Студио шпионска лига/28

КАК РУСНАЦИТЕ СИ ИЗМИСЛИХА ИСТОРИЯТА

Операция История: Съветските служби и съдбата на България

ДЪРЖАВА, КОЯТО ЖИВЕЕ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕ:
ЩО ЗА СТРАНА Е РУСИЯ?
В България отново се надигат гласове, че нашето бъдеще било с Русия. Но ние нямаме работа в тази месомелачка. Там всички пътища водят до катастрофа, както е написал Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Покрай поредното изостряне на руското присъствие на международната сцена в България отново се надигнаха гласове, според които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е неадекватна от всякаква гледна точка - политическа, социална, икономическа и т.н. Тези неща са изобилно разгледани от различни тесни специалисти, но основният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „бъдеще”, приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, тъй като тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее извън времето и историята, в онзи постоянно повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появата на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи отново. И всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало.
Всичко започва с Иван Грозни
Това въртене започва с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и започват да ликвидират негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се независимата частна собственост, местното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московия, както тогава е била известна държавата, Иван решава да направи точно обратното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните съсловия, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички видове събрания, както на благородниците, така и на обикновените хора, чрез които дотогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата собственост в държавата за своя лична бащиния и превръща собствените си прищевки в закон. Отмъква, разбира се, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван започва гонения срещу онези, които са искали Московия да поеме по европейския път на развитие. Символ на тези гонения е боляринът, философ, писател и военачалник Андрей Курбский, а последвалата между двамата кореспонденция очертава вечния разлом в Русия. От едната страна са онези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт чрез разделянето ѝ между различни клонове и съсловия, настояват за права, свободи и законност, както и за независима от короната собственост. Това е пътят, водещ в крайна сметка до европейската цивилизация, в която отделният човек е по-важен от държавата.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки противниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „чакал”, от чиято „зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана” и пр.), те твърдят, че държавата е всичко, а отделните хора - нищо. И най-важното - че държавата е тяхна и че те не я държат поради нечие (например на народа) благоволение, а сами. „Самодържат” се - самодръжци. Никой друг няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена собственост или форуми за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е държавата. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, измет или агенти на враждебни чужди сили.
Това е политическата закваска на Русия. И пак при Иван е забъркана онази попара, която е руската икономика.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към следващата крачка: да третира държавата бащиния като легитимен обект на плячкосване. Той вече е плячкосал половината от съседните му руски княжества, но започва да удря на камък с останалите и особено със съседните му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова стартира плячкосването на имотите на аристократите и на по-заможните редови поданици - режимът на „Опричнината”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя никога не е излизала. Отиваме няколко поколения напред и виждаме първото повторение. В разгара на модерната епоха, когато в Европа се полагат основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики успява да закрепости и онези съсловия, които Иван не е съумял. Успява да подчини и дотогава автономните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на държавата. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв начин закрепостен за държавата. В момента, в който в Европа преоткриват равенството между гражданите и създават обществени договори, Петър публикува „Таблицата на ранговете”, описваща позицията на всяка професия и на всяко съсловие в тази система на пълно и всеобхватно неравенство.
В икономиката „модернизаторът” Петър прави типичната руска грешка, която допускат и до днес руските самодръжци: решава, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез внос на западна техника. Но няма никаква представа, че Западът е технически и индустриално развит, тъй като в него има все повече свободни индивиди, които могат да правят индустрия, защото имат неприкосновена частна собственост и права. Петър вкарва западни заводи, но всичките бързо фалират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава аграрна страна и става жертва на подобни последващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито заводи, внесени от САЩ и Германия, също накрая фалират.
През цялото време, разбира се, продължават гоненията на всички руснаци, които искат Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще.
Всичките тези вълни на отнемане на права и собственост, както и постоянните гонения срещу прозападни руснаци, са съпътствани от смъртта на огромни количества хора, изтребвани от собствената си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин руското население намалява, тъй като от терора бягат милиони.
Има, разбира се, периодически опити за поевропейчване на Русия. Това е периодът на изборните царе с ограничена власт, последвал Иван (този период, показателно, в Русия е известен като „Смутата”). След Петър също има определено „размразяване”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката революция, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези периоди на отслабване на самодържието икономиката дръпва напред, а населението расте поради простата причина, че хората очакват по-нататъшно отслабване на самодържието и, следователно, по-голямо пространство за собственото си развитие.
Всеки път обаче тези реформи се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху икономиката и народа рано или късно се натъква на противодействие от страна на управляващата клика, която не иска да се лиши от самодържието си. Така в Русия никога не се появява онзи автономен и закрилян от закона индивид, който осигурява бързото развитие на Запада. Тъй като само този индивид може да създаде развитие, след края на всеки период на реформи следва икономически спад и намаляване на населението. А по-важното е, че при първите симптоми на подобни проблеми властта минава в ръцете на нов самодържец, който твърди, че проблемите са следствие на предхождащите го „либерали” (както ги наричат днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е „бъдещето”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безкрай. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от плячкосване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени съседни държави.
Отсега е ясно, че този цикъл отново ще се повтори, защото в Русия всичко, което предстои да се случи, вече се е случвало. След Путин ще има опит за реформи и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, тъй като там няма нито автономни индивиди, нито частна собственост, нито законов ред. След края на реформите ще настъпи стопански срив и хората ще хукнат да бягат. Ще дойде следващият самодържец, който ще обвини предшествалите го „либерали” за проблемите и ще предложи решение чрез възстановяване на пълното самодържие. За себе си, разбира се. И ще гони и ругае на „чакали” онези, които искат европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там „всички пътища водят до катастрофа”, както е написал руският поет Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.

https://www.dw.com/bg/

ЗА ЕВРОПА ЕНЕРГОНОСИТЕЛИТЕ ОТ РУСИЯ СА ЗАТВОРЕНА СТРАНИЦА

"Вносът на газ от Русия е заплаха за сигурността на Европа. Ето защо сега предлагаме забрана на ЕС за внос на руски газ. Това ще увеличи енергийната ни независимост, като същевременно ще намали приходите, които Путин използва за финансиране на войната си. Комисията ще работи ръка за ръка с всички държави членки, особено с тези, които може да се сблъскат с предизвикателства поради това. В резултат на това предложение нито една държава членка няма да остане без енергия." Дан Йоргенсен, комисар по енергетиката и жилищното строителство, 17 юни 2025 г.

В рамките на 2 седмици след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Комисията публикува съобщението „REPowerEU: Съвместни действия на ЕС за по-достъпна, сигурна и устойчива енергия“. В него се очертава ангажиментът на ЕС за постепенно премахване на зависимостта ни от вноса на енергия от Русия, като се изброява серия от мерки за постигане на тази цел.

REPowerEU, публикуван на 18 май 2022 г., е стратегическият отговор на Европейския съюз на енергийната криза, породена от руската агресия срещу Украйна. Основната цел е незабавно намаляване и окончателно прекратяване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива, като същевременно се засили енергийната сигурност, устойчивост и достъпност за всички държави членки.

Основни елементи на REPowerEU:

Забрана на вноса на руски газ: Европейската комисия предлага забрана на руския газ, като мярка за ограничаване на приходите на Кремъл и укрепване на енергийната автономия на ЕС. Това е част от по-широка политика на санкции и стратегическа диверсификация.

Солидарност между държавите членки: ЕС гарантира, че никоя държава няма да бъде оставена без енергия, като се предвижда механизъм за подкрепа на най-засегнатите страни.

Интеграция в националните планове за възстановяване и устойчивост: От 1 март 2023 г. влезе в сила Регламент 2023/435, който изисква включване на специална глава за REPowerEU във всеки национален план, съдържаща конкретни реформи и инвестиции в енергетиката.

Финансиране и действия: Планът включва насочване на значителен ресурс от възстановителния фонд на ЕС („NextGenerationEU“) и други инструменти, за да се ускори:

енергийната ефективност,

внедряването на възобновяеми енергийни източници,

инфраструктурната свързаност,

изграждането на стратегически енергийни резерви и междусистемни връзки.

Версайската декларация: Лидерите на ЕС официално потвърдиха ангажимента си към REPowerEU на срещата във Версай през март 2022 г., признавайки нуждата от „по-силен и по-суверенен ЕС“ в областта на енергетиката и отбраната.

Целта на REPowerEU накратко:

Да се сложи край на енергийната зависимост от Русия;

Да се ускори зеленият преход;

Да се защити сигурността и стабилността на европейската икономика и домакинства.

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_25_1504

Въпрос към т.нар. български политици, не само към рубладжийските, а към ВСИЧКИ т.нар. "български" политици:
1) При положение, че е ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ, че РУСКИТЕ жертви по време на РУСКО ОСМАНСКАТА война от 1877-78год. са 11 905, а БЪЛГАРСКИТЕ опълченци дават над 100 000 жертви, защо цяла България е, Zалята от ХИЛЯДИ паметници в ПОЧИТ на 11 905 РУСКИ ОКУПАТОРА, но в България НЯМА и 5 паметника в Почит на падналите в бой над 100 000 БЪЛГАРСКИ опълченци?! ЗАЩО !!!!!!!!!?????????
2) За 20 години на власт в софийска община герБКП не пипна НИТО ЕДИН паметник на РУСКИТЕ окупатори от 1878г. и 1944г. в София(както и във всички останали български градове където тази рубладжийска шайка управляваше) ! КОГА, новите управляващи София ще започнат с преименуването на всички улици и булеварди в София носещи имената на РУСКИ царе, генерали, писатели, национални герои и тн (всички до един русняци, граждани на ОКУПАТОРЪТ рАсия )и кога НАЙ - НАКРАЯ ще започне демонтажът на ВСИЧКИ РУСКИ и на всички СЪВЕТСКИ и всички КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАМЕТници на територията на гр. София!
Кога ще започне демонтажът на руските, съветските и комунистическите паметници и в остналите български градове и села ?!
3) Кога Вие ПСЕВДОбългарски политици смятате да построите паметници на стотиците хиляди падналите за свободата на България БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ, 36 години КАКВО ПРАВИХТЕ (пазихте РУСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ ли)че не ги построихте ?!
КОГА, кажете гАспада и дамьi национални предатели от т.нар. "български" парламент! КОГА ще почетете ПАМЕТТА (ще направите нещо в ИМЕТО) на БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ (всички виждаме, че много усърдно и роболепно и последните 36 години, ПОЧИТАТЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО ПАМЕТТА на РУСКИТЕ ОКУПАТОРИ), КОГА ????????????!
4) Кога ПОЗОРНИЯТ паметник на РУСКИЯТ окупатор Александър II, който ЦИНИЧНО стои пред българският парламент ще бъда РАЗРУШЕН и на негово място ще бъде построен паметник на ОСНОВАТЕЛЯТ на Дунавска България Канс ювиги Еспор/Аспарух ???!
5) ДоКога в София ще има само паметници на РУСКАТА ОКУПАЦИОННА армия от 1878г. и на Съветската ОКУПАЦИОННА армия от 1944г. но НЯМА ДА ИМА и един паметник на БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА и БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ ???!
PS гАспада пАлитици, КОГА ще бъде въсановен ПАМЕТНИКЪТ на БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА в София, разрушен след 09.09.44г. от БЕЗРОДНИТЕ КОМУНИСТИ!
гАспада български политици, наистина ли не Zнаете, че до 1944 година, българската военна единица носи названието ВОЙСКА , БЪЛГАРСКА Царска ВОЙСКА, а Не АРМИЯ ! Запомнете и си го набийте в безродните тикви, че в България АРМИЯТА може да е ЕДИНСТВЕНО и САМО иКОМУНИСТИЧЕСКА, само ВОЙСКАТА може да е БЪЛГАРСКА !
БЕZродници ВЪРНЕТЕ истинското ИМЕ на българската военна единица ВОЙСКА, което до 09.09.44г. е ВОЙСКА - БЪЛГАРСКА ВОЙСКА !!!
Загуби на Русия във войната 1877-78:
https://docarchive.wordpress.com/…/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1…/

Чия е верността на Даниил – към Христос и поверения му народ, или към чужди центрове на влияние и васалност?

Критически анализ на Словото на Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – 6 май 2025 г. със задълбочени богословски, философски и екзистенциални разсъждения, придружено с контекстуална оценка на поведението му




Контекстът на словото и съмненията около патриаршеското мълчание

Словото на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, произнесено по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия, прозвуча в атмосфера на натрупващо се напрежение и смут – не само в светския, но и в църковния живот на нацията. То бе изречено в контекста на нарастващи съмнения и тревожни гласове от страна на духовници, богослови, общественици и вярващи, които поставят под въпрос автентичността, духовната целеустременост и дори църковната лоялност на предстоятеля на Българската православна църква.

Наред с външната тишина прозвуча и вътрешната – тишина, която в богословски план не винаги означава съзерцателност или молитвеност, а понякога – укриване, колебание и отсъствие на пророчески дух. Христовият пастир, призван да бъде „страж на стената“ (Иез. 33:7), не може да си позволи лукса на политическа двусмисленост или дипломатическа неутралност, когато народът му се нуждае от ясно слово – било то в утеха, било то в изобличение.

Подозренията, че патриарх Даниил съзнателно е избягнал освещаването на бойните знамена на Българската армия – поради възприятието им като „натовски“ и следователно „враждебни към Москва“ – надхвърлят обичайния коментар относно литургичния ред или дипломатическата сдържаност. Те поставят остро въпроса: чия е верността на българския патриарх – към Христос и поверения му народ, или към чужди геополитически центрове на влияние, които подменят духа на свободата с идеологическа васалност?

Тази криза на доверието се задълбочава от вече установен модел на поведение. Прецедентът с отказа на Негово Светейшество лично да произнесе словото по повод 100-годишнината от атентата в храма „Св. Неделя“ – едно от най-чудовищните политически престъпления срещу Църквата и нацията – бе възприет от мнозина като не просто пастирска небрежност, а форма на историческа амнезия и бягство от отговорност. Във време, когато нацията се нуждае от ясно разграничение между светлината и тъмнината, мълчанието не е добродетел – то може да бъде съучастие.

Христовото пастирство е не просто административна функция или литургичен декор. То е кръст – „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). В този смисъл, мълчанието на патриарха не е просто отсъствие на думи, а липса на жертвен дух. Една Църква, която мълчи в момента на криза, отказва да бъде „сол на земята“ и „светлина на света“ (Мат. 5:13–14).

Оттук и екзистенциалният въпрос, който стои пред българското църковно съзнание: може ли институцията, която би трябвало да бъде живият глас на Христос в историята, да продължи да мълчи, когато духовните знамена са нападнати, когато истината се подменя с конюнктура, и когато народът, както някога в пустинята, пита: „С нас ли е Бог, или не?“ (Изх. 17:7)?

Истинският патриарх не е този, който балансира между земното и небесното, а този, който с цялото си същество посочва Небето – дори с цената на земната си сигурност. Истинският предстоятел не се страхува да бъде сам в истината, защото знае, че „истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32) – а не поданици на поредния Вавилон.

Анализ на словото: Златни фрази върху пясъчна основа

На пръв поглед словото на Негово Светейшество, произнесено по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия, е безупречно – реторично балансирано, богословски обосновано, с внимателно подбрани цитати от Свещеното Писание и църковната традиция. Споменаването на Възкресението Христово, Христовата жертвена любов (Йоан 15:13), и историческия принос на армията за националната съдба, създава впечатление за сериозност и дълбочина. Но когато се вслушаме не в звученето, а в премълчаното; не в думите, а в делата – се откриват фрапиращи празноти.

1. Липса на реална пастирска ангажираност: думите без въплъщение

Истинското пастирско слово не е академичен трактат, нито дипломатическо послание. То е въплъщение – „и Словото стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14). Когато пастирът говори, той трябва да стои сред овците – с раните, с тревогите, с надеждите им. В случая обаче словото е безопасно, дистанцирано, обтекаемо – то не носи болка, не съдържа сълза, не предизвиква катарзис. То е съставено, но не е изстрадано.

Формалното възвеличаване на армията, на „защитата на отечеството“ и на добродетелите, които уж вдъхновяват българския войник, звучи като словесен дим, прикриващ липсата на реален ангажимент. В епоха на нравствено разпадане, в която българският войник страда от усещане за безполезност, от служба, превърната в администрация, и от липса на стратегически смисъл – едно автентично слово би трябвало да му вдъхне не само уважение, но и надежда, посока, еклисиологично осмисляне на жертвата. Нищо от това не се случва. Словото стои, но не води.

А къде е споменът за онези, които са отдали живота си не само на фронта, но и в невидимата духовна битка – свещеници, офицери, монаси и вярващи, които са платили с кръвта си свободата, която днес – парадоксално – отбелязваме с държавни фанфари и литургична формалност? Нима паметта им е „несъвместима“ с текущата геополитическа линия?

2. Каноническо противоречие и богословски когнитивен дисонанс

Словото говори за „водоосвещение“ и „благославяне на бойните знамена“ – символи на духовното присъствие в телесния свят, на Божието благословение над делото на човека, когато то е в служба на истината и справедливостта. Но именно този акт на благословение отсъства. И тук се разгръща онова, което в богословската традиция може да се нарече лъжеиконичност – привидност на святост, без нейната същност.

Когато се изговаря истина, без да бъде приложена, тя се превръща в лицемерие. Светите Отци говорят неведнъж за онези, които „проповядват добродетел, но живеят в грях“ – тук обаче не става дума за личен грях, а за институционален компромис. Думите възхваляват благословението, но делото отказва да го извърши. Тялото на Църквата – чрез патриарха – се отдръпва, присядайки не върху канона, а върху удобството на политическата неутралност. Това не е „съборност“, а фрагментация на съвестта.

Така се ражда богословски когнитивен дисонанс – разрив между казаното и направеното. Това е особено опасно за Църквата, защото тя не е организация на думи, а Тяло Христово, в което всеки жест, всяко слово и всяко мълчание има сакрален заряд.

Когато патриархът говори за освещаването на знамената, но не ги благославя – той не просто отстъпва от традиция. Той руши литургичната цялост, в която словото и делото са едно: „вярвам, затова и говоря“ (2 Кор. 4:13) – но също и „който върши истината, дохожда към светлината“ (Йоан 3:21).

Църква на присъствието или на жеста?

Словото, изказано от Църквата, трябва да бъде не просто слово за Христос, а слово в Христос. То трябва да бъде изречено в пълно съзнание за отговорността пред народа и пред Неговия Владика – не заради моментна полза, а заради вечността. Патриархът не е мениджър на консенсуси, а пазител на истината. Ако Христос е Камъкът, върху който е основана Църквата, то всяко слово, изградено върху страх, дипломатичност и колебание, е построено върху пясък – и „когато завее вятърът и дойдат водите, голям ще бъде падежът му“ (Мат. 7:27).

Следователно, критиката към това слово не е каприз или политическа интрига, а апел към онова, което липсва: присъствие. Защото там, където словото звучи без свидетелство, то не преобразява – то просто заглъхва. И Църквата рискува да се превърне от ekklesia – събрание на призваните – в институция на отсъстващите.

Проблемът с изтеглянето на личността

1. Къде е лицето на пастиря?

Св. Йоан Златоуст подчертава, че пастирът трябва да бъде преди всичко жив пример на саможертва и да бъде в първите редици на всички изпитания, не зад изкусно написани слова или зад задължения, прехвърлени на други. За него пастирството не е просто издигане на глас, а съвършенство в делата и жертвите. Както пише в своето богословие: „Наемникът бяга, защото не го е грижа за овцете“ (Йоан 10:13). В контекста на църковния живот това означава, че когато духовният водач се дистанцира от истинските болки и страдания на своите вярващи, и избягва да поеме личната отговорност за важни събития или символични актове, той не само че застрашава своето служение, но и подкопава самата автентичност на пастирската си мисия. Патриархът, като предстоятел на Църквата, трябва да се явява като символ на съпричастност и лидер, който не се крие зад компромиси и външни „посредници“, а се изправя пред онези, които той води към светлината.

Неговото отсъствие от тези важни моменти – като благославянето на знамената или поминалите жертви на комунизма – не само отслабва връзката между него и народа, но и поставя въпрос за неговата духовна честност и искреност. Пастирът не трябва да бъде посланик на политическата игра, а страж на духовността, който стои със своето лице пред Бога и пред хората, независимо от обстоятелствата.

2. Бягство от екзистенциалния избор

Философският екзистенциализъм – от Сьорен Киркегор до Карл Ясперс – разглежда съществуването като процес на вземане на решения, които формират личността и нейното бъдеще. Според екзистенциалистите, човек не може да бъде себе си без да се поставя в ситуация на избор, който, дори да е болезнен, е необходим за осъществяването на автентичността. Когато човек не избира, той не съществува в истинската си същност – той е просто съществуващ, но не и жив, не и действителен.

Тази философска перспектива е особено важна в контекста на пастирската роля. Християнският пастир не може да бъде технократ на словото, който само леко наднича през идеологични и политически рамки, избягвайки трудните и болезнени избори. Пастирът е призван не просто да говори, а да свидетелства чрез своето присъствие, чрез действията си, които понякога изискват открито конфронтиране с реалността, дори ако това включва противоречие със световни сили. Такава позиция не е само въпрос на личен избор, а на духовна честност, която изисква от пастира да бъде готов да понесе тежестта на своето служение, дори когато това е неудобно или противоречиво.

Както Христос показва в своето земно служение, Неговото присъствие и действие в света е свързано със страдание и саможертва, а не с дипломатично лавиране или отдръпване. Пастирът, следвайки Христовия пример, трябва да бъде готов да „излезе от световните удобства и изкушения“ и да се постави в реалността на духовния живот, дори когато това го поставя в конфликт с властите или обществени норми. Християнският пастир не е политик – той е мъченик на истината и носител на Христовата светлина, която изисква не просто вербално изразяване на идеали, а личен ангажимент за тях.

Примери от християнската традиция и история на Църквата ни показват, че великите пастири не са тези, които избягват конфликта, а тези, които се поставят в сърцето на него, носейки жертвата, която е необходимо да понесат. Това включва всички велики свети мъже и жени, които са показали чрез своите действия, че вярата не е пасивно слово, а активно присъствие в света, понякога дори с цената на живота.

3. Присъствието на пастира като екзистенциален избор

Когато пастирът се отказва от това да бъде лице на Църквата, той не само че избягва важни духовни избори, но и не приема екзистенциалната си отговорност пред Бога и пред хората. Въпросът, който всеки християнски водач трябва да си зададе, не е какво „удобно“ решение да вземе, а как да поеме своя кръст и да свидетелства за Христос с всичките си действия, без страх от света.

В християнството, всеки избор е тежък, защото той не води към удобства, а към саможертва. Изборът за пастира не е избор между това да бъде популярен или непопулярен, а изборът да бъде верен на своята същност като Божий служител. И това изисква не само словото, а и смелостта да бъде лице на вярата, дори когато всичко около него изисква да се скрие зад удобни политически или социални позиции.

Действията на пастира говорят много повече от думите. Във всяко служение той има възможността да избира дали ще бъде „вдън земя“ – далеч от своето стадо, или ще бъде в първите редици на духовната битка, която е изправена пред него.

Политическо и църковно тълкуване на уклончивостта

1. Руската сянка върху отказа от освещаване

Отказът на патриарх Даниил да извърши тържественото освещаване на знамената, което е символичен акт на духовна подкрепа и национално единство, породи сериозни въпроси в православните среди. Някои църковни и обществени гласове предполагат, че този акт на уклончивост не е просто пастирска преценка, а резултат от по-дълбоки геополитически лоялности, насочени към Москва. Ако тези обвинения имат основание, то отказът да се осветят знамената би могъл да бъде интерпретиран като част от опасната ерозия на автокефалността на Българската православна църква (БПЦ). Възможно е този акт да бъде политически мотивиран, насочен към задоволяване на интересите на руската патриаршия, което би поставило под въпрос не само независимостта на Българската църква, но и самата основа на нейната духовна и канонична автономия.

Автокефалността на една църква не е просто юридическо признание, а дълбоко духовно осъзнаване на свободата и отговорността, които тя носи. Подобни действия, които показват отклонение от каноничните норми под влияние на външни политически фактори, водят до размиване на границите между религия и политика. Това застрашава не само автономията на БПЦ, но и доверие в нейната способност да бъде независим духовен водач на своя народ, а не подчинен на външни импулси. Създаването на такива прецеденти предизвиква съмнения в автентичността на пастирската й мисия и нейното истинско служение на Бога и на вярващите, а не на чужди държавни интереси.

2. Измамната литургична логика

Аргументът, изтъкнат от патриарх Даниил, че водосветът е бил извършен „твърде рано“ и следователно не е съобразен с каноничните изисквания, е не само канонически слабо обоснован, но и напълно неверен от гледна точка на историческата и богослужебната практика на Българската православна църква. Известно е, че покойният патриарх Неофит години наред започваше тържествата с водосвет в ранните часове на деня, след което последва литургия. Тази традиция, основана на практиката и каноничното разбиране, не само че не противоречи на каноните, но и е основна част от православното богослужебно време, което не е фиксирано до минута, а носи в себе си хармония и гъвкавост в служението на свещенослужителите.

Така аргументите на Даниил се явяват не само канонично невярни, но и морално съмнителни. Може би те не са просто неоснователни, а дори демонстративен отказ, облечен в канонична оправдателна логика, което в крайна сметка поставя под съмнение самата искреност на действията му. За Църквата и нейното пастирско служение е от съществено значение не само какво се изрича, но и какво се прави. Ако действията са в разрез с духа на истината и със същността на свещенодействието, тогава всяка ритуална претенция може да бъде разглеждана като лицемерие.

Това поведение не е просто въпрос на литургична или канонична прецизност, а на духовно и морално предизвикателство. Пастирът е призван да бъде открит и смел в своите решения, особено когато това касае съществени въпроси, като паметта на жертвите на комунизма или националната идентичност. Неговото поведение трябва да бъде безкомпромисно и достойно за доверието на народа, който му е поверил своето духовно водителство. В случая с отказа от водосвета, очевидно се наблюдава уклончиво поведение, което не само вреди на моралната основа на пастирската роля, но и хвърля сянка върху истинността и искреността на църковната власт.

Заключение: Криза на автентичността

Словото на патриарх Даниил на 6 май 2025 г. може да бъде описано не като живо слово, родено от дълбокото пастирско съзнание и от непосредствената среща с действителността, а като риторична фасада, която не носи в себе си истинската същност на Църквата. То е по-скоро символична декларация, отколкото откровение на Божията истина. Не е проблем само формата на изказа, а това, което липсва зад словото: не се усеща истинският дух на Църквата – тялото, свидетелството, жертвата и истината, които би трябвало да се излъчват от пастирското служение. Патриархът изглежда като церемониален администратор, а не като мъченически пастир, който е готов да се противопостави на всяка форма на зло, независимо от геополитическата му ориентация – било от изток, било от запад. Тази уклончивост и липса на смелост да застане срещу всичко, което застрашава духа на свободата и истината, подкопават самата основа на пастирската мисия и поставят под въпрос автентичността на духовното ръководство, което той е призван да осъществява.

Църквата в днешно време се намира в критичен момент, когато народът, армията и дори самото духовенство очакват от своите водители не просто словесни декларации, а истински живо свидетелстване на съвестта, която е неподкупна и не манипулирана от външни сили. Тази съвест трябва да бъде чиста от страх, от дипломатични компромиси, и от всякакви усилия за замазване на болезнените истини с красиви думи и празни обещания. Хората очакват от Църквата да бъде не само носител на духовните истини, но и страж на паметта и свободата. Патриархът трябва да бъде не само стълб на словото, но и несломим страж на духа – духовен водач, който не се бои да стои срещу потисничеството и неправдата, каквито и да са те. Неговата роля не е само да говори, а да свидетелства с живота си, да води с пример и да бъде истински пастир за своя народ.

Екзистенциалната криза, през която преминава не само БПЦ, но и цялото българско общество, е свързана с липсата на автентичност в духовното ръководство. В свят, който често предпочита компромиси и половинчати решения, хората търсят истински водачи, които да не се поддават на външни натиски и да свидетелстват за истината дори когато това изисква лична жертва. Патриархът, като духовен глава на БПЦ, трябва да бъде това, което народът очаква: стълб на правдата и символ на неподкупна духовна свобода, който не е изкривен от политически интереси или страх от геополитическо влияние.

„Бъдете трезвени, бдете!“ (1 Петр. 5:8) – този апостолски призив не е само за войската, но и за архиереите и всички, които се намират в ръководни позиции в Църквата. Това е призив към духовната будност и ангажираност към истината. Трезвостта и бдителността изискват да се гледа и към настоящето, и към бъдещето, като се разпознават истинските заплахи и се възприемат действия, които съответстват на християнската вяра и морални устои. Бъдността на архиереите не трябва да се ограничава само до външните ритуали и тържествени обреди, а да се простира в истинската отговорност към хората, които им вярват. Това не е просто въпрос на църковни формалности, а на автентичност в пастирската мисия, която изисква лична жертва и постоянен стремеж към духовната истина, дори когато тя поставя под въпрос комфортни и удобни възприятия.

