Спомняте ли си последния път, когато се разболяхте от грип? Ако сте като мен, тогава сигурно сте се оправили с два аспирина. Макар той да не лекува болестта, само минути след като го изпием, вече се чувстваме по-добре. Симптомите на грипа като че ли се отдалечават, температурата спада, чувствате съзнанието си прояснено, умът - по-бистър.
Защо аспиринът оказва такова драматично влияние върху самочувствието ни? Както вече разбрахте, това се дължи на влиянието му върху простагландините, -една от важните подгрупи от семейството на айказаноидите.
Всъщност, ако връзката между аспирина и простагландините не беше открита, сега нямаше да пиша тази книга. Това откритие и неговите епохални последствия върху лечението и профилактиката на сърдечните заболявания ме насочиха към пътя, който на свой ред ме отведе към Зоната.
В предишната глава подчертах някои от причините, поради които ползата от аспирина е толкова голяма. Но той може ли да ви отведе в Зоната? Не.
Това лекарство променя временно съотношението между добри и лоши айказаноиди, като намалява значително продукцията на всички простагландини, така че това се отразява по най-груб начин върху Зоната. Ако произвеждате прекалено много лоши айказаноиди, аспиринът ще наклони везната във ваша полза за кратко. Вашата цел обаче е да го задържите постоянно. Това може да се постигне единствено чрез храната.
За да разберете в по-големи подробности изключително важната връзка между начина на хранене и Зоната, първо трябва да сте запознати с важния хранителен кодекс, който определя кой тип айказаноиди (добри или лоши) произвежда тялото. В много случаи той е също толкова важен, колкото и вашият генетичен код. Колкото по-добре разберете това, толкова по-подготвени ще бъдете да влезете завинаги в Зоната.
Айказаноидите се контролират от консумираните от нас мазнини
Една от чертите на този хранителен кодекс е предизвикателството срещу много от съвременните твърдения за ролята на приеманите при ядене мазнини. В много отношения мазнината е главният герой в историята на Зоната. Спомнете си, че при производството на всички айказаноиди се използват като суровина група мастни субстанции, известни като незаменими мастни киселини. Те трябва да се набавят чрез това, което консумираме, тъй като не могат да бъдат произвеждани от тялото.
Съществуват осем незаменими мастни киселини, които образуват два класа - мастни киселини Омега 6 и Омега 3. Въпреки, че и от двата класа могат да се произвеждат айказаноиди, Омега 6 са по-важни за достигането на Зоната. Айказаноидите, получени от мастни киселини тип Омега 3, са сравнително неутрални. Те не правят кой знае какво нито в едната, нито в другата посока. Омега 6 от своя страна са градивният материал както за добрите, така и за лошите айказаноиди. А сега нека да обобщим. Ефектът, който оказва диетата (особено съотношението между консумираните протеини и въглехидрати) върху метаболитната съдба на мастни киселини тип Омега 6 определя дали ще влезем в Зоната.
Производството на айказаноидите започва с бебето на семейство Омега 6: незаменима мастна киселина, известна като линолеова киселина. (Наричам я „бебе", тъй като тя може да бъде превърната в айказаноиди едва след като първо премине през още метаболични процеси, които ще я трансформират в истинските градивни материали на айказаноидите.) Линолеовата киселина се намира буквално във всяка храна - протеини, зеленчуци, дори зърнени храни. В повечето случаи колкото е по-високо мастното съдържание на една храна, толкова по-богата е тя на линолеова киселина.
Тъй като линолеовата киселина е всъщност едно безпомощно малко дете, щом достигне до клетките, тя трябва да „порасне", преди да може да се превърне в айказаноид. „Порастването" е всъщност истински водопад от промени на молекулярно ниво, които могат да се разглеждат като отделни етапи в развитието на линолеовата киселина и превръщането й във „възрастни" айказаноиди.
Първата стъпка от това преобразуване става, когато един ключов ензим, наречен делта 6 дезатураза превръща линолеовата киселина в друга, по-активна от метаболична гледна точка мастна киселина, известна като гама линоленова киселина (DTK). (Може да представим това като достигане на „юношество" от „бебето", подпомогнато от влиятелен „учител" - делта 6 дезатураза.) За разлика от линолеовата киселина, която се съдържа буквално във всяка храна, ГЛК се открива рядко в храната. Най-богатият неин източник е майчиното мляко, но съвсем малки количества от нея могат да се открият в една доста разпространена храна - овесеното брашно.
На ГЛК се гледа като на „активирана" мастна киселина, защото съвсем малки количества стимулират тялото да създава други активирани незаменими мастни киселини. Това е показано на фиг. 12-1. Ако поради една или друга причина тялото не произвежда достатъчно активирани незаменими мастни киселини като ГЛК, следователно няма как да създаде достатъчно айказаноиди (добри или лоши) и да оптимизира своите функции.
С други думи, ако желаете да се озовете някога в Зоната, метаболичният тръбопровод за Омега 6 на тялото ви трябва да бъде пълен с адекватни количества ГЛК.
На два пъти в живота на човека способността му да създава ГЛК от линолеовата киселина е нарушена, като по този начин се стига до значително нарушаване в производството на айказаноиди - и добри, и лоши. Първият път е при раждането. Нужни са около шест месеца след раждането, докато делта 6 дезатураза достигне пълната си активност. През този период жизненоважната ГЛК (която бебето все още не може да произвежда ефективно) идва само от майчиното мляко.
Това обяснява защо кърмените деца са неизменно по-здрави и по-слаби от изкуствено хранените. Те приемат по-големи количества ГЛК и следователно могат да произвеждат повече добри айказаноиди. От друга страна в кравето и/или соевото мляко, използвани при производството на бебешки млека, няма абсолютно никакви ГЛК. („Нестле", един от водещите производители на хуманизирани млека и гигант в света на хранителновкусовата промишленост, през последните десет години финансира обемна изследователска програма, чиято цел е изолирането на ГЛК и въвеждането му в бебешките храни.)
Шест месеца след раждането, когато делта 6 дезатураза е вече напълно активна, (може да представим този момент като „дипломиране" на „учителя"), бебетата могат да бъдат отбити, тъй като вече, след като консумират линолеова киселина, могат да си произведат сами нужните количества ГЛК.
Вторият път, когато способността на тялото да произвежда ГЛК намалява значително, е след навършването на трийсетгодишна възраст. С годините активността на делта 6 дезатураза намалява. Научните изследвания показват, че способността за изработване на айказаноиди на шейсет и петгодишните е тройно по-малка от тази на двайсет и петгодишните.
Нещо повече, много от хроничните заболявания, свързани с възрастта - сърдечни, артрит и рак например - са силно свързани с нарушеното равновесие (или дори почти пълна липса) на айказаноидите. Това може да доведе до намаляване активността на делта 6 Дезатураза. С увеличаване на годините става все по-трудно и по-трудно да се озовем в Зоната. Един от най-значимите положителни ефекти на моята диета обаче е ускоряването на естествената активност на ензима Делта 6 дезатураза въпреки възрастта. Така че, когато следвате основните правила на тази диета, вие произвеждате младежки нива на ГПК, макар да остарявате. Съществуват ли други фактори, освен възрастта, които може да се отразят на способността на тялото да произвежда ГЛК? Да. Някои са изброени на фигура 12-2. Вече разгледахме ефекта от остаряването, затова сега нека се спрем и на другите.
Фактори, които могат да затормозят активността на Делта 6 дезатураза
От всички фактори, които се отразяват върху производството на ГЛК, може би най-важният - и със сигурност онзи, който зависи от нас в най-голяма степен - е начинът на хранене. Тя може да засегне по три начина активността на делта 6 дезатураза и в резултат да намали продукцията на ГЛК. Най-сигурният начин да се направи това е като се консумират богати на въглехидрати храни. Високото ниво на въглехидрати в кръвта ще намали активността на делта 6 дезатураза и ще намали производството на ГЛК. Това пък от своя страна ще ограничи създаването на добри айказаноиди. Намалете тяхното количество и вероятността да напълнеете или да бъдете по-болнави ще се увеличи, също като изкуствено храненото дете, сравнено с онова, което е кърмено.
Ефектът на богатите на въглехидрати диети върху делта 6 дезатураза е очевиден. Съществуват обаче още по-коварни начини за по-нататъшно намаляване продукцията на този толкова важен ензим и по такъв начин - за ограничаване производството на ГЛК. Единият от тях е консумирането на големи количества алфа линоленова киселина (АЛК). Това е мастна киселина от групата на Омега 3, която се намира в големи количества в лененото семе, в лененото олио и в орехите.
АЛК действа като мокър чаршаф на ензимите, които контролират евентуалното преминаване на мастните киселини Омега 6 в айказаноиди. В много отношения АЛК е биологичният еквивалент на аспирина; като ограничава активността на ензима делта 6 дезатураза, тя възпира производството както на добри, така и на лоши айказаноиди.
Друго човешко изобретение също оказва доста отрицателно влияние върху продукцията на айказаноиди. Става дума за частично хидрираните растителни масла, които съдържат трансмастни киселини. Вероятността тези изкуствено произведени масла да гранясат, е по-малка, затова се използват широко в хранителната индустрия. Техните консуматори обаче плащат висока биохимична цена. Трансмастните киселини също възпрепятстват производството на ГЛК и на добри айказаноиди.
Тъй като добрите айказаноиди намаляват продукцията на холестерин в черния дроб, не е учудващо, че, както вече бе научно доказано, трансмастните киселини увеличават нивото на холестерина. Една от най-богатите на трансмастни киселини храна е маргаринът. Той самият не съдържа холестерин и въпреки това повдига неговото ниво. Още по-лошо, тъй като е богат на трансмастни киселини, маргаринът е наш силен враг, който ще ни изведе от Зоната.
Друг фактор, забавящ създаването на ГЛК, са болестите, особено вирусните заболявания. Изследванията, направени в Държавния университет в Охайо показват, че у пациенти, страдащи от дългогодишна хронична умора след вирусна инфекция на Епщайн-Бар, активността на ензима делта 6 дезатураза е доста намалена. Това от своя страна стеснява тръбопровода, осигуряващ производството на добри айказаноиди.
Напълно е възможно хроничната умора да е просто резултат на слабо производство на ГЛК. (Ще поговоря за това в следващата глава.) Възможно е също така всички вирусни инфекции - от обикновената настинка до HIV - да дават едно и също отражение върху образуването на ГЛК, но в различна степен, в зависимост от степента на зловредност на вируса. Но ако ви нападне някакъв вирус, осигуряването на адекватни количества ГЛК във вашите клетки, може да ви помогне да се преборите с него.
Стресът също се отразява върху образуването на ГЛК. В едно ставащо все по-сложно общество, той е наш постоянен спътник. И ни оказва силно влияние, както в емоционално отношение, така и във физическо. Тялото отговаря на стреса с увеличено производство на адреналин и кортизол. Увеличеният адреналин повишава активността на ензима, който изгражда ГЛК и тя на свой ред намалява продукцията на добри айказаноиди. Кортизолът увеличава инсулина и следователно води до свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Следователно стресът върши невероятно усилена работа, за да ни изведе от Зоната.
От главните фактори, които оказват влияние върху създаването на ГЛК (начин на хранене, вирусни инфекции и стрес), най-добре можете да контролирате начина на хранене. Можете да измените безпроблемно всеки един от трите диетични фактора, за които споменах току-що, за да не намалите броя на метаболичните фабрики, произвеждащи ГЛК. Не е трудно да намалите и без това прекалено големите количества въглехидрати, които консумирате, както и да ограничите приема на много АЛК или трансмастни киселини. Можете да постигнете и трите, като следвате моята диета.
Накратко: поддържането на адекватни нива на ГЛК е изключително важно за постигане на оптимално здраве. Най-добрият начин да си осигурите тези адекватни нива на ГЛК е като внимавате какви мазнини консумирате и следвате моята диета.
Осигуряването на достатъчно количество ГЛК в тръбопровода за активирани мастни киселини е само първата стъпка от пътуването към Зоната. За да изпълни докрай ролята си в производството на айказаноиди, ГЛК трябва Да бъде преобразувана в друга мастна киселина, наречена дихомо гама линоленова киселина (ДГЛК). Това е сравнително бърз процес. Ако в тялото си имате адекватни количества от ГЛК, следващата част от пътуването към Зоната ви е гарантирана. От друга страна, ако нивата на ГЛК са ниски, преминаването на ГЛК в ДГЛК ще бъде възпрепятствано, а с това и вероятността да достигнете Зоната.
Производството на добри и лоши айказаноиди започва наистина едва с ДГЛК. В този момент потокът от айказаноиди се разделя на две. В единия поток ДГЛК се превръща в изграждащ материал за добри айказаноиди като PGE,. В другия - ДГЛК, преобразуван от друг ензим - наречен делта 5 дезатураза - се превръща в друга активирана мастна киселина: арахидонова киселина.
Всъщност делта 5 дезатураза действа като клапа в напоителен обект, като насочва потока от активираните незаменими мастни киселини. Тя оставя част от ДГЛК да бъдат превърнати в добри айказаноиди, а друга част от тях отклонява, за да бъдат преобразувани в арахидонова киселина, която на свой ред задейства производството на лоши айказаноиди. (Това е показано на фиг. 12-3.)
Фигура 12-3
Излишъкът от арахидонова киселина е най-лошият биологичен кошмар. Това е градивният материал за лошите айказаноиди, в това число и на тромбоксан А, (който причинява струпването на тромбоцити), на PGE (който възбужда болката и потиска имунната система) и левкотриените (свързани с алергиите и кожните заболявания). Арахидоновата киселина е толкова мощна и опасна, че когато се инжектира на зайци, те умират до три минути.
Равновесието на ДГЛК и арахидонова киселина във всяка клетка на тялото определя дали ще се създадат добри или лоши айказаноиди или няма да се създаде нищо, когато клетката бъде стимулирана от външната среда. Равновесието между ДГЛК и арахидоновата киселина е основата на Зоната и се контролира изцяло от активността на един ензим - делта 5 дезатураза.
Колкото е по-активен този ензим, толкова повече нараства вероятността да бъде произвеждана повече арахидонова киселина. А колкото е по-пасивен, толкова е по-голяма продукцията на ДГЛК. Очевидно всички бихме желали тялото ни да произвежда повече ДГЛК и по-малко арахидонова киселина, така че да бъдат създавани повече добри и по-малко - лоши айказаноиди.
Кое контролира активността на делта 5 дезатураза? Хормони и по-точно - инсулинът и глюкагонът. Делта 5 дезатураза се активира от инсулина и се възпира от глюкагона. И така, на молекулярно ниво именно динамичното равновесие между инсулина и глюкагона (контролирано посредством спазването на моята диета) ще ви позволи да регулирате ензимната клапа и то с лазероподобна точност, каквато никое лекарство не би могло да постигне. Тази точност ще ви позволи да управлявате градивните блокове на добрите и лошите айказаноиди.
Линолеовата киселина, ГЛК, АЛК, ДГЛК, арахидоновата киселина и ензимите делта дезатураза: дълъг е списъкът на жизненоважните играчи в сложната метаболична игра, която регулира айказаноидите. Но почакайте, все още не сме добавили една изключително важна съставка към този коктейл. Това е друга незаменима мастна киселина, наречена айказапентенова киселина (АПК), член на мастните киселини от семейство Омега 3. Подобно на всички тях, АПК контролира основните ензими, които пък въздействат върху потока от незаменимите киселини от семейство Омега 6, когато се придвижват към крайната си цел - айказаноидите.
АПК е строителният материал на молекулярно ниво за определени типове айказаноиди, които не вършат кой знае какво нито в положителна, нито в отрицателна насока. Защо тогава е толкова важна АПК? Защото възпрепятства дейността на ензима делта 5 дезатураза, който изгражда арахидоновата киселина. Изводът? Консумирането на адекватни количества АПК е друга част от хранителната стратегия, за да подпомагаме обуздаването на свръхпроизводството на лоши айказаноиди.
Откъде можем да се снабдим с АПК? От някои риби. Най-богатата (а според мен - и най-вкусната) е сьомгата. Други добри източници са сардината и скумрията. Нейното количество в рибите с по-малко съдържание на мазнини, като треската например, е почти символично.
Колко риба би трябвало да се консумира? Едно изследване от 1985 година, публикувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин" посочва, че 200 мг АПК седмично е достатъчно, за да се намали значително рискът от инфаркт. Това е равно на едно основно хранене със сьомга или три - с риба тон седмично.
Защо разказвам всички тези подробности за метаболизма на мастните киселини Омега 6? Защото първоначално мислех, че мога да достигна Зоната единствено посредством активирани незаменими мастни киселини. През 1982 година мислех, че ако ГЛК и АПК са толкова важни за производството на добри айказаноиди, защо просто да не си ги добавяме към храната и да забравим всички грижи около контролирането на макроелементите? Надявах се, че ако успея да осигуря необходимите пропорции от ГЛК и АПК в една капсула, ще мога да контролирам равновесието между добри и лоши айказаноиди.
Верен на „фармацевтичното" си минало, вярвах, че ще открия вълшебното биле. Ако успеех да разработя подходящо магическо хапче, съдържащо ГЛК (за да запълва тръбопровода на активираните незаменими мастни киселини) и АПК (за да възпира дейността на ензима делта 5 дезатураза), хората ще могат да си ядат каквото искат, след това да изпият няколко от въпросните капсулки и да се озоват в Зоната. За съжаление, в живота нещата рядко стават толкова просто, а в Зоната - никога.
В началото предполагах, че всичко зависи от изолирането на достатъчно ГЛК и АПК и определяне на правилните съотношения, необходими за контролиране на равновесието между добрите и лошите айказаноиди. Очевидно в морето има достатъчно риба, за да ни осигури АПК, но при суровото рибено масло съществува един проблем: то има тенденция да се замърсява с тежки метали и с PCBs.
От тежките метали можем да се отървем посредством прост процес на рафиниране, но PCBs са нещо по-различно. Единственият начин да ги отстраним от рибеното масло е с помощта на сложен химичен процес, известен като молекулярна дестилация. Този процес вече съществуваше, а изолирането на АПК за нуждите на човека, макар и скъпо, беше напълно осъществимо. Така че едната половина от уравнението бе решена, поне така си мислех.
ГЛК обаче се оказа нещо съвсем друго. Неговите източници на нашата планета са съвсем малко и най-добрият от тях - майчиното мляко, се намира в оскъдни количества. Единствената друга храна, която го съдържа, е овесеното брашно, но затова пък количеството ГЛК в него е изключително малко, на практика нищожно.
Ако някога имах късмет да открия достатъчно богат източник на ГЛК, то това трябваше да бъде някакво растение, което да може да се отглежда в индустриални количества. И така с брат ми Дъг се затворихме в библиотеката, за да издирваме богатите на ГЛК семена. Оказа се, че от 250 000 известни семена само около 250 съдържат изобщо тази киселина и само пет - в сравнително по-значими количества. А от тези пет само едно би могло да претендира евентуално да стане основата за широко производство. Това бе поречът. (Може би никога не сте чували за пореча? Аз също не бях чувал. Той обаче се споменава в литературата от XII век, а днес се използва предимно като декоративна растителност в английските градини.)
Е, той не е кой знае колко, но поне в него има заложен потенциал. При друг от потенциалните източници на ГЛК, олиото от касис, съществува проблем, който ограничава възможността за комерсиалната му употреба. (В него се съдържа прекалено много АЛК.)
И така, през 1983 година с Дъг се приготвихме да завладеем пазара за пореч. Горе-долу по същото време братята Хънт пък опитваха да завладеят пазара на сребро. Те се провалиха, но затова пък братя Сиърс успяха, поне що се отнася до пореча. Честно казано, не беше кой знае колко трудно, тъй като по-голямото количество семена от пореч, които се предлагат из целия свят, могат да се поберат на задната седалка на лек автомобил.
Е, и така се оказахме собственици на почти всички семена от пореч на Земята. Следващата стъпка бе да се научим как да го отглеждаме. Оказа се, че това растение се развива добре само на две места: в по-ниските долини на Нова Зеландия и в по-високите равнини на Саскачеван, Канада. (Това е така, защото ГЛК се създава от растенията като реакция на ниските температури - то може да бъде наречено „ботанически антифриз"). Тъй като Саскачеван е по-близо, ние се преселихме там за година и половина, за да научим как да развъждаме пореч в индустриални количества и да изолираме мазнината от семената, за да може да се консумира от хората.
През 1985 година бяхме готови да внесем за първи път в Съединените щати поречово олио. Аз обаче знаех, че осигуряването на ГЛК в храната нямаше да доведе до желаните резултати, ако същевременно не се приемат и нужните количества АПК.
Въпросът бе, колко АПК беше нужна за определено количество ГЛК? Двамата с Дъг започнахме да използваме самите себе си като опитни свинчета, за да открием нужните пропорции от тези две съставки, способни да ни отведат в Зоната. И, разбира се, при положение, че биохимичните процеси в телата на всички останали жители на света протичаха по съвсем същия начин.
Сега вече мислех, че съм на пътя към славата и богатството, тъй като съм разработил първото практическо диетично приложение на Нобеловата награда за медицина от 1982 година. Ентусиазмът ни обаче набързо бе охладен от работата ни с елитни спортисти и със страдащи от сърдечносъдови заболявания хора. Накратко, аз осъзнах, че не получаваме резултатите, които трябва да се очакват благодарение на употребата на тези съставки. В някои случаи постигнатото бе впечатляващо. Друг път комбинацията от АПК и ГЛК първоначално даваше страхотни резултати, след което настъпваше спад. А понякога не се случваше изобщо нищо.
В началото опитах да разреша този проблем като сменях непрекъснато съотношението между ГЛК и АПК за всеки отделен човек. Това подобри донякъде резултатите. Стана обаче ясно, че пребиваването в Зоната не може да се осигури единствено чрез набавянето на активирани незаменими мастни киселини, тъй като това изискваше постоянно напасване на съотношението между ГЛК и АПК за всеки един. По този начин животът в Зоната благодарение само на активирани незаменими мастни киселини вече не беше наука, а се превръщаше в истинско изкуство. Очевидно пропусках нещо от мозайката, но какво бе то? Един от ключовете към загадката бяха различията между мъже и жени. Забелязах, че се налагаше да променям пропорциите между ГЛК и АПК в много по-голяма степен за жените, отколкото за мъжете. Това ме накара да се заровя отново в библиотеката в търсене на отговора.
Той лежеше добре скрит в някакви неизвестни списания. Затова пък беше сравнително, семпъл: ензимът делта 5 дезатураза се намира под силен хормонален контрол. И макар АПК да оказва известно въздействие върху активността на въпросния ензим, истинското влияние може да се постигне само чрез контрола върху хормоналното равновесие. И за кои хормони според вас ставаше дума? За инсулина и глюкагона, разбира се.
Най-после започнах да проумявам защо жените се нуждаеха в по-голяма степен от непрестанно пренагласяне на съотношението между АПК и ГЛК, за да останат в Зоната. Представителките на нежния пол по принцип консумират по-малко протеини от мъжете, просто защото повечето от тях се придържат почти непрекъснато към богат на въглехидрати и беден на мазнини начин на хранене. В резултат на това приеманата ГЛК непрекъснато се преобразува в арахидонова киселина, тъй като активиращият ефект на инсулина надмогва потискащия ефект на АПК.
Така за жените съотношението ДГЛК - арахидонова киселина в началото се увеличава в полза на първата, но след това след това надмощие взема арахидонова-та киселина, тъй като с времето нейното количество се увеличава. Това се оказва особено вярно при консумирането на храна с високо съдържание на въглехидрати. Именно поради това жените се нуждаеха от все по-малко и по-малко ГЛК и от все повече АПК, за да останат в Зоната.
Тогава осъзнах, че за да останем постоянно в Зоната е много по-важно да контролираме съотношението инсулин- глюкагон, отколкото да добавяме към храната си активирани незаменими мастни киселини. Затова насочих вниманието си към установяване на нужните пропорции между протеини и въглехидрати като главния портал към Зоната. Така достигнах до изненадващо откритие, което бе еднакво и за двата пола. Колкото по-близо се придържа човек към идеалното съотношение между тези два макроелемента, а именно - 0,75, толкова повече се увеличаваше активността на ензим делта 6 дезатураза.
Спазването на моята диета предотвратява нормалното намаляване на активността на този ензим вследствие на възрастта. А щом активността на делта 6 дезатураза се увеличи, нуждата от внасяне на допълнителни количества от ГЛК намалява значително, тъй като тялото вече произвежда напълно достатъчно от нея, за да запълни тръбопровода за активираните незаменими мастни киселини.
И така, след като през 1983 година изкупих цялото количество семе от пореч, предлагано на световния пазар, сега стигнах до извода, че онзи, който следва моята диета, се нуждае само от три до пет купички овесена каша седмично. Тъй като спазването на този начин на хранене увеличава естественото производство на ГЛК, не е необходимо да се приемат по-големи от споменатото количество и то главно като хранителна застраховка. С това се срутиха въздушните ми замъци за хиляди акри с пореч, достатъчни да осигурят нуждите От ГЛК на цялото човечество.
Поне времето, прекарано в Канада се оказа интересно, макар и безплодно.
Разказах тази история само, за да ви напомня: никога не поставяйте витамините и минералите преди основните хранителни съставки. Контролът върху дейността на ензим делта 5 дезатураза (който всъщност е ключът към Зоната) се осъществява най-добре не чрез Приемането на допълнителни количества незаменими мастни киселини, а посредством спазването на моята диета.
Пиенето на витамини, минерали и АПК обаче могат да гарантират в още по-голяма степен и да увеличат успеха ни. Какъв е най-подходящият начин да приемаме АПК? Консумирайте риба като сьомга например. Ако тя не ви допада, опитайте с риба-меч или риба-тон, които обаче имат по-ниско съдържание на АПК. Хората, които не обичат никаква риба, могат да приемат капсули с рибено масло, но избирайте онези, които