Раменната кост на Пелопс, и лъкът на Херакъл.

01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”/Омир не е грък a е меон, меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи.
Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес.
Това е причината в Илиада нито веднъж да не е употребена думата варвари./. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.

02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.

03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.

04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.

05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.

06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.

07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).

08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия. 

 09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.

10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.

11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).

12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.

13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.

14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.

15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров.

Илион, наричан още Троя

През 486г. пр. Хр. тронът на Персийската империя е наследен от Ксеркс, син на Дарий І и внук на Кир ІІ, основател на империята и родоначалник на династиято на Ахеменидите. Две години по-късно цар Ксеркс потушава въстанието в Египет, след което предприема поход срещу Елада по суша и море. На съвещание на царския съвет по повод на предстоящия поход, Ксеркс казва: „Ако ние покорим атиняните и техните съседи, обитаващи земята на фригиеца Пелопс...” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 08). Пелопс, героят от „древногръцката” история и митология, не е „древен грък”, а е фригиец!?/Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци.Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват./. И този фригиец дава името си на целия полуостров, докато по името на Ахей се назовава само една от областите му! Кой е Пелопс? Син е на царя на Сипил Тантал и на Диона. Град Сипил се е намирал в подножието на едноименната планина в Мала Азия. Херодот го нарича фригиец, Павзаний – лидиец („Описание на Елада”, Книга V. Глава 01. 06), а Страбон пише за него: „Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него” („География”, Книга VІІ, Глава 07. 01). Независимо дали Сипил е бил лидийски или фригийски град, населението на региона е било близкородствено. Херодот предава древна легенда, според която „Мис и Лид са братя на Кар” („История”, Книга І. 171), т.е. мизийците, лидийците и карийците са родствени племена с общ произход. Родствени с тях са и фригийците, част от общия Балканско – Анатолийски суперетнос, наричан от елинските хронисти „траки”. Самите фриги в старо време се преселват в Анатолия от Балканския полуостров. За това свидетелстват Страбон и Херодот. „Планината Бермион също е някъде в този район (в района на Македония); в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.” (Страбон, „География”, Фрагмент 25).„По думите на македонците, когато фригийците живели заедно с тях в Европа, те се наричали бриги. След преселението си в Азия, изменили и името си на фригийци.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 73.). Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. „Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.). Баща на Тантал е бил самият Зевс, цар на богове и хора, майка му Плуто е била дъщеря на речен бог. В митологията подробно се разказва как Тантал като любимец на боговете редовно бил канен на трапезата им и как веднъж решил да ги изпита, като им поднесе за ястие своя син Пелопс. И как Пелопс бил съживен от Хермес по заповед на Зевс. Според древна легенда Троя е основана от Ила, син на Дардан и внук на Зевс. След като спечелил голямо състезание във Фригия, получил като награда петдесет фригийски младежи и петдесет девойки. С тях основава град Илион, наричан още Троя. Фригийски младежи основават града в областта Дардания.

 

 Затова по името на своя легендарен родоначалник, Зевсовият син Дардан, троянците са се наричали и дардани. Както по името на даден човек се дава название на общност от хора или на географска област, така и имената на тези общности и области се прехвърлят като лични имена на хора от тези общности. Две имена от сборника с български лични имена на братя Миладинови може да учуди много хора, намиращи се под властта на българофобската пропаганда. А това са имената Дардан и Дардана, пропуснати в по-късните сборници с имена. Но пък фамилията Дараданов, произхождаща от Македония/Преди да стане обособена политическа единица, Македония е била смятана за част от Тракия . Омир никъде не споменава името Македония, въпреки че говори за тракийски принцове, градове, коне, мечове и златни чаши – повечето от които се отнасят до района на Солун, тоест в сърцевината на македонската област. Страбон, който е писал почти хиляда години по-късно, говори за част от “Тракия, която сега се казва Македония”. Анякои средновековни автори говорят за Македония, когато всъщност имат предвид събития, за които от други източници знаем, че са се случили в източна Тракия/ , съществува и до ден днешен в България. Освен в Анатолия, област Дардания е съществувала и на Балканите. Територията й била разположена северно от Сердика. В източните покрайнини на тази Дардания се намира българският град Троан. Сведение за троянците получаваме от устата на самият български цар Калоян. В отговор на поучителните слова на папския нунций, отнасящи се за троянците, които в резултат на Троянската война се преселили в Апенинския полуостров и основали великия Рим, цар Калоян заявява в прав текст: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди! В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия...

Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир/Самият Омир не е грък е меон, а меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи./ град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със старобългарската дума илъ-кал, тиня. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.

Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..



Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html Името на Пергам се обяснява българската дума праг, чието първоначално значение е високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена

Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.

Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от езиковедите като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в земите ни река Каменица.

Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.

http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm

Не само топонимите и хидронимите са доказателство за това, но и материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “...Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”

В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни

https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU



Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.  
Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър, всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.

Съществуват и исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).

Тези данни обаче не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис. Разселването на бялата раса явно тръгва от Троя, Тракия. Основание за тези съмнения дава факта, че скандинавците далеч не са първите, които извеждат родословието си от Троя. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
history.rodenkrai.com/new/legendi/sagite_na_vikingite_i_tqhnata_vryzka_s_troq_i_trakite.html  

 Докато британците, обявявайки се за наследници на Еней, претендират за родство едновременно с троянци и римляни, то скандинавците не се блазнят от славата на Римската империя, т. е. тук може и да не става въпрос за така разпространеното тщеславие. Техният родоначалник, троянецът-трак Тор (бог-гръмовержец в митологията им) си живее в Тракия и тя е негово кралство. Следва дълга родова линия все по тези земи, докато не се стигне до богоподобния Один (върховен бог в скандинавската митология; между другото според нея Тор е негов син, а не както тук - Один е наследник на Тор).Според някои исландски саги, скандинавските народи – или така наречените викинги (нормани, варяги, рус и т.н.) – също претендират за родство с троянци и траки.
Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет), прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skбldskaparmбl; Език на поезията) и Хататал (Hбttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи.от този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Юrърheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Юrър) е "сила".По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.Трябва да се отбележи, че в древността скандинавците са стояли на много по-ниско ниво на развитие от траки, скити, келти и римляни. Организираното земеделие и скотовъдство пристига в северните германски земи две хиляди години след като се е появило в Тракия. Скандинавската Бронзова Епоха започва повече от хиляда години след тракийската, а желязото навлиза в бита на германските народи, около седем века по-късно отколкото при тракийските халиби. Последната промяна в древното германско общество настъпва през Късната Античност. Появяват се ново изкуство, нови оръжия и погребали ритуали...Неотдавна норвежката изследователка Лоте Хедеагер представи теорията си, че хуните са повлияли до такава голяма голяма степен скандинавците, че може да се говори за ново германско общество. Независимо от нея Дейвид Фоукс лансира идеята си, че древния бог Один е всъщност хунския благородник Улдин, който е дошъл в Скандинавия през V-ти век заедно с армията си. На това ранно хунско нашествие Фоукс приписва нетипичния за германските народи ген Р1 а1 сред скандинавците. Трябва да се отбележи, че най-стария вариант на този ген се намира на Балканите. Това за съжаление е пропуснато от Фаукс. Той също нарича погрешно жертването на кон в гроба на благородник азиатска традиция. Явно не е осведомен, че най-ранните погребения от този тип са в черноморските степи.
Саксо Граматик е бил прав донякъде считайки Один ( хунът Улдин според Фаукс) за чародей, смаял скандинавците с уменията си. Според Йордан хуните са потомци на древни магьосници, така наречените халируни. Разбира се магия е твърде разтегливо понятие. За примитивните народи всяка непозната технология е чародейство, а тези способни на изключителни деяния са наречени богове. Хунския лък е изпращал стрели на триста метра, за германите това е било истинско чудо. Украсените със злато и скъпоценни камъни хунски мечове са изглеждали като божествени атрибути. Докато германите са живели в схлупени къщурки, украсените с дърворезба просторни хунски домове са будели истинско възхищение. Умението на хуните да правят медовина и други питиета непознати на германите също допринасят за високата репутация на предците ни, на които се е гледало като на богове. Според Снори градът, от който са дошли боговете се намира там където река Танасквил ( Дон, наричана още Танаис в древността) се влива в Черно Море. Йордан нарича тази област земите на българите. Като богове освен Один са споменати Балдер, Видар, Вали, Ходер. Техните имена напомнят на нашите Балдьо, Видор, Въльо, Едрьо.Тур Хайердал също доказва, че създателите на викингската култура са дошли в Скандинавия от Черноморските степи и долното течение на река Дунав. Този извод той прави въз основа на сравнение на находки от земите на траки и скити и такива от Скандинавия, но от доста по-късен период.
Между другото градът на боговете в скандинавската митология се нарича Ас-гард. Ас се тълкува като Бог, дума сродна на етруско-пеласгийските думи аис –Бог, аисна-божествен. И двете са свързани с нашите ясна, ясно, яснота ( светлина). Явно става дума за древно божество на светлината. Самата дума Бог е едно от имената на слънцето. Частицата гард се тълкува като град. И тя принадлежи на палеобалкански език. Същата дума е както пеласгийската горт-град и тракийската горд-град.
В скандинавската митология е много известен сюжетът за войната между боговете Аси и боговете Вани. След дълга вражда, накрая те се помиряват и се сливат. Ако приемем този мит за отглас от действително събитие, то тогава пък е любопитно кои са Ваните. Няма точен отговор, но в Сага за Инглингите от цикъла "Земният кръг" (Heimskringla), където между другото също се говори за азиатски произход на асите, се уточнява къде се намира земята им Ванахайм - край устието на Дон, тоест Северното Черноморие. Та кои ли са ваните? Войната започва Один, който първи хвърля копието си по войската на ваните. Ваните отблъскват асите и ги обсаждат в Асгард. В крайна сметка войната завършва с мир и размяната на заложници като гаранти за спазването на мира. От страна на ваните при асите отиват Ньорд и децата му Фрейр и Фрея, а от асите отиват при ваните Хьонир и Мимир. Впоследствие ваните са асимилирани от асите.
Тази война е първата разпра, която ознаменува края на Златния век (времето на мир и благоденствие) и поставя началото на събитията, които според пророчествата в скандинавската митология ще доведат до Рагнарьок.
Подобни митове за война между боговете има в древноиндийската митология (войната на девите (боговете) с асурите) и в древногръцката митология (Титаномахия). sparotok.blogspot.com/2014/03/blog-post_23.html Керамично парче или част от маска, намиращо се в Кърджалийския музей. Централния орнамент от него, напълно сътоветства на централния орнамент от щита на Аудан/ Один. Вие, обяснете как един привидно скандинавски върховен Аз или Бог, притежава щит, чийто символ е свързан с района на Кърджали;))) Бог Один:на коня се извисява бог Один, а на щита се виждат ясно Плеядите (ок. 7 век ). Один пръв хвърля копието си по войската на Ваните. 

Тор богът на гръмотевиците - тракийски герой ?

Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н. Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.

Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора. Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е

Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди. Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ

Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие. Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.

В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.

През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания. Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleю – герой и старошведската heliю-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен. Тракийски конник от град Стоби Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи. Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.

В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.

Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус. Карта по Херодот, "Описания".

С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
Древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Осем коня от Летница - сребърен съд

Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.

В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци. Триумфално шествие на Дионис .

(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.) Тракийски херос от музея в Истанбул

Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди. Скитски конник от Мламово Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.

Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине. Тракийски конник от Tekirdag Museum

Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.

Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.

Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог. Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.

Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.

bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blogid=226217 

Златния Пегас открит през 1973 г. в землището на с.Вазово. Виж тук > Родното място на коня е Тракия 


Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ

Виж тук >Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност                           

Микенската империя божествено родословие

          

Векове наред Микена се е развивала в сянката на могъщия Аргос, управляван от Данайската династия. По името на Данай аргоският народ се нарекъл данайски. „... Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 06.09). Аргос, управляван от династията на Данаидите, бил главният град на Арголида. Но славата му бива засенчена, когато властта в Микена е поета от династията на Пелопидите.При управлението на цар Агамемнон, внукът на цар Пелопс, Микена се превръща във водеща сила в целия Егейски регион. Всички царе на Пеласгия, от Тесалия до Атика и островите, са били васали на микенския владетел. Във васална зависимост са се намирали всички големи центрове като Атина, Спарта, Аргос, Тива, островите в Йонийско и Егейско море, остров Крит, та чак до Кипър и малоазийското крайбрежие без Троя.Така царят на Микена Агамемнон, син на Атрей и внук на фригийския цар Пелопс, владеел над пеласгите, нарекли себе си ахейци, населяващи Арголида и Лакедемон. Древната пеласгийска (пелгарска) митология, незаслужено и безпочвено преименована в „древногръцка”, ни разкрива най-близкото родство на тракийската аристокрация, произхождаща от Хермес, с потомците на Дардан и Лакедемон – дарданците и лакедемонците, произхождащи от самият Зевс. Т.е. троянците и ахейците са два народа с общ произход, близкородствени, с твърде близка култура и език. Ила, синът на Дардан, основава Троя, довеждайки със себе си сто фригийски младежи и девойки с пряк фригийски произход са и Агамемнон и Менелай. Да обърнем поглед и към Спарта- „Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон... А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот...” (Павзаний, „Описание на Елада”, Книга ІІІ, Глава 01.01). Лелегите са известни от древната история като силен мореплавателски народ, близкородствен с карите или пък техен клон. „Карийците пристигнали на материка от островите. В дълбока древност те били подвластни на Минос (Мина), наричали се лелеги и живеели на островите.” (Херодот, Книга І, Глава 171). Дълбоката древност, в която е царувал синът на Зевс и Европа, е ХVІ век пр. Хр., време на разцвет и могъщество на Критската цивилизация. Корените й се откриват 1 200 години по-рано, в далечния ХХVІІІ век пр. Хр., почти едновременно с египетското Древно царство. В тези далечни времена, предшестващи с дванадесет века появата на Пеласгия, лелегите населявали островите и владеели моретата. След залеза на Критското могъщество, те се преселват в Анатолия, смесвайки се с родствените им карийци.Внукът на Лелег – Еврот, нямал мъжко потомство, а само една дъщеря – Спарта. За нея се оженил Зевсовият син Лакедемон, давайки своето име на цялата област. По неговото име местното население на областта приело името лакедемонци.Интересни са родствените връзки на Лакедемон. Негова майка е нимфата Тайгета, дъщеря на титана Атлант, който имал седем дъщери, родени от Плейона, дъщерята на Океан. Нейната сестра Мая е майка на Хермес от Зевс. Друга нейна сестра е Електра, родила от Зевс сина си Дардан. От връзката си с Посейдон Алкиона ражда цар Хирией от Беотия, а Келено става майка на Лик. Стеропа и Арес са родители на Ойномай, а Меропа става съпруга на Сизиф. Цар Лакедемон, наследил на трона цар Еврот, основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – царица Спарта. През това време, към началото на ХІ век пр. Хр., населението на Лакедемон се променя. Дорийците нахлуват в Пелопонес. Древното население на областта, нарекло четири века по-рано себе си ахейци, под натиска на нашествениците, се преселва на север, в Егиалея – земята на йонийците. И двата народа са част от коренното население на Пеласгия, преименована в Пелопонес по името на фригийския цар Пелопс, внук на Зевс. Въпреки преселенията, легендите остават живи в народната памет. Следващият спартански владетел, известен на Павзаний, е Амиклас, внук на Еврот, живял към началото на ХVІ век пр. Хр. Негов правнук е Йовал, женен за Персеевата дъщеря Горгофона. Техни синове са Тиндарей, Хипокоонт и Икарион. Зет на Тиндарей става Менелай, син на Атрей и брат на микенския цар Агамемнон.
Микена, както и близките градове Тиринт и Пилос, били защитени от масивни каменни стени. Високи 7,50м и широки 4,50м, тези стени били изградени от циклопите.Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. След завладяването на остров Крит от ахейците през 1450г. пр. Хр., ахейската цивилизация под въздействието на критската, започва своя възход. Завоеванията и пиратските набези донасят на ахейските царе огромни богатства. Богатството води до разкош и развитие на изкуството и културата.
Въпреки, че не достига нивото на критската култура, на която подражава, културата на пеласгийската микенска цивилизация заема водещо място по онова време в целия регион и оставя богато наследство на възникналата векове по-късно млада елинска цивилизация. От целият Егейски регион единствено неподвластен на Микенската империя остава Троя, градът на дарданите. Именно синът на Дардан, цар Ила, прогонва дядото на Агамемнон и Менелай, цар Пелопс, от фригийския град Сипил. Сега вече е става възможно внуците му, властващи в земите на древните пеласги и придобили огромна мощ, да си върнат това, което им принадлежи, разширявайки Микенската империя.

antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/

Играта и галактиките

             

В материалите на Матрицата 5 непрекъснато споменавам Играта и начина, по който тя се прилага към Висшите Аз, свързани и с пътищата на едновременните и с пътищата на последователните инкарнации. Земята е центърът на Играта в тази Галактика тъй като е планетата за едновременно инкарниращите се Висши Аз. Информацията, която давам в Матрицата 5, се отнася за ТАЗИ Игра на Земята от трета плътност. Играта се провежда в галактика Млечния Път.

В института на Монро имахме упражнение, което ни отвеждаше далеч отвъд нашата галактика. От чернотата отвъд поглеждах наляво и надясно. Видях различни галактики и в двете посоки. Това, което става в тези галактики, са ТЕХНИТЕ версии на Играта, която се играе от други Висши Аз тръгнали по пътя на едновременните или последователните инкарнации.

По-просто казано, ако вие играете Монопол на една маса, други играят друга игра на друга маса, трети пък – трета игра на трета маса и т.н. – така едновременно се играят различни игри. Всяка маса е една галактика. Игрите са различни, НО всяка има основни цели – да набави преживявания и да се излезе от Играта. Ако играете Игра А, не можете да отидете до Игра С. Вие (вашият Висш Аз) е избрал коя от наличните игри да играе.

Във всяка галактика има централна планета/система за едновременно инкарниращите се Висши Аз, на която те напредват. Основните преживявания са едни и същи, но средата съществено се различава. Всички ние можем да имаме достъп до информацията от всички галактики, когато е необходимо, но след като сте имали Събудена Финална Инкарнация тук. Вашата концентрация и фокус са тук, а не в другите галактики.

Съществуват много интересни неща относно това, което става „там”. За да ги оцените напълно, трябва да приключите вашите цикли като Напреднали тук. Нуждаете се от тази мъдрост и зрелост, за да се справите правилно с информацията. Не ни остава много време преди да трябва да се придвижим напред.

Вал Валериан

И двете половини - К. Г. Юнг

                          

Когато едно вътрешно положение не се осъзнае, то се случва навън като съдба, т.е. ако индивидът остане недиференциран и не осъзнае противоречието в себе си, светът трябва да изобрази конфликта, като се раздели на две половини.“ К. Г. Юнг, „ЕОН“, с.81

Обикновено добрата половина остава в нас, а лошата се представя извън нас. В не по-малка степен обратното също е валидно – ние да сме въплъщение на злото, малоценното, нищожното и низкото, а външният свят да олицетворява нашата прекрасна и проектирана навън половина. Както казва Юнг, нашата Сянка съдържа не само изтласкани негативни психични съдържания, но също толкова и позитивни. Това, което я характеризира като Сянка, е нейната неосъзнатост. И тъй като психичното здраве означава цялостност и интегритет, ако искаме да сме психично здрави, е добре да я осъзнаем. Един начин за това е като разпознаем в събитията от външния свят – случки или хора, които са източник на проблеми и трудности за нас, които ни дразнят и пораждат осъждане (или обратното – силно привличане и възхищение) – проекциите на несъзнавани вътрешни съдържания.

По-горният цитат от Юнг е особено важен за мен, защото дава идеи как да вървим по пътя на индивидуацията , интегрирайки отхвърлените и неразпознати части от себе си. За мен той е не само интересна теория със съмнителна практическа приложимост, а нещо, което постоянно виждам в живота си. Най-отчетливо го видях в периода, когато имах трудности в партньорството с моя приятел. Бях му много ядосана за много неща, но най-вече за това, че е егоист. Въпреки цялото си психологическо знание, с което бях въоръжена, аз продължавах да се чувствам жертва в нашите отношения и не успявах да се справя с вътрешния глас на обвиненията, които сипех върху него. Знаех, че ако той не промени своето поведение, аз трябва да поема отговорността да се разделим, но „нещо“ ми пречеше да го направя. Стоях разпъната на кръст от безсилието си да променя нещата и същевременно липсата на готовност да го напусна. И така, докато не узря момента да реша този конфликт.

Това, което го отключи, беше един откъс от книга, където се казваше, че отговорността за състоянието на партньорските ни връзки не е по равно, т.е. петдесет процента. Там се казваше, че нашата отговорност, всъщност, е на 100%! Всеки е отговорен на сто процента за своята част от взаимоотношението, с други думи дали да го напусне или не, а ако не го напусне как да участва в него. И това е така, защото ние привличаме партньори, които да въплъщават неосъзнатите и изтласкани в нашата психична Сянка аспекти, така че да може да ги изживеем по един приемлив за нас начин.

В моя случай това означаваше, че поради вътрешните си забрани да бъда егоист, аз потисках тази част от себе си и я изживявах като имах партньор, който да въплъщава това качество и за двама ни. След като замислих аз наистина открих, че е така. Колкото повече аз бях настроена на вълната да се съобразявам с неговите желания, толкова повече той не се съобразяваше с моите. На едно дълбоко подсъзнателно ниво скачените съдове на нашето партньорство регистрираха силен дисбаланс на разпределението на егоизма във връзката ни. И за това отговорна бях аз. Това не означаваше, че съм отговорна за неговото поведение. Това означаваше, че съм отговорна за това да съм във връзка, в която съм неудовлетворена, защото не получавам това, което искам, но не мога да я напусна. И „нещото“, което ме държеше, беше нищо друго, освен отхвърлената „друга половина“ в мен, за чието изживяване имах нужда от човек, който да я въплъщава.

Както обикновено, когато човек се свърже с отговорността, а не с обвинението или самообвинението, идва енергия за действие и промяна. След като реших, че не е честно само той да бъде натоварен да изразява егоизма на двама ни, а аз да играя ролята на грижовната и добрата, започнах да си позволявам да показвам егоизъм и аз. Беше ми трудно, но след като разбрах къде е основното предизвикателство за мен във връзката ни, започнах да работя само върху своята част от уравнението. Престанах да се съобразявам постоянно с него и започнах да правя нещата, които са важни за мен безотносително дали имах неговото разбиране и подкрепа. Усещах, че това е истински важното за мен в този момент – да се науча в реална партньорска връзка да изразявам набутания в психичната ми сянка егоизъм.

Вече не вземах решения дали ще се разделяме или не. Знаех, че ако след като си науча урока, се стигне до раздяла, вече ще мога да я направя без сътресения, защото ще съм се справила със скритата причина, която ме е държала дотогава в плен. За мое огромно изумление точно тогава той започна да се променя, проявявайки знаци на загриженост и внимание, които толкова дълго време бях чакала. От дистанцията на времето сега мога да си представя колко любящо е било от моя страна да започна да бъда егоист, защото така му бях дала възможност той да си позволи най-сетне да преживее и загрижената част от себе си – същата тази, която до този момент беше предимно мое владение.

Ако използвам езика на Юнг, светът вече не трябваше да се разделя на две половини, за да изобрази вътрешния ми конфликт. Той стана вътрешен. Външният конфликт, който до този момент беше между мен и моят партньор, вече го нямаше. На негово място имаше вътрешно напрежение, породено от усилието ми да бъда осъзната, решавайки всеки един момент как да проявявам потиснатата част с егоизма си по зрял и отговорен начин. Това напрежение обаче беше много по-добро от безсилието, което изпитвах преди това, чувствайки се жертва. То беше творческо, защото ме развиваше и разширяваше и аз знаех каква е посоката. Но най-важното беше, че изчезна моята осъдителност към егоистите. Вече знаех, че те са част от играта на дуалност и, ако идват в живота ни, това значи нещо за нас самите.

„Само завършената личност знае колко трудно е за човека да понася самия себе си. Затова от християнска гледна точка, поне по мое мнение, няма какво да се възрази, когато някой се смята задължен да изпълни възложената ни от природата задача за индивидуацията и признаването на целостността и завършеността. Когато го прави осъзнато и целенасочено, той избягва отрицателните последици на изтласканата индивидуалност, т.е. когато доброволно поеме върху себе си цялостността, няма да може да му се наложи да се сблъска с нея въпреки волята си и в отрицателната й форма. “ К.Г.Юнг, с. 80, същата книга

Г.Сидоров за особеностите на контакта с елемента огън

               

Панча Бхута и групата на фините елементи – Танматра

Елементът огън в много народи от древни времена беше смятан за свещен, защото беше свързан с нашия светилник, с древните ведически слънчеви култове на Светлината. Интересна информация по тази тема получи от един сибирски старейшина руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров. Ето какво можете да прочетете в книгата му "Наследството на белите богове":
- Знаеш ли защо по време на Ведическите празници се запалват огньове? - показа купчината дърва пазителят.
- За да може плазмата им да предаде информация за това, което се случва тук на Земята, до силите на сътворението.
- Точно така, но има един детайл, който забравяш. С помощта на огньовете циркулацията на слънчевата енергия Слънце-Земя-Слънце се затваря, това е много важно. От нашето светило, чрез топлина и светлина тече информация към Земята.
- Каква?
- От хората малцина са наясно с този поток от сила и знания, те се използват на чувствената равнина от растения и животни, а не от хора. Но само човек може съзнателно да освободи енергията на Слънцето и запълвайки я със своята информация, да я върне към светилото.
- Защо точно към него? - изненадан попитах.
- Тъй като Законът за подобието работи по този начин, един от общите закони на Вселената: подобните се стремят към подобни. Тук става дума за честоти: близките честоти се интегрират в едно цяло. Ще поговорим за този закон по-късно, сега се интересуваме от възможностите на живия огън и човека. Само човек може да запълни пламтящия пламък със своята информация, никой друг на Земята не е способен на това. Тази информация автоматично, според Закона за подобието, се стреми към светилото и от него, засилена многократно, се втурва все по-навътре във Вселената.
- Оказва се, че Слънцето е един вид мощен трансформатор?
- Нещо такова. В допълнение, светилото има своя собствена интелигентност, която филтрира информацията, идваща към него. Безполезна или злонамерена не преминава по-нататък - това е законът.
- Какъв механизъм!
- Защо ти разказах всичко това? За да знаеш за свойствата на огъня, не само празничния, но и всеки друг. Ето защо, когато огънят гори, не трябва да ругаеш, забранено е да лъжеш, да бъдеш зъл, алчен и подъл. Огънят е контролиращ нашето поведение, той има право да накаже човек и да го насърчи за добро дело.
- А какво да кажем за огньовете на Инквизицията? - попитах аз. - Хората са били изгорени живи на клада и огънят служи като палач.
- Палачите бяха онези, които осъдиха хората да бъдат изгорени, младежо. Огънят не е виновен за това, че има свойството да превръща всичкото органично вещество в енергия. Но трябва да знаеш, че докато изгаря невинни хора, огънят винаги е нанасял чрез своите съзнание и сила удари върху здравето на онези, които го принуждавали да го стори, поради което инквизиторите умрели като мухи. Този факт накара католическата църква да отхвърли такава екзекуция. Спомни си Жак Моле, последният магистър на ордена на тамплиерите: именно на кладата той проклина и папата, и краля на Франция. Защо го е направил на кладата? Би могъл да прокълне двамата и в затвора, но той знае добре качеството на огъня. В резултат на това юдейско-християнският егрегор не могъл да спаси нито единия, нито другия, и двамата протегнаха крака след няколко месеца".
Както можете да видите, контактът с елемента на огъня има свои собствени характеристики и дори запалвайки обикновен огън трябва да знаете, че той не харесва лъжци, злобари, глупаци и продажни твари. Менталният контакт с този космически елемент ще бъде още по-опасен за човека, ако той не се е отървал от цялото това наследство на паразитната система. Но може искрено да помолите огъня да ви отърве от паразитите и отрицателните им програми и установки. Вярно е, че за това е необходимо да се постигне специално променено състояние на съзнанието.

Сърцето ръководи артериите, затова, когато температурите постепенно се повишават, елементът огън в човешкото тяло се качва нагоре.
СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА СЪРЦЕТО ( 11 – 13 часа )
Как да разберем, че в сърцето има натрупани токсини?

1. Сърцето и езикът са взаимно свързани, така че ако по езика ви често се появяват ранички, това е знак, че огънят в сърцето ви е в излишък.

2. Ако по челото ви се появяват пъпки, това също е знак за натрупан излишен огън в сърцето.

3. Когато сърцето не може да изхвърли токсините, тогава започват да се появяват нарушения в съня, усещане за стягане в гърдите, бодежи и т.н..

Най-благоприятните часове за изчистване на сърцето са между 11 и 13 през деня, когато енергията в меридиана на сърцето е най-активна.

Как да направим това? 

1. Изпийте чаша горещо какао.

Какаото е богато на полифенол и може да помогне на метаболизма, да заздрави сърдечно-съдовата система, действа благоприятно на сърцето, намалява нивото на холестерина.

2. Масажирайте точката Шао фу(少府穴).

Тази точка се намира по меридиана на сърцето, на дланта между костта на четвъртия и петия пръст.Когато сгънете пръстите в юмрук, мястото на тази точка остава точно под върха на кутрето.Когато масажирате точката не трябва да чувствате болка, затова не натискайте прекалено силно. 3. Дишайте дълбоко, за да релаксирате.

В часовете, когато се активира меридианът на перикарда, легнете и се отпуснете.Поемете няколко пъти дълбоко въздух.Свийте пръстите на краката, бройте до три и ги отпуснете.Повторете това с всяка група мускули по тялото.През цялото време дишайте дълбоко.

4. Създайте си навик да си давате кратка почивка по обяд.

Активните часове на меридиана на сърцето са по обед.Затова избягвайте да се натоварвате физически през този период от деня.По-добре помедитирайте или подремнете, но обедният сън не трябва да надвишава един час, за да не нарушите вечерния си сън.

Изчистване на червата

СТРАЖА НА МЕРИДИАНА НА ТЪНКИТЕ ЧЕРВА ( 13 – 15 часа )
Червата са най-голямата микро-екологична среда в тялото и имат пряка връзка с това колко време ще съхраните младостта си.

Какво подсказва, че имаме натрупани токсини в червата?

1. Пъпките по брадичката показват, че са се натрупали токсини в червата, които не могат да се изхвърлят от организма.

2. Ако не успеете да изхвърлите токсините от червата, натрупаните отрови в тялото могат да образуват над 120 вида отрови.Това може да предизвика бързото стареене на кожата, лицето да загуби блясъка си, бръчките да станат повече, да се появят петна по кожата.

Най-подходящото време за пречистване на червата е между 5 и 7 часа сутринта.Тогава енергията в меридиана на дебелото черво е най-активна.

Как да изчистим червата от натрупаните токсини?

1. Яжте водорасли

Според специалистите по ТКМ, богатите на йод морски водорасли може да ускори обмяната на триглицеридите и да възпрепятства окисляването на кръвта, да улесни отделянето на отпадъците от червата.Освен това водораслите са нискокалорични, богати на фибри и могат да ускорят работата на червата.

2. Масажирайте точката Тиен шу(天枢穴)

Тази точка е тясно свързана с червата.Въздействието върху нея може да ви помогне да се справите както с диарията, така и със запека. Намира се на три пръста от двете страни на пъпа.Масажирайте я с въртеливи движения с върха на показалеца от 50 до 100 пъти обратно и по посока на часовниковата стрелка.

3. Махове назад с краката ще стимулират работата на тънките черва.

20 минути след като се наобядвате, направете няколко маха назад с ходилата.Това ще подобри перисталтиката на червата.Освен това ще ви помогне да се справите със сънливостта след обяда и ще повиши жизнеността и работоспособността ви.

4. Пийте повече вода.

Най-добрият начин да накарате червата да изхвърлят натрупаните отпадъци е да пиете много вода на големи глътки.Когато преглъщате по-бързо, това ще стимулира работата на червата и ще се избавите от мазнините и токсините.

A. Тюняев: от самолетите под вида на същите тези кемтрейлс разпръскват "интелигентна" нанопрах

A. Тюняев: от самолетите под вида на същите тези кемтрейлс разпръскват "интелигентна" нанопрах

Руският писател, независим изследовател и учен, редактор на политическия вестник "Президент", член на руското философско дружество, президент на Академията за фундаментални науки А.Тюняев изрази интересна хипотеза, че с помощта на кемтрейлс става разпръсване на "интелигентна прах", която представлява наночипове - наноструктурирани метало-силициеви устройства, чиято цел е да придобият контрол върху умовете на хората и биороботите, които са доста подобни на хората и чието контролиране става чрез Wi-Fi мрежи. Точно за да се подобри ефикасността на такова управление, се получава засилено разпространение на 5G.
Ето какво каза той в едно от своите изказвания: "От самолетите, под формата на тези химични следи те разпръскват интелигентен нанопрах и той спокойно влага в организма на роботите всичко, което се изисква от Ротшилд и Рокфелер. А ние сме изненадани защо либералите са толкова добре организирани и винаги се придържат към една и съща линия на поведение.
Един от нежеланите ефекти на "интелигентния" нанопрах е, че той генерира енергия. Забелязах това, докато работех върху книгите за кръвните групи: всички групи кръв с добавки към еритроцитите генерират енергия и я инжектират директно в клетката. Това се появява във всяка клетка на тялото. Но това е само кръв. А ако вземем предвид междуклетъчното пространство и всички други течности и среди на тялото, където нано-компютрите имат време да проникнат, се оказва, че те осигуряват тялото с излишна енергия ...
Разбирайки вашите въпроси за здравето, отговарям: да, този "интелигентен прах" може да убие здрави човешки клетки, защото този "прах" е истинско оръжие. Просто "световното правителство" нарича такива масови убийства - случаи на "птичи грип" ...
Така че, мисля, сега сме наясно: кемтрейлс са пръскането на водни суспензии от наночипове върху популациите на хора и роботи, чиято цел е да контролират роботите, както и да унищожават хората. Проучих военната част от този проблем още в института: от тези разпръснати наночипове се създават микроскопични устройства, които работят в група, т.е. наночиповете работят като части от един мрежов организъм. Те създават в тялото на получателя информационна мрежа, способна да изпълнява определени задачи.
Докато вярващите чакат момента, в който дяволът започне да им поставя "клеймо на челата", "световното правителство" вече е поставило всичко в тях. При това във всеки еритроцит, във всяка от клетките им. Тези "Дяволски печати" се пръскат от самолетите. Ентусиасти са изследвали с микроскоп това, което се извлича от кемтрейлс - странни влакна и елементи от някакво "фолио" се появили там. С обичайния микроскоп нищо не може да се види. Размери по-малки от 5 нанометра. Но не случайно Анатолий Чубаис пое контрола над нанопромишлеността. Какво би могло да бъде по-добре от това - да се контролират милиарди подчинени роботи чрез наночип ...
Така наречените Ротшилд възнамеряват да нанесат единен удар на бялото човечество, като поставят роботи срещу него. Контролът се осъществява чрез разпръсване на "интелигентния" прах. Роботната комуникация се поддържа от 5G ... Има ли роботи или не? В мрежата се появиха много видеоклипове, където хората се държат странно - те буквално "висят" (като компютър) и тогава започвате да разбирате: защо ви е необходим този 5G формат. Има много такива роботи, които наистина са много подобни на хората, но "висят" като примитивни "ютии".
Хипотезата, разбира се, не е неоспорима, но е достатъчно логична, което до голяма степен обяснява масовото използване на кемтрейлс (особено в западните страни), увеличаването на заболеваемостта и намаления имунитет при хората и появата на голям брой приличащи на хора, които се държат доста странно - напомнящи за лошо конструирани и периодично "висящи" роботи. Но такива биороботи могат да бъдат идеални слуги на световния паразитен "елит", които, за разлика от хората, са по-непретенциозни и трудно могат да предизвикат бунт срещу властта на световните паразити.
Тези паразити водят истинска война срещу човечеството, което с появата на напълно контролирани биороботи стана ненужно за тях. Но въпреки това, паразитите се опитват да превърнат в биороботи и част от човечеството. И това се случва чрез пръскането на "интелигентния нанопрах" и повсеместното разпространение на вездесъщите 5G мрежи, които наистина не са необходими за нуждите на човечеството, а за изпълнението на плановете на враговете му.




По материали от Интернет