В крайна сметка, този кризис на автентичност не се отнася само до институционални и канонични въпроси, но и до самото съществуване на Църквата като жива общност. Без автентичност на съвестта и без истинско свидетелстване на вярата, всяка форма на ритуал или публично изказване ще бъде просто външна фасада, лишена от дълбокото присъствие на Божията истина и на духовната смелост, която прави пастирите истински водачи в този свят.

Интересно към кого трябва да е ориентирана политиката на България, при положение, че е член на ЕС...

Антиевропейската игра на Скопие и Орбан

https://www.youtube.com/watch?v=kWuD_yOeIvk

Лукойл помпа инфлацията, и така напомпва антиевропейските настроения

Руски "журналист" - колега на Диляна Гайтанджиева!

В Азербайджан се провежда показен урок, как народите трябва да се отнасят с наглите руски служби! Кога в България ще се случи същото с руската агентурна мрежа! Време е да си обират крушите и да продават апартаментните у хотелите!

Московският Гундяев благодари на Даниил, че подкрепя интересите на руската църква в Украйна

Ласките на Яхве/геюДимитриус към гоите...

РУСИЯ И ПОРОБЕНИТЕ ОТ НЕЯ НАРОДИ.
Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюваше Сибир тогава, когато цялото и европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство; за завоювания Сибир систематически се харчеха стотини милиони лева и стотини хиляди хора, когато в него не е имало нито един русин. Петстотин години вече русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни най-малкия проблясък от култура, ни най-малко не са подобрили икономическия и промишлен бит на тая не¬обятна страна. Единствената тяхна културтрегерска мярка е била, да изградят тук ужасните каторжни затвори, в които стотини хиляди виновни и невинни руски престъпници се мъчат при страшните, безчеловечни, варварски условия.
Възползувана от своята сила, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната самостоятелност и ги обърна във васални държави. И тези държави, които, като самостоятелни, имаха развита търговия, както външна, така и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, сега, след установяването на руската власт у тях, все повече и повече вървят към пълен упадък. Руските драконовски закони запрещават на населението свободно да се занимава със земледелие и индустрия. В стремлението си към някаква безсмислена денационализация на местното население, русите насила го заставят да учи езика им, който то ненавижда, а руските административни власти, без да държат сметка за нещо, посягат върху религиозните светини на населението, на неговите нрави, обичаи, семеен живот, с което подбуждат против себе си цялото население и то на няколко пъти вече, с цел да се освободи от непоносимото тираническо руско иго, прибягва към въстание. Но всеки път въстанията му биват безпощадно потушавани с ужасни жестокости от страна на усмирителите.
Едно време Русия страстно жадуваше да завладее Индия и по такъв начин да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време и ожесточено се бориха за завоюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна борба русите изхарчиха стотини милиони народни пари, дадоха няколко стотини хиляди жертви, завладяха страната, която живее на средства на централните губернии и чийто население, благодарение жестокостите на руските завоеватели, ненавижда ги от всичката си душа. Но мина не много време и оказа се, че руската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан не само не може да служи като естествен път за завоеванието на Индия, но че даже сама идеята за такова едно завоевание е болна фантазия на неуравно¬весените руски дипломати.
Тъкмо 40 години русите водиха непрекъсната война за завоеванието на Кавказ. За тая цел те се биха ту с персийските шахове, ту с Турция, ту с дагестанските планинци начело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузини, през тая продължителна война винаги беше на страната на русите и като верен съюзник, навсякъде и във всичко рицарски честно им помагаше. Грузинското дворянство се би с дагестанските планинци в полза на Русия; арменските генерали Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Долгорукий, опирайки се на помощта на арменското население, спечелиха блестящи победи на руското оръжие, като взеха крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ериван, Карс. За цялата тая безкористна помощ руският император тържествено обеща, че в Кавказ ще бъдат възстановени двете самостоятелни държави, арменска и грузинска.
Но щом се свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани биде сломена, Русия забрави обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и коварна лъжа и не само че на арменците и грузините не дадоха политическа самостоятелност, а напротив, започна се най-усилено гонение срещу всичко будно, което се осмеляваше да напомни на царя за неговото вероломство. Така мнозина видни арменци и грузини бидоха обесени, много други, под един или други предлог, изпратени на заточение в Сибир и там, заковани във вериги, умряха неизвестно где. По тоя повод биде отровен и арменският католикос Нерсес V от Паскевич Еривански.
И ето вече повече от 50 години русите окончателно владеят Кавказ и през тоя грамаден промеждутък от време страната, която по своите колосални природни богатства справедливо се нарича „бисер в короната на царя“, си остава съвършено дива; ни подземните, ни надземните ѝ богатства се разработват. Алчните руски чиновници, благодарение на широко разпространената система на подкупи и грабежи, са довели местното население, до пълно разорение. А централното правителство със своите систематични деспотически мерки, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в пълно невежество. Така арменските и грузински училища са затворени; в съществуващите правителствени училища властите не позволяват да се произнесе нито дума на родния език; на населението се заповядва да забрави своя език и да учи руски, който му е ненавистен. Най-после работата дойде до там, че с царски указ бидоха затворени всички арменски черкви и на населението се забрани да се моли на своя Бог.
Цялата тая система на тирании в Кавказ внушава на местното население ужасна ненавист към русите, които, така вероломно се подиграха с най-свещените чувства на народните маси. Ето защо и населението на Кавказ е ярък враг на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористически покушения над руските чиновници: (над наместника на княз Голицин, княз Накашидзе, княз Алиханов - Аварски и др.). При днешното положение на нещата, вероятно, скоро ще избухне война между Турция и Русия, главна арена на която ще бъде, разбира се, Кавказ. При съществуващата у кавказците ненавист към, русите, съвсем няма да бъде чудно, ако всички те бъдат с турците против русите. Днес, още войната не е обявена, но в Кавказ има вече въстание. Телеграмите съобщиха, че под водителството на члена на Государствената дума Чхеидзе повдигнато е въстание в Баку и целият град с околностите е в ръцете на въстаниците. Обяви ли се война, това въстание ще се увеличи и ще достигне максимални размери; толкова повече, че на Кавказ има 8 1/2 милиона мюсюлмани, които и по вяра и по народност са крайно близки с турците. Но и християнското насе-ление ще бъде на страната на турците и нищо странно няма в това: Арменците имат в Турция около три милиона единоверци и техните интереси диктуват, щото цялото арменство да бъде по-скоро под турско иго, отколкото под руско, защото, обединило се в компактна маса, то много по-скоро би се освободило от турското иго, отколкото от руското; то по-скоро би получило национална автономия от турците, отколкото от русите и затова още, защото знае се, че Русия е вековен и непримирим враг на арменската нация; знае се, че всички Хамидови кланета над арменците в Турция са организирани и продиктувани от руското правителство в Петербург. Някога още руският министър на външните дела, Ростовски-Лобанов, каза: „нам е нужна Армения, но без арменците“. Грузините пък, тоя малък, но героичен народ, в течение на десетилетия е дал не малко реални доказателства, че във всички борби той винаги е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима борба до тогава, докато не си извоюва тъй вероломно откраднатата му национална свобода.
Не по-малко вероломно е бил завоюван и Крим, това дивно красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство със здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И важното е, че това не е завоевание с цел да се внесе култура; напротив, това е преднамерено планомерно опустошение: Повече от половината кримско население е било буквално изтребено, на незначителна част само се удало да избяга в Турция, а още по-незначително число намерили убежище в непристъпните планини, но и те днес, благодарение драконовските мерки на правителството, съвършено измират.
В Русия живеят около 8 милиона евреи и населяват преимуществено южните губернии. Нигде, обаче, на света, нито през една, даже най-варварска, епоха нещастните евреи не са се третирали тъй отчаяно лошо, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през средните векове не е прилагала към тях такива драконовски мерки, както съвременна Русия. Евреинът, или „жидът“, както ги наричат русите, не се ползува с граждански права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в училища, гимназии, университети. Над евреите правителството устройва систематически погроми, като насърчава убийците и грабителите (Киевския, Одеския, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н. погроми). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел изключително да задушат у тях всяко национално самосъзнание, да ги разорят икономически, да ги държат в невежество, а когато всички тези мерки са недостатъчни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, разбира се, не може да не озлобява еврейството, което, задушвайки се под насилията, мечтае да тури край на това положение и при всеки удобен случай прибягва към революционни действия и терористически акции.
Почти в същото положение се намират и истляндците, лифляндците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности руският терор и насилията са бивали толкова по-тежки, защото правителството прекрасно съзнава, че това са елементи много по-културни и от самия руски народ и със своите ужасни репресии винаги се е стремяло да ги постави в такива тежки условия, че да не бъде възможно никакво културно и икономическо развитие. В 1905 год., през време на революцията, правителствените войски извеждали из селата всичките им жители - деца, жени, старци и мъже - на полето и там ги застрелвали всичките. Единадесетгодишно момче в Рига било осъдено от военнополевия съд на смърт и обесено, като „опасен революционер“.
Финландия, една от най-културните страни в Европа, от завоюването ѝ и до скоро се ползуваше с пълна политическа автономност. По тая именно причина, тя от много отдавна имаше либерална конституция по шведски образец, всеобщо избирателно право даже и за жените, задължително народно образование и в културно и икономическо отношение стоеше много по-високо от Русия. Едничкото това обстоятелство - културността - правеше Финландия подозрителна в очите на Русия и последнята с всички средства се стараеше да намери поводи за да унищожи финландската автономия и да я обяви за обикновена руска губерния; нещо, което и направи преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и публикувани бяха за финландците изключителни закони, които съвършено спираха културното развитие на страната. Против тая варварска мярка протестираха почти всички парламенти в Европа и много културни учреждения, но на всичките тия протести руският царизъм, разбира се, не обърна никакво внимание.
Когато Русия се хвърли в манджурската авантюра, там на Далечния Изток, гдето тя нямаше никакви интереси, срещна протестите на всички благоразумни слоеве от обществото у себе си. Но, както винаги, гласът на благоразумието и съветите за предпазливост бидоха пренебрегнати, защото за официална Русия, колкото по-фантастична е авантюрата, толкова по-добре, защото толкова по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното положение вътре в страната. Манджурската епопея е още твърде прясна в паметта на целия интелигентен свят, за да няма нужда да се спираме подробно на нея. За тая авантюра са похарчени около 5 милиарда рубли (13 милиарда лева) и 500 000 човешки жертви. И защо всичко това? Какви интереси имаше Русия в Манджурия? След като Япония я позорно наби и отне Манджурия, какви жизнени интереси на Русия пострадаха? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската руска дипломация.
Не по-малко смешна беше и завоевателната авантюра на русите в Персия, гдето те си служеха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбоката ненавист на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има тъй необятни територии и съвсем незаселени. Искаше да внесе култура в Персия ли? Но сама тя е некултурна, варварска страна и много по-благоразумно би било, щото стотините милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-економическото повдигане на собствената си страна. Казахме, че за да пороби Персия, руската дипломация си послужи с най-големите подлости: руските казаци бомбардираха персийския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни политически деятели и, арестували шаха, държаха го във фактически плен, като го заставяха безропотно да изпълнява волята на тогавашния руски посланик в Техеран - Хартвиг. (Всичко това на времето си биде изнесено в руския печат от кореспондента на в. „Речь“, Т. Панов, който печата оригиналните до¬кументи за всичко това в брошурата на английския професор Броун. Сам г. Т. Панов лично пред Изволски в Петербург заявил, че Хартвиг в Техеран е вземал рушвети и че той е готов да установи това с документи, ако бъде даден в съд. За тая беседа агенцията „Райтер“ даде подробно изложение.)
Незапознатият с истинската картина на руската действителност, може би, ще си помисли, че Русия поробва с такава ужасна безпощадност, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и т.н. само защото са чужди на руския елемент, не са славяни, а много от тях не са даже и християни. Но, напразно се мисли така. Съдбата на славянските елементи в Русия е много по-печална и тежка, отколкото оная на съвършено чуждите на Русия елементи.
Достатъчно е да погледнем съдбата на малорусите, един елемент, който е крайно близък до коренното руско население. Само затова, че малорусите имат собствен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят с всички средства да унищожат всяко малоруско национално самосъзнание. В малоруските училища е запретено да се преподава родния им език; даже децата се подлагат на най-жестоки наказания, ако само разбират оня, който в учили¬щето им говори на родния им език. Неотдавна пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език. Правител¬ството, обаче, се намеси и не позволи. Миналата година пожелаха да празнуват паметта на великия малоруски поет Тарас Шевченко, но властите запретиха това, защото не желаеха народът да празнува паметта на поета, който тъй горещо обичаше и възпя Украйна. А в същото време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на такъв гнет, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се ползуват с широки културни и политически права: те имат собствен университет, собствени училища, гдето преподаванията се водят изключително на родния им език. И чудно ли е, че след като Русия обяви война на Австрия, славяните-украинци решително се обявиха против варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?
Украинският главен съвет е издал един позив, в който, между другото, се казва: „Войната се желае от руския цар, главата на оня империализъм, който е исторически враг на Украйна. Руските царе разрушиха договора, с който се задължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би турила украинския народ в Австро-Унгария под същото иго, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето защо нашият път е ясно начертан. Нашата свещена длъжност е да положим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на Австро-Унгарската монархия ще бъде и наша победа. И колкото по-голямо бъде поражението на Русия, толкова по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна и т.н.“
Друг не по-малко характерен пример за отношенията на Русия към поробените славянски народности е съдбата на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата проститутка на трон) Русия с всички средства интригувала против Полша, която още тогава имала свободно републиканско управление (Реч Посполита). Благодарение на нейните интриги, хайдамаките нападнали Полша; благодарение на нейните интриги, полската шляхта започнала вътрешните борби срещу слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената намеса на Русия. И напразно истинските полски патриоти Красновски и Чайковски са се борили срещу тая намеса; русите успели да обявят своя протекторат над Полша. Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериги, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожат и оная номинална свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год., в 1830 год. русите обявили война на Полша, нападнали я с много по-големи сили, взели Варшава, прекарали през огън и меч цялата страна и си я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамувала да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславяните немци и австрийци, а в своето нашествие, прилично на варварски ураган, в 1830-та година пожелава да превърне Полша в пустиня. Но винаги ужасите извикват, ако не активно, то пасивно съпротивление. Не тъй леко е можело да бъде убито националното самосъзнание у полския народ и с течение на времето все повече расла и закрепвала се у широките народни маси ненавистта към русите. За да задуши окончателно този протестационен дух у народа, руското правителство, чрез своите власти и чрез подкупени агенти-провокатори, повдига в 1863 година полското въстание. През време на това паметно въстание руските войски преминават с огън и меч през цяла Полша и Литва. Навсякъде населението, особено младежта и интелигентната му част, бивали немилостиво избивани; цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограбвани и после предавани на огън. Но тези ужаси достигнали до своя апогей, когато начело на усмирителните отряди бил назначен граф Муравьев, този звяр в човешки образ, който оставил действително ужасни спомени в цяла Полша. Той събирал цялото женско население на села и градове, даже и десетгодишни момиченца и предавал ги за поругание на войниците. Много от тия нещастници така бивали измъчвани, че умирали в страшни мъки пред очите на всички. Не рядко заставяли бащите и братята да присъствуват при отвратителните картини, когато оскотелите казаци и войници безчестели техните малолетни момичета.
Граф Муравьев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да обесват хванатите на дърветата по двете страни на шосетата. И случвало се някога по двете страни на пътя в продължение на десетки километри да висят трупове. Тук те оставали без да се снимат и разлагайки се, разпространявали страшна миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или бивало изяждано от кучетата, на дърветата дълго време оставали да висят грозните бели призраци на човешките кости.
А от тия паметни по своите ужаси дни и до тоя момент животът на нещастния полски народ е истински поменик на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се спира пред никакви средства, за да застави славянския полски народ да забрави своите религия и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните черкви се затварят, свещениците им се подлагат на гонения, пияната полиция и черносотнишката руска тълпа във Варшава през време на богослужение нахлува в черквата, напада молещите се, раздира одеждите на свещеника, а светите дарове с причастието хвърля на земята и ги стъпква.
В полските училища е запратено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на руски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния си език, организират тайни послеобедни курсове, но полицията, узнала чрез шпионите си за това, насила е влизала в частните къщи, гдето са събрани 10-15 деца и ги е била с нагайки.
Преди няколко години „Курьер Варшавский“ описваше приблизително следната картина: Децата, сварени на „местопрестъплението“, че четат полска азбука, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният учител, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещ старчески глас започва да пее полския национален химн. Всички деца в същия миг падат на колене и подхващат започнатата песен. Казаците ги бият, на мнозина от тях тече кръв по лицето; децата плачат и едновременно пеят полския национален химн. Сълзи, ридания, невинна детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на националния химн, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклятие се отправят към славянския руски народ от неговите славянски братя ...
На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия тогава, когато в немска Австрия те се ползуват с всички свободи, с пълна автономия ... И след всичко това, чудно е просто нахалството на руския главнокомандуващ велик княз, който в своята прокламация нарича поляците „братя“, иска от тях помощ и говори, че руските войски носят мир и свобода на поляците. Разбира се, за никого не е тайна, че руските власти са толкова нахални, колкото са и варвари; но това безсрамно нахалство на великия княз преминава всяка граница ... От кога поляците станаха братя на русите? Когато цяла Полша изнемог-ваше под руските насилия, защо русите не си правеха труд да си припомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спомниха русите, че и поляците са хора, че и тям е нужна свобода? Това е само един маниер на ниски и безчестни хора, които лижат краката другиму само когато са в опасност. Не, даже ако полският народ, забравил всичко, би протегнал ръка на русите, сенките на стотините хиляди благородни полски си¬нове, загинали от руската тирания, биха се опълчили срещу та¬кава една измяна. За щастие, на подобна измяна на паметта на погиналите свои борци полският народ не е способен, нещо, което и събитията доказаха. Полските соколи явно застанаха на страната на австрийците срещу славянска, но варварска Русия, и руските военни власти бяха принудени да ги обявят за въстаници и да ги преследват.
Всички съединени полски партии единодушно се обявиха против Русия. В Руска Полша се разпространява следния позив:
„Братя! Войната между Австрия и Русия започна. Сърбите, които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната започна от малката Сърбия под влиянието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, за да се бие за царизма. Ние ще трябва да се бием като защитници на руското потисничество, като благодарност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем поставени на бойното поле срещу нашите братя от Австрия.“ И т.н.
Полските социалисти тоже зоват полския работнически народ на борба срещу Русия.
И наистина, тая борба срещу славянска Русия е за тях борба на живот и на смърт; те знаят прекрасно, че ако победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат политическа независимост или, в най-лошия случай - политическа автономия, от каквато се ползуват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша трябва да се прости с всички свои политически мечти; освен това, тя ще бъде смачкана и дивите руски орди отново ще прекарат под меч и огън цяла Полша, за да накажат поляците за измяната им към славянското дело.
Всичките наши симпатии са на страната на поляците, този измъчен от руската тирания, но благороден и героичен народ и, ако има справедливост на света то в тая неравна борба поляците трябва да излязат победители. Стига цял век робство под ужасния руски режим!
Официална Русия, подкупените от нея черносотнишки учени, професори, вестниците вроде „Новое Время“ вече няколко години проповядват усилено панславистката идея, като лансират мисълта, че единственото спасение на славянството е в това, да се обедини под скиптъра на Русия, защото последната е призована от самата съдба за играе решаваща роля в мировата история. И за разпространяването и популяризирането на тая идея официална Русия и руската дипломация не жалят ни труд, ни средства: - те свикват събори и конференции, в които от Русия участвуват господа вроде Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволоч, а от страна на България - С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи тъкмо 50 хиляди лева от Руската легация в София.
И целият шум около панславянството е имал единствената цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен конфликт между Австрия и Русия трябва да застанат на страната на славянска Русия. И като че, русите наистина дълго време си оставаха тъй късогледо-наивни, че вярваха в тая химера, докато действителността не разруши всичките им очак¬вания. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с ентусиазъм тръгнаха срещу варварска Русия.
Чешкият в. „Хлас Народа“ пише, че последните речи на руския император и на министъра на външните работи г. Сазонов отново доказват, какво липсата на сведения за положението на нещата извън Русия докарва компетентните фактори от тази империя до една напълно невярна оценка. Императорът набляга на обединението на славяните с Русия. Обаче, само сърбите, притежаващи една жалка слава с убийството на техния крал и кралица, се присъединяват, както и Черна Гора, към Русия; българите енергично протестират против опитването да ги турят в услуга на Русия. Никой народ от Австро-Унгария няма желание да се обедини с Русия. Най-бележитите мъже от чехския народ заявиха още от началото, че Австро-Унгария е силна гаранция за тяхното съществувание и за тяхното бъдеще.
„Хлас Народа“ спомня поведението на поляците, украинците, както и на словаците, против Русия. „Въпреки това, казва вестникът, компетентните руски политически мъже карат владетеля си да държи един език противен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една голяма борба, но не за славяните, а за свои собствени и егоистични цели. Славяните не желаят да споделят участта на голяма част от поляците и украинците. Русите ще сторят добре, щото тези ужасни битки да не бъдат борба за сметка на славянството и всичката отговорност за боевете и последствията от тях да паднат върху ония, които ги предизвикват“.
Австрийските славяни не биха могли да забравят, че и след хилядогодишно политическо съществувание Русия, по своята вътрешна организация, си остава съвършено варварска; те не могат да забравят, от друга страна, високият културен уровен и завидното икономическо благосъстояние и политическа автономност, от които се ползуват чехи, хървати, поляци, славони в Австрия и че всички тия резултати на немската култура ще изчезнат съвършено, културният им прогрес ще спре съвсем от момента, когато миризливият руски ботуш стъпи в земята им. Те знаят, че завладее ли ги брутална Русия, първата ѝ работа ще бъде да посегне на тяхното национално самосъзнание, затова именно и всички славянски народи в Австрия се борят за своята култура, за своята политическа автономност, за своето национално самосъзнание, за своето икономическо благосъстояние; борят се за всички свои права срещу посегателството на руския варваризъм.
Австрийските славяни не могат да не знаят, че славянската идея на Русия, това е само временно, за да се хвърли прах в очите на наивните; мине ли нуждата, Русия веднага ще прояви своята подлост и коварство, като започне да унижава, мачка и позори славянските народи също така, както и неславянските. Като отлично доказателство за това може да послужи печалната участ на малорусите, още по-печалната съдба на руска Полша и най-после безпримерно подлата измяна, която Русия из-върши по отношение на България в 1913 г.
Вестник „Словенец“, който излиза в Любляна, като коментира тронното слово на руския цар в Думата, с което царят призовова всички славяни за борба, казва че този позив трябва да се отхвърли, защото царят се унижавал, като ставал покровител на убийци и с това компрометирал руското име пред целия свят. Руският царизъм бил едно петно върху славянския щит и затова дълг било на западните славяни, чиято култура била много повече развита, да се борят против този царизъм. И т.н./С.Стефанов /
Публ. в България и интригите на Русия. (Сборник от статии), 1914 г., с. 38-4

ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ - ГЕРОЙ или ИЗМАМНИК???

ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ Е МИЛИОНЕР, СПОНСОР НА ПРОТЕСТИТЕ ДО БРЮКСЕЛ. ОБРАБОТВА 100 ХИЛЯДИ ДЕКАРА ЗЕМЯ, МНОГОКРАТНО Е ПОЛУЧАВАЛ МИЛИОНИ СУБСИДИИ ОТ ЕС. ПОСЛЕДНО В 2023 ПОЛУЧАВА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ 16 МИЛИОНА ЛЕВА ИЛИ 8 000 000€. ПРОДАВА ПРОДУКЦИЯТА СИ В ГЪРЦИЯ И МАКЕДОНИЯ ЗА ЕВРО, НО Е ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗА В ЕВРО ЗОНАТА. НАРИЧА УРСУЛА ПРЕСТЪПНИК

ЗАЩО?????

НАЛИ ЕВРОЗОНАТА ЩЕ МУ ДОПРИНЕСЕ МНОГО ПОЛЗИ В БИЗНЕСА, ОСВЕН АКО НЯМА МИЛИОНИ ЧЕРНИ НЕ ИЗПРАНИ ПАРИ, КОИТО ЩЕ ГИ ЗАГУБИ НА 1-ВИ ЯНУАРИ 2026г.

През последните месеци, благодарение на
Danybon, Капутин, BG Elves, изключителната работа на Мая Димитрова и множеството сигнали, които получих през платформата pitai.bg, събрахме достатъчно информация за мащаба на проникване на руската пропаганда през образователната ни система.

Процесите са започнали отдавна, още след анексията на Крим и са срещнали хранителната среда на пробити и неефективни служби за сигурност, институционално безразличие, добре планирана пасивност и до болка познатото ни – „не видях, не знам, не е при нас“. Ясно е колко лесно можеш да влезеш някъде, където никой не те спира.

На картата виждаме фино прикрита и добре планирана кампания за оформяне на поколение, което да гледа на Русия не като агресор, който е обявил държавата ти за „вражеска“ и избива твои връстници в Украйна, а като на духовен „брат“ и „покровител“. Хибридна агресия, която не влиза с танк, а с грамота. Не марширува, а рецитира Чехов. Конкурси за поезия, изложби, състезания и езикови лагери, матрьошки… Всичко е изпипано достатъчно „безобидно“, за да не събуди съпротива. И така – докато една сутрин не се събудиш в държава, в която децата са възпитани да мислят, че пропагандата е просвета.

Таргетирани са престижни училища от втория ешалон. Тези от първия понякога стават обект по-скоро на директна агресия – помним случая с представители на партия „Възраждане“ и НПМГ от миналата година.
Концентрацията е най-висока в София, но видими пробиви има в Стара Загора, Разград, Шумен, Русе, Ямбол, Кюстендил, Севлиево, Пловдив.

Реакцията на институциите, за съжаление, не беше изненада.
Образователното и външното министерство – с всички резерви и закъснения – заеха страна.

Работата на службите са сигурност оставям без коментар – макар да нямах високи очаквания, не очаквах да открия, че за тях тази тема дори не съществува. РУО-тата и местните власти – „нищо не знаят“. Янка Такева – също.

Времето да стоим с „широко затворени очи“ свърши.

Следва борбата за въвеждане на „Религия и добродетели“.
Някой чуди ли се още какви?

След 1964 г., МОСКВА ни забранява добив на НЕФТ и ГАЗ.
Съветският съюз строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища. За това свидетелстват документи предоставени на "168 часа" от политолога Антон Тодоров.
Те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори от "големия брат" на цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.
"Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас - споделя Антон Тодоров пред "168 часа". - Според мен има два периода, свързани с тази тема - до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ. Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия.
В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г. Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ.
През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва."
В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев, който през 880-те години разговаря с нефтения магнат Армънд Хамър в къщата му в Калифорния:
“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:
- Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки... Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”...Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
- Заради руснаците.
Брежнев категорично
се противопостави
с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни...Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
- Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти." (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).
В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.” Проучването сочи и още нещо важно като факти - в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м.
10% са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа. Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи - 325 млн. т.
В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.”
Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища."
Документите правят на пух и прах и всякакви
измишльотини за милиардите печелени
от режима на Тодор Живков от реекспорт на "безплатен" съветски нефт и газ.
_____________________________________________________________________________
от ИВАН БУТОВСКИ
линк към оригиналната статия : https://www.168chasa.bg/article/5489397

Московията жадува за възстновяване на историческата истина от 19-и век. Разбира се кагебистите са си избрали онази част от миналото, когато Русия достига своя териториален пик. Само с "отбранителни войни", разбира се.

Но, като че ли на света му дойде до гуша от тази територия на мрака. И вземе та склони да възстанови "историческата истина", но за жалост на кагебистите - по-скоро тази от 14-и век.

https://www.facebook.com/reel/3955322781445107

В Молдова са повдигнати обвинения срещу главата на Гагаузия Евгения Гуцул. Прокуратурата е поискала присъда от девет години лишаване от свобода. В Молдова срещу Евгения Гуцул са образувани две наказателни дела. В момента тя е съдена по дело, което касае работата ѝ в проруската партия „Шор“. Ръководителят на Гагаузия е обвинена, че е участвала в незаконно финансиране на партията, по-конкретно във вноса на пари от Русия в Молдова от 2019 до 2022 година

Явно в Румъния, Молдова, Гърция, за разлика от нас, си имат служби за национална сигурност.

Шефът на "Киберпрестъпност" в ГДБОП: Изкуствен интелект помага на руските хакери да превземат профили

Копейки от "Възраждане" на път към протеста срещу еврото...

Веднага след автопохода имахме среща с представител на проруZката партия Moldova Mare – Oksana Puti Jeleapova.

https://www.youtube.com/watch?v=XKZAz6DLnfs

От края на 13 - ти век да днес московията е улус на монголската орда 

Киев е наречен на името на единият от тримата братя - Кий, Шчек, Хорив, имат и сестра Либед. 

Името Кий е дадено от Кубрат. Тогавашния министър на отбраната в държавата на Кубрат, Шамбат ( брат на Кубрат) дипломира армията на България. И отделя армията. До тогава градът е наричан Шамбат, но. Кубрат го нарича Кий( отделения). Впоследствие градът се нарича ту шамбат, ту кий и накрая остава Киев.

В Украйна се знае и се учи, че писмеността и азбуката са дошли от България, от преславската книжовна школа, с църковно-славянският език, който се ползва за богослужения и църковни текстове, и който е "солунски" диалект на старо-български език заради Светите братя и тяхната майка-словенка/гетка, очевидно българка, тъй като в онези времена в/и около Солун е пълно с българи. В Киевска Рус са писали на български, а където не им стигали българските думи - добавяли собствените, местните. Българската писменост са пренесени и в доста по-късно изникналата Москва (улус на златната орда). Ограмотяването на московия започва с българската азбука и българските църковни текстове. 

В началото на 18-ти век Петър Първи прекръства Московията на Россия, с цел да си присвои историята на Киевска Рус и да сложи едни 300 години история повече.

Най-после някой с ясна визия и план за бъдещото развитие на България.

ЧАС ПО ИСТОРИЯ: 10 БЕЗСПОРНИ ФАКТИ ЗА МОСКОВИЯТА

1. Държавата, наричаща се сама Московия, едва цар Петър I през 18 век (1721 г.) преименува в Русия.
2. Племето Мокши е нарекло своята река Москва, което, в превод от мокшински език, означава „мръсна вода”. Нито един друг език на света не може да преведе думата „москва”. Горе долу такава е ситуацията и с думата „кремль”. Тя е от татарски произход и означава укрепено възвишение.
З. Средновековните картографи са определяли границите на Европа като са включвали и днешните граници на Украина. На изток от нея, това, което се простира го отнасят към територията на Азия.
4. До 1700 г. Московията (бъдещата Русия) плаща данък на Кримския хан, неин Суверен и Господар, правоприемник на Златната орда. Самите руснаци разказват как царят на московитите, когато е посрещал посланика на Крим, му е предоставял коня си, а сам е вървял пеша.
5. През 1610 г. в Московията приключва владеенето на династията на Ченгизидите и трона заема Алексей Кошку от финския род Кобили. Смутена от фамилията му Църквата му дава фамилия Романов, за да изглежда, че някой от Рим е дошъл да управлява Московията.
6. След окупацията на Великото Литовско Княжество през 1795 г. Екатерина II издава указ, с който нарежда угро-финското племе обитаващо Московията да се нарича - великоруси, а украинците – истинските руси, да бъдат наричани малоруси.
7. Никой и никога не е виждал в оригинал договорът за съединяване между Московията и Украина, за който се твърди, че е подписан от Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов .
8. От столетия московските археолози търсят артефакти, които да потвърдят т.нар. Куликовска битка, която според легендата се е състояла на Куликовското поле на 8 септември 1380, където обединените войски на повечето руски княжества, водени от Дмитрий Иванович (получил след битката прозвището Донски), велик княз на Москва и Владимир, разгромяват армията на Мамай, един от претендентите за трона на Златната орда. Търсенето на артефакти засега е безуспешно, но затова пък се пеят песни.
9. Псковска, Новгородска, Смоленска области са бивши славяно-руски княжества, но те нямат нищо общо с угро-финската Москва, докато последната не ги окупира съответно през 1462, в 1478 и в 1654 г. В Московията никога не са живели славянски племена и народи.
10. Златната орда и нейната дъщеря – Московията, са единствените държави в света, които са държали в робство собствените си народи. Вероятно това обяснява и вечната изостаналост на богатата на природни богатства Московия от бедните на природни ресурси европейски страни. Очевидно е, че ефективността на труда на свободните хора е по-висока от тази на робите.

Krasimir Nikolaev 

На времето Москва ни натрапи националния продажник Румен Радев, а той довлече измамниците и шарлатаните от ПП/ДБ, веднага, щом влязахме в чакалнята на Еврозоната, за да блокират или поне да отлагат влизането ни там! Чрез преднамерени транзакции на руски олигарси от Венецуела през България, успяха да ни вкарат в "сивата зона" за пране на пари и така да ни блокират за ОИСР! Спряха всякакви строителства, а предопределените пари за това ги изтеглиха от АПИ и потънаха в "деветте милиарда за девет дена"! Така България загуби 6 години от развитието си и се върна с 15 години назад! Сега "копейки", подкрепяни от Радев, вандалснват и превземат София, а жълтопаветниците от ПП/ДБ потриват ръце, че възпирането на България продължава! Хора, разберете, че всичко, свързано с Румен Радев, неговите шарлатани, измамници, копейки, безличия и мечове е вредно за вас, вредно за просперитета и благоденствието на нацията, вредно за Родината!!!!

Прокуратурата ще разследва БПЦ и Даниил за евентуално престъпление по чл. 105 от НК – шпионаж в полза на чужда държава

Сигналът бе подаден от депутата от ДСБ Кристина Петкова, след осветена кореспонденция между Волколамския митрополит Антоний и българския патриарх

Прокуратурата на Република България счита, че са налице данни за евентуално престъпление по чл. 105 от НК – шпионаж в полза на чужда държава – във връзка със сигнал на депутата от ДСБ Кристина Петкова, която преди седмица алармира за действия на БПЦ под ръководството на патриарх Даниил, свързани с изпращане на младежи за обучение в богословски училища в Русия. По този повод е образувана прокурорска преписка на 23 юни тази година, а материалите се изпращат в Софийска градска прокуратура за последващи действия, обяви Петкова във фейсбук, публикувайки Постановлението на държавното обвинение.

Чл. 105. от Наказателния кодекс гласи:

„(1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.“

Сигналът па депутата бе въз основа на публикация във Faktor.bg. В нея изданието разкрива, че в края на месец април Волколамският митрополит Антоний, който реално е заместник на патриарх Кирил Гундяев в Московската патриаршия е изпратил писмо до Даниил и Синода в София. В него се казва

„През последните години РПЦ предприе редица промени, за да бъдат подобрени условията на обучение за чуждестранните студенти. Повече от духовните училища в РФ са получили държавна акредитация и издават легитимни дипломи за завършени степени – бакалавър, магистър, доктор по богословие. На вниманието Ви предоставяме проспект на английски и руски език, в който има пълна информация за условията на прием и обучение на чуждестранни студенти в духовните училища на РПЦ. Освен това, искаме да ви обърнем специално внимание на това, че нашите братя и сестри, които идват от други поместни православни църкви за обучение в тях, ще получат не само безплатно обучение, пребиваване и храна, но още:

- Обезпечаване при нужда на дрехи и учебни пособия;

- Месечна стипендия в размер на 16 000 рубли(346 лв. по днешния курс на рублата, б.р.);

- Безплатен транспорт до учебното заведение;

- Пари за пътуването в двете посоки до родното място – два пъти в годината.

Надяваме се, че информацията за новите възможности ще предизвикат интерес и в БПЦ и ще послужи като основание да продължим нашето традиционно сътрудничество в сферата на духовното образование. По всички въпроси, които ви интересуват, може да се обръщате към отдела „Външно-църковни връзки“ към Московската патриаршия, Андрей Юриевич Хошев.“

През май на заседание на Св. синод руската оферта е разгледана, а Даниил дава зелена светлина с нарочни писма до митрополиите в страната да започнат да набират кандидати за религиозно обучение в Русия.

Ето какво пише патриархът на владиците:

„Ваше Високопреосвещенство,

Братски Ви съобщаваме, че Св. Синод в заседанието си на 13.05.2025 г., протокол №5 – пълен състав, разгледа писмо с входящ №281/13.05.2025 на Волоколамския митрополит Антоний, председател на ОВЦС на Московската патриаршия, с което уведомява за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления – бакалавър, магистър и доктор по богословие, и реши приложено към настоящето да Ви изпрати копие от писмото, в едно с презентация на руски и български език с необходимите документи за кандидатстване на желаещите от Вашата епархия да продължат своето обучение в духовните школи на РПЦ.“

„Предполагаемата цел е ясна – инжектиране на идеологическо влияние, подмолно внедряване на кадри, обучени в доктрината на Руската православна църква – институция, която отдавна е напуснала духовното поле и служи като оръжие на Кремъл – „дом Божий“, превърнат в хибридна структура, която освещава ракети, благославя войната срещу Украйна и изографисва диктатори“, коментира намеренията на Москва и БПЦ депутатът от ДСБ Кристина Петкова.

Надявам се институциите да свършат работата си обективно и докрай, казва Петкова след реакцията на прокуратурата.

https://faktor.bg/

https://www.youtube.com/watch?v=aQX8fmD7HPY

Нов абсурд в руската война: Кремъл вкарва мотоциклети и бъгита в битка с украинските дронове

Азербайджан реши да закрие рускоезичните училища... На фона на влошаващите се отношения с Русия, Азербайджан реши да започне поетапно затваряне на рускоезичните училища в страната, съобщи порталът Oxu.az. Едно от училищата е потвърдило информацията. Родители съобщават, че в училищните групи в WhatsApp са получени съответни известия – училищата ще бъдат затваряни стъпка по стъпка. В Азербайджан има 340 руски езикови училища – 16 от тях преподават изцяло на руски език, а останалите са двуезични. Смята се, че в тях се обучават между 150 и 160 хиляди ученици.

Отново само факти:
2018 г.
Тровят Скрипал с новичок и цяла Европа гони руски дипломати.
Борисов в съгласие с БСП и Радев:
Няма да изгоним дори чистачката в руското посолство, защото чакаме още доказателства.
ГЕРБ тролове (с харизани евгенипетровски опорни точки):
Вие, жълтопаветници, искате да си развалим отношенията с Русия!
2018 г.
Руското правителство подарява коледна елха на София и ГЕРБ я слагат в центъра на столицата.
Борисов и Фандъкова в съгласие с БСП и Радев:
Това е просто елха.
ГЕРБ тролове:
Стига мрънкахте, жълтопаветници, една елха е просто приятелски жест!
2019 г.
Англичаните обявяват, че същите, дето тровят Скрипал, са тровили и Емилиян Гебрев, и преди година цяла Европа налага допълнителни санкции на Русия и гони още руски дипломати.
Борисов в пълно съгласие с БСП и Радев:
Чакаме още доказателства.
ГЕРБ тролове:
Вие, жълтопаветници, искате да си развалим отношенията с Русия!
2020 г.
Третото правителство на Борисов приключва "Руски поток" и действа с всички сили руснаците да построят АЕЦ "Белене", но за заблуда гони двама руски дипломати на 9-ти септември и Гешев "разкрива" във МО "шпионин", известен с прякора "Шпионина".
Борисов в пълно съгласие с БСП и Радев:
Ето, гоним руски дипломати.
ГЕРБ тролове:
Ето, гоним руски дипломати.
2022 г.
Правителството на промяната отказва да плаща на Газпром в рубли.
Борисов в пълно съгласие с БСП и Радев:
Трябва да се подновят преговорите с Газпром.
ГЕРБ тролове:
Трябва да се подновят преговорите с Газпром.
Изводът:
БСП са гнусни руски машѝ, Радев е агент на Москва, а Борисов е слуга на Москва.
Заедно съставляват Коалиция за уралско развитие.
Българският народ иска истинска независимост, а не руското енергийно робство.

Силната държавна кампания за еврото удавя дезинформацията

„Правда“ е мрежа от сайтове и Телеграм-канали на лица, свързани с руските служби. Вече е на 190 езика, вкл. маорски и келтски. Роботизирана е събира информация от много източници и е интересно да се наблюдава развитието на наративите и техниките. За България установихме, че настройките са фини, улавящи събитията, подготвят общественото мнение още преди да се случат и така моделират общественото мнение – рефлексивен контрол. Използват местни ресурси, т.е. местни български сайтове, като така се създава илюзия за много източници. В рамките на ден човек може да бъде облъчен около 15 пъти, което му оставя впечатлението за истина. От декември и януари имаме наратива „Зимата на победите“, а при спадане на военните победи се дава превес на антиевро темата и на икономическите страхове. За да ни обръщат такова внимание, означава, че сме им важни. Тук е „стъпвал руски крак“, така че те си гледат на нас като на губерния, коментира в студиото на Алтернативата анализаторът Георги Ангелов. Важни са средата и начинът на възприемане на информация. Тогава човек би имал бърза преценка. Хората от по-малките населени места са конформисти и при тях такива вълни минават. Самите сайтове също са координирани и имитират вестници както е случаят с „Правда“. 7-8 сайта произвеждат координирано съдържание. Сайтовете-гъби са свързани в мрежа за реклама и биват включвани, когато има поръчка. Тази инфраструктура от 50 сайта в момента е изключена. През юни обаче бе активирана, за да оплюят Божанков. И след share в социалните мрежи пак се изключват. Би трябвало да им противодействат ГДБОП и ДАНС, защото те нарушават санкциите, но никой не се занимава с това. „Поглед инфо“ е важно звено, защото те правят превода за разпространението. Често работят само със заглавия, без вътре да има съдържание. Видя се как когато държавата действително започна да прави кампания за еврото, дезинформацията се удавя. Изисква се мониторинг да се следят процесите. Добре е и да се прави разлика между дезинформация и мисинформация. За да има дезинформация някой трябва да има изгода. Липсват и т.нар. disclaimer-и, посочи в заключение анализаторът.

Корените на Времето

https://www.youtube.com/watch?v=Fm4fO46fa3I

Тракийският и гръцкият Дионис: Две легенди, една божествена същност // Еп.2

Истината, която крият за ДИОНИС и ЕГИПЕТ! // Еп.3

ДИОНИС на косъм от СМЪРТТА в МЕСОПОТАМИЯ // Еп.4

ДИОНИС и АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ в ИНДИЯ. Каква е връзката? // Еп.5

ОРАКУЛИТЕ на Тракия и Египет и Тайните Пътувания на Александър Велики

Завръщането на ДИОНИС в ТРАКИЯ – Предателство и Отмъщение! // Еп. 06

Как е звучал езикът на жителите на Омировата Троя?


*Преди време българският интелектуалец Д.П. Даскалов прави невероятно смели изказвания, уповавайки се на сведения на Паул Кречмер: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.” *По-късно, съпоставяйки данните от археологията с езиковедски анализ (на топоними и хидроними от Троада бел.авт.) Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа (Гиндин, 1993, с. 15). С други думи – дори и учените поддържащи традиционните виждания признават за значителното тракийско присъствие в северозападна Анатолия през трето хил. пр. Хр., т.е. преди появата на Хетската Империя. *Уповавайки се на сведенията на западните учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов изразява виждането, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…” *В труда си "Населението на Древната Троя" лингвистът Леонид Гиндин публикува интересна информация. Първата глава в труда му засяга траките в Троя и Троада. За названието Троя, споменато от хетите като Таруиша се дава датировка XIII в.пр. Хр., а за името Илиос, присъстващо в хетските документи като Уилуша е от XIV – XIII в.пр. Хр. Гиндин споменава за общите трако-троянски названия: 1.Скаи, скаибои – име на тракийски народ, Скай – име на тракийска река и Скайски порти в Троя. 2.Ксанти – име на тракийски народ, Ксантос – име на река в Троада. 3.Кебрении – име на тракийски народ, Кеброс – име на тракийска река [днешната Цибър], Кебрион – син на троянския цар Приам. 4.Резос – име на тракийски благородник, Резос – име на река в Троада. 5.Арисба – име на тракийска река, Арисба – име на селище в Троада. Елементът испа, исба – тракийска дума за кон. 6.Дардани – име на тракийски народ, Дарда-пара – име на тракийско селище, Дардански порти на Троя. 7.Пергам – име на тракийски град, Пергам – название на цитаделата на Троя, корен берг-височина. 8. Ида, Идак – град в Тракия, Ида – планина в Троада, но и на о-в Крит. 9. Келе – тракийско селище на север от Хеброд, Килайос – река извираща от планината Ида. 10.Зела – название на тракийско вино, Зелея – град в Троада. 11. Перке – едно от древните имена на Тракия, Перкота – топоним от Троада. 12. Трауси – име на тракийски народ, Троя, Тариуса – от корен ТРЕУ – раста, процъфтявам. 13. Илион – тракийско селище, недалеч от Визия, Илион – алтернативното име на Троя. *Към тези сведения можем да добавим и други, и по-точно троянският хидроним Скамандър, Камандър, тълкуван от акад. Георгиев със стблг. камень -камен, камък. *Името на цар Приам е сродно на това на траките прианти, тълкувано като приятните, приятелските, от корен *pri - обичам, приятен съм. *Името на Парис, е сродно на тракийските Порис, Далепорис, Борис и т.н. Акад Дечев дава тълкуване със стблг. борити сѧ, т.е. Парис, Борис и др. означават борецът. С помощта на данните можем да съставим малък речник на троянския език: ТРАКО-ТРОЯНСКИ - БЪЛГАРСКИ: 1.ПАРИС - боря се 2.ДАРД-дръжати-държа, здрав съм 3.ЗЕЛЕА-зелиѥ-зеленина 4.ИЛ - илъ - кал, тиня, глина 5.ИСПА-Исперих, Исбул - стблг. имена 6.КАМЕН - камен, камък 7.КЕБР-цибрея-яснея, светлея 8.КЕЛ-чело, в смисъл на извор 9.КСАНТ-свѧнтъ-свят, светъл 10.ПЕРГ-праг, бряг, височина 11.ПЕРК-перкам, удрям, правя отломки 12.ПРИЯ - приятен 13.СКАИ - скакати - скачам, в смисъл на бързам 14.ТРУЯ - труя -охранвам, изяждам

Имена на тракийски богове обяснени от професионалисти с помощта на българския език

Изненадите, които речника предлага са много и са все приятни, защото езикът говорен от Орфей, Залмоксис, Ситалк, Спартак и др. е само древен вариант на българския. За това пледира още през XIX в. Цани Гинчев, който за времето си се аргументира перфектно. Едно от доказателствата за древните корени на българския език са имената на тракийските богове. Съвсем есествено е, че различните народи наричат своите богове с различни имена. Фактът, че при анализа на около 30 названия на тракийски божества са ползвани наши думи, показва красноречиво, че хората почитали въпросните божества са говорили древен вариант на нашата реч. В края на XIX в. езиковедите вече знаят доста за боговете на дедите ни траките. Редица учени подлагат на анализ древните назания, но за жалост без да консолидират своите проучвания. Ако това бе сторено навремето, със сигурност учените щяха да забележат нещо удивително. Имената на боговете Атис, Сито, Дарзала, Багайос, Балеос, Земела, Хера [Ера] са обясними на български език. Давам списък на имена на божества, подложени на анализ от различни учени работили през XIX век. Срещу името на древния тракийски бог е дадено и името на човека дал тълкуването: 1.АТИС [значение ОТЕЦ, от *атик, атис] - ФИК, ЧЕРТКОВ, 2.СИТО [значение ЖИТО] - ЧЕРТКОВ 3.ДАРЗАЛА, ДЕРЗЕЛА [значение ДЪРЖА] - ТОМАШЕК 4.БАГАЙОС [значение БОГЪ] - КРЕЧМЕР, ФИК, ЛАГАРД, МЮЛЕР 5.БАЛЕОС [значение БОЛИИ-по-голям]– КРЕЧМЕР, НЕРОЗНАК 6.ЗЕМЕЛА [значение ЗЕМЛIA - земя] - РЬОСЛЕР, МЮЛЕР, КРЕЧМЕР, ЛАГАРД, ФИК 7.ЕРА, ХЕРА [значение ЯРО -пролет диал.дума] - ТОМАШЕК През ХХ век лингвистите разглеждат още повече имена на тракийски божества, като при анализа са ползвани наши думи. Тук отново давам списък с имената на тракийските божества и имената на учените направили тълкуването: 8.САБАДИЙ [значение СВОБОДЬ-свободен] - ГРЕГОАР, БОНФАНТЕ 9.ДОБРАТ [значение ДОБЪР] - КУДРЯВЦЕВ, ТРУБАЧОВ `0.КАБИРИ [значение КОБЬ -съдба, участ] - БЕРНЕКЕР 11.МАЗЕУС [значение МАЗАТИ - мажа, СЪЗДАТЕЛ] - НЕРОЗНАК, ДЯКОНОВ 12.КЕРСУЛА значение ЧЕР] – ГЕОРГИЕВ 13.БИСТЮРАС [значение БЫСТРЪ]– ГЕОРГИЕВ 14.АСДУЛ [значение ЯЗДЯ]– ГЕОРГИЕВ 15.ДЕРЗИС [значение ДРЬЗЬ] – ГЕОРГИЕВ 16.ДЕН [значение ДЬНЬ] – ГЕОРГГИЕВ 17.МУНДРУ [значение МѪДРЪ] – ГЕОРГГИЕВ 18.СВЕТУЛЕН [значение СВЕТЛАН] - ГЕОРГИЕВ 19.ЗАЛТЕНОС [значение ЗЛАТАН] - ГЕОРГИЕВ 20.СЕНТЕ [значение СВЕНТЪ -свят, силен] -ГЕОРГИЕВ 21.ЗЕРИНТИЯ [значение ЗВЕРѦTE - звяр]- ГЕОРГИЕВ 22.КУЛКУС [значение КЛОКОЧЕЩ] - ГЕОРГИЕВ 23.САМА-ЗИС [значение САМЪ]- ГЕОРГИЕВ 24.БАРГИ-ДЕНТ [значение БРѢГѪ- грижа се]- ГЕОРГИЕB 25.ЗУМУДРЕН [значение ЗМИИ, ЗУМ – змия, змей]- ГЕОРГИЕВ, ДУРИДАНОВ 26.СЕЙНУ-ЛАЗИС [значение ЛОШ] - ГЕОРГИЕВ 27. СТАР-АСКЕНОС [значение СТАРЪ-стар] - ГЕОРГИЕВ Към тези имена на божества трябва да се добави и друг списък, с като цяло правилни тълкувания, но с пропуснати навярно неволно български думи: 28.АРЕС [значение яростен, от irasiyati - разярявам се санскр.] КАРНОА, пропуснат е старобългарския глагол IAPѬ CѦ - разярявам се, който в етимогичните речници е посочен като сроден на арийския irasiyati - разярявам се. 29. ЕГЕРИЯ [значение *EGERO - езеро]- КАРНОА, Egerica, думата *EGERO - езеро е обявена за праславянска, но селище Егерика има в нашите земи, недалеч от Ихтиман. 30. БАЛАС [значение bhala-белота, сияние] - Томашек, пропуснато е българското прилагателно бял, чиято древна, неомекотена форма е била БАЛ. Ако имаме предвид, че от олимпийските богове, единствено само името на Зевс притежава смисъл на гръцки [според Откупщиков и др.], а нашият език дава тълкуване на имената на 30 тракийски божества, то е несериозно да се твърди, че нашата реч се е появила на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. И не е само езикът. В нашия фолклор са запазени култовете към Хероса, Дионис, Залмоксис, Земела, Бендида, Хермес, Пан, Сабазий, Асклепий, да не забравяме и тракийските нимфи, които реално са самодивите от нашите предания. За сметка на това при нас няма култове от древен Иран, или Бактрия, няма и спомени за Тангра. Даже и името на Аспарух, с варианти Есперих и Исперих е тракийско. Аспа, еспа и испа са тракийски думи за кон, и то от речта на мизите. А точно мизите са назовавани най-често българи. Няма как и трите варианта на освободителя на страната ни да са тракийски и това да е случайност. Аспарух и хората му са балкански народ.

Азбуката на Орфей или тайните на глаголическата писменост

*Благодарения на живелия по времето на Античността Алкидамант знаем за това, че Орфей е създател на писменост. Алкидамант представя и истинската история за смъртта на Орфей - не от ръцете на Дионисовите вакханки, а от мълнията на гневния Зевс. Гръмовержецът е бил недоволен от това, че Орфей разкрил мистериите на хората, а и дал и буквите. *Еврипид също споменава Орфееви писания, съхранявани в някакъв храм в Хемус. *Диодор е уверен, че Орфей е създал животоописение на бог Дионис. *Платон говори за книги на Орфей. *Тези сведения показват, че в далечното минало действително е съществувала тракийска писменост, която или е създадена, или е преработена от Орфей. В началото на XX в. Дж. Е. Харисън смята, че Орфей е боравил с особените знаци открити на о-в Крит. *Малко по-късно става ясно, че с въпросните критски знаци са документирани тракийски личнни и племенни имена, а също и топоними. *Проучвайки крито-микенската писменост Г. Сотиров намира голям брой паралели с глаголицата и пише научна работа по въпроса още през 1970 г.

Тайната на Родопите: Орфей и Песента по-силна от Времето

Измамата с минойската и микенска ДНК при гърците и премълчаната връзка с българите.

*Реално тракийският, или древният език на нашите предци се явява и реч на най-старото население на Елада. В миналото, самите гърци признават, че преди Троянската война основното население на страната е от негръцки произход. Посочени са конкретно отделните групи: Тесалия е обитавана от мизите и тевкрите. В Тесалия преди Троянската война живеят мирмидоните, които са отъждествени с българите от Йоан Малала. Прочее, дори и мизите са отъждествявани с българите, но от други автори като Лъв Дякон, Димитър Хоматиан и т.н. Епир е дом на селите и граите, чиито роднини живеят край Селимбрия, Селетика и долината на Струма. Интересното е, че селите край Стара планина спадат към мизите, а граите край Струма към пеоните. Както мизите, така и пеоните са отъждествявани с ранносредновековните българи. *Освен в Тесалия и Епир траки има и в Пелопонес, цялата територия на полуострова е доминирана от фригите на Пелопс. Позовавайки се на по-стари автори Страбон твърди, че цяла Атика е принадлежала на траките, които Евмолп довежда, а в съседната област Фокида е властвал цар Терей. Най-вероятно се касае за хора от общността на одрисите. *На остров крит доминантна група са тракийските роднини пеласгите, които Омир нарича богоравни. Това е индикация, че пеласгите са благородническата прослойка на минойското общество. *Благодарение на антропологични проучвания на о-в Кипър [по сведения на Чарлз, Боев цит от Откупщиков] става ясно, това място е обитавано от траки по време на Бронзовата епоха. Това обяснява и присъствието на свещения за дедите ни знак IYI на о-в Кипър. *Знаейки, че по-старото население на Елада е трако-пеласгийско, не е изненада, че сред гърците, чиито деди асимилират това население, ще се срещат генетични маркери типични за минойците и микенците. Херодот казва без увъртане, че първоначално гърците са малка и незначителна група хора, която се превръща в значителна общност чак след като успява да асимилира пеласгите, т.е. предгръцкото население. *Минойските имена са тракийски по проидход. Учени като П.Сусберген и Вл.Георгиев намират имената: Арей, Диза, Питак, Тетюс. Минойските селищни названия също са тракийски: Даво, Капа, Сетоя, Гординия, Ина, Ида и др. отговарят на тракийските Дава, Капи-дава, Сети-дава, Гордион, Ина, Ида. Всички те са обясними на български, анализ е представен в речника на книгата "Древните Корени на Българския Език". *Микенските имена също не са гръцки, като това се знае добре. Сред намерените в микенските документи имена липсват напълно такива, които са типични за гърците от времето на Античността, става думи за имената с окончание – идес/ίδης,– адес/άδης, като това е признато от Джон Чадуик [J.Chadwick, The Mycenaean World, 2005, c. 65]. *В микенските документи се срещат типични за нас българите имена като: Бати, Бато, Дайко, Дуня, Дуньо, Водо, Мира и много други, но на тях не е обърнато никакво внимание. Те са определени като “obscure” – тъмни, неясни, по простата причина, че нямат смисъл на гръцки. *В микенските документи срещаме дори старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, но никой не търси връзката с народа ни поради вярването на измамата, че българите са се установили на Балканите едва след прословутата 681 г. *Един от най-важните факти свързващи нашият народ с минойците и микенците е това, че минойската и микенска писменост имат не само корени на Балканите, но и употребата на микенската писменост продължава в Тракия дълги векове след като е изчезнала от територията на Елада. Сред керамиката на културата Цепино са открити знаци, а дори и надписи с микенски знаци. Иванка Пенева-Русева прави сполучливи разчитания на думи като Резос, бан и т.н. Традицията не спира по време на Античността, през 1905 г. са подложени на анализ руните от Плиска и Ф. Успенски с удивление отбелязва, че старобългарските руни имат най-голяма близост с древната критска писменост. По-късно през 70-те години на ХХ в. Г. Сотиров доказва, че нашата глаголица има прототип и той е в знаците от микенската писменост. Тази информация се бива премълчавана от нашите специалисти.

Скандално или не, но гръцки бог ли е Зевс?

*В работата си за предгръцкото население на Елада Юрий Откупщиков представя твърдението, че от основните богове на гърците, само името на Зевс е обяснимо на гръцки език. В това изявление няма логика, защото Зевс е властелинът, на когото са подчинени останалите обитатели на Олимп. Ако неговото име бе гръцко, то защо имената на Арес, Хермес, Дионис и др. не са гръцки? *Всъщност позицията на Откупщиков е разбираема. Той е без това прави нещо революционно - съобщава за негръцкия характер на най-важните имена на Олимпийските богове. Зевс обаче е фундаментът на гръцката религия, той е върховният бог, чието име е здраво свързано с това на гърците. Да се тръгне срещу виждането, че Зевс не е гръцко божество, навремето е било равностойно на самоубийство. *Ако разгледаме фактите, мистерията с господаря на Олипм ще изчезне. Откупщиков признава и нещо друго, а именно това, че гр. дума θεός-бог не отговаря на гръцките норми на индоевропейските съотвествия и би трябвало да е *δειός [от по-старо *δεϝιός]. Това е силна индикация, че дедите на гърците са заели думата си за бог от други хора. Това разбира се са нашите предци, влезли в историята под името траки. *В далечното минало те населяват Тесалия, Пелопонес, Атика, Фокида, Беотия, Евбея, Самотраки, Тасос и т.н. Информацията по въпроса е изобилна, но не особено популярна, поради това, че не се вписва в общоприетите виждания. Дори прогресивен учен като Откупщиков е принуден да ефимизира определена информация казвайки следното: “Както отдавна е установено, главните богове на Гърция не обитават Гърция: тронът на Звес е на Ида, тронът на Посейдон е на Самотраки, Олимп се намира в южна Македония [на границата с Тесалия]. Всичко това е тракийска периферия.” *Не можем да говорим за периферия, ако държим сметка с това, че в предисторическия период дедите ни са били коренните обитатели на Тесалия, Пелопонес, Атика, Фокида, Беотия, Евбея, Самотраки, Тасос и т.н. Да не забравяме и остров Крит където е носещата тракийско име планина Ида. Езиковедите знаят отлично, че названието Олипм - там където се събират боговете, не е гръцко. Олим е име на планина в населената с мизи Тесалия, Олим има и в малоазийска Мизия, Олимп има на о-в Кипър, а там тракийското присъствие е отдавна доказано. Самото име мизи по време на Средновековието е тъждествено на българи. *Дедите на гърците заемат не само думата си за бог от нашите предци. Същото важи и за думата трескея [θρησκείᾳ] - религия, религиозен обред, оказване на почит на божество. Плутарх извежда тази важна дума от Θρῇσσαι - тракийски жени. Старият автор прави това описвайки ритуалите и свещенодейсвията на едонските и тракийските жени край Хемус [Plut. Alex.2.7]. И тези данни са добре известни, но и в този случай срещаме игнориране на неудобното. *Зевс е наричан още Зен [Ζῆν], а този вариант несъмнено е сроден на названието, което самотракийците ползват за върховния бог - Ден [Δεν]. То пък бива тълкувано от акад. Георгиев и др. със стблг. дьнь-ден, чието древно значение е светлина, сияние. *Най-ранното споменаване на име на Зевс е в микенски документи от Бронзовата епоха. Там то е под формата ДИ-ВО [DI-WO - Chadwick, The Mycenaean World, c.87]. Точно тази най-древна форма Диво - Зевс е обяснима със стблг. дума диво, чието най-древно значение е светлина сияние [Бернекер, цитиран от Д.Дечев]. *Ако Зен [Ζῆν], Ден [Δεν], а и ДИ-ВО [DI-WO] са обясними на български език, редно е този факт да се изтълкува правилно. Единственото логично заключение е, че траките са дали на гърците думите за бог, религия, а с това разбира се и най-древните названия на боговете, които с течение на времето гърците са видоизменили. Самият факт, че българският език дава обяснение за Ден [Δεν] и ДИ-ВО [DI-WO] се явява поредното убедително доказателство за това, че тракийски и български са две названия на една и съща реч, но от различни епохи. *Трябва да се спомене и важният факт, че най-ранният епитет на Зевс е Пеласгийски. Така богът е наречен не от кой да е, а от самия Ахил Пелеев, чиито мирмидони Йоан Малала определя като предци на българите.

Тракийският Херакъл - кръстник на Хераклея Синтика

*Героят Херакъл е син на Алкмена от Тива, от рода на Персей, но носи кръвта и на друг важен герой – Пелопс. Известно е, че Херакъл побеждава тракийския цар Диомед и го хвърля за храна на неговите кръвожадни кобили. Удушава Немейския лъв, убива Лернейската хидра, очиства Авгиевите обори. *Херакъл е считан за гръцки герой, защото установяването на властта на Хераклидите се смята и за идването на дорийците – същинските гърци. Те въвели желязото и установили своята власт в Елада. Нашите учени А. Фол и Д. Попов дават адекватни обяснения за Дорийското нашествие, още по-рано Франк Мюлер дава ценна информация. *За дорийците се твърди, че са въвели желязото в Елада, но гръцките думи за желязото са заемки от тракийския език. *За самият Херъкл пък е известно, че произлиза от рода на фригиеца Пелопс. Точно за това на едно от най-ранните изображения на този герой, той е представен с фригийска шапка, а навремето това е белег на етническа принадлежност. *Херакъл е определен и като праотец на скитите, а самите скити са наречени тракийски народ. Едиственото логично обяснение е това, че Херакъл наистина е тракиец, легендите за него реално представят древен тракийски благородник. С течение на времето, дошлите от Африка данайци се смесват с коренното население на Елада, което е представено предимно от трако-пеласги. След няколко века представителите на новия народ искрено вярват, че Херакъл е техен герой, че принадлежи на тяхната култура. Така започват да се налагат заблудите. Още по-късно враговете на народа ни започват да съчиняват лъжи за нашия произход, изкарват ни чужденци и по този начин заздравяват претенциите си за Херакъл.

Комунистката Янка Такева: жената която владее Българското образование вече 30 години

Какво е синдикатът на Българските учители? - Руска система за русофикация на деца, източване на еврофондове, кражби и измами.

 https://www.youtube.com/watch?v=sNoxexxZiRA

Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието
   

Янка Такева на конкурса "Учител на годината", организиран от СБУ, май 2024 г.


Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат: в него членуват повечето български учители, докато той самият гледа към миналото и Русия. Негова лидерка е Янка Такева.


Тя би трябвало да защитава интересите на учителите, но се намесва и в образователни политики. Тя има малък опит като учителка, но обучава учители. Тя ръководи най-мощния учителски синдикат във времена на демокрация, но разчита на сътрудничество с Русия. Без нейно одобрение не може да мине нищо в сектора, но е обвинявана в това, че спира в зародиш всяка странична идея за истинска реформа. Тя би трябвало да участва в разпределянето на бюджета за образованието, но и усвоява много от него.

Това е само част от противоречията около жената, която от 30 години е начело на учителите. Участва в определянето на заплатите и социалните им придобивки. Обучава ги. Води ги на екскурзии. За дейността си получава много пари от бюджета, но не отчита как ги харчи.

Става дума за несменяемата председателка на най-големия учителски синдикат – Синдиката на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Янка Такева.

Всичко направено за 30 г. в образованието, съм го направила аз
Янка Такева

"Имам много голяма енергия и всичко, което е направено за 30 години в образованието, съм го направила аз и съм горда", каза Такева пред Свободна Европа.

Миналата година тя беше единодушно преизбрана на осмия конгрес на СБУ за нов 6-годишен мандат.

Такева е за термина "турско робство" и против термина "съветска окупация".

Провежда обучения в руския комплекс "Камчия" в сътрудничество с фондация за българо-руско сътрудничество, която се оглавява от бивша лидерка на комсомола. Тя е в ръководството на движение "Русофили", което е санкционирано по закона "Магнитски".

Такева вярва, че съществува "джендъризация" в образованието –израз, който иронично се употребява от противниците на джендър изследванията, смятащи, че няма такава академична дисциплина. Такева подкрепя идеята в училище да не се говори по ЛГБТ теми и не подкрепя учителите, които са на обратното мнение.

Представя се като доктор на науките от американски университет, който Свободна Европа не откри.

Наскоро разпространи фалшивата новина, че занапред българският език ще се изучава като чужд. Предлага да се учи военно обучение. Иска да има само по един учебник по предмет.

"Тази жена пречи на образованието, пречи да се случват правилните неща", каза пред Свободна Европа образователният експерт Лиляна Друмева, бивш съветник на няколко министри на образованието.

Но от Такева се страхуват много хора, сочат разговори на Свободна Европа, проведени с учители, училищни директори, шефове на регионалните управления на образованието (РУО), финансови и образователни министри.

"Тя е изключително могъща и всесилна и може да стъжни живота на всеки един, който работи в системата", каза пред Свободна Европа училищен директор, пожелал анонимност.

Какво става, когато пораснат? Първите българи с ниски резултати на теста PISA днес са на 38

Две думи за образованието

Въпросът за това кой има влияние върху българското училище идва на фона на влошаващи се данни за състоянието на образованието изобщо.

България от години е на последно място в Европа по качество на образованието, сочат изследвания на Евростат и на PISA (програма за международно оценяване на 15-годишни ученици), публикувани през последните години.

Повечето учители са лошо подготвени и демотивирани, а децата – без умения за успешна реализация, сочи последното издание на PISA. Родителите финансират паралелната система на частните уроци. Това заключава доклад на Сметната палата, публикуван през юли.

Все повече студенти учат и се реализират в чужбина. Бизнесът страда от липса на квалифицирани кадри, показва проучване на Агенцията по заетостта.

На този фон нито едно правителство в последните години не се осмелява да направи цялостна и качествена реформа в образователната система, а единствената сериозна промяна в тази сфера за 2024 г. се оказа законът за забрана на ЛГБТ теми, предложен от "Възраждане". Такева си замълча.

Самата Такева вижда нещата по начин, който данните не отразяват: "горда съм с това, че се създаде една стройна система за уважение, престиж на образователната система", казва тя. Не вижда проблем и в резултатите от международното оценяване PISA, които по думите ѝ "не са чак толкова лоши".

За нея проблемът в образованието е по-скоро в съдържанието на учебници по история, литература и география. Тя казва, че в тях трябва "да се формира повече българското чувство на принадлежност и гордост".

Сред политическите сили този тип критики се отправят традиционно от БСП и от различните носители на националистически идеи: "Атака", НФСБ, ВМРО, "Възраждане".

Старият разказ за Османската империя срещу новия поглед. Ще има ли пак борба за опазване на "робството"

30 години стачна дейност

Такева е начело на всички учителски стачки, поне три от които се запомнят. В началото на октомври 1992 г. започва безсрочна учителска стачка за по-високи заплати и социални придобивки, учителите искат оставката на финансовия министър Иван Костов.

След 6 дни стачка синдикатите се споразумяват с правителството за частично удовлетворение на исканията им. Учителите остават в стачна готовност.

Статия на Янка Такева за учителските протести, публикувана във вестник "24 часа", октомври 1992 г.

През 2002 г. Такева организира масови учителски протести срещу програма на МОН за модернизация на образованието, която предвижда съкращения на учители и закриване на училища.

През септември 2007 г. започва дълго подготвяна учителска стачка с искане за двойно увеличение на заплатите. Тя е най-голямата в синдикалната история – над 100 хил. просветни работници парализират страната за 45 дни.

Такева тогава е в предизборната си кампания за евродепутатка (кандидатка е от Граждански съюз за нова България), но отново е начело на учителското недоволство.

Тя заплашва преподавателите, които не стачкуват, че няма да получат увеличение на заплатите си. "Щом не стачкуват, значи имат добър социален статус", казва Такева тогава.

В дейността ѝ има поне три факта, които обясняват защо учителите ѝ се доверяват: повишаването на заплатите, издействането на по-дълги отпуски и екскурзиите в чужбина.

"С дъх на социализъм". Защо учители искат оценки за дисциплина и наказания за родители

Такева и учителските заплати

Сред поредица увеличения през последните години в момента учителската заплата е между 1853 и 1985 лв. Това е над 83% от средната работна заплата за страната. В бюджета за следващата година е планирано поредно увеличение на учителските заплати, като целта е да станат 125% от средните. Синдикатите искат дори 135%.

Но невинаги е било така. Преди години учителите вземаха доста под средната заплата.

Янка Такева твърди, че увеличението на заплатите в сектора е нейно дело и много се гордее с това. Има защо – тя участва в Отрасловия съвет към Министерството на образованието и науката (МОН), в който по закон се обсъждат, а на практика се решават политиките в образованието и бюджета.

Според регламента в тристранното сътрудничество на национално и отраслово ниво участват представители на институцията, на работодателите и на синдикатите.

Така Такева има привилегията и правомощието да разработва (заедно с другите синдикати) колективните трудови договори, които определят размера на заплатите и социалните придобивки за учителите, включително заплатите и на непедагогическия персонал като помощник възпитателите в детските градини.

В България има още два учителски синдиката – "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат (НУС) към КНСБ.

Учителите в България: гладни и на къс повод

Такева и отпуските на учителите

Още през 90-те години синдикатите издействат повече дни отпуск за членуващите в тях учители, което е отбелязано и в трудовото законодателство. Сега синдикатите уговарят с 8 дни повече отпуск за членовете си, които се предоговарят и предодписват на всеки две години в колективните трудови договори.

Общо учителите в България са близо 93 000. В СБУ, по думите на Такева, членуват 86 000. Останалите ще трябва да са в другите два синдиката. Има и преподаватели, които не членуват в синдикат.

Но защо повечето учители са при Янка Такева? От разговорите с членове на синдиката се оформят три най-популярни хипотези. Може би защото Такева "ги води на екскурзии". Може би защото лобира за позиции само за членове на СБУ. Или може би защото "всички учители са там".

"Аз като отидох в училище, ми казаха за синдиката, изобщо не са ми казвали, че има повече от един. И то като идеш и всички членуват в един – и ти [отиваш] там", каза пожелал анонимност учител пред Свободна Европа.
   

"От глупост". Училища заведоха деца на викторина с елементи на пропаганда и с Митрофанова

Такева и екскурзиите в чужбина

И докато НПМГ се отбранява от нападки в средата на октомври 2024 г., Янка Такева е на екскурзия в Армения и Грузия. Заедно с 26 (от общо 28) началници на РУО, 114 директори и зам.-директори на училища и детски градини и зам.-министърката на образованието Таня Михайлова.

В офертата на СБУ, разпратена до училищата и различни РУО, пътуването е представено като "Работна среща – обмен на добри практики – Армения-Грузия-Армения".

Офертата на СБУ и "Ситникол" за Грузия и Армения.

Армения и Грузия не се славят с високи образователни резултати - Грузия е по-назад в PISA дори и от България, а резултатът на Армения в TIMSS (друго международно изследване) е един от най-ниските в региона. Но за СБУ явно има "добри практики", които тези държави могат да обменят с България. МОН не отговори на въпроса с каква цел Михайлова е там и дали има предвидени официални срещи с образователни институции в Армения и Грузия в качеството си на зам.-министър.

СБУ организира често екскурзии в страната и чужбина, представени като семинари за учители и директори и платени с пари от бюджета. Такъв тип мероприятия вече са самостоятелен туристически сегмент.

Например туристическата агенция "Ситникол" декларира богат опит в организирането на обучения на учители в луксозни хотели в България и в чужбина.

По нейна оферта Такева и останалите са в Армения и Грузия в началото на октомври, по нейна оферта е и 13-дневна екскурзия до Китай в края на октомври.

Офертата на "Ситникол" за екскурзия в Китай

През 2020 г. СБУ организира екскурзия и до западна страна – Великобритания. В нея участват всички началници на РУО, заедно с чиновници от МОН, директори на дирекции, началници на отдели, включително и тогавашния образователен министър Красимир Вълчев. Това каза пред Свободна Европа участник в екскурзията, пожелал анонимност.

Всички си плащат от бюджетите, специално за пътуването са преведени пари и от МОН. Такева им обещава следващата година да ги заведе в Дубай, но тогава вече министър е Николай Денков и не всички успяват да отидат. Все пак такава екскурзия се осъществява, с участието предимно на училищни директори.

Всяка година в база на СБУ в Хисаря се провежда задължително обучение на началниците на РУО, за което плащат от бюджетите си.

СБУ организира всяка година зимни и летни спартакиади в ски и морски курорти, където учителите се състезават, спускайки се с шейна, теглейки въже и др.

  

  

"Защита на Отечеството" е бившето "военно обучение". И преди, и сега, никой не го взима насериозно
Такева и помощта, която липсва

От август до октомври проруската партия "Възраждане" напада вербално Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) – елитно училище, в което се влиза с висок бал. Поводът е учителят по география и икономика Даниел Христов, който задава работа по желание на тема "за" и "против" Истанбулската конвенция.

Този международен документ не беше ратифициран от България под натиска на националистически формации, които го представиха като прокарване на "трети пол". В действителност Истанбулската конвенция е за защита на жените от домашно насилие.

Заданието по желание даде повод на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов да определи работата на НПМГ като "хомосексуална пропаганда", а на депутата от същата партия Ангел Янчев – да звъни на директора и да му оказва натиск.

Синдикатът е най-логичният защитник на учителите, но той нямаше официална позиция.

Мълчанието на Такева е многозначително. Тишината понякога може да е оглушителна
Даниел Христов

"Не мога да коментирам мълчанието на г-жа Такева. Така е преценила, така е направила. Това е многозначително мълчание, тишината понякога може да е оглушителна", каза пред Свободна Европа учителят Даниел Христов, който се оказа и член на СБУ.

Самата Такева зае позицията на "Възраждане" и по още един въпрос, който засяга учителите и по-конкретно тези от НПМГ.

През август парламентът прие с огромно мнозинство предложението на "Възраждане" за забрана да се обсъждат ЛГБТ теми в училище. Такева подкрепи идеята. Тя подкрепи и законопроект, предложен от партия "Величие" - да се наказват учители, които не спазват новоприетата забрана.

И двете идеи копират руски репресивни норми.

Много учители се обявиха против тези идеи, за което "Възраждане" ги заплаши. Такева запази мълчание. Тя каза пред "Булевард България", че няма да има позиция на синдиката, "докато не получа заплашително писмо, което да ни притесни".

    

"Гонение на учители". Как "Възраждане" нападна предизборно елитна гимназия

Такева, обученията и руската връзка

Учителите са длъжни по закон всяка година да повишават квалификацията си, като за всеки 4 г. трябва да са преминали през минимум 48 академични часа обучения. Те се равняват на т. нар. квалификационни кредити – 3 на брой.

Според колективния трудов договор 1,2% от училищните бюджети за заплати трябва да се разходват за квалификация на учителите.

С квалификационните кредити учителите могат да кандидатстват за придобиване на т. нар. професионалноквалификационни степени (ПКС). Те по закон се присъждат единствено от департамент на университети, които обучават педагози – след взет изпит и платена такса. ПКС са в 5 степени, като с присъдена ПКС се заема по-висока длъжност в системата на образованието и по-висока заплата.

Такева е обучителка на учители и директори – в СБУ, университети и звена на МОН като Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (НЦПКПС) в Банкя, който разходва голяма част от бюджета за обучения.

Директори и учители се оплакват от натиск от страна на Такева през РУО и училищата да ходят на обученията в СБУ или в центъра в Банкя, където тя често е лектор. Такева отхвърли тези обвинения.

"Нямам такива сведения и не знам кой се оплаква", каза тя. "Кажете ми кой се оплаква, за да направя проучване."

По неофициална информация в СБУ има и схема с ПКС-та на директори и учители: раздават се срещу платена на синдиката такса, без реално проведен изпит.

"Не приемам такива обвинения", каза Такева.

От години СБУ провежда квалификационни програми и семинари с пари от държавния бюджет и от европейските фондове в руския комплекс "Камчия". Такева хвали комплекса за "безкрайно хубавите" му условия за работа.

СБУ и НЦПКПС го посещават стотици пъти за периода 2013-2024 г. Много от обученията в комплекса Такева прави съвместно с фондацията "Устойчиво развитие за България", която "разработва българо-руското сътрудничество".

Председателка на фондацията е Станка Шопова, бивша лидерка на комсомола – младежката организация на БКП, в която задължително членуваха всички младежи от 14 до 28 години.

За честите посещения в комплекса "Камчия" става известно от справка, дадена от министъра на образованието Галин Цоков. Той я предоставя, за да отговори на въпрос на народния представител Ивайло Мирчев от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ).

Парите за обученията в "Камчия" идват или от делегираните училищни бюджети, или от национални или европейски програми, се вижда от справката.

През 2020 г. имаше скандал заради писмо на Такева, с което оказва натиск върху учители да изберат учебници на конкретно издателство - "Клет България", което подпомага издаването на синдикалния ѝ вестник "Учителско дело".

Издателствата получават директен приход от държавния бюджет, защото учебниците са безплатни за учениците.

Комплекс "Камчия". Как Москва си купи територия в България
Да поговорим за пари

Ръководител на НЦПКПС в Банкя е бившият заместник на Такева в СБУ Димитър Асенов, неофициално определен за поста от нея.

Негова заместничка е Антоанета Ал-Хусари - бивш член на Съвета на директорите на държавното дружество "Ученически отдих и спорт", което също е под шапката на МОН. През 2021 г. Николай Денков, тогава служебен министър, каза, че дружеството е източило 8 млн. лв. от държавния бюджет за две години.

Разследване на BIRD намери връзки между обучителни фирми, взимали пари от НЦПКПС, и купуването на къщата на Борисов в Барселона.

НЦПКПС получава голяма част от бюджета за обучение, които разходва непрозрачно. Няма реален и обективен мониторинг на програмите. Вътрешният одит в звеното оценява дали дейността на центъра е в съответствие с нормативните актове, съобщиха от МОН пред Свободна Европа.

За 2023 г. например за центъра в Банкя са отишли над 2,7 млн. лв. - пари от националния бюджет и от европейски програми, показва справка, предоставена на Свободна Европа от МОН.

Нито един лев не може да бъде гласуван и реализиран, без Такева да е казала "да"
Лиляна Друмева

"До времето, в което аз бях в МОН, в сивия сектор се въртяха над 10 млн. лв. годишно за квалификация на учителите. Сега всичко е завишено поне три пъти и всичко минава скрито под ръката на Янка Такева. Нито един лев не може да бъде гласуван и реализиран, без тя да е казала "да", каза Друмева, която е бивша директорка на НЦПКПС (до 2019 г.).

В отговор на въпрос на депутата Георги Свиленски (БСП) от юни 2023 г. какви пари е дало МОН на неправителствени организации за последната година, се вижда, че СБУ е получил близо 10 хил. лв.

В тези пари обаче не са включени всичките му приходи, защото има и консорциуми с участието на СБУ, както и сателитни организации на синдиката.

За период от 5 години СБУ е получил близо 400 хил. лв. от МОН по 16 договора за изпълнението на различни проекти. Това съобщава вестник "Сега", поискал данните от министерството по закона за достъп до обществена информация.

За същия период другият синдикат – "Образование", е сключил само един договор на стойност близо 20 000 лева, а третият – НУС – няма сключени договори.

От справката става ясно, че доста от договорите на СБУ са за суми малко под 30 000 лв., което към онзи момент е прагът за сключване на договори без задължителна обществена поръчка.

В същото време дъщерята на Такева – Живка Такева-Първанова, която е зам.-областен управител на София, е назначена по трудов договор и в МОН. Това се вижда от декларацията ѝ към комисията за противодействие на корупцията за 2024 г., която тя подава в качеството си на човек на публична длъжност и част от изпълнителната власт.

Такева-Първанова е координатор "Териториални екипи" по проекта "Успех за теб", съфинансиран от Европейския съюз с общ бюджет над 151 млн. лв.

Целта на проекта е да се насърчава личностното развитие на учениците, както и да се подобрят резултатите им, е записано в сайта на МОН. По проекта ще бъдат обучени и над 4000 учители и непедагогически персонал за работа с деца и ученици от уязвими групи.

СБУ е обучител на учители по всякакви проекти и има координационни съвети във всяка община. Неговата председателка и майка на Такева-Първанова чрез отрасловия съвет участва във взимането на решения за разпределянето на бюджета за образованието.

Българският език да се изучава като чужд? Как една фалшива новина влезе в политическа употреба

Нещо, което липсва: отчетност

В СБУ членуват над 90% от учителите, според данните на Такева. Те плащат месечен членски внос от 1% от заплатата си (около 20 лв. при средна учителска заплата). От този 1% 0,6% отиват директно за СБУ, а 0,4% остават в касата на училищната синдикална организация. При синдиката само от това перо отиват над 20 млн. лв.

СБУ има и издателска дейност, за която също не се знае нито колко струва, нито какви приходи има.

Синдикатът и лично Такева получават пари от националния бюджет за образование и от еврофондовете - основно за обучение и наставничество на учители. Тоест синдикатът взема пари от държавния бюджет, при положение че участва във формирането му чрез Отрасловия съвет.

СБУ се отчита само пред себе си

СБУ е напълно непрозрачен, няма финансови отчети на сайта му. Той е неправителствена организация, но според трудовия кодекс синдикатите са със специален статут. Техният регистър е в съответния окръжен съд по седалището им, а единният идентификационен код (ЕИК) им се дава по регистъра Булстат.

Така се оказва, че СБУ се отчита само пред себе си. Това се разбра от думите на Такева, попитана дали синдикатът изготвя годишни финансови отчети и пред кого ги представя. "Пред ревизионната комисия, синдикалния съвет и изпълнителния комитет на СБУ", каза тя.

"Защита на Отечеството" е бившето "военно обучение". И преди, и сега, никой не го взима насериозно

Биографични данни

77-годишната Такева е зам.-председателка на СБУ от създаването му през 1990 г., а от 1995 г. до сега – негова председателка.

Преди това работи в столичната община Красна поляна, а висшето си педагогическо образование добива в Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" по наредба на Закона за народната просвета за задочно обучение на учители с полувисше образование.

Това съобщи пред Свободна Европа нейният бивш съвипускник, шефът на дирекция "Образователни дейности" в ЮЗУ Красимир Папучаров.

"По тази наредба изтъкнати учители, предложени от тогавашните РУО завършиха в съкратен срок", каза той.

По време на следването си (1982 -1985 г.) Такева работи като директорка на дом за деца в София (от 1980 до 1987 г.). В автобиографията ѝ пише, че от 1974 г. до 1980 г. е учителка, без да се уточнява къде и по какво.

Такева се представя като "Доктор на икономическите науки (д.ик.н.)". Образователната степен получава от Университет за информация, технологии и бизнес Калифорния, САЩ, пише в автобиографията ѝ. В английската версия на сивито името на висшето училище е Peninsula University Of Information, Technology And Business, State of California, USA.

Проверка на Свободна Европа обаче не откри такъв университет. В базата данни ProQuest Dissertations and Theses Global, в която всеки защитил дисертация в САЩ има задължение да я публикува, няма име Takeva, нито такъв университет. В Калифорния, САЩ има единствено колеж с "Peninsula" в името си - Monterey Peninsula College, но той не издава PhD образователни и научни степени.

"Елате да ви дам извадка [от дипломата от университета в САЩ], имам я в досието ми", каза Такева, след което спря да вдига телефона си.

Въпросният университет се среща в няколко публикации на сайта на СБУ при името на Асен Богданов, представен като акад. проф. и почетен проф. в Peninsula University – Калифорния.

Богданов е председател на учредената през 2015 г. от левия Отечествен съюз Обществена академия за наука, образование и култура (ОАНОК), чийто член на академичния съвет е и Такева. Тя често го кани като лектор на конференции на синдиката.

Името на университета присъства и в автобиографията на представящата се като професор в него Виолетка Радославова, наред с дипломи по астрология и психология, получени в Москва. На нейно име има регистрирани 6 фирми, показва справка в търговския регистър, една от които – за гадателство и ясновидство.

Янка Такева получава често държавни и други отличия. Според автобиографията ѝ е получила и няколко награди от American Biographical Institute – организация, за която се твърди, че прави бизнес с измислени отличия и която впоследствие фалира.

От 2005 г. до 2007 г. Такева е преподавателка в Московския държавен университет. Член е на Националния съвет на санкционираното по закона "Магнитски" движение "Русофили".

Има и няколко награди от фондацията "Устойчиво развитие за България" на Станка Шопова.

Преди година под патронажа на руското посолство синдикатът на Такева и фондацията на Шопова организират за ученици от 7 до 12 клас уж историческа викторина по случай годишнина от Освобождението на България.

Информацията за нея стига до училищата през РУО, а лично руската посланичка Елеонора Митрофанова раздава наградите и държи реч пред децата.

През 2018 г. Такева се опитва да бойкотира и работната група, която обсъжда промени в учебниците по история, в които дотогава се възхвалява комунистическият диктатор Тодор Живков и Съветския съюз.

Такева членува и в ордена на тамплиерите, който има дейност и в училищата, където организира конкурси или уроци по "български традиции" и "вероучение".

https://www.svobodnaevropa.bg/a/yanka-takeva/33154251.html

Станка Шопова с Орден на дружбата в Деня на Русия

Шефката на ДКМС станала милионерка В управителните органи на три различни компании, купили евтина държавна земя по Българското Черноморие, е участвала и Станка Шопова

https://bgvoice.com/shefkata-na-dkms-stanala-milionerka