ОГНЕНО ПОГРЕБЕНИЕ
Получихме изповед на една жена. Близо година, пише тя, ме измъчва въпросът дали ние с моят съпруг постъпихме правилно като кремирахме тялото на майка ми, която почина след тежко боледуване. Когато разбра за кремацията, свещеникът от нашата църква каза, че да се изгарят умрелите, е грях. Ако това е така, може ли някой да каже защо?
Отговорът на този въпрос, вълнуващ много хора, не е толкова лесен, както може да се предположи. Особено ако поне временно не взимаме предвид мнението на традиционната медицина за това, че кремирането е най-хигиеничния способ на погребение.
Но да започнем не от религиозните представи и дори не от народните традиции.
Преди няколко години по една руска телевизия излъчиха предаване, което остави ужасно чувство. Лекари от Санкт- Петербург излъчиха заснет на филм уникален експеримент.
Експериментът бил извършен в крематориума. Върху тялото, положено в ковчег и напълно подготвено за кремация, бяха сложени датчици, които снемаха показания от всички рефлекторни точки от мозъка на умрелия. Както се очакваше, стрелките на уредите оставаха на нулата, защото човекът беше мъртъв от три денонощия. Ковчегът с тялото бе поставен върху специален ескалатор, който го придвижваше към отвора на пещта за кремация… Кошмарното бе това, че при придвижването на ковчега към мястото на кремацията стрелките на уредите трепнаха – в началото едва забележимо, след това все с по-голяма амплитуда, а писецът на енцефалографа (уред, с който се снемат показания от мозъка) внезапно трепна и започна да рисува все по-големи пикове…
Но по всички медицински показания мозъкът отдавна е бил мъртъв! Да, но с уредите не можеш да спориш, още повече, че тези пикове, преведени от медицински език, означават сигнал SOS: казано на обикновен език, такива сигнали, с точно такава рисунка на енцефалографа дава мозък на жив и до смърт изплашен човек…
Учените обещаха да направят коментарии за експеримента в следващото предаване на същата тема. Половин година чакахме продължение на темата, превърнахме се в едни от най-редовни телезрители… Разбрахме: темата или е забранена, или е засекретена – за нас това бе равнозначно.
Наистина, кремацията е най-хигиеничен способ за погребване, а ако добавим към това и явния недостиг на места за погребения… Но въпреки установената традиция за погребване, труповете са се изгаряли по време на епидемиите от холера и чума…
Впрочем не винаги: някои може би знаят за съществуване на чумните хълмове – местата за погребване на умрели от епидемии. Тези погребения са правени по традиционен начин, макар че са били общи.
Впрочем не винаги: някои може би знаят за съществуване на чумните хълмове – местата за погребване на умрели от епидемии. Тези погребения са правени по традиционен начин, макар че са били общи.
Труповете просто са заравяни на голяма дълбочина, отгоре бил насипван хълм и се поставяла каменна табелка с датата и изсеченото в камък вечно предупреждение за това, че на даденото място нищо не трябва да се пипа в продължение на триста години от момента на погребението.
Първите крематориуми в Европа се появяват около средата на миналия век. Може би малките по територия европейски страни доста по-рано започват да усещат липсата на места за гробища. И макар споровете с Църквата поначало да е имало и там, те много бързо са урегулирани. Първи се предават лютераните и протестантите, след това – католиците, макар и досега те по-скоро да затварят очи за кремация на умрелите, отколкото да я приветстват. Какво пък толкова? Проблемът с дефицита на земята е напълно очевиден. Така че се примиряват, макар че в християнската религия огънят винаги е бил символ на ада, затова точно на християните той е притрябвал най-малко…
Крематориуми в Русия започват да строят след 1917 година… Не е ли символично, ако добавим към това и червено революционно знаме? Червеният цвят винаги е бил цветът на Дявола! За да не ни обвиняват във фанатизъм, да оставим настрана нашата историческа религия – православието, което категорично протестира по повод кремацията на умрели и да разгледаме по-древен период на историята – езичеството.
Езическите вярвания на нашите предци са стигнали до нас в непълен вид. Въпреки това, с увереност можем да кажем, че
магическите ритуали на езичниците винаги са били свързани с огъня. За това свидетелстват и малочислените, опушени изцяло остатъци от древни светилища и няколкото достатъчно подробни техни описания, съхранени в древни летописи. Пред идола, на когото са се покланяли, винаги се е разпалвал огън. Но важното е, че пламъкът винаги предизвиквал мистично отношение, той постоянно е бивал поддържан да не угасва, но при това, при очевидната полза от огъня, той винаги е предизвиквал някакъв страх….
А мъртвите езичници са били заравяни, колкото може по-далече от свещените огньове. Затова пък най-страшното наказание за победен враг е бил тъкмо огънят. Но спомени за посмъртните наказания се съхраняват и във фолклора. Да припомним само приказките за Славея-разбойник или Кашчей Безсмъртни, на които не само им отсичат главите, но и ги изгарят, а пепелта им се разпръсва. Нашите предци са били уверени, че подобна мярка по отношение на врага е необходима, за да изчезне от лицето на земята не само той, но и споменът за него. Има ли в тези вярвания поне малко рационално зрънце?
В отговор на това, съвременната наука за енергоинформационния обмен може да каже, че огънят е най-удивителната и най-мистичната проява на материалния свят: той не е материя в общоприетото разбиране за тази дума, но в същото време и не може да се каже, че е тънка (а значи и невидима за просто око) енергия… Огънят е съвършено безразличен към живата материя – той не я напада, но също така не можем да го наречем и полезен, ако не се отчита, че вече хилядолетия ние се греем и готвим храна с неговата помощ. Всъщност той не въздейства върху живия организъм – болния. Колкото и да се грее край огъня, болният си остава болен, а нещастният – нещастен… Но със света на енергиите пламъкът взаимодейства къде-къде по-активно, а и най-важното – ефективно: общоизвестно е, че нито един маг не може да работи без свещи (впрочем, както и религията), най-доброто енергийно почистване на жилищата и изобщо на предметите, също се правят с помощта на пламъка, който, както се смята, унищожава негативната информация.
Но дали само негативната?
Точно за това нито маговете, нито учените могат да кажат нещо със сигурност. Няма никаква гаранция, че като унищожава лошата информация, пламъкът едновременно не изгаря и нещо от нужното и полезното.
Затова пък точно известно е, че ако преди да се нанесете в апартамента сте направили щателно пречистване със свещи – независимо по каква методика! – можете да бъдете сигурни, че стените наистина са чисти, никаква енергетична памет от предишните стопани не е останала, вие сте я изгорили и започвате да запълвате пространството изключително с ваша, собствена, родна информация…
Точно сега е време да се върнем към кремацията.
Днес всеки човек, който се интересува от проблемите на енергетиката, отлично разбира, че съвременната фундаментална физика, която се занимава със свърхмалки частици, направи същия извод, за който от векове твърди религията: ние, хората, наистина сме двойствени по своята природа; освен физическото си тяло ние притежаваме и душа – суперпрочно (на практика неунищожимо) тънко, както казват енерготерапевтите, тяло.
За съжаление, за законите, по които живее и се развива душата, особено след смъртта на физическото тяло, ние знаем пренебрежимо малко.
Единствените сведения, много общи, изказани с езика на образите, може да се намерят пак в религиите… Те свидетелстват, че в продължение на своя земен живот човекът насища своето тънко тяло с огромно количество информация – от мислите и постъпките си.
Безусловно, значителна част от тази информация се оказва отрицателна – кой може да изживее живота си без куп грешки, дори да не е престъпник?
Ако изхождаме от това, че огънят унищожава само отрицателната енергетическа информация, кремацията би била за всеки истинско спасение и пълна гаранция за това, че
душата ще иде направо в рая…
Ала ако не е така? А какво ще се случи, ако се унищожи абсолютно всичко, което човекът е постигнал през целия си живот? Точно тогава става ясно, защо именно на Изтока, където умрелите се изгарят вече хиляди години, възниква будизмът с неговата теория за прераждането и множеството животи на човека на Земята! Именно при кремацията, останала без цялата събрана през живота информация, душата пак се уподобява на душата на младенеца, тоест прави огромна крачка назад в своето естествено развитие… И тогава или наистина се налага да се започва всичко отначало, или… Или с личността се случва нещо, за което даже не подозираме, нещо, което е скрито от нас с тайна завеса.
За да завършим темата за кремацията, нека се обърнем към съвременното православие, което категорично забранява да се изгарят умрелите. Създаден, както се казва в Библията, физически от същата материя, от която и Земята, човекът, от тази гледна точка именно на Земята трябва да върне своята физическа обвивка и при това напълно да съхрани своята енергетика, наситена с придобитата по време на живота в този свят информация. Условие, което е необходимо, за да се движим напред в своето развитие. В библейския ад – до самия Съден ден, тоест до края на света и до Второто Пришествие на Господа – ще горят именно грешници, тези, душите на които са попили много повече отрицателна информация, отколкото положителна…
Това означава, че и от другата страна, извън границите на физическия свят, огънят е призован да ПРЕЧИСТВА. В този случай – душата и личността. Очевидно това наистина е мъчителен процес, щом Висшия Разум счита за необходимо още тук, на Земята, да даде на хората Откровение, в което предупреждава за възможни предстоящи мъки…
Какво казва Библията за кремацията? Трябва ли християните да бъдат кремирани?
Библията не дава никакво специално учение относно кремацията. В Стария Завет има случаи на хора, които бяха изгорени до смърт (3 Царе 16:18; 4 Царе 21:6), и за човешки кости, които бяха изгорени (2 Царе 23:16-20), но това не са примери на кремация. Интересно е да отбележим, че в 4 Царе 23:16-20 изгарянето на човешки кости върху олтар го оскверни. В същото време Старозаветният закон никъде не заповядва починалото човешко тяло да не бъде изгаряно, нито прикрепва някакво проклятие или присъда върху някой, който е кремиран.
Кремацията се е практикувала в библейски времена, но не е била честа практика сред израилтяните или новозаветните вярващи. В обществата от времето на Библията погребението в гробница, пещера или в земята е било масовия начин за отърваване от човешки тела (Битие 23:19; 35:4; 2 Летописи 16:14; Матей 27:60-66). Макар масовата практика да е била на погребения, Библията никъде не ги заповядва като единствения позволен метод за отърваване от тяло.
Може ли един християнин да избере да бъде кремиран? Отново казваме, няма изрична библейска заповед, която да го забранява. Някои вярващи възразяват срещу практиката на кремация заради това, че тя не признава, че един ден Бог ще възкреси телата ни и ще ги съедини отново с нашата душа/дух (1 Коринтяни 15:35-58; 1 Солунци 4:16). Но фактът, че едно тяло е кремирано не затруднява Бог да го възкреси.
Death Star Christmas Tree Bauble
Първите крематориуми в Европа се появяват около средата на миналия век. Може би малките по територия европейски страни доста по-рано започват да усещат липсата на места за гробища. И макар споровете с Църквата поначало да е имало и там, те много бързо са урегулирани. Първи се предават лютераните и протестантите, след това – католиците, макар и досега те по-скоро да затварят очи за кремация на умрелите, отколкото да я приветстват. Какво пък толкова? Проблемът с дефицита на земята е напълно очевиден. Така че се примиряват, макар че в християнската религия огънят винаги е бил символ на ада, затова точно на християните той е притрябвал най-малко…
Крематориуми в Русия започват да строят след 1917 година… Не е ли символично, ако добавим към това и червено революционно знаме? Червеният цвят винаги е бил цветът на Дявола! За да не ни обвиняват във фанатизъм, да оставим настрана нашата историческа религия – православието, което категорично протестира по повод кремацията на умрели и да разгледаме по-древен период на историята – езичеството.
Езическите вярвания на нашите предци са стигнали до нас в непълен вид. Въпреки това, с увереност можем да кажем, че
магическите ритуали на езичниците винаги са били свързани с огъня. За това свидетелстват и малочислените, опушени изцяло остатъци от древни светилища и няколкото достатъчно подробни техни описания, съхранени в древни летописи. Пред идола, на когото са се покланяли, винаги се е разпалвал огън. Но важното е, че пламъкът винаги предизвиквал мистично отношение, той постоянно е бивал поддържан да не угасва, но при това, при очевидната полза от огъня, той винаги е предизвиквал някакъв страх….
А мъртвите езичници са били заравяни, колкото може по-далече от свещените огньове. Затова пък най-страшното наказание за победен враг е бил тъкмо огънят. Но спомени за посмъртните наказания се съхраняват и във фолклора. Да припомним само приказките за Славея-разбойник или Кашчей Безсмъртни, на които не само им отсичат главите, но и ги изгарят, а пепелта им се разпръсва. Нашите предци са били уверени, че подобна мярка по отношение на врага е необходима, за да изчезне от лицето на земята не само той, но и споменът за него. Има ли в тези вярвания поне малко рационално зрънце?
В отговор на това, съвременната наука за енергоинформационния обмен може да каже, че огънят е най-удивителната и най-мистичната проява на материалния свят: той не е материя в общоприетото разбиране за тази дума, но в същото време и не може да се каже, че е тънка (а значи и невидима за просто око) енергия… Огънят е съвършено безразличен към живата материя – той не я напада, но също така не можем да го наречем и полезен, ако не се отчита, че вече хилядолетия ние се греем и готвим храна с неговата помощ. Всъщност той не въздейства върху живия организъм – болния. Колкото и да се грее край огъня, болният си остава болен, а нещастният – нещастен… Но със света на енергиите пламъкът взаимодейства къде-къде по-активно, а и най-важното – ефективно: общоизвестно е, че нито един маг не може да работи без свещи (впрочем, както и религията), най-доброто енергийно почистване на жилищата и изобщо на предметите, също се правят с помощта на пламъка, който, както се смята, унищожава негативната информация.
Но дали само негативната?
Точно за това нито маговете, нито учените могат да кажат нещо със сигурност. Няма никаква гаранция, че като унищожава лошата информация, пламъкът едновременно не изгаря и нещо от нужното и полезното.
Затова пък точно известно е, че ако преди да се нанесете в апартамента сте направили щателно пречистване със свещи – независимо по каква методика! – можете да бъдете сигурни, че стените наистина са чисти, никаква енергетична памет от предишните стопани не е останала, вие сте я изгорили и започвате да запълвате пространството изключително с ваша, собствена, родна информация…
Точно сега е време да се върнем към кремацията.
Днес всеки човек, който се интересува от проблемите на енергетиката, отлично разбира, че съвременната фундаментална физика, която се занимава със свърхмалки частици, направи същия извод, за който от векове твърди религията: ние, хората, наистина сме двойствени по своята природа; освен физическото си тяло ние притежаваме и душа – суперпрочно (на практика неунищожимо) тънко, както казват енерготерапевтите, тяло.
За съжаление, за законите, по които живее и се развива душата, особено след смъртта на физическото тяло, ние знаем пренебрежимо малко.
Единствените сведения, много общи, изказани с езика на образите, може да се намерят пак в религиите… Те свидетелстват, че в продължение на своя земен живот човекът насища своето тънко тяло с огромно количество информация – от мислите и постъпките си.
Безусловно, значителна част от тази информация се оказва отрицателна – кой може да изживее живота си без куп грешки, дори да не е престъпник?
Ако изхождаме от това, че огънят унищожава само отрицателната енергетическа информация, кремацията би била за всеки истинско спасение и пълна гаранция за това, че
душата ще иде направо в рая…
Ала ако не е така? А какво ще се случи, ако се унищожи абсолютно всичко, което човекът е постигнал през целия си живот? Точно тогава става ясно, защо именно на Изтока, където умрелите се изгарят вече хиляди години, възниква будизмът с неговата теория за прераждането и множеството животи на човека на Земята! Именно при кремацията, останала без цялата събрана през живота информация, душата пак се уподобява на душата на младенеца, тоест прави огромна крачка назад в своето естествено развитие… И тогава или наистина се налага да се започва всичко отначало, или… Или с личността се случва нещо, за което даже не подозираме, нещо, което е скрито от нас с тайна завеса.
За да завършим темата за кремацията, нека се обърнем към съвременното православие, което категорично забранява да се изгарят умрелите. Създаден, както се казва в Библията, физически от същата материя, от която и Земята, човекът, от тази гледна точка именно на Земята трябва да върне своята физическа обвивка и при това напълно да съхрани своята енергетика, наситена с придобитата по време на живота в този свят информация. Условие, което е необходимо, за да се движим напред в своето развитие. В библейския ад – до самия Съден ден, тоест до края на света и до Второто Пришествие на Господа – ще горят именно грешници, тези, душите на които са попили много повече отрицателна информация, отколкото положителна…
Това означава, че и от другата страна, извън границите на физическия свят, огънят е призован да ПРЕЧИСТВА. В този случай – душата и личността. Очевидно това наистина е мъчителен процес, щом Висшия Разум счита за необходимо още тук, на Земята, да даде на хората Откровение, в което предупреждава за възможни предстоящи мъки…
Библията не дава никакво специално учение относно кремацията. В Стария Завет има случаи на хора, които бяха изгорени до смърт (3 Царе 16:18; 4 Царе 21:6), и за човешки кости, които бяха изгорени (2 Царе 23:16-20), но това не са примери на кремация. Интересно е да отбележим, че в 4 Царе 23:16-20 изгарянето на човешки кости върху олтар го оскверни. В същото време Старозаветният закон никъде не заповядва починалото човешко тяло да не бъде изгаряно, нито прикрепва някакво проклятие или присъда върху някой, който е кремиран.
Кремацията се е практикувала в библейски времена, но не е била честа практика сред израилтяните или новозаветните вярващи. В обществата от времето на Библията погребението в гробница, пещера или в земята е било масовия начин за отърваване от човешки тела (Битие 23:19; 35:4; 2 Летописи 16:14; Матей 27:60-66). Макар масовата практика да е била на погребения, Библията никъде не ги заповядва като единствения позволен метод за отърваване от тяло.
Може ли един християнин да избере да бъде кремиран? Отново казваме, няма изрична библейска заповед, която да го забранява. Някои вярващи възразяват срещу практиката на кремация заради това, че тя не признава, че един ден Бог ще възкреси телата ни и ще ги съедини отново с нашата душа/дух (1 Коринтяни 15:35-58; 1 Солунци 4:16). Но фактът, че едно тяло е кремирано не затруднява Бог да го възкреси.
Телата на християните, които са починали преди хиляда години са станали вече напълно на прах. Това по никакъв начин няма да попречи на Бог да възкреси техните тела. Все пак Той ги е създал; няма да Му е трудно да ги създаде отново. Кремацията не прави нищо друго, освен да „ускори” процеса на превръщане на едно тяло на прах. Бог може да възкреси останките на един човек по същия начин, ако са кремирани, както ако не са кремирани. Въпросът дали хората да бъдат погребвани или кремирани е в областта на християнската свобода. Един човек или семейство, които обмислят този въпрос, трябва да се молят за мъдрост (Яков 1:5) и да следват убеждението, което получат в резултат на това.
Рудолф Щайнер казва,
В една беседа Учителя говори за трите варианта относно третирането на трупа на покойник:
Сега някои са дошли до идеята да изгарят умрелите. Това е по-хубаво – мисля, че това е една по-хубава философия. Но да се изгарят на земята и димът им да се събере, защото тогава има една друга опасност – като се изгори проказата, тя заразява със своя дим. Пещта трябва тъй да бъде направена, че газовете да не влизат във въздуха, за да не дишат хората заразен въздух. А според мен умрелите не трябва нито да ги изгарят, нито да ги заравят в земята. Ако биха попитали мене, аз бих казал да поставят всички умрели на студ от –270°. Туй ще бъде едно спасително средство. Колко зверове ще останат вътре! Както казва Писанието, един ден, когато му дойде времето, цялата земя ще се запали и ще изгори – тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на Земята. Но при сегашните условия – на студ! Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, защото при заравянето заразата се предава по-лесно. Но и единият, и другият метод нищо не допринасят. Това е външната форма. Трябва да се проповядва една нова философия – по кой начин да се избавят хората от смъртта, по кой начин може да се продължи животът. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да понамалят. Ние страдаме прекомерно, с което разрушаваме нервната си система. Също така сега условията на живота са толкова лоши, че в нас се зараждат най-лошите мисли и желания за отмъщение, изгубваме вярата си. (ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи, ХV серия, 1931-1932)
За разлика от животните и растенията, човек притежава самосъзнание. Животните след смъртта си попадат в сънно състояние и не изпитват тази привързаност към земята и тялото, която хората изпитват. При изгарянето просто се ускорява дезинтеграцията на организма, съставящите го елементи се освобождават по-бързо.
че е все едно, дали трупът ще се предаде на елемента огън, вода или на земния елемент. Той трябва да се разпадне или разложи и да премине в елементите на Земята, доколкото става въпрос за минерално-физическата същност. Духовно физическата същност не е подвластна на елементите.
Погребение, кремация или замразяване...
В пепелта има не по-малко ценни вещества, отколкото в почвата получена в резултат на естествено гниене. Освен това кремацията е за предпочитане от чисто хигиенна гледна точка и от гледна точка на здравеопазването. Мъртвото тяло, при разлагането си отделя вредни вещества. Това най-добре могат да го обяснят патоанатомите или съдебните лекари.
Освен това телата на мъртъвците може да доведат заразяване на близки подпочвени води. А и от чисто практична гледна точка - след време какво се случва със земята, която е била гробище? На място наситено с толкова много сълзи, болка и в крайна сметка заминали (недозаминали)души да се построи жилищен блок - не e много добра идея.
Ако се оставяте тялото си в града , то най доброто е кремацията , защото с нея се намалява замърсяването и на без това засипаната с органични и неорганични отпадъци Земя.
Имаме разлагаща се плът, неспирни емоционални замърсявания от страна на посещаващите гробищата, въобще изобилие от тамастична енергия. А и самия култ към тялото на умиращия, отчаянието и болката съпътстващи по принцип погребенията създават твърде изопачена представа за смъртта, а оттам и за живота.
Не е лоша идея например да оставите тялото си сред Дивата природа и то по естествен начин да премине в хранителната верига на организмите. В природата има съвършени механизми за изчистване от труповете.
Смъртта, отвъдното и погребенията според религията РА
Човек е направен от абог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурва обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай"
Death Traffic Sign with a Ghost
Bin Laden's Afterlife
Osama Bin Laden in Ground Zero Hell
Пeсoглавци", или Рицари на aбог Ра -1ч
Не е лоша идея например да оставите тялото си сред Дивата природа и то по естествен начин да премине в хранителната верига на организмите. В природата има съвършени механизми за изчистване от труповете.
Човек е направен от абог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурва обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай"
От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпват със сърца животинската енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба към Sun Ra.
Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре.
По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешката намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко ще е Рa.
По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешката намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко ще е Рa.
По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa, създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта.
По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.
Така човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а неговата Ба към Луната където е нематериалната му Дух, за ново прераждане в матрицата.
Така човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а неговата Ба към Луната където е нематериалната му Дух, за ново прераждане в матрицата.
Това е за да се гарантира, възможно най-много възпрепятстване на изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си, Ра, т.е. в Paradise/Рая.
Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгаря).
Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор.
Докато при изгарянето на тялото Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Ba се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa.
Този огън унищожава и останките на мъртва плът с остатъци от съдържаща се в нея Ка, която поради това не може да се върне при припева на Хор. В резултат на погребалните обреди, като изгаряне на мъртвото тяло на Хор се прилага "двоен удар": първо, хорът не може да усвои Бa на умрелия, и второ, на припева няма да бъде върнато Ka, което от своя страна е в тялото на плътта на мъртвите, доколкото самото тяло и съдържащото се в него Ka е изгорено с огън. Ето защо огъня от древни времена е символ на пречистване, което води до непоправими щети на Хор.
Нека обърнем внимание на един важен аспект. Факт е, че в днешните ариански култове (например, православния) за описване на "несъществуващи измерения," Има две ключови понятия: дух и душата. И семантичната разлика между двете е почти неразличима сега, и тази разлика се обяснява с православни свещеници, доста "скучно". Езиковият
анализ показва, че обикновено думата "дух" е свързана с глобален, трансперсонален знак, например, изрази като "боен дух са притежавали войските", "хора, заловени от духа на алчността и печалбата", "над тълпата слязъл Светият Дух", "нечист дух се излъчваше от грешниците "и т.н. Те предполагат, че когато се говори за "духа" се има предвид някаква не-съществуваща трансперсонална парадигма, която определя поведението на много хора, цели народи и ги насърчава към определени действия. Никой не казва, например, че "бойната душа, е овладяла войската", и т.н. В същото време се използва понятието "душа", това означава, че не е, кой да е личен фактор, присъщ на всеки отделен индивид, като изразът "спасението на душата" а частно, индивидуално персонализирано спасение на не-чисто вещество вътре в съществуването на плътското тяло.
Dr Fidel Castro Works on Dead Fidel Castro
Изразите "грешните души", "изгубени души" също са от личен характер, дължащи се на различни индивиди. В същото време, в концепцията за словото-Рa "дух" и "душа" са дефинирани много ясно, духа - е Бa, а душата - е персонифицираната субстанция на животнинската енергия Ka, разположена в тяло от плът на всеки одушевен и неодушевен предмет в света. Ако Бa се намира в сърцето на човека (именно затова по време на процеса на Анубис се претегля сърцето), душата на човека Ka е разпределена по цялото човешко тяло (включително в голяма степен и в човешката кръв. Поради това, "кръвта" е Ka_Ar_Av = Hor_Av т.е. въплъщение на Хор), съставляваща така наречената "Памет на тялото" или "мускулна памет."
George Bush the Ghost Buster with Saddam Hussein's Ghost
Dr Fidel Castro Works on Dead Fidel Castro
Изразите "грешните души", "изгубени души" също са от личен характер, дължащи се на различни индивиди. В същото време, в концепцията за словото-Рa "дух" и "душа" са дефинирани много ясно, духа - е Бa, а душата - е персонифицираната субстанция на животнинската енергия Ka, разположена в тяло от плът на всеки одушевен и неодушевен предмет в света. Ако Бa се намира в сърцето на човека (именно затова по време на процеса на Анубис се претегля сърцето), душата на човека Ka е разпределена по цялото човешко тяло (включително в голяма степен и в човешката кръв. Поради това, "кръвта" е Ka_Ar_Av = Hor_Av т.е. въплъщение на Хор), съставляваща така наречената "Памет на тялото" или "мускулна памет."
Душата на човека в източните учения се дефинира с понятието Ци (Китай) и Ки (Япония). Осъзнавайки, че "ц" лингвистично отива в "к" (цезар = кесар), се оказва, че и в Китай и в Япония, "душа", в действителност, се нарича по един и същ, начин т.е. Kи = Ke = Ka. Ориенталски майстори на ушу и карате се преподават концентрация на енергия Ki = Ka в така наречената "живачна/киноварна област" - в мислена точка в рамките на тялото, под пъпа. Това решение душата енергия Ki = Ka, майстори на бойните изкуства се стремят да увеличат силата на въздействието и предпазни средства. По този начин, бойните изкуства, са строго фокусирани върху властта на животинската Ka компонента на човешката душа.
Същото важи и при индийскаите йоги, насочени към активиране на енергия от животни "по-ниски чакри", наречена "кундалини" = Ка-андалини, която във вид на змия се издига по човешкото тяло, разкривайки последователно една след друга по-висшите чакри. Докато същевременно рамейската военна традиция, която практикуват "Песоглавците", се фокусира върху духа на Ба. В това е разликата между рамейските и арианските училища.
Рамейците търсят подкрепа в боя от духа на Sun Ra, тоест, от Ба (римските войници, "Песоглавци"), а арианите се молеха за своята душа на Ka за подкрепа както от личната си душа-Ka, така и от свързания с личната им душа Big Ka, т.е. Хор. Не случайно, поради това, човешката "душа" се счита по своята същност, за "християнска" - наистина, доколкото "душата" е персонализирана Ka, то тя се явява част от едно цяло, а именно от Хорах-Христа, и следователно е "християнска".
Арианите вярват, че ако телата им са били погребани в земята след смъртта, ще бъдат възкресени от Христ/ Хор от мъртвите за вечен живот, след като той успее да разчупи оковите на Земята <= Аламос (ите) и избяга от земния ад, за да засенчи Слънцето Ra и се превърне в ново слънце Кон (ия) = Chorus-Христ.
Те вярват, че ако тялото на починалия ариан напълно се разложи в земята, т. е., материалът ще се слее с Хор-Христос, и индивидуалната персонализирана душа Ka ще се слее с голямата Ka на Chora на Христ, представляващ ядрото на Земята, след освобождаването на Хор-Христос и неговото царуване в Вселената, вместо Sun Ra, арианите ще се възкресят от мъртвите, телата им отново се отделят от плътта на материята в индивидуализирани същности, а индивидуално - персонифициранта душа Ka ще се върне в регенерираното тялото от единното поле на Голямото Кa, т.е. Хор - Христос.
Така че арианите се надяват да получат "вечен живот" в материята. Имайте предвид, че никъде в арианската доктрина не става въпрос за спасение на духа (т.е., Бa). Навсякъде, само и единствено за спасението на душата (т.е., индивидуално персонализираната Ka).
Тъй както, видяхме по-горе, индивидуалната човешка душа Ka е поместена в цялото човешко тяло, така загубата и невъзможността за възстановяване от майката на плътта на тялото означава, че индивидуалната душа Ka просто няма къде да се върне от единното поле на Голямото Ka, т.е. Хор - Христос след неговото възцаряване, което означава невъзможността за такъв индивид да влезе във "вечен живот."
Ето защо арианите са изоставили древния обичай на изгаряне на трупове, а юдеите, например, внимателно събират разлятата, след убийство на техен колега кръв, взета и погребана заедно с тялото.
По този начин те осигуряват "поток" на убития към Хор "просто едно цяло", а оттам и възможността за бъдещо възкресение на "вечен живот." Аналогично, точно обратни са рамейските възгледи по този въпрос. Известна е, древната традиция на американските индианци от Латинска в до - колумбовите времена когато те са улавяне затворници, отваряли гърдите им с ножове, отстранявали сърцето, и го излагали под палещите лъчи на слънцето Ра. Днес вече се забравило значението и не се разбират целите на техните действия, а арианските "учени" ги коментират като "кръвожадни, канибалски практики на варварски диваци" и т.н.
Пeсoглавци", или Рицари на aбог Ра -1ч
Няма коментари:
Публикуване на коментар