В наши дни господстват две схващания за произхода на човека. Едното е основано на теорията за еволюцията на видовете – дарвинизма. Това е схващането на светската материалистична наука или поне на голяма част от учените. Защото има и учени, които не я приемат. Другото схващане е религиозното – това на църквата и креационистите. То е схващането на западните верски системи, изповядвани в юдаизма, християнството и исляма. Според дарвинизма, човекът произлиза от животинското царство. И по-конкретно – от маймуните. Огромни усилия се полагат за поддържането на тази теория. На базата на един намерен зъб, който след време се оказва от диво прасе, се правят реконструкции на древните прачовеци. Всеки художник разчита на фантазията си, за да нарисува цял човек, като тръгва от въпросния зъб, от частици от кости или от черепи, също представяни като прачовешки. По тази причина до ден днешен няма единно схващане как точно са изглеждали различните звена от човешката еволюция. Това ще проличи от илюстрациите във видео варианта на подкаста. Едни художници подсилват чертите на ниското чело, други художници прекаляват с дължината на горните крайници, за да ги приближат повече до маймунските, трети художници покриват телата на прачовеците с повече или пък с по-малко окосмяване... Откакто тези големи различия все повече започнаха да се изтъкват сред скептиците, които не поддържат дарвиновата теория, графиките на дарвинистите станаха по-схематични – предлагат се само общи очертания на прачовеците: без детайли. Детайлите са оставени на фантазията на публиката. Материалистичната наука – или по-точно нейните ортодоксални поддръжници – не са честни преди всичко със себе си. Защо? Ами защото дарвиновата теория се опровергава от самата нея – от материалистична наука. И то не от произволни нейни дисциплини, като например математиката, които уж нямат отношение към... биологията, антропологията, еволюцията... Един математик, ако е добросъвестен, веднага ще отбележи, че дарвиновата теория е изпълнена с твърде много... удобни „случайности“. А всеки математик и статистик знае и ще забележи, стига да внимава в задачата, че... всяка поредица от случайности винаги образува закономерности! Но тук няма да говорим за математика, въпреки че и математиката, и всяка друга дисциплина на светската материалистична наука може да опровергае Дарвин. По-важното е, че дарвиновата теория се опровергава дори от биологията! Нека разгледаме два-три от безбройните примери: Дарвиновата теория, тази за еволюцията на видовете, не е в състояние да да обясни: – как гените на маймуните са мутирали по такъв начин, че мутацията е била еднаква в повече от един индивид. За да може маймуната-мутант да остави потомство, тя трябва да има партньор, при който има същата или твърде сходна мутация. Защо? Защото, за да остави потомство, един вид от висшите животни трябва да се чифтоса с представител на другия пол от същия вид. Ако опитаме да чифтосаме маймуна с човек, от това няма да се роди ново същество. Хората (както и висшите животни) могат да се чифтосват и да оставят потомство само в границите на своя вид. Тук не трябва да се бъркат расите и видовете. Хора от различни раси могат да се размножават помежду си – защото са от един вид. Но не можем да очакваме смесване на хора и животни... Не можем да кръстосваме и животни от различни видове. Да разгледаме някои изключения – например кръстоската между кон и магаре, между куче и вълк, кон и зебра... твърди се, че е възможна кръстоска дори между лъв и тигър. Биологията е категорична, че в такива редки изключения потомството е непълноценно и... забележете!... не може да се възпроизвежда. При катърите, да речем, 100% от мъжките са безплодни, а женските – над 90%. При другите неестествени кръстоски стерилитетът е пълен – поради различния брой хромозоми на видовете, но и поради... духовни причини, за които ще стане дума в следващ епизод. Обобщено, дори да се извърши успешна кръстоска между различни видове, тя не продължава съществуването си като отделен нов вид, а този „нов вид“ в кавички умира още с първите му представители. Природата има наистина забележителни свойства да отсява читавото от изроденото. – Но да допуснем, че няколко маймуни „случайно“ са мутирали по еднакъв начин. И мъжките, и женските представители така са мутирали – при това по едно и също време! – че да могат да оставят потомство. Потомство, което, от своя страна, е пригодно за живот и на свой ред да остави потомство. Само в тази хипотеза имаме поне три „случайности“ – тази за еднаквата мутация и у двата пола, тази за възможността за размножение на второто и следващите поколения, както и мутирането по едно и също време – така че мъжките еволюиращи маймуни да могат да срещнат в рамките на краткия си живот женски еволюиращи маймуни. Един съвременен учен трябва да се е оборудвал с конски капаци, а не с честен ум, за да не види... как само тези три „случайности“ са обвързани в строга закономерност – закономерност, без която дарвиновата теория съвсем би звучала като неправдоподобна басня. Както и да е, нека допуснем и приемем за целите на тази лекция, че този спор от случайности в една закономерност... „просто се е извършила“. Точно тези думи – „просто е станало“ – могат да се чуят от най-изтъкнатите учени, поддържащи (с религиозна усърдност) вярата си в материалистичната еволюционна теория. Добре, приемаме, че просто е станало. Но изниква един въпрос, който е елементарен и за който никой не е длъжен да се извинява: защо тази закономерност „просто е ставала“ веднъж в прехода между т.