Прана и прана-яма

Прана и пранаяма

Пранаяма е точна наука. Тя е четвъртата част (анга) на Ащанга йога. "Тасмин сати шваса-праш-васайоргативичедах пранаямах" -"Регулирането на дишането или контролът върху праната - това е спирането на вдишването и издиш­ването, което идва след достига­нето на стабилност в позата, асана". Това е определението за пра­наяма в Йога-сутрите на Патанджали, гл.ІІ-49.

"Шваса" е вдишването, "прашваса" - издишването. Дишането е външната проява на праната. То, като електричеството, е груба пра­на. То е стхула, грубо. Праната е сукшма, фина. Чрез контрол върху дишането можем да контролираме фината прана отвътре. Контро­лът върху праната означава конт­рол върху ума. Умът не може да действа без помощта на праната. Нейните вибрации създават мис­лите в него. Праната е тази, която го задвижва. Сукшма - психическата прана - е най-тясно свързана с ума. Дишането представлява важният маховик на двигателя. Ако машинистът спре маховика, всички други колела спират. Така и другите органи спират да действат, когато йоги спре да диша.

Праната остава във фино, неподвижно, непроявено и недиференцирано състояние по време на космичната пралая4. Когато вибраци­ите започнат, прана се раздвижва и въздейства върху акаша, като съз­дава различните форми. Макрокосмосът (Брахмананда) и микрокосмосът (Пинданда) са съчетания от прана (енергия) и акаша (материя).

Онова, което задвижва парния локомотив на влака и парахода, чрез което самолетите летят, онова, което задвижва диханието в дробовете, което е самия живот на това дихание, е праната. Сега вяр­вам, че разбирате какво значи пра­на, макар може би в началото да сте имали само бегла представа за това.

Чрез контрол върху дишането можете добре да контролирате всички най-различни движения в тя­лото и нервните пътища, премина­ващи през него. Чрез контрол върху дишането, т.е. върху праната, мо­жете лесно и бързо да контролира­те и развивате тялото, ума и ду­шата. Чрез прана можете да конт­ролирате обстоятелствата и характера си и съзнателно да съгла­сувате своя личен живот с космичния живот.

Дишането, насочвано от мисъл­та, под контрола на волята, е животворна, обновяваща сила, която съзнателно можете да използвате за саморазвитие, за лечение на мно­го нелечими болести в себе си, за лекуване на другите и за различни полезни цели.

Това е непосредствено във възможностите ви. Използвайте го ра­зумно. Йогите от древността са използвали прана по различни начи­ни. И вие можете да сторите това, ако практикувате пранаяма по оп­ределени системи от дихателни упражнения. Вие вдишвате прана, а не атмосферен въздух. Вдишайте бав­но, спокойно и съсредоточено. Задръжте дотолкова, доколкото ви е удобно. След това издишайте бав­но. На никой етап от пранаяма не бива да има напрежение. Осъзнай­те тайнствените вътрешни жиз­нени сили, Които лежат в основата на дишането. Станете йоги и из­лъчвайте радост, светлина и сила навсякъде около себе си.

Пранавадините - хата йогите - смятат, че прана татва е по-висша от манас татва - принципа на ума. Според тях прана присъства дори когато по време на сън умът отсъства. Затова прана се смята за по-жизненоважна от ума. Ако разгледате притчите в Каушитаки и Чандогя Упанишадите, Когато всичките индрии5, умът и праната спорят за това кой е най-висш, ще видите, че всички смятат праната за най-важна. Прана е най-стара, тъй като тя започва да функционира още от мига на зачеването на детето. А органите на слуха и пр. започват да работят едва когато за тях се създадат необходимите убежища. В Упанишадите прана сенарича джиеща и среща (най-стара и най-добра). Чрез вибрациите на психическата прана се поддържа живота на ума, санкалпа или мисле­нето, чрез нея се създават мисли­те. Вие виждате, чувате, говори­те, усещате, мислите, чувствате, желаете, знаете и пр. с помощта на прана и затова шрутите заявяват: "Прана е Брахман."

