнали изправената поза, поддържайки централната ос на тялото вертикално, след дълъг еволюционен процес. Изправената стойка е „анти-гравитационна“ дотолкова, доколкото тя не може да съществува без уникалния човешки стремеж и воля, които работят подсъзнателно да държат тялото изправено. Когато сме болни или уморени, намираме за трудно да поддържаме изправената си поза и лягаме. В такива ситуации намерението ни да стоим прави не работи.

Въпреки че вертикалната стойка е анти-гравитационна от определена перспектива, тя може по подходящ начин да се превърне в „про-гравитационна“, т.е. да следва гравитацията. Когато тялото е под наклон, точно определени мускули оказват напрежение, за да възстановят изправената позиция; но ако различните части на тялото са правилно „подредени“ по вертикалната линия, теглото бива поддържано от скелета и ненужното напрежение в мускулите ще бъде освободено. Тогава цялото тяло се подчинява по посока на гравитацията. Тънкостта на седящата позиция изглежда лежи във факта, че „анти-гравитационното“ и „про-гравитационното“ състояния, които може да са несъвместими на първо време, съществуват заедно съвсем естествено. Нашата връзка с гравитацията в шошин-танза не е нито анти-гравитационен начин за борба с гравитацията чрез напрежението в мускулите и коравостта на тялото, нито пък е про-гравитационен начин да бъдем победени от гравитацията с отпуснати мускули и увиснало тяло.

В шошин-танза, докато тялото седи неподвижно като планина, вътрешното тяло е освободено, отпуснато и релаксирано във всеки ъгъл. Точно като „яйце, което балансира на ръба на скала“, външната структура остава стабилна и корава, докато вътрешната е флуидна, омиротворена и в покой. С изключение на минималните необходими мускулни движения, всичко в нас е напълно тихо почиващо си. Колкото по-релаксирани сме, толкова по-чувствителни можем да бъдем и връзката ни с гравитацията ще е все по-добре и щателно регулирана. Колкото повече сме позволили на мускулите ни да се отпуснат, толкова по-точно става осъзнаването ни и шошин-танза се задълбочава безкрайно.

Често откривам, че хората мислят за дзадзен като решение на лични проблеми и страдания или култивирането на индивидуалност. Но думите на Роши Кодо Саваки ни дават малко по-различна перспектива: „Дзадзен е, за да се настроим към Вселената.“ Позицията в дзадзен ни свързва с цялата Вселена. Както казва Шигео Мичи (добре познат анатом от миналия век): „Доколкото дзадзен е позиция, в която човешкото същество не прави нищо в интерес на човешките същества, човешкото същество е свободно от това да е човешко същество и се превръща в Буда.“ (Songs of Life – Paeans to Zazen by Daiji Kobayashi).

Мичи също така иска от нас да правим разлика между „Главата“ и „Сърцето“, казвайки как в дзадзен нашите вътрешни „сърдечни функции“ се разкриват съвсем ясно. Главата, за която говорех по-горе, може да бъде отнесена до техническия будистки термин „бонпу“, означаващ „обикновено човешко същество“. Бонпу е не-Буда, личност, която все още не е просветлена и е обхваната от всички видове невежество, глупост и страдания. Когато се заемем с дзадзен с цялото си сърце, вместо да го държим в себе си само като идея, ние не бихме се провалили в разбирането, че в известен смисъл, практиката дзадзен е всъщност отричане или пускане на нашата бонпу-природа. С други думи, в дзадзен се движим от Главата към Сърцето и оттам в нашата Буда-природа. Ако не успеем да вземем тази предпоставка насериозно, ние подкопаваме себе си, насърчавайки нашата собствена бонпу-природа; ставаме отпуснати, приспособяваме дзадзен да пасне на бонпу-природата ни и разрушаваме дзадзен сам по себе си.

Доген Дзенджи е казал: „(когато седим в дзадзен) не мислим за нито едно от двете – добро или зло. Не сме засегнати от правилно или грешно. Оставяме настрана работата на нашия интелект, воля и съзнание. Спираме да обсъждаме неща с паметта, въображението или разсъдъка си.“ Следвайки този съвет, ние сме свободни, във времето на практиката, да стоим настрана от нашите високо развити интелектуални способности. Просто се освобождаваме от способността си да концептуализираме. В дзадзен не мислим умишлено за нещо. Това не означава, че би трябвало да заспим. Напротив, съзнанието ни трябва да е винаги чисто и будно.

Докато седим в дзадзен всички наши човешки способности, придобити през еоните на еволюция, са временно отхвърлени или преустановени. Откакто тези способности – движение, говорене, лакомия, мислене – са най-ценени от хората, можем да кажем, че „навлизането в дзадзен е излизане от бизнеса да бъдеш човешко същество“ или, че в дзадзен „слагаме край на бизнеса да си човек“.

Какво е значението на отказването от всички тези трудно спечелени човешки способности, докато седим в дзадзен? Вярвам, че е в това да имаме възможността да „запечатаме нашата бонпу-природа“. С други думи, когато седим в дзадзен ние безусловно се отказваме от човешкото си невежество. В резултат казваме, че „Няма да използвам тези човешки способности за моите объркани, егоцентрични цели. Усвоявайки позицията в дзадзен, моите ръце, крака, устни и съзнание са запечатани. Те са такива, каквито са си. Не мога да създам карма, с който и да е от тях.“ Това означава „запечатването на бонпу-природата“ в дзадзен.

Когато използваме нашите сложни човешки способности в ежедневието си, ние винаги го правим за нашите заблудени, егоцентрични цели, за нашите „бонпу“ интереси. Всичките ни действия са основани на нашите желания, нашите харесвания и нехаресвания. Причината да решим да отидем тук или там, да манипулираме различни обекти, да говорим по различни въпроси, да имаме тази или онази идея или мнение, са детерминирани само от нашата наклонност да задоволяваме собствените си егоистични интереси. Такива сме. Това е навик, дълбоко вкоренен във всеки бонпу-човек. Ако не правим нищо за този навик, ще продължаваме да използваме всички наши прекрасни човешки сили по невеж и егоистичен начин и ще закопаваме себе си все по-дълбоко и по-дълбоко в заблуда.

Ако от друга страна коректно практикуваме дзадзен, нашите човешки способности никога няма да бъдат използвани за бонпу-интереси. По този начин тенденцията ще бъде задушена поне за определено време. Това наричам аз „запечатване на бонпу-природата“. Нашата бонпу-природа все още съществува, но е напълно запечатана. Доген Дзенджи определя дзадзен в „За следването на Пътят“ като състояние, в което сме способни „да ударим печатът на Буда върху нашите три карма-порти: тялото, речта и съзнанието – и да седим изправени в това самадхи.“

Той има предвид, че не трябва да има абсолютно никакъв знак от бонпу-активност където и да било в тялото, речта или съзнанието ни; всичко, което е там, е знакът на Буда. Тялото не се движи в дзадзен. Устата е затворена и не говори. Съзнанието не търси да се превърне в Буда, вместо това спира менталните активности на мисленето, волята и осъзнаването. Като премахнем всички знаци на бонпу от нашите крака, ръце, уста и съзнание (което обикновено действа само в половината на нашите заблудени човешки интереси), чрез удрянето на печатът на Буда върху тях, ги поставяме в услуга на нашата Буда-природа. С други думи, когато нашето бонпу тяло-съзнание действа като Буда, то се трансформира в тяло-съзнанието на Буда.

Трябва да бъдем много внимателни за факта, че когато говорим за „запечатването на нашата заблудена човешка природа“, не говорим за нещо, което съществува като самостоятелно същество, нито пък като субект или обект. Това просто е нашето състояние на възприемане. Не можем просто да го отречем и да се отървем от него. Всъщност когато седим в дзадзен просто като дзадзен, без волево да възнамеряваме отричането на каквото и да е, нашата заблудена човешка природа се запечатва от появата на нашата Буда-природа през всичките тези три порти на карма, т.е. на нивото на нашето тяло, реч и съзнание. В резултат, заблудената ни човешка природа е автоматично отхвърлена.

