Оръжия в ръцете на децата: Милитаризацията на децата в предучилищна възраст в Беларус като част от държавната политика

  

https://www.youtube.com/watch?v=N1tjNBA39CM

Наскоро в Островец, на ден на отворените врати, посветен на 85-ата годишнина на военно поделение 7434, учениците от детска градина № 5 станаха почетни гости, получиха заряд за романтизиране на войната, а някои деца решиха да станат пушечно месо в резултат на събитието.

Събитието предизвика противоречива реакция сред обществеността: децата не само посетиха военна част, но и имаха възможност да държат оръжия в ръцете си - от картечници до гранатомети, които те нарекоха "базуки" по американски начин. Тази година децата от детските градини станаха „най-младите отделения“ на военните, а военното поделение пое патронажа върху обучението на деца в предучилищна възраст.

„Гражданско-патриотично възпитание” чрез оръжие

Сътрудничеството между детската градина и военното поделение започна по инициатива на ръководителя на институцията Елена Съйкович. Тя обяснява, че основният акцент в градината е гражданско-патриотичното възпитание, а сътрудничеството с военните органично допълва тази концепция.

„Помислили сме за дейности и събития не само за деца, но и за възрастни. Например интелектуални игри за военни и градински работници“, казва Сайкович.

За укрепване на връзките с армията детската градина използва извънбюджетни средства за шиене на млади военни униформи за своите ученици. Освен това в обучението на децата ще се включат членове на военно-патриотичен клуб „Единство“.

Деца, оръжия и военни превозни средства

Екскурзията до военното поделение беше запомняща се за децата не само с гледката на военната техника, но и с непосредственото им взаимодействие с оръжието. Децата споделиха впечатленията си как са държали картечници, разгледаха гранатомети и пробваха военни униформи.

„Картечницата е тежка, затова измислиха колан за нея“, казва петгодишният Дейвид.

Много деца изразиха възхищение от видяното. Четиригодишната Ксюша, пробвайки военна униформа, вече е решила, че ще стане войник, като баща си.

Критика на милитаризацията на децата

Случаят в Островец не е първият подобен пример в Беларус. Систематичното въвеждане на милитаристични елементи в обучението на децата започна отдавна: учениците се учат да маршируват, запознават се с военна техника и се организират „полеви игри“. Въпреки това участието на деца в предучилищна възраст е от особено значение.

Експертите подчертават, че подобни събития размиват границата между детството и военния култ, превръщайки децата в обекти на манипулация за укрепване на идеологическия дневен ред. Вместо в игри и творчество, децата се потапят в свят на оръжия и насилие по игрив начин, което може да повлияе на мирогледа и психологическото им състояние.



„Когато децата виждат оръжията като нещо интересно и вълнуващо, това създава опасно отношение към насилието като норма“, отбелязват психолозите.

Какво стои зад това?

Милитаризацията на децата в Беларус отразява не само вътрешната идеологическа политика на държавата, но и нейната подготовка за възможни военни конфликти. Такива програми внушават лоялност към властите на младото поколение, оправдават насилието и укрепват култа към армията.

Обществото трябва да се запита: какво бъдеще искаме да видим за нашите деца? Струва ли си да ги лишаваме от безгрижно детство в името на създаването на образ на „млад патриот“? Случаи като този в Островец са тревожен сигнал, който изисква внимание и разбиране.

В Беларус броят на така наречените „военно-патриотични клубове“, действащи под егидата на силите за сигурност на страната, нарасна значително. Те извършват целенасочена милитаризация и идеологическа индоктринация на младите хора.

През последните години в Беларус бяха създадени много така наречени „военно-патриотични клубове“ за деца и юноши. Почти винаги те са зачислени към конкретни военни части – обикновено Въоръжените сили, МВР или Държавния граничен комитет. В такива клубове децата и тийнейджърите се обличат във военни униформи, учат се как да следват армейските заповеди, да боравят с оръжия, да участват в ръкопашен бой, да научават основите на бой с комбинирани оръжия и др. Децата живеят в казарми, подчинени са на военни ежедневия и са подложени на интензивна идеологическа индоктринация.

Всъщност, вместо да учат в училище и да усвояват мирни професии, децата отделят значителна част от времето си за това да станат професионални войници в бъдеще. В същото време беларуските сили за сигурност увеличават броя на младите хора, набирани в такива клубове всяка година (днес става дума за много хиляди момчета и момичета) и не крият плановете си да обхванат всички беларуски тийнейджъри без изключение с „военно-патриотично възпитание“ (всъщност да милитаризират) .

През декември 2022 г. Сергей Корнев, началник на отдела за морално-психологическа подкрепа на главното управление на идеологическата работа на Министерството на отбраната , каза, че в Беларус вече са създадени десетки военно-патриотични клубове и класове , които се ръководят от Министерството на отбраната, включително във военни части.

„Днес има повече от петдесет от тези клубове, работещи в Беларус “, каза Корнев. – Освен това учебните заведения имат специализирани военно-патриотични паралелки, в началото на учебната година те бяха над 80. Военно-патриотичното възпитание се провежда и в центрове за донаборна подготовка, от които в страната са създадени над 50. Децата могат да получат подходящо образование в Минското суворовско училище и кадетските училища във всеки регион, а военните също извършват образователна работа там .

Освен това МВР участва в създаването на военно-патриотични клубове, в частите на Вътрешните войски са открити много такива структури. До края на 2022 г. те вече са записали около две хиляди деца , съобщи шефът на МВР. В допълнение, Министерството на извънредните ситуации също започна да извършва подобна работа.

Освен това има 755 сдружения с военно-патриотични интереси в общообразователните институции, в които учат 10 970 деца и юноши, и 213 сдружения с 3579 ученици в институции за допълнително образование за деца и младежи . Освен това вече 20 години Министерството на отбраната съвместно с Министерството на образованието провеждат детски военно-патриотични лагери и сборове, а от 2022 г. възобновиха провеждането на военно-спортна игра „Орльонок“ в 120-а механизирана бригада.

Минската военна част № 3214 от специалните сили на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Република Беларус се превърна в своеобразен лидер в областта на „военно-патриотичното възпитание“ на учениците в Беларус. Именно на негова база функционира пропагандираният от държавните медии военно-патриотичен клуб "Рис".

Точно в Деня на знанието, 1 септември , когато всички редовни ученици отидоха на първите си уроци в училище след ваканцията, в Минск във военно поделение № 3214 се проведе тържествено събрание на личния състав на бригадата. На събитието присъстваха командването на вътрешните войски, наемнически инструктори на ЧВК "Вагнер", ветерани, ученици от военно-патриотични клубове и поканени гости от други служби за сигурност.

Заместник-министърът на вътрешните работи – командващ Вътрешните войски генерал-майор Николай Карпенков поздрави присъстващите с 81-ата годишнина от създаването на бригада специални сили. Който не пропусна да се похвали: „Вземайки предвид нажежената обстановка през изминалата година, ние направихме сериозни промени в нашата работа и променихме значително нашата организационна и кадрова структура. Военно поделение 3214 стана най-мощното и многобройно във вътрешните войски. … За една година военната част се трансформира в специални сили на вътрешните войски с обща численост почти 2 хиляди души. Глобалните структурни промени откриха нови възможности за подобряване на нивото на бойна и специална подготовка. В момента в нашия учебен център се провеждат интензивни тренировки с инструктори от ЧВК Вагнер .

Генерал-майор Николай Карпенков ще се обърне отделно към инструкторите от ЧВК „Вагнер“ и им изказа специални думи на благодарност за предаването на боен опит. Командирът на Вътрешните войски отбеляза и работата на ръководството на бригадата по военно-патриотичното възпитание на младежта: „Вие излязохте като флагман и локомотив на развитието на това направление и станахте отличен пример за всички наши съединения и военни части. Разбирайки колко важно е сега да се борим за бъдещето, а това са нашите деца, вие работите извън служебните си задължения и отделяте огромно количество време за работа с тийнейджъри .

Всъщност тържествената част завърши с празничен концерт, който включваше и демонстративни изпълнения по ръкопашен бой на същите тези юноши – възпитаници на военно-патриотичен клуб „Рис“.

Оказва се, че учениците и тийнейджърите се приучват към военния живот и се обучават по военни специалности не от военни преподаватели (които имат разбиране за учебния процес и как работи психиката на детето) , а от щурмовици на беларуските специални части, както и наемници от ЧВК Вагнер. Тоест хора, които станаха известни с брутални престъпления срещу цивилни в Африка, Сирия, а също и в Украйна. Да припомним, че вагнеровците вече са официално признати за престъпници от много страни. Например още през януари тази година САЩ признаха ЧВК Вагнер за престъпна организация. А в Беларус тези хора бяха наети да предадат своя опит на беларуски тийнейджъри.


Нашата домашна помощ:

Военна част № 3214, известна още като 3-та отделна Червенознаменна бригада със специално предназначение, е част от структурата на вътрешните войски на МВР и е базирана в район Уручие на Минск. Командва се от полковник Дмитрий Микша. В края на 90-те години на миналия век Микша ръководи разузнавателна рота на специалните сили в рамките на същата част. Известно е ( властите не крият особено това ), че компанията на Микша се е занимавала с „издирване и ликвидиране на бази на „Руското национално единство“, „Белия легион“ и „Беларуската партия на свободата“.

Войниците на бригадата са специално обучени за разпръскване на масови прояви. Демонстрация на такова разпръскване беше показана на Александър Лукашенко по време на посещението му във военно поделение през юли 2020 г. В знак на протест срещу насилието на силите за сигурност през 2020 г. някои бивши военнослужещи от поделението демонстративно захвърлиха униформите си.

https://nash-dom.info/115425

Милитаризация на децата в Беларус и подготовка на деца за участие във военни действия на страната на Русия

Беларуският режим винаги е възприемал беларуските граждани като цяло и в частност беларуските деца като възобновяем ресурс за решаване на своите социални, политически и икономически проблеми. Например детското робство все още се практикува активно в затворите (деца, осъдени по член 328 за незначителни ненасилствени престъпления, свързани с наркотици), а държавата активно използва Указ № 18 за дисциплиниране и изнудване, както и робски труд на беларуски самотни майки, които се оказват в животозастрашаваща ситуация. Нещо повече, втората страна на Указ № 18 (и, очевидно, в бъдеще – член 328) е политическата репресия: тя се използва за изнудване и натиск върху обществено и политически активни жени, които участват в протести срещу режима на Лукашенко или в антивоенни акции.


Днес бихме искали да насочим вниманието към нова функция на използване на деца от беларуския режим, а именно като бъдещи диверсанти, агенти на разузнаването и войници на страната на Русия във военните операции на Русия.

Беларуският режим провежда интензивно масово обучение на деца за участие във военни действия на страната на Русия в бъдеще. Децата се обучават от 6-7 годишна възраст в специални военно-патриотични лагери по специална програма, включваща боравене с огнестрелно оръжие. В обучението участват чеченски инструктори от Руската федерация. Всички военно-патриотични лагери са под закрилата на службите за сигурност на Беларус, преди всичко на Министерството на отбраната. Има интензивна обработка и напомпване на децата с идеологията на „руския свят“.

Деца от уязвими, маргинализирани групи от населението, сираци и хора в социално опасно положение се обучават във военно-патриотични лагери безплатно за сметка на държавата, тъй като използването им във военни действия няма да предизвика съпротива от роднини.

Според статистиката на самите служби за сигурност през лятото на 2022 г. повече от 18 000 деца са били обучени в паравоенни патриотични лагери , където деца от 6-годишна възраст са обучавани на умения за стрелба с огнестрелно оръжие и др. Имайте предвид, че тези лагери не са под патронажа на Министерството на образованието или Министерството на социалната защита (както би се очаквало, ако говорим за уязвими и незащитени деца), а изключително под патронажа на министерствата на властта на Беларус - Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на извънредните ситуации.

Милитаризация на децата в Беларус и подготовка на деца за участие във военни действия на страната на Русия

Съдържание:1. Описание на системата от безплатни военно-патриотични лагери за сираци и деца от маргинални семейства.

2. Историята на възникването на системата и нейната връзка със съветските военно-патриотични лагери.

3. Системата за организиране на бита, военното обучение и насърчаване на военната култура сред децата.

4. Интересни факти за организацията на военни лагери, включително участието на чеченски инструктори във военното обучение на деца във военно-патриотичните лагери в Беларус.

5. Изводи.

През последните няколко години беларуският режим създаде огромна мрежа от така наречените „военно-патриотични лагери“ за беларуски деца. Те съществуват в различни форми и са подчинени на различни държавни ведомства, но изпълняват една задача: да подготвят децата и юношите за война, да насърчават милитаристичната култура и участието на децата във войната в бойни действия в бъдеще.

