четвъртък, 1 юни 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 11

На планетата работи план 5-та тръба демонично нашествие, пускане на духове през порталите в цял свят, чрез енергиини пробиви/посредством ХААРП/ в ЕМ поле на Земята/което предпазва от джиновете на Анта-рикша-лока/ портали за вкарване на бхутас са стадионите.

Когато затръби 6 тръба джиновете щели да се въплътят в материални форми!

Нагите от Била-сварга атакуват горният слой на Земните духове(бхутас)- Анта-рикша лока чрез ХААРП(HAARP).

Тропосферата е атакувана с chemtrails, това води до повишаване на дезинтеграцията и до глобално затопляне на климата...

"Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като "духовен стимулатор", по своему ускорява еволюцията на съзнанието".- Oрис

Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето

"Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето." - Екхарт Толе.

Докато ти си привързан към земното, за тебе благата вест няма да дойде.
Аттар

Днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система са под влияние на тежнението разширение звукът Д е останал символ за разширението.
Още в началото, при отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) превес има тежнението свиване — АД. То поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.
Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Долната вода, във физическото ядро.
Мощта на тежнението свиване е съразмерна на големината на ядрото.
Мощта на тежнението свиване намалява от ядрото към междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението свиване намалява от междузвездния вакуум към ядрото, съразмерно с намаляване на ядрото.
В Индия, тежнението свиване — АД се нарича Адха Рама — Адхарма.
Съответствие на тежнението свиване във физиката днес е силното взаимодействие, а в астрономията гравитацията. То е причината за синтеза.
Когато Втората противоположност започне да се връща към Първата и да се втича в нея, превес има тежнението разширение — ДА. То поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от централното ядро (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.
Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Горната вода, в междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението разширение е неограничена.
В Индия, тежнението разширение — ДА се нарича Дха Рама — Дхарма.
Съответствие на тежнението разширение във физиката днес е слабото взаимодействие. То е причина за разпада.
В древен Китай е останал друг начин за означаване на двете тежнения на двете противоположности Ин и Ян. Там те ползват имената от езика Бхаджа на местата където пребивават двете води защото целта на двете тежнения са тези две места — междузвездният вакуум и физическото ядро — ЕН и ИН. Появяват се от там и изчезват пак там.

За тежненията Лао Дзъ е написал:
Противоположностите в действие са Дао.
Слабостта и силата са функция на Дао.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.

https://chitanka.info/text/18253/10#textstart

Материалистичният реализъм е знание на триизмерния ум. На базата на опита в една единствена реалност - материалната - той не може да надскочи себе си и да види човешкото съзнание като многоизмерно, защото е ограничен от мисленето. Медитиращият ум обаче, който изключва мисленето, преживява себе си като многоизмерен; като съзнание, което включва в себе си и материята. Той преживява материята като илюзия, може да създава реалности и да ги променя. Тези способности на трансцедентиращия се ум го доближават до „божественото" съзнание и проявяват неговите качества на съ-творец.

"Когато Музикантът постигне ИСТИНАТА, той ще разбере,

че Музиката вече не е необходима..

Когато МОЛИТВАТА достигне до краен предел на Съвършенство

И тя не е необходима,

защото се превръща в ПОСТОЯННА БУДНОСТ."

Елеазар Хараш

лекции т.7 - ЧАСТ ОТ ТАЙНАТА НА ВАТАН, 13.11.1996

"Свирил Паганини на един концерт.

Казват му: „Може ли да свириш на три струни?“

Дал концерт на три струни.

Казват му: „Ами на две струни може ли да дадеш концерт?"

- Може. Дал концерт и на две струни.

– „Ами на една струна може ли да дадеш концерт?“ – Може.

– „Ами без струни?“ – И без струни може, но

не се явил на концерта. Може да се даде един концерт на една струна, но каква разлика има от един концерт на една струна, да вземаш всичките тонове на струната „сол“ например. Може да свириш, но все таки е по-хубаво да свириш на четири струни, отколкото на една.

Някои искат без струни, то е извън порядъка на нещата. Това няма никаква реалност.

Вие сега искате да ви обичат хората. Защо ще ви обичат, кажете ми? Хората ще ви обичат за вашия ум, хората ще ви обичат за вашето сърце, хората ще ви обичат за вашата воля, те ще ви обичат за онова, което съдържате в себе си. Вие сте ценен, че съдържате нещо.

Всеки човек носи нещо, което е ценно."

Учителят Петър Дънов

в края на беседата ОСНОВНИ ОТНОШЕНИЯ

Най-сигурният начин да се заблудят хората и да се увековечават техните предразсъдъци, това е да ги мамят от детството им. Но кои са учителите? Това са свещениците, които се интересуват от факта, че светът остава в гледните точки, които са полезни само за тях. Тези корумпирани преподаватели, невежи и пълни с предразсъдъци самите рядко са на нивото на образованото общество. Може ли тези жалки и закоравяли душата да преподават на учениците си с това, което те не знаят? Разбира се, не. От ръцете на тези нещастници и неспособни учители излизат само невежи и суеверни; възприелите уроците на учителите си, тези хора се оказват невежи за всичко това, което е важно за обществото. Пол-Анри Дитрих Холбах, "Разобличеното юде-християнство"

Ледовете в Антарктида се топят. Гигантите излизат от анабиоза… (ВИДЕО)

Древните магьосници са знаели, че хората „гледат", но не виждат; те не разбират, че светът, основан на страх, омраза, високомерие, глад, насилие е проекция но собствените им модели на мислене. Повечето хора се идентифицират с тялото си. Когато умът е под влияние на енергиите на объркване и болка той променя точката си на възприятие, „събирателната точка" и съответно обработва информацията в рамките на тези низши енергии, присъщи на дуалния свят.

Най-древният светоглед, звучи актуално и днес, като разкрива най-точно обусловения живот на човека. Социалните условности ограничават „нашето целокупно възприемане". И когато имаме възможност да променим възприятията си за условната реалност „ние се стъписваме". Нашата религиозна, академична, социална „закваска" си казва думата. Тя ни убеждава, в името на личната ни сигурност, „да се върнем обратно в стадото" или с други думи - да си върнем събирателната точка обратно на установената позиция за нормално, ежедневно съществуване".

Квантовите обекти, които се проявяват и като частици и като вълни, заедно с парадоксите на квантовото измерение, поставят пред традиционния материализъм въпроси, на които няма традиционен отговор. Както казва Амит Госвами реалността е „нито това нито онова". Квантовите изследвания преминават в метафизиката, в духовността, във философията. Философите навлизат в територията на квантова физика. Интердисциплинарният подход позволява да се разглежда знанието в неговата цялост, без високите зидове между отделните дисциплини, които скриват от погледа ни същността на Битието и неговата цялост.

Човекът от новото хилядолетие се опитва да преоткрие самия себе си - трансцеденталното си съзнание в материалното си тяло. Откритието на квантовите физици, че „обектът не съществува във време-пространството без съзнателен субект, който да го наблюдава", че „съзнанието е силата, която колапсира вълната на квантовия обект, съществуваща в потенция и я превръща в иманентна частица в света на проявлението" ни доближава до идеята за Сътворението, до Идеята, която сътворява материята. В традиционното ни разбиране за „обект" и „субект" съвременната физика преплита способността на човешкото съзнание да избира и да съпреживява своя избор.

В учението на толтеките например няма квантова физика. В практиката на сънуването обаче движещата сила също е съзнанието, което не само избира, но и създава реалности. Древните практики и най-съвременните опити във физиката ни водят към един и същи извод - съзнанието е първично; то избира вероятности за реализиране; то е саморазвиващо се, творящо, вечно.

Когато промени фокуса на възприятието си, ученикът престава да „вижда" светът само като материален. Въпросите „какво е реално" и „какво е фалшиво" намират отговорите не в ума, а в преживяването на многоизмерната човешка същност - тази, която религиите наричат „божествена". Толтеките, „слънчевите богочовеци", са усвоявали опита на духовните си учители и древното знание. Те са знаели, че ограниченият ни ум възприема само една - триизмерната, но вселената съществува чрез много реалности. Те създават свой път към „другата реалност", към многоизмерната вселена. Да не забравяме, че древните маи не смятат себе си за произлезли от маймуните. Техните прародители идват „от небето" и пътят към „другата" реалност е завръщане „у дома".

Като избираме да развиваме духовната част от себе си, избираме ново бъдеще. Ние пишем сценария на живота си. За това са нужни зрялост и отговорност - зрялост, за да прескочим бариерата на триизмерността и отговорност, за да поемем индивидуалната грижа за живота, който сътворяваме. Да се превърнем от жертви на обстоятелствата в същества, които хармонизират (подчиняват) обстоятелствата в името на Любовта и Справедливостта е достойна цел.

Древните магьосници, без да са гледали филма „Матрицата", са разпознавали определен контрол над човешкото съзнание. Негова цел е да се поддържат много ниско ниво на осъзнатост. Нагуалите знаели, че преди хилядолетия на планетата пристигат „летящи същества" (voladores), които започват да се хранят с определен вид енергия - човешката осъзнатост. Тя почти спира да се развива и затова ние виждаме това, за което умът ни е подготвен, а той е малко подготвен. Когато е престанал да се развива, той не възприема (не осъзнава, не вижда) други реалности. Поради липсата на достатъчна енергия за осъзнаване, останало е нашето его - нашият „кафез", в който се занимаваме с дребнавите си триизмерни проблеми.

Дон Хуан иронично сравнява живота на съвременните хора с „живот в кокошарник": „тези voladores постоянно ни ядат яйцата и перушината, даже ни стрижат или доят; точно както ние се отнасяме към своите опитомени животни в оборите и кокошарниците - дресираме ги, а тяхната природна свобода е в нашите ръце - ние сме ги социализирали... за свое удоволствие...Така се отнасяме и с майката-Земя: извличаме нефта, сечем горите, стреляме по дивите животните за удоволствие и с още по-голямо удоволствие ги ядем, изживявайки хищническа си роля като „повелители на природата" без да подозираме собственото си робство. (8, 118-119) Ако ние подчиняваме животните чрез тяхната физическа природа, нас са ни подчинили чрез нашата духовна природа. Забравили за духовната си природа, хората експлоатират не само природата и животните, но и своите събратя, превръщайки ги в роби. Това е наследството от тайната хилядолетна режисура зад завесата на социалния ни живот. Магьосниците, които „виждат" как voladores изяждат осъзнатостта на хората (под формата на яйце) изобразяват тази контролираща сила като орел. Строителите на пирамидите в древното селище Чичен Итца са ни оставили посланието си за еволюцията на човешкия ум. Когато хората не го развиват - умират и оставят череп и кости на земята. Когато ученикът тръгне по Пътя на воина, той развива космическата част от съзнанието си, свързва се със Силата на Намерението и „вижда" Орела. Практиката го е научила как да създаде сурогатен модел на съзнанието си и да измами Орела, който го чака на границата между двете реалности. Воинът му го дава и запазва блясъка на собствената си осъзнатост. С нея той преминава в другата реалност и става безсмъртен. Контролиращият човешката осъзнатост Орел е издълбан на няколко пирамиди и постройки в Чичен Итца. Посланието е оставено на камъка. Разбирането идва с осъзнаването.

Идеята, че има неизвестни режисьори на нашата реалност е уникална. Няма друг светоглед, който да надниква зад завесата на тази реалност и да изобличава кукловодите на човеците. В края на ХХ век, темата за манипулацията на хората става все по-актуална и предмет на изследване. Спорна или не, идеята за манипулираното ни съзнание започва да се осъзнава от все повече хора, които си задават въпроса за инертността и пасивността на масите, за безчувствието и арогантността на лидерите. Как да си обясним изгубването на духовността и висшите човешки ценности? В кой момент от нашата история ни е втълпено, че човешката природа не подлежи на промяна, че омразата и отмъщението, войните, жаждата за контрол и власт са „неизменна" характеристика на хомосапиенс? От опита на управляващата класа, в която преобладават хора жадни за власт, контрол и богатство?!

Ние обаче не сме управляващата класа. Ние сме по-достойни, по-човечни, по-състрадателни и затова имаме правото да не я харесваме.

Все повече хора от нас излизат от стадото, от манипулиращите идеи, че лидерите знаят какво правят. Все повече хора осъзнават, че промяната на света зависи не от лидерите, а от всички нас, които имаме право да изискваме справедливост и достоен живот.

Днес ние се връщаме към посланията на древните маи, които са знаели, че когато открием духовната си природа, ще променим физическата. Ще се освобождаваме постепенно от нейните недостатъци - от неовладяните страсти: гняв, алчност, ревност, омраза, отмъщение, високомерие. Опознавайки духовната си природа и възможностите й, ще се издигнем над егото си и ще се доближим до Висшия си Аз.

Древните магьосници са разкривали пред учениците си как да работят с тялото си. Като инструмент на опита, то функционира чрез съзнанието и чрез него опознаваме душата. „Всички способности, възможности и постижения на шаманизма, от най-простото до най изумителното, са в самото тяло на човека", казват нагуалите. Ние започваме да се преоткриваме като същности с най-висши духовни качества. „Воините не действат заради ползата, а заради духа". „Шаманството е пътешествие на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, след като се е спускал в ада. А от ада той донася трофеи. Един от тези негови трофеи е разбирането" За да може човек да получи достъп до тайнствата на шаманизма, духът трябва да се спусне над човека, който е проявил интерес към знанието. Човекът трябва да е достоен за този акт на обединение. Може би вече сме стъпили на Пътя на воина.

Науката започва да преоткрива взаимодействието на локалния ни ум с нелокалното съзнание на вселената. Всеки от нас носи частица от този вселенски разум и в този смисъл ние сме част от едно космическо семейство.

Новият герой на френската съпротива

Германците все още си спомнят френското гостоприемство по време на Втората световна война и само патриотите - антифашисти ги заразяват с венерически болести.

Сила, сила е онова от което се нуждаем толкова много в този живот, защото това което наричаме грях и мъка имат една единствена причина и тя е слабостта. Със слабостта идва невежеството, а с невежеството - нещастието

Парите не стуват, нито името; славата не струва, нито учеността. Животът струва; характерът, който разсича диамантени стени от трудности струва.

Свами Вивекананда

Изкуството, Науката и Религията са само три различни начина за изразяване на една единствена истина.

Свами Вивекананда

Анализът на Санкхя свършва със заключението за дуалността на съществованието, състоящо се от Природата и душите. Има безброй много души, които, понеже са прости (т.е. не са съставени от нещо, което може да бъде разложено), не могат да умрат и поради това трябва да са отделни от Природата. Природата сама по себе си се изменя и се проявява чрез всички тези феномени; душата, според Санкхя, е неактивна. Тя е проста по същността си, а Природата създава всички тези феномени и явления за освобождението на душата; освобождението се състои в осъзнаването на душата, че тя не е природата. В същото време виждаме, че Санкхя трябва да приеме вездесъщието на всяка душа. Душата е проста и неразложима и не може да бъде ограничена. Ограничението идва или с времето и пространството, или с причинността. Тъй като душата е изцяло извън тях, тя не може да има никакво ограничение. За да има ограничение, обектът трябва да се намира в пространството, което означава в тяло; а това което е тяло, трябва да бъде в Природата. Ако душата имаше форма, тогава тя би била тъждествена с Природата; затова душата е безформена, а за онова което е безформено, не може да се каже че съществува тук, там, или някъде другаде. То трябва да е вездесъщо (и да пребивава навсякъде). Философията на Санкхя не отива отвъд това.

Свами Вивекананда

Природата е абсолютна както душата, то тогава би имало два абсолюта и всички аргументи приложени към душата, за да покажат че тя е вездесъща, биха могли да бъдат приложени и към Природата. Тогава тя също би била отвъд времето, пространството и причинността, в резултат на което в проявлението не би имало промени. С това би дошла трудността от съществуването на два абсолюта, което е невъзможно. Какво е решението на ведантина? Неговият отговор е, точно както казват и поддръжниците на Санкхя, че тогава би било необходимо някакво съзнателно Същество като движеща сила, което кара ума да мисли и Природата да действа, защото Природата във всички нейни модификации, от грубата материя чак до Космическия Разум Махат, е изцяло несъзнателна. Това Същество, казва Ведантинът, което стои в основата на цялата вселена ние наричаме Бог и следователно тази вселена не е различна от Него. Самият Той е станал тази вселена. Той е не само инструменталната причина на вселената, но също така и материалната. Причината никога не е различна от следствието, следствието представлява само причината повторена в различна форма. Ние виждаме това всеки ден. И така, това Същество е причината за Природата. Всички форми и фази на Веданта, независимо дали са дуалистични, тези на монизма с качества или на чистия монизъм, на първо място заемат позицията, че Бог е не само инструменталната причина на вселената (т.е. Създателят), но също така и материалната (т.е. вселената е еволюирала от Бог) - че всичко което съществува е Той. Втората стъпка, която прави Веданта е, че всички души са също част от Бог, една искра от Безкрайния Огън. “Както от един огромен огън излитат милиони частици, така и от Онзи Древния са излезли всички тези души.” Дотук добре, но това все още не ни задоволява. Какво се има впредвид с част от Безкрайното? Безкрайното е неделимо; не може да съществуват части на Безкрайното. Абсолютът не може да бъде разделен. Тогава какво значат тези искри, излизащи от Него? Адвайтинът, или недуалистичния ведантин, решава проблема като твърди, че в действителност няма части; че всяка душа е не част от Безкрайното, а самия Безкраен Брахман. Ако е така, как може да има много? Както слънцето, което се отразява в милиони малки капчици вода, изглежда като милиони слънца - всяка капчица представлявайки една миниатюрна картина на неговата форма - така и всички тези души са само отражения на истинското. Те не са истинското “Аз”, което е Бога на тази вселена - единственото и неделимо Същество. И всички тези малки различни същества, хора, животни и така нататък, са само отражения, а не истински; те са просто илюзорни отражения на Бог в Природата. Има само едно Безкрайно Същество в тази вселена и То само изглежда като теб и мен; но тази привидност от различия е в крайна сметка просто една илюзия. Той не е бил разделен, а само изглежда такъв. Това привидно разграничение е причинено от факта, че гледаме на Него през мрежата на времето, пространството и причинността. Когато погледна Бог през мрежата на времето, пространството и причинността, аз Го виждам като материалния свят. Когато Го погледна от малко по-високо равнище, и все пак през същата тази мрежа, аз Го виждам като животно, от малко по-високо – като човек, от още по-високо – като бог - и все пак Той е Единственото Безкрайно Същество на вселената, което сме и ние. Аз съм Това и ти си Това. Не част от Него, а цялото.

Един съвършен човек е много по-извисен от нашите понятия и разбирания. В него окръжността става пълна; субектът и обектът стават едно. От него всички заблуди са си заминали и на тяхно място е дошла реализацията, че той винаги е бил това съвършено Същество. Как тогава е започнало това робство? Как е било възможно за съвършеното Същество да дегенерира в несъвършено? Как е било възможно свободният да стане обвързан? Адвайтинът казва, че той никога не е бил обвързан, а е бил винаги свободен. Различни облаци с различни цветове се появяват в небето. Те остават там за момент и след това отминават. Но небето си е същото вечно и синьо небе, което се простира над земята завинаги. Небето никога не се изменя. Така и вие сте винаги съвършени, вечно-съвършени. Нищо никога не променя вашата природа, нито някога ще го направи. Всички тези идеи като аз съм несъвършен, аз съм мъж или жена или грешник, или аз съм ума, аз имам мисъл, аз мисля – всички те са халюцинации; ти никога не мислиш, никога не си имал тяло; ти никога не си бил несъвършен. Ти си блажения Бог на тази вселена, единствения и Всемогъщ владетел на всичко, което е и което някога ще бъде, единствения могъщ господар на тези слънца, луни, звезди, земи, планети и всички малки частици в нашата вселена. Чрез теб слънцето свети и звездите сипят своя блясък, а земята става красива. Чрез твоето блаженство те всички обичат и са привлечени един към друг. Ти си във всичко и ти си всичко. Кого да избягваш и кого да търсиш? Ти си всичко във всичко. Когато това познание дойде, заблудата мигновено изчезва.

Свами Вивекананда

Изглежда, съм у дома, и изглежда като у дома, но всяка нощ, когато поглеждам нагоре, знам, че аз определено не съм у дома.

Страданието не ви държи ~ Вие държите страдание ⊰❁⊱ Буда

В ХОЛОГРАМАТА ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

Мирът идва отвътре .... Не го търси отвън

Целия свят крещи ....

Как може в този шум да те чуе Бог ?!

Върни се в Себе си душо , там крещи там се весели ....там няма страдание , защото там е Любовта на истината !

Време....какво е това ?

Място ....къде е това ?

Възможност ?! Тук и сега !

● РАЗБЕРЕШ ЛИ СЕБЕ СИ , ЩЕ РАЗБЕРЕШ И ВСЕЛЕНАТА ●

" Гробарят на вашите илюзии "

https://quantrimang.com/

Различна настройка - Различен живот

За да хване определена станция, радиоапаратът е необходимо да бъде настроен на нейната честота. По същия начин, за да преживеем определена реалност, е необходимо да резонираме на нейната честота. В противен случай, колкото и да се стараем, просто нямаме достъп до идеите, емоциите и действията, които биха могли да я разкрият.

Всичко е въпрос на настройка.

Справедливост без любов прави човека жесток.

Отговорностите без любов правят човека безцеремонен.

Задълженията без любов правят човека раздразнителен.

Истина без любов прави човека критик.

Възпитанието без любов прави човека двуличен.

Умът без любов прави човека хитър.

Приветливост без любов прави човека лицемерен.

Компетентност без любов прави човека неотстъпчив.

Властта без любов прави човека насилник.

Честта без любов прави човека високомерен.

Богатството без любов прави човека алчен.

Вярата без любов прави човека фанатик.

Късмет без любов прави човека празен.

Елчин Сафарли

"Поне две трети от страданието в света е плод на човешката глупост, безумно поведение и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически доктрини, на които хората робуват и с които приспиват собствения си разсъдък."

Алдус Хъксли

БИТКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО Е БИТКА МЕЖДУ МРАКА НА ПЪРВИЧНОСТТА В ЧОВЕКА И СВЕТЛИНАТА НА ОСЪЗНАТОСТТА,...
... КОЯТО (ПО ПЪТЯ НА СЕБЕОСЪЗНАВАНЕТО) ИЗТРИВА СЕНКИТЕ И ТРАНСФОРМИРА ЛИЧНОСТТА В БОЖЕСТВЕН ОГЪН.

Най-голямото чудо е това: "Тази тишина и необятност, която дава възможност на вселената да бъде не само там в пространството ...но също така и вътре във вас." ~ Екхарт Толе .. *

"Всички демони на ада живеят в човека и умират заедно с него."

Шри Рама

Има един океан в долната част на всяка материална вселена - долната вода. Огромния по форма Вишну опира върху Sesha Naga, разширяване на Себе Си. Съпругата му Лакшими, също е част от Него, масажирайки нозете Му. От Вишну (добротата) идва Брахма, който започва създаването (със страст) в рамките на вселената. Всяка вселена също има и Шива, част от Вишну комбиниран с материята (невежество), което позволява на тези, които живеят в този режим, да се покланят на Бог. OM, звукът на раковината на Вишну, е показан чрез форма Шеша Нага.

Вишну, първото Божество на индийската Троица: Господ отговорника за всички вселени почива / седнал и се поддържа от Господ Ананта-Sesha (който контролира универсалните закони, като например имитация на гравитация).