Седалището на прана

Седалището на прана е сърце­то. Въпреки че антахкарана6 е ед­на, според различните функции, ко­ито изпълнява, тя приема четири форми: манас7, будхи8, чита9 и ахамкара10. По същия начин, въпреки че прана е една, според различните си функции тя приема пет форми: пра­на, апана, самана, удана и вияна. Това се нарича врити бхеда. Основ­ната прана се нарича мукхя прана. Праната, обединена с ахамкара, обитава в сърцето. От петте, пра­на и апана са главните, действащи елементи.



Седалището на прана е сърце­то, на апана - ануса, на самана -пъпа, на удана - гърлото, а вияна прониква във всичко. Тя се движи из цялото тяло.


ВИДОВЕ ПРАНА И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИИ

Нага, курма, крикара, девадата и дхананджая са петте подвида прана.
Функцията на прана е дишане, апана извършва изхвърлянето, самана - смилането, удана - гълтането. Тя приспива джива и отделя астралното тяло от физическото в мига на смъртта. Вияна извършва кръвообращението.
Нага извършва оригването и кихането. Курма - отварянето на очите. Крикара причинява глада и жаждата. Девадата - прозяването. Дхананджая причинява разпадането на тялото след смъртта. Когато и да умре един човек, той никога не се ражда отново, ако диханието му излезе от главата, след като пробие Брахмарандхра.

Цветът на праната

Смята се, че праната е с цвета на кръвта, на бисер или на корал. Апана, която е по средата, е с цвят на индрагора (бяло или червено насекомо). Самана е между цвета на чисто мляко и кристал, или има мазен и лъскав цвят, т.е. нещо между прана и апана. Удана на цвят е като апандура (белезникава), а вияна е виолетова (или с цвета на светлина).

Дължина на въздушните потоци

Тялото на ваю е 96 пръста (210 см) по стандарт. Обикновената дължина на въздушния поток при издишване е 12 пръста (23.5 см). При пеене дължината му става 16 пръста (30.5 см), при ядене - до 20 пръста (39 см), при спане - 30 пръста(58.5 см), при полов акт - 36 пръста (70 см), а при физически упражнения е много повече. При намаляване естествената дължина на издишаните въздушни потоци (от 23.5 см), животът се удължава, а при увеличаване на потока продължителността на живота намалява.

Центриране на праната

По време на сандхя (изгрев и залез) вдишайте прана отвън, изпълнете стомаха с нея, центрирайте я в ума, в центъра на пъпа, във върха на носа и в пръстите на краката. Така йоги се освобождава от всяка болест и умора. Чрез центриране на праната във върха на носа той достига господство над елементите на въздуха; в центъра на пъпа - разрушава всички болести; в пръстите на краката - тялото му олекотява. Онзи, който пие въздух чрез езика си, разрушава умората, жаждата и много други болести. За три месеца благата Сарасвати (богинята на речта) ще дойде в речта на онзи, който пие въздух с устата си по време на двете сандхи и в последните два часа на нощта, т.е. той ще стане красноречив и учен. За шест месеца той ще се освободи от всякакви болести. Като издърпва въздуха в основата на езика, мъдрецът пие нектар и се радва на всякакво благоденствие.

Дробовете

Тук му е мястото да кажем няколко думи за белите дробове и тяхната функция. Дихателните органи се състоят от два бели дроба, по един от всяка страна на гърдите, и от дихателни пътища, които водят към тях. Те се намират в горната част на гръдния кош. Белите дробове са разделени един от друг чрез сърцето, по-големите кръвоносни съдове и по-големите дихателни пътища. Те са гъбести, порьозни, а тъканта им е много еластична. Съдържат безброй много торбички, изпълнени с въздух. След аутопсия, когато се сложат в леген с вода, те плуват. Покрити са с фина серозна мембрана, наречена плевра, която съдържа серозна течност, за да предотврати триенето им по време на дишане. Едната страна на плеврата е плътно прилепнала към дробовете. Другата е прикрепена към вътрешната стена на гърдите. Чрез тази мембрана дробовете са фиксирани към гърдите. Десният бял дроб се състои от три дяла, левият - от два. Всеки дроб има връх и основа. Основата е обърната към диафрагмата - мускулната преграда между гръдния кош и корема. Върхът е разположен по-нагоре, към основата на врата. При пневмония се възпалява именно основата. Върховете на белите дробове, ако не получават достатъчно количество кислород, се засягат от туберкулоза. Това може да бъде избягнато чрез практикуването на капалабати и бастрика и упражнения за дълбоко дишане. Онзи, който практикува пранаяма, ще има мощен, сладък, мелодичен глас.
Проводната част се състои от носната кухина, фарингса (гърлото), ларингса (гръкляна), който има две гласни струни, трахеята (дихателната тръба), десния и левия бронх и по-малките бронхиални тръби. Когато дишаме, изтегляме въздуха през носа, и след като той премине през гърлото и гръкляна, отива в трахеята, оттам в десния и левия бронхи, които от своя страна имат безброй подразделения, наречени бронхиоли, завършващи в миниатюрните въздушни торбички на дробовете, които са милиони. Тези въздушни торбички на дробовете, ако бъдат разпрострени на равна повърхност, ще покрият площ от 1 400 000 кв. фута.
Въздухът се всмуква в дробовете чрез движението на диафрагмата. Когато тя се разширява, обемът на гърдите и дробовете се увеличава и външният въздух нахлува в така създадения вакуум.
Чрез гласните струни, разположени в гръкляна, се създава звукът. Гръклянът е нещо като звукова кутия. Когато гласните струни се напрегнат твърде много, като при пеене или непрекъснати беседи, гласът става дрезгав. При жените тези струни са по-къси. Затова те имат сладък и мелодичен глас. Броят на дишанията за минута е 16. При пневмония те стават 60, 70, 80. При астмата бронхиалните тръби се свиват в спазми. Оттам се появяват трудностите в дишането. Пранаяма отстранява спазмите или свиванията на бронхиалните тръби. Малко мембранозно плоско капаче покрива горната повърхност на гръкляна. То се нарича епиглотис. То предотвратява влизането на частици от храна или вода в дихателните пътища, т.е. действа като предпазна клапа. Ако храна или вода влезе в дихателните пътища, човек започва да кашля и частицата се изхвърля.
Дробовете пречистват кръвта. Тя тръгва по пътя си по артериите яркочервена и богато снабдена с животворни качества и елементи, и се връща по вените слаба, синя от отпадъчните материали. Артериите са съдовете, носещи чиста окислена кръв от сърцето към различните части на тялото. Вените са съдовете, които връщат нечистата кръв от различните части на тялото. Дясната страна на сърцето съдържа нечиста венозна кръв. От дясната страна на сърцето тази кръв отива в дробовете, за да се пречисти. Там тя се разпределя между милионите миниатюрни изпълнени с въздух торбички. Когато човек вдиша въздух, кислородът от въздуха влиза в контакт с нечистата кръв през тънките стени на подобните на косъм кръвоносни съдове на дробовете, наречени белодробни капиляри. Стените на тези капиляри са много тънки, като муселин или сито. Кръвта се процежда през тях. Кислородът прониква през стените на тези тънки капиляри. Когато влезе в контакт с тъканите, става нещо като горене.
Кръвта поема кислорода и освобождава въглероден двуокис, създаден от отпадъчните продукти и отровните вещества, събрали се в кръвта от всички части на системата. Пречистената кръв се носи от четирите белодробни вени към лявото сърдечно ухо и оттам към лявата камера. От камерата тя се изпомпва в най-голямата артерия, аортата. От аортата преминава в различните артерии. Преценено е, че за един ден 18 300 л кръв преминават през капилярите на белите дробове за пречистване.
От артериите чистата кръв влиза в тънките капиляри. Оттам лимфата от кръвта се процежда, къпе и храни тъканите на тялото. В тъканите става тъканно дишане. Тъканите поемат кислород и освобождават въглероден двуокис. Тези замърсявания се носят от вените в дясната страна на сърцето.
Кой е създателят на тази фина струтура? Чувствате ли зад това невидимата ръка на Бога? Структурата на това тяло без съмнение говори за Неговото всемогъщество. Вътрешният обитател на нашите сърца наблюдава работата на вътрешната фабрика като драща. Без неговото присъствие сърцето не може да помпа кръв в артериите. Дробовете не могат да пречистват кръвта. Молете се. Тихо Го почетете. Помнете Го винаги. Чувствайте Неговото присъствие във всички клетки на тялото.

Ида и пингала

От двете страни на гръбначния стълб има два нервни потока. Левият се нарича ида, десният - пингала. Това са нади. Някои ги смятат за десния и левия симпатикови нерви, но това са фини проводници, които носят прана. В ида се движи Луната, в пингала - Слънцето. Ида е охлаждаща. Пингала сгорещява. Ида тече през лявата ноздра, пингала - през дясната. Дишането върви един час през дясната ноздра и след това един час през лявата. Когато диханието върви през ида и пингала, човек е ангажиран в светски дела. Когато е отворена сушумна, той умира за света и влиза в самадхи. Йоги най-добре разбира докъде е стигнал, като види дали прана върви през сушумна нади, известна и като централната Брахма нади. Отляво на сушумна е разположена ида, а отдясно е пингала. Луната е тамастична по природа, а слънцето е раджастично. Оотровата идва от слънцето, нектарът - от луната. Ида и пингала показват времето. Сушумна е унищожителят на времето.

Сушумна

Сушумна е най-важната от всички нади. Тя поддържа вселената и пътя на вселената и пътя на спасението. Тръгвайки от гърба на ануса, по гръбначния стълб тя достига до Брахмарандхра в главата. Тя е неосезаема и невидима. Истинската работа на йоги започва тогава, когато сушумна се отвори. Сушумна върви по центъра на гръбначния стълб. Над половите органи и под пъпа е канда, който има формата на птиче яйце. Оттам излизат всичките 72 000 нади. От тях са 72 са по-известните. От тях главните са десет, и те именно носят различните видове прана. Тези десет главни нади са ида, пингала, сушумна, гандхари, гастиджива, пуша, юсасвини, аламбуша, кухух и санкини. Йогите трябва да познават надите и чакрите. Казва се, че ида, пингала и сушумна носят прана и техните божества са Луната, Слънцето и Агни. Когато прана се задвижи в сушумна, седнете за медитация. Ще изпаднете в дълбока дхияна. Ако навитата енергия кундалини тръгне нагоре по сушумна от чакра към чакра, йоги достига до различни опитности, сили и ананда.

Кундалини
Кундалини е силата на змията или спящата шакти, навита три и половина пъти, с лице надолу, в Муладхара чакра в основата на гръбнака. Без нейното събуждане самадхи не е възможно. Практикуването на кумбака пранаяма води до горещина, от която кундалини се събужда и тръгва нагоре по сушумна. Практикуващият има различни видения. След това кундалини преминава през шестте чакри и в крайна сметка се обединява с бог Шива, седнал в Сахасрара - хилядолистния лотос - на върха на главата. Достига се нирвикалпа самадхи и йоги постига освобождение и всичките божествени айсварии. Човек трябва да практикува контрол на дишането с концентрация на ума. Събудената кундалини, която достига Манипура чакра, може да слезе отново в Муладхара. Тогава отново с усилие трябва да бъде издигната. Човек трябва абсолютно да се освободи от желания и да бъде изпълнен с вайрагя (безстрастие), преди да се опита да събуди кундалини. Тя е като нишка, и е блестяща. Когато се събуди, съска като змия, ударена с пръчка, и влиза в отвора на сушумна. Когато преминава от чакра към чакра, умът се отваря пласт след пласт и йоги добива различни сидхи (психически сили).
Чакри

Чакрите са центрове на духовна енергия. Те имат съответствия във физическото тяло, в нервните плексуси, но не могат да бъдат видяни с очите. Само ясновидец може да ги види с духовните си очи. Има шест важни чакри. Те са: муладхара (с 4 листа) - при ануса, свадхищана (с 6 листа) - при половите органи, манипура (с 10 листа) - при пъпа, анахата (12 листа) - при сърцето, вишудха (16 листа) - при гърлото и аджна (2 листа) в междувеждието. Седмата чакра, известна като сахасрара, има 1000 листа. Тя се намира на върха на главата. Кръстният плексус съответства на муладхара, простатният - на свадхищана, слънчевия сплит - на манипура, кардиалния плексус - на анахата, ларингиалния - на вишудха и кавернозния - на аджна.

Нади
Надите са проводници от астрална материя, през които минават праничните токове. Те могат да се видят само с астралните очи. Те не са нерви. На брой са 72000. Важните са ида, сушумна и пингала. Сушумна е най-важната от всички.

Пречистване на надите
Казва се, че пранаяма е съюзът между прана и апана. Тя е три вида: издишване, вдишване и задържане. За правилното изпълнение на пранаяма те се свързват със санскритската азбука. В падмасана (поза лотос) практикуващият трябва да медитира, че на върха на носа му е Деви Гаятри, червенокожо момиче, заобиколено от безброй лунни лъчи, възседнало лебед, с жезъл в ръка. То е видимият символ на буквата А. Видимият символ на буквата U е Савини, млада бяла жена с диск в ръка, възседнала орел (Гаруда). Видимият символ на буквата М е Сарасвати, възрастна мургава жена, яздеща бик, с тризъбец в ръка. Той трябва да медитира, че единствената буква, върховната светлина - Пранава ОМ, е източник на тези букви. Като изтегля въздуха през ида (лявата ноздра) за интервал от 16 матри, той трябва да медитира върху буквата А; задържайки вдишания въздух за 64 матри, да медитира върху буквата U; след това да издиша за 32 матри, медитирайки върху буквата М. Той трябва да практикува по посочения ред отново и отново.
Когато постигне устойчивост в позата и абсолютен самоконтрол, йоги трябва, за да изчисти замърсяванията по сушумна, да седне в падмасана, и като вдиша въздух през лявата ноздра, да го задържи колкото е възможно по-дълго и след това да издиша през дясната. След това, като вдиша отново през дясната и задържи, да издиша през лявата, така че се вдишва през същата ноздра, през която е издишано. У онези, които практикуват според тези правила през лявата и дясната ноздри, надите се пречистват за три месеца. Йоги трябва да практикува прекъсване на дишането при изгрев, по обед, при залез и в полунощ, бавно, 80 пъти дневно, за 4 седмици. В началната фаза има потене, в средната се получава треперене на тялото, а в последната - левитация във въздуха. Тези неща са резултат от задържането на дишането в падмасана. Когато се получи пот, практикуващият трябва добре да изтрие тялото си. Чрез това то става здраво и леко. В ранния етап на практиката добра храна е млякото и ги. Като се придържа към това правило, човек става постоянен в практиката си и не усеща таапа (горене) по тялото. Както лъвовете,слоновете и тигрите постепенно се опитомяват, така и дишането, когато се контролира строго, се овладява.
Резултатът от практикуването на пранаяма е пречистване на надите, оживяване на гастричния огън, ясно чуване на духовни звуци и добро здраве. Когато, благодарение на редовната пранаяма, нервните центрове се пречистят, въздухът лесно преминава нагооре към устата на сушумна, която е в средата. Чрез свиване на мускулите на врата и на този по-долу, т.е. апана, праната влиза в сушумна, която е в средата, от западната нади. Сушумна нади е между ида и пингала. Праната, кооято обикновено се редува между ида и пингала, се задържа чрез дълга кумбака; след това заедно с душата, нейния придружител, тя ще влезе в сушумна - централната нади, на едно от три места, където намери място за влизане при такова задържане, и в пъпа, през сарасвати нади от запад. След такова влизане йоги умира за света, изпадайки в състоянието, известно като самадхи. Като изтегля нагоре апана и натиска надолу от гърлото прана, йоги се освобождава от старостта и става 16-годишен младеж. Чрез практикуването на пранаяма се изкореняват хроничните болести, с които се борят алопатичните, хомеопатичните, аюрведичните и унани лекарите.

СВАМИ ШИВАНАНДА ПРАНАЯМА

І.Хата Йога – контрол върху дишането и телесните функции;
ІІ.Лая Йога – контрол върху волята и съзнанието:
1.Бхакти (Bhakti) Йога – контрол върху енергията на божествената любов;
2.Шакти (Shakti) Йога – контрол върху енергиите на природата;
3.Мантра (Mantra) Йога – контрол върху звуците;
4.Янтра (Yantra) Йога – контрол върху геометричните форми;
III.Дхиана (Dhyana) Йога – контрол върху разума;
IV.Раджа (Raja) Йога – контрол върху енергията свързана с противоположностите:
1.Джнана (Jnana) Йога – контрол върху мисълта;
2.Карма (Karma) Йога – контрол върху действието;
3.Кундалини (Kundalini) Йога – контрол върху психичните енергии;
4.Самадхи Йога – контрол върху екстаза.