Всички обяснения по-горе – на отхвърлянето, на запечатването, на заблудената човешка природа – са само думи. Тези обяснения са базирани на индивидуална, ограничена гледна точка, хвърляща светлина над дзадзен отвън-навътре. Несъмнено е вярно, че дзадзен ни предлага възможностите, които описах. Както и да е, когато практикуваме дзадзен, трябва да сме сигурни, че не занимаваме себе си със „заблудената човешка природа“, „отхвърлянето“, или която и да е такава идея. Всичко, което е важно за нас, е да практикуваме дзадзен, тук и сега, като чист, незамърсен дзадзен.

Март, 2002 г.

Автор: Ишшо Фуджита

Източник: http://www.dharma.org

Превод: lexas

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

МИСЛИ ФОРМИ 75

Векторното равновесие е нулева точка за събития или не-събития: празният театър, празният цирк и празната вселена са готови да приютят всеки акт и всяка публика. "-Buckminster Fuller

               

Истинската наслада е в откриването/намирането на истината, а не в познаването. - Aйзък Aзимов

"Когато се чувствате комфортно с несигурността, в живота ви се откриват безкрайни възможности" - Екхарт Толe

Вие сте това, което правите, а не това, което казвате, че ще направите

"Смелоста е любовна афера с неизвестното." - Ошо

Vladimir Putin and Britney Spears

"Великият човек винаги е готов да бъде малък." 

- Ралф Уолдо Емерсън

"Благодарността е не само най-доброто от добродетелите, но родителят на всички останали." - Марк Т. Цицерон

Всеки човек е създаден за определена работа и желанието за тази работа е поставено във всяко сърце. Руми

Исус каза: "Блажен е лъвът, който се превръща в човек, когато е погълнат от човека; и проклет е човекът, когото лъвът консумира, и лъвът става човек. " -Gospel of Thomas

Прераждането: лъвът жертва живота си, когато е убит от човек. за тази жертва лъвът ще се прероди в човек в следващия си жизнен цикъл.

Благословен е временен звяр при защита. Прокълнат е постоянен звяр за егоистични цели.

"Никой друг освен нас не може да освободи умовете ни."- Боб Марли

"Всички велики неща трябва първо да носят ужасяващи и чудовищни маски, за да се впишат в сърцата на човечеството". ~ Фридрих Ницше

"Фактът, че милиони хора споделят едни и същи пороци, не прави тези пороци добродетели, фактът, че те споделят толкова много грешки, не прави грешките истини и фактът, че милиони хора споделят една и съща форма на психична патология, не не прави тези хора нормални. " ~ Ерих Фром

"Абсолютното съзнание, за обикновения мислител, практически е невъзможно да бъде познато. То е определено в една книга като "това съзнание, в което всичко е възможно,... както и действителното", , и се отнася до всичко, което може да бъде заченато,...от това, което се е случило, което се случва, като възниквало, възникващо или което ще се случи.Това е, абсолютно съзнание и от гледна точка на човешкото същество е съзнанието на Бога, Който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. "

- Алис А. Бейли

"Всичко, което виждаме или изглеждаме е сън в съня."~ Едгар Алън

ИМЕНАТА НА ЕНКИ

             

Избиване на първичния млечен океан БЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили - МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу - първичният океан и Тиамат - първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар.

От тях възникнал Ан (Ану) - богът на небето. АДАД

(ИШКУР)ЯХВЕ - могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ)БРАХМА - шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.

