Свещените пространство и време в долината на разума

В старо време, преди на Земята да се появят лунните богове и лунните народи /судрасите – б.а./, слънчевите народи или още народите на „божествената небесна държава”,


са живеели в така наречените „синархични общества” – царства, държави и империи. Синархията е съвластие на Пророк, Жрец и Цар при управлението на земната държава като отражение на Небесната държава. В социалната структура най-високо е поставен Пророкът, а най-ниско Царят и съподчинеността им е в указания ред .В тези времена хората са извършвали ритуалите на своите празници и тайнства през деня и през нощта, когато на небето не е имало Луна [6]. Това е ставало в дни, когато е било „новолуние” / през нощта – б.а./, а през деня - преди изгрева на Луната във фаза „първа четвърт” и след залеза, и преди изгрева на Луната във фаза „пълнолуние”. Иначе казано, нашите предци са извършвали своите празнични тайнства през нощта, когато в най-високата точка на северното звездно Небе, до окото на Дракона, като малко зеленикаво облаче се е виждала мъглявината М6543, в която се намира северният полюс на земната орбита-еклиптиката и където е невидимото, духовно, /черно/, арийско Слънце, а през деня, - когато точно под него се намира светлият и животворен лик на дневното, видимо Слънце. От дълбока древност се знае, че за конните народи, каквито са и нашите предци, конят и конникът са били символи на пратеници от отвъдното, от невидимото, които идват на Земята, за да донесат благословията на Звездите и на Могъщия и непрестанно творящ със Словото Бог Всевишний, а също така и да явят на човеците Божествената Премъдрост за подредбите на Времената, на Годините и на дните. По тази причина за нашите предци всичко свято и имащо връзка със живота и със смъртта, е било свързано с Коня и с Конника, които идват от невидимото, както да донесат послания от Вечността, така и да отнесат в отвъдното човешките души, завършили своя земен път, за да бъдат те пречистени и помазани от Звездите и да се върнат един ден на Земята като преродени войни на Слънцето. И тъй като светлото и тъмното са винаги свързани, водят се ръка за ръка и се разпространяват с еднаква скорост, то между видимото и невидимото е разположена една огромна шахматна дъска, по която препускат в познатото ни „Г” и никога не закъсняват Конят и Конникът. Така нашите предци посредством пътя на коня, чрез черното и бялото, са отбелязвали своите свещени места, освещавали са своите символи и са извършвали посвещенията в Небесната колесница на Слънчевия Бог. Това е ставало в определени месец, ден и час от годината, когато по тези места на Земята чрез Небесния Конник са слизали силите, енергиите и светлината от чудния свят на божествената Слава. Велики и достолепни символи за Време, Времена и години са имали нашите предци, древните българи, наречени още ПРАБЪЛГАРИ ! Имали са космически циклов календар, в чиято основа е бил календарът на Патриарх Енох с година от 364 дни. Този календар е ненадминат по своята точност, неговата календарна година е била колкото тропичната /звездната/ година, а календарната му аритметика е показвала, че един ден се е натрупвал чак след изтичането на ......5000 години! При това дрeвността на този календар /според „Археометъра” на С.И.Д`Алведр – б.а./ е минимум на 15000 години! Имали са и са играли със завидно майсторство български „Боляр Шах” [2] със 72 основни и 4 допълнителни, ъглови, черни и бели игрални полета, чиито фигури от задната линия са само мъжки, за разлика от познатия ни „класически” шах със 64 игрални полета, където най-силната фигура от задната линия е Дамата - фигура 1 [7]. Този шах се е играл в България до края на ХІХ век.

Най-силните фигури „Болярите” свидетелствуват, че българският „Боляр Шах ” е бил „класически” когато водещото начало на Земята е било „Мъжкото оплождащо начало”. Тогава върху процесите, протичащи в материята и в социалната организация са въздействали сили и енергии, идващи на Земята от дълбокия Космос (неподвижните зодиакални съзвездия) и непосредствено от Слънцето. Последните вълни на това въздействие са се проявявали до и около трето-второ хилядолетие преди Христовата ера. – в култа към Слънцето в Египет, Азия, Индия и в далечния Изток. Това обстоятелство по категоричен начин показва, че българският „Боляр Шах” е по-древен от 3101-ва година пр.хр. хр. е., когато пролетното равноденствие е в окото на зодиакалното съзвездие Телец, а есенното – в сърцето на зодиакалното съзвездие Скорпион и когато става смяната на оплождащото „Мъжко начало” с „Раждащите води ” на „ Женското начало ”. Тогава започва и дълбоката нощ на света/ Кали Юга/- време, в което по всяка вероятност от българския „Боляр Шах” изчезват „болярите”, четирите допълнителни ъглови полета /на лодките/, както и още 8 основни игрални полета, за да се появи „класическият шах” на „женското начало”, на всевластната Дама и на буквата на водата М.

      

Фиг. 1

Българите са имали и свещена азбука, чиито три основни букви сами изписват името й, - името на Божия Син и ГЛАГОЛ. А всичките букви на тази азбука са точно отражение на творческата дейност на Създателя в Генезисните времена на народите и в човешката им реч на Земята. Двадесет и осем са буквите от свещената българска азбука, които имат различно цифрово съответствие, а общият им брой е тридесет и осем, в това число и тези, които са двойни. Тази азбука е била използвана строго само за храмови нужди и никога за графично изобразяване на вербални еквиваленти. Дълбоко погрешен е всеки друг подход към Глаголицата на българите, освен като към писмо от говорещи йероглифи със съответните им свещени геометрия и съдържание.

Като считаме, че казаното до тук е достатъчно, решихме да потърсим пространствени и времеви послания /и връзки/ в българския „Боляр Шах”.За това приехме, че шахматната дъска, разположена между видимото и невидимото, е една своеобразна Долина на разума и напълнихме чашата й с числата на Божествената Премъдрост, които са буквите на свещената българска азбука. Имахме предвид казаното за черното и бялото и проследихме ходовете на коня из цялата Долина на разума така, че той да не посети повторно преминато игрално поле, както и да се върне там, откъдето е тръгнал! При това за начало на пътя на коня из Долината на разума трябваше да изберем такова място, където има най-точни данни, че то се облъчва най-пълно и по всяко време от невидимото арийско , духовно, черно Слънце. Сторихме всичко това и пред очите ни, точно по средата на Долината на разума се появи Дървото на Живота (270), а от двете му страни стояха неговите пазители – Царят (11) и Жрецът (11). Накъдето и да погледнехме плодовете на Долината на разума бяха едни и същи, а техният брой беше равен. Широка и дълга беше тя колкото броя на листата на шестгодишно дърво, което брои и което е известното на науката дърво Shimanniophyton problematicum. Броят на листата на това дърво се подчинява на математическата формула : N = ( У x 12) + 4 , където N е общият брой листа върху едно дърво, а У е възрастта на дървото в години.

Разделихме най-силното / броят на полетата на „боляра”/ на най-слабото /броят на полетата на пешката / - ( 24:7 ) и получихме онова, което поддържа извора на Живота вечен и което нашите предци са знаели и виждали в един друг свят, много по-различен от нашия, но с много повече светлина и благоволение между човеците. Така пред очите ни се явиха в цялата своя пълнота свещените пространство и време на нашите предци, белязани от ходовете на коня на българския „Боляр Шах”, а Долината на разума трябваше да се намира там , където „българите бяха оставили името си”! В българския „Боляр Шах”, като вечно и всевиждащо око на Мъдростта, се оказа закодиран и Космическият български генезисно-циклов календар, чиято „ера на сътворението” е 5504г. пр.хр.е. А самите българи - съвсем не бяха и не са били скитници по пътищата на историята и на времето. Как разбрахме всичко това? Ето как:

- Когато вестник 168 часа [2] в броя си от 13 – 19 май, 2005г., /стр.19-21/, публикува за първи път информацията за българския „ Боляр Шах”, ние вече се бяхме запознали с една красива легенда за класическия шах / със 64 игрални полета – б. а./, описана от българския писател Любомир Пеевски в книгата му „ Да разплачеш плачуща върба” [5]. Знаехме за чудните свойства на Долината на разума, но не знаехме къде се намира тя.

- Знаехме, че за тези, които почитат „ Женското раждащо начало” / Лунният култ /, Великото име на Твореца е ИЕВЕ, и числото на пълнотата му е 26 , а за тези, които почитат „ Мъжкото оплождащо начало” / Слънчевият култ /, името е ИЕВЕА и числото на пълнотата му е 27 [6].

- Знаехме, че един Голям ден от творческата дейност на Твореца съдържа 10 малки циклови творчески дни във всеки от които Той извършва своята творческа дейност чрез числото на Своето Име. А когато Бог дава време на човеците Той казва: „ Ден за година ви давам!” /Числа 14:34/ [1]. За това и Големият божий ден на сътворението, който е Изворът и Дървото на Живота, за човеците е 260 или 270 земни години.

- Бяхме видели с очите си Глаголическия Абецедар върху стената на Кръглата църква във Велики Преслав – фигура 2, както и ключа за подредбата на буквите в азбуката [5]. Възстановихме подредбата им и те веднага проговориха със своите сакрални геометрични значения. Точно тези са 38 – те свещени глаголически букви, които изнамери и създаде за българите Свети Константин Кирил Философ. За тези букви говори и Черноризец Храбър. Подредбата на буквите е точно такава, каквато е изписана на стената на храма - фигура 3 и публикацията в [5],. Всяка друга подредба и интерпретация на Българската азбука Глаголица насочват изследователските процеси в невярна посока и са, най-меко казано, манипулативни.



Фиг. 2

   

   
Фиг. 3

- Решихме няколко хиляди компютърни задачи, при които Конят от българския „Боляр Шах” трябваше да тръгне от всяко игрално поле на шахматната дъска /без полетата на лодките/ и да се върне пак там, откъдето беше тръгнал, без да попадне повторно в посетено от него игрално поле - фигура 4.

- Бяхме видели, че ако човек легне във ваната- ложе в малката камера на древното сакрално съоръжение в могилата „ Голямата Косматка ”и погледне към наклонената стена на капака на камерата , то погледът му ще сключва с посоката на зенита ъгъл, равен на прецесионния ъгъл на полюса на земната Еклиптика. В това съоръжение по недвусмислен начин Древните са закодирали пространствено-времеви отношения, които са свързани с вечното движение на Земята, Слънцето и Неподвижното Северно звездно небе. Винаги се е знаело, че свещени съоръжения се строят на точно определени места. Правилата за това са свързани, както с положението на обекта върху повърхността на Земята, така и с времето, в което той е построен.



Фиг. 4

Ние твърдим [3], че в могилата „ Голямата Косматка ” има множество белези за това, че съоръжението в нея е свързано с мъглявината М6543, намираща се в съзвездието Дракон, където се намира и полюсът на Еклиптиката. На това място на Неподвижното Северно звездно небе се намира и Черното арийско Слънце.

- Познавахме и знаехме да работим вече с „Археометъра” на Сент –Ив Д’Алведр и с археометричната му небесна планесфера, чиято древност е минимум на 15000 години. Познавахме и Календара на Патриарх Енох, различаващ се от българския циклов календар само с липсата на „нулев” новогодишен ден. Бяхме видели древния Зодиак с девет зодиакални съзвездия и знаехме, че Z-та от съвременното зодиакално съзвездие Риби е белег за начало и край на времената [6].

- Знаехме, че числото 3,142857 е т.н. „ Закон на П” като тройката и запетайката са началото на творческата дейност на Твореца със Слово, а дробната част е генезисният закон на сътворението на расите, под расите, народите и на всеки отделен човек тук на Земята. Този е законът, който поддържа извора на Живота вечен.

- Проследихме ходовете на Коня така, че той да се задържа в игрално поле по пет дни и получихме четири тримесечия по 90 дни - фигура 5. Проследихме ходовете на Коня като на всеки ход поставяхме глаголическа буква за нарастващ и за намаляващ ден през годината – фигура 6, така че 38-та буква / голям Юсъ, произнасяща се като Он; Ом / да бъде на есенното равноденствие, когато денят на отминаващата година се разтваря в нощта, а тя зачева деня на идващата година. Така генезисната вибрация Он; Ом отиваше точно на мястото си в Долината на разума, за да бележи прехода от видимото към невидимото и обратно два пъти през годината. Пренесохме Коня с лодките по водите на времето от тримесечие в тримесечие и ето че Конят се върна в игралното поле, откъдето беше тръгнал. С него се върна и буквата голям Юсъ, за да отбележи нарастващия ден на Новата година. Не забравяхме нито за миг, че нарастването и намаляването на деня през годината винаги започва с първата буква от азбуката Глаголица - Азъ!

           

Фиг. 5

              

Фиг. 6

- Взехме за база разстоянието от „ Голямата Косматка” до най-външната тангента към черноморския бряг на България и построихме върху картата на Балканския полуостров шахматната дъска на българския „ Боляр Шах”. Оказа се, че Долината на разума обхваща изконните български земи, където българите са живели отколе и са оставили името си навеки - фигура 7 ! Началното поле на старта на коня по шахматната дъска, съответно върху географската карта, е точно указано на фигура 3 по следните причини: 1. Там се намира обектът „Голямата Косматка”, 2.Сборът от номерата на полетата по вертикалата на симетрия /стеблото на Дървото на Живота /, е числото 270, което е число на генезисния цикъл на българите, 3. Сборовете от номерата на полетата от двете му страни са числото 11, което е царско и жреческо число, 4.По стеблото на Дървото на Живота позиционират и други големи светилища на траките и на българите. Така всеки ход на Коня от българския „Боляр Шах” през цялата година ще показва, в зависимост от съответствуващата му глаголическата буква, с какви енергии и сили ще контактува човек, когато е на мястото, където е Конят! А като се знаят вербалните, цветовите и музикалните съответствия на глаголическите букви, вече ще можем да усетим какво чудно видение е бил Белият Конник, обикалящ през годината България, за който Ванга говореше приживе [8].

     

       

Фиг. 7

Написаното и казаното дотук не се побира в рамките на Методологията на класическата Наука за изследване на физическите и генезисните закони на Мирозданието.

По тази причина много от изложените знания ще останат неразбрани и неразбираеми за онези, които нямат необходимата интердисциплинарна подготовка в областта на Физиката, на Математиката, на Химията, на Астрономията, на Историята и Филологията, както и в областта на другите естествени науки. Особено неразбрани и по тази причина невероятни, ще се окажат изложените знания за онези, които са отхвърлили невидимото и изцяло са потопени в клоаката на материята на езическата философска Ноосфера. От такива човеци, пък дори и светила в отделни области на съвременната индуктивно – описателна Наука, ние, освен отрицание, не очакваме нищо друго! И тъй като, съгласно приетия от нас дедуктивен метод за изследване на Мирозданието, времето е тензор на пространството, очевидно съвременната „класическа” индуктивистка /материалистична / Наука е изчерпала своите възможности, ако ли в областта на модерните Нанотехнологии да има и нобелови лауреати! По тази причина ние, определяйки себе си като изследователи, ползващи достиженията и на двата метода на изследване / индуктивен и дедуктивен – б.а./, явяваме изложените знания, до които сме се докоснали, само като синтез от изучаването на външното единство и вътрешното многообразие на онази Наука, която може да се нарече единствено истинска!
ЛИТЕРАТУРА
Библия , София, Държавна печатница, 1925г.
Вестник «168 часа» от 13-19 май 2005г.
Манев А., Танев Т., Христов Кр., Кодовете на Черното слънце в Голямата Косматка, Юбилейна научна сесия 2008, Национален Военен Университет, 17-18.04.2008, гр.Долна Митрополия, Сборник научни трудове, под печат.
Пеевски Л., Да разплачеш плачуща върба, Софи, Отечество, 1986. - 240 с.
Медынцева A.A., Попконстантинов К.К. Надписи на Круглой церкви в Преславе. — София, 1985.
D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris
http://bgchess.hit.bg/
Стоянова К. Ванга, Български писател, София 1989г., 137 стр.

http://www.ezoterikabg.com

             

Кришна/Христо и Радха/Радка, играещи ЧАТУР-АНГА(първоначалният шах) върху дъска - 8x8 Аштапада(Ashtāpada)

