КУЛТЪТ КЪМ БОГ МИТРА В СУТРИ(в град Сутри)

Вижте къде се намира мистериозният град Сутри, където има храм на Бог Митра

Ако ви интересуват мистериозни и чудновати места, в които атмосферата трепти от загадъчност и където всичко е наситено със символика, то тогава трябва да видите Сутри (Sutri).
В това селище, до което се стига по пътя Cassia, на половин час с кола от Рим, има и красота, и археология, и история.
Подобно и на други села от зоната на Туша (Tuscia), северен Лацио, и Сутри е издялан в скала от туф. Стените, които обграждат селото, наподобяват дантели. Над тях се извисяват кули и дървета – изглежда така, сякаш Сутри е излязло от някоя средновековна приказка.

     

Според една от легендите Сатурн, баща на всички богове и на мистичните пеласги, се установява в Централна Италия, където основава най-древните градове. Смята се, че и Сутри е основан от Сатурн, чието име било произнасяно от етруските като Сутринас. Оттук и името на Сутри.
В действителност в герба на селото все още е изобразен бог Сатурн на кон и със сноп позлатени житни класове, символизиращи благородието на тези земи.
Със сигурност произходът на Сутри датира от епохата преди етруските, които пък са оставили в местността многобройни скални пещери.
По-късно те били приспособени за етруски гробници. Именно етруските некрополи са едни от най-очарователните и загадъчни забележителности в селото.

       

На практика те се виждат навсякъде, където и да се обърнете. На тях се натъквате още преди да влезете в селото, шофирайки по пътя Cassia. Много от тях са разположени по доста чудноват начин в скалите.
Най-загадъчният исторически паметник в Сутри е обаче т.нар. Mitreo, или Митреум. Това е и етруска гробница, и храм, посветен на божеството Митра. Първоначално е бил посветен на свети Архангел Михаил, а после на Богородица с младенеца (S.Maria del Parto).
Този паметник има зад гърба си 2600 г.история – вижда се как се е напластила в отделните фигури, форми и изображения.
Въпреки многото си години обаче паметникът е запазил доста добре характеристиките, които са присъши по принцип за всички култови места, посветени на бог Митра.

        

Тук се вижда централният коридор със снишения свод над него, два странични коридора, дълга структура от седалки, няколко стъпала пред олтара, ниша, предназначена за барелефа на Митра, който принася в жертва бик.
Навремето митраизмът бил особено разпространен сред римските войници. Подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването и на тази религия се предавало на непосветените само от уста на уста, така че не са останали много писмени свидетелства за нея.
Митреумът в Сутри смайва туристите, които го посещават за пръв път – той наподобява скална църква, издълбана в туф.
Очарователен в Сутри е и друг паметник – римският амфитеатър. Подобно на Колизея в Рим, и този в Сутри е с елипсовидна форма. Бил е в състояние да побере над 9000 души.

         

Short URL: https://goo.gl/TGVELd

              

Сутра 1

[Парабрахман — Дух, или Бог, — е вечен, съвършен, без начало и край. Той е едно, неделимо съществуване.] Вечният Баща, Бог, Свами Парамбрахман, е единствената Реална Същност (Сат) и е всичко във всичко във вселената. Човек притежава вечно упование и интуитивно вярва в съществуването на Същност, на която обектите на сетивата – звук, осезание, зрение, вкус и мирис, съставните части на този видим свят – са само качества. Тъй като човек се идентифицира със своето материално тяло, съставено от гореспоменатите качества, той е способен да разбере чрез тези несъвършени органи само тези качества, но не и Същността, на която тези качества принадлежат. Вечният Баща, Бог, единствената Същност във вселената, затова е неразбираема от човека в този материален свят, освен ако не стане той божествен чрез издигане на собствения Аз над това творение на Мрака или Мая.

              

Сутра 2

[В Него (Парабрахман) е източника на всички знания и любов, същината на всичката сила и радост.] Всемогъщата Сила (Шакти), или с други думи Вечната Радост (Ананда), която породи света; и Всезнаещото Усещане (Чит), което прави този свят съзнателен, проявяват Природата (Пракрити) на Бога, Бащата. 

Тъй като човек е подобие на Бог, насочвайки вниманието си навътре той може да разбере със споменатите Сила и Осезание единствените качества на своето Аз 

– Всемогъщата Сила като негова воля (Васана) с радост (Бхога); и Всезнаещото Усещане като негово Съзнание (Четана), което се радва (Бхокта).