Нещо повече, активността на подобни подготовки се увеличи рязко и значително, поне след Беларуската революция от август 2020 г., а след това отново след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. ( в тази война беларуският режим действа като съагресор ).

На 29 август 2022 г. заместник-директорът на Републиканския център за оздравяване и балнеолечение на населението Александър Цай съобщи, че през лятото на 2022 г. на територията на Беларус са организирани 480 военно-патриотични лагера с участието на Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната , в които са преминали рехабилитация повече от 18 хиляди непълнолетни . Като се вземе предвид приблизителният общ брой на децата в Беларус към 1 януари 2022 г. – 1 милион 848 хиляди .


„Нашата къща“ посочва: всеки 55-и непълнолетен в Беларус ( или приблизително 2% ) само през 2022 г. е минал през такъв военизиран лагер – и съответно е бил подложен на незаконна вербувка в една или друга въоръжена групировка. Заслужава да се отбележи отделно, че в такива паравоенни лагери на децата се налага идеологията на така наречения „руски свят“, включително исторически и културни разкази.

По същество такъв лагер представлява деветдневно обучение на деца на пълноправни военни резервисти, законово оформено под прикритието на „деветдневна оздравителна детска ваканция“.

Има много факти, които свидетелстват за това.

Например, на пръв поглед е странен броят на дните за възстановяване. Стандартната продължителност на смяната в обикновен детски здравен лагер е 18 дни, по-рядко е 14 или 12 дни.
Първоначалното военно обучение в Беларус през съветската епоха, след което гражданите са били записвани в резервни части, включваше изучаването на следните предмети:1. Обучение по тренировка: учениците бяха обучени да образуват формация, да маршируват в формация и извън формацията и да изпълняват техники за тренировка.
2. Огнева подготовка: запознаване с устройството на АК и ръчни гранати, изучаване на техните експлоатационни характеристики, обучение в процедурата за сглобяване и разглобяване на АК, запознаване с теорията на стрелбата и способността за правилно прицелване. Провеждане на практическа стрелба на стрелбището.
3. Тактическа подготовка: запознаване с теорията на боя, тактическите техники и действията на военнослужещите в бой.
4. Защита от оръжия за масово поразяване (ZOMP): запознаване с личните предпазни средства и правилата за тяхното използване. Проучване на оборудването за химическо разузнаване. Запознаване с поразяващите фактори на оръжията за масово поразяване.
5. Повърхностно изучаване на основите на Гражданската защита.
6. Медицинско обучение: повърхностно изучаване на оказването на медицинска помощ на ранени и ранени.
7. Изучаване на правилника: запознаване с общия военен устав на въоръжените сили на СССР.
8. Топографско обучение: ориентация на терена, изучаване на условни знаци на топографски карти, движение по азимути.
9. Инженерна подготовка: изучаване на методи за оборудване и маскиране на позиции, изграждане на укрития, окопи и ровове, основни видове мини и препятствия.


Те са точно девет. Моля, имайте предвид, че това е същият брой „възстановителни“ дни във всички белоруски детски военно-патриотични лагери.

В съветско време, след завършване на програмата NVP (основна военна подготовка), беларуските студенти са били отведени на военно обучение във войскова част, разположена в даден регион, където под ръководството на кадрови военнослужещи се запознават с живота на наборниците, с организацията на охраната и вътрешната служба, с образци на оръжие, копаят единични окопи за стрелба, занимават се с учение, елементи на огнева, тактическа, физическа и военно-медицинска подготовка, изучават средствата на индивидуалната, радиационна, химическа и биологична защита, и проведени учебни стрелби.

В днешна Беларус тази задача е поета и се решава от детски военно-патриотични и други подобни лагери. По същество мрежата от такива военно-патриотични лагери в Беларус е възраждане на задължителната първоначална военна или донаборна подготовка по модела на СССР и някои други постсъветски страни, чиято цел е да предостави на децата и младежите знания за военната служба и практически умения във военното дело, което е един от компонентите на мобилизационните способности на държавата. По същество това е милитаризация на децата и младежите и бъдещото им въвличане във война.

История на проблема

За първи път детски военно-патриотични и отбранително-спортни лагери се появиха в Беларус още през 2011 г. след президентските избори през 2010 г., завършили с масови обществени протести срещу фалшифицирането на изборните резултати и кървавото разпръскване на публични демонстрации от силите за сигурност на Лукашенко.

Появата на такива детски военно-патриотични лагери беше регламентирана със заповед на Министерството на образованието на Република Беларус от 24 май 2011 г. № 336 „За одобряване на образователни програми“, която съдържаше програма за обучение на деца, нуждаещи се от подобряване на здравето, и Наредба за образователната и оздравителна образователна институция, одобрена с решение на Министерството на образованието на Република Беларус от 19 юли 2011 г. № 89.

Глава 4 от Наредбата „Здравен лагер“, и по-специално параграфи 35 и 351, говори за организирането на военно-патриотични и отбранително-спортни лагери като изпълнение на образователната програма за допълнително образование на деца и младежи. Споменава се също, че военно-патриотичният или отбранително-спортен профил може да бъде допълнителен профил на класически оздравителен лагер. Документът също така установява, че такива лагери се провеждат в сътрудничество с Министерството на отбраната на Република Беларус, Министерството на вътрешните работи на Република Беларус, Държавния граничен комитет на Република Беларус, Министерството на извънредните ситуации на Република Беларус с участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република Беларус или други военни формирования, т.е. са под патронажа на беларуските служби за сигурност.

Първоначално в Беларус детските лагери от военно-патриотичен и отбранително-спортен тип бяха изключително дневни. Но след това те започнаха масово да бъдат „модифицирани“ и направени денонощни, тоест постоянно присъстващи, с казармен режим, военна култура и военна дисциплина.

Детските военно-патриотични и отбранително-спортни лагери често са формално маскирани като оздравителни лагери с туристическо-краеведски профил. В „Методическите препоръки в помощ на организаторите на летен отдих през 2014 г.“ се обяснява, че в основата на работата на оздравителен лагер с туристически и краеведски профил е: придобиване на умения за самостоятелен престой в гората (топографска подготовка, ориентация в непознат терен); създаване на комфортни условия по време на престоя ви в гората; организация на туристическия живот (разпъване на палатка, палене на огън, осигуряване на храна и др.); оказване на първа помощ по време на поход; ориентация на терена; оцеляване в различни природни и климатични условия, в екстремни житейски ситуации.

Тази версия се подкрепя от факта, че през 2022 г. Републиканският център по екология и краезнание се включи и взе пряко участие в изготвянето на научно помагало по военно-патриотично възпитание в помощ на ръководителите.

Заплащане на престоя на децата във военни лагери

Резолюция на Министерския съвет на Република Беларус от 2 юни 2004 г. № 662 „Относно някои въпроси на оздравяването и балнеолечение на деца“ (Резолюция на Съвета на министрите на Република Беларус от 18 януари 2013 г. № 43) по отношение на параграфи 14 и 15 гласи:14. Препоръчваме на местните изпълнителни и административни органи ежегодно да отделят средства в местния бюджет за оказване на помощ при подготовката на лагери за летния здравен период, за намаляване на цената на ваучер за лагери с денонощен престой за деца на служители на бюджетни организации и за допълнително заплащане до пълната цена на ваучерите:

за сираци и деца, останали без родителска грижа, независимо от формата на настаняването им в приемни семейства;
за деца с увреждания, включително постоянно живеещи в интернати за деца с увреждания със специални потребности в психофизическото развитие;

за деца на военнослужещи, офицери и редови служители на Следствения комитет, Държавната комисия по съдебна експертиза, органи на вътрешните работи, работници и служители, загинали (починали) при изпълнение на военна или служебна служба в Афганистан или в други страни, където са се провеждали военни действия (както и безследно изчезнали в действия в райони, където са се провеждали военни действия), или по време на изпълнение на военна служба (служебни задължения);

за деца на военнослужещи, старши и военнослужещи от агенции за вътрешни работи, агенции и звена за реагиране при извънредни ситуации, агенции за финансово разследване на Комитета за държавен контрол, загинали при изпълнение на военна служба (служебни задължения), както и починали в резултат на рани, сътресения, осакатявания или заболявания, пряко свързани със спецификата на военната служба;

за деца на военноинвалиди (инвалиди от военна травма), както и деца на починали военноинвалиди (инвалиди от военна травма);

за деца от многодетни и бедни семейства.15. Да се ​​препоръча на бюджетните организации и организациите на агропромишления комплекс да компенсират разходите на служителите за заплащане на ваучери за лагери с денонощен престой със средства, получени от доходоносни дейности.

Тези. Беларуският режим включва и плаща за участието на деца в особено уязвими социални ситуации, без родители, деца от семейства, представляващи маргинални групи, от бедни слоеве от населението, както и деца с увреждания, включително тези със специално психофизическо развитие , в подготовката им за участие във военни операции, а също така пропагандира и насърчава милитаристична култура и война сред особено уязвими деца.

Както знаем от опита на руската армия в Украйна, гръбнакът на руската армия в Украйна станаха млади мъже сираци, от депресивни райони, семейства с алкохолна и наркозависима зависимост, с особености на психофизическото развитие, от маргинални семейства, без образование и достъп до социална мобилност и т.н., включително тези, които извършиха престъпления срещу човечеството.

Организиране на лагери

Законовата основа за всичко това е поставена още през 1997 г. Документът е заповед на президента на Република Беларус 3365 от 02.12.97 г. „За някои мерки за патриотично възпитание на младежта“ с цел провеждане на военно-патриотични мероприятия с младежи преди набор, укрепване на шефските връзки с военни части и подготовка на млади мъже за военна служба.
Сега в повечето случаи такива паравоенни лагери се създават на базата на военни части, гранична охрана и части на Министерството на вътрешните работи (вътрешни войски). Указ № 160 на Лукашенко от 4 май 2022 г. „За развитието на военно-патриотичните клубове“ позволи създаването на такива клубове във всички военни части , което също премахна проблемите с финансирането.

Документът регламентира дейността на военно-патриотичните клубове за деца и младежи на територията на военни части от вътрешните войски на МВР, въоръжените сили, други войски и военни формирования, както и в местата на дислокация на агенции и звена за реагиране при извънредни ситуации. По-специално се регулират въпросите за изпълнението на образователната програма в такива клубове, използването на образователни и материални ресурси, организирането на хранене и предоставянето на имущество на учениците.


„Както съобщи заместник-министърът на вътрешните работи, командващ Вътрешните войски генерал-майор Николай Карпенков, днес на базата на военни части 3214, 5448 и 3310 работят денонощните военно-патриотични лагери „Доблест“, „Патриот“ и „Родина“.


Типичен пример: на базата на военно поделение 3214 на вътрешните войски на МВР функционира денонощен военно-патриотичен лагер „Доблест” (със сигурност 2021-2022 г.).

През лятната ваканция Доблест ще организира отдих на шест смени, в който ще бъдат включени ученици от всички райони на столицата. Децата участват в тренировки, сглобяват и разглобяват оръжия , практикуват силови техники и се учат да се ориентират в терена. Ежедневно учениците изучават предмети по бойна подготовка на подразделенията със специални сили, практикуват оказване на военномедицинска помощ, усвояват умения за стрелба със страйкбол, пневматично и огнестрелно оръжие .

Редовно се провеждат и занятия по основи на безопасността на живота: по-младото поколение трябва да разбере как да се държи в конкретна извънредна ситуация. Освен това има възможност да се запознаете с оборудването, използвано от военното поделение и да опитате силите си в ръкопашен бой.

Само за няколко дни децата усвоиха маршовата стъпка , изградиха прости скривалища и се научиха да оказват първа помощ при нараняване . Децата се упражняваха да разпъват палатки и да палят огън без запалки и кибрит. Учениците се научиха да се ориентират и да търсят скрити от тях тайни предмети.

Мнения на децата:

– Вече знаем как да разпъваме палатки, да стреляме с еърсофт и въздушни пушки. Сега знаем как да направим правилно армейско легло, научихме какъв ред трябва да има войникът;

– Особено ме впечатли стрелбата от истински картечници (7-годишно момче);

– Тук ни учат свободна борба и медицина.

Възрастта на децата във военния лагер: 7-14 години, т.е. Именно това е възрастовият период, в който децата са особено уязвими към всякаква пропаганда, тъй като все още нямат умения за критично мислене.

Как да стигна до лагера

За да направите това, в края на годината родителите, които искат децата им да го посещават, трябва да напишат заявление до училището или предучилищната образователна институция. Ръководителят на ведомството обясни, че в спортно-патриотичния лагер могат да попаднат не само деца на военнослужещи, а всеки, който желае. Първо, родителят трябва да се свърже с районната администрация и да разбере дали има такъв лагер в даден район и ако има, да напише заявление с молба да настани детето там. Всички необходими документи се представят на изпълнителната комисия.

Детският военно-патриотичен лагер "Форпост" отвори врати в Заводской район на Минск на базата на в/ч 31802 от 2-ра инженерна бригада на ордена на Червената звезда. В продължение на девет дни ученици от Заводской и Ленински райони на Минск ще преминат ускорен курс за млади бойци.

Цели на лагера: ... Експлозивни пакети и димни бомби в действие . Врагът взривява пътя, по който се движи колоната. Колата трябва да отбие встрани от пътя. Войниците на инженерно-сапьорната част в леко бронирана машина "Дракон" отблъскват атака. Специално обучено куче е пуснато на диверсант, който е разузнавал маршрутите на нашите войски. Той е задържан, но по следите му е открит непознат предмет. Оказа се, че е експлозивен. За да избегнат всякакви непредвидени последствия, военните унищожават устройството с повърхностен заряд.

На командния пункт на 115-и зенитно-ракетен полк се състоя тържественото откриване на детския военно-патриотичен лагер „Прибужье“ . През 2022 г. негови ученици са станали 90 момчета на възраст от 6 до 17 години .
„Тази година ще приемем три смени по 9 дни. През това време учениците не само ще се запознаят с ежедневието на армията и ще участват в спортни събития, но и заедно с военнослужещи ще преминат през основите на огневата и тренировъчна подготовка и ще се научат как да използват лични предпазни средства. Дневният режим на децата е подобен на този на армията“.

На 2 октомври 2021 г. към военно поделение 3214 в Минск отвори врати детският военно-патриотичен клуб „ Рис“ . Заместник-министърът на вътрешните работи, командващ Вътрешните войски генерал-майор Николай Карпенков присъства на церемонията по откриването на минския градски военно-патриотичен клуб „Рис“ . Преди това Николай Карпенков участва лично в кървавото разпръскване на мирни демонстрации през 2020 г. и беше включен в санкционния списък на забранените за влизане в Европейския съюз и САЩ.

Подготовката на децата в клуб Lynx ще бъде доста гъвкава. Ще включва тренировка, физическа подготовка и ръкопашен бой. „ Ще бъдат организирани допълнителни секции за оръжейно обучение (обучение за работа с огнестрелно оръжие) и медицинско обучение . Обръща се голямо внимание на идеологическото възпитание - това включва посещение на героични места и изучаване на героите на страната. Духовната и физическата основа на нашите деца ще бъде изградена върху тези основни точки. Но също така е важно младото поколение да бъде защитено от вредното влияние на интернет и всички хибридни опити за проникване в умовете и подсъзнанието им.


Карпенков заяви: всяко момче, което попадне тук, на 18-годишна възраст става истински войник от специалните части . Заместник-министърът подчерта още, че този проект се предвижда да обхване военни части от седем бригади от пет отделни батальона. „ Там ще бъдат създадени и военно-патриотични клубове и ще се опитаме да обхванем възможно най-широко образованието на нашите младежи “, заключи той.

Но клубовете не се ограничават само с патриотично възпитание. Филмът на ATN дава пример за посоката на патриотизъм, който се внушава на децата. На децата от клуба „Рис“ беше показано пропагандно видео от Русия , в което малко момче Леша във военна униформа „тича да поздрави войниците всеки път, когато види колона от военна техника“. Технология – разбира се – с буквата Z.

Координационният център на цялото това движение на военно-патриотични клубове е „Младежки патриотичен център“, базиран в Кобринското укрепление на Брестката крепост, който включва 46 души. Подготвя се създаването на „Републикански център за патриотично възпитание на младежта”. За всичко е отговорен началникът на отдела за морално-психологическа поддръжка на Главния отдел за идеологическа работа на Министерството на отбраната Сергей Корнев.

Представители на делегацията на издирвателното движение на Чеченската република на Руската федерация посетиха този Младежки патриотичен център на 23.04.2022 г. По време на срещата бяха постигнати договорености за развитие на издирвателното движение и сътрудничество между детски и младежки патриотични клубове от нашите региони.

От 18 до 22 април 2022 г. във филиала на Младежкия патриотичен център на УО „Брестски държавен регионален център за младежко творчество“ се проведе седмият тренировъчен лагер по програмата за военно-патриотично обучение „Победител“.

Участниците в следващата, вече осма, смяна бяха деца-младоармейци от град Пинск. Петдневното денонощно обучение включваше екскурзионна програма, основите на туристическата, гранична и огнева подготовка , историческа и духовна лекция в гарнизонната църква на Брестката крепост, както и правилата и техниките за стрелба от въздушна пушка и лазерно стрелбище (АК-74 и ПМ).

Центърът работи:Сдружение "Млад скаут"

Приемат се деца от 13 години . Заниманията се провеждат с използване на последно поколение лазертаг оръжия, базирани на пълноразмерни модели бойни огнестрелни оръжия. Студентите ще придобият умения по следните дисциплини: обща физическа подготовка, тренировка, медицинска, огнева и тактическа подготовка, ориентиране на местност, топография и основи на оцеляването.
Учител в детската градина Каплич Евгений Федорович, тел. +375(29)244-09-84Сдружение "Туризъм"

Приемат се деца от 12 годишна възраст . Членовете на сдружението придобиват умения по ориентиране, изграждане на терен, скално катерене и туристически спорт.

Учител на детската градина Маркевич Наталия Александровна, тел. +375(29)228-46-79Сдружение "Военна история"

Приемат се деца от 10 годишна възраст . Учениците изучават задълбочено историята на родната си страна и прекарват интересно време в походи и екскурзии до укрепленията на Беларус. Провеждат се 2- и 3-дневни туристически походи до местата на най-важните исторически събития.
Учител на детската градина Радкевич Анатолий Николаевич, тел. +375(29)203-40-95Сдружение "Рубеж"

Приемат се деца от 16 години . Основните изучавани дисциплини са практическа стрелба и техника на ръкопашен бой. По време на занятията се развиват издръжливост, прецизност, издръжливост, сръчност и професионални умения за бързо и безопасно боравене с оръжие.
Учител на детската градина Ходор Андрей Георгиевич, тел. +375(29)795-38-07

Интересни факти

Различни служители от различни ведомства цитират различни цифри, свързани с военно-патриотичните лагери за беларуски деца и юноши. Ето няколко примера:

18 май 2022 г. През лятото ще работят около 60 детски спортно-патриотични лагера , каза Сергей Корнев, началник на отдела за морално-психологическа подкрепа на Главното управление за идеологическа работа на Министерството на отбраната . Според него се практикуват различни форми за организиране на отдих и подобряване на здравето, например дневен или денонощен престой на деца на територията на военно поделение. „ Ако не е възможно да се организира лагер във военна част, ние винаги сме готови да разгледаме въпроса за изпращане на нашите военнослужещи, кадети от военни учебни заведения, офицери от военни комисариати (в учебни заведения, здравни центрове, лагери) за извършване на тази работа, дори и не денонощно, както мнозина биха искали.

29.07.2022 г. Владимир Порхомцев, официален представител на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Беларус : „ Само това лято във вътрешните войски бяха създадени 25 лагера . 16 от тях работят 24 часа в денонощието“.
Не са редки случаите, когато децата, които летуват в нашите лагери, се връщат за втора и трета година. За по-големите деца те ясно определят какво е служба, какво е армията. И когато дойде въпросът да служат или да не служат , те, разбира се, се съгласяват .

Общо през лятната ваканция във вътрешните войски са организирани 20 военно-патриотични лагера , от които 14 денонощни. Повече от 700 момчета, в допълнение към основното военно обучение, ще бъдат ангажирани в идеологическа , физическа и медицинска подготовка.

7 юли 2022 г. Беларуските деца масово се учат да стрелят и да „бъдат патриоти“. Вътрешни войски вече са разкрили 17 клуба и 146 лагера . След протестите през 2020 г. се заговори за откриване на детски клубове във военни части. Днес вече има 17 такива клуба в цялата страна, в тях учат 1,5 хиляди деца , а също така има сто и петдесет специални детски лагера. Това се съобщава във филма „Училище за патриоти“ по телевизионния канал Беларус 1.

Изводи:1. Беларуският режим започна интензивно обучение на деца, започващо от 6-годишна възраст, за бъдещо участие във военни операции, включително обучение за използване на огнестрелни оръжия, като в обучението участват чеченски инструктори. Основен фокус и акцент са сираците, децата с психофизични увреждания, както и децата от маргинализирани семейства, тъй като именно тези деца, които са лишени от пълно наблюдение от страна на семействата си и близките им няма да устоят на включването на децата във военни действия поради липсата им или принадлежността им към маргинализирани групи от населението.
2. Ако Европейският съюз не предприеме редица решителни стъпки, след 3-5 години Беларус ще има армия от професионално обучени диверсанти, разузнавачи и професионални войници, които знаят как да боравят с огнестрелно оръжие, фанатици, обсебени от идеологията на „руския свят“, млади мъже, които нямат социални връзки или семейства, но са обсебени от желанието за „отмъщение“, „унищожаване на нацистите“, „спасяване на Беларус от Гайропа“, и т.н. Изграждането на стени по границата с Европейския съюз или други ограничителни мерки, като забрана за издаване на визи, няма да спрат тази група, тъй като те първоначално са обучени като диверсанти. Трябва да действаме незабавно. „Нашата къща“ е разработила стратегия за противодействие на подобна дейност на беларуския режим и е готова да я обсъди със заинтересовани организации и структури.
3. Както виждаме, само през 2022 г. повече от 18 000 деца са станали участници във военно-патриотични лагери и са преминали военно обучение, започвайки от 6-годишна възраст .
4. „Нашата къща” възприема това военно обучение на деца като дългосрочна стратегия на Кремъл за следващата фаза на войната в Украйна и евентуално на територията на Европейския съюз.
5. "Нашата къща" призовава Европейския съюз и международните правозащитни организации незабавно да започнат сериозна кампания за противодействие на въвличането на беларуски деца във военно обучение и милитаризацията на децата, защото след 3-5 години ще бъде твърде късно да се направи нещо.

https://nash-dom.info/95506

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА и ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ- малко отклонение от Денвър

Педофила вика дръжте педофила... Руският президент постави ултиматум преди срещата си с американския си колега. „Трябва да разобличи елитните педофилски кръгове във Вашингтон”, в противен случай Русия ще започне да „назовава имена”, предупреди руския президент. Това ниво на неетична корупция трябва да бъде спряно, а имаме средства да го направим, ако правителството на САЩ не желае това”. Русия няма да се огъне и да позволи на Запада да й наложи „псевдолиберални цени”, заявяват от Кремъл. Въпросът за злоупотребата с деца изглежда е нещо, което за Путин е от изключителен приоритет. По-рано тази година той наложи да бъдат напълно забранени руски деца да осиновявани от американските граждани заради разразила се епидемия от педофилия.

ЕТА МИР, ЕТА РУZКИЙ МИР!
ТАК АZВАБАЖДАТ КРЕПОСТНЫ ХОЛОПЬ!
ЕТО ГО НЕОСПОРИМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРЕСТЪПНИЯ И КРЪВОЖАДЕН ХАРАКТЕР НА СИБИРСКАТА МЕЧКА СТРЪВНИЦА! ТОВА СА НЕОСПОРИМИ ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!ТАКА ВОЮВАТ САМО МОСКОВСКИТЕ ОРДИ ДИВАШКИ!!!
ВОЕННИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ДИВАТА И ВАРВАРСКА МОZКОВИЯ, СРЕУЩУ МИРНОТО УКРАИНСКО НАСЕЛЕНИЕ, ПРОДЪЛЖАВАТ С ПЪЛНА СИЛА!
САМО ДИВИТЕ МОZКОВСКИ ВАРВАРИ ОТ ОРДАТА НА ЧИНГИС ХАН МОЖЕ ДА УБИВАТ ЗА УДОВОЛСТВИЕ ЖЕНИ, ДЕЦА И СТАРЦИ!
ИН МЕМОРИЯМ...
Едва 6 годишна Елисавета Богдановна Недял загива при атака от руски миномет срещу колата на семейството и, докато се опитвали да избягат от Мариупол. Детето и родителите ѝ говореха на руски език, което е много често срещано в града. Това иска да знаете майка ѝ за Елизавета и войната.
Майката на Елисавета казала на Kyiv Independent: „Дъщеря ми почина веднага, откъснаха ми двата крака, а на съпруга ми заедно с дясната ръка. "Бяхме откарани в областната болница в Мариупол, но тялото на дъщеря ми беше оставено. Поради постоянни обстрели не можахме да погребем дъщеря си за 10 дни. През това време детето лежеше в разрушен автомобил, докато роднините ми не ме намериха в болницата, а аз им казах къде да търсят Елизавета. Благодаря им, че помогнаха да погребем дъщеря ми. Поради факта, че по това време бях в интензивното, дори не можах да присъствам на погребението на дъщеря си. "
Непровокираната агресия на Русия доведе до голяма хуманитарна катастрофа в Източна Украйна. Преди войната Мариупол беше процъфтяващ и красив пристанищен град с население около 450 000 души. Той е бил най-развития град в Източна Украйна, а преди 18 дни е превзет от Русия. Това е най-голямата им война победа. Кремъл искаше да контролира Мариупол, за да завърши сухопътен коридор между Русия и Кримския полуостров, който превзе от Украйна през 2014 г.
Около 25 000 жители на Мариупол бяха убити по време на инвазията. Руските сили умишлено бомбардираха жилищни райони и критична инфраструктура, като същевременно блокираха всякакви усилия за предоставяне на останалите жители на Мариупол са изправени пред тежки предизвикателства и има огромно разпространение на инфекциозни заболявания. Още 10 000 могат да умрат, а основният страх е холерата.
БЕЙ ОКУПАНТА! РУБИТ РУZКИЕ!
ДОЛУ ДИВАТА И ВАРВАРСКА МОСКОВИЯ! ДОЛУ ПОТОМЦИТЕ НА ВАРЯГИТЕ И ОРДАТА НА ЧИНГИС ХАН!
ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ И ДА ПОЧЕТЕМ НЕВИННИТЕ ЖЕРТВИ НА МОСКОВСКИЯ ДИВАШКИ ТЕРОРИЗЪМ!
НА ХИЛЕЩИТЕ СЕ РУСОФИЛИСТИЧНИ ИДИОТИ ПОЖЕЛАВАМ НАЙ-СЪРДЕЧНО ТЕ И ТЕХНИТЕ РОДНИНИ, БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ ДА ИЗПИТАТ СЪЩОТО! БОГ ВИЖДА ВСИЧКО! АМИН!!!

https://www.facebook.com/

Студио шпионска лига/Тръмпутиниси, Тръмпанари и пропагандния щаб на КГБ

 

СПАРТАК Е БЪЛГАРИН
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КОЙ Е СПАРТАК И ПО-СПЕЦИАЛНО ЗА ЛОРА КРУМОВА
Скъпи приятели,
Уважаеми гости,
Господин Президент на Република България,
Госпожо на Народното събрание,
Господин Министър-председател,
Министри,
Вашите Превъзходителства,
"Отечеството любезно, как хубаво си ти! Как
чудно се синее небето ти безкрайно!
твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти."
Тези на Иван Вазов, чието име носи този театър, улавят духа на днешното празненство. „При всеки поглед нови, по-нови красоти“ – смята ме съпътства днес като председателят на ниския съвет и като поляк. Защото като поляк аз добре разбирам колко много работа, кураж и решителност ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето Отечество. Никой не ви е дал нищо даром. Вие сами, на първо място, сте творците на този исторически обрат, на тези "нови, по-нови красоти".
По-младите поколения навярно свързват театъра, в който се намираме сега, по-скоро със известния актьор Захари Бахаров и ролята му в култовия сериал "Игра на тронове", отколкото с поезията на Вазов. Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на "Игра на тронове", макар в нея да няма дракони. Всички ние бихме искали настоящето и бъдещото на Балканите да наподобяват по-малко сценарии на драматични филми. Стабилност, сигурност, благоденствие – това струват хората в целия този регион. Съществува нисък съюз, за ​​да превключите именно този сценарий в реалност.
Добре е, че един от приоритетите на Българското председателство е бъдещето на Западните Балкани. Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка, който друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача – да се поднови европейската перспектива за целия регион.
Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните, години. Ето защо аз вярвам, че вашето председателство ще бъде толкова резултатно, колкото преди четвърти век беше Христо Стоичков в Световната купа.
Доналд Туск,

Вирусът на руския свят и империалистите в изгнание. Война, нацизъм и антизападно мракобесие

https://www.youtube.com/watch?v=XNMQHt1cDtk

ПРЕПОДОБНА СТОЙНА ЗА РУСИЯ
"Русия ще тръгне да гази света, но накрая ще бъде прегазена." Това е едно от последните предсказания, които прави голямата българска пророчица Преподобна Стойна през 30-те години на миналия век, малко преди смъртта си.
Тя дори знае точно кога ще се случи това. Без да уточнява конкретни дати, споделя, че бедите за Русия ще дойдат малко преди да измине един век от думите ѝ.
"България и Русия са като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме ѝ пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш – сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй става, щом тялото не почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива", казва Преподобна Стойна, след което получава видение за това какво чака Русия.
"Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата – и тя, дето днес е ръгнала да прегази света и като порой мътен да го залее, ке биде прегазена, ке биде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне... Ке шушне и ке въздиша. Внуците ви ке го доживеят", предрича считаната за българска светица.
Когато я питат що ще стане с българския народ, тя отвръща: "На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода... Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят..."
Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани именно по заръка на самата ясновидка. Тя е знаела точната дата, на която тялото ѝ ще приключи земния си път. Затова привиква при себе си момиче на име Боянка от Самоков, която да увековечи думите ѝ.
Самата Ванга приживе признава, че по нашите земи е имало само една пророчица, която е била по-силна от нея и е предсказвала безпогрешно, като посочва, че това е Преподобна Стойна.
Коя е Преподобна Стойна?
Истинското име на Преподобна Стойна, 1883 г-1933 г, е Стойна Димитрова. Почти през целия си живот е живяла в с. Златолист, Петричко.
Всъщност Преподобна Стойна била известна и като духовната учителка на Ванга. Петричката пророчица неведнъж я е признавала за своя предтеча и често пращала болни да търсят изцеление на гроба ѝ.
Също така веднъж месечно баба Ванга е идвала в Златолист, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето "Свети Георги".
Легендата гласи, че чудотворното дърво се извисява още от създаването на българската държава. Всеки страдащ трябва само да обгърне здравият му вековен дънер и ще се изцери.
Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия, както била убедена и самата Преподобна Стойна. Днес на дървото са вързани две люлки. Всеки, който има молба към светицата, трябва да се полюлее на тях.
В двора на манастирчето се намира още и кладенец на желанията. Всеки, който има определено желание, само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода.
Преподобна Стойна била изключително популярна лечителка. Въпреки че почти през целия си живот била сляпа, тя била надарена с духовно зрение.
Тя, както много други наши пророчици, е направила предсказания за бъдещето на България.
През 1933 г. тя казва пред семейството на Костадин Георгиев:
"Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава...”
"Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете - на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае... Айде идете си добри ора и се молете на Бога...
Novinite.bg

  

Славянската писменост дошла в Русия от „македонската земя“ каза преди време Путин ? Значи следващата му реч може да е за това как руските князе са получили кирилицата с експресна доставка от Скопие, придружена с фактура от българските царе!

Истината обаче е проста – кирилицата, писмеността и християнството дойдоха в Русия от България. Нашата държава не само даде азбуката, но и подготви духовниците, преведе книгите и разпространи писмеността из цяла Източна Европа. А Русия? Тя я прие, кръсти я „своя“ и сега явно иска да ѝ пренапише произхода.

На Путин и Русия всекидневно трябва да им се напомня, че Вселенският патриарх Йеремия II Транос, родом 1536 г. в Анхиало (Поморие) в България утвърждава украинската и румънската църква и регистрира руската като патриаршия. Йеремия II е известен със своята решаваща роля в признаването на Московската патриаршия през 1589 г., когато ръкополага първия руски патриарх Йов Московски в Успенския събор в Москва. Същата година той пътува до Русия и издига Московската митрополия в ранг на патриаршия.

Руският цар Петър посещава Реймс, Франция през 1717 г. В катедралата му показват безценна книга - Реймското Евангелие. Царят остава смаян, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти - Матей, Марко, Лука и Йоан. Рисунките в нея също са изумителни. Под обков са се намирали славни реликви - дървен кръст от истинския Кръст Господен, мощи на св. апостоли Петър и Филип и част от пояса на Спасителя. Царят поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския.

Преводът на Свещеното писание на старобългарски е една от най-важните културни и религиозни достижения на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Преводът е осъществен през 9-ти век, като част от усилията на Кирил и Методий да създадат писменост и да преведат свещените текстове на разбираем език.

Преводът на Библията на старобългарски език довежда до разбиване догмата на триезичната църковна служба. Това означава, че старобългарският език е четвъртият литургичен език в Европа след староеврейския, старогръцкия и латинския. "Църковно славянският" език, на който продължава и до днес да се извършва богослужението в църквите и на източноправославните страни, е всъщност пригоденият за литургични нужди СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК, известен още и като Кирило-Методиевски език. В света няма друг подобен пример на език, специално адаптиран за нуждите на богослужението, т.е. това е единственият език, който с пълно право може да бъде наречен литургичен.

Изразът "църковно-славянски" е руска измислица само да не се признае, че е СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Религиозната книжнина в Русия в края на ХІV в. пренесе митрополит Киевски и на цяла Русия Киприян БЪЛГАРИН, роден в Търново около 1330 г. и други български йерарси, спасили се след превземането на Велико Търново през 1393 г. Високи санове са имали в Русия и други българи духовници.

Свети Киприан БЪЛГАРИН е погребан в главния храм на Кремъл - Успенския събор през 1406 година.

*Успенският събор е главният православен храм в Кремълския комплекс и първият каменен храм в Москва, построен през 15 в. В миналото са се извършвали коронациите на царете, провъзгласяването на нови митрополити и патриарси, обявяването на важни държавнически решения.

Така, че четете си историята, уважаеми българи, за да знаете кой на кого какво е дал! Това е важно, за да не ръсите смехотворни твърдения като тези на Путин и да не предавате и продавате българщината за рубли и копейки.

"Поради липса на вестник Работническо дело, конституционните съдии, са осквернили част от бюлетините, за неотложни нужди!"

„Както се виждат, корумпирани партии, купувачи на гласове, манипулирали и фалшифицирали изборите, сега искат да изкарат Конституционния съд виновен за резултата от мошеничествата им. Прилежащата им корумпирана прокуратура, която на практика е ОПГ, също е пусната в действие, ако може да осуети разкриването на изборни претъпления. Всички партии без ГЕРБ и ДПС-Пеевски са подали жалби за частично или пълно касиране на изборите и са предизвикали процедурата, която сега довършва Конституционния съд. Сега някои от партиите оспорващи резултати се залепиха за ГЕРБ и съчат от властта, вече не искат да се шумят за изборни измами. На изпитание е добавена демокрация. Дали в съобщението се придържаме към правната държава. Демагогията на политиките и партиите е стигнала дотам, че с речи от трибуната на парламента не признават закона. Да се ​​готвим за буря.''

    

Агенти за еднократна употреба

Кукувиче яйце в сърцето на Европа

Той не иска Унгария да излиза от ЕС, самоиска да пита унгарците, дали Унгария да подкрепи , членството на Украйна.

От една страна му е благо да лапа пари и от ЕС и от РуZZия
От друга страна, Путин няма да му позволи да извади Унгария от ЕС, защото в момента Унгария му е много полезна като райбер на вратата на Украйна за ЕС.

Само дето има много голям шанс Орбан да не спечели следващите избори, и тоя райбер да падне, и Путин ще трябва да налее нелепи пари за дезинформация и манипулация в Унгария през следващите избори..

Траките/Дарове, Богатства и Съкровища

Богатствата и съкровищата (Б. и с.) са пословични за траките, а сведенията за тях изобилстват в античната писмена литературна традиция и не оставят сянка на съмнение в наличието им, както и за лукса и разкоша, сред които живеят първенците от тези хора.

Още Омир разказва за Марон, легендарен цар-жрец на киконите, известен с щедростта си към Одисей и другарите му, разточителност, почерпана от препълнената хазна [Hom. Od. XV, 196-211]. За тези времена е достатъчно да се припомни преданието за владетеля на бригите/фригите Мидас, който според Конон достигнал до голямо богатство, като намерил съкровище и управлявал траките с голямо умение, като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей[FHG 1, 190 сл.]. Още по-популярна е версията, според която Мидас превръща в злато всичко, до което се докосне, а името му става нарицателно за притежание на огромни Б. и с.

Убедителни са и текстовете на писаната история. В разказите си древните автори са многословни при предаването на блясъка, присъщ на аристократичното всекидневие. Особено подробно е описанието на Ксенофонт в самото начало на VІ в. пр. Хр. за пищния обяд, устроен в негова чест от тракийския династ Севт ІІ [Xen. Anab. 7, 2, 3]. За Котис І, който управлява до средата на ІV в. пр. Хр. Теопомп е категоричен, че от всички тракийски царе той най-много се отдавал на удоволствия и разкош [Ath. ep. 12, 531e-532a]. Впечатлен от сватбата на дъщерята на същия повелител на одрисите, Анаксандрид, макар и неправдоподобно, заявява, че по този случай били постлани на градския площад пурпурни килими, които достигали чак до северния полюс [Athen. 4, 131a].

В подкрепа идва известието на Диодор за срещата между Лизимах и Дромихет. След победата на македоните тракийският владетел отвежда царя им в столицата си Хелис и устройва в тяхна чест тържествен прием. На гостите наливал вино в златни и сребърни чаши, за тях приготвил специални дивани, а най-избраните ястия сервирал на сребърна маса [Diod. 21, 12]. Явно гетите също се славят с разточителност, а и самият Лизимах е известен в литературата като продължител на помпозността на местните суверени. Важно е и съобщението на Филарх в десета книга на Тракийска история, че цар на така наречените кробизи бил станал Исант, който по разкош надминавал всички свои съвременници. Той бил богат и красив [Athen. 12, 536d]. Като се знае, че кробизите са сродни племена на гетите, а авторът живее през ІІІ в. пр. Хр. е ясно, че самият династ е съвременник на Дромихет.

Най-категоричен от всички автори е най-достоверният от тях - Тукидид. Той твърди, че през втората половина на V в. пр. Хр., по време на управлението на Севт І данъците, които Одриската държава получава от елинските градове по крайбрежието и от покорените тракийски племена, достигат до 400 таланта в пари, които се плащат в злато и в сребро. Не по-малко злато и сребро - продължава историкът - се поднасяло и във форма на подаръци [Thuc. 2, 97]. За да се добие представа за огромната сума, трябва да се има предвид, че тя се равнява на 2 400 000 атически драхми и съответно на 3 600 000 атически тетраболи. Цифрата е внушителна и удостоверява констатацията за безмерните имущества на тракийските царе и на аристокрацията.

Тези свидетелства за Б. и с. на траките бледнеят при съпоставка с находките от археологическите разкопки.Те възсъздават средата, която заобикаля представителите на благородническия елит на обществото, илюстрират всекидневните им аксесоари и допълват протоколно-церемониалния списък от предмети и атрибути, които липсват в писмените извори. В това направление най-добър е примерът със знаменитото съкровище от Панагюрище от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. Хр., което по пресмятанията, взето само като тегло на метала, би било достатъчно за заплатата на една войска от 762 бойци в продължение на една година.

В подобен контекст може да се интерпретира и съкровището от с. Рогозен, Врачанско, което се датира най-общо от края на VІ до втората половина на ІV в. пр. Хр. То се състои от 165 сребърни съда, като много от скъпоценните предмети са позлатени, а самото то удвои броя на изделията на торевтиката в тракийските земи от пределинистическата епоха. Разбира се, подобни открития са голяма рядкост, но този факт не намалява представата за аристократичния разкош и Б. и с. Те съпътстват живота на царете и на приближените им и на едно първо равнище придобиват значение на социално отличие.

Обикновено и най-често Б. и с. се получават и натрупват вследствие на непрестанни военни инициативи, на грабителски набези и експедиции, т. е. те се придобиват по пътя на извъникономическата принуда. Плячката се превръща във важно средство за утвърждаването на авторитета на династите и на техните придворни. Оттук произтича и рязкото отрицателно отношение на властващата върхушка към труда. Още през V в. пр. Хр. Херодот твърди, че за знатните и благородните траки бездействието е най-хубаво, а обработването на земята най-безчестно. Да живееш от война и грабежи е най-хубаво[Hdt. 5, 6]. Същата максима, но и норма на отношение и на поведение в обществото споделя и одриският цар Терес І, бащата на Ситалк, който казвал, че когато бездейства и не воюва, струвало му се, че по нищо не се различава от конярите си [Plut. Reg et imper. Apophth. 174c].

Подобни разбирания и постъпки са естествени за целия античен свят, където трудът не се счита за човешка добродетел, не се разглежда през призмата и високото достойнство на неговата нравствена ценност или на физическото му извисяване. Той е считан за своеобразно отклонение от нормалния начин на живот, който се свежда до непрестанни войни, състезания, лов, единоборство, бойни подвизи, покрити със слава, постоянни развлечения, пиршества и угощения. В такава обстановка трудът се обезсмисля, губи се неговата вътрешна красота. Той дори се превръща в нещо противоестествено за аристократичния бит.

Представите се подхранват от многобройните Б. и с., придобити в резултат на агресивни операции, битки, походи, засади. Тяхното притежание е достатъчна гаранция за социално положение и ранг. Те са с още по-голямо значение за собствениците си, защото цената им не се измерва само с потребителната им стойност. При определени случаи за тях е неприложима икономическата гледна точка. Не ги засяга търговската цена, спекулата на размяната. Те имат дълбоко идейно съдържание и важен сакрален смисъл.

Проблематиката около откритите в тракийските земи значителен брой съкровища е сложна, защото някои от тях не са намерени в гробове или в гробни съоръжения, а са заровени направо в земята, т. е. те не са предназначени да обезпечат следващия живот на покойника в един свят, който е непосредствено продължение на земния му път. В светлината на многобройните находки нестабилно започна да стои предположението, че причините те да се заравят са задължително внезапни нападения, страх от погром пред силата на нападателя, непредвидени бедствия, където в припряността и в паниката на заравянето остава надеждата имàнето да се възвърне непосредствено след като бурята отмине.

Без да изключват подобна възможност, някои изследователи съзират в закопаните съкровища символичен смисъл и ги приемат като акт на даряване на Великата богиня-майка - на земята от династа, което означава, че той се е оженил и съединил с нея. Знае се още и тракийската глоса за съкровище - питюе, която означава нещо скрито, покрито, закрито, потопено. Тя подсказва прехода от едно състояние към друго, т. е. от скритото към видимото, от спотаеното към явното и е добър аргумент за обреда на обновяването на царската власт и за неговото разпространение, защото точно владетелят е този, който закрива скъпоценностите, и само той е този, комуто принадлежи възможността да ги открие и по такъв начин да докаже периодичното възраждане на свещеното си господство.

Не бива да се пропуска и обстоятелството, че Б. и с., както и препълнената хазна, и натрупаното лично състояние крият огромна сила, понеже олицетворяват личните качества на притежателите си, съхраняват и въплъщават щастието и успеха им. Добре пазеното богатство, поставените в земята изящни сервизи и съдове (в определени случаи колективни монетни находки) е възможно да се интерпретират с натовареността как именно те осигуряват и охраняват бъдещето на стопаните си. На практика да се лишиш от тях означава да се разделиш с важни качества, да подложиш на изпитание личното си благополучие. В този контекст обясненията на Тукидид за внушителните ежегодни данъчни постъпления в държавната каса на одрисите са уместни и точно на мястото си. На свой ред те показват, че Б. и с. не се натрупват само по пътя на извъникономическата принуда.

Като материален израз на изплащания на царството форос, монетите на отделните династи се секат в елинските колонии по тракийските крайбрежия и отговарят на елинските стандарти. Полисите по Егея и по Пропонтида се принуждават да откупват свободата си чрез ежегодни постъпления. В това отношение най-убедителни са данъчните списъци на Атинския морски съюз, тъй като колкото повече укрепват и увеличават мощта си одрисите и тяхната организация, и нарастват претенциите им, толкова повече се утежняват паричните задължения на участниците в архето по тези места, увеличава се бремето им на двойната зависимост.

Редовните изплащания и спазването на договора означават, че в държавната хазна се натрупва, а с всяка следваща година се увеличава количеството благороден метал. Неизбежното му трезориране показва, че царете се интересуват не само от типологията на емисиите, от емблемите върху аверса и реверса, но и от общото тегло, което постъпва. Точно поради тази причина съкровищният характер на монетосеченето при първите владетели е силно подчертан, дори съзнателно изтъкван като белег за достойнство. Всъщност, да разпилееш хазната означава да подложиш на изпитание собствената си съдба, да се разделиш с вече придобити важни качества, включително да изгубиш социалния си ранг.

Но, ако отделните Б. и с. старателно и грижливо се пазят, трябва да се има предвид, че едновременно с това е необходимо те да се използват във всекидневието, поради силното въздействие, което оказват, поради нуждата да се регулира динамиката на вътрешносоциалните връзки под формата на обмяна на дарове. Пословично е пищното облекло на траките, разкошната украса на дрехата, луксът на парадното въоръжение, изобилстваща с блясъка си конска амуниция, тежестта от сервизи и съдове на трапезата. Подобна декорация и натруфеност е типична и за скити, перси и за източните народи изобщо. Херодот например твърди, че и агатирсите носят златни украшения [Hdt. IV, 104]. Те предизвикват насмешки и подигравки у елините, които често се присмиват на накичените варвари.

В подобна атмосфера икономическите и естетическите критерии отстъпват място на светогледната натовареност. Показността и демонстрирането на инсигнии и атрибути преследват целта да изтъкнат обществено положение и ранг. Те не само открояват аристокрацията от обикновеното население, но съзнателното им представяне се превръща дори във въпрос на лично достойнство. Утилитарното значение на предметите отстъпва мястото си на тяхното идейно съдържание, което може да се превърне в истинска светиня на съзнанието на самите траки.

Скъпоценните изделия изобилстват най-вече по време на пиршества и угощения. От Диодор вече се знае, че знатните гости на Дромихет пият от златни и сребърни чаши, хранят се на сребърна маса. Според Теопомп, пеоните имат обичай да посребряват и позлатяват роговите си чаши [Athen. 11, 486d-e]. Царят на даките Децебал също пие от позлатен рог [Anthol. Pal. 6, 332]. Археологическите разкопки разкриват една рядка сбирка от съдове, накити, апликации и т. н. Находките държат и на идеята, че покойниците ще имат в отвъдния свят всичко онова, което ги е окръжавало и приживе.

Красотата и виртуозността на изработката, богатата украса, високата цена правят изящните предмети достъпни единствено за първенците. У Хезихий даже е запазена тракийската глоса за тези благородници - зибютидес [Hesych. s. v. zibutides]. Нейното разшифроване насочва към значението блестящи, сияйни хора, за да подчертае високото им място в йерархическата стълбица, добито не без помощта на показност на дрехи, въоръжение, бижута и т. н., или още по-просто казано, чрез въздействието на притежаваните Б. и с.

Димитър Попов

Литература:

Попов, Д. 1983: Проучвания върху тракийската религия. ІІ. Пиршествата и угощенията. Съкровищата и подаръците. - ГСУ-ИФ, 76, 1983, 15-50.

Попов, Д. 1986: Богатствата на траките. - Българска етнография, 1986, № 1, 17-26.

Дарове


Богатствата и съкровищата в тракийското общество са не само важно средство за утвърждаване на авторитета на стопаните си, но и трябва да се изразходват чрез разнообразни раздавания.


Те зависят пряко от щедростта на притежателите си - качество не по-малко съществено, от което и да е друго. Именно то е признак на благородство, сигурна емблема за доблест, чест, достойнство, уважение, гаранция за слава, която може да се запази и умножи по пътя на великодушието. В противен случай тя е застрашена, съществуването ù е съмнително, както са съмнителни щастието и успеха на нейните носители.

Най-ранните сведения за дарове (Д.) и взаимната им обмяна при траките се отнасят до легендарните царе като Марон и Орфей, чиято датировка най-общо възхожда към края на ІІ хил. пр. Хр. или към времето на късната бронзова епоха. Когато описва приключението си на брега на киконите, Одисей обяснява за Марон: ...даде ми седем таланта от красиво изработено злато, даде ми също един кратер от сребро, както и дванадесет амфори сладко, несмесено вино, божествено питие [Hom. Od. IX, 196-211]. Според Страбон пък Орфей бил човек магесник, който се занимавал с музика и пророкуване и извършвал оргиастичните церемонии при освещаванията и по този начин събирал дарове [Strabo. 7, fr. 18].

Във времето на писмената история особено колоритен с подробностите си е разказът на Ксенофонт за одриския династ Севт ІІ и за тържествения обяд, който той организира за пристигналите при него елински наемници. Текстът се отнася към самия край на V в. пр. Хр. и е с висока стойност, тъй като всичко е предадено по автопсия.

Още преди угощението - пише древният автор, - когато били на вратите, през които щели да минат, за да отидат да обядват,

някой си Хераклид от Маронея се доближил до всекиго от тези, които по негово мнение могли да поднесат на Севт някакъв дар ..., защото имало обичай, щото всеки път, когато Севт канел на обяд, поканените да му поднасят Д. ... По такъв начин той просил Д. От всекиго, до когото се приближавал ... А когато продължило пиенето, дошъл един тракиец, който водел със себе си един бял кон, взел рог, напълнен с вино и рекъл: "Пия наздравица за тебе, Севте, и ти подарявам този кон; с него преследвай когото си искаш и ти ще го догониш, а отстъпваш ли, не бива да се боиш от неприятеля си". Друг тракиец подарил по същия начин на царя млад роб, като преди това пил наздравица с него. Донесли дрехи за съпругата му. Елинът Тимасион пък му поднесъл сребърна чаша и килим, който струвал десет мини. А Ксенофонт взел рога и казал: Аз пък, Севте, ти подарявам в дар себе си и тези свои другари"." [Xen. Anab. 7, 2, 16-30].

Неподправеното описание доказва популярността на обичая на даряване при траките. Широката му достъпност бележи динамиката на връзките в обществото и заедно с това ги регулира. Така е защото всички по-съществени прояви на живота са съпътствани от обмяната на Д. Тя предполага взаимност при сключване на договори, посещения на гости, преговори, търговски операции, дипломатически контакти, но и инициации, сватби, погребения и т. н. Преди всичко размяната на блага е външен израз на вежливост и празничност. Тяхната циркулация характеризира многообразието на смисловото им значение, определя и управлява отношенията вътре в самия социум.

Поднасянето на Д. е дотолкова типично и познато на траките, че още през V в. пр. Хр. Тукидид твърди, че у тях нищо не могло да се извърши без подаръци. Освен огромния данък, не по-малко злато и сребро (т. е. още около 400 таланта) се поднасяло във форма на подаръци, без да смятаме шарените и простите платове и другите вещи. Подаръци се поднасяли не само на царя, но и на управителите и на благородните одриси [Thuc. 2, 97].

Някои изследователи са на мнение, че подобна система на раздавания съответства на древна форма на договор. Ако се следва тази насока на мислене, може да се предположи, че древният автор разграничава данъка от подчинените елински градове по крайбрежието и от местните тракийски племена, над които одрисите властват, на средствата, които постъпват в хазната, вследствие на колективните договори на държавата с чужденци, полиси и т. н., и съпътстващите ги Д. Независимо от всичко, Ксенофонт е категоричен за широкото разпространение и застъпеност на обичая, защото на друго място в Анабазис предава, че в желанието си да получи Д. от Севт ІІ, Хераклид се обръща към пратениците от Парион, които отиват да сключат съюз с Медок, царя на одрисите, и носели Д. за него и съпругата му. Известието потвърждава известието на Тукидид, че и парадинастите, и представителите на аристократичния елит също получават подаръци, но по всяка вероятност не са в толкова големи размери, както за владетеля.

Отново от Тукидид се научава, че ако взаимообменът е в сила изобщо у траките, най-популярен е той при одрисите, понеже те се ползвали повече от него, поради мощността си. Преведено на политически език изявлението означава активните икономически и държавни взаимодействия, които царството поддържа със съседите си. През 429 г. пр. Хр. по време на Пелопонеските войни, когато договорните отношения между траките и Атина се компрометират окончателно във връзка с похода на Ситалк, атиняните изпращат на уговорената среща, вместо флот и войска, пратеници и подаръци. Несъмнено мярката е продиктувана от тяхното желание да запазят политическото статукво. Такива намерения има и царят на трибалите Сирм, който по време на похода на македонския владетел Александър III Велики през 335 г. пр. Хр. му пратил Д. и свързал приятелство. Същото свидетелство добавя, че след победите му и гетите го дарили [Strabo. 7, 3, 8].

Тази древна форма на договор се отличава с това, че почти всички размени включват компенсации от всякакъв вид под формата на дарения. При това получаващият непременно се задължава да отговори не дори равностойно, а с нещо по-голямо. Фактически всеки подарък притежава лична и опасна духовна сила. Той предполага взаимност и дори задължава. Да откажеш да вземеш, както и да дадеш, е равносилно да се откажеш от отношенията в общността и поради тази причина всеки нов собственик не толкова се старае да задържи Д. за себе си, а на свой ред да ги предостави другиму. Взаимната размяна, стига тя да се осъществява между равностойни партньори, е далеч от едностранното дарение и вдействителност се свежда до обмен между същности. Чрез нея се регулират взаимодействията между хората, уреждат се международните контакти, търговските и всякакви други релации и т. н.

Изведнъж обаче, Тукидид оборва тази представа, тъй като заявява, че траките следвали обичай, противоположен на онзи в персийската държава: именно повече да вземат, отколкото да дават. Мнението на древния автор се компроментира от самосебе си щом се проектира на фона на епохата. Ксенофонт е категоричен, че на траките е чужда идеята за едностранното дарение. Той откровено заявява, че Хераклид го увещава да зачете Севт с най-големи Д., защото зная добре, че колкото по-големи Д. му поднесеш, толкова по-големи ще получиш. Атинянинът Гнесип, който присъства на банкета, заявява, че е твърде похвален обичаят заможните да дават на царя Д. В знак на почит, а царят да дава на незаможните, за да мога и аз - казал той на Севт, - да те почета с Д. Още преди да сключи договор с Ксенофонт, одриският династ се питва да спечели наемната войска на елините, като преговаря с пълководците Клеанор и Фриних - на единия дал кон, а на другия жена.

Трябва да се има предвид, че в индоевропейските езици понятията давам и вземам първоначално се обозначават от една и съща дума, а едното и другото значение се подразбира в зависимост от граматическата конструкция, в която се употребява глагола. В основата на взаимното даряване се крие увереността, че заедно с даденото у получаващия преминават определени части от успеха и щастието на дарителя - извършва се приобщение към личността му. Именно това положение обяснява дълбокото идеологическо значение на целия обряд. Ето защо всички се стремят да получат от владетеля и точно неговите раздавания са сигурен залог за преданост, възнаграждение за вярност. По този начин наградените стават повече или по-малко съпричастни на неговата сила и достойнства, на изключителните му възможности.

В този контекст е видно, че Д. Не са само средства за политическо и икономическо общуване, за уреждане на отношенията вътре в обществото и за тяхното подреждане в съотнасянето с околония свят. Те са пропити от същността и качествата на собствениците си и най-добре подчертават могъществото на държавата чрез особата на царя с неговите действия и дела. Не случайно, според Плутарх Котис І подарил лъв на едного, който му подарил пантера, и очевидно сручаят се отнася до един раностоен междудинастически обмен, но все пак превесът е на страната на тракиеца, понеже лъвът е господарят на животните. Същата символика е подчертано заявена в едно афористично известие на Валерий Максим. Щом Котис І научил, че атиняните му дали правата на съгражданин, казал: „И аз ще им дам правата на моето племе. Тъй той приравнил Тракия и Атина, та, поради размяната на едно такова благоволение да не считат първата за неравна на втората и да не се смята, че неговият произход е по-долен от този на атиняните" [Valer. Max. 3, 7, 7].

Пак Плутарх на същото място свидетелствува, че когато веднъж царят получил прекрасен сервиз „от лесночупливи и нежни глинени съдове, но находчиво разкрасени с някакви резби и гравирания, дал на госта си Д.", които изглежда са отговаляли на върховните му достойнства. Ксенофонт продължава да обогатява картината и да твърди, че Севт ІІ неколкократно обещава да му предаде укрепените места около морето и по-точно Бисанте, Ганос и Неон тейхос. Същите пунктове са предмет на дарение малко преди това и за племенника на Перикъл - Алкивиад, в сложната политическа обстановка и в дипломатическата игра в края на Пелопонеските войни. Компенсациите са внушителни и отговарят на царските прерогативи. Севт предлага на елинския пълководец дори дъщеря си за жена и заявява, че ако и той има дъщеря, „ще я купя по тракийски обичай".

Династическите бракове също могат да се разглеждат като начин на взаимно даряване. Елинският наемен командир Ификрат взема за жена дъщерята на Котис І и получава като дарове две стада бели коне, едно стадо кози, един златен щит, една плоска чаша за пиене, един охльовиден пахар, един съд за снежна вода, една делва просо, един дълъг дванадесет лакти подземен склад с лук и една многокрака хекатомба [Athen. 4, 131a]. Зестрата напълно отговаря на царските възможности, на разбиранията за състоятелност.

Явно при отношенията между равни ядката на обреда е в това, че ако получилият не отвърне равностойно, той остава под зависимостта на подарилия. Така е, защото обменът между същностите се реализира само в една посока. С други думи, създава се опасност за личните качества на приелия, застрашени са неговата неприкосновеност и свободата му. В случай, че липсва компенсация, обвързаността може да доведе до щети и дори до смърт, поради постепенната загуба на персонални ценности.

От приведената поредица от данни е видно, че обичаят на траките да се взема повече, отколкото да се дава, съобщен от Тукидид, не отговаря на вложената религиозна семантика или поне изглежда твърде съмнителен. Най-вероятно поради непрекъснатото увеличаване на данъчното бреме, спрямо Атина и нейните съюзници, от страна на Одриската държава той съвсем тенденциозно обръща нещата. Неговите думи са в разрез и с цялостната същностна характеристика на ритуала сред родните етнокултурни общности.

Дрвният автор обаче, е прав в друго отношение. Той съзнателно и напълно правилно противопоставя средствата от данъците на приходите от подаръците. Разликата не се отразява от Диодор, който съобщава, че в средата и към втората половина на V в. пр. Хр. в одриската хазна се стичат повече от 1 000 таланта [Diod. 12, 50-51]. Огромното постъпление може да се възприеме или като преувеличение, или, което е по възможно, че той обединява двата вида суми.

Съпоставката, направена от Тукидид, е с точно значение и насоченост. От една страна той загатва навика да се събират и натрупват огромни богатства, като монетните приходи в държавната каса постепенно придобиват съкровищен характер и точно трезорирането им гарантира щастието и успеха на техните притежатели. Не случайно хазната на одрисите, както се знае от Страбон, се намира на Свещената планина (Хиерон орос) и се пази ревниво [Strabo. 7, fr. 56]. От друга страна, притокът на богатства под формата на подаръци, постоянното им увеличаване, но и техният непрестанен взаимообмен и неспирен оборот, са в зависимост от задължителното великодушие на царете - качество, което е не по-малко важно от бойните подвизи и слава. Те са израз на възможностите на управлението и доказват свещените привилегии на техните личности.

Даряването е в основата и на побратимяването при траките. Най-често това става по време на тържествени пиршества и угощения, където се достига дори до своеобразни състезания по щедрост. Показателно в това отношение е как Ксенофонт и Севт пият взаимни наздравици от рогове, пълни с вино, а останалото изливат върху себе си. Херодот пък описва осветените с клетва договори за дружба при скитите [Hdt. 4, 70]. В голяма глинена чаша се налива вино, смесено с кръвта на участниците в обряда и след изричането на дълги заклинания най-уважаваните от присъстващите отпиват от съда.

Ритуалното съ-пиение е засвидетелствано добре чрез амфората-ритон от съкровището от Панагюрище, снабдена долу с отвори от двете страни, за да могат побратимяващите се да поемат напитката едновременно. За съжаление е невъзможно да се установи дали тя се смесва с кръвта им, макар и да е ясно, че договорните отношения, скрепени с нея, са винаги по-стабилни от останалите. Тя олицетворява свръхестествената сила, с чието изтичане животът замира и затова всеки се пази да не я пролива. Така се обяснява и стремежът за увеличаване на собствената енергия чрез поемането на чужда кръв. За разлика от храната, тя не се изхвърля, а се усвоява от организма, което ще рече, че сакралното ù действие продължава да е валидно между взаимообменящите.

Друго местонахождение на чудодейна мощ е главата. Ловците на черепи са известни от най-древни времена, тъй като се вярва, че ако се пие от чаши, направени от черепи на вождове, царе, прочути бойци и т. н., се придобиват част от качествата им. Но и траките сарапари одират кожата на главата ... или я отрязват [Strabo. 11, 14, 14]. Флор, който описва нашествието на траките в Тесалия и Далмация през І в. пр. Хр. предава, че „те омилостивявали боговете с човешка кръв и пиели от човешки черепи" [Flor. 1, 39]. Тит Ливий информира, че по време на Третата македонска война траките, които участват на страната на Персей, се връщат радостни от победата си в лагера и като пеели песни, „носели на копията си неприятелските глави" [Tit. Liv. 42, 60]. Страбон също говори, че тракийските или скитските племена около Понта приготвят от черепите на враговете си чаши [Strabo. 7, 3, 7].

За V в. пр. Хр. символиката е отлично документирана от Херодот, от който се узнава, че скитите имат особено отношение спрямо главите на победените противници и то не на всички, а само на най-свирепите. След като вземат черепа, богатите го позлатяват отвътре и употребяват вместо чаша. По същия начин те постъпват и с главите на роднините си [Hdt. 4, 65]. Според него и иседоните свалят кожата на черепа на покойника, изчистват го отвътре, после го покриват с позлата и го пазят като свещен кумир [Hdt. 4, 26].

Примерите са достатъчно да се разбере, че чашите от главите на покойниците, на най-близките роднини или на най-опасните врагове имат свещена сила и са натоварени с религиозно-идеологическо съдържание. Сходствата в обичаите на траки, скити и иседони не само сочат единството в мисленето на една сравнително обширна етнокултурна и контактна общност, но и са важни с оглед обмяната на Д., понеже чашите са най-честите предмети на интензивен обмен и на циркулация в обществото. Особено важен тук е обредът на тяхното поднасяне, който е типичен за цялата територия на Евразия и е документиран добре и за тракийската среда.

Най-убедителен е Плутарх, който в биографията на Александър ІІІ Велики привежда случая с предводителя на пеоните Аристон. След като убива врага си, той показва главата му на македонския владетел и изтъква бойния си подвиг със следното изявление: „У нас, царю, това се награждава със златна чаша", а Александър се усмихва и отвръща: „Но празна, а аз ще ти я дам пълна с чисто вино, като пия преди това за твое здраве" [Plut. Alex. 39].

Както се вижда актът на поднасяне и даряване на чаша е важна церемония за отношенията с династа. Той е знак за оказване на почит, за най-голяма награда или отличие, независимо дали се дава или се приема от него. Този жест за отбелязване на високите заслуги на поданиците е едновременно белег на покорност и лоялност от тяхна страна, но най-голямото признание, което може да се окаже на царя е в случаите, когато чашата му се дарява от подчинените. Някои изследователи допълват семантичното значение на обряда като го разглеждат като отношение на династите с божествата.

Други отиват по-далеч и виждат в поднасянето (даряването) на чаша начин на приобщение с бога - един вид мистично причастие и начин на предаване на властта. Този път точно тези Д. - инсигнии на управлението, които са предимно ритон или фиала, връчени на династа най-вече от ръцете на Великата богиня-майка, предопределят неговия избор и правят притежателя си съпричастен с нея. В общуването чрез знаците за господство се осъществява връзката между земния и божествения свят, а ролята на посредника между тях, на регулатора на взаимодействията им се пада на владетеля. Чрез Д., които раздава или приема, той застава в центъра на социума и заедно с това е мост към мистичния живот на боговете.

Очевидно е, че като се надскочат битовите им функции, чашите, които обикновено служат за Д., имат многопластова идейна натовареност, изтъкваща на преден план едно или друго тяхно значение в различен контекст. Заедно с това те са и култово средство, защото чрез тях се извършват възлияния в чест на боговете. Изделията служат за либации и поради тази причина често присъстват в сцените на царска инвеститура. Тези непосредствени емблеми за идентификация със свръхестествените сили представят и жреческите прерогативи на притежателите си и непосредственото им обожествяване. Освен това те са важни социални и политически документи, които чрез самото си движение в обществото, спомагат за установяване на ред и хармония в него, но е възможно да доведат и до ред беди.

Проблематиката се усложнява още повече, поради въпросите, които поставят надписаните съдове. Такива са фиалите от с. Александрово, Ловешко, от Могиланската могила във Враца, от Аджигьол (дн. Румъния) и от с. Браничево, Шуменско, както и каничка и два ритона от съкровището от с. Борово, Русенско, Русенско, а също и две канички и тринадесет фиали от съкровището от с. Рогозен, Врачанско - всички находки от ІV в. пр. Хр. От тях стана ясно, че действително съдовете принадлежат на носителите на името. Втората част от изчуканите надписи обаче, отхвърлят предположението, че съдържат и това на майстора, и разкриват географски названия, предложени от предлога „екс", което показва, че изделието (металът), произхожда или идва от мястото, чието име е придружено от този предлог, а не в смисъл, че лицето, което е обозначено, произхожда или идва от това място или, че живее в него.

На второ място надписите не означават, че съдовете са подаръци, които са пратени или са дадени от споменатите селища, защото в такъв случай трябва да се очаква формула с предлога „хюпо" или „апо". Разбира се това не изключва възможността собственикът на изделията да ги подарява другиму. При това положение именно с гравирания текст той се стреми да подчертае, че селището, откъдето идва предметът, му принадлежи. В тази обстановка хипотезата, че надписаните чаши са Д. За владетеля от селищата Д., с които го приветстват по време на неговата царска обиколка на държавата и реконструираният обреден модел, по примера на практиката у древните македони той да се посреща с чаша вино в ръка [Athen. 11, 476c], се оказва несигурна. Съмненията се увеличават още повече, понеже действащата в тракийското общество царска икономика набляга върху собствеността на династите върху произведения или придобития благороден метал и в такъв случай надписаните съдове отново няма основание да се схващат като Д. от селищата за монарха.

Това, което поне за момента изглежда вероятно е, че може би изделията са данъчни вноски от страна на селищата в хазната на одрисите. Възражението, че след като те са в рамките на държавата едва ли е необходимо да плащат откуп като елините, противоречи на текста у Тукидид за ежегодните постъпление в династическия дом. Според него налози се взимат не само от елинските колонии по крайбрежията, но и от тракийските племена, които са включени в рамките на царството, разпределени са в парадинастически области, начело с военно-административни функционери.

Като се изключи Дидюкаимос, всички останали лични имена със сигурност принадлежат на одриската династическа линия от края на V до средата на ІV в. пр. Хр. и малко време след това. На първо място това е Саток от надписите или Садок от известието на Тукидид - синът на Ситалк. Следват Терес, син на Амадок, който, според едно приемливо тълкуване, трябва да се схване в смисъл на Терес ІІІ, син на Амадок ІІ. Сетне идват имената на Котис І и на неговия син Керсеблепт. Впрочем точно споменатите царе изпращат красиво изработени фиали, ритони и канички, дори цели сервизи до династите на гетите и на трибалите, а и нищо не оборва възможността собственикът на съдовете да ги дарява на други лица.

Допустимо е да се мисли още, че не само надписаните съдове функционират като Д. Това се отнася и за всички останали. С вече разкритото си идеологическо съдържание те осъществяват личната съпричастност на севернотракийските царе с щастието и успеха на дарителя си, със силата и мощта на ръководената от него организация, с блясъка и величието на неговата личност, със свръхестествените му качества. Поради несъмнената идентификация с даващия самото обдаряване се превръща дори във форма на побратимяване.

Но проблемите не свършват дотук. Прави впечатление например, че надписаните съдове и то такива с идентични надписи, се откриват както направо в земята (съкровищата от Рогозен и Борово), така и между гробни находки, каквито са случаите с Могиланската могила или с погребението при Аджигьол. Ако се остане само в проблематиката за Д., то е допустимо и погребалните да се изтълкуват като такива, които циркулират в истинския живот. Тяхното поднасяне може да се наблюдава в сцена от гробницата от Казанлък, но особено демонстративно се разкрива чрез фреските в гробницата от с. Свещари. Именно Д. са необходими на притежателите си в отвъдния свят и благодарение на тях там те ще имат същите привилегии и качества, които притежават до момента на смъртта си. Те са гаранцията за обновяването и възстановяването на престижните позиции на погребаните династи, точно такива, с каквито са натоварени и приживе, и за безсмъртието им.



Димитър Попов

Литература:

Попов, Д. Залмоксис. Религия и общество на траките. София, 1989.

https://www.thracians.net

Златен обреден сервиз от с. Вълчитрън/инкрустация на сребро върху злато/ както при трона на Тутанкхамун

Тронът на Тутанкамон
Този трон е висок около 1 метър и е бил увит в ленено платно. Той "представлява дървен стол с масивен, леко наклонен панел на гърба, подлакътници, ажурни странични панели и четири крака, издълбани така, че да наподобяват лъвски крака", 

"Столът е бил покрит със златно и сребърно фолио и инкрустиран с разноцветни камъни, стъкло и глазирана керамика".

https://nauka.offnews.bg/

Материал: злато

Размери: тегло 12,500 кг

Местонахождение: НАИМ при БАН

Местонамиране: с. Вълчитрън, Плевенско

Датировка: XIV - XII в. пр. Хр.

С Вълчитрънския златен сервиз е прието да се бележи началото на тракийската торевтика (умение за обработка на метали).

Съкровището е открито случайно през 1928 г.

Комплектът, достигнал до нас, се състои от 13 предмета, но едва ли някога ще се разбере точният брой на откритите съдове:

- един голям кантарос

- един голям киатос (чаша с дръжка)

- три малки киатоса (чаши)

- един триделен съд

- два големи диска

- пет малки диска

Изработен от 22-каратово злато с общо тегло 12,500 кг., дискусиите около датировката му продължават от момента на влизането му в обсега на науката, а границите се колебаят в един много широк диапазон между последната фаза на Бронзовата епоха, определена за Тракия между 1600 и 1200 г. пр. Хр., и началото на Желязната, т. е. в границите между 1600 и 800 г. пр. Хр. Най-сериозно за момента изглежда поставянето му в края на Бронзова епоха ­– 12-11 в. пр. Хр. ­– времето, което се свързва с Троянската война и с Тракия на легендарните, царе жреци, певци и учители Орфей, Тамирис, Линос, Евмолп, Залмоксис, Терей, Финей, Ликург, Диомед, Резос.

Тази датировка е постигната чрез обстоен анализ на всеки отделен съд и на комплекта в неговата цялост. Трябва да се има предвид, че датата се отнася до времето на направата на сервиза. Допуска се обаче той да е бил в употреба няколко века преди да бъде заровен (ритуално?) в земята.

С откриването си, Вълчитрънската находка поставя множество въпроси. Сред тях едни от най-дискутираните са: къде е добивано златото; къде е изработен сервизът; от кого е изработен и др. Разбира се, основният въпрос ще си остане относно предназначението му, около който в научната литература има редица тези, както и около принадлежността му.

По отношение на датата и мястото на направата му не помага особено обстоятелството, че ателието, в което е бил изработен, очевидно е разполагало с отлични майстори, които великолепно владеят техниката на коване, занитване, на леярство, на получаване на сребърен варак, смесването на сребро със сяра, познаването на сребърния припой и др. Така обаче се постига изводът, че съдовете са дело на работилница, разполагала с дълги традиции в това производство. Проблем е, че не са открити други съдове със същата форма и украса.

Особено внимание в литературата е отделено на използването на примитивния струг, с който са изработени дъната на киатосите/чашите и кантароса. Методът е установен чрез откритите в Кавказ златни и сребърни чаши, датирани в средата на 2. хил. пр. Хр. Явно е, че макар и кратко служил, признат за едно от най-големите технически постижения, примитивният струг е използван в торевтиката в един достатъчно широк географски ареал, в който се забелязват два основни центъра за производство на изделия от благороден метал – Кавказ и Егейският свят с Крит и Микена. Изследователите отбелязват, че техниката на изчукване на дръжките на матрица и занитването им за тялото е засвидетелствана в шахтовите гробници в Микена, като е отбелязано и вероятното ѝ заимстване от там.

При украсата на големите дискове е използвана технологията на инкрустация на метал върху метал, добре позната в Егейския свят и Египет и по-слабо засвидетелствана на север от р. Дунав. Но комбинацията при Вълчитрънските дискове – инкрустация на сребро върху злато до момента се знае само от един-единствен паметник от древността – трона на Тутанкхамун. Там с тази техника са изобразени дрехите на фараона и неговата съпруга Анкхсенпамун.

Точен паралел на кантароса от Вълчитрън, макар и с по-малък размер, е откритата случайно чаша от Крижовлин, северно от гр. Одеса. За съжаление находката не е документирана по времето на откриването ѝ. Публикувана е едва през 1981 г. и не е известно нищо около археологическия контекст, което, освен относно разпространението на формата и начина на изработка, не може да даде никаква допълнителна информация.

Същият размер кантарос, подобен на този от Украйна, е открит и в Ръдени, Румънска Молдова. Находката от Ръдени за съжаление не е много ясна поради фрагментарното състояние на съда.

Формата на киатосите/чашите открива аналози единствено и само в глинени образци. При разкопките на т. нар. Дворец на Нестор в Пилос са открити глинени чаши, които са абсолютно еднакви по форма с тези от Вълчитрън.

Част от изследователите, въз основа именно на Вълчитрънския сервиз, обръщат особено внимание на родството (не на тъждеството) с Микена. Кръстосаните лабриси, които някои от тях виждат в бронзовите подложки на дисковете, украсата на големите дискове, както и дръжките им се разглеждат като комбинация от елементи, типични за Егейската цивилизация в нейния критски и най-вече микенски вариант. Но трябва да бъде отбелязано, че в Микена предметите се изработват от тънки златни листове. На практика от там е непозната направата на масивни златни екземпляри, подобни на тези от Вълчитрън. Затова и не може да се говори смело и категорично за производство на предмети от благороден метал в определен Егейски център. В същото време, в чисто техническо отношение, аналози има в двата други водещи центрове на Стария свят – Египет и Кавказ. Така на този етап може да се обобщи, че съкровището е изработено в район, където Егейското влияние е не само силно, но и продължително.

Този извод съвсем естествено довежда до въпроса относно формите и начините, по които са се осъществявали културните контакти на ранните траки с по-близките или по-далечни техни съседи, т. е. относно движението на идеите и концепциите в етнокултурните общности. Погледнато в този аспект, кавказките или египетските елементи не бива да са изненадващи. Вероятно майсторите-торевти са познавали най-добрите постижения на водещите ателиета, но в същото време са работели по местна поръчка. И така, постепенно стигнахме отново до началото – на кого е принадлежал и за какво е служел Вълчитрънският сервиз?

Счита се, че серизът от Вълчитрън е едно от най-сигурните свидетелства за наличието в Тракия през Бронзовата епоха, т.е. към средата на 2. хил. пр. Хр., на институцията на царете-жреци, чиито функции са били ако не идентични, то сходни на тези от Минойския Крит (откъдето можем да си припомним събирателния образ на митичния цар-жрец Минос) или Микена. Сигурно е, че златният сервиз е поръчан от владетел, притежаващ власт, огромна икономическа мощ и необходимите средства, за да си разреши както поръчката, така и притежанието на този комплект предмети, достигнал до нас в 12,5 кг злато. Общият вид на сервиза и неговият характер не оставят никакво съмнение в ритуалното му предназначение в един политически център, подобен на критски или микенски.

Очевидно е, че сервизът е бил в употреба дълго време преди полагането му в земята. Едно от косвените доказателства за това е, че киатоси/чаши тип Вълчитрън са копирани дълго време от майстори-грънчари. Според археолозите те са един сериозен процент от керамичния инвентар на Ранножелязната епоха (11. – 9. в. пр. Хр.) в Северозападна Тракия, където са открити екземпляри, идентични по форма и размер.

Златното съкровище от Вълчитрън е паметник свидетелство на една цяла епоха от формирането и развитието на тракийската култура. От момента на влизането на сервиза в полезрението на науката, неговото определяне като ритуален се дължи изключително на триделния съд, състоящ се от три успоредни капковидни елемента, съединени с тръбички от електрон. По този начин течността свободно преминава от едното съдче в другото на принципа на скачените съдове. Може да се допусне, че именно триделният съд е центърът на сервиза. Позицията му в комплекта е, че чрез него, от една страна, се формулират проблеми, а от друга, се правят опити за изясняването им. Този съд без аналог до момента възбужда множество спорове в научната литература, където са представени и опити за възстановяването на капачетата на трите капковидни елемента във формата на водоплаващи птици. Много скоро след това тази иконография е свързана с представата за Северния Аполон, който се явява в страната на Хипербореите в образа на лебед – символ на захождащото слънце преди скриването му във водата.

Сервизът от Вълчитрън безспорно е част от култови практики, вероятно свързани с Великата богиня. Тройният съд предполагаемо е служел за възлияния, които извършвал главният жрец, обслужващ култа. Като такъв той трябва да е притежавал онези инсигнии на властта, които са разпознаваеми още от инвентара на Варненския некропол. Допуснато е, че тройният съд, от гледна точка на културната история, обвързва създателите си и онези, които са си служели с него, със създателите и притежателите на царско-жреческите знаци на властта от Варненския некропол, от една страна, и с ранните тракийски царе поне до 7. – 5. в. пр. Хр.

Прилика в знаците на царската власт се установява и между Вилчитрънския сервиз и калъпите за изливане на парадно и ритуално въоръжение от Побит камък, Разградско. Открити случайно, те са датирани най-общо в Късната бронзова епоха, или между 16. – 14. в. пр. Хр. Калъпите дават почти пълна представа за начина на отливане на различни типове бронзови изделия: брадви, мечове и върхове на скиптри.

Скиптрите, отливани с намерените край Разград калъпи, са украсени с канелюри, които към петата образуват рибя опашка. Върховете им са спирално извити. Тези скиптри, които се различават съществено от по-късните символични брадви и брадви амулети, са определени от проучвателите като атрибути на религиозна и политическа власт. В своето изключително изследване върху Вълчитрънското съкровище Ив. Венедиков прави връзка между украсата на скиптрите и на дръжките на кантароса и на киатосите (обр. 1, обр. 2), както и между калъпите за отливане на върхове и дръжките-луковици на дисковете от сервиза (Venedikov 1987). Основно внимание заслужава калъпът за отливане на връх с луковична форма, аналогична на тази на луковиците от дисковете във Вълчитрънския сервиз.

Към същата епоха се отнася и група изолирани към момента паметници – каменните плочи от Разлог (обр. 1, обр. 2, обр. 3). Открити случайно, те иконографски стоят много близо до микенските надгробни плочи, но на практика нямат паралели в Тракия.

Вълчитрънският култов сервиз, калъпите за изработване на бронзови царско-жречески инсигнии от Разград и плочите от Разлог са част от културата, с която Ранна Тракия влиза като пълноправен участник в Егейския културен кръг. Те показват наличието на контакти между Тракия и Егеида, но и запазването на един самостоятелен и оригинален облик в раннотракийската култура. Много е важно да се отбележи, че Вълчитрънският сервиз представя запазване на традиции от Късната бронзова епоха в изработката на изделия от благороден метал и през 1. хил. пр. Хр. в земите между Стара планина и р. Дунав. В този район са открити емблематичните за тракийската култура съкровища от Борово (Русенско), Летница и Луковит (Ловешко), Рогозен (Врачанско), Якимово (Монтанско). Вероятно не става дума за случайни съвпадения, а преди всичко за жизненост на една традиция от епохата на златния сервиз.

От гледна точка на историята на изкуството съкровището от Вълчитрън има още едно огромно достойнство – неговата орнаментална украса предизвестява появата на Геометричния стил в Тракия. Геометризацията е с дълбоки корени в Ранна Тракия още от Къснобронзовата епоха. На тази основа се развива и геометризмът през желязната епоха, който се отличава със свои характерни особености.

Ружа Попова



Литература

Миков, В. 1958: Златното Вълчетрънско съкровище. София.

Венедиков, Ив., Т. Герасимов 1973: Тракийското изкуство. София.

Дзис-Райко, Г. А., И. Т. Черняков 1981: Золотая чаша Вылчетрынского типа из северо-западного Причерноморья. – СА 1, 151-162

Бонев, А. 1988: Тракия и Егейският свят през втората половина на ІІ хилядолетие пр. н. е. (= Разкопки и проучвания 20). София.

Фол, В. 1993: Скалата, конят, огънят. София.

Бонев, А. 2003: Ранна Тракия: формиране на тракийската култура - краят на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр. (= Разкопки и проучвания 31). София.

Blegen, C., M. Rawson 1966: The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia, Vol. 1.2. Cincinati – Princeton.

Venedikov, I. 1987: The Vulchitrun Treasure. Sofia.

 

https://www.thracians.net/

History of the Thracians

https://www.youtube.com/watch?v=5AJW31Q-jg4&t=120s

https://www.youtube.com/watch?v=uQi-uRhcVB8

"Историкът Матю Сиърс се впуска в богатото наследство на Древна Тракия. Макар и малко известни днес, жителите му са имали дълбоко влияние върху гърците и римляните.' Матю много се въодушевява, когато описва траките как избивали гръцки деца. Дава на траките обидни имена като плъхове, най - нисша каста в социалната прослойка в Гърция и т. н.... явно финансиран с гръцки драхми. Тракия била източник на роби и т.н. Траките са коренни жители, а гърците идващи от Африка."Гръцките земи преди идването на гърците" ,..Имам в предвид сегашните гръцки земи. Преди да дойде Данай там са живели траки и пеласги според гръцки автори.

За пеласгите, точно старите гърци пишат че:
1. Не говорят гръцки език.
2. Че са варвари населяващи гръцките земи, преди идването на гърците.
3. Че обичаите им са различни от гръцките.
Така че пеласгите нямат нищо общо с идващите гърци, а със сегашните до толкова, до колкото са обогатили генетичният им материал. И това не го пиша само аз, написали са го древните гърци.
И още нещо ще добавя. Понеже автора цитира текст "...и останалите гърци.....", такъв текст няма. Гърци в древността не се споменават. В момента нямам оригинала на текста да видя какво пише, но не е гърци. Но пък гърците много обичат да превеждат като гърци, когато пише за елини. А самите стари гърци са написали че елинизма е култура а не народност, и елини са споделящите тази култура дори и различни народи. Но сегашните гърци направиха всички елини на гърци и от тук и грешните заключения и манипулиране на историята.

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g&t=1s

Да се разбере етническата принадлежност на готите обитавали Балканите е важно, защото тези хора стават част от нашия народ. За Прокопий, Йордан, Орозий, Изидор Севилски и др., готите са същия народ, който в по-стари времена е наричан гети, т.е. касае се за траки. В периода 550 - 560 година те обитават земите в лоното на Стара Планина, наречени са огромен народ и няма сведения някой да ги е избивал, или прогонвал. B региона, в който Йордан разполага готите няма германски названия на селища, реки и местности, същото важи и за територията на Южна Румъния, а и Южна България. Самите готи са изобразени с тракийско облеклно. Това може да се види ясно на фриза от саркофага на император Клавдий Готски. Готите не само са изобразени като гетите от по-стари времена, но и самият им антропологичен тип е характерен за балканското население, и е твърде различен от германския антропологичен тип. Готите са представени като хора с къс или средно висок череп и високи скули, докато германите са с дълъг череп и ниски скули. Не само антропологичния тип на готите доказва, че те са стар балкански народ. Същото важи и за езика им. В земите обитавани от готи намираме топоними и хидроними съдържащи елементи като бара = бара (рекичка), река = рѣка (река стблг.), виса = вьсь (село, селище стблг.), пале = поле, друвета = дръвета (дървета). Тази информация е от огромна важност, но е напълно пренебрегната от учените. За сметка на това, езикът на един германски ръкопис, намерен в Западна Европа, е определен за готски, въпреки, че Йордан е пределно ясен: Библията е преведена само за готите от нашите земи, а не за готите, които напускат Тракия. Преведен е Стария Завет без Книгите на Царете, а в Западна Европа е намере превод на Новия Завет. Следователно няма никаква причина езикът от ръкописа, наречен Codex Argenteus, да бъде свързван с готите от нашите земи. Това обяснява и защо на наша територия няма нито един топоним, съдържащ елемент като brunna - извор, flodus - река, rinno - течение, река, gawi - област, grundus - земя, hauhs - високо, thaurp - село, поле, haims - селище, място, bagms - дърво, stads - град, селище, wigs-път. Въпросните думи се срещат в набедения за готска библия ръкопис. Разбира се и тази важна информация е напълно пренебрегната от историците и езиковедите. Следващи покорно постулата, че обитавалите Тракия готи са германи, редица учени правят сериозни грешки. Подлагайки на анализ споменатата от Прокопий готска дума БАЛАН - кон с бяло пенто на челото. О. Мехнен-Хелфен смята, че БАЛАН принадлежи на германския език и изобщо не си е направил труда да провери, че БАЛАН е българска дума за животно със светъл цвят, като като коренът е прилагателното бал-бял. Самата постройка на балан е като на други български думи като българан, великан, да не забравяме и лични имена като Батан, Вълкан, Драган, Гроздан. Прочее, регистрирано е даже готско име Bulgaranus, което не е нищо друго, освен нашето Българан. Готски имена са също Видимир, Витимир, Остро, Caвa, Видигой, Бериг, Гнив, Радагаст, Меч, Свинтила, Рецесвинт, Вамба. Тях манипулаторите не са успели да заличат от историческите извори, но пък и езиковедите проявяват плахост и не пледират за българския характер на въпросните имена. А се знае добре, че за съседите ни сърбите, ние българите се явяваме потомци на готите. Юлия Хаджи Димитрова представя точни цитати в книгата си Готи, сиреч Гети. Готите играят важна роля в историята, те са един от народите, които предопределят съдбата на Рим. Готите играят важна роля и на териториите на Франция и Испания, където поемат удара на арабската армия на Тарик, чиято цел е да завладее Европа, по същото време, през което княз Тервел разбива друга арабска армия, нахлуваща през Босфора. За подвига на Тервел и неговите бойци се знае добре, но за саможертвата на готите в Испания се знае малко, а именно това, че забавят арабите, спасява западноевропейците от робство.

https://www.youtube.com/watch?v=H0p6ezgdYRI

https://www.youtube.com/watch?v=0NtZegO2oWE

https://www.youtube.com/watch?v=SSQvUO3YWxU

Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов].
Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.

Антична Македония населена с тракийски племена 1

Антична Македония населена с тракийски племена 2