нар. общ прародител и рамапитека; защо е станала в еволюцията от рамапитека към австралопитека; после от автралопитека към следващото звено, после пак – към по-следващото, хомо еректус, покле отново към хомо сапиенс, към неандерталеца, а накрая и към съвременния човек? Много пъти досега (уж) сме имали такива закономерности и случайности. Днес обаче... те „просто не стават“, не се случват отново. И не важи само за еволюцията на човека, но и за еволюцията на всички видове от животинското царство. – И като стана дума за междинните звена между маймуната и човека – къде са те? Говорим за теория, според която еволюцията е била в течение на десетки милиони години. В земята трябваше да се намират не единични останки от тези тъй наречени звена, а трябваше да са хиляди, стотици хиляди, милиони останки. Десетки милиони години на еволюцията на видовете. Трябваше да се намират дори още повече преходни форми между всяко от отделните звена – освен ако не вярваме, че наистина преходът от рамапитек към австралопитек е ставала от днес за утре, после също от днес за утре от хомо еректус към хомо сапиенс и т.н. „Тези останки просто не са открити засега“ – казват. Колко удобно, можем да кажем ние! Ами къде са рамапитеците, австралопитеците и разните хомо еректуси в наши дни? Значи, маймуните, от които уж е тръгнала еволюцията на човека, са се запазили до днес. Запазил се е и крайният продукт на еволюцията – самият човек. Но някъде по пътя са се изгубили (изчезнали са, измрели са) всички междинни преходни форми. Оцеляват най-пригодните – твърди дарвиновата теория. Добре, но по тази логика всички преходни форми между маймуните и човека трябва да са по-пригодни от обикновените маймуни. Само фантазията на човека може да обясни как всички австралопитеци и хомо еректуси са станали хора и са измрели, а не се е съхранила поне малка група от предполагаемите ни предтеци. Да, самата биология и всички емпирични данни от наблюденията на природата показват, че дарвиновата теория не издържа на критика и рано или късно ще измре поголовно като своите въображаеми австралопитеци и хомо еректуси. И отново самата биология показва, че превръщането на един вид в друг не е възможно още самото начало. Еволюционната теория всъщност не започва с маймуните, а още с т. нар. първичен бульон – теоретично състояние на Земята, в което се зародили, някак от само себе си, първите форми на живот. От тях постепенно възникнали различните царства на живота. Само че биологията удобно забравя един от своите факти. Той е свързан с коагулацията на протеините, тоест умъртвяването на белтъците при висока температура. А ключова характеристика за първичния бульон е именно горещината. Изсипете съдържанието на едно сурово яйце в кипяща вода (или в нагорещен тиган) и ще видите нагледен пример за коагулация на белтъка. И сами ще разберете защо в първичния бульон, ако го приемем за факт, не са могли да живеят нещо повече от едноклетъчни организми. Не може да става и дума за еволюция към по-сложни форми на живот. И до днес такива прости организми оцеляват в първичните бульони, намиращи се в кратерите на активни вулкани. От тези прости организми няма да произлязат нито риби, нито маймуни, нито човеци. Колкото и да е несъстоятелна дарвиновата теория, тя постоянно се реанимира по чудни начини. Реален случай – учените отвличат мъж от някакво африканско племе, понеже имал антропологическите черти на липсващото звено в еволюцията. Държат го в клетка и го показват тук и там, разкарват го като мечка по панаирите... докато този клет човек, който е човек, а не маймуна, се самоубива. Биологията си има цял клон, изучаващ тъй наречения атавизъм – съвременни характеристики у някои отделни хора, които доказвали произхода на човека от маймуната. Например човеци с опашки. Това е чиста проба манипулация на невежата публика, тъй като „опашката“ (в кавички) всъщност е вродена деформация, известна като по-тежка форма на spina bifida, знаят се причините за това състояние и тези причини нямат нищо общо с проявление на маймунски особености. Аналогична манипулацията имаме и при тъй нар. хирсутизъм – под това се разбира засиленото окосмяване у някои индивиди – предимно в представителите на средиземноморските популации от бялата раса. Интересно как антропологията намира по-голяма близост на черната раса и дори на жълтата раса до маймуните, но този „атавизъм“ с окосмяването почти не се проявява сред черните човеци, почти тотално отсъства сред жълтите азиатски народи, а е локализиран предимно сред бялата раса и то до голяма степен на регионален принцип. Духовно-научното обяснение за хирсутизма ще бъде дадено в следващ епизод. Отново в предстоящ епизод ще разгледаме и отчаяните твърдения на дарвинистите, че еволюцията на видовете се доказвала даже в етапите на ембрионалното развитие на човека. Говорим за отчаяние, защото имаме точно това – отчаяние – упорити опити да се поддържа жива една теория, която се опровергава от самите факти на светската наука. Можем да дадем обяснения за стремежа на някои учени да опитват отново и отново да доказват недоказуемото. Едното обяснение е, че поддържането на тази конкретна теория е единственият начин да градят кариера. Грантовете и възможностите за публикуване на изследвания в определени журнали са гарантирани само ако се следва политически коректната линия на мисълта. От друга страна, имаме проблема с алтернативата. Ако трябва да отхвърлим дарвиновата теория, трябва да я заместим с нещо по-добро, по-достоверно, по-смислено. Както ще се разбере още от следващия епизод на тази нова поредица, теориите и твърденията на креационистите, на религиозните... никак не поощряват учените да се откажат от дарвиновата си илюзия. Донякъде даже дарвинизмът е за предпочитане. Защото, както ще се разбере от по-нататъшните епизоди, духовната наука, антропософията, признава еволюцията, но не в разгледания досега вид... признава също, че човекът е минал и през животинска степен на развитие... Само че това изобщо не е станало по начина, който ни представя светската материалистична наука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар