В първия епизод на тази поредица очертахме следната картина: светската наука – материализмът, има предположения и една основна теория за произхода на човека. Смята се, че човекът е преминал през животинска степен на развитие, като постепенно, в течение на милиони години, е еволюирал до съвременния човек. А за бъдещето? – За бъдещето на еволюцията няма дори теория. Всичко е оставено на фантазията. Едни материалисти си представят, че човекът може още днес да унищожи и себе си, и себеподобните си. Други смятат, че научните постижения ще позволят на човека да запази живота във физическото си тяло в течение на хилядолетия. Някои трансхуманисти са убедени, че съзнанието може да се прехвърля в машини и по този начин вечността ще се постигне във виртуална среда. А има и други материалисти – привържениците на идеята за еволюция, съобразена с интелигентния дизайн на извънземни, – като крайната цел на тази еволюция е днешният човек да добие облика на предполагаемите си създатели. От друга страна, духовната наука – антропософията, дава подробни сведения както за досегашната еволюция на човечеството, така и за бъдещото му развитие, за предстоящите етапи на планирата еволюция. Да, еволюцията протича по интелигентен дизайн, но не под водачеството на извънземни... или поне не такива, каквито си ги представят хората с материалистичен мироглед. На тези „извънземни“ – разбирайте същества, които нямат физически облик – ще бъде посветен поне един отделен епизод. Разбиранията на духовната наука за досегашната, текущата и бъдещата еволюция позволяват даже да си съставим нещо като карта. От нея ще се ориентираме не само колко път е изминат, колко път ни предстои в предстоящи времена, но и да намерим сегашното си място... като с възхищение осъзнаем постиженията си досега. И изпълнени с увереност, ще забравим всякакви теории за скорошен „край на света“, защото... ами защото човечеството се намира едва на средата на своя път. И то не на целия път, а само на пътя си в тази част от всемира, която наричаме Слънчева система. Еволюцията на човека в тази част на Вселената може да се обособи в общо 7 еона. Вместо „еон“, в някои антропософски лекции можете да срещнете и термина „сфера“. А ако потърсите нещо за „еоните“ или „сферите“ в библейските начала, това са седемте дни на Сътворението... Точно така, погледнато от една гледна точка, историята за Сътворението е историческа – макар и представена по алегоричен, иносказателен начин. От друга страна обаче, някои сведения за Сътворението могат да се разбират и като пророчества – отнасят се за идни времена. Сътворението, в което участва не само Създателя – Бога, включва (или по-скоро казано: „някой ден ЩЕ включва“) дейното съзнателно съучастие на човека със съответните придобити умения за съработничество. Седем еона на еволюцията – за хората, за съществата, които са по-напреднали от хората и живеят в духовни тела, за съществата, които са по-изостанали от хората – такива са животните и растенията – изобщо за всичко на Земята, за самата Земя, за небесните тела в близкия и по-далечния Космос... Всяка частица от Творението е свързана с по-големите или по-малките други частици на Творението. Под „еон“ може да се разбира и състояние на Земята в даден времеви отрязък – един ден от Сътворението. Ако имаме седем еона, можем, образно казано, да говорим за седем прераждания на Земята и всичко, което е в нея, на нея и понастоящем извън нея. Понастоящем Земята е в своето четвърто състояние. И опитайте да запомните нещо много важно – в нито един от предишните три еона, както и в нито един от бъдещите три еона, Земята не е била материална планета, каквато е сега. Нейното тяло и нейните обитатели, включително хората, са били в изцяло духовно състояние. Невидимо за сетивата, каквито са днешните – физическите очи. Още в първия еон обаче духовните същества, от които възниква съвременният човек, получават един зачатък. От този зачатък чак в сегашния четвърти еон става възможна появата на сложното физическо тяло и става възможен животът на хората в минералния свят, в материята, която съставлява физическото ни тяло и ни заобикаля в телата на другите хора, във външните форми на животните, растенията, минералите в самата планета. Ето защо с много условности можем да кажем, че през първия еон на еволюцията бъдещият човек е бил на минерална степен на развитие. Той не е бил съставен от материя, не е бил минерал като днешния кварц например, но е бил на сходна степен на духовно развитие – без съзнание, в особено спящо състояние. През този първи еон, както и във всеки друг, се случват и безброй други събития, които имат пряка връзка с еволюцията на човека. Имат и пряка връзка с останалите същества, като по този начин имат косвена връзка с човешката еволюция. Но основното, на което трябва да обърнем внимание в този епизод е зачатъкът на бъдещото минерално или физическо тяло. След края на този първи еон или първи „ден“ от еволюцията настъпва „нощта“ (в кавички) – периодът за почивка. Духовната наука нарича този период с термина пралая. След пралаята настъпна следващия ден или новият еон. Основното за втория еон е, че бъдещият човек получава жизнено тяло. Духовната наука го нарича и с термина етерно. То е най-висшият член сред днешните растения – такива, каквито ги познаваме в текущия четвърти еон. Ето защо, отново образно казано, може да се приеме, че през втория еон човекът е бил в растителна степен на развитие. Без обаче това да означава, че е бил растение – всякакви представи, че тогавашният човек е имал корени, стъбло, листа... ще е крива представа. Нека напомним, всякакви физически форми СА и ЩЕ бъдат присъщи само на текущия четвърти еон. След втория еон отново следва пралая – нощ, през която мирозданието сякаш се разтваря за почивка, за да се поднови с нови сили в... Третия еон. Към зачатъка на бъдещото физическо тяло и към етерното или жизненото си тяло бъдещият човек получава и трети член, трето тяло – в духовната наука то се нарича астрално, или по-нашенски: звездно. Астралното тяло е най-висшето тяло при съвременните животни. Ето защо можем да кажем, че в третия еон човекът е бил на животинска степен на развитие. Като отново отбелязваме, че не говорим за животни като съвременните: маймуни или които да било други. Отново следва нощ – пралая, като стигаме и до текущия, актуалния четвърти еон, в който се намира човечеството. През този еон човекът е получил четвърти член в своята организация – в духовната наука се нарича „Аз“. Макар и условно, можем да го свържем с библейските епитети „божествено дихание“ или „жива душа“. Има разлика между душата на човека и Аза, но тя ще бъде разяснена друг път. Азът е това, което позволява на човека да добие индивидуалност, свобода. Животните например нямат Аз, собствена душа. Те имат особени души, които духовната наука окачествява като групови. Разумът и волята са пряко свързани с Аза. Те не са присъщи на съществата, които досега не са получили индивидуален Аз. Ето защо духовната наука разглежда теорията за произхода на съвременните хора от съвременните животни като безсмислица, като повърхностно скачане на заключение след умозрително наблюдение само на външните характеристики. Всъщност духовната наука ясно посоча как, кога и защо възникват съвременните животни. Те произлизат от човешкото същество, а не обратното. Важи и за маймуните. Този въпрос ще бъде разгледан по по-подробно в следващия епизод. Тогава ще навлезем в детайли и за особеностите на текущия четвърти еон, в който живеем и се развиваме понастоящем, като успоредно с това подготвяме и еволюцията си, предвидена за следващите три еона. Ще стане ясно още, защо човекът с неговото физическо тяло – такова, каквото е то в наши дни – наистина не е на повече от 10-ина хиляди години. От следващия епизод ще стане по-ясно и какви огромни, главозамайващи отрязъци от време обхваща всеки един еон – бил той отминал, текущ или предстоящ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар