"Няма огън, подобен на страстта. Няма губещо хвърляне, подобно на омразата. Няма болка, подобна на това тяло. Няма щастие, по-голямо от спокойствието."
Буда "Дхамапада"
"Както за вълната не е нужно да тръгне да търси вода, така и ние няма нужда да търсим нирвана или Бог. Можем да се наслаждаваме на нирвана тук и сега. Както вълната може да пребивава във водата, така и ние можем да пребиваваме в Бог тук и сега. С внимание и концентрация сме в състояние да се докоснем до истинската си природа, където няма раждане и смърт, битие и небитие."
Тич Нат Хан
Веднъж сънувах, че съм пеперуда, летяща в небесата. Когато се събудих, се зачудих дали съм човек, който е сънувал, че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува, че е човек?
Джуанг Дзъ
Само този,
който разсъблечен е от любовта
свободен е
от недостатък и желание.
Руми
Отвъд този свят има друг,
който няма граници.
Руми
Човекът като морска птица
е произлязъл от океана на душата.
Земята не е
последно място за почивка
за птицата родена от морето.
Руми
Макар и в земна форма, твоята същност е чисто Съзнание. Ти си пазачът безстрашен на божествената светлина. Ела, върни се при корена на корена на своето Аз.
Руми
Тялото, сетивните органи, умът и егото — всички те само изглеждат като аза. Тази обусловеност е породена от трите фактора на пространството, времето и причинността. Способността на ума да прониква в по-дълбоките нива на живота зависи от това дали той е свободен от тези ограничения. Пречистването или освобождението бива постигнато чрез разсъждението. Личностното и безличностното, видени чрез правилно разсъждение, премахват всички обуславяния и ограничения и тогава за човек всичко се превръща в единната Космическа енергия.
Цялата природа е материя — независимо дали в груба или във фина форма. Вътрешната същност на човека е всеобхватна и фина. Вътрешната природа на проявения свят е позната на биосферното, физическото, ноосферното (сферата на човешката мисъл) ниво и т.н. Махат или Космическата Личност е причината за съществуването на безбройните същества и творението; Безкрайността, Чистото съзнание е отвъд всяка множественост на творението. Тя е чистото състояние на битието.
Океанът на съзнанието е онова, което се нарича Космически ум. Физическите енергии във външната вселена и духовните енергии в човека представляват една и съща енергия. Ние трябва да излезем отвъд сетивното ниво, за да се гмурнем дълбоко в Океана на съзнанието. Медитацията е най-добрият метод за това.
Кали Кallah изглежда черна на тези, които не я познават, но на тези, които я обичат и които са близо до нея, белия блясък на образът й е като звездното небе
Kalimath е мястото, където Кали победила демона Рактавиджа
Много, много отдавна, още когато боговете ходели сред хората по земята, се появил демонът Рактавиджа, който притежавал странната способност да създава себеподобни от капките кръв, които падали по земята от него, когато някой го наранявал. Боговете дълго време не могли да се справят с този демон и повикали на помощ богинята - войн Дурга. В гнева си тя се превърнала в Кали и започнала да поглъща капките кръв, които падали от телата на създадените от Рактавиджа негови подобия, а след това ги убивала.
Така демонът бил унищожен. Въодушевена от своята победа, богинята започнала да танцува по бойното поле и да преследва останалите живи демони, застрашавайки да разруши с гнева и неудържимата си сила цялата Вселена. Нито един от боговете не можел да я спре, освен Шива. Той легнал на пътя пред Кали, а тя, заслепена от ярост, не го видяла и стъпила върху него. Когато осъзнала какво е направила, срамът и ужасът от възможността да го е наранила или да е отнела живота му, изпълнили душата й тя застинала, надвесена над него. Това станало символ на надмогването на духовното над материалното, на сътворяващата енергия, даваща живот на иначе мъртвото материално тяло. Постепенно гнева на богинята утихнал и тя възвърнала предишния си вид.
За битката между Кали и Рактавиджа съществува и друга легенда, според която двама демони Шумбха и Нишумха измолили от Брахма да направи така, че да загубят живота си само от ръката на жена. С времето, те станали силни и отнели царството на боговете. Това накарало небесните обитатели да отидат на Кайлаш и да помолят съпругата на Шива - Парвати да им помогне. След като ги изслушала, богинята се ядосала и създала богинята Амбика, която имала осем ръце и във всяка една от тях държала по едно оръжие. Тя заживяла в гората и причинявала доста неприятности на демоните, които изпратили своя вестител Сугрив да провери коя е тази жена, която причинява толкова главоболия на асурите.
Сугрив се срещнал с Амбика и бил поразен от нейната красота. Той предал посланието на Шумбха и Нишумха, които канели богинята да отиде при тях и да се омъжи за един от двамата. На това послание Амбика отвърнала: „Кажи на господарите си, че ще принадлежа само на онзи, който притежава сила, равна с моята и може да ме победи в битка.“. Като разбрали какво била казала на Сугрив богинята, двамата асури не могли да възпрат яда си и изпратили друг демон - Дхоомралочан да я доведе насила при тях. Той не изпълнил мисията си, защото бил унищожен от погледа и вика на Амбика. След него двамата владетели-асури Чанда и Мунда се опитали да победят богинята, но тя създала от огън нова богиня – страшната Кали, която разбила голямата армия на демоните, обезглавила Чанда и Мунда и занесла главите им на Амбика. След тази победа Кали започнала да се нарича Чамунда Деви. Шумбха и Нишумха не могли да се примирят с победата на Кали и изпратили нова, още по-голяма армия срещу боговете, предвождана от Рактавиджа. Узнавайки за това, небесните обитатели съставили своя армия, в която се включили воините на Шива, Картикея и Индра.
Битката била тежка и кръвопролитна и всеки път, когато някой ранявал Рактавиджа, от кръвта му, паднала на земята, се създавал друг демон, подобен на него. За да извоюват победа, боговете помолили Кали да им помогне. Тя събирала кръвта на демоните, създадени от Рактавиджа, поглъщала я и така те изгубвали своята сила и способност да създадат други , подобни на тях. Един по един, асурите били избити от Кали, която накрая се извисила чак до небето и погълнала Рактавиджа. Опиянена от победата, богинята Кали започнала да танцува танца на разрушението и никой не бил в състояние да я спре. За да предпази света от пълно унищожение, Шива легнал в краката й и й позволил да стъпи върху него. Когато осъзнала какво е направила, срамът и ужасът от възможността да го е наранила или да е отнела живота му, изпълнили душата на страховитата богиня и тя полека започнала да укротява гнева и гордостта си от победата.
Всичко това се случило в селото Калимат, Утаракханд, където днес се издига храм на Кали, в който се почитат и богините Лакшми и Сарасвати. Един път в годината, тук се провежда Пуджа (молитва), като за целта изображението на богинята се изнася извън храма в полунощ, а на молитвата присъства само главния свещеник на храма.
Храмът е един от многото shakti peeth – място, където е паднала част от мъртвата Сати, а също така и предпочитано място от място за мистериозните йоги, отшелници — мъдреци - Siddha, станали легенда в Хималаите.
На 7 километра от храма се намира Kali Shila - скала, за която се вярва, че върху нея се намира отпечатък от крака на Кали, която при появата си стъпила на това място. На 4 километра от Калимат е разположена местност с дървета рудракша и лингам, наречен Ruchch Mahadev. Твърди се, че в тази местност съпругата на Шива. Парвати си играела като малка и се къпела във водите на водопада, който се намира там.
Love, they said, burns you and builds you. But with you, there’s no ash. Just light. ― Kamand Kojouri
Любовта ти, казват, че те изгаря и те изгражда.
Но с теб, там няма пепел. Има просто светлина.
" Понякога хората не искат да чуят истината, защото не искат илюзиите им да бъдат унищожени."
~ Фридрих Ницше
Пази се, когато се биеш с чудовища, ти самият не ставай чудовище. Когато гледаш дълго в бездната, бездната се взира в теб. - Фридрих Ницше
https://giphy.com/gifs/evolution-oJwgI1NXZvT7W
http://publistagram.com/99-passos-do-progresso/
“Днешното представяне на истината е доста повърхностно, да не кажем, че практически отсъства. От една страна, критерият на истината за материалистите е практиката, забравяйки, че практиката може да докаже всичко, което е угодно. А това е необходим, но все още недостатъчен критерий за истината. От друга страна, религиозните лидери твърдят, че истината – това е Бог, на видно място поставили авторитета на Светите писания, които са дошли до нас изкривено и фалшифицирано (не без помощта на завоевателите) в полза на църквите, зад които също се забелязват контурите на “световното правителство” и неговите “господари”.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар