Теория на торсионните полета - 1ч.

Терминът торсионно поле е въведен за пръв път от Ели Кардан през 1922 г. Това са геометрични полета на усукване осъществяващи далекодействуващи взаимодействия, действуващи мигновено и разпространявайки информацията в тях чрез средата на физическия вакуум. ТП представляват съвкупност от микровихри на пространството, а енергия- та е вторично следствие от измененията на ТП.За ТП няма ограничения във времето.В теорията на тези полета усукването на метричните характеристики се описва със средствата на диференциалната геометрия на афинните пространства и скаларно тензорната теория на полето.Но подхода към изучаването им е неправилен защото се върви от частното към общото, а не обратно.Тоест теорията отразява само проявленията на регистрираните по някакъв начин полета,а не всички възможни.На практика съществуването и разпространението на торсионните полета се изразява в проявата на далекодействуващите сили. Например квантовата свързаност или нелокалност доказва съществуването на далекодействуващите сили. Ето пример - ако два електрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща от техния спин, то тази връзка остава завинаги в Историята на Вселената, независимо от това къде те ще се намират след това събитие. Ако например в някакъв следващ момент, един от електроните обърне на 180 градуса своята ос на въртене на спина, то това моментално ще се отрази на другия електрон, където и да се намира той, при което неговата ос ще се завърти също на 180 градуса без някаква видима причина за това.Това е валидно и за частиците на въртящите се макротела и системи.Тези далекодействуващи сили пренасят информация свързана с геометричните свойства на пространството. Това са полета пораждани от плътността на ъгловия момент на въртене на телата или частиците.Физическия вакуум обуславя всички събития в реалността посредством динамично изменящата се кривина и завъртане на пространство-времето. Във връзка с това е и теоремата на Бел - между 2 частици влезли някога в контакт съществува някакъв вид нелокална връзка. Всички взаимозависимости се характеризират с наличието на връзки.В природата действа нещо като телепатия (Айнщайнова нелокалност). Не съществуват изолирани системи и всяка частица на Вселената се намира в мигновена връзка с всички останали.
Електроните на произволно вещество, въртящи се около ядрото и едновременно около оста си, могат да преминават от орбита на орбита, излъчвайки при прехода електромагнитни вълни. Едновременно с това при прехода се излъчват и торсионни вълни, които са породени от собственото въртене на електрона.Те представляват "памет" за миналото въртене на частицата - нещо като инерция. Импулсът на собственото въртене - спинът може да се "откъсне" от частицата. Например при реакцията на разпад на неутрона не се изпълнява законът за запазване - сумата от спиновете на частиците преди реакцията не е равна на сумата от спиновете след реакцията. Разликата - това са частиците неутрино. Този свободен спин, това откъснато от веществото въртене е информацията, която определя множество процеси във Вселената. Отнасяйки информацията, вълните на свободните спинове отлитат в пространството. Това излъчване се нарича вторично торсионно поле. Квантите на торсионното поле - са тордиони. Например едни от тях са нискоенергийните(реликтови) неутрино. Всичко което се върти създава торсионно поле, а също и пространството, което е усукано, а макротелата също създават торсионно поле дори и да не се въртят, тъй като се състоят от частици които се въртят и имат сумарен магнитен момент. Ние сме приемопредаватели на торсионните взаимодействия във Вселената.Торсионни полета могат да се пораждат не само от наличието на спинове, но при определени условия те могат да се самогенерират. Торсионните вълни са неизбежен компонент на електромагнитното поле. Те могат да се породят не само от някакъв източник, но и когато се изкривява структурата на физическия вакуум.Торсионните полета могат да възникват за сметка на особената геометрия на пространството. Всяко съоръжение на Земята, всяка линия начертана на хартия, написана дума или буква нарушават еднородността на пространството на физическия вакуум(ФВ) и той реагира на това със създаване на торсионни полета(ефект на формата). Веществото винаги има торсионно поле. Съществуват статични и вълнови торсионни полета. Спрямо торсионните вълни ФВ се държи като холографска среда. В резултат от въздействието на торсионно поле върху друг обект последният ще измени само спиновото си състояние. Вследствие на информационни изменения протичат физическите процеси. В резултат на информационно въздействие се изменя спиновото структурно състояние на обекта, което не изисква енергия, но в резултат на което може да се отдели или погълне енергия поради преустройване на структурата(по устойчивата изисква повече енергия, а по-неустойчивата по-малко). Информационното въздействие само по себе си не носи енергия, но въздействувайки на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. на точката на неустойчиво равновесие, този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата не носейки при това никаква енергия.
Торсионните полета притежават памет. Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на ФВ се ориентират по торсионното поле на източника повтаряйки структурата му. При това ФВ остава достатъчно стабилен и след премахване на торсионното поле на източника, като запазва спиновата структура доста дълго.Тази спинова пространствена структура популярно се нарича "фантом". При въздействие на външно торсионно поле върху веществото, също протича спинова поляризация, която се запазва достатъчно дълго след премахване на външното торсионно поле - ефект на торсионна памет. Честотата на въртене на торсионните вихри се изменя в зависимост от обема на ин- формацията с увеличаване на скоростта се увеличава и обема на информацията.
Силите които усукват торсионните полета на дясно и способствуват за съхранение на информацията са позитивни, а силите които разсукват торсионните полета (въртят на ляво) са негативни, вредни,защото изтриват или изкривяват информацията.
Торсионните полета могат да се усложняват и да стават многослойни. Измененията в торсионните полета се съпровождат от изменения на характеристиките на обектите и отделяне на енергия. Торсионните сигнали от даден обект могат да се възприемат от миналото, настоящето и от бъдещето на обекта.Торсионните полета биват леви и десни, а също статични и динамични. По-слабите леви торсионни полета забавят протичането на биологичните процеси и са се използували за съхранение на мумии.
Постоянния магнит поражда статистическо торсионно поле,а променливото магнитно поле поражда променливо торсионно поле.


Торсионна матрица
В торсионната матрица има информация за състоянието на обектите, съобразно глобалното разпределение на спиновете на съставящите ги частици. Всяка промяна в това разпределение се отразява мигновено върху структурата на физическия вакуум тъй като е съпроводена с излъчване на торсионно поле.

Свойства на първичните торсионни полета
1.Те са възбудени състояния на вакуума без маса и заряд.
2.Пространството в областта на възбудения вакуум се върти.
3.Това са полета имащи нулева енергия, но способни на взаимодействие - например да завъртят плоскостта на поляризация на светлината.
4."Въртеливата траектория" на материалните частици ще се променя предавайки "въртеливата" информация - затова те са информационни полета.
5.При първичните торсионни полета не съществува обичайното разбиване на пространство-времето на времеподобна и пространствено-подобна част затова скоростта им варира от 0 до безкрайност в зависимост от физическата ситуация породила тези полета.
6.При раждането на първичните торсионни полета от абсолютното нищо се изпълнява закона за запазване на информацията.
7.Торсионните полета биват леви и десни.
8.Те са полета нямащи и не пренасящи енергия, но способни на взаимодействие с материални обекти.
9.Кух конус, както и други геометрични фигури излъчват първично торсионно поле - ефект на формата.
10.Първичните торсионни полета са причина за първични безенергетични възбуждания на абсолютния вакуум и пораждат информационно поле и раждане на материя (твърди тела, газове, елементарни частици и полета) Информационното поле носи информация за всички възможни събития в миналото, настоящето и бъдещето.Торсионните сигнали от даден обект могат да се възприемат от миналото, настоящето и от бъдещето на обекта. В тези полета са заложени идеите и знанията за всичко. Първичните торсионни полета чрез информацията управляват раждането на материя от вакуума, развитието й, а така също и взаимодействието на информационните полета с материята. Също така материята може да въздейства на първичното торсионно поле понеже притежава спин. Взаимодействието на материята с информационното поле поражда мисли-форми - устойчиви полеви образувания като създава своеобразна визитна картичка на конкретен материален обект в структурата на информационното поле. При взаимодействие на елементите на структурата на информационното поле се образуват сложни устойчиви информационни структури наречени фантоми. Тези информационни структури могат да се саморазвиват. Например мислите са полеви самоорганизиращи се образувания.
12.Торсионнити полета са аксиални и представляват субстанция с много нива между които са възможни преходи.
13.Тези полета участвуват във всички физико-химични процеси ставащи в организма на човека и са материална основа на психиката.