От втория син на Брахма - Атри се родил Дхарма, който станал бог на справедливостта. Ангирас положил началото на рода-мъдреци Ангираси. Но не само шест били синовете на Брахма. Седмият му син Дакша се появил от палеца на десния му крак. А от палеца на левия крак се родила първата му дъщеря, която станала жена на Дакша. Тя родила 50 дъщери. Тринадесет от тях, Дакша дал за жени на Кашияпа, а 27 - на бога на Луната, които се превърнали в 27 съзвездия. Останалите десет дъщери станали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да станат жени на богове и велики мъдреци. Най-голямата дъщеря на Дакша - Дити, която била съпруга на Кашияпа, станала майка на страшните демони. Втората дъщеря на Дакша - Дану родила могъщите исполини, а третата - Адити родила дванадесет синове - велики богове. Митът за създаването на Сарасвати според Брахма Пурана:
В зората на творението, измъчван от самота, Брахма се разделил на две и от тялото му излязла жена. Той я нарекъл Савитри - „дъщеря на слънцето”. Като я погледнал, Брахма занемял от възторг и не можел да откъсне очи от нея. Притеснена от погледа му, Савитри се преместила вдясно. Но Брахма не желаел да отклони погледа си от нея и на раменете му изникнала още една глава – вдясно. Савитри отишла на ляво, ала вляво израснала друга глава на Брахма. Когато се скрила зад гърба му, израснала и четвъртата му глава, която гледала назад. Полетяла в небесата – изникнала петата глава, която гледала нагоре. Брахма взел Савитри за жена. Първа от родените богини, Савитри дава началото на науките и изкуствата. Покровителка на мъдрите и благочестивите тя дарява с потомство и интелект.Божествената съпруга на Брахма богинята на знанието и музиката е наричана още Брахми или Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, реч. Брахма твори (както и другите богове) чрез детеродство, като взима в обятията си Вач-Сарасвати, която е и негова дъщеря, но боговете могат да правят онова, което на смъртните не е позволено. Те имат свои закони. В по-късната литература Брахма се превръща в нарочен творец; той създал боговете, Сома (луната), Суря (слънцето) и ги поставил на небето. Създал Агни (огъня), Ваю (вятъра), и Варуна (водата). Поставил Хиранягарбха, Златното семе, във водата, където то покълнало и станало самият Брахма вече в сътворена форма.
Друга легенда разказва, че Сарасвати бликва от челото на своя баща Брахма, точно както и древногръцката богиня Атина се ражда от главата на баща си Зевс. Сарасвати е толкова пленителна, че Брахма иска тя винаги да е пред очите му и затова си създава четири глави. Брахма създава и четирите велики Веди чрез ума на Сарасвати. Подобно на всички богини, Сарасвати е описвана като много независима и неподчиняваща се на мъжките богове. Притежава страховит характер, лесно я предизвикват и е доста избухлива. Поради това че закъснява за изключително важно огнено приношение, което трябва да извърши заедно с Брхама, той я изгонва и тя заживява във вечно самоналожено изгнание. 

АНУННАКИ - шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни Думузи - богове на плодородието.




АШУР (АСУРИ) - асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ - шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

Върховният бог ЕаЕА - шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

ЕНКИ(ВИШНУ) - бог на мъдростта - шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ(ШИВА) - шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на боговете, управник на земята. Измислил мотиката и "всичко полезно", сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ(КАЛИ ,ДУРГА) - шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.
КАЛИ в индуистката митология е богиня на смъртта и разрушението, съпруга на бог Шива. Името Кали означава "сила на Кала или времето", която прави всичко преходно. Въпреки нейните негативни краски, тя не е точно богиня на смъртта, а по-скоро на Времето и Промяната. Наричана е "Черната" или "Тъмната" богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ пренасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно. Небесния бог Dyaus (известен още като Брахма) и богинята на земята Притхви също са разпознаваеми. Заедно с тях в Индия дойде и богинята на словото и мъдрост Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, -Nisaba. По-късно след Брама дойде там и Еней с богинята на мъдростта, знанието и изцелението Сарасвати(ГАЯТАРИ).
ИНАНА(Адити) - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната.ИНАННА - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар - също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Инанна - съпругата на Думузи и сестра на Ерешкигал Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

Ищар - акадска богиня на любовта и войната,
съответстваща на шумерската Инанна също Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ - шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.

НАММУ(ДЕВАМАТРИ) - шумерска богиня-прародителка, "майка", създала небето и земята, "майка", дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
Devamatri, майката на всички богове. От нейната космическа утроба са се появили всички небесни обекти. Тя е Небесната Дева, майка на всчико съществуащо. 

НАНН (НАННА, СИН)(Луния-бог Sin беше Soma (Soma-късно става известен като свещено питие). - шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

Шива е асоцииран с 3 звука + букви:

1. М - за самият него, като символ на "Смъртта"(Санскр. "Мритю"), прибиране на духът в непроявено състояние в "Утробата на Вишну" ( "U-Terra" ) марта = смертный, март, марс, мар = умирать, мритам = мертвый, мрита (мри) = мертвый, умирать,мритасья = мертвого, мрит = умирать, мритью, марана = смерть,мритьюх = смерть,мрич = мрачнеть, мрияте = умирает, муч = мочить=мъча, Мара(Будистка) =Кали(Санскр.);Майа=Мария, mare(Lat.)=море, Ману(човек), Mann, Мъж.
2.С(Ш) - S,σ,ς звукове на змията Васуки, "Ш"- знак на тризъбецът "три-сула";
3.Т - Земните локали, особено- подземните, както и Трансовитесъстояния на меди-тация в "сома-тхи"- посредничество с Тамас гуна(незъзнаваното) (Виж. Сричката "Ом" )
"СМТ" - СМЪРТ ! "Sin"(Eng. "грях") на Иврит е "ЗЪБ", значение на буквата שׁ.

                

Син/Шин (Акадски: Су'ен, Син) или Нанна (Шумерски: DŠEŠ.KI, DNANNA) е бог на Луната в Месопотамската митология. Той е лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“
Планината "Син-ай", от където Мойсе взема 10-те "божи заповеди" е именована на Син, богът на Луната.

               

Sin/Син,Шин, Акадийският Върховен бог, прото-тип на дух Йах и Аллах, наречен още Ел(Бел) Шадай("Господарят на Планината"). Планината Син-ай. Терминът може да означава "Бог на планините", отнасящи се до Месопотамска божествена планина.

Терминът "ш(c)у-мерски" е общото наименование на древните жители наЮжна Месопотамия от техните наследници, на семитски Аккадийци. Шумеритенаричат земята си ki'engir но по себе си като ùĝ saĝ gíg-ga, фонетично-uŋ saŋ giga, Черноглавите "Речните хора". В Акадският език думата "Шумер" е диалект на географско наименование. Сумеру е етимологично свързано съсСин-ар(Шин-ар)Shinar, Египетското Sngr(Снгр-"Сри нагар") и Хетейското С(ш)анХар(а) Šanhar(а), всичко до едно СВЪРЗАНО със ШИВА ХАР(А)!

"Шу(су)- Меру", букв. "хубавата Меру"- планината на Господ Шива "Кайлаш", "Кала"-"Време", "Кайла"-"кристал"
Библейското "Шинар". "Син" и "Шин" са две съседни букви от Ивритската азбука. И двете означават "зъб", а самият знак е взаимстван от тризъбецът("трисула") на Шива(Сива).
Знакът на "Аллах" е взаимстван от Арабската съответка за Ивритската буква "Шин/Син". ش‍,ش
В Гръцката и Латинската са адаптирани версии на Финикийският знак "W", съответно - "Doppel V"(Двойно V)/"Double U"(двойно Ю), оттук в Латинският V=U, знаците на Вишну и ваишнавите, а "ДВОЙНО U/V" означаваШива(прераждание/реинкарнация). В Гръцкият е ω - "O-Mega"("Голямо О"), което е пак- обърнато число за без-край-ност "8" или "безкрайни прераждания на душата о в матрицата". *виж публикацията "Сричката ОМ".
Доказано е, че при съствяне на Славянската писменост от Римо-Византийската конспирация за владеене на Славяни и Българи от "триезичната догма"("йудеи-римляни и гърци") на базата на Латинска и Гръцка азбуки, българската буква "Ш" е взаимствана от Ивритската שׁ -"Шин" , Китайска съответка на Шива + "Ин"(материята).

Шин са народ в пред-ислямският период в Хинду-куш, земите на древните българи-Бактрия, дошли като извънкласови от Средна Азия.

Думата "Китай" ("Кина", "Чина", "Шина", "Сина") идва от древната династия "Чин"/"Шин"/"Цин" идеща от Санскритската дума चीन cin(чин, шин, син), извънкласови племена, споменати в Махабхарата, а Гръко-Римляните са ги нарича Сина(Sina), Синае(Sinae), а оттам будистките монаси са наричали планината с полумесецът Сион, Зион, Цион, от където трябвало да дойде Новият Майятрея", а Средно-Азиатските Шамани идва от "Ш-ману"(букв. "хора на Зъбът", "диваци").
Шаманизмът е наследник на Лунният култ по-древен от Лемурия потънал континент в Пасификът наречен "Му". Той е свързан също с Шива, а територията на която се среща е от Северна Скандинавия-Финландия, през Средна Азия и Сибир("Сива ир"/Шива-ир, "земята на Шива") до Американските континенти и Океания(в Тихият Океан). Наследник на химните на САМА-ВЕДА("сама"- Eng.-"same", Бълг.-"същ", "сам") , но изопачени от небрахмани, а от рудрически духове, практикуващи кървави жертвопринушения, взмащи интоксиканти.

                 

Пуйката - Engl. "turkey" е ориенталската птица за Европа.

Кръстена е на турките, които идат от Азия, чиято култура

се свързва с Индия. Затова в доста Индо-Европейски езици

се нарича "индийка". Докато пуйката е символ на Лунният

култ, то паунът е свързан със Слънчевият култ към Вишну.

Турките(Тураните), предшественици на култът към зъбът, луната, вълкът, още преди ислямът.Турците саномадски племена, част от Туранските племена от Средна Азия ("Турс") и "Т-аuru- S" - култ към"Лунната/ Вътрешната/Долната" Земя. (виж Ведическа Космогония)
Прото-тюрките("Гьок Турките", букв. "небесните турки") играятопределена роля за турскиятнационализъм и "пан-тюркизма" и претендиращ за неолитна директна връзка с Шумерите.
От Туркската езикова група (Turkish Azerbaijani Turkmen Tatar Kazakh Kyrgyz Uzbek Uyghur Sakha/Yakut Chuvash)научаваме за думата "бог" е свързана с "Τ-au" "Тау"("Долната Земя" АгАРТа") - "Т" - Tengri Tanrı Tanrı Taňry Täñre Täñiri Teñir Tangri Tengri Tanara Tură, Toră

http://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2011/02/blog-post_08.html

НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ)(Притхви) - шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества - по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки. МАРДУК - унищожителят на чудовищния змей Тиамат.МАРДУК - вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат - въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата - земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека. Мардук убива дракона ТиаматТИАМАТ - акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук - главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА - шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ - шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта - подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш. Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата фамилия.

Един от празниците, които българите посвещават
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:

Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.

Кадуцеят на Хермес, българската сурвакница и онова, което държи в дясната си ръка Архангел Гавраил е същото:

 

 1. ЕНКИ – това е първично шумерски име, означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Историческите извори сочат, че Озирис е богът, който научил траките да правят вино. Но връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 

9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.

Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки използвал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. Във финските легенди има един главен персонаж - Богинята-Майка с името Илматар, за която също се разказва, че е имала дълга и мъчителна бременност. Алма на испански е Душа. Суфиксът -тар обозначава женски дух. Тя е наречена в епоса още богинята-творец Каве - дъщеря на вятъра и създателката на водите, алюзия на гностическата София.




Сред известните богове освен водните нефилими, към които принадлежат Tiamat, Апсу, King, Дагон, деца Ana и Tiamat: Енки и неговата сестра близначка, Ерешкигал Ningikugoy и други земноводни оцелял след Потопа имаме и земни нефилими: Ан, Нинхарсаг деца Ана и Нинхарсаг: Енлил, Ishara, Nisaba, Bau, и син на Енки и Ninhursag - Мардук и дъщеря Nisaba Nanayya Енки и по-късно става съпруга на Marduk.





От Дионис (Нимрод) Ариадна е родила четири сина. Това са същите синове, родени Demonica (Nanaya) от Ares (Нимрод).