ДХАМАПАДА гл.9-14

Глава IX

ЗА ЗЛОТО

116

Ако човек бърза към доброто, той трябва да се пази от лоши помисли. Ако човек е муден в добрите си дела, умът му намира наслада в злото.

117

Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той не намира наслада в греха. Плодът на злото е страдание.

118

Нека човек никога не спира, ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.

119

Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане, тогава злодеят вижда

Зло.

120

Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но когато това стане, добрият вижда щас­тие.

121

Нека човек не мисли лекомислено за злото, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако госъбира малко по малко.

122

Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори акого събира малко по малко.

123

Нека човек страни от злите дела така, както търго­вецът с малко спътници и много богатство - от опасния път, а човекът, който обича живота - от отровата.

124

Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва от­рова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този/ който сам не вършизло.

125

Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно върху глупеца, който го е из­вършил, така както пясъкът, хвърлен срещу вятъра, се връща обратно.

126

Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето. Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат нирвана

127

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където човек би могъл да бъде освободен от бремето на извършеното зло.

128

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където смъртта да не може да победи смъртните.

            

Глава Х

ЗА НАКАЗАНИЕТО

129

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора се боят от смъртта. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

130

Всички хора треперят пред наказанието. Всички хора обичат живота. Помни, че и ти си като тях! Не убивай и не причинявай кръвопролитие!

131

Този, който в търсене на своето собствено щастие наказва или убива същества, които също жадуват щастие, няма да намери щастие след смъртта си.

132

Този, който в търсене на своето собствено щастие не наказва и не убива същества, които също жадуват щас­тие, ще намери щастие след смъртта си.

133

Не говори грубо на никого. Тези, към които се обръ­щаш грубо, ще ти отвърнат по същия начин. Гневната реч е болезнена - за ударите ще ти бъде отговорено с удари.

134

Ако, подобно на разбит метален гонг, не издаваш и звук, тогава си достигнал нирвана. Ти не знаеш що е разпра.

135

Подобно на пастира, който със своята тояга гони кравите си към обора, така старостта и смъртта гонят живота на хората.

136

Глупецът не осъзнава сторените от него злини. Но като горен от огън е злодеят от своите собствени постъпки.

137

Този, който причинява болка на невинни и кротки хора, бързо ще достигне до едно от следните десет със­тояния:

138

Ще го постигне мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение, или загуба на ума.

139

Или царска немилост, или ужасно обвинение, или загу­ба на близки, или разорение.

140

Или светкавица ще изпепели къщите му. А когато] тялото му бъде унищожено, глупецът ще отиде в ада.

141

Нито голота, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито постене или лежане на земята, нито посипване с прах, нито неподвижно седене могат да пречистят този смъртен, койтоне е превъзмогнал своите желания.

142

Ала този, който дори и облечен в красиви одежди, се упражнява да бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който не отправя укори към никое друго съ­щество, тойе истински брахмана*, аскет (самана)*, мо­нах (Бхикшу)

143

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат от смирение, че да не възрази срещу упрека така, както добре обучения кон - срещу камшика.

144

Бъди енергичен и жизнен, подобен на добре обучен кон, докоснат от камшика. Така чрез вяра, добродетел, енер­гия, съзерцание, вникване в закона, ти ще превъзмогнеш голяматаболка от упрека, безупречен в своето знание и поведение, и никога небрежен.

145

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себеси.

           

 

Глава ХI

ЗА СТАРОСТТА

146

Как има смях, как има радост, щом този свят е вечно в пламъци? Защо не потърсиш светлина, ти, който си обграден от тъмнина?

147

Погледни тази нагиздена буца, покрита с рани, съста­вена от части, болнава, изпълнена с множество мисли, която няма нито сила, нито власт!

148

Какво удоволствие има в това да гледаш тези бели кости, прилични на захвърлени през есента кратуни?

149

Това тяло е похабено, болно и слабо. Тази гнила купчина се разпада на части. Животът наистина завършва със смърт.

150

Когато от костите се изгради крепост, тя бива покрита с плът и кръв, и в нея обитават старост и смърт, гордост и измама.

151

Разкошните колесници на царете се развалят. Така и тялото се приближава към разруха. Но добродетелта на добрите хора никога не може да бъде погубена. Такива думи отправятдобрите към добрите.

152

Човекът, който е научил малко, старее подобно на вол - плътта му расте, но знанието му не се увеличава.

153-154

В търсене на строителя на този временен подслон ще трябва да премина през много раждания, защото досега не го намирам. И мъчително е всяко ново раждане. Ала сега, създателю на човешкото тяло, аз те открих. Ти няма да

Изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирва­на), умът едостигнал до потушаването на всички желания.

156

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисцип­лина и които не са спечелили богатство* в младостта си, умират като стари чапли в езеро без риба.

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисцип­лина и които не са спечелили богатство в младостта си, лежат подобно на строшени лъкове, които въздишат по миналото.

                     

Глава XII

ЗА"АЗ"-А

157

Ако човек държи на себе си, нека се наблюдава внима­телно. Мъдрецът трябва да бодърства през поне една от трите стражи на нощта.*

158

Нека всеки човек насочи първо себе си към това, кое­то е правилно и едва тогава да учи другите. Така мъдрецът няма да страда.

159

Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава, смирил самия себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно да смириш своя собствен

"аз".

160



"аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили.

161

Злото, извършено от нечий "аз", породено и отгледа­но от него, поразява глупеца така, както диамантът строшава скъпоценния камък.

162

Човекът, чиято злоба е безмерна, сам принизява себе си до степента, до която врагът му би искал да го принизи. Той прилича на пълзящото растение, което се увива около дървото.

163

Лоши и болезнени за нас дела се вършат лесно. Много трудно се бършат делата, които са полезни и добри.

164

Глупецът, който презира правилата на блажените (архатите), на избраните (ариите) на добродетелните и който следва лъжливо учение, носи плода на своята собст­вена гибел, подобно плодовете на тръстиката каттхака.*

165

"аз"-ът върши злото. "аз"-ът кара човека да страда.

"аз"-ът оставя злото неизвършено. "аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг.

166

Нека никой не забравя дълга си заради нечий друг дълг, колкото и важен да е той. Нека, след като вникне в своята собствена отговорност, човек бъде винаги внимателен към нея.

                  

Глава XIII

ЗА СВЕТА

167

Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай лъжливо учение! Не бъди приятел на света!

1в8

Пробуди себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта! Добродетелният е блажен както в този, така и в следващия свят.

169

Следвай закона на добродетелта, а не закона на греха! Добродетелният пребивава в блаженство както в този, така и в следващия свят.

170

Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж! Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.

171

Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

172

Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луна­та, освободена от облаци.

173

Човекът, чийто злини се изкупуват от добрини, огря­ва този свят подобно на луната, освободена от облаци.

174

Тъмен е този свят и малко* хора виждат в тъмнината му. Малко са тези, които отиват на небето, подобни на птици, избягали от мрежата.

175

Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара ивойнството му.

176

Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят, не съществува злина, която той да не може да избърши.

177

Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не възхваляват щедростта. Мъдрият човек се наслаждава на щедростта и чрез нея ставащ благословен в другия свят.

178

По-добра от властване над цялата земя, по-добра от] отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за първата стъпка в светостта.*

                

Глава XIV

ЗА БУДА

(Просветления)

179

Него, чието завоевание никога не е отнемано, него, в чието завоевание никой в този свят не навлиза, по каква пътека можете да победете него - просветления*, везде­същия, който ебез пътека?

180

Него, когото никакво желание със своите капани и отрови не може да от клони от правия път, почаква пъте­ка можете да поведете него - просветления, вездесъщия, който е безпътека?

181

Дори боговете завиждат на просветлените и потъ­налите в мисли, на тези, които са отдадени на съзерцание, на тези, които са мъдри и се наслаждават на спокойстви-ето науединението.

182

Трудно се постига зачатието на хората. Труден е животът на смъртните. Трудно е слушането на истинския закон. Трудно е раждането на просветление (достига­нето на състояние наБуда).

183

Да не вършиш никакъв грях, да вършиш добро и да пречистваш съзнанието си - това е учението на всички просветлени.

184

За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не еаскет (шрамана) този, който обижда други-

Те

185

Да не обвиняваш, да не удряш, да живееш сдържано според закона, да бъдеш умерен в храната си, да спиш и пребиваваш в уединение, да бъдеш отдаден на най-висши-те мисли - това е учението на просветлените.

186

Дори и дъжд от златни монети не удовлетворява страстите. Мъдрец е този, който знае, че страстите имат краткотраен вкус, че страстите причиняват болка.

187

Дори и в небесните наслади не намира удовлетворе­ние ученикът, който е напълно просветлен. За него радост носи единствено унищожението на всички желания.

188

Хората, гонени от страха, прибягват към много убежища - планини и гори, дъбрави и свещени дървета.

189

Но това не са безопасни убежища.това не са най-доб­рите убежища. Отишъл там, човек не е избавен от всички страдания.

Този, който намира убежище в Буда, закона (дхамма) и общината (сангха)*, този, който с ясно разбиране вижда четирите благородни истини*,

191

А те са страдание, източник на страданието, пре­махване на страданието и осмократен благороден път, който боди към прекратяване на страданието,

192

Това е безопасното убежище. Това е най-доброто убежище. Отишъл там, човек е избавен от всички страда-

Ния.

193

Буда не се намира лесно. Такъв човек не се ражда навсякъде. Където и да се роди подобен, мъдрец, родът преуспява.

194

Щастлива е появата на просветлените, щастливо е учението на истинския закон (дхам/иа), щастлив е мирът в общината (сангха), щастлива е отдадеността на тези, които пребивават в състояние на покой.

195-196

Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на достойните за нея, били те просветлени (буди), или техни ученици, победили войнст­вото на злините ипреминали реката на страданието. Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на намерилите избавление и на незнаещите що е страх.