14.Тези полета биват псевдоскаларнии псевдовекторни и описват безкраен набор от конкретни геометрии. Например вместо метриката на Риман при преноса на информация намира приложение слабата метрика (закона на холографията).Тази слаба метрика е зададена във всяка точка от пространството и характеризира параметрично пространство на много нива в което няма дължина, а времето не се определя като продължителност. Всяко ниво на слабата метрика е свързано с описанието на цялото в различен мащаб. Слабата метрика е субстанция на съзнанието. Частен случай на слабата метрика се явява метриката на Килинг -Картан описваща завъртане на безкрайно малък ъгъл. В резултат на взаимни отражения възниква слабата метрика от която се образува пространството на събитията,паралелните пространства,микросветовете,а също се формират условията за преход между тях.Отра- женията между елементите на слабата метрика води до възникване на въртене както на всяка точка от пространството така и на Вселената като цяло. Чрез отражения тези въртения са свързани, защото правилата на отраженията определят характера на въртенето. В резултат на флуктуациите на субстанцията на отражението възниква въртеливото поле. Чрез отражението което поражда въртене на пространството може да се управлява вре- мето тъй като то възниква като резултат от взаимоотраженията на две пространства. Има пряка зависимост между въртенето на пространството и времето и се отразява на всички паралелни пространства. Всяка точка от пространството има целия спектър от взаимосвързани състояния. Всяко ниво на торсионното поле има свои пределни скорости на предаване на взаимодействията. Отражението като същност е онзи предел, съществуването на който е необходимо и достатъчно за саморазвитието на материята и обратната връзка със свръхсъзнанието и който сам в себе си има предел за себе си.
15.Торсионното поле влияе на структурата на източниците на други физически полета, на масата на покоя, на заряда, на времето и др.
16.Едноименните елементи в торсионното поле се привличат,а разноименните се отблъскват.
17.Торсионното поле има спинова памет - поради далекодействуващи сили и връзки(на принципа на взаимоотражението) но на всички нива на Реалността, подобно на многобройни холографски изображения които са свързани едно с друго.
18.Торсионното поле може да въздействува на материални обекти без обмен на енергия.
19.Структурата на пространството обусловено от първичното торсионно поле при създаването му може да се разбере ако си представим усукана нишка. Ако дебелината на нишката клони към 0 ние ще получим права, но тази права ще съхрани въртенето което е било у нишката. От такива усукани прави е изтъкано първичното торсионно поле. Първичното торсионно поле е усукано но не изкривено и няма енергия. Усуканите прави са структурни елементи на първичното торсионно поле и биват с ляво и дясно въртене, което дава възможност за двоично кодиране на всякаква информация. Броя на левите и десните структури е равен.
20.Първичното торсионно поле е полето на съзнанието - то съхранява и пренася информация без загуба на енергия и с неограничена скорост.
21.Торсионно поле може да възниква също при усукване на пространството под въздействие на съзнанието.
22.Електромагнитните полета са също източник на торсионни полета.
23.Измененията в торсионните полета се съпровождат от изменение на физическите характеристики и отделяне на енергия.
24.Всяка форма създава около себе си "торсионен портрет" т.е. статическо или динамическо торсионно поле.Торсионното поле оказва въздействие на кристализацията на солите, а също променя структурата на водата съобразно конкретната структура на торсионното поле. Торсионното поле променя кристалната структура и на металите - при въздействие на разтопени метали - променя се стъпката на кристалната решетка или метала про- меня структурата си в аморфна.По този начин могат да се увеличават якостта и пластичността на металите. Всеки магнит представлява източник на статическо торсионно поле като северния полюс създава дясно въртящо се торсионно поле. Ако феромагнитен материал се завърти механически, то спиновете на електроните се ориентират по оста на въртенето. Механичното въртене създава кръгов ток, който поражда магнитно поле образуващо магнитния момент на отделния електрон, а изменението на механичното въртене води до изменение на магнитния момент. В резултат на въртенето магнитните моменти на отделните електрони се сумират и феромагнита става магнит. Обратно ако се измени сумар- ния магнитен момент на електроните във феромагнетика под въздействие на външно торсионно поле, в резултат на това феромагнетика ще започне да се върти механично.

Свойства на структурата на пространство-времето както и на ФВ
1.Инертност 2.Изключителна еластичност 3.Неустойчивост на въздействие на външни полета т.е. възприемане и съхраняване на информация и мигновено разпространение във всяка точка 4.Съхранение на информацията на холографен принцип 5.Притежава геометрични свойства-метрика, размерност, кривина, сигнатура, абсолютен паралелизъм и др.

Структура на пространство-времето на Вайценбек-Вейл
Неговата размерност е 10. В него съществуват две метрикитази на Риман описваща безкрайно малко разстояние между 2 точки и тази на Килинг-Картан описваща завъртане на безкрайно малък ъгъл. В пространството на Вайценбек се използуват конформните координатни преобразувания на немския математик Г.Вейл, които описват раждането на частици от вакуума, унищожаването им и взаимното им превръщане. Структурата на пространство-времето на Вайценбек-Вейл се определя от структурните уравнения на Картан. Структурни уравнения означава, че те имат геометрическа природа и не съдържат физически константи. Те определят въртенето на Ричи(т.е. усукването на пространство-времето) както и връзката между Римановата кривина и въртенето на Ричи. Ако тези уравнения се запишат във спинорен вид(със спинори от различен ранг) тогава те се разпадат на геометризираните уравнения на Хайзенберг, геометризираните уравнения на Айнщайн и геометризираните уравнения на Янг-Милс. Първите описват качествата и движението на елементарните частици,вторите описват общорелативист- ката електродинамика,а третите описват вътрешната структура на елементарните частици.Геометрията на пространството зависи от силите или от масите на телата т.е. пространството не е абсолютно и еднородно и геометрията му се определя от големината и разпределението на телата. Не съществува и абсолютно време, което да тече съвършено еднакво за всички тела. Щом пространството и времето са относителни то размерът на единицата за дължина и на единицата за време в подвижна и неподвижна отправна система ще имат различна големина. Движението на масите се предизвиква от изкривяването на пространството,а изкривяването на пространството се предизвиква от намиращата се в него материя. Също както около движещи се електрически заряди възниква електромагнитно поле, така и в пространството около всяко тяло възниква поле на привличане. Привличащите се тела изкривяват пространство-време- то в което се движат. На свой ред това изкривено пространство-време(поле на привличане) определя движението на телата, техните траектории и скорост. Телата раждат поле, а полето управлява движението и поведението на телата.Частиците са устойчиви и местни изкривявания на пространство-времето, а полетата по-малко устойчиви и разпределени.

Вакуум

Вакуума е първична праматерия от която се ражда и в която изчезва материята. Вакуума е потенциално състояние на всички видове материя. Физическият вакуум (ФВ) е сложен квантово-динамичен обект, проявяващ се чрез флуктуации. ФВ е материална среда изотропно(с еднакви свойства) запълваща цялото пространство(и свободното пространство и веществото), притежаваща квантова структура, която е ненаблюдаема в несмутено състо- яние. ФВ е съставен от елементи, образувани от двойки частица-античастица вложени една в друга така, че системата да бъде електронеутрална и частиците са с противоположен спин - т.е. системата няма и магнитен момент. Такава система частица и античастица се нарича фитон. Фитона е съставен от виртуални двойки "частица-античастица", които образуват кръгови вълнови пакети вложени един в друг. Тези двойки виртуални частици образу- ват система, която е електронеутрална. Спиновете на вложените един в друг кръгови вълнови пакети са противоположни, от което следва, че в такава система компенсацията ще бъде не само по зарядите, но и по класическия спин и магнитния момент. “Фитона" има едновременно свойствата на частица както и на пространствено-времева структура. Основното състояние на този обект се определя от собствения му момент (спина) - чрез усукването на определени пространствено времеви характеристики. Пространството не е еднородно, а има две различни състояния - квазикристална структура (фитонната структура на ФВ) и вихрова структура (торсионните полета). На границата на двете състояния възниква електромагнитно лъчение при t = 2,7 К и се разпространява чрез микроструктурата на пространството. Честотата на това излъчване е непостоянна и зависи от размерите на вихрите, които приемат формата на тръби и нишки. Тези тръби и нишки пронизват цялото пространство и съществуват неопределено дълго. Под въздействие на външни полеви източници - електромагнитно поле, гравитационно поле и полето породено от класическия спин се осъществява поляризация на вакуума. Спонтанно или под външно въздействие фитоните се разпадат и предизвикват спинова поляризация на вакуума - ляво и дясно ориентирани обекти притежаващи само спин - без маса, заряд, енергия и импулс и имат изключителна проникваща способност - практически мигновено са навсякъде и винаги. Неутриното например пренася само спина (въртенето), а няма маса и заряд-то е една от разновидностите на динамическото торсионно поле в чист вид. Взаимодействията между торсионните полета се наричат още спин-спинови взаимодействия. Една от особеностите на вакуума е наличието в него на полета с енергия(физическа, не фина), равна на нула и без реални частици. Това е електромагнитно поле без фотони, пионно поле без пи-мезони,електрон-позитронно поле без електрони и позитрони. Но щом има поле, то трябва да трепти.Такива трептения на вакуума се наричат нулеви, защото там няма частици. При трептенията се раждат кванти и изчезват - те живеят много кратко време. Времето на живот на мигновен електрон е около 10 на минус 21 степен секунди, а на мигновения неутрон 10 на минус 24 степен секунди. Обикновения свободен неутрон живее минути, а в състава на атомното ядро живее неопределено дълго, както и електронът. Частиците живеещи много кратко са наречени виртуални. Ако физиката не може да открие отделна виртуална частица, то сумарното им действие върху обикновените частици се фиксира отлично. Прехода на материята от виртуално в реално състояние става в резултат на спонтанни флуктуации или под въздействието на вече родена от вакуума материя. Оказва се също, че виртуалните частици възникват не само във вакуума. Те се пораждат и от обикновените частици. Електроните постоянно излъчват и веднага поглъщат виртуални фотони. Всяка елементарна частица се движи съп- роводена от цяла свита виртуарни частици. Около ядрата лети сплескан по орбитата облак, като частиците в ядрото се задържат заедно, благодарение на обмена с други частици. Ако във вакуума постъпва енергия от някакъв външен източник, като например външно гравитационно поле, тогава виртуалните частици биха могли да станат реални. Частицата представлява граничен случай на чисто полево образование, когато масата или заряда му клонят към постоянна стойност. Вакуума ражда 3 разновидности частици -брадиони - с положителна енергия на покой, люксони - с нулева и тахиони - с отрицателна енергия на покоя. Реално вакуума се намира под въздействието на материя, енергия и полета които го променят във възбудено състояние. Има 3 вида възбудено състояние или поляризация :
а) Зарядова поляризация(смущение от заряд)-проявява се като електромагнитно поле. Тя се съпровожда винаги и от спиново поле т. е. от торсионно поле.
б) Спинова надлъжна поляризация (смущение от маса) - проявяваща се като гравитационно поле - предизвиква появата на небалансирани инерционни сили, които движат материята.
в) смущение от класическия спин-напречна спинова поляризация-пораждаща спиново поле или още торсионно(притежаващо информационни, инерционни и др. качества)
Във физическият свят има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, които пък се изразяват променяйки структурата на пространство-времето. Единен носител на полетата е физическият вакуум и всички те се явяват негови различни фази. Физическият вакуум е материалната среда осъществяваща взаимодействията и раждаща елементарните частици. ФВ е преносител на торсионните взаимодействия. Във вакуума съществуват критични точки, в които всички нива на реалност се проявяват едновременно във виртуален образ. От вакуума могат да се раждат и да изчезват в него не само елементарни частици, но и по-сложни физически обекти. Вакуума е безчастична форма на материята, чиято плътност се изменя според действащите върху вакуума сили. Гравитацията е присъща и на масата на вакуума-т.е. телата привличат към себе си вакуума, подобно на земното притегляне. При движението на едно тяло заедно с него ще се движи и окръжаващият го вакуум,ако не действа друга по-голяма сила.Вакуумът не просто се увлича от движещото се тяло, а изпълнява ролята на истински ръководител на всяко движение. (Вакуумът и контролираният от него обект представляват затворена система) В природата няма абсолютно неподвижен вакуум. Вакуумът притежа- вайки маса винаги се увлича от това тяло, чиито гравитационни сили преобладават.
Тези процеси на генериране на реални от виртуални частици са в основата на т. нар. квантово изпарение на черните дупки. Такива факти като телепортирането на предмети показва, че е възможно "потъването" им във вакуума, както и раждането от него не само на елементарни частици и античастици, но и на по-сложни физически обекти. Например - под въздействие на лазерен лъч могат да се създадат светлинни, а едновременно с това и ра- диовълнови копия на всякакви материални обекти и да се предават на огромни разстояния практически моментално. По принцип е възможно и човекът да бъде "записан" със светлина, да бъде "разглобен" на радиовълни и в такъв вид да бъде пренесен навсякъде. А след това този така наречен "радиопортрет" може да бъде отново превърнат в светлинен образ. Светлинните радиовълнови копия представляват информация, записана в торсионните полета, а физическия вакуум позволява да се предава тази информация моментално на каквито и да е разстояния и без изкривявания. Във физическия свят не става нищо друго освен изменение на кривината и усукването на пространство-времето,а материята представлява сгъстено пространство-време.



Светът е устроен по технологичният модел на холограмата. 

Светът е колосална холограма и всяка негова точка има пълна информация за света като цяло.
Холодвижението е описание не на структурата на обектите, а на структурата на техните взаимоотношения и различните движения, които те извършват. Това позволява да се отчитат както принципното единство на Вселената, така и нейната динамична природа. В началото на 60-те години унгареца Денис Габор изобретил холограмата. За да подобри чувствителността на електронните микроскопи, той разработил нова техника на фотографско запаметяване. Запечатал на филма не интензитета, а съотношението на интензивност между определен светлинен лъч и съседните лъчи. Например отрязваме от фотоплаката с холографската снимка на човек най-горната част. После прожектираме тази част, за да наблюдаваме получената от нея картина. Но сега не виждаме само главата, т.е. най-горната част на първоначалната снимка, а запечатания на първоначалната плака цял човек, тъй като всяка част от холограмата съдържа цялата картина в сгъстена форма. Американският неврохирург Карл Прибрам открил паралел между холографският ефект и поведението на мозъка. При създаването на холограма първо светлинните вълни се кодират. Чрез после прожектираната холограма образът отново се декодира и подрежда. По подобен начин мозъкът може да разшифрова запаметените от него информации. И също както холограмата, може да запамети на нищожно малко място милиарди информационни единици. Ако мозъкът наистина функционира като холограма, то той би могъл да има достъп до по-голямо цяло, едно поле или "холистичен честотен обхват", който надхвърля сетивните ни възприятия за границите на пространството и времето. Човек представлява самопрочитаща се текстова структура - холограмна матрица, а на една холограма могат да се запишат множество холограми и в зависимост с каква светлина е осветена холограмата се получава различно изображение. В резултат на това възниква светлинен и акустичен образ на организма и на следващите поколения, в зависимост от това с какъв цвят е прочетена хологра- мата. Ако се въздействува на молекула ДНК с лазер тя започва да свети и издава звук т.е. получава се светлинен и звуков образ на определена холограма. Тъй като всеки аспект на Вселената се изразява чрез трептения и всички вълнообразни форми на израз се смесват в главната холограма, всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички други отделни аспекти вътре в главната холограма. Времето в тази холографска Вселена е възможно да се движи многоизмерно в много посоки.
Теорията на далекодействащите сили и полета се основава на едно ново схващане за ролята на времето във физическата реалност. Това произтича от анализа на решенията на класическото вълново уравнение във физиката. Това уравнение допуска два основни типа решения - закъсняващи и изпреварващи потенциали на Вихерс. Равноправието на тези два класа решения формално изисква в теорията на движещите се заряди да се допусне,че наред с обичайния причинен поток на времето - от миналото към бъдещето (закъсняващ потенциал на Вихерс) съществува и обратния поток на времето - от бъдещето към миналото (изпреварващ потенциал на Вихерс). Съгласно Уилър и Файнмън вълните, породени от ускорената заредена частица, предизвикват съответни движения и в обкръжаващата среда. Отделни нейни части започват също да излъчват и на свой ред да изпускат вълни със за- късняващ и изпреварващ характер. Изходната и вторичната вълни интерферират, в резултат на което изпреварващата вълна изчезва и остава единствено закъсняващата. В такъв случай "реалният свят" /осезаемият/ би следвало да съдържа в себе си и информацията за бъдещи събития. Могат ли да съществуват такива части от "реалността", в които интерференцията на двата вида вълни, отговарящи за фундаменталните физически сили, да бъде невъзможна? Оказва се, че такава среда по принцип е Самият Бог, а вълните които не се подчиняват на модела на Уилър-Файнмън са торсионните. Изпреварващата компонента на торсионните полета се поглъща много по-слабо, отколкото в полетата на четирите фундаментални физически взаимодействия. Оказва се, че в тази "реалност" не остава никакво място за проява на случайностите. Наличието на информация за цялата физическа реалност както за минали, така и за бъдещи събития, обаче не означава твърда опеделеност на нещата. Всемогъщият Бог, съдържа в Себе себе си знание, което се превежда във физическия свят на разбираем за него език и който в крайна сметка осигурява световното равновесие и всеобща хармония.