Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи е онова, което квантовото поле прави.

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Е ПРОЕКЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

                         

Човешката мисъл определя реалността

Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията („частиците“) на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.

Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.

Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможности.

Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.

По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.

И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено „време на Планк“), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.

Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.

Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).

Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.

След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:

„Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината.“ („Холографската вселена“, стр.107)

Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите „материални тела“ се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването ѝ и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, „няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина“.

Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.

Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.

Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.

Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.

И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със „силно чувство за благоденствие“ и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.

Тялото е проекция на съзнанието

Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?

Отговорът и на двата въпросa е „съзнание“. Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.

Дийпак Чопра, в книгата си „Как да познаем Бог“, разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че „той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. “

Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и „изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба“. Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:

„След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех.“

Той продължава:

„В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин.“

Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.

Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи и временно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.

Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.

Но как точно се прави това?

Изцелете полето си, изцелете тялото си

Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.

Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.

Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.

Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.

Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото ви постоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.

Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от „нови“ атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.

Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми „са като мигриращи птици“. Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.

От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?

Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?

Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.

Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.

Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.

Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание.В едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.

С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.

Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.

Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.

Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.

Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.

„Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата.“ – Св. Августин Брандън Вселената на това ниво зависи от ума Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата – доскоро смятана просто за специфично агрегатно състояние на материята – поразително напомня жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се “държали” по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Сякаш има някакъв “замисъл”, който на най-високо ниво организира в едно цяло всички частици във Вселената, подобно на плазмата на Бом. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии. 

               

Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част е цялото. Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, в твоя мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена Истинска Вселена ти сътворяваш твоето тяло, нещата около теб, живота си. Но през цялото това време ти си ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално всичката информация, за да се сътвори холограмата.

vetovnizagadki.com

Сома и Наслада

              

По същество сома е всичко онова което ни кара да се чувстваме добре в живота,като се започне от външно ниво -т.нар."външни соми",включително сетивни наслади,сексуални удоволствия,добри спортни резултати,финансови печалби и всякакви светски успехи и постижения.Ние получаваме усещане за сома от слушане на музика,от всякакви придобивки,от печелене на слава и т.н. Това външно преследване на наслада е нашето основно търсене на сома в живота. Използваме цялото си свободно време и средства за всичко-от добра храна до сдобиване с най съвременно оборудване,от намиране на нови партньори или приятели,до специални ваканции ,по време на които преследваме своята външна сома. Тези външни соми обаче не винаги са добри,здравословни или без странични ефекти.В негативен аспект външните соми включват вредна храна,алкохол,тютюн и какви ли не стимуланти.Ние дори изпитваме удоволствие от отрицателни емоции,гняв,омраза,от нещастието на другите или дори от собственото си нещастие в живота,подобно на удоволствието,което намираме в гледането на военни филми или филми на ужасите.В тези феномени има силно изживяване,самозабравяне или превъзмогване на самите себе си,ако не и екстаз. Тези върхови моменти на външния ни живот включват не само разширени външни изживявания.Те карат мозъците ни да отделят повече химикали,прословутите ендорфини които носят усещане за задоволство на цялото ни тяло и на нервната ни система.Именно тази вътрешна част на външните ни придобивки крие загадката на по-дълбоките соми,които можем да се научим да изживяваме дълбоко в себе си. Освен външните има и цял набор от вътрешни соми.Те включват всички аспекти на творчество и духовност,в които съсредоточаването ни е в посока навътре.Ключът към вътрешния ни растеж е да се движим от по-нисши към по- висши соми,които ни дават покой и задоволство и ни свързват с нашето вътрешно блаженство и безсмъртие.Ние не бива да се изтощаваме във външно преследване на щастие,която до голяма степен представлява бягство от пустотата и мъката вътре в нас. Външното търсене на сома ,отразяващо нашия стремеж към наслада не е търсене на безсмъртие(последното изисква дисциплина,въздържане и постоянство) а угаждане на смъртноста,което ускорява процеса на стареене и причинява болести.Ние гоним външния свят,желанията и удоволствията,което разпилява сетивата,отслабва волята и в крайна сметка изтощава жизнеността ни,вместо да откриваме вселената вътре в самите нас.Така в плен на външното преследване на наслади ние губим вътрешния си покой,щастие, задоволство и оставаме в капана на смъртността. На санскрит външното преследване на щастие се нарича бхога(наслада) и води до рога(болест),а вътрешното- йога и изисква отказване от мимолетната наслада за постигане на дълготрайно блаженство.Ако подхождаме сериозно към търсене на безсмъртие,стремежът към преходните сетивни,емоционални и интелектуални стимулации не може да е основна цел в живота.Трябва да се изправим лице в лице със смъртността на външните си забавления,за да се доближим до реалноста на безсмъртното блаженство,което не може да бъде разтърсено от удоволствията и болките,от печалбите и загубите.Нашите външни наслади или външни соми, се превръщат във вътрешни отрови,ако не приемем едно по-дълбоко търсене в живота си. В комерсиалната ера на високи технологии ние непрекъснато търсим нови и по съвършенни външни соми.В тях основното нещо е усъвършенствуване на оборудването,по-големи екрани с по-добри цветове и звуци.Те всъшност не ни променят вътрешно и не ни осигуряват и не ни осигуряват по-голям контрол на начина по който мислим и възприемаме.Ние се превръщаме в инертни зрители,които позволяват на други да управляват живота им,и се задоволяваме да бъдем част от публиката,да оценяваме изпълнителите и да плащаме за представленията им. Докато медийното оборудване се е подобрило,съдържанието на нашите развлечения определено се е влошило.Имаме по-добри картини,но те показват един егоистичен груб свят, в който няма нищо ефирно и изтънчено.Набляга се на материалната реалност и движение на телата, а всяка изтънченост на чуства се губи в далечината.Отказваме се да живеем собсвения си живот и вместо това живеем чрез онези,които ни забавляват,или се оттегляме в наша собствена измислена реалност. Сега с помоща на компютрите се опитваме да създадем виртуална реалност,включваща идеален могъщ и прекрасен образ на самите нас.В нея можем да намерим нашата сома ,без да напускаме стаите си а така ставаме зависими от медията.Дори когато пътуваме вземаме виртуалната си реалност(компютъра).Макар тази технология да прави живота по-лесен и да подобрява комуникациите ни на някои нива,тя носи в себе си и инерцията да ни отделя от собствените ни умове и от света на природата- и да постави нашето чуство за самоличност,цели и стойности в медийния свят с неговите преценки,които са изкуствени и слепи за по-голямата реалност. Чрез мощни сетивни прояви на светлина,цвят,звук и бързо движение масмедиите създават много мощен вид сома в нервната ни система,която привлича вниманието ни и ни прави пасивни към самите себе си и към света наоколо.Те улавят мозъците ни и променят тяхната химия,създавайки изкуствен апетит и пристрастяване към развлекателни програми и новините.Ние може да се пристрастим към медиите със същата лекота,с която се пристрастяваме към наркотиците-при това без да го осъзнаваме.Вижте поведението на хората,когато тече някаква по-значителна медийна атракция-например спортно събитие.Те буквално се изключват от собствените си тела и умове и се лепват за екрана.Онова което става там,предизвиква силни умствени,емоционални и физически реакции в нервните им системи,сякаш са включени в електрическата мрежа,макар подобни събития рядко да ги засягат лично. Новините са придимно за престъпления,войни,злополуки или предстоящи катастрофи.Пускаме в умовети си хора,които никога не бихме пуснали в домовете си.Пристрастяваме се към отрицателните усещания,или насилствените соми,защото те емоционално ни ангажират по-силно и ни отвличат по-ефикасно от вътрешната ни пустота.Не бива да забравяме че всяка информация или наслада,получена чрез масмедиите,е била подбрана,програмирана и филтрирана от различни интереси,замислена да ни накара да реагираме по един или друг начин,най-често без да мислим.Нас не просто ни забавляват,а ни обуславят и контролират,което означава че променят движението на собствената ни прана и вътрешната ни алхимия. Живеем от едно медийно събитие до друго в медийното време,нямащо нищо общо с ритмите на природата или движението на собствената ни физиология.Личния ни живот губи стойността си,тъй като онова,което ни се случва в ежедневието от изгрев до залез-слънце,не може да се сравнява с бързата драма развиваща се само за няколко минути на екрана.В резултат ние преставаме да живеем собствения си живот и дори нямаме такъв извън медиите.Образът ни в Фейсбук може да стане наш реален живот или основно занимание. Бързият медиен поток за кратко време ни пристрастява към себе си, като стимулира нервната система много повече,отколкото спокойното течение на ефирната светлина на природата.Медиите програмират ума и нервната ни система да изискват сетивно въвеждане като някакъв наркотик или храна.Без ежедневно потапяне в медийните образи ние се чустваме пусти и може да получим симптоми на абстиненция,подобно на останал без доза наркоман. Компютърните и телевизионните екрани ,създават радостна възбуда и интерес,но и дълбока зависимост до подсъзнателно ниво,чиито ефекти са вредни.Тя започва още от детството ни,когато нямаме духовната самозащита на мъдростта и осъзнаването,и след това се превръщаме в консуматори за цял живот. Страничните ефекти на нашата виртуална реалност вече са очевидни.Скуката и депресията се увеличават все по-бързо във високотехнологичното общество и новите форни на забавление сякаш само подготвят още по-големи неприятности за света през идващите десетилетия.Забравихме, че външната симулация поражда вътрешна пустота и инерция,които рано или късно ще се доберат до нас.Те могат да повлияят зле и на здравословното ни състояние,предизвиквайки разтройство на имунната система ,хормонален дисбаланс и проблеми на нервната система. Все по-трудно е да бъдем сами, в тишина,да оценяваме природата или да възприемаме живота като такъв,без наоколо да има камера.В същото време ставаме все по-неспособни на дълбоки или дълготрайни връзки и все повече свикваме да приемаме образите на хората вместо самите хора.Бързите медийни усещания са като високота скорост или кокаина,които ни напомпват външно,но в края на краищата ни оставят изтощени вътрешно.Те унищожават нашето доволство и безпристрастност и ни правят свръхчуствителни, инстиктивно реагиращи на промените на политически,икономически или социални събития, на непрекъснатите смутове по целия свят, за които медиите тръбят всеки ден по новините.

НОВИТЕ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ СОМИ

Нашата култура става все по-ориентирана към дрогите в смисъл на наркотици и лекарства,Почти 30% от децата ни вземат лекарства всеки ден,а повече от 50% 0т тийнейджърите са опитвали дрога.Над 90% от възрастните взимат най-малко 10 различни лекарства всеки ден,за да поддържат здравето си.



Модерната медицина създаде нова сома на високо технологични дизайнерски медикаменти,сред които специални антидепресанти,успокоителни и болкоуспокояващи,чиято цел е да ни накара да се чустваме добре.Някои от тези сома дроги съществуват за да отговорят на притъпяването или износването на нервната система,причинено от пристрастеноста към медиите.Всички по правило са скъпи и имат силни странични ефекти,които тепърва започваме да откриваме.Медицината предписва силни лекарства и едва след като те не са подействали или са повредили нервната ни система,препоръчва природни методи за лечение. Съществува и огромно количество лесно достъпни дроги, наркотици и психеделици,като се започне от стандартните хероин и канабис,и се стигне до цял арсенал от дизайнерски дроги,които могат да се смесват в какви ли не силно въздействащи комбинации.Лесно можем да намерим смайващо разнообразие от дрога и често същият този пребогат избор е достъпен за децата ни. Освен тези явни наркотици храните и напитките ни също съдържат множество различни вещества,към които се пристрастяваме.Хранителната индустрия е създала своите високо технологични соми във формата на вредна храна с голямо количество глюкозо фруктозен сироп които засилва копнежа ни по захар.Хората избират за своя безалкохолна напитка продукти, в които няма почти нищо природно.Има соми във формата на кока-кола и пепси,нямащи хранителна стойност,но лесно пристрастяващи нервната ни система към себе си.Медийните реклами спомагат продажбата им, като свързват една изкуствена сома с друга.Повечечто хора пият и алкохол при това не като добавка, а като основна напитка като главна сома в живота им. Към изкуствените храни и напитки сома може да добавим химикалите във въздуха,водата и почвата.Те също влияят на нервната ни система и ни правят податливи на други пристрастявания.Изкуствените химикали,попадащи в нашите тела,ни карат да копнеем за още от външния свят.Като ставаме все по-зависими химически животът ни също става по-механичен и губи своята свежест на прана и осъзнаване. Наред с високо технологичните сома дроги ние се опитваме да преправим и материалното тяло на високо технологично ниво.Генните манипулации които все още се намират в началната си фаза,са част от този процес,както пластична хирургия,ботокс,фитнес сома и други средства за разкрасяване.Те правят телата ни по- привлекателни,без да подобряват вътрешната ни енергия или състояние на осъзнаване.Това високотехнологично преправяне на тялото е опасен процес,който може да ни направи все по-изкуствени вътрешно и външно.Освен изкуствени химикали ние имаме и пластмаса,железа и татуировки като част от новата ни представа за самите нас. Тези соми на модерните медии и високо технологичния свят напомнят на сомите от романа на Алдъс Хъксли"Прекрасния нов свят" и може би ще останат доминираща културна сила през следващите десетилетия.Несъмнено нашата култура е станала по-умела в създаването на външни соми,в изкуството да ни стимулира и развлича,но от това не получаваме дълготрайно щастие,оше по-малко покой и мир в обществото.Изправени пред очевидните ограничения и опасности на високотехнологичните соми,ние трябва да създадем алтернатива,връщане към природата,за да намерим реалната съшност на сома,красотата и удоволствието,които не зависят от външни стимулации и изкуствено оборудване.Нуждаем се от вътрешната сома която не може да ни бъде дадена от друг,не може да се купи и не изисква никакво оборудване или промяна на естествената ни химия. Високотехнологичните соми,сред които много нови медикаменти,може да са благоприятни при остри случаи,но намаляват качеството на нашия живот и осъзнаване.Те имат тенденцията да ни отделят от прякото изживяване на реалноста и да ни правят зависими от медиите и фармацевтиката.Ние оставаме зрители и консуматори в свят,в който други управляват живота ни и заемат сърцата и умовете ни с тайните си планове.Тези външни соми не носят удовлетворение на вътрешното ни същество.Те само стимулират сетивата ни и натискат емоционалните бутони,за да не развиваме силата да се вгледаме в себе си.Не бива да позволяваме на медиите и компютърните светове да заместят по дълбокото ни вътрешно търсене или да се превърнат в наша доминираща реалност. 

Приготвяне на сома

БИЛКИ ЗА ЙОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА Растения, вие Царици на Солата, многобройни, със стократна възприемателна сила. Приемам ви като най-доброто за сбъдването на сърдечните желания. Растения, вие Царици на Сомата, разпръснати из цялата Земя, породени от Божествения Баща, влейте жизненост в тази билка. РИГВЕДА Х.97.18-19 Билките оказват мощна подкрепа в йогическа практика. Те са полезни не само за лечението на болести и за подмладяване, но и за пробуждане на всичките наши висши способности. Всеки, който практикува Йога, трябва редовно да взема благотворни билки. Обикновено йогите вземат билки, за да подпомогнат своята практика и за да стимулират както прана, така и висшия ум. Много от източните тонизиращи билки, станали в наше време широко известни в целия свят, като жен-шен и ашва- гандха, са превъзходни за йогическата практика, защото те увеличават нашите дълбинни жизнени енергии (чи или пра- на). Такива билки притежават всеобхватни подсилващи свойства за мускулите и нервите, особено полезни са за вегетарианци, на които може би е потребна една по- подсилваща форма на хранене. Но дори и обичайни, широко ползвани билки и подправки, като например джинджифил, куркума или сладник, са ценни за йогическата практика. Билките са важни помощници, по чиито сили е да катализират процеси, коитоиначе може би трудно биха били осъществени. Всички ние можем да извлечем полза от .всекидневната употреба на билки. Възможно е те да бъдат важни за нас колкото насъщния ни хляб. Ефектите от билките обаче не се проявяват незабавно. Както и при храненето, благотворните ефекти от билките се натрупват с течение на времето, като при това трябва да бъдат подкрепяни от правилно хранене и начин на живот. По тази причина ние трябва да осигурим на билките подходящите условия, в които те да действат, а не просто да ги разглеждаме като лечебни средства. В тази глава няма да обсъждаме основите на аюрведичната наука за билките, приготвянето на билките и пр. Информация по тези въпроси може да се намери в други книги по Аюрведа. Тук ще съсредоточим вниманието си върху значимите за йогическата практика билки. Билки и сома Според ведическите възгледи сокът на билките съдържа мощна жизнена есенция, наречена сома. Сомата от растенията може да се комбинира с оджас, който е сомата или жизненият екстракт на тялото, и да го издигне на по-високо равнище на дейност. Тази лечебна есенция на растенията влиза в реакция с хранителния сок, или химус (раса), в тялото, създавайки една висша форма на химус за захранване и подмладяване на другите тъкани. Тя има ободряващ ефект, който подпомага лечебните и трансформативните процеси на всички равнища. Немалко ботаници са търсили оригиналното растение сома, като че ли то е било само една отделна билка. Сбъркали са. Ведическите текстове споменават множество различни сома-растения, а сомата е есенцията на всички растения. В тях обикновено сомата се приравнява към пчелния мед (мадху), който сам е произведен от нектара на растенията чрез техния прашец. Следователно сомата обозначава различни особени есенции (сома расас), които се срещат в едни растения повече, отколкото в други, но съществуват в цялото растително царство. Класически аюрведични текстове като Сушрута Самхита споменават двадесет и четири сома-растения и осемнадесет сома-подобни растения. Атхарваведа споменава сред отделящите сома растения зърнени храни като ечемика, билки като дурва и въздействащи върху централната нервна система растения като канабиса (бханг). Куща (Saussurea lappa) е друго растение, което обичайно се споменава наред със сома. Ефедрата (ма хуан) е била използвана като заместител на сома, особено от древните персийци, които изповядват сходна религия с ведическите индуси. Сомата е обща за растенията есенция, не е някакъв отделен вид растения. Съставките от типа на сомата са най-често срещани в тонизиращите и повлияващите върху нервната система билки. По традиция в Индия за тази цел са били използвани различни представители на семействата на лилията и орхидеята, поради техните силни питателни и нервовъздействащи свойства и отделяния изобилен сок. Някои съставки се срещат най-често в растения, които виреят в планините, особено край потоци и езера. Кашмир и неговото езеро Манаса (Дал), горното течение на Инд около Ладакх, връх Кайлас и езерото Манасаровар в Тибет са смятани за най-добрите сома-области. Високата надморска височина придава особена прана на растенията, която им позволява да предават космически и астрални влияния, които са по-достъпни в планинските области. Всички растящи в планините растения имат повече сома или животворен сок. Това е добре известно в повечето традиции на народната медицина. Сомата обаче е твърде летлива субстанция. Тя се съдържа главно в прясно набрани диворастящи билки. Аюрведа винаги е смятала, че пресният сок от растенията има най- силните лечебни свойства. Така е, защото в него се съдържа повече сома. Дори растения, които съдържат сома-съставки, могат да ги изгубят, ако те не се поемат в прясно състояние или не бъдат така обработени, че да се съхранят по-дълго време. Това е важен проблем в билкарството, защото диворастящи билки трудно се намират и също толкова трудно се съхраняват техните свойства. С оглед на сомата качеството на билките е толкова важно, колкото и тяхната специфична природа. Сома растения са приготвяни първо чрез смачкване и изстискване на сока. После той е смесван или варен заедно с мляко, гхи, кисело мляко, ечемик, мед или сок от захарна тръстика. Понякога е оставян и да ферментира - съществуват множество различни начини за приготвяне на препарати от сома. В тяхното изготвяне понякога се използват и метали като златото, също както при аюрведичните билки в Индия днес. Такива алхимични соми стават основата на по-късните алхимични и тантрични лекове. Някои от тях са били предназначени да преобразуват евтиния метал на нашата светска природа в златото на духовността. Това не е просто символичен израз. Евтиният презрян метал е физическото тяло; златото е пречистеното фино тяло. Сомата е използвана за подпомагане на пробуждането и зареждане с енергия на финото тяло. Някои препарати от сома са били използвани за духовни цели, други - за лечебни, а трети - и за двете. Растенията съдържат и една особена форма на агни или растителен огън, който им позволява да смилат светлината чрез фотосинтезата. Агни на растенията, които са пранични създания, се свързва с пранагни, агни на прана в човешкото тяло, затоплящата и стимулиращата жизнена сила. Общо взето, билките, които се използват за подправки, с техните естествено загряващи качества, съдържат повече агни енергия, особено подправни нервовъздействащи растения като блатен аир, пипли или шанкха пушпи. Комбинацията от билки, отличаващи се с високо съдържание на агни и Богати на сома, има добро действие за вътрешното развитие. Билките с преобладаване на агни в тях помагат да се пречистят, извлекат и смелят сома растенията. Съществуват много форми на сома, както и на агни. Всяка коша има своя собствена сома или нектар, която е най-добрата храна за нея. Билките доставят сома за тялото и праната, като предизвикват отделянето на особени мозъчни секреции, които носят задоволство и подхранват висшите мозъчни центрове. Тази секреция е разглеждана като специална форма на слюнка, отделяна по време на пранаяма. Сома есенцията на растенията се предава по-добре, ако билките се приготвят заедно с ритуали, мантри и медитация, които създават носител на астралната енергия на растението. Мантрата е друга форма на агни, която помага да се катализират сома съставките в растенията. Билки и прана Билките работят главно на равнището на пранамая коша, жизнената енергия или праничното тяло. Техният ефект е на едно по-фино ниво, отколкото на храната, и на едно по-тежко равнище, отколкото менталните и сетивните влияния. Следователно билките свързват тялото и ума в едно посредством праната. Те стимулират потока на прана през каналите и надитата. Самото фино тяло с неговите многобройни чакри е като дърво с различни клони. Билките улесняват движението на енергията по него. Те действат като катализатори на праничните процеси и на растежа, и на отделянето. Билките подпомагат прана в нейната дейност -да ни поддържа здрави, силни и съзнателни. Билки за тялото и хатха-йога Всички билки, които работят за физическото здраве, имат някаква потенциална употреба в Йогическата практика. Тук ще се съсредоточим върху най-важните типове, които подпомагат практиката на асаните. 1. Билки за повишаване на гъвкавостта, усилване на кръ- вообращението и стимулиране на движението на енергията. Такива билки подпомагат правилното изпълнение на асаните чрез подобряване на мускулно-скелетното функциониране и координация. Те обикновено са класифицирани като анти- ревматични или антиартритни средства. Това са главно билки за хатха-йога.Типични билки: гуггул, шаллаки, смрика, ниргунди, курку- ма, шафран, сибирски жен-шен, ангелика, кава кава, дашамулаа (аюрведична рецепта). Те се вземат обикновено с мед и топла вода или със стимулиращи подправки като джинджифил и канела, които по- вишават тяхната ефективност. Действат по-добре, ако са до- пълвани с маслени масажи, особено с лековити формули със сусамено масло, или с изпотяващи терапии и сауни. 2. Билки за повишаване на физическата енергия и жизне- ност. Засилват оджас и чрез него увеличават сомата, която е по-висшата форма на оджас или нашият животворен екстракт. Те са обикновено тонизиращи и подмладяващи средства, със силни питателни свойства, които засилват и половата система. Изграждат издръжливост и жилавост, осигуряват стабилност в йогическите пози и в пранаяма. Типични билки: ашвагандха, амалаки, шатавари, бала, видари, жен-шен, ямс, капикаччху, лотосови семена, сладник, серона (Sabal serrulata), фо ти (Polygonum multiflorum). Те обикновено се вземат с мляко, нерафинирана захар, гхи и други подхранващи вещества, които катализират техните подсилващи ефекти. Съчетават се добре със суров (не- загряван) мед, особено ако той е пресен (до шест месеца от изваждането му). Най-добри са в комбинация с питателна вегетарианска диета (каквато е например анти-вата диетата). Към тях могат да бъдат добавени някои подправки, като джинджифил и канела, за да се подпомогне тяхното смилане и усвояване от организма, тъй като те са тежки по свойства. 3. Билки за охлаждане и пречистване на тялото. Те премахват токсините от кръвта, тъканите и вътрешните органи. Обикновено са горчиви или стипчиви на вкус и могат да съдържат големи количества хлорофил. Типични билки: алое гел, гудучхи, жълта тинтява, кисел трън, готу кола, брахми, жиловлек, глухарче, листа от черен оман, коприва, бял равнец, киселец. Тези билки се вземат заедно с гхи, алое гел, мед и други редуциращи средства. Често се комбинират със суровоядство, сокове от листни зеленчуци и други мерки за очистване от токсините. Билки за петте вида прана Ключът към лечението на вътрешно равнище е поддържане на правилното движение на петте вида прана. Билките помагат в този процес. По-долу са изброени типичните билки за стимулиране на петте вида прана. Някои билки са подобри за един, отколкото за друг вид прана. Тези категории частично се припокриват с билките за ума и тялото, защото прана работи и на двете равнища. Прана: Подправки и билки с потогонно действие, които увеличават силата на вдишването, отпушват главата и синусите, стимулират ума и сетивата, подобряват апетита: канела, салвия, блатен аир, мента, мащерка, тулси, евкалипт, ефедра, карамфилчета, пипли, шиладжит. Апана: Билки с меко слабително действие, които повиша- ват излъчването на отпадъчни продукти от тялото и прочистват низходящите канали, подпомагайки усвояването на Прана посредством дебелото черво: трипхала, харитаки, псили- ум, ленено семе, рициново масло, алое гел, каскара саграда, асафетида, хингащак (аюрведична рецепта). Самана: Подправки и билки, които подпомагат храносмилането и усвояването чрез тънкото черво: кардамон, резене, джинджифил, кайенски пипер, синапено семе, кимион, босилек, черен пипер, индийско орехче, трикату (аюрведична рецепта). Вяна: Подправки и горчиви билки, които усилват циркулацията през сърцето, кръвоносната и мускулно-скелетната система: канела, ниргунди, арджуна, бял оман, гуггул, шафран, куркума, гудучхи, сибирски жен-шен, ангелика, кава кава. Удана: Предимно подправки и стипчиви билки, които засилват гласа и спират кашлицата, а също повишават жизнената сила и усърдието. Повечето билки за прана работят добре и в този случай, особени тези, които спират кашлицата:блатен аир, мирика, бял оман, лобелия, тулси, харитаки, лютива мента, лопен, васа, подбел, вишнева кора, сладник. Билки за ума и медитацията Много билки повлияват нервната система и въздействат върху ума. Те могат да бъдат разделени на няколко главни категории и да бъдат използвани във висшите стадии на Йога. 1. Билки за стимулиране на ума и сетивата и за подобряване на възприятието. Те отпушват каналите, повишават цир- кулацията в главния мозък и отстраняват слузта от главата. Повишават възприятието и способността за различаване, улесняват процеса на прозрение и медитация. Подобни са на билките, които раздвижват прана. Типични билки: блатен аир, тулси, босилек, пипли, мирика, ефедра (махуан), салвия, бял оман. Тези билки се вземат с топла вода и пчелен мед (по-специално мед, който е по-отлежал, тъй като той има по-изсушаващи свойства) за подобряване на тяхната ефективност. Това са главните билки, използвани в нася-терапията. 2. Билки за повишаване на съзнателността и интелекта. Те са специални тонизиращи и градивни средства за ума и нервната тъкан, подобни на тониците за тялото. Повишават сомата в нервната система, помагат ни да добием концент- рация, удовлетвореност и радост, тъй че да преодолеем стра- данието. Типични билки: шанкха пушни, брахми, готу кола, ашвагандха, харитаки, шатавари, бала, капикаччху, арджуна, семена от лотос, шиладжит. Тези билки, подобно на тониците за тялото, които те наподобяват, обикновено се вземат заедно с топло мляко, нерафинирана захар, суров мед, гхи и други питателни съставки, които катализират техните подсилващи свойства. 3. Билки за успокояване на ума. Те са меки нервоуспокои- телни и болкоуспокоителни средства, но също забавят активността на ума при медитацията. Те са по-малко питателни от тониците за ума и по-добри за намаляване на тревожност-та и нервната възбуда. Типични билки: джатаманси, дилянка (валериана), индийско орехче, пасифлора (страстниче), кава кава, превира, венерин чехъл, семена от хинап. Тези билки могат да бъдат взети заедно с други омекотяващи средства, като гхи или алое гел, за подобряване на техните успокоителни свойства. За най-добра сред тях се смята джатаманси. Дошови типове и йогическа практика Вата тип: хората от този тип страдат от липса на гъвкавост, сухота и скованост и обикновено развиват артрит. Благотворно им влияят билки за подобряване на гъвкавостта, както и редовните маслени масажи със сусамово масло и неговите лечебни разновидности. Ватите страдат също от оскъдна енергия. Те извличат полза от тонизиращи билки за подобряване на енергията, особено от ашвагандха. Ватите трябва да се грижат да поддържат апана в равно- весно състояние, което често изисква използване на меки слабителни като трипхала. Обаче тъй като вата доша е склонна да изважда от равновесие прана, билките за петте вида прана могат да бъдат полезни за ватите, особено праничните регулатори като тулси (свещен босилек). Хората от типа вата лесно биват изваждани от равновесие и дестабилизирани. Полезни за тях са всички видове тоници, особено въздействащите върху нервите тоници, заедно с билки за успокояване на ума като джатаманси и ашвагандха. За тях е най-добре да вземат билките с топло мляко или със суров мед. Питта тип: хората от този тип обикновено имат сгорещена и токсична кръв, която трябва да бъде отстранена от тялото, за да може то да бъде излекувано. Полезни за тях са охлаждащи и очистващи от токсините билки като алое гел, гудучхи и кисел трън, заедно със зелени билки и храни. Самият ум е обиталището на огъня на едно фино равнище. Затова умът и мозъкът лесно биват прегрявани. Хората от питта типа трябва да поддържат ума и емоциите си хладни, да избягват емоции като гнева, който прегрява ума. В това отношение най-добри са нервоуспокоителните охлаждащи билки - готу кола, брахми, шатавари и джатаманси. Най- добре за тях е да вземат билките с мляко или с алое гел. Капха тип: С оглед на наклонността им към застой, капхите се повлияват добре от билки за подобряване на кръвообращението, особено гуггул, смрика и куркума, които противодействат на обичайни капхични оплаквания като сърдечни болести, диабет, астма и затлъстяване. Най-добрите тоници за тях са тези, които не са твърде тежки, като шиладжит, макар че те могат да имат полза и от ашвагандха и жен-шен, ако енергията им е много слаба. Капха, във формата си на слуз, задръства каналите и надитата на главата и финото тяло. Хората от този тип се пов- лияват благотворно от билки, които стимулират ума и сетивата. В този случай се препоръчват различни ароматни билки, особено блатен аир, джинджифил и пипли, заедно с изпълняване на очистващата процедура нети и наса-терапия. Тъй като тяхната прана лесно бива блокирана от слузта, капхите имат полза от билки за петте вида прана, с възможно изключение на билките за апана. Най-добре за тях е да вземат билките с топла вода или пчелен мед (изваден преди повече от шест месеца). Рецепта за натурална сома Ашвагандха, шатавари, капикаччху, арджуна - по 1 част от всяка билка Брахми, блатен аир, тулси, сладник - по 1/4 част от всяка билка Сварете две чаени лъжички от стритите на прах билки в две чаши топло мляко, заедно с 1 чаена лъжичка захар и 1 чаена лъжичка гхи. Пийте по една чаша сутрин и вечер с прибавка на 1/4 чаена лъжичка кардамон на прах. Или смесете стритите на прах билки със суров мед и ги оставете за седми- ца. След това вземете половин чаена лъжичка сутрин и вечер, или колкото ви е потребно, за да се противопоставите на понижената енергия и на умората. ДЕЙВИД ФРОЛИ Йога и Аюрведа
            

Дейвид Фроли-СОМА В ЙОГА И АЮРВЕДА

Сома - еликсир на безсмъртието

Манагуа е напитка от прясно мляко, варено с прибавена в него марихуана, под формата на листа, смола, дори хашиш.

Реклама на Сома в древноста?

Основната активна съставка в марихуаната -Δ9THC - делта-9-тетрахидроканабинол - е мастно разтворима и не се разтваря във вода, но се разтваря много добре в мляко. При варене съставката THC променя своят молекулярен състав, и от делта-9-THC (което означава 9 молекули THC) се превръща в делта-11-THC, т.е. се добавят още 2 молекули. Напитката Манагуа е българският вариант на свещената зороастрийска напитка на самият пророк Заратустра, позната още като Банг, Манг, Сома, Хаома. В днешно време тази напитка служи като развлекателно средство за младите в България, но в миналото това е била "свещената напитка на боговете", както самият Зартошт (Заратустра) я е нарекъл, служеща за ритуални цели, лекуване на болести и др. Манагуа също така се е пиела масово от всички зороастрийци в един определен ден от годината. Напитката Манагуа, приготвяна в наши дни в България, е едно от многото доказателства за нашият индо-ирански произход, както и нашата зороастрийска вяра, преди да приемем християнството. В оригиналната рецепта освен коноп, присъства и ефедра.

За по-пълно извличане на активните съставки се препоръчва по-дълго варене - 2-3 часа.

Потребителите на Cannabis sativa предпочитат манагуата поради няколко причини - ефектът от манагуа е много по-дълготраен - от 5-6 часа до дни, и по-силен. Също така манагуа може да се приготви и от прясно набрани растения, които иначе биха били трудни за непосредствена употреба.
Ако надникнем в митологията на древна Индия, ще ни направи впечатление, че Сома - бог и растение едновременно, се възхвалява не само в хилядите химни на най-старата ведическа книга Ригведа, а и в останалите. Сома е индийският Дионис или римският Бакхус (богове на плодородието и празненствата), баща на индийските божества и същевременно растението, от което се правела одухотворената напитка - еликсир на безсмъртието, въздиган в култ от самия Индра. Нека направим бегли пояснения на ведическите книги и техните послания, които са се предавали от уста на уста и от памет на памет. Веда означава знание, познание, което било съобщавано от боговете на някои риши или светци, мъдреци. Един от тях, Вяса, съхранявал тези поучения закони. Според стари версии, след като боговете ги продиктували, записалите ги се изпарили от тях, както димът напуска огъня. Ведите или свещените текстове най-вече принадлежали на посветените брахмани, а посланията се състояли от всички елементи, от които бил изграден светът. Според заклинанието тези божии откровения не трябвало да стигат до непосветените, а само до жреците. Ведите са четири - Ригведа, Яджурведа, Самаведа и Ахтарваведа. Съдържат химни и мантри в частта си, наречена Самхита, а в другата част Брахмана - наставления за ритуалите и по една Упанишада, събрала тайното учение. В този смисъл Брахманата и Самхитата са за брахманите, а Упанишадите - за философите.
И досега се спори кога са възникнали Ведите, като се сочат различни векове от второто хилядолетие пр.н.е. От една страна, са се предавали устно, а от друга - след изнамирането на писмеността, дори съществувало заклинание, че който ги запише, ще отиде в ада. Това съобщава и един от индийските епоси - Махабхарата.
Според някои изследователи обожественото растение Сома (Хаома) било пълзящо, подобно на лиан, с безлистни клони, обкичени с бели ароматни цветчета, от които се добивала кристалната напитка на боговете, с кисел вкус. С нея се извършвали и жертвоприношения, но много малко от жреците знаели как. Възлите по стеблата се възприемали като стъпала, по които можеш да слезеш в подземния свят, както и да се върнеш обратно, Сомата растяла в планините на Пенджаб, край прохода Болан и по други склонове и поради златистожълтия си цвят, била наричана слънчево растение. Питието, получавано от Сома, навярно било наркотично, халюцигенно. То е познато и в други религии, като например в зороастризма, ала самият Зороастър го забранявал като много вредно. Обожествена веднъж, за тази напитка се говори с хвалебствена страст, че предпазвала от унинието и злото, прогонвала страха и отчаянието, вливала безсмъртен огън в душата и извисявала в небесата.
Съществуват различни версии - подробни, сложни и нееднозначни - за Сома. От една страна, растението било за бог Индра, след като го донесли от планината, от друга - бог Сома живеел в неговите небеса, сред певците му. Когато разбрали за чудотворното растение, според трета версия, боговете го пожелали, ала не знаели как да го намерят. Тогава богинята на речта Вач заявила, че ще отиде при божиите певци да го донесе, ала ще го имат, само когато опазят божественото в себе си и така тя ще се появява с растението винаги, когато пожелаят...
Друга легенда разказва, че Сома живеел на небето, когато другите божества били още на земята. Тогава те изпратили при него Гаятри (жена на брахманин), която, за да стигне до Сома, се превърнала в птица. Гандхарвите (божествените певци) я заловили, но богинята на речта Вач я освободила. Боговете се скарали обаче кой първи да отпие от еликсира Сома и след състезание по надбягване това се паднало на двама - Индра и Ваю - да си я разделят...
Многобройните разкази за бог Сома, който обитавал самото божествено питие, а то лекувало и дарявало вечен живот и блаженство, са пълни с противоречия, неясноти и тайни. Тук се сещаме за една от бележките на видния немски философ Освалд Шпенглер относно индийската култура и светоглед, в която той казва, че идеята за брахманската нирвана е най-решителният израз на съвършено неисторична душа и по-нататък определя индийската митология като дифузна маса от текстове, в които всеки вписвал или добавял каквото е неговото желание... Тук нямаме за цел да оборваме Шпенглер или индийската митология, ала и в легендите за Сома са налице лабиринти от противоречия, дори от самоопровержения. В една от тях бог Сома имал за жени 33-те дъщери на Праджапати, но обичал само Рохини и, въпреки че обещал на баща им да коригира поведението си и да се отнася еднакво с тях, не могъл да го спази, поради което се самоунищожил... Това предание с фатален край за Сома се свързва с времето, когато вече било неприемливо да се смесва религиозната вяра с упойващите еликсири, което останало само в секти, почитащи Кали, ала в самите Веди от този момент Сома престанал да се обожествява и да се почита.
В други свои метаморфози Сома символизирал луната, която владее тъмните сили на нощта, така че самото растение от слънчево вече се превръща в лунно...
Често във Ведите обявеното за божествено престава да бъде такова и дори бива забранявано, както става с божеството Сома, което се превръща от вселечител в символ на злите демонични сили, след като наркотиците вече са забранявани. Когато Сома отвлякъл Тара - жената на учителя на божествата Брихаспати, избухнала война между тези божества, начело с Индра, от една страна, и демоните, предвождани от Сома - от друга. По молба на самата Тара Брахма я върнал на мъжа й, но той не искал да я приеме, защото била бременна и не казвала кой е бащата на детето. Едва когато се появило детето - красиво и силно, накарало майка си почти принудително да каже кой е баща му. Тя изрекла името на Сома, а той пък така се зарадвал, че станал покровител на Меркурий - една от най-тъмните и мистични планети, а детето било наречено Будха, но той бил съвсем различен от Буда.
Търсейки логика и аналогии с природата, различни изследователи на Ведите, се опитват да идентифицират с нещо реално обявената за божествен еликсир упойваща напитка. Едни я свързват с тревата ма хуанг, други - с наркотичните семена на конопа, трети с ефедрата, и пр.
Ефедрата например би могла да се оприличи с митичната Сома, но дали нея са имали предвид древноиндийските певци от Ведите и дали тя се използвала и за божествен еликсир и за упойваща напитка, може само да се гадае.
Ефедрата е вечнозелен храст, чиито клонки, стигащи и до метър височина, са почти безлистни. Или по-точно - закърнелите му листчета приличат на малки люспици. Цветчетата й са също като възпетите в индийските химни - миниатюрни, скупчени по върховете, само че са жълти, не бели, но все пак като изтъкнатия златист цвят на слънчевата Сома. След узряването тези люспи надебеляват и стават червени, всяко с по две семена. Ефедрата расте също из планински и скални места. Има я и у нас - из родопските, старопланинските и странджанските склонове, както и край морето, ала се среща рядко и е защитено растение - като изчезващите видове.
В народната медицина се е използвала внимателно дозирана, тъй като е отровна. С отварата й вътрешно са лекували задух, астма, бронхит, ниско кръвно налягане, треска и пр., а външно служела за компреси при обриви, алергии по кожата, ревматизъм, хрема и др. Установено е, че ефедрата възбужда центрове на гръбначния мозък, дихателния център, разширява зениците, повишава кръвното. Съдържа ефедрин, смоли, дъбилни вещества и т.н. Обикновено за лечение се използвали клонките й, а плодовете й имат антипиретично въздействие (понижава високата температура).
Това особено растение може да бъде и опасен стимулант, поради което в САЩ вече е забранен.

        

        

Извадки от книгата на Терънс Маккена-Храната на боговете. 

 Сома — това е сокът или мъзгата, извличани от растение със същото име. От текстовете може да се направи изводът, че въпросният сок е бил прецеждан през „филтър“ от (овча) вълна, а след това, поне в някои случаи, смесван с мляко. Ето че за пореден път се сблъскваме с вече познатия ни факт — сомата винаги е тясно свързана със скотовъдната символика и обредност. Както ще стане ясно, тя все още не е точно идентифицирана. Лично аз смятам, че всеки опит за идентификация е обречен на неуспех, ако се игнорира тази връзка.
Най-древните духовни писания на индоевропейските народи са Ведите. От тях най-известна е Ригведа, включваща близо 120 химна на сомата — възприемана и като растение, и като божество. Впрочем цялата девета Мандала на Ригведа е посветена на това магическо растение. Началото й е типичен пример за хвалебствията, отправяни към сомата, които изпълват и придават характерния облик на индоевропейската литература от този период:
Твоите сокове, о пречиста Сома, всепроникваща и бърза като мисълта, лудуват, сякаш са жребчета на бързоноги кобили; рукнали от небесата и сладкоструйни вдъхновители на екстаза, те се изливат в своя съсъд.
Твоите вдъхновяващи и всепроникващи сокове са пуснати на воля като разпрегнати коне; сладостните вълни на Сома се стремят към Индра, повелителя на гръмотевицата, както кравата с натежало от мляко виме търси своето теленце.
Като пришпорен боен кон, ти, която си всезнаеща, препускаш от небесата към онзи съсъд, чиято майка е облакът. (…)
О пречиста Сома, твоите божествени струи-вихрогони, бързи като мисълта, се изливат с млякото в съсъда; жертвоприносителите риши, които те пречистват, о възлюбена от риши Сома, изливат твоите непресекващи струи в съсъда.
В предзороастрийската религия на Иран сомата е била известна като хаома. Всъщност и двете названия са произлезли от един и същ индоевропейски корен със значение „изстисквам“, който в санскритски става су, а в авестийския — ху.
Сякаш никое хвалебствие не е звучало пресилено за този интоксикант. Смятало се, че сомата била донесена на земята от някакъв орел — или от най-високото небе, или от планината, на която я оставил Варуна, едно от божествата в ранния индуистки пантеон. Ще приведа още един цитат:
Болният го пие на изгрев-слънце като лекарство. Щом (Сома) бъде вкусен, силата му укрепва крайниците, предпазва нозете от счупване, отблъсква всички болести и удължава живота. Нуждата и неволята изчезват, а мъчителното желание угасва, когато вдъхновителят (Сома) проникне в тялото на смъртния. Беднякът, опиянен от Сома, се чувства богат. Този еликсир кара певеца да извиси глас и го вдъхновява за песен. Дарява поета със свръхестествена мощ и той се чувства безсмъртен…
Още през индоиранския период напитката е персонифицирана като бог Сома, който притежава атрибутите на всички останали божества, черпещи сили от неговия „нектар“. Подобно на Агни, Сома хвърля лъчи и те игриво сияят във водите. Подобно на Ваю, препуска в колесница, теглена от елени. Подобно на Адитите, се притича на помощ, щом бъде призован. Подобно на Пушан, бди над стадата и превежда пътника по най-прекия път. Също като Индра, ако бъде потърсен за съюзник, надделява над всички врагове, близки и далечни, избавя от злите козни на завистниците, от опасности и преследвачи, както и донася щедри дарове от небето, земята и въздуха. Освен това Сома издига Слънцето в небесата, възстановява загубите, помага по хиляди начини, изцелява слепите и сакатите, преследва „чернокожите“ (т.е. коренното неарийско население на Индийския полуостров) и обсипва с щедри дарове благочестивите арийци. Цялата земя е под неговата власт, защото е властелин на света, на него се крепят и небето, и земята, и всички народи са под неговата десница. Блести ярко като Митра и вдъхва благоговение като Аряман. Подобно на Суря, хвърля огнени лъчи. Повелите на Варуна са и негови повели, защото той е измерил земната шир и е съградил небесният купол. Също като Варуна е изпълнен с мъдрост и бди над общността. Никое човешко деяние не може да убегне от зоркия му взор, затова знае и най-съкровените човешки тайни. (…) Удължава до безкрайност живота на благочестивия, а след кончината му го прави безсмъртен в блажената обител на най-високото небе.

Какво всъщност е сома?

Същият въпрос неминуемо възниква при всяка дискусия за този мощен интоксикант, върху чиито екстатични видения се основава цялата по-късна индуистка религиозност. И така, каква е ботаническата идентичност на Сома, „стълбът на света“?
През XIX в. е било почти невъзможно да се отговори на този въпрос. Сравнителната филология е била още в пелени и условията не са позволявали интердисциплинарен подход: санскритолозите не желаели да общуват с ботаниците, а още по-малко пък с фармаколозите. На практика този въпрос изобщо не интересувал науката — все едно да питаш коя песен са пеели сирените или къде точно се е намирала Троя.
Благодарение на откритията на Хайнрих Шлиман, който следвал своя вътрешен глас и интуитивни догадки, днес всички знаем къде е била древната Троя. Изпълнена със същия дух на уважение към фактологичната достоверност на древните текстове, науката от XX в. прави редица опити да разкодира ботаническата идентичност на Сома. Някои от тях са чиста импровизация, други — плод на продължителна подготовка. Играта е точно от типа, който учените обичат да играят — отговорите трябва да се открият в откъслечните описания на един мъртъв език, гъмжащ от колоритни изрази и специфични слова, срещащи се само веднъж в цялата му книжовна традиция. Та кое растение се вписва най-добре в многобройните препратки към физическата форма на този най-загадъчен представител на визионерската флора?
За да отговорим на този въпрос, трябва първо да възстановим контекста, в който са били поставени самите индоевропейци. Едно от възможните обяснения е, че след миграциите, започнали 6000 години пр.Хр., индоевропейските племена са се отдалечили значително от родната си горска среда, в която е виреела сомата. Разбира се, тези събития са се развили бавно. Може би архаичната сома е била обект на размяна между първоначалното местожилище на арийците и югоизточните граници на тяхната сфера на влияние. Другото възможно обяснение е, че индоевропейците изобщо не са познавали сомата до срещата си с онези планински пастири, които вече са използвали халюциногенни гъби и са се установили в Конийската долина.
Ако приемем втория вариант, нещата вероятно са се развили така. С течение на времето езиковите различия са се задълбочавали, а търговските маршрути са ставали все по-дълги. Междувременно са били открити местни заместители на сомата, покрай усвояването на традициите на коренното население в новите земи. Ето че някогашното сакрално растение започнало да се митологизира. Знанието за сомата ставало все по-езотерично и се превърнало в тайно учение, предавано устно и известно само на малцина посветени, докато накрая е било и забравено. Рецептата за приготовлението му най-вероятно е била изгубена още преди да приключи разселението на индоевропейските народи, а в древния Иран и на индийския субконтинент да започват радикални религиозни реформи.

Хаома и Зороастър

Най-вероятно изчезването на сомата се дължи на новата реформистка религия на Зороастър (Заратустра), установена в Иран около 575 г. пр.Хр., която се е отнасяла отрицателно към древните обреди и напитката, вдъхваща божествени сили. Зороастър е проповядвал за Ахура Мазда, всевишният Творец, който твори чрез своя Свети Дух и властва над свят, поделен между Истината и Лъжата. Сътворените от Ахура Мазда човешки същества са свободни и следователно отговорни за своята орис. Символ на Истината е бил огънят и огненият олтар е заемал централно място в зороастрийската култова практика. Но, както става ясно от следния цитат, сомата все още е била неустоимо привлекателна:
В Гата (свещените химни) на Зороастър само на две места се споменава за хаома (т.е. сомата), като в единия случай става дума за Дураоса, „Съкрушителят на смъртта“, а в другия — за „нечистотата на тази опияняваща напитка“. Макар и пестеливи, тези намеци са достатъчни да разберем, че върху интоксиканта е била наложена забрана от великия реформатор. Но в по-късните дялове на Авеста (свещеното писание на зороастризма) Хаома, подобно на много други от старите деви (божества), се завръща отново и почти във всяко отношение е идентичен с ведическия Сома.
Впрочем Зороастър може би изобщо не е имал намерение да забранява хаома, а просто е възразявал срещу жертвоприношенията на бикове, които са били част от същия ритуал. Подобни жертвоприношения със сигурност са били кощунство за всеки, който е съзнавал връзката между добитъка и гъбите в древната вяра на Великата богиня. Р. Занър развива доста аргументирано тезата, че Зороастър никога не е отменял ритуала с хаома:
Според Ясна хаома се приготвя, за да бъде утолена жаждата на „праведния фраваши на Заратустра“. Очевидно през периода, в който зороастризмът започва да претендира за универсалност, жреците му са възстановили немалка част от „езическата“ обредност на по-старата национална религия. (…) Доколкото можем да преценим, ритуалът с хаома е бил открай време централният литургиен акт в зороастризма и тази негова позиция никога не е била оспорвана. Това обаче не важи за кървавите жертвоприношения, които и на по-късните етапи са били практикувани от някои, но други решително са въставали срещу тях.
И така, кои са нишките, които биха ни отвели до сомата? И във Ведите, и в Авеста тя е описана като растение с увиснали клони и жълто на цвят. Общо взето, учените са съгласни, че тя вирее в планините. Когато нейната традиция в Иран е била заклеймена като „езическа“, се е наложило да се търсят заместители. Както можем да предположим, въпросните заместители е трябвало поне външно да приличат на оригиналната сома. Вероятно са били запазени и чисто техническите детайли на ритуала, дори и когато заместителят не е съответствал напълно на прототипа. Тъй като този ритуал е бил есенцията на ведическата обредност, на ден са се правели по три възлияния в чест на божествата, което е изисквало приготовлението на солидни количества от напитката. Но по-същественото е, че никое растение не би могло да замести сомата, ако то самото не е екстатичен интоксикант, достоен за подобни възторжени панегирици:
Там, където вечно грее светлина и където Слънцето живее — там, в онзи безсмъртен и нетленен свят ме изпрати, о, Сома!…
Там, където животът е волен, на третото небе на рая, където неземни светове сияят — там с безсмъртие ме дари…
Там, където има щастие и блаженство, където цари радостта и насладата и се сбъдват най-съкровените ни желания — там с безсмъртие ме дари.
Хаома и хармалин
Всички опити за идентификация на сомата предизвикват разгорещени дебати — например за точното значение на някой епитет във ведическите описания. Сомата е била идентифицирана по най-различни начини: като Ephedra, растение, доста сродно на онова, от което се извлича стимулантът ефедрин; като Sarcostemmac, родственик на американската отровна млечка; като Cannabis, а също и като едно безлистно и увивно растение, представител на рода Periploca. Според някои версии сомата е ферментирало кобилешко мляко или ферментирал мед, или пък смес от тези две субстанции плюс някои други. Наскоро Дейвид Флатъри и Мартин Шварц в своята интригуваща книга Хаома и хармалин (Flattery and Schwartz, 1978) предложиха една доста убедителна хипотеза, според която сомата е всъщност Peganum harmala, гигантското сирийско седефче, съдържащо психоактивни вещества. С други думи, сър Уилям Джоунс, който още през 1794 г. идентифицира сомата със сирийското седефче, е бил прав. Авторите се аргументират не само със Зенд Авеста, но и с други свещени писания на парсите, обикновено подминавани от учените. По повод невидимия — при обичайни обстоятелства — свят на духовете, в който човек попада след смъртта си, т.е. състоянието, наричано меног в авестийската религия, Флатъри казва следното:
Явно саума (сома) е било основното средство, признавано от древноиранската религия, с чиято помощ човек би могъл да види още преди смъртта си какво представлява меног — във всеки случай е единственото, споменато в зороастрийската книжнина, (…) и по-точно с него си служи Ормазд (Ормузд), когато иска да разкрие меног пред взора на живите. Разполагаме с твърде оскъдни данни, за да твърдим, че в древноиранската религия се е отделяло някакво по-особено внимание на медитативните практики, които биха могли да ускорят развитието на други, нефармокологични методи за постигането на подобни видения. Просто в Иран не са смятали, че способността да съзерцаваш духовния свят е някакъв „дар свише“ или награда за свят живот. Саума несъмнено е изпълнявала важна функция в посветителските обреди, затова можем да приемем, че личното преживяване на нейния ефект, т.е. видението на отвъдния свят (меног), е било задължително изискване за всеки жрец (както и за неговите предшественици, шаманите). Сома като бог на Луната
В Деветата мандала на Ригведа сомата е описана много детайлно и, по-важното, оказва се, че тя стои над всички божества. Сома е върховният бог. Тя е Луната и по-точно Месецът, т.е. Сома е мъж. Ето че се сблъскваме с наистина рядко явление — лунно божество от мъжки пол. Тази представа битува сред някои северноамерикански индиански племена и сред индоевропейците (в немския фолклор Луната неизменно е от мъжки пол). Но ако се занимаем със световните фолклорни традиции, ще се убедим, че връзката между женствеността и Луната е толкова дълбока и очевидна, че подобни изключения веднага се набиват на очи, което пък позволява да се проследи по-лесно генезисът на една такава представа в съответния регион.
В близкоизточните митологии действително присъства един лунен бог, затова можем да предположим, че е дошъл в Индия от запад. Най-северният граничен пункт на вавилонската цивилизация е бил град Харан, който традицията свързва с Авраам, както и със създаването на астрологията. Божеството покровител на Харан е бил богът на Луната, известен като Син или Наннар. За него се смята, че първоначално е бил номадско божество, закрилник на добитъка — аналогичен култ е имало и в древна Арабия. С течение на времето дъщеря му Ищар засенчва всички други женски божества, както впрочем става и с древноегипетското й съответствие Изида.
Като баща на Богинята Син съвсем обяснимо носи на главата си украшение, чиято форма наподобява гъба. Никое друго божество от вавилонския пантеон не притежава този атрибут. Знам за три изображения на Син върху цилиндрични печати — на всяко от тях въпросното украшение си личи съвсем ясно, а в единия случай в пояснителния текст, писан от европейски учен от XIX в., изрично се подчертава, че то е характерно само за това божество.
Но защо все пак божеството покровител на Харан, свързано с гъбата, е било възприемано като мъж? Този проблем е от компетентността на фолклористите и митолозите, но е ясно, че Stropharia cubensis може да бъде проецирана с еднаква лекота и в мъжки, и в женски облик. Видът й определено навява асоциации с Луната — качулката е с лъскава сребриста повърхност. Когато хората са я срещали нощем в полето, озарена от лунните лъчи, е било логично да предположат, че тя се активизира именно по това време на денонощието, когато на небесата властва Луната. От друга страна, тази гледна точка лесно може да бъде сменена и да възприемеш гъбата като олицетворение на мъжествеността — златистият й цвят асоциира със Слънцето, формата е откровено фалическа и внушава усещането за огромна енергия (неслучайно е била смятана за дете на мълнията). Но най-правилният подход към гъбата би бил, ако тя се разглежда като андрогинно божество, приемащо различни облици в зависимост от предпочитанията на съответната култура. Можем дори да кажем, че тя е нещо като огледало на цивилизационния модел, затова и за индоевропейците е възприела някои мъжки черти, докато в Сахара и Чатал Хююк е останала подчертано лунарна и женствена. Във всеки случай тя е халюциноген и съответно божество, което се асоциира не толкова с „дивата“ природа, колкото с опитомяването на животните и човешката култура.

Сома и добитъкът

Култивирането на гъбата може да се окаже свързващото звено между копрофилната Stropharia cubensis и сомата. Това, че кравите и биковете са основен мотив в култа към Сома, говори твърде малко (ако изобщо говори нещо) на тези, които идентифицират вълшебния еликсир с Amanita muscaria. Уосън отбелязва връзката между Сома и добитъка, но всячески се старае да избегне логичното заключение, че реалният прототип на сомата би трябвало да е някой растителен вид с предпочитания към говеждия тор: „Ригведа отделя такова внимание на добитъка и урината на биковете, че съвсем естествено възниква и този въпрос: дали кравите не пасат и мухоморки и какво би могло да е въздействието им върху тях (и съответно върху хората, които консумират млякото и урината им). Аз обаче не мога да отговоря на този въпрос.“
Само след двадесетина години Карл А. П. Рък, който подготвя за печат последната публикувана творба на Уосън, коментира същия абзац в бележка под линия:
Метафорите, свързани с добитъка, са също така и атрибути на Сома, описван и като „виме“, набъбнало от ентеогенно мляко, и като „мучащ бик“, като второто явно важи и за гъбата, която Персей откъсва в Микена. „Бикът“ е най-честата метафора за Сома и този ипостас на свещеното растение може би стои в основата на популярния мит за Зевс като основател на европейската цивилизация — както знаем, той отвлича Европа от Мала Азия, преобразен като белоснежен бик с „дъх на амброзия“ (детайл, който отново ни отпраща към „божествения нектар“, или сомата).[27]
За да спасят хипотезата си за Amanita muscaria, тези автори се хващат като удавници за сламка за факта, че урината на северния елен, както и на хората, яли мухоморка, е психоактивна. Впрочем сибирските племена, при които е регистрирана такава практика, предпочитат урината пред самата гъба. Но има и нещо друго: Amanita muscaria не расте по пасбища, а и биковете май нямат обичай да пасат гъби, а дори и да го правят понякога, едва ли имаме основания да смятаме, че урината им ще бъде с халюциногенни свойства, тъй като необходимите за целта съставки най-вероятно ще се разградят при метаболизма.
Съмненията на Уосън
Очевидно Уосън не е бил толкова сигурен, колкото би помислил човек, съдейки по книгите му. През 1977 г. той ми писа следното в отговор на моя въпрос относно дилемата Amanita или Stropharia:
Мога да ви уверя, че аз също съм си задавал този въпрос. Когато през 1967 г. бяхме с Роже Хайм в Индия, в Симлипал, щата Ориса, ми разказаха за една гъба, растяща в кравешкия тор, който съответстваше точно на Str. cubensis, включително и по психоактивни свойства. Моят информатор каза, че всички я избягвали. Останах с впечатлението, че той самият не страда от подобни скрупули. Обеща, че ще ни донесе от тези гъби, но макар и да останахме още няколко дни, повече не му видяхме очите. Впрочем бяхме отишли в Индия със съвършено различна цел. В този смисъл е необходимо да се провери как стоят нещата със Str. cubensis, и то не само в Индия, а и по целия свят. Естествено, в Индия би трябвало да я има в изобилие. Но дали тя има някакво отношение към сомата — това вече е друга тема. По мое мнение опиянението с Str. cubensis, както и с други псилоцибни гъби, би било по-силно, отколкото с A. muscaria. Може би това ще е една от темите, които ще включа в следващата си книга.
Впоследствие обаче Уосън отхвърли тези предположения.
Един по-приемлив аргумент
Тъй като аргументите в полза на Amanita са доста измъчени, аз смятам, че тази идея е най-добре да бъде забравена. Стената от текстуални и езиковедски доказателства може да изглежда солидна на някои, но в нея зейват не малко пробойни. Затова пък можем да предложим една далеч по-приемлива възстановка на случилото се в онази далечна епоха. 

В своята прародина на север от Черно море индоевропейците вероятно са практикували някаква религия от шаманистичен тип, доста сходна с базиращия се на Amanita шаманизъм, характерен за коряките, чукчите и камчадалите от Североизточен Сибир. По това време индоевропейците са били съседи с някои угро-фински народи, за които можем да предположим, че са имали богат опит с мухоморката.
През шестото хилядолетие преди Христа в Европа вече отдавна е имало уседнали земеделски култури, както и градски цивилизации в плодородните речни долини в Близкия изток и хълмистите равнини на Мала Азия. Някъде по това време започва и индоевропейската колонизация на азиатските степи и пустини. Решаващо се оказва опитомяването на коня, станало най-вероятно в евразийските степи на север от Черно море. Ако опитомяването на добитъка в Африка е подготвило почвата за употребата на халюциногенни гъби, то това на коня не само е увеличило мобилността на индоевропейците, но е ускорило и налагането на мъжкото господство и поминъка, разчитащ най-вече на грабителските набези и отвличанията. Колелото, открито за първи път в подножието на Кавказките планини, където се срещат степи и гори, скоро се разпространява сред всички индоевропейски племена. Разполагащи вече с коне и колесници, те започват да се придвижват в три основни посоки: на запад към зоната на уседналите земеделски култури, на изток към Централна Азия и на юг към езерото Ван, където пък се натъкват на градските култури от Мала Азия и иранското плато. Последните са били отдавна изградени по тези места и свързани с някогашната си югозападна родина, люлката на човешкото съзнание в африканските савани. Употребата на псилоцибин е била утвърдена практика, стара колкото самите култури.
Индоевропейците
Каквото и отношение да са имали индоевропейците към Amanita в своята първоначална родина, най-логично е да предположим, че Ведите са били създавани в продължение на столетия, докато тези народи са се придвижвали към Индийския субконтинент. През този период индоевропейците покоряват и асимилират пастирските народи от долините, през които минават. При контактите си с тези култури те опознават за първи път чудодейните свойства на сомата и невероятната мощ, таяща се в псилоцибина. И ако Великата майка е отхвърлена в полза на ранния ведически пантеон, а партньорският модел — заменен с мъжкото господство и патриархата; онова, което е било открито и обожествено по време на номадската фаза, а именно гъбата, сега се превръща в Сома, гръмотевицата на Индра.
Наистина в предните глави аз развих тезата, че употребата на псилоцибин е била позната в праисторическа Африка и Мала Азия, но доказателствата в нейна полза все пак са твърде фрагментарни. Но откриването на онзи съд с двете усмихнати антропоморфни гъби, изваян преди 2500 години, подсказва, че в най-скоро време ще разполагаме и с по-конкретни свидетелства. Впрочем подобни обекти с форма на гъби, издялани от зелен камък, са откривани и в Югославия.
Колкото по на изток мигрират индоевропейците, толкова повече се променят и климатичните условия. Вече ги няма умерените температури и обширните пасбища, които са идеалната среда за Stropharia cubensis. Вероятно са били използвани други гъби като нейни заместители и най-предпочитаната от тях може би е била тъкмо Amanita muscaria, тъй като вирее и при по-хладен климат, психоактивна е (колкото и спорно да е това), и най-вече е с характерна окраска.
Тази теория създава и някои проблеми. На първо място идва липсата на доказателства за наличието на Stropharia cubensis, както и на други псилоцибни гъби в Индия. Но и Amanita muscaria се среща рядко там. Предполагам обаче, че при едно по-щателно изследване ще се окаже, че Stropharia cubensis фигурира в местната флора. Впрочем последвалото общо засушаване в целия регион от Северна Африка до Делхи ни пречи да направим що-годе прецизна възстановка на древните култури, когато те са били в своята младенческа възраст, а в земите им са падали обилни дъждове.
               

Религията на псилоцибната гъба, чието зараждане съвпада с това на човешкото самосъзнание в африканските савани, може да се окаже най-старата религия на цялото човечество. В основата на всичките й по-късни модификации в Близкия изток стои култът към Богинята и почитането на едрия рогат добитък, а той на свой ред се корени в един изключително древен обичай — човекът е използвал псилоцибните гъби, за да изпада в екстаз, в който границите на егото изчезват и субектът се слива с обекта на своя култ, т.е. персонифицираната растителна матрица на планетарния живот. 

                     

Двете глави на орела, всъщност, са чакрите манас и сома. Изобразени са със сини кръгове. Ако прочетете за муладхара чакра в индийската литература, ще разберете, че тя е изобразена с четири листенца. В нея властва татвата притхви и тя е с квадратна форма. Квадратната форма при снимката на орела е повече от очевидна. Плюс това, в краищата на квадрата се виждат и четирите листенца.., но в тази снимка са представени като вълни. Групите вълнички, намиращи се между двата кръга са 42. Прибавени към тези от квадрата и вълничките стават общо 46. Двете крила на орела представляват още 2 вълни… и така общият брой стана 48. Това число /48/, е точният брой на листенцата, намиращи се в чакрите, описани в индийските учения. Това е очевиден факт, че авторът на двуглавия орел е представил в своята творба целия чакров комплекс в човек.




http://budha2.blog.bg/technology/2016/08/14/zvezdniia-chovek-soma-i-naslada-visokotehnologichnite-somi-n.1470586

 

Храната на боговете