БОЛЯРСКИ ЧАТУР ШАХ /ДЕВТАШЛАРИТЕ – ПРАБЪЛГАРСКИ ШАХМАТНИ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ БАЗИ 

             

Чeрно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най- ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“

                                           

Според изследователи на окултното, шахматният мозаичен плочник исторически представлява Пространството на Мистериите и неговите корени могат да бъдат открити в Древен Египет и дионисиевите ритуали. „Шахматният под, върху който модерните масонски ложи извършват своите ритуали, е старата разчертана дъска на дионисиевите архитекти и докато модерната организация вече не е ограничена до занаятчийска гилдия, тя все още запазва в своите символи метафизичната доктрина на древното общество, на което тя е приемник.“ – Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages

               

Прословутият масонски шах-мат-ен подиум. .....в който "бялото" символизира проявеният свят в матрицата("Ден на Брахма"), а "черното"- непроявеният свят в матрицата -("Нощ на Брахма" в Утробата на Вишну). Брахма е известен, като "Архитект на вселената", но масоните крадат, по подобие на абрамците и "окото им не мига" за Кредит за това. Строят си "Стълба към изкуственият райХ"- "Била сварга", подобно на Равана в Рамаяна. "Мааааалкият проблем" тук е, че ЛИПСВА Трансцеденталният свят на Бог Кришна- ОТВЪД матрицата("Утробата на Вишну")........... Шахматният под е взет от ВЕДАическите Ваишнавски храмове. Играта "шах"(която не е персийска или арабска, а - ИНДИЙСКА!! Названието и е ЧАТУРНГА-caturaṅga चतुरङ्ग "ЧЕТИРИ", проради 4-то разделение на силите: Топ(elephants), Офицер(chariots), Кон(cavalry), и Пешка, Пешак-войник с жаргон КАШИК(infantry). "Шах" иде по-късно, название от персийска титла за цар- "шейкх" от Персийското "шекхина", идещо от Санскритското ШАКТИ- "матер. енергия") ...е взела сюжетът от интериорът на тези храмове:

  

Чeрно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най- ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“ „Мозаичната подредба е стар символ на Реда. Среща се още в най-ранните ритуали извършвани през миналия век. Поставена е насред символите на ложата заедно с назъбената мозайка и искрящата звезда. Нейните разноцветни камъни в черно и бяло са били правилно разглеждани като символи на доброто и злото в човешкия живот.“ – Albert G. Mackey, Encyclopedia of Freemasonry

               

„Папесата“ е карта номер 2 в тарото, номер, символ на дуализма. Забележете символа Ин и Ян върху книгата на жрицата, символизиращ същия дуалистичен символ закодиран в плочника.

Противопоставянето на враждебни един на друг цветове в мозаичния плочник е визуална презентация на важен принцип в херметизма: дуализма. „Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира, съзнателно или не, Доброто и Злото, като принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм; религиозна свобода и тираничните догми на църквата, която мисли за своите поклонници и чиито първосвещеник заявява, че е непогрешим и решенията на неговите събори съставят евангелия.“ – Albert Pike, Morals and Dogma „Подът или основата на ложата, шахматна подредба на бели и черни квадрати, обозначава двойствения характер на всичко свързано със земния живот и физическата основа на човешката природа – смъртното тяло и неговите стремежи и обвързаности. „Мрежата на нашия живот е плетеница между добро и зло, обединени в едно“, пише Шекспир. Всичко материално се характеризира с непреодолима свързаност между добро и зло, светлина и тъмнина, радост и тъга, позитивно и негативно. Това, което е добро за мен може да бъде зло за теб; удоволствие се създава от болката и в крайна сметка се изражда отново в болка; това, което е правилно в един момент може да бъде погрешно в следващ; аз съм интелектуално издигнат днес, а утре съответно депресиран и помръкнал: дуализма на тези противопоставяния ни ръководи във всичко, а опитността от тези състояния ни се предписва да бъде изпитана, докато стигнем до състояние, в което сме способни да надраснем усещането от това шахматно съществуване и тези антиподи престанат да бъдат възприемани като противоположни и бъдат приети като единство или взаимен синтез. Да откриеш това единство или синтез означава да познаеш мира, който е надминал разбирането, т.е. който превъзхожда нашето настояще разбиране, защото в този мир тъмнината и светлината са еднакви и нашето настоящо разбиране за добро и зло, удоволствие и болка, са въздигнати и пресъздадени в състояние, което комбинира и двете. А това възвишено чувство е пресъздадено чрез насечената или мозаична обшивка заобикаляща черно-бялата шахматна шарка, както божественото присъствие провидение заобикаля и обгръща нашите тленни тела, в които тези противоположности са наследени.“ – W. L. Wilmshurst, The Meaning of Masonry Освен всичко това, шахматният под представлява земята, материалния свят и е в противовес на тавана, чиято цел е да олицетворява духовния свят. „Покривалото на Ложата е изобразено в ярък контраст на черно-белия под и е описано като „небесен навес от различни цветове, дори небесата.“ Ако подът символизира човешката земна, сетивна природа, таванът символизира неговата безплътна природа, неговите „небеса“ и нещата, намиращи се там. Едното е обратното на другото и негова противоположност. Неговото материално тяло е видимо и плътно изградено. Неговото ефирно тяло, или „аура“ е слабо и невидимо (освен за ясновидците) и е като аромата отделян от цвете. Нейното съществуване ще бъде поставено под съмнение от тези, които не са готови да приемат това, което не може да бъде пипнато, но масонският кандидат, който ще бъде обучен да приема много от тези истини по презумпция, докато не ги приеме за дадености, ще осмисли това, че е встъпил в ложата с крайната цел да достигне светлината надмогваща неговото собствено съществуване, ще осъзнае това, че Реда се намесва, за да го насочи към тази светлина със съзнанието, че той навлиза в сфери, в които е напълно незапознат, а също така и че неговите учения и символи са създадени от мъдри и компетентни инструктори в тези области, така че чрез смирение, схватливост и възприемчивост към тези символи и техните значения, той ще има по-голяма полза за неговото напредване от враждебен или критичен подход.“

              

Мозаичният плочник е езотерично заредено място, върху което се намира церемониалният олтар, центърът на повечето ритуали. Церемонията за степента „чирак“ се изпълнява символично на това място. Според ритуала на трета степен, квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници. „Защо на шахматният под е дадено такова голямо значение в оформлението на ложата? Отговорът може да бъде намерен в ритуалът на трета степен: „Квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници“. Днес това не е само еврейският първосвещеник отпреди векове, за когото става дума, но и за всеки един член на масонството. Защото всеки масон трябва да бъде първосвещеник на своя собствен храм и да го направи място, където той и неговото божество да се срещат. Чрез неоспоримия факт на съществуването в този дуалистичен свят, независимо дали става въпрос за масон или не, всеки човек върви по квадратните павета на доброто и злото във всяко действие в неговия живот, така че шарката на пода е символ на елементарна философска истина, валидна за всички нас. Но за нас изразът „вървене“ съдържа много повече от това. Това означава, че този, който постигне това да бъде господар на съдбата си и владетел на душата си, трябва да върви върху противоположностите със съзнанието, че ги владее, като се издига над своята низша чувствена природа, държейки я потисната под краката си в подчинение и контрол. Той трябва да е способен да се издигне над пъстротата на доброто и злото, да бъде по-висш и безразличен към възходите и падението на съдбата, стремежите и страховете, ръководещи живота на обикновените хора и люлеейки техните мисли и действия по този или онзи начин. Негова цел е развиването на неговите вътрешни духовни способности, а е невъзможно те да бъдат развити достатъчно, ако той е подчинен на своите материални стремежи и колебливи чувства на удоволствие и болка, които се пораждат от тях. Чрез въздигането на превъзходство над тях и постигането на спокойствие и ментално равновесие във всички случай, в които той може да бъде поставен, само така един масон наистина „върви“ върху шахматния под на съществуването на враждуващи посоки в неговия по-скоро материален живот.“ Някои смятат, че мозаичният под представлява „магически кръг“, използван за между-пространственото пътуване и общуване. Затова е казано, че по-дълбокото значение на мозайката, превъзхожда ограниченията на материалния свят.

Триизмерен житен кръг, където мозаичният плочник води до метафизичен портал

Тъмната страна наистина има някакво разбиране за Баланса и теоретичната му постановка, но това остава сякаш между другото, просто като теория, без да бъдат достигнати истинските му висини. Същото присъства и при Светлата страна. Мозаичният под и неговия шаблон е ключов за разбирането на механизмите на 3-то и 4-то измерение и начина, по който съзнанието работи в тях. Черно-белият мотив е архетипен за съзнанието и е част от начина, по който разбираме този свят. Това е много добре известно на тайните общества. Не случайно окултната игра шах има за свое игрално табло черно-бяла дъска. Не случайно, тези, които стигат високи нива в този спорт се наричат „гросмайстори“ (на английски „grandmaster“, което е и степен в масонството). Точно по тази причина този шаблонен мотив е толкова важен и за програмирането Монарх. Защото той отключва архетипни връзки в съзнанието на жертвата. Затова при старите методи на програмиране, много често, стаите в които това се е случвало са били боядисвани на черно-бели карета. Просто защото това е една от основните „операционни системи“ на човешкия мозък. Това има дълбок езотеричен смисъл и е свързано с начина по който работи Играта.

Всичко в програмирането и неговите методи може да бъде изобразено архетипно с черно-белия модел. Това е начин, по който се предизвиква фрагментация. Програматора поставя жертвата си в смъртна опасност, след което я спасява. Той създава „тъмна“ ситуация, в която жертвата се изгубва психически и изпитва страх. След това програматора измъква човека от същата тази ситуация, добивайки статуса на бог в неговите очи, което е „светлата“ страна на процеса. Това води до объркване в съзнанието на потенциалния роб. Бивайки лабилен от вече множеството преживени травми, той става психически слаб и не знае на кое от лицата на реалността да вярва. Това води до фрагментация и контрол. Естествената конструкция на съзнанието изисква в програмната матрицата да има както „тъмни“, така и „светли“ области със съответните програмирани под-личности в тях. Както бе обяснено, в матрицата на един човек има закодирани персоналности, както на най-хрисимия и добросъвестен християнин, така и на безскрупулни садисти. Открито е, че ако това не е така, самото съзнание рухва, неспособно да приеме само едната полярност, просто защото не е конструирано по този начин. Затова много рядко има програмирани хора само с „тъмни“ самоличности. Обикновено те изначално имат краткотрайна функция за илюминати, след което стават безполезни, защото така или иначе рухват, поради неспособност да балансират собственото си фрагментиране по начин, който да работи в перспектива. Това са атентатори-камикадзета, децата в САЩ, които толкова често взимат пистолет и почват да стрелят в някое училище и т.н. Функцията на тези хора е просто да бъдат жертвани в името на някаква цел. В тази връзка, черно-белият модел се използва и за затвърждаване на вече налично програмиране, защото това преутвърждава вече предварително зададените протоколи в съзнанието. Точно по тази причина, поп-културата, особено в музиката, е залята с черно-белия мотив. Ще го видите под всякаква форма в почти всички съвременни клипове. Понякога е директно показан и е под формата на чист масонски под. Понякога е стилизиран и е черно-бяла шарка на дреха. Може мотива да бъде тип зебра. Черно-бялата пеперуда Монарх пък, е много добър пример за двойно обособяване и re-imprint-ване на програмирането в робите. На този фон, неща като това придобиват двоен смисъл. Имате програмиращ символ на две нива. Дори официалните костюми (черен + бяла риза) символизират същия модел. Все пак това е ритуалното облекло на масоните. Според вас, дали това е случайно? Идеята е същата. Както се опитах да обясня, дрехите и стилистите в съвременната поп-култура и бизнес не са случайни и са пред-програмирани до един. Те създават модни течения и стилове, които са абсолютно координирани с това в каква посока тече проект Монарх към настоящият момент. Всеки един детайл не е там по някаква случайност. Той е там с предназначение. В момента това може да звучи преувеличено на повечето от вас, но с времето и с доказателственото натрупване ще разберете колко истина има в горното твърдение.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/354-2011-08-31-11-00-32.html