Срещата в Рияд изважда Путин и неговия режим от изолацията/Пета колона в Европа/НАТО

 

Далия Грибаускайте, президентката на новопокръстената в еврото Литва, си е високопоставена комунистка, сменила боята, но не и нрава. Другарката Далия Грибаускайте никога не е напускала КПСС. След отделянето на Литва направо влязла в ръководството на Литовската комунистическа партия. Сетне я писали „демократка“ и даже беше заместник-председателка на Европейската комисия и комисарка…

Бившата министърка на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска е новият заместник генерален секретар на НАТО. Това съобщиха представители на военния алианс във вторник.
Новината идва, след като бившият министър-председател на Нидерландия Марк Рюте зае поста генерален секретар на НАТО на 1 октомври.

   

Петата колона е инструмент за подронване на единната позиция на ЕС и всяване на раздор

Динамиката в Италия има доста прилики с българската политика - виждаме разделение в политиката и в обществото

Петата колона се състои от много елементи и тя е инструмент за подронване на единната позиция на Европейския съюз с цел всяване на раздор, така че да не се стига до единна позиция спрямо Русия. 

Диалог от гледна точка на Путин трудно може да се случи, когато се пращат оръжия и има единна позиция. Путин се опитва да работи билатерално – чрез вътрешни актьори, стимулирайки дебат, стимулирайки определени партии, част от хибридната война и от петата колона.

https://bnr.bg/horizont/post/101654357

Срещата в Рияд изважда Путин и неговия режим от изолацията

Путин имаше свой човек начело на НАТО, когато нападна Украйна...

Столтенберг„Стеклов“ - кодовото име, с което се използва в досиетата като информатор на КГБ. Какво да кажа за министерството на войната на невидимото световно правителство – НАТО? То е предвождано от норвежкия комунист, евреина Йенс Столтенберг.От юношенска възраст той членува в комунистическите организации.На всичко отгоре е бил вербуван за агент от зловещото съветско КГБ. Агентът му псевдоним е „Стеклов“. Нали знаете шпионската максима: Веднъж ченге, завинаги ченге! Преките началници, водещите офицери на генералния секретар на НАТО – средното болшевишко название – се намират на „Лубянка“ в Москва!

Възмутен, през 1970 г. д-р Георги Михов Димитров – Гемето пише: „Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на големите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като виждам, че се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се дава на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който първа започва съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помага на полския народ през 1956 година? Защо не му се помага сега, през декември 1970 година? Защо не се помага на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?“[Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 229.] „Влюбен съм“ в двойните стандарти и лицемерите. Твърде отдавна не ме учудва както преди, които най-силно крещят за нещо винаги, са на противната страна. Известно е от древността. Достатъчно образован и опитен, един от главните теоретици на двуличието – Николо Макиавели, е формулиран, че ако искате да започнете войната, най-добре преди това да призовавате за мир.

Нали не сте забравили, че домъкнаха другаря Дянков от… Световната банка. Там се подвизавал в компанията на „дъщерята на полка“, другарката Сталинка „Кристалина“ Георгиева. У дома и двамата са получили тежко болшевишко възпитание. „Хер Флик“ е изпълнител на Ловешката езикова гимназия, която беше школа за кадри на Държавна сигурност. След известно време се е водил „преподавател в Харвард“, понастоящем „борецът срещу Русия“ Дянков, Симеон Денчевич, е ректор в Руската икономическа школа (РИШ) в Москва! Преди това през май 2012 г. Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)! По ново време Путин, Владимир Владимирович, беше приятел с всички западни лидери, включително с Обама, Барак Хюсеинович, Меркел, с Ангела Хорстовна, с Камерън, Дейвид Иън-Доналдович и т.н. А по ново време Виктор Орбан беше заел доста напушена, да не река – враждебна позиция, по посока на Русия и нейния „цар-батюшка“!

Марк Рюте: Путин не би посмял да атакува страната от НАТО Яростна и разрушителната атака чака Москва, ако го направи...плейбек ГРУ.

Асиметрични сценки, под диктовка на Коминтерна/Хомоинтерна/,Военно-промишленият комплекс (Military-Industrial Complex) и ядрената мафия.

Няма никакви доказателства, че шефът на НАТО Марк Рюте е казал, че ще изхвърли САЩ от алианса, ако Тръмп предаде Украйна на Русия. Цитатът води до прокремълски сайтове и канали в Telegram. Рюте всичко каза след изборите на 5 ноември, че очаква с нетърпение да работи с Тръмп.

Едно от най-големите "постижения" на световната ядрена мафия е повсеместното убеждаване на целокупното земно население, че ядрената физика е нещо много сложно, трудно разбираемо, непостижимо и "не е за бедния ми мозък". Но истината, естествено, е точно обратната. Ежесекундното внушаване на хората, че тази индустрия е талкава сложна цели едно единствено нещо - прикриване на същноста на НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЗВЪРШВАНО НЯКОГА от хора срещу хара. Парадокс, а и шанс това престъпление скоро да бъде прекратено е, че то е насочена в равна степен не само срещу всичко живо на земята, но в равна степен то е насочено и срещу самите извършители и ползватели на плодовете му.

Така жадувания от ЯМ елемент Плутоний не се среща на Земята, поради което те са построили ядрените реактори, за да си го произвеждат, а за да не бият на очи истинските им цели са ги нарекли "за мирни цели", използвайки сраничния продукт - топлина.
Не е известно, а и нямя как да баде, при строгата конспирация на тази индустрия, колко тона Плутоний до сега е произвела световната ядрена мафия, но със сигурност се знае, че продуктите на деление (високо-радиоактивните и дълго (над 100 000 години) живеещи вече превишават много над 300 000 (триста хиляди) тона и продължават да се трупат със скорост 1 килограм за минута, за цялото земно кълбо. Както ви казах и по-горе, те застрашават в равна степен не само вас, но и тези, които ги произвеждат.

https://gikotev.blog.bg/drugi/2014/02/19/prosto-za-nai-goliamoto-prestyplenie-sreshtu-chovechestvoto.1240226

Теза:Рюте каза след изборите на 5 ноември, че очаква с нетърпение да работи с Тръмп.

Антитеза:Марк Рюте: Путин не би посмял да нападне страна от НАТО Яростна и разрушителна атака чака Москва, ако го направи...хихиихи 

Синтеза:Шефът на НАТО: Ще учим руски след 5 г., ако не вдигнем парите за отбрана

Музикално произведение с невероетна хултурна стойност. Осембитовата музика е "вълшебна", а вокалните умения на певеца са отвъд похвала. !!!
Песен за руския президент спечели сърцата на македонците. Песента „Македония плака за Путин“ („Zaplakala Makedonija za Putin“), посветена на руския президент Владимир Путин, буквално „взриви“ интернет пространството, като стана невероятно популярна в социалните мрежи на страната. Освен това той оглави класациите на много местни радиостанции. В песен на поета Александър Джепаровски, посветена на популярна песен от Илинденското въстание (въстанието на македонското население срещу Османската империя през 1903 г.), руският лидер е призован да спаси Македония от ЕС, НАТО и САЩ, а Путин отговаря, че със сигурност ще „спаси македонците от американския дявол“, щом „уреди работите в Сирия иУкрайна“.

Кувера, като Пазаител на Северът в Европа и Азия. Нагите от юг са негови вечни врагове. Първоначалното значение е "не да гонят зли духове", а нагите от югът(Патала-лока), имаща географско изображение на юг-(Ланка)Лемурия и на запад-Мезо-Америка. Кувера(Кубера) е асоцииран с Кубрат, тъй като носи името на неговия син. В епохата на Кали нагите от юга се местят на север в днешна Русия.

След Съединението, предложеният от Русия за български княз Иван Аксаков, пише през декември 1885 г. в бр. 24 на вестник „Русь”:

„Всяко тържество на българите е смърт за Русия.”,

на което Захари Стоянов отговаря:

„В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост…

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя!…“

Днес, през призмата на времето и опирайки се на безспорните факти, днес, когато знаем истинските цели на руския империализъм и неговата пълна приемственост по отношение на методи и средства, независимо дали е царски, съветски или съвременен олигархичен, цели, явно заложени и декларирани в секретните им договори и неотлъчно преследвани вече век и половина, можем да допълним въпроса КОЙ?!, който Захари Стоянов задава преди 131 г. и ясно да видим и техните съвременни аналози в една пълзяща експанзия, руиниране, обезличаване и превземане на българската държавност.

КОЙ нахлува по българските земи и завлича десетки хиляди българи в „омразните руски пустини“ (цитат от Раковски) при всяка от войните си с Османската империя ?!
КОЙ не признава Българската църква и Българската екзархия и обявява схизма против тях през 1872 г.
КОЙ провали образуването на голяма и сплотена българска държава, провали Цариградската конференция и заложи основите на Берлинския договор?!
КОЙ даде Добруджа на Румъния?
КОЙ даде Пиротско и Нишко на Сърбия?КОЙ остави умишлено Македония, Родопите, Беломорието в Османската империя?!
КОЙ разпокъса България и образува измислената васална държавичка Източна Румелия?
КОЙ си постави временно военно управление, а после назначи за министри руски генерал-губернатори, които веднага сключиха убийствени договори за източване на България?!
КОЙ задължи България да плаща издръжка за „руския окупационен корпус”, както сами си го наричат в чл. 8 на временния Сан Стефански договор и го преписват буквално в чл. 22 на Берлинския договор ?!
КОЙ получаваше тази издръжка, плащана от българския народ до 1902 г. и равна на 24 % от бюджета на държавата ?!
КОЙ организира преврати и метежи, финансирани с парите от „окупационния дълг”?!
КОЙ изпрати убийците на външния ни министър Вълчович и Стефан Стамболовъ?!
КОЙ не призна Съединението !?
КОЙ поиска още 10 милиона златни лева, за да признае едва през 1909 г. Съединението и ни принуди да изплащаме и окупационния дълг на т. нар . Източна Румелия ?!
КОЙ нападна България през 1885 г., ?!
КОЙ нападна България през 1913 г.,?!
КОЙ нападна България през 1916 г., ?!
КОЙ нападна България през 1944 г.?!
КОЙ взриви църквата „Света Неделя” през 1925 г.
КОЙ обяви официално „македонска“ нация и език през 1934 г.?!
КОЙ окупира България след 1944 г. и държа тук тристахиляден окупационен корпус, чиято издръжка беше по-голяма от бюджета на България?!
КОЙ организира Кървавия Божик на 7 януари 1945 г. и изби над 20 000 българи в Пиринска и Вардарска Македония, защото не се отказаха от своето българско име ?!
КОЙ постави марионетно правителство, което угоднически обслужваше окупаторите, докато избиваше цвета на българската нация?!
КОЙ източваше България 4 десетилетия и я задължаваше да си предава селскостопанската продукция под себестойност, докато плащаше за руския газ и петрол над международните цени?!
КОЙ взе целия златен разерев на БНБ в периода 1960 – 1964 г. ?!
КОЙ ни задължаваше да му изкупуваме остарелите технологии и въоръжение и то срещу долари?!
КОЙ натрупа 10 милиарда долара външен дълг?!
КОЙ постави марионетен режим и уби десетки хиляди българи, а други десетки хиляди хвърли в лагери и затвори!?
КОЙ създаде, организира, контролира и закриля ВИС, СИК, Мултигруп, мутрите, организираната престъпност?!
КОЙ фалира и източи 300 милиарда лева от 12 български банки през 1996 г. ?!
КОЙ домъкна мадридското чучело?!
КОЙ ни „продава” най-скъпия газ ?!
КОЙ ни дере със свръхнадценка при горивата, докато държавата ни получава най-малко средства от най-ниския акциз в Европа?!
КОЙ създаде КТБ още през 1988 г. по Живково време и после наливаше в банката парите на държавните ни предприятия, за да се финансират с тях паразитни порлитически проекти и обръчи от фирми на ДПС ?!
КОЙ създаде ДПС, още по времето на НРБ, чието ръководство още от създаването му е изцяло от доказани агенти на ДС – верни слуги на Кремъл ?!
КОЙ създаде СДС, НДСВ, ГЕРБ ?!Атака, Възраждане, Величие...
КОЙ предложи Пеевски !?
А Борисов ?! А Корнелия ?! А Каракачанов и Волен ?! А Доган ?!Копейкин...
КОЙ предложи Радев и Герджиков !?
КОЙ прибира от България годишно по 20 милиарда лева (¼ ОТ БВП) за най-скъпия газ и горива, с надценка, която ощетява България с поне 5 милиарда лева годишно?!
КОЙ е собственик на БТК, Булгартабак, Виваком, търговски и аптечни вериги, хотели и хотелски вериги?!
КОЙ ни „продава“ два безсмислени реактора за милиард по договор, подписан от безродни мекерета, на българска държавна заплата, но работещи за руските служби?!
КОЙ източи 4 милиарда лева от КТБ?!
КОЙ окупира и бетонира вече половината ни Черноморие?!
КОЙ владее над 30% от икономиката ни?!
КОЙ управлява и назначава българската олигархия и кому служи тя?!
КОЙ пише закони, които обслужват монопола и картелита?!
КОЙ владее медиите, телевизиите ни, та не задават въпроса КОЙ?!
КОЙ ?!

Трите най-ранни оригинални албански азбуки

 

Има две форми на времеви източници за документиране на оригиналната албанска азбука. Единият, първият, е чрез оригиналните документи на тези азбуки, които се съхраняват в архиви и колекции. Има стотици страници от това естество. А другото, второто, е чрез писмени описателни свидетелства, като хроники, каталози и други подобни. Такива са две бетонни

За азбуките на албанския език е писано сравнително много. Но азбуките със специални албански букви, поне досега, заемат по-малко място в сферата на албанистиката и в тази на общественото мнение. Това характерно явление в развитието на албанското литературно творчество представлява особено измерение в албанската културна еволюция. В този текст се занимаваме с тези азбуки в най-ранния момент от появата им, като засягаме максимално обстоятелствата, които са ги превърнали в реалност. Фокусът ни ще бъде върху 17-ти и 18-ти век и ще бъде обърнато специално внимание на източниците от онова време, включително новооткрит нов източник, който помага да се осветли техният произход.

Оригинални азбуки по документация

Има две форми на времеви източници за документиране на оригиналната албанска азбука. Единият, първият, е чрез оригиналните документи на тези азбуки, които се съхраняват в архиви и колекции. Има стотици страници от това естество. А другото, второто, е чрез писмени описателни свидетелства, като хроники, каталози и други подобни. Такива са две конкретни, както ще видим.

Преди 1800 г., която също представлява периода, обхванат тук, са тези три специални азбуки, които са оцелели чрез оригинални документални материали от XVII и XVIII век: 1) Елбасанска азбука, вероятно от c. XVII, досега оцелял само в ръкопис от 60 страници, който се съхранява в Генералната дирекция на архивите в Тирана; 2) Азбуката на Берат, най-ранната от 1731 г., която е запазена в три малки фрагмента от няколко места в централна Албания, в триъгълника Фиер-Воскопое-Елбасан; и, 3) Азбуката на Тодхри, най-ранната от 1780 г., документирана в около 800 страници материали от края на XNUMX век до началото на XNUMX век. Засега наблюдавано само в Елбасан.

Както казахме, от този период, т.е. преди 1800 г., има две описателни свидетелства, за които не знаем със сигурност дали говорят за горните азбуки или за други, които не са открити до днес. Описанията са важни, особено защото говорят за имена на автори. Свидетелствата са: 1) Свидетелството на Анастас Мехили (ок. 1675–1725), който говори за Козмай от Дуръс, който преди смъртта си, т.е. преди 1702 г., е дал своя принос в писмеността на албанския език със специални букви, като Кадъм на албанците; 2) Свидетелство от Георгиос Завирас (1744–1804), който в своите библиографски бележки, в запис от 1761 г., говори за Григорий от Дуръс като изобретател на оригинална азбука на албанския език, с която превежда Новия и Стария завет. Това е много известен параграф, често цитиран от този автор.

Това първо свидетелство от Михил, тъй като е най-старото, ще се опитаме да го използваме като ключ към един цялостен и всеобхватен подход към феномена на появата на тези азбуки точно в този период, който съставлява сърцевината на този текст. Неизвестно на обществеността преди 2014 г., свидетелството на Mëhilli отваря пътя ни да бъдем освободени по-късно в хронологично третиране на всички източници, споменати по-горе.

Първото описателно свидетелство: Козмай от Дуръс

Фрагментът от Mëhilli беше обявен за албански списък през 2022 г. и все още не е пресят изцяло. Тази част от информацията, която ще представим изцяло, идва от книга, отпечатана около 1710 г., но останала непубликувана (или неразпространена) по време на съставянето. Творбата (или поне частта за Козмай) може да е написана преди тази дата. Неговият автор Anastas Mëhilli Makedonasi (ок. 1675–1725) е виден елинист на своето време, член на Бранденбургската академия, основана от Лайбниц. Томът на книгата, който ни интересува, няма фронтиспис и е известен като Надписите, въпреки че по съдържание изглежда като някакъв трактат върху елинизма. Той се съхранява в микрофилмирано копие в Академията на Атина, докато единственото оригинално копие изглежда е изгубено. Гръцкият изследовател Харалампос Минаоглу през 2014 г. публикува пълната транслитерация на микрофилмираните страници от тази книга, включително фрагмента за Козмай. Следователно не всички страници от книгата са оцелели на микрофилм; липсващи части след стр. 216 и фронтиспис, заглавна страница. Ето защо дори точната датировка и името на тома остават открити въпроси.

След контакт чрез електронна поща Минаоглу щедро сподели две сканирани страници, които говорят за албанския език и албанската азбука на Козмай. През 2022 г. направихме първи опит да преведем параграфа за Козмай от този текст. Тук го даваме изцяло и по-разширено. За този превод искрено благодарим на професорите Дори Кирджази и Аристотел Спиро. Откъсът е следният:

„Хората на албанците, които са доволни от използването на гръцки букви, все още нямат [писменост] свой собствен език до днес. Те обаче са способни на образование и не са напълно лишени от него. Самите те, когато ги попитат със смях къде, по дяволите, са се скрили техните писма и писания, отговарят същото, както Лугерио Бузбеу описва в четвъртата си книга, където разказва за турците във връзка със скитите през Константинопол: „Как да кажа онази мъдрост, която всички други народи са записали в книги, те са я усвоили, сякаш са им изяли книгите. Затова, когато се наложи, те го изваждат като на статив и го говорят като от вроден източник.” Това е хубава черта и на нашите албанци. Обаче, за да поправи този техен недостатък, един учен човек, Козма Кипърски, който беше известен също като светец пазител на епархията на Дуръс, положи много усилия. И ако природата не му беше поставила границите на дългата старост, може би нищо не би му попречило да се прояви като Кадъм на албанците, украсил езика им с буквите на хармоничния човешки глас. Техният език има много особен характер (букви?) и напълно различен от езиците на съседните народи. Те (да ви дам няколко примера просто за забавление) наричат ​​Бог "бог". Така че това "за Бога" също е "за Бога" на техния език. Vuk / Buk е "хляб", uj е "вода". Често срещан поздрав сред тях е "hi che [e]rhda", което означава "добър ден", което си пожелават, когато се срещнат.

Известни са сравнително много данни за космополитния живот на Козмай от Дуръс, който тук е наричан Кадъм на албанците, украсили езика си със специални знаци. Така че той е добре позната фигура. Роден е на 15 юни 1643 г. в Тунис под името Костандин Мавруди. Баща му Дхимтри е от Солун, а майка му Елизабет е от Кипър. Той е записан в Колежа на Свети Танас, администриран от Propaganda Fide, в Рим на 11 ноември 1660 г., въпреки че е надминал обичайната възраст за обучение там. След като е назначен за дякон на 9 май 1663 г., поради здравословни причини той прекъсва обучението си през август следващата година на 26-ти. След динамичен и вълнуващ живот, служейки и работейки между Ориента и Запада — Рим, Кипър, Париж и Тунис — на 25 май 1682 г., на 39-годишна възраст, той се установява в Елбасан, където работи до края на живота си. Дълго време служи като надзирател (игумен) на манастира Свети Йоан Владимир, на няколко километра от град Елбасан. И тогава, на 24 януари 1694 г., той е назначен за архиепископ на митрополията на Дуръс. Не знаем защо Козмай беше решил да отиде в Елбасан; изглежда, че историческата близост на Охридската патриаршия до Римската курия е била фактор. Козмай, след като е назначен за митрополит на Дуръс, продължава да служи в манастира Свети Йоан Владимир до смъртта си на 15 януари 1702 г. Той умира в Дуръс в къщата на местен жител и е погребан в църквата Свети Георги в Дуръс. . Така че каквато и азбука да е измислил Козмай за албанците, тя трябва да е била преди 1702 г., когато природата е „определила границите на дългата му старост“. Това прави тази азбука, т.е. оригиналната азбука на Козмай, най-ранната известна албанска азбука до днес. Каква е тази азбука?

Азбука на Елбасан и Анонимен на Елбасан

Изследователят Минаоглу, т.е. изследователят, открил фрагмента от Михил, въз основа на факта, че имаме работа с активно присъствие в манастира на Йоан Владимир близо до Елбасан, смята, че делото на Козмай, което се споменава тук, трябва да е азбуката, използвана в Аноним от Елбасан. Какво представлява новата хипотеза за тази азбука. Тази азбука, която идва от списъка на тези три азбуки, запазени от споменатите източници, е известна също като азбуката на Елбасан и се използва в албанския текст на кодекса, известен като Аноним на Елбасан. Това е една много малка тетрадка с общо шестдесет страници, от които 58 са на тази азбука. Открит е през януари 1949 г. сред бележки и материали, събрани от манастира Свети Йоан Владимир в Елбасан. Като съдържание се състои от фрагменти от Евангелието, преведени на албански с тази оригинална азбука от четиридесет букви, включително лигатури. Първите изследвания върху него са направени от Dhimitër Shuteriqi (1949) и Injac Zamputi (1951), които (с помощта на колеги) дешифрират текста и откриват фонетичните стойности на знаците на азбуката. Тъй като е документ без дата и без подпис на автора, те му дават името Аноним от Елбасани. През следващите години и десетилетия са направени първите сериозни опити за датиране на документа и за намиране на автора, от които две са основните хипотези: тази на Dhimitër Shuterić, който определя датата като края на 1761-ви век и като автор елбасански свещеник с името Papa Totasi (по-късно Теодор Богомили) (по-късно Теодор Богумилин), където датата, но не и авторът, беше съгласувано и от Инджак Зампути; и вторият от Mahir Dom, който дава година XNUMX като дата на Anonymous и авторът е типографът на Voskopi Grigorin e Durrës. И така, тук имаме първия опит да съпоставим архивни доказателства с описателни доказателства.

Второто описателно свидетелство: Григорий от Дуръс

Нека се спрем малко по-обширно на Григорий от Дуръс, а именно на второто описателно свидетелство за специална албанска азбука. Бележката на ранния гръцки колекционер Георгиос Завирас (1744–1804), която накратко споменахме по-горе, сред неговите библиографски резюмета, на датата 1761 г. поставя Григори от Дуръс като издател на произведенията във Voskopoja и „преводач на албански на новото и старото с азбука по негово собствено изобретение“. Тази част от информацията, добре известна на учените поне от началото на XNUMX век, гласи изцяло следното:

„Григорий от Дуръс, ученик на Йоан Х., написа службата на Седемте светии, т.е. Кирил, Климент, Методий и Наум... която беше публикувана във Voskopoja; [трактат] за дни, месеци и години; канон на уратите за Свети Наум, различни писания; и преведе Стария завет и Новия завет и ги написа с албански букви, които той сам измисли“.

Докато произведенията на Григори, споменати тук от Завира, са добре документирани и запазени от всеки от няколко Ксомбла в библиотеки, архиви и колекции (повечето отпечатани във Voskopoja); последният, за превода на албанските завети, остава загубен досега. Това е причината, поради която през 1968 г. Махир Доми предложи Анонимите на Елбасани да бъдат фрагмент от въпросната работа — като се има предвид, че съдържанието на Аноними е съставено от части от свободни преводи от учените. Разбира се, тогава Доми не разпозна показанията на Михил, а само тези на Завира. Същият този Григор, който е бил главният типограф на Воскопойската печатница поне от 1731 г., когато е засвидетелствана най-старата книга, отпечатана там. Григорий, който се подписва в произведенията като Григор Констандини, а понякога и Григор Воскопожари, от 1748 г. - поне за няколко години - служи като митрополит на Дуръс (същото като Козмай) и се казва, че е отседнал в известния манастир на Йоан Владимир. Не бива обаче да се омаловажава фактът, че неговите следи в този манастир никога не са открити. Dhimitër Shuteriqi публикува по-задълбочена биография за него, но която никога не е била критикувана през 1987 г.

Доскоро свидетелството на Завира беше единственото описание на ранна оригинална албанска азбука. Въз основа на хипотезата на Дом, изследователят Робърт Елси също публикува подробна статия по този въпрос през 1995 г., където свидетелството на Завира представлява основният аргумент за датиране и намиране на автора на Anonymous. Годината 1761 е дадена като референтна дата не само за азбуката, но и за ръкописа на Анонимния от Елбасан. Но всъщност, ако разгледаме внимателно фрагмента от Завира, виждаме, че тази дата е малко странна на това място, защото нито една от споменатите книги, които са добре известни, не носи тази дата. Книгите, споменати от Завира, принадлежат главно към годините 1744-1746: докато трактатът за дните, той също знае препечатка в немска печатница през 1768 г. Тъй като Завираси не дава други дати, освен 1761 г., остава неясно какво е имала предвид. Изглежда едва ли възможно или практически произволно тази дата да е точно свързана с албанския превод на Григори, който е посочен последен в списъка на представените творби. Въпреки че фрагментът на Завира е добре известен на обществеността, ясно е, че малко учени са прочели критично значението му.

По следите на идеята за оригинална албанска азбука

Междувременно изследванията върху оригиналните азбуки на албанския език са рядкост, особено тези, които ги третират в една обща теоретична рамка, която условно можем да разглеждаме като холистичен подход за произхода на определени азбуки. Тук трябва да се отличи творчеството на двама автори: Dhimitër Shuteriqi и Robert Elsie, които са може би единствените, които до известна степен са навлезли по този начин в проблема за този феномен. Появата на усилия за създаване на отделни азбуки в края на 17-ти век и особено през 18-ти век не е придружена от никакъв обяснителен текст на времето. Въпреки това, общ контекст може да бъде извлечен и от други текстове, от анекдоти, от разкази от времето, които говорят тук и там за албанската азбука. Най-показателен е анекдот, записан в края на 19 век в гръцки град, в село близо до Янина, който трябва да произхожда от предишните векове, за които говорим. Беше публикувано преди това от Qirjazi, ние възпроизвеждаме част от него поради темата, с която се занимава: „Когато Бог започна да разпространява буквите от азбуката, хартията все още не беше изобретена и онези, които отидоха да вземат тези букви, ги пренесоха върху зелеви листа и си тръгнаха. Всички хора послушно взеха писмата у дома; Междувременно албанският дезертьор не успя да занесе пакета у дома, защото на По пътя той ожаднял и оставил зелевите листа настрана. Една крава, която пасяла, го изяла. Дори и да ги превърнеш в злато", казал албанецът. "Исках да ти дам по-добри неща, но нямам повече", отговори Бог на човека. "Ако нещата стоят така, нека бъде така. По-добре да остана без буква", отговорил албанецът. „А как ще се оправяте вие ​​и вашето племе без азбука?", попитал Бог. „Ще използваме заимствани", решил албанецът и си тръгнал. Оттогава албанците използват и живеят с нашата гръцка писменост".

Че този анекдот не е изолиран за този разказвач, се вижда от факта, че Сами Фрашери също говори за него в Албания, което е било... през 1899 г., а по-късно и Митруш Кутели в едно от своите писания. Следи от анекдота могат да се наблюдават и от средата на 1688-ми век, в района на Задрима, северно от триъгълника от азбуки, който се третира тук. Католическият мисионер Пиетро-Антонио ди Венеция в хроника, публикувана през 1638 г., носи спомен отпреди десетилетия (1688 г.), в който турски водач в Блинище от Задрима казва за албанците, че дезертьорите „са били изядени от магарешките букви“ (Венеция 353, 1697). Изглежда, че е видение от същия анекдот. Въпреки че е магаре, а не крава, се смята, че е вариация на същата история. Идеята за животното, което е изяло албанската азбука, изглежда е широко разпространена от това време. Френска енциклопедична публикация от XNUMX г., която е на тема Ориент, също съдържа израз, широко разпространен сред османците: „арнаутски дефтери“, което се обяснява като „книгата на албанците“ или начин за учене наизуст за тези, които не знаят нито писане, нито четене. Въпреки че той не говори конкретно за анекдота, в този ред на мисли, а на по-академично ниво на дискурс, може да се види и текстът на Mëhilli за албанците и липсата на азбука у тях.

Връзката на езиците с азбуките и народите трябва да е била особено изразена на Балканите, където почти всеки народ и всеки език е имал своя азбука. Османците са имали арабска азбука; Гърците, гръцката азбука; сърби и българи кирилица и глаголица; докато католиците използват латинската азбука. Но проектът за създаване на оригиналните азбуки не е преодолял това, което е известно като православната албанска среда на Балканите. През 1783 г., след като прекарва известно време в Калабрия, британският изследовател Хенри Суинбърн, пишейки за езика на албанците, който е чувал в тези части, посочва, че въпреки че е специален като език, "той остава без собствена азбука и че много от звуците не са точно представени от буквите на латинската или гръцката азбука."

 Илюстрация на азбуката на Берат, Намик Ресули (1938) Лека, Шкодра

Доказани азбуки и нов подход

Нека разгледаме накратко другите две азбуки от този период, които са засвидетелствани досега.

Бератската азбука: Въпреки че е засвидетелствана само с няколко думи и в няколко документа, тя е важна, защото е най-ранната датирана (курсивът е датиран) досега. Ако се приемат наскоро представените аргументи, датата 1731 е най-късната, когато тази азбука е могла да бъде изобретена. Междувременно значението му се увеличава и от географския обхват в целия триъгълник FierFier, Elbasan и Voskopoja. Тази азбука, според аргументите, които представихме на този семинар миналата година, е била използвана под някаква форма в: Кодекса на Берат от 1731 век; в две гравюри от Нектар Терпо от Воскопоя; и на първата страница или „накратко“ на Anonimi i Elbasani. Следователно тази конкретна тетрадка няма една азбука, а две. Азбуката на Берат е там само в няколко реда имена на първата страница. Като период от време той обхваща приблизително годините 1798–XNUMX. Изобретателят на тази азбука е неизвестен.

Азбуката на Тодхр: Най-разпространената в Елбасан е азбуката на Теодор Хаксифилипит, известна още като азбуката на Тодхр. Около 800 страници с тази азбука са документирани под някаква форма в архиви и частни фондове. Голяма част от тях са запазени до наши дни. Най-старият документ с тази азбука е от 1 юни 1780 г. в кодекс на семейство Попа. Междувременно използването на азбуката Тодри е засвидетелствано до 30-те години на ХХ век. Азбуката е била основно в услуга на православната общност в крепостта Елбасан; което според тогавашните извори е не повече от 80 семейства. Авторът на тази азбука е Теодор Хаксифилипи († 1801 г.), който е служил като учител в училището в Елбасан и е бил религиозен проповедник. Освен него, азбуката е използвана и от семейство Попа, Симон Казанджиу, Хаджи Йосиф Анастаси, Тупе Бала, Петро Шутеричи, Миме Стано, Косте Андони, Папа Партени и др. Тя остава оригиналната азбука на албанския език с най-широко използване сред населението и най-дълго време.

Това, което веднага се откроява е, че в случая с всички тези азбуки и тези изобретатели на азбуки, географски, имаме работа с една и съща среда и може би дори с една и съща общност от православни християнски албанци в триъгълника Елбасан-Воскопойе-Фиер. Втората характеристика, която се откроява е, че изглежда имаме работа с три различни периода, но в хронологична връзка един с друг. Първият: 1678–1702 г. времето на действие на Козмай; Втората: 1731–1798 г., времето на документиране на азбуката Берат, включително годината 1761 от свидетелството на Завира; Третият: 1780 г. нататък, множеството документи от Теодор Хаксифилипи и други, които са писали с неговата азбука. Междувременно сравнението на трите азбуки една до друга, както може да се види от примерите, най-вече не показва голямо приближение между тях, освен в някои случаи между азбуката на Берат и тази на Тодри. Най-голямото сходство се наблюдава при използването на буквите „d“ и „dh“ в Берати в идентична форма, за да се получат „g“ и „gj“ в Тодхри. След това 'c' в Berati дава 'sh' в Todhri. От друга страна, буквата „ë“ може да бъде една и съща и за двете. Като цяло логиката на азбуката Berat и Todhri е сходна. Докато азбуката на Елбасан е напълно различна от двете.

Въз основа на представените доказателства, особено въз основа на хронологичния ред на появата им, Теодор Хаджифилипит може да се нарече изобретателят на азбуката, носеща неговото име. Азбуката на Елбасан може да е тази на Козмай от Дуръс, тъй като е по-добре засвидетелствана в манастира Гьон Владимири в Шиджон близо до Елбасан. Докато така наречената азбука Берат остава хипотетично възможно да е изобретена от Григорий от Дуръс.

Две страници от кодекса на фамилията Попа от Елбасан, ДПА

Посока на нови географски и времеви координати

Това е само една силно хипотетична скица, базирана на някои данни и източници от две различни естества, които бяха представени тук. Тази тема продължава да остава далеч от затварянето си, тъй като описателните източници остават доста оскъдни - въпреки че свидетелството на Михил малко подобри тази ситуация. От друга страна, Козмай, въпреки че се споменава само в примера на Mëhilli, е най-ранният известен изобретател на оригинална азбука за албанския език, с годината 1702 като terminus ante quem. Отвъд трудностите, свързани с липсата на ясни доказателства, контекстуалните доказателства очертават схема, която свързва оригиналните засвидетелствани азбуки с авторите, споменати в записите от онова време. Възраждане, колкото и хипотетично да е, което все пак тества нови времеви и географски координати на историята на оригиналните азбуки на албанския език. Тези азбуки са характерен феномен в историята на албанската култура, тъй като представят, макар и късно, необходимостта от изразяване на езиковата уникалност чрез азбуката. В среда, в която народите се идентифицират с азбука, албанците изглежда са я виждали като важен ключ към формирането на своята идентичност, дори във времето след модерното развитие на националните идентичности.

Текстът е по-съкратена форма на лекцията, проведена на Международния семинар по албански език, литература и култура на 21 август 2024 г.

https://www.koha.net/en/shtojca-kulture/tri-alfabetet-me-te-hershme-origjinale-te-shqipes

Това, което се случи с Косово, ще се случи и с Украйна, агресорът ще бъде реабилитиран

За Тръмп златото в Косово, Путин част от Украйна, Ердоган Ромелия, Саудитска Арабия ще изкупува злато от Тръмп, палестинци в Косово или Албания, албанците/берберите ще работят за Тръмп в Дардания.

Besar Gërgi от Групата за правни и политически изследвания вижда дискусиите, които се провеждат за войната в Украйна, като подобни на тези, проведени през 90-те години за войните в региона. Във вторник САЩ и Русия обсъдиха войната в Украйна на среща, организирана в Саудитска Арабия, където украински представители не присъстваха.

  

 

Gërgi в Interaktiv подчерта, че въпреки ангажимента на други, като например за войните в Босна и Косово, резултатите идват едва след намесата на САЩ. Той заяви, че това, което се случи с Косово, ще се случи и с Украйна.

    

„По някакъв начин това, което се случи с Косово, ще се случи с Украйна, бившият агресор ще бъде реабилитиран, ще бъде разглеждан като вид потенциален съюзник и Украйна ще бъде помолена да направи някои отстъпки на бившия агресор, за да постигне по-траен мир... Цялата тази дискусия за Украйна през последните дни е вид „дежавю“ на войните от 90-те години в нашия регион. Имаше „много“ европейски ангажименти в Босна и Косово, „но там нямаше резултат. Резултатът дойде едва след намесата на САЩ...”, каза той.

Герги добави, че САЩ виждат Китай като най-голямата заплаха за своите интереси и това според него може да ги тласне към съюз с Русия.


„Днес живеем в реалност, в която САЩ виждат Китай като най-голямата заплаха за техните дългосрочни стратегически интереси... В този контекст администрацията на Тръмп вижда Русия като потенциален съюзник по геополитически причини, като се има предвид, че Русия блокира достъпа на Китай до Арктика. В днешните разговори в Рияд потенциалното сътрудничество на САЩ с Русия в Арктическия регион де факто би означавало затваряне на Северния полюс за Китай“, каза той.

Той вижда положителни резултати от дискусиите на 18 февруари в Рияд.


   

„Резултатът от тези преговори ще се определи от реалността на място. Като се има предвид, че Украйна имаше относително успешна война, спря пълната руска окупация, фактът, че Украйна издържа означава, че до известна степен ще има положителен резултат от тези преговори. Но най-вероятно Украйна ще трябва да се откаже от своите максималистични позиции, така че няма да има връщане към границите от 1991 г.“, подчерта Герги.

Както подчерта Герги, „естествено е“, че за да сближат Русия, САЩ могат да направят някои отстъпки и „тук не можем да изключим изтеглянето на американските войски от нашата страна“.

https://www.koha.net

https://www.youtube.com/watch?v=jhw1Pb8_NA8

Косовска Албания, новият ислямски халифат,...дар от Ватикана
Папа Франциск, когато дойде тук, описа Албания, като пример за братство за целия свят.
Бекташите ще имат своя "Ватикана" в Албания
Албанският премиер заяви, че създаването на суверенна единица на ордена на бекташите (мюсюлмански суфистки орден) на територията на Албания няма да засегне териториалната цялост на страната, съобщи Евронюз Албания, цитирана от БТА. Той каза това днес на събитие в Тирана, посветено на 95-годишнината от създаването на Световния орден на бекташите в Албания.
Създаването на това, което албанските медии наричат "държава на бекташите", беше обявено от албанския премиер в края на септември 2024 г. Рама каза тогава, че в Тирана ще бъде изграден "суверенен aнклав в стила на Ватикана".
Бекташите в Албания са шиитско-сунитско течение, което съществува в страната от векове. Албанските мюсюлмани са малко повече от половината от населението, като мнозинството от тях са сунитски мюсюлмани, а бекташите са по-скоро сродни на алевитите в Турция.
Орденът на бекташите възниква в Османската империя през XIII век, но бекташите придобиват политическо значение през XV век, когато орденът доминира в еничарския корпус, припомня Асошиейтед прес. След основаването на Република Турция нейният лидер Кемал Ататюрк забранява религиозните институции, които не са част от Дирекцията по религиозните въпроси, и общността на бекташите се премества в Албания, където се намесват в политиката. Един от нейните членове - Исмаил Кемали, обявява независимостта на Албания от Османската империя през 1912 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Mujer_Mursi_4.jpg/675px-Mujer_Mursi_4.jpg

Арйанка от Косово "се запознава" с култа към Кали от Лемурия

„Черният арнаут“, афро-албанец, сниман от Карол Сатмари в Букурещ, Румъния през 1868 г. Те са били част от албаноговорящата общност в Улцин, Черна гора, произхождащи от османски роби. С течение на времето те се интегрират в местното общество, говорейки албански и практикувайки своите традиции.