„В моите очи последните два месеца САЩ загубиха Студената война”, заяви журналистът
„Путин се опитва да се върне към доктрината „Брежнев”. В исторически план САЩ се отказват от доктрината „Труман“ след ВСВ, когато САЩ поемат функциите на защитници на демокрацията на народите по цял свят.
Доктрината Брежнев е – когато в една страна от тогавашния социалистически блок има опасност за нейния режим, всички останали могат да се намесят. Сега имаме доктрината на ограничения сувернитет – Путин смята, че е негово право да определя кой кого ще управлява в други държави. Това е опасен прецедент. САЩ и Русия не са единствените, които имат думата в световния ред. Великите сили плюс, Австралия, Канада, Южна Корея – това е алтернативният блок, който може да запази принципите на демокрацията”, каза каза в предаването „Офанзива” журналистът Петко Георгиев във връзка с предложението на руския президент Владимир Путин Украйна да се управлява от ООН заради изтеклия мандата на Володимир Зеленски.
„Не виждам в сегашната обстановка да се търси сериозна отговорност. Дори да бъде нарочен някой като изкупителна жертва, ще бъде чисто формално за пред общественото мнение. Няма никакво съмнение, че става въпрос за изключителна некомпетентност. Това че един от участниците в този чат се е намирал в този момент в Москва означава, че чатът е на 100% компрометиран. Това означава, че руснаците и Иран и оттам хутите са знаели, че предстои удар по тях. Най-вероятно американците са удряли по празни сгради. Никой няма да понесе отговорност, защото „тръмпизма” е на билото на вълната. Трябва да живеем с разбирането, че освен журналиста е имало и агенти на други държави”, коментира Георгиев.
„Зависимостта на европейската и американската икономика е много висока. В моите очи последните два месеца САЩ загубиха Студената война. Вече са врагове с всички, които им бяха съюзници по време на Студената война. Никой няма интерес да задълбочава този разрив, но си дават сметка, че на САЩ не може да се разчита в този период като на съюзник”,
„Не смятам, че се увеличава путиниското крило в България. Има висока подкрепя за Европейския съюз”, заключи той.
Българите масово обичали руснаците и мразели украинците. Така ли е наистина? Не, моралният компас на българите не е счупен. Но определени хора искат (и донякъде успяват) да разстроят този компас. Защо и как го правят: Коментар от Даниел Смилов: Войната в Украйна е събитие, по което хората и нациите могат да си сверяват моралния компас. Това безспорно е несправедлива, завоевателна война, в която има ясен агресор и жертва. Моралната оценка за тази война е еднозначна - вината и отговорността за нея. Задължението за помагане на жертвата - също. От правна гледна точка тази война е международно престъпление - най-тежката форма на нарушаване на международното право. Като исторически паралел руската агресия спрямо Украйна не е по-различна от нахлуването на хитлеристка Германия в Полша и след това в СССР. Как става така обаче, че в нашата публичност еднозначността на тези оценки не само се губи, ами направо се стига до директната им подмяна с противоположното? Според Андрей Райчев например "масовият европеец е абсолютно убеден, че украинците са идеалните, а руснаците - черните, а в България е точно обратното". Тези констатации - или по-скоро внушения, не са случайни ремарки. Ефирът е наситен с твърдения, че българите обичали руснаците, мразели украинците, не вярвали на Зеленски, не искали да се помага на нападнатата страна, защото Западът бил виновен за войната, възхищавали се на Путин като пазител на православието и борец с Папата - и заради това нямали нищо против Москва да праща у нас шпиони под формата на попове. Също така българите нямали нищо против масираната руска пропаганда (включително по БНР), но ако им замиришело на украинска пропаганда - дори да е в театрална пиеса, поставена в Народния театър, ставали много чувствителни и високите им естетически стандарти изригвали в разгневени форми на отрицание в пресата и Фейсбук… Кой си играе с моралния компас на българите Моралният компас на българите не е счупен. По-скоро определени политически сили и говорители искат (и донякъде успяват) да разстроят този компас за собствените си политически цели. Опасност има обаче, защото се е случвало цели общества понякога да изпадат в морална кома, да казват като зомбирани на черното бяло и да оправдават големи престъпления в името на някакви уж по-висши цели. Затова е много важно да се знае как могат да се манипулират моралните интуиции на големи групи хора, така че те да престанат да бъдат чувствителни към извършвани откровени безобразия. "Другата гледна точка", която нормализира и дори оправдава престъпленията, разчита на вече добре познати психологически механизми. По време на Нюрнбергските трибунали са провеждани психологически тестове с обвиняемите нацисти, за да се разбере дали те не са просто психопати. Резултатите от тестовете не са били оповестени, защото се оказало, че нацистите са си психически съвсем нормални хора. Злото може да порази всички - човек не трябва да е психопат, за да му се поддаде. Както Хана Аренд по-късно ще го формулира, злото в някакъв смисъл е банално, а не демонично. А основните механизми на поддаване на злото са следните: Така правят всички (натискът на групата) През 1951 г. Соломон Аш провежда следния експеримент. Хора са поканени да дадат оценка за прости факти - да сравнят дължината на няколко прави линии. Те обаче първо трябва да изслушат оценките на множество други подставени участници, които са инструктирани да дават масово грешни отговори. Накрая се оказва, че 75% от неподставените участници поне веднъж са дали грешен отговор под натиска на мнението на околните. Този психологически механизъм се използва и по отношение на войната в Украйна: "българите мислят точно обратното на европейците, бъди българин, кажи обратното на европееца!". Националният интерес над всичко Националните системи на образование в много страни (не само в нашата) налагат систематично тезата, че най-висшата ценност е защитата на националния интерес. И в много случаи това твърдение е вярно. Но с националния интерес не могат да се оправдават престъпления, а още по-малко тежки международни престъпления. Това, че Русия има интереси в Украйна, със сигурност е вярно. Но това не е оправдание за руската агресия в Украйна, нито е смекчаващо вината ѝ обстоятелство. По същия начин оправдаването на агресията на Русия в Украйна не може да се обоснове с "българския национален интерес". Президентът Радев наскоро каза на президента Зеленски, че Украйна трябва да спре да се бие, защото това причинява неудобства и щети на Европа и България (високи цени и радикални популисти). Проблемът с аргумента "националният интерес над всичко" е, че не е универсален: един е интересът на руснаците, друг на украинците, трети на българите. Всъщност този аргумент по дефиниция счупва всеки морален компас, защото казва, че всички позиции са с еднаква тежест - важно е просто в кое село си се родил. Моралът става географско понятие - тук нещата са така, отвъд границата обаче може да е точно обратното. Нацията е в опасност Истерията, че групата е заплашена по някакъв начин, е основен механизъм за оправдаване на много престъпления. Нацистите са успели да убедят германците, че под 1% еврейско население в страната им е огромна опасност за "чистотата на арийската раса". Днес сходна истерия се разиграва с "джендъра" и "трансхуманизма", които едва ли не разрушават тъканта на обществото и неговите "традиционни" ценности (като домашното насилие, но и други). Веднъж като се създаде демон, неговите права и свободи лесно могат да се нарушават. Най-малкото демоните трябва да си стоят вкъщи, да си налягат парцала и да не парадират много-много по публични места. А са необходими и пазачи срещу "джендъра" - Путин, Орбан и Корнелия Нинова например.
Докторът (авторитетът) каза така
През 1960-те години професорът от Йейл Стенли Милграм провежда известните си експерименти за подчиняване на авторитет. Оказва се, че ако доктор (лице в бяла престилка) дава инструкциите, огромна част от хората са склонни да пуснат висок волтаж ток на човешки същества, съзнавайки, че това им причинява голяма болка и дори може да ги убие. Тоест, под инструкциите на авторитета (властта в общия случай) мнозинството хора биха станали съучастници и извършители на престъпления. Затова е важно какво се говори "авторитетно" по националните медии, важно е и какво е мнението на хората по върховете на държавата. Може да звучи стряскащо и дори цинично, но "българите мислят X" в много случаи означава, че има хора по върховете на държавата, които "мислят и говорят X". По морално-политически въпроси отговорността на "авторитетите" - политици, медии, общественици - е огромна. За да не се окажат успешни експериментите в България Всъщност наръчниците за манипулиране на моралния компас на обществата са много детайлни и огромни по обем. Със социалните мрежи, изкуствения интелект и big data възможностите за влияние стават безкрайни. По време на Брекзит скандалът с Cambridge Analytica повдигна булото на машинното психологическо профилиране в демокрациите. От тази гледна точка не е толкова изненадващо, че и с моралния компас на българите се правят експерименти. Необходими са усилията на всички, за да не се окажат успешни тези експерименти.
През последните години българските власти изгониха много руски шпиони. Сега съобщиха за още двама разкрити руски разузнавачи. Българските служби дължат на хората в България отговор на 10 ключови въпроса. От А. Андреев. "Вражеска държава" - това е България според официалната руска доктрина в момента. А срещу "вражеските държави" се води хибридна война, извършва се подривна дейност, взривяват се оръжейни складове, когато трябва се провеждат и "мокри" операции - букварите на КГБ, които са актуални и днес, не оставят никакво съмнение по въпроса.Разбира се, освен изброеното, се провеждат и класически шпионски операции на конвейер. През последните години българските власти изгониха цяла серия руски шпиони: дипломати, служители на посолството, един журналист, дори свещеници. Открити бяха предполагаеми руски къртици в отбранителните и в полицейските структури на страната, а сега ДАНС съобщава за още двама руски разузнавачи-нелегали, които са действали под фалшива българска самоличност.
Десет ключови въпроса за руския шпионаж
Вярно, че за Москва сигурно е леко странно и необичайно да шпионира в България. Та нали допреди трийсетина години съветските/руските тайни служби се радваха на неограничен и пряк достъп до всички български тайни, а комунистическата Държавна сигурност на България пряко се ръководеше от Москва: кабинетът на съветския главен шпионин в София беше непосредствено до този на българския министър на вътрешните работи. Днес трите руски шпионски агенции ФСБ, ГРУ и СВР сигурно пребивават в перманентен когнитивен дисонанс от това, че трябва да шпионират в България по класическия начин. И навярно тъкмо поради това непрекъснато се издънват, водени от убеждението си, че ще се справят с малкия си пръст в "малката посестрима" България.
Поради всичко това българското правителство, институциите, които контролират тайните служби и самото контрарузнаване дължат на хората в страната отговор на 10 ключови въпроса:Какви предпазни мерки трябва да се взимат в различните сектори на политиката, икономиката, отбраната и пр. срещу руските шпионски опити? Как да се разпознават очевидно многобройните руски шпиони, легали-нелегали, и техните български помагачи? Какви точно слаби места и тайни интересуват разведчиците? Какви са методите за проникване на руски шпиони в български държавни, икономически, политически, отбранителни, регионални и международни структури? (Букварите на КГБ) Кои са руските шпионски хъбове в страната? Има ли български политически партии, които явно или тайно улесняват руския шпионаж в страната? Към кого гражданите да насочват сигналите си за опити за руски шпионаж, без да се опасяват от неприятни последствия или пък от това, че информацията ще попадне в ръцете на Путинови симпатизанти в българските служби и ще потъне някъде надълбоко? Какви ответни мерки взима българското правителство срещу масирания руски шпионаж? Каква помощ получава България от страна на партньорите си за контрамерки срещу руските служби, действащи на територията на страна от НАТО и от ЕС? Защо досега правителството и президентът на страната не са излезли с единна позиция срещу руските тайни операции в България?
Не се съмнявам, че тези въпроси начаса ще предизвикат коментари, съдържащи определения като "шпиономания", "лов на вещици", "параноя" и "русофобия". А велемъдрите експерти по шпионажа ще кажат, че за такива неща не се говори на висок глас, че си има процедури и начини, за да не се подплашат разведчиците в храстите.
Хората в България са неподготвени
Последното сигурно е и донякъде вярно. Но хората в България са масово неподготвени за съпротива срещу руския шпионаж - и тъкмо поради това с обществеността трябва да се разговаря в прав текст.
Да не говорим, че самият шпионаж винаги е бил и си остава много мръсно занимание.
България отдавна е предпочитан терен за упражняване на руско влияние, пише швейцарското издание, според което страната има слаби институции и силни криминални мрежи, поради което е уязвима на манипулации от всякакъв вид.
Заради "работа за чужди служби" България изгони повече от 80 дипломати и други руски представители, след като Русия нападна Украйна през февруари 2022, припомня авторитетният швейцарски всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ) в статия под многозначителното заглавие „България като параден вход за руски шпиони“.
Проруски мрежи
Авторът Фолкер Пабст по актуален повод пише и за арестувани български граждани заради шпионаж в полза на Русия и коментира: „Но това изобщо не означава, че с руския шпионаж в югоизточноевропейската държава е приключено. Най-уязвими в това отношение са националните структури за сигурност, в които по традиция ключова роля играят проруски мрежи.“
Електронното издание „Юрактив“ също се занимава с темата за руския шпионаж в България и припомня най-шумните случаи: арестите на Илия Илиев и на другите заподозрени в издаване на военни тайни, изгонването на десетки сътрудници на руското посолство и съдебния процес за шпионаж срещу Николай Малинов, награден с орден от Владимир Путин.
Швейцарският НЦЦ цитира обвиненията, отправени от Атанас Атанасов срещу контраразузнаването и във връзка със систематичните измами при даване на българско гражданство на хора с руски паспорти. Според Атанасов това отваря пред Москва възможността да изпраща целенасочено свои агенти в България и в ЕС. Вестникът също цитира публикация в „Юрактив“, според която контраразузнаването проверявало твърде повърхностно кандидатите за българско гражданство, а броят на натурализираните руснаци в България през последните години рязко бил нараснал.
"Троянски кон на Русия в ЕС"
По този повод Фолкер Пабст пише в НЦЦ: „България открай време е предпочитан терен за упражняване на руско влияние. Това се дължи на традиционната близост между двете славянскоезични и православни държави – нищо, че понякога прословутата крилата фраза за България като „Троянски кон на Русия в ЕС“ е леко преувеличена. Освен това прозападните сили в София през последните години положиха големи усилия за намаляване на зависимостта на страната от Русия.“
Същият коментар четем в „Юрактив“ „През последните две години предишното правителство на Кирил Петков и сегашното на Николай Денков целенасочено работят за намаляването на неформалната зависимост на страната от Кремъл.“
"Уязвима на манипулации от всякакъв вид"
Повод за двете публикации е арестът на високопоставен служител от ГДБОП по обвинение, че е предавал поверителни информации на руски дипломат. НЦЦ цитира българското МВР, което изрично говори за случай на шпионаж. Швейцарското издание доразвива тази тема с разкритията около убийството на Мартин Божанов и обобщава: „България е институционално слаба държава, с широко разпространена корупция и силно влияние на криминалните мрежи – поради което е уязвима на манипулации от всякакъв вид.“
Как ДАНС внезапно видя един руски шпионин в България
ДАНС се изяви като страж на националната сигурност - експулсира руски журналист, но не забелязва и не разкрива руските шпионски мрежи в България - една от най-силно застрашените от руски хибридни действия държава.
Александър Гацак, кореспондент на проправителственото издание "Российская газета" в България, е бил призован още на 21 септември, за да получи заповедта за експулсирането си - денят, в който на трима свещеници от Руската църква също бе разпоредено да напуснат страната. Аргументите и за четиримата са едни и същи - застрашават националната сигурност. Но журналистът не се явява да получи заповедта и се укрива в сградата на посолството на Руската федерация в София - неприкосновена като на всяко посолство по силата на Виенската конвенция. На Гацак е забранено влизането и пребиваването на територията на държави-членки на ЕС. Репортаж или шпионаж? Говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова твърди, че българските власти грубо са нарушили европейските норми за свободата на медиите. Преглед на публикациите на Гацак в изданието, за което работи, показват, че те не са по-различни от материали в много български сайтове, а твърденията в тях звучат и от ефира на български медии, в това число и обществени. Фокусът в предаваните от Гацак новини е в две направления - антизападна и антиевропейска реторика и новини, свързани с руския газ, руския петрол, войната в Украйна и Руската църква. В тази връзка е цитиран “лидерът на българската опозиция Костадин Костадинов (“Възраждане”, б.а.)”, че “България се управлява от чуждестранни посолства”. Цитирани са и призиви на напусналия армията ген. Димитър Шивиков “за отговорността пред отечеството и децата ни да превърнем управляващите (ПП-ДБ, б.а.) в политически трупове”. „Ако те се окопаят във властта, ще ни унищожат“ - Гацак цитира и тези думи на генерала, който беше в листата на ВМРО за евроизборите през 2019 година. Нито едно изявление на президента Румен Радев не е подминато, а освен Костадинов, руският журналист не пропуска и лидера на БСП Корнелия Нинова и ръководството на “Има такъв народ”. От датите на кореспонденциите се вижда, че той е предавал и по време на принудителната си изолация в руското посолство. Как действа руският режим Ако работеше като чуждестранен журналист в собствената си родина, Гацак нямаше да се отърве така лесно при съмнения за шпионаж, а щеше да е застрашен и от изфабрикувани обвинения, в случай че властите не одобряват работата му. Наскоро руски съд отхвърли искането за освобождаване на американския журналист от „Уолстрийт Джърнъл“ Евън Гершкович, задържан в Екатеринбург по обвинения в шпионаж, който се намира от повече от 6 месеца в ареста. Според “Репортери без граници” Гершкович e разследвал частната военна компания “Вагнер”. В Русия на Путин все повече журналисти стават обект на наказателно преследване заради работата си, включително и в окупирани от Русия украински територии като Крим. Едни от тях напускат страната като Андрей Караулов, включен като много други в списък на чуждестранните агенти, изготвен от руското Министерство на правосъдието. През юли 2023 г. руската държавна агенция ТАСС съобщи, че московски съд е разпоредил Караулов да опровергае информация за доставките на дизелово гориво за Украйна от българската рафинерия на “Лукойл” и да премахне от интернет всичките си видеоклипове, съдържащи подобни изявления. Срещу журналиста е заведено и дело за защита на деловата репутация от ръководството на “Лукойл”.
Когато “Русская газета” коментира, че “бившите братушки са се заразили с вируса на русофобията” по повод изгонването на Гацак, забравя как действат в Полша. От март до август полските служби разбиха руска шпионска мрежа и задържаха 16 души, натоварени да разузнават военни съоръжения и критична инфраструктура, транспорти с хуманитарна помощ и военно оборудване за Украйна, както и да извършват подготовка за дерайлиране на влакове, пътуващи за Украйна. В задачите е влизало и подпалване на имущество и превозни средства, както и провеждане на информационна война в опит да настроят поляците срещу украинския народ и да предизвикат нежелание за предоставяне на допълнителна подкрепа на Украйна, гласи съобщение на полското правителство. В Полша продължава да е в ареста и испанският журналист от руски произход Пабло Гонзалес (Павел Рубцов), идентифициран като агент на ГРУ, по-рано изгонен от Службата за сигурност на Украйна и задържан впоследствие в полския град Пшемисъл, близо до границата с Украйна.
ДАНС експулсира, но не разкрива руски шпионски мрежи
В България, една от най-засегнатите от руските хибридн и атаки държава, предпочитат да експулсират. Наскоро бяха арестувани няколко чуждестранни граждани, участвали в схема за износ на стоки с двойна употреба за Русия. Но разкрития на руски шпионски мрежи няма.
Затова пък има справка без гриф “секретно”, подготвена по вътрешна заповед на шефа на ДАНС Пламен Тончев, че заместник-министър снима на телефон и после копира на флашка как хеш код се качва на машини за гласуване - което формирало “недоверие към изборния процес”. Подписана от един от заместниците на Тончев - Деньо Денев, първоначално назначен от правителството за месец, а през август кабинетът решава да го остави на поста за пълен мандат от 5 години. Резултатът от справката му е гласуване с хартия - и 20% невалидни бюлетини.
Ако българското контраразузнаване работеше така и по отношение на руските мрежи, “троянският кон” щеше да е цяла конница, а усилията за Шенген - ерозирани.
„ПП-ДБ даде козове на прокремълските партии да атакуват кабинета”, каза бившият евродепутат от СДС
„Нормално беше лидерът на първата политическа сила да бъде премиер. Борисов да бъде премиер и да отговаря за политиките си и за министрите. Правителството в момента няма алтернатива. В този парламент няма политически сили, които да се комбинират, така че да свалят правителството”, каза в студиото на „Офанзива” бившият евродепутат от СДС Александър Йорданов.
„ДПС-Ново начало” постъпи по единствено възможния и добър за България начин – запази дистанция спрямо правителството, но в решителни моменти за страната, твърдо подкрепя евроатлантическия курс. ПП-ДБ даде козове на прокремълските партии в България да получат сила, да бъдат в ситуация да атакуват правителството. Ще ми бъде любопитно как ПП-ДБ ще вдигат ръка с „Възраждане”, МЕЧ и „Величие”, за да свалят правителството”, посочи той.
„Депутатите от „Демокрация, права и свободи“-ДПС са тези народни представители, които самият Ахмед Доган определяше като лица, символизиращи обръчи от фирми. Доган многократно е казвал, че управлението се реализира чрез обръчи от фирми, че той разпределя порциите в държавата. Той многократно заставаше на прокремълските позиции. Най-големият проблем, който създаде е това, че преди да е изтекла една година от първото демократично правителство на България, избрано през 1991 г. Доган оттегли подкрепата си от него. Стигна се до свалянето на правителството на Филип Димитров. Сега моята прогноза е, че АПС няма да оттегли подкрепата си за правителството. Ако го направи, рискува да не влезе в парламента на следващите избори”, подчерта Йорданов. „Най-напред победителите на изборите – ГЕРБ-СДС, се обърнахме за подкрепа към ПП-ДБ. Истината е, че предложихме на най-близката до себе си като идеи коалиция да управляваме заедно, за да изпълним един дълг. „Демократична България” избяга от тази отговорност към България. С това си действие минаха в зоната на опозицията, където са прокремълските партии на България. Така ДБ избра да е в едно пространство с „Възраждане”, МЕЧ и „Величие”, заяви той.
„Аз съм противник на говоренето против съдебната система у нас. Категорично не съм съгласен, защото не е вярно. Знам колко достойни и честни хора има в тази система. Нямам честта да познавам европрокурорът Теодора Георгиева, но знам, че излезе видео с нея. Тя, ако е истински и достоен съдия, трябва да излезе и да каже: „Да, аз съм тази, която записаха да иска подкуп” или да каже обратното: „В никакъв случай не съм аз”. Първо трябва да видим нейната честност”, заключи Йорданов.
„Империята на измамата“ е съвместно разследване на OCCRP, Шведската телевизия (SVT) и 31 други медийни партньори от различни държави. Проектът се базира на 1,9 терабайта изтекли данни и разкрива дейността на две групи колцентрове. Група базирана предимно в Израел и Източна Европа, и група в Грузия. Служителите на тези центрове са убедили поне 32 000 души по света да направят „инвестиции“ на стойност най-малко 275 милиона долара чрез техните търговски платформи.
По-голямата част от „инвеститорите“ никога не са получили обратно парите си, а сделките, които са смятали, че сключват, се оказват фиктивни. Във всеки подробно разгледан случай колцентровете просто са присвоявали средствата.
Разследването предоставя безпрецедентен поглед върху вътрешната организация на тази киберизмамна индустрия, която, според органите на реда, нанася на обществото щети в размер на милиарди долари годишно.
Изтеклите данни, които включват над един милион часа телефонни разговори и десетки хиляди записи на екрани, разкриват как служителите на колцентровете предлагат сложни търговски технологии, за да убедят жертвите си, че са на път да осъществят финансовите си мечти. Но когато „инвеститорите“ се опитат да изтеглят „печалбите“ си, измамниците измислят предлози, за да обяснят защо парите не могат да бъдат изплатени – и дори се опитват да ги убедят да изпратят още.
Макар че методите на измамниците изглеждат груби, дейността им е силно организирана и функционира в мащабите на търговско предприятие от офиси в централни части на градовете. Те използват софтуер за управление на клиенти, работят съвместно с външни маркетингови агенции и осигуряват многодневни обучения за служителите, които комуникират с „клиентите“. Освен това разполагат с отдели за човешки ресурси, контрол на качеството и ИТ поддръжка.
Тези схеми са изключително доходоносни. Измамниците, чиито усилия се проследяват във вътрешнофирмени класации и които празнуват победите си с анимирани GIF-ове, получават възнаграждения под формата на разточителни партита, щедри заплати и бонуси за постигнати резултати.
На другия край на телефонната линия обаче се намират съсипани животи. Някои жертви стигат до мисли за самоубийство; много от тях остават с непосилни дългове, травми и неспособност да се доверяват на непознати. А по-голямата част никога не получават справедливост, тъй като извършителите са изключително трудни за откриване, разобличаване и подвеждане под отговорност. 2. Колко измамни операции разкрихте? Свързани ли са помежду си?
Разследването „Империя на измамата“ разкрива две отделни операции на колцентрове:„A.K. Group“ е имала най-малко три офиса в Тбилиси, столицата на Грузия, и към април 2024 г. е разполагала с около 85 служители, включително административен персонал. По-голямата схема е по-слабо организирана и трудна за точно определяне. Тя включва множество офиси в Израел, България, Украйна и Кипър, които към август 2023 г. са имали поне 480 служители. Липсва ясна корпоративна структура; по-скоро става въпрос за група свързани компании и офиси, които изглежда работят под ръководството на управленски екип в района на Тел Авив. Все още не е ясно дали тази мрежа има един или няколко собственици.
Няма данни двете групи да са пряко свързани, но изглежда, че прилагат една и съща измамна схема – използват сходни обучителни материали, скриптове и договори с доставчици. Двете организации дори разчитат на едни и същи доставчици на услуги, включително VoIP телефония, облачен хостинг, афилиейт маркетинг компании и платежни процесори.
В документи, изтекли и от двете операции, се появяват имената на стотици жертви, което показва, че някои от тях са били измамени повече от веднъж. 3. Какво съдържа изтеклата информация и как възникна разследването?
Разследването „Империя на измамата“ се основава на два масива вътрешни данни, изтекли от колцентровете:Около 1,14 терабайта данни от операциите в Грузия 750 гигабайта от измамната мрежа, базирана в Израел и Европа
Данните включват основно компютърни файлове, телефонни записи и екранни записи. Те са споделени с репортери от Шведската телевизия (SVT) от анонимен източник.
Поради огромния обем и широкия географски обхват на изтеклата информация, стана ясно, че пълноценно журналистическо разследване ще изисква сътрудничество между медии в различни държави. Затова SVT установи партньорство с OCCRP, за да организира проекта „Империя на измамата“, съвместно с още 31 медийни партньори по целия свят.
Журналистите прекараха над шест месеца, анализирайки изтеклите файлове, за да разберат как функционират тези измамни схеми. Те се свързаха и интервюираха жертви, идентифицираха измамници, проучиха съдебни дела, разговаряха с експерти и полицейски служители, както и проследиха в максимална степен огромните финансови потоци, свързани с операциите. 4. Кой и защо предаде изтеклите данни?
Данните са предоставени от анонимен източник, който е заявил пред репортерите, че мотивът му е желанието да сложи край на безнаказаността на измамниците.
„Измамниците могат да оперират почти открито, без никой да ги спре,“ пише източникът. „Почти никое от тези престъпления не се разследва успешно поради сложността на трансграничните разследвания… Без реална международна промяна, това никога няма да спре.“
„Като предавам този материал на медиите, се надявам проблемът да получи достатъчно внимание, за да подтикне властите към действия срещу тези престъпници. Това не е нерешим проблем. Просто всички трябва да се загрижим достатъчно, за да направим нещо по въпроса.“ 5. Какъв е мащабът на тези операции? Колко пари печелят измамниците?
Изтеклите данни съдържат само частична информация, което прави невъзможно да се изчисли пълният мащаб на операциите. Въпреки това, разкритите суми са впечатляващи:Грузинската операция (май 2022 – февруари 2025) е получила $35,3 милиона от над 6 000 души чрез четири езикови отдела: немски, английски, испански и руски. Израелско-европейската операция (януари 2021 – декември 2024) е получила над $240 милиона от почти 27 000 души от над 30 държави.
Според Юрген Щок, бивш генерален секретар на Интерпол, онлайн измамите като индустрия генерират около $500 милиарда годишно. 6. Възможно ли е това да са реални инвестиционни платформи? Как знаем, че са измами?
Невъзможно е да се проследи какво точно се е случило с всеки един от десетките хиляди „клиенти“, чиито данни се появяват в изтеклите файлове. Но всички доказателства сочат, че както грузинската, така и израелско-европейската операция са били създадени с цел да крадат от всеки, до когото могат да се доберат по телефона.
Статистиката е красноречива:Журналистите се свързаха със 148 души, които според данните са направили най-големите „инвестиции“. Всеки един от тях заяви, че е бил измамен. Над една трета от тях са подали официални жалби в полицията. След месеци разследване, не е намерено нито едно доказателство за реална търговска дейност.
Разкрития от вътрешните файлове:За израелско-европейската операция изтеклите таблици показват общия паричен поток на платформите. Те разкриват, че само 2% от „инвестираните“ средства са били върнати на клиентите. Дори в тези случаи, сумите са били маркирани като „upsell“, което предполага, че връщането на част от средствата е било тактика за насърчаване на по-нататъшни „инвестиции“. Повечето „инвестиционни“ платформи на тези измамни организации не са лицензирани да предлагат финансови услуги. Малка част от израелско-европейските марки имат лицензи за Южна Африка или Коморските острови, но дори и те показват множество признаци на съмнителна дейност. Почти всички марки – лицензирани или не – са обект на официални предупреждения за измама от финансовите регулатори.Над 1 милион аудиозаписи на телефонни разговори показват измамни тактики и дори подигравки с жертвите след успешни измами. Екранни записи и компютърни файлове разкриват как служителите на грузинските колцентрове използват фалшиви имейли, за да се представят за регулатори и изготвят фалшиви документи, имитиращи легитимни финансови компании. В вътрешните чатове агентите открито се наричат „измамници“ и се присмиват на жертвите си.По-малко на брой, но идентични тактики са установени чрез телефонни и екранни записи за израелско-европейската схема .
Реакцията на компаниите:
Нито един от колцентровете не отговори на запитвания за коментар. Когато журналистите се опитваха да се свържат с тях, служителите избягваха контакт и бяха защитени от охрана. В Грузия и България цели офиси бяха изпразнени дни след като репортерите потърсиха служители за интервю. 7. Какво точно представлява „инвестиционна търговска марка“?
Колцентровете създават поредица от фиктивни инвестиционни „марки“, като всяка има собствено лого, уебсайт и рекламни материали, които ги представят като усъвършенствани инвестиционни платформи.
Журналистите са идентифицирали 70 различни марки, включително Quantrixcapital, Torobanc и Stoxinvest. Екранни записи показват, че тези „марки“ не представляват реални търговски технологии. Вместо това, служителите на колцентровете ги управляват чрез една и съща CRM система (софтуер за управление на клиенти).
Забележителни са фантастичните твърдения, с които се примамват жертвите. В един телефонен разговор агент убеждава потенциален клиент, че платформата Onyx Traders ще му печели пари автоматично чрез „изкуствен интелект“:
„Тя търгува вместо вас автоматично. Няма нужда да разбирате как работи всичко – това е работата на системата. Когато влакът е на гарата, просто се качвате и се наслаждавате на пътуването. Повярвайте ми, ще печелите огромни пари.“
Някои от платформите претендират, че са „лицензирани“. Израелско-европейската операция управлява няколко марки, които имат официални лицензи в Южна Африка или Коморските острови. За тях данните показват, че клиентите имат малко по-висок шанс да изтеглят средства – но все пак само около 10% от вложените пари. Дори и тези уж лицензирани платформи използват измамни рекламни техники – например лъжливо твърдение, че технологиите им са одобрени от Илон Мъск. Южноафриканските регулатори вече са затворили една от тези платформи, а друга е под разследване. Има и други смущаващи факти за „лицензираните“ платформи. Компаниите зад тях са регистрирани на подставени лица и използват фалшиви офис адреси.
В грузинската операция се използват по-малък брой марки, включително Golden Currencies и AdmiralsFX. Те нямат лицензи и са предупредени от британските финансови регулатори. Тези марки работят чрез същия интерфейс, както и останалите измамни платформи. 8. Кой стои зад тези колцентрове?
Хората, стоящи зад тези измами, вземат сериозни мерки, за да скрият своята самоличност, използвайки псевдоними дори във вътрешните си комуникации.
В случая с грузинската операция, журналистите успяха да идентифицират много от измамниците, като анализираха уликите в техните чатове, след което ги свериха с публикации в социалните мрежи и друга публично достъпна информация.
Изглежда, че 33-годишният Акаки Кевхишвили е човекът, който взема решения за повишения и заплати. Въпреки че наскоро е купил Range Rover за 140 000 долара, той няма сериозна история на богатство или бизнес активност и вероятно не е истинският ръководител на операцията.
Кевхишвили не е вписан на никаква официална позиция в документите на A.K. Group. Официално фирмата е собственост на 36-годишен служител на колцентъра. Офисите ѝ се наемат чрез две други компании, които са притежавани от лица, които изглеждат като подставени лица – и двамата са вътрешно разселени лица от Република Абхазия.
Хората зад масивната израелско-европейска операция също остават неизвестни. Според наличните данни, централата им се намира в Sapir Tower – офисен небостъргач в Рамат Ган, Израел.
Официално много от служителите в тази централа са наети чрез HR компания, която също така предоставя работници за ресторант за хумус, малък магазин и фирма за полиграфски тестове.
Въпреки че изтеклите данни разкриват имената на много от мениджърите, включително на изпълнителния екип, който изглежда контролира операцията, истинските създатели и основни печеливши остават неизвестни.
Да си пазим главите от руската пропаганда, за да не трябва след това да ги пазим от руските бомби
Американска пропаганда няма. Съществуването ѝ е „опорка“ на руската пропаганда. У нас не може да бъде идентифициран наратив, който сам по себе си да може да се нарече американска пропаганда - нито пък да бъде посочено какво твърди и какво иска да постигне с твърденията си. За разлика от наратива на руската пропаганда, чиито съдържателни ядра („опорки“) са наситили публичното пространство и лесно могат да бъдат изведени и описани. "Опорките" на руската пропаганда
Резюмирани, те са от типа на: „колективният Запад“ унищожава традиционните християнски ценности, чийто изконен пазител е Русия, която единствена може да му се противопостави; той е врагът, защото е нападнал Русия, а не тя Украйна; българските елити от своя страна са продажни – състоят се от соросоиди, грантаджии, джендъри, либерасти, жълтопаветници и пр., които слугуват на врага; продажно е и настоящето българско правителство, защото следва ангажиментите си към евроатлантическите партньори вместо към своите „братушки-освободители“ и т.н.
Всеки е чувал и знае тези „опорки“, но ще му е трудно да посочи и една-единствена на американската пропаганда. Освен ако като такава не се лансира, да речем, твърдението, че Русия е нападнала Украйна. Само че това не е пропаганда, не е дори интерпретация, а е свидетелство (информационен наратив) за събития, които се виждат с просто око, стига умишлено да не си затвориш очите. В България американската пропаганда би била безсмислена
Докато „пропагандата се свежда до повече или по-малко систематични опити за манипулиране на мнението и убежденията на хората посредством различни символи: думи, лозунги, монументи, музика, поезия и т.н.“, според популярното определение на Енциклопедия Британика. Тоест, преследваният ефект е промяна чрез манипулация на съществуващо положение, на заварени нагласи. Именно това прави настояването за американска пропаганда в днешна България безсмислено по условие – просто тя не би имала какво да променя.
Още с падането на комунизма и излизането от зоната на руското влияние та досега, доминиращите обществени нагласи у нас са за все по-голямо сближаване със САЩ и НАТО. По-скоро там имаше периоди на колебание доколко сме готови за подобна интеграция. На Русия, обратно, стремежът ѝ е на всяка цена да промени заварените нагласи. За целта използва по предназначение средствата именно на пропагандата, която да манипулира мнението на хората така че да гласуват за лоялно към Москва управление на страната, а то на свой ред да прекъсне прозападната ѝ интеграция (някаква репетиция за подобен сценарий можеше да се провиди в действията на последните служебни правителства). Задочната проруска коалиция в България
Системното организиране на пропагандата започва от руската политика, чиито представители отдавна са изоставили протоколния тон и са влезли в ролята на откровени пропагандатори (Митрофанова е подходяща илюстрация), за да се стигне до задочната проруска коалиция в българската политика между президента Радев, „Възраждане“ и БСП. И те да се надпреварват да въртят руската „опорка“, че посолството в София, което пуска „опорки“, не е руското, а американското и да разпалват омраза към него у податливите на пропаганда българи.
Въпросът е: защо ѝ е на руската пропаганда да настоява, че има американска пропаганда у нас, а и въобще в държавите от ЕС. Най-простото обяснение е, че става дума за самозащитна реакция на принципа на подобието: ние не сме по-лоши от вас. Но на Русия това вече не ѝ стига – не иска да е лоша като другите, а само другите да са лоши. Митът за американската пропаганда с днешна дата трябва да ѝ помогне за две неща. Първо, да изглежда, че хибридната война не е нейна собствена инвазия на Запад, а се води от двете страни на фронта. И второ, да забие клин между държавите от ЕС и САЩ. Русия била принудена да се защитава от НАТО
Централна „опорка“ на руската пропаганда е, че и хибридната война (а и пълномащабната война в Украйна) са в отговор на нападение от НАТО – Алиансът бил завоювал територии, които на Русия ѝ се налага да освобождава. Както помним, нашата територия е конкретно упомената в искане от декември 2021 г. на Министерството на външните работи на Русия за „възстановяване на конфигурацията от 1997 г. на територията на страните, които тогава не са били членове на НАТО. Това се отнася и за България и Румъния“.
Манипулацията е прозрачна: за разлика от Русия НАТО нищо не е завоювала, нито е пожелала да завоюва – бившите соцстрани доброволно и с историческо въодушевление се присъединиха към нея като равностойни партньори. Но ако номерът мине дори само донякъде, ще трябва да има „мирни преговори“ (друга любима опорка на руската пропаганда) между Русия и Запада, сякаш са в симетрични позиции. И в тях Русия ще може да удря по масата и да си връща зоните на влияние, загубени след края на Студената война, защото нейната пропаганда сега ще е спечелила хибридната война. Има ли съмнение ние в коя зона пак ще се озовем? Откровено нацистки тонове
Относително нов нюанс в опорките на руската пропаганда е, че врагът за момента е не толкова „колективният Запад“, колкото САЩ в мандата на президента Байдън и негови жертви заедно с Русия са и другите европейски държави. Лидерът на нашето „Възраждане“, трениран руски резоньор, успя да изпълни леко променената пропагандна ария в Германия пред агитка на партията „Алтернатива за Германия“, които са на неговия акъл. Той набързо възбуди нацистките чувства на аудиторията със скрития чар на хитлеровото ораторско майсторство и с яки „четки“ на Германия.
Тя по думите му „продължава да бъде държана в едно несъответстващо на нейната историческа роля и позиция политическо положение. Крайно време е вашата страна да вземе полагащото ѝ се място на велика сила и то не само в Европа… Повече от всякога нашият континент и нашата европейска цивилизация имат нужда от силно водачество в защита на традиционните европейски и християнски ценности“, заяви Костадинов. Каква е целта на Русия
Но ние знаем от други пропагандни опорки кой е изконният носител на традиционните християнски ценности и се досещаме, че гостът, като казва велика Германия, подразбира велика Русия. Защото какъв по-пряк път към величието ѝ от разпадането на солидарността между ЕС и САЩ.
Така че, да си пазим главите от руската пропаганда, за да не трябва след това да ги пазим от руските бомби.
*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.През 2014 г. най-богатите хора на земята станаха още по-богати, като прибавиха 92 милиарда долара към тяхното колективно богатство пред лицето на падащи цени на енергоносителите и на геополитическата бъркотия, предизвикана от руския президент Владимир Путин. Сега остава някой да повярва в… „китайската мечта“! Тя е тази, като „американската“. Осъществима е за номенклатурата – световната. За ония от списъка с понятия, за които стана дума. Затова след година и половина може би Ирина Бокова ще застане начело на ООН. Като марионетка, разбира се. Понеже тя не само не е българка. Изобщо не е човешко състояние. Точно както и Далия Грибаускайте, президентката на новопокръстената в еврото Литва, не е. Тя си е високопоставена комунистка, сменила боята, но не и нрава. Както вече съм писал, другарката Далия Грибаускайте никога не е напускала КПСС. След отделянето на Литва именно влязла в ръководството на Литовската комунистическа партия. Сетне писаха „демократка“ и дори беше заместник-председател на Европейската комисия и комисарка… Такъв е животът на комунистическата номенклатура – предопределен. „Демократите“, заменили червените знамена със сърпа и чука, нека ликуват, развявайки синьото с дванадесетте петолъчки! Така са научени. Свикнали са. А трите милиона литовци, май постъпиха като онзи нашенски мераклия за предприемач, който купи фабриката на 8 септември 1944 г. Литва прие еврото, когато не съвсем общата европейска валута взе да се срива. А британците се кефеха на това и пътуваха по зимните курорти на континента. Dйjа vu… По време на масовата американска икономическа кулминация от средата на осемдесетте, 1 долар се разменя за 5 марки! А десетилетие след това, когато Великобритания претърпя „вълшебния“ удар по лирата, нанесен от Джордж Сорос съвместно с Джим Роджерс, а САЩ се гърчеха след Войната в Персийския залив и атенторите, дело на собствените им секретни агенции, западноевропейците преживяха това – разцвет, бум, наречете го, както желаете. Празникът свърши. Гълчавата от фиестата утихна. Сега пред портите на Евросъюза и на Съветските американски щати са застанали инкасатори с каменни лица. И като във филма с Бъстър Кийтън, от името на техните стопани, искате да парите обратно – до цент. Питайте кипърците или гърците. А защо не португалците, испанците. Не е далеч денят, когато ще зърнете заедно с тях италианците и французите… Само ние – източноевропейците, нямаме своите 15 минути славен живот. С изключение на чехите и то с доста уговорки. Но там причината е друга. Не бъдете сигурни, че от 250 лазарника Прага е необявената европейска столица на ционизма. Но Литва влиза в еврозоната. „Световните“ телевизии показаха радостта на нейните граждани от „великото“ събитие, което щяло „да ги откъсне от Русия“?! „Слепци“, би рекъл Исус Христос. Помним Владимир Буковски, който обясняваше, че като нисък парламент се занимава с размера на бананите.Ние сами го изпитахме – с „неевропейските“ форми на краставиците… Ами „щастливите кокошки“, да ме прощава Господ! Но един от интервюираните минувачи в Берлин пита: „Защо това е толкова важно? Това не е техният, а моят дом. И телевизорът е мой.“ Така ви се струва, мили деца на свободата, които не сте живели в условията на реалния социализъм, без кавички. Партията беше Big Brother. Тя държи да знае всичко – дори най-интимните подробности от живота на хората. Затова нейните членове бяха дълги по Устав да донасят за околните си. А агентите клеветяха дори най-близките си. https://budha2.blog.bg/politika/2015/01/12/pred-portite-na-evrosyiuza-i-na-syvetskite-amerikanski-shtat.1329881
Да вземем за пример уважавания социалист, а сетне и член на БКП, другаря „демократичен“ журналист, държанката на всички власти Петко Бочаров. Сред неговите доноси блестят писанията му за неговата собствена първа съпруга, с която се предполага, че са делили не само обща постеля, а радости и скърби. Също – сквернословията по адрес на родния му брат!
Друг такъв „демократ“, при това бивш депутат от СДС, е бил изпращан от Първо главно управление на Държавна сигурност в Париж, за да следи, подслушва и да донася всичко също за своя брат, достатъчно познатия анархист Георги Константинов!
Партията – Големият брат – не просто искаше да знае. Тя поставяше всички – от последния репресиран, съсипан член на „социалистическото общество“, до онези в самото подножие на върха на номенклатурната пирамида, в подчинение, зависимост и постоянно чувство за вина. Прочее, това не се е променило кой знае колко.
Съвременният член на уж „посткомунистическата общност“ живее в постоянна грижа да не изпусне срок за плащане на данък, такса, глоба, за внасяне на някакъв отчет, декларация и прочие административни тегоби, все свързани със срокове и заплахи от наказание. А господството на бюрокрацията – тази солидна основа на тоталитарния режим – е все така почти пълно.
В най-груби щрихи – това представлява “the welfare state”. Ако желаете, наречете я „социална държава“. Отвъд Атлантика въведоха евфемизма „голямо правителство“.
Какво се крие зад тези терминологични загадки – енигми, както биха ги нарекли съставителите на кръстословици и други подобни вестникарски забавления? Много просто – поставяне на мнозинството на колене пред държавната.
Как? Чрез все по-масова мизерия и глад. За да не бъда голословен, нека представя факти.
Преди месеци репортерка на телевизия CNS News изнесе, че „по данни от Министерството на финансите на САЩ през 2013 година хората, които са се облагодетелствали от програмите за социално подпомагане, са получили повече от 2 трилиона долара от американските данъкоплатци, или почти 60 на сто от разходите на федералното правителство! Това включва „доказаните целевите“ помощи – които изискват доходите да бъдат под определено равнище, за да бъдат получавани – както и „недоказаните целеви помощи“, като медицински услуги, социални осигуровки, осигуровки за безработица, компенсации на работниците и други подобни.“
Оказва се, че това не е всичко. Както отбеляза икономически наблюдател:
„Преди всичко, данните на министерството се отнасят единствено до изплащането на федерални помощи. Следователно, те не се занимават с щатските, общинските и местните програми за социално подпомагане.
Второ, тя не обръща внимание на проблема с културното влияние върху превръщането на Съединените щати в гигантска социална държава. Оставила е някой друг да разкрие това.
Питър Ферара се самообявява като специалист по темата. Миналото лято, в статия за финансовата и културната цена на социалната държава, поместена в списание “Forbes”, той стигна до заключението, никой не знае достатъчно точно колко струва всичко това. Просто е прекалено много. Ферара, настоящият главен юрист на Американския съюз за човешки права и анализатор в консервативния мозъчен тръст “Heartland Institute”, писа:
Терминът “welfare state” даже не е наченал да обхваща тоталното обвързване на Америка с ресурси за подпомагане на бедните. По-вероятно е това да се окаже огромна империя, по-голяма от целия бюджет на почти всяка друга страна по света. Американската социална империя обхваща близо 200 или даже повече федерални и щатски програми, включително 23 – за здравеопазване на хора с ниски доходи, 34 програми за социални услуги, най-малко 13 програми за храни и изхранване, и 24 програми за подпомагане на отглеждането на деца от родители с ниски приходи, освен всички останали.“
Какво показва това? Само едно: САЩ са най-голямата социалистическа държава на планетата! Не, не се загубвайте в превода на термина “welfare state”. За някой той може и да означава „социална държава“. За други – „държава на благоденствието“, както се опитват да ни втълпят.
Моят превод и разбиране са еднозначни – става дума за социалистическа държава. Ето го „голямото правителство“. То е многото държавна намеса в живота на хората. А тя постига само едно – проправя пътя към несвобода, зависимост и подчинение.
Сега, без да се цупите, се върнете към споделеното от Еърън Русо. То е изречено през 2006 година. Нима сега, в началото на 2015-а, всичко това не е отишло далеч напред? Не платените от шпионски централи пишман „умни и красиви“ улични викачи, а истински интелигентните хора успяват да забележат знаците, белезите на подобни беди. И се втурват да бият камбаната. Обикновено, по някакво неписано правило, почти никой не ги чува. Така стана и с Гари Алън, който в края на шейсетте прозря:
„Стремежът да установят СОЦИАЛИЗЪМ, а не комунизъм, е в ядрото на всичко, което илюминираните, запознатите вътрешни хора, вършат. Маркс и всички негови наследници в комунистическото движение бяха наредили на техните последователи, да работят за изграждане на СОЦИАЛИЗЪМ. Ако отидете, за да чуете някой официален комунистически проповедник, той никога не споменава комунизма. Ще приказва само за борбата за пълната социализация на Америка.
Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ. А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.Гълбрайт заявява:
„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите(съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството… Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:
„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“
След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмът – без значение дали идва от Демократическата или Републиканската партия – е неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:
„Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…
Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:
„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…
Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:
Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…
На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…
Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.
Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя. Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)
Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически!“
Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни?
Действително „живеем в епохата на измамата“, както се пее в рефрена на съвсем нешлагерна поп-творба.
Комунизъм „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени
През 1971 година Гари Алън стига до неизбежната констатация за бъдещето на САЩ:
„Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“
Ето къде е скрита основната измама! Голямата, „великата“ лъжа, както е по Тяхному. Те – интернационалното левитско Братство – се стремят към единна социалистическа или комунистическа държава на планетата. Фразеологията няма никакво значение и не променя съдържанието на плана. Тя ще представлява онова, което Зиновиев включва в своята формулировка на комунизма:
„… Тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане.“
Наличието на многопартийна система, която е такава само външно, но не и по същество, е друг елемент на същата огромна измама – ако ще ви е по-добре – заблуда!
Преди около 45 години Гари Алън е допускал, че тенденцията би могла да бъде променена. Почти тридесет лета след неговата кончина действителността опроверга надеждите му. А ако желае да оцелее и да живее при свобода, човечеството е длъжно да намери път за завръщане към благоразумието.
Няколко реалности за САЩ в началото на 2015 година:
Според изчисления на Фондацията „Херитидж“, „потвърдени пред Бюджетната комисия на Конгреса, през април 2012 г. „само за 79 от „целево доказаните“ федерални програми за социална защита и подпомагане на бедните в рамките на welfare state централното правителство във Вашингтон е прехвърлило един трилион долара от данъкоплатците на нуждаещите се. Фондацията е заключила, че ако тази сума просто беше прехвърлена в брой на всяко американско семейство с по-ниски доходи, издръжката на тези домакинства незабавно щеше да нарасне „до 200 процента от федералната граница на бедността, грубо – до 44 000 долара на година за четиричленно семейство“!
Опитвам се да подскажа, какви са размерите на корупцията в „those USA”, за живот в които не само мнозина от моето поколение бленуваха. Доста съвременници мечтаят, поддали се на пропагандните измами.
Но има още нещо, което е даже далеч по-съществено и значимо. То е елемент, съпровождащ социализма. Определям го не просто като мързел.
Социализмът е противоестествена система, която откъсва работещия човек от резултатите от неговия труд. Лишава го от собственост. А тъкмо тя, вложена в производствения процес, бива използвана за създаването на нова, по-висока стойност. Такава е природата на напредъка – не само материален, но и духовен. Стига да се замислите…
Социализмът отнема собствеността от хората. По този начин всеки нормален земен жител престава да намира смисъл в работата, в труда. Едновременно с това, той губи своята финансова независимост. Което ограбва свободата му.
Вече споменатият Питър Ферара посочил:
„Когато плащат на хората, за да не работят, те не работят. Една от основните причини за възхода на бедността след началото на Войната против нея (започната от президента Джонсън) е, че бедните и населението с по-ниски доходи престанаха да работят. През 1960 г. почти две трети от домакинствата с най-ниски доходи – една пета от населението – бяха оглавявани от хора, които работеха. През 1991 г. тези трудови усилия намаляха с около 50 на сто. Едва една трета от главите на семейства от 20-е процента, намиращи се на дъното според приходите им, работеха. А само 11 на сто от тях бяха заети на пълен работен ден през цялата година.“
В момента положението е направо ужасяващо. Цели градове – какво говоря – райони на САЩ, заприличват на тукашните цигански гета. Прословутият „дух на Америка“ отлетя нанякъде. Със сигурност – не към Европа. Може би отиде в Китай?
Нещо друго. Пропагандата втълпява, че в Съединените щати се наблюдава икономически растеж, даже едва ли не – възход?! Говорят за намаляване на безработицата. Пак казвам – пропаганда!
Преди няма и седем месеца тузарското списание “Forbes” поднесе печална статистика. През лятото на 2014 година то извести в заглавие:
„70 процента от работниците не са наети, как е при управителите?“
Вярвате ли, че в Еврейските съветски американски щати е била проведена нова промишлена революция? Вятър и мъгла. Положението даже се влошава. Сривът в цените на петрол вече доведе до фалит, или до спиране на работа на по-дребните играчи на този пазар, както вече и тук се изразяват на глупав псевдо икономически жаргон. Премълчават избухналата етническа война. Нейното истинско разгаряне предстои. И това наистина е неизбежно.
Ами масовото психясване? Само през изминалата 2014 година в САЩ сарегистрирани повече от 650 случая на избиване – в университети, училища, магазини, на улицата, по домовете… Преди дни двугодишно бебе застреля майка си! По признания на президента Барак Обама в момента повече от 45 милиона американци страдат от тежки психически заболявания, включително шизофрения![67] Това са официалните сведения. Колко не са регистрирани и се разхождат свободно?…
Харесва ли ви това? Такива ли са представите ви за прекрасна държава и живот в нея?
САЩ отдавна не могат да бъдат предводители на човечеството. Нещо повече – нямат право на това. Ако се вгледаме в историята им, те са постоянно воюваща, разбойническа страна, в която действа законът на джунглата. Затова и така бяха създадени – от „плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни“, както призна бившият прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт.
На част от техния елит дължим и основаването на СССР – съвременната юдео-болшевишка Хазария.
„Опитите за измерване на цената и на мащабите на социалистическата държава в Америка се провалиха. Чрез насилственото извличането на приходи от онези, които работят, и прехвърлянето им към онези, които не се трудят, културният характер и силата, някога съставляващи славата на Америка, се оказаха отслабени. Посредством превръщането на нейните граждани в зависими същества, трудовата етика сред бедните изцяло изчезна. В същото време импулсът да се работи здраво сред онези, които все още правят това, също отслабна.
Такава е истинската цена на социалистическата държава в Съединените щати.“
Естествено, за кой ли път ще се намерят малоумни и обикновени идиоти, които ще попитат: А защо всички искат да отидат в Америка? Не им връзвайте кусур. Простено да им е. Затова са идиоти. Което ще рече – непобедими.
Отговорът не е един. Но всички обяснения са елементарни.
На първо място, съвсем не всички са се устремили към САЩ. Това предположение, което някога може да е било хипотеза, е опровергано отдавна. От прекалено дълго тази страна не е “the land of the free” – „територия на свободните“. Ако питате мен, никога не е била. Не е било възможно, щом „Колтът“ е въздавал справедливост. Така е в окултурената, а не в дивата джунгла. Там властва силата, но в рамките на необходимото. Чувството за мярка надделява.
Второ. Кои се стремят към Съединените щати? Най-закъсалите и бедните. Преди всичко люде от мизерстващите страни в Латинска Америка. Както и подобните им от уж бившия соцлагер. Извинете, но аз обсъждам, какъв трябва да бъде животът на нормалния човек. Не одумвам екстремните ситуации.
Тукашната бедност е като в джунглата. Но без да действа никакво чувство за мярка и да се търси отговорност – в ограбването на народа и в отношенията между човеците.
Трето, имиграцията навън от САЩ се засилва. Колкото и странно да ви звучи, все повече граждани на тази страна поемат към Мексико, да речем. Очертава се трайна тенденция.
На четвърто място, измененията в етническата и образователната структура ще продължат да разслояват обществото, което също вече не е такова. Това означава, че ще наблюдаваме по-нататъшно разширяване на пропастта, която разделя бедните от богатите. При все по-бързо свиване на средната класа – истинската солидна основа на всяка държавна организация.
Има още фактори, но спирам, та да не стана досаден. За да добиете представа, каква е обстановката отвъд Океана днес, най-добре посетете някой от големите цигански квартали у нас. И се опитайте да убедите жителите им в необходимостта да поддържат лична хигиена, ред и чистота в домовете си и по улиците. В потребността от образование, като условие за намиране на работа. Още по-простичко – в задължението да се трудят, за да живеят.
Ако не ви набият, най-малкото ще ви изгонят с цветущи псувни, които ще усещате като пробождания в гърбовете си. И знаете ли, тогава се замислете за welfare state, за социалистическата държава. Поразсъждавайте над това, до какво водят изброените античовешки идеологии и тяхното внедряване в практиката – от лявото, през средата – центъра, до дясното.
Все социализъм. Аз пък казвам – комунизъм.
Едва тогава може да ви просветне въпросът: Защо сте на този свят?
Потърсете отговора у Бога. Защото Той е „пътят и истината, и животът“! И ни е завещал смисъла на битието:
„Следователно, трябва да станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е съвършен.“
За да постигнете това, ви е необходим живият Бог. Понеже:
„… Никой човек не стига до моя Отец, освен чрез Мен.“
Елит ли? Какъв елит? Това е шайка от негодници
Ако попитате тези от т. нар. умерена левица – социалистите, а не смятаните за комунисти, те ще се постараят да опровергаят всичко поднесено до тук. Ще изкарат, че „по-малката държава ни е натикала в неприятностите“!
Британските лейбъристи, които при управлението на Тони Блеър и Гордън Браун бяха по-десни от консерваторите, както добре помнят някои, сега квичат като прасета пред Бъдни вечер. Искат „силна държава“, „голямо правителство“, много пари, които хората да харчат. Настояват, че „стандартът на живот за мнозинството продължава да пада, докато много богатите стават още по-богати“.
Констатациите са верни. Но са толкова лесни, че даже клошарите са в състояние да минат за анализатори. Да, през последното тримесечие на миналата година на Албиона взеха да приказват за „икономически растеж“. Никой не го усети. Във Видинско казват, че това са приказки на шукерици. Тоест – празни думи.
Черен петък, Boxing Day – 26 декември, денят след Коледа. От Коледната кутия с подаръци. Сякаш Исус Христос е дошъл, за да насърчи потреблението?! Вместо това, Той прогонил търговците и сарафите от предверието на синагогата! Искам да кажа, че това, както туризмът и имиграцията, доведоха до леко покачване на потреблението и малко подобрени макроикономически резултати. Което беше отчетено като „икономически растеж“. Както постъпваха другарите при социализЪма. От цацата правеха кит.
В този смисъл някои коментатори правилно поставят въпроса, че обявеният „рекорден брой нови работни места“ е за временни длъжности и то зле платени“. Като продължават с това, че „някои хора са доведени до самоубийства, защото социалните помощи са им отнети, а те нямат други средства за оцеляване“.
Почти никой не се занимава с натрупването на дълг. Политиците, направлявани от своите кукловоди, замазват положението с краткосрочни мерки. Печатат пари, теглят кредити, поставят цели държави под зависимостта на интернационалните банкери.
По официални данни Великобритания има дълг, който възлиза на 90,60 на сто от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Във Франция същият показател има стойност 92,20 процента от БВП. Еврозоната е „по-добре“ – 90,90 на сто.
Възвеличаваната Германия е натрупала задължения, които съставляват 76,90 процента от нейния БВП. САЩ са рекордьори със 101,53 на сто!
Докато комунистически Китай – най-близкият другар на целия Запад, пред когото нищожествата от целия „политически спектър“ коленичат, има дълг в размер на 22,40 на сто от БВП!
Причината не е просто в по-мекия, но все пак тоталитарен режим. Китай произвежда. Да, с робски или детски труд, но там работят. На Запад плащат за това, хората да не се трудят. Факт. Ще го отрече ли някой?
Пред всички тях тъй обругаваната Русия изглежда процъфтяваща със своя дълг от 13,41 на сто от БВП.
Което може да се отнася до отчетите на макроикономистите. Но в никакъв случай не отразява реалния живот на хората. Обикновеният руснак, както сме свикнали да се изразяваме, е все така беден. Показателите на държавно равнище не отчитат разликите между бедни и богати. Това важи за всички. А средната класа вече почти не съществува. Тази печална истина е забележима и в доскоро благоденстващите скандинавски страни.
Преди чрез видеосвидетелство да илюстрирам какво представлява мрачният пейзаж в САЩ, нека уточня. Посочените данни са единствено за дълговете на централните правителства. Не забравяйте задълженията на щати, провинции, области, общини – според териториалното устройство на отделните държави.
Ако искаме да сме акуратни, жителите на еврозоната би трябвало да работят цяла година, без да получават никакви възнаграждения, за да погасят дълга. Но по заповед на когото трябва Берлин сочи към Атина и вика: „Тамо са виновниците!“
Тласкат към трийсетте – към ситуация, подобна на навечерието на Втората световна война. Нищо, че знаците не са същите. Съдържанието им е идентично. diagnosa.net/
.gif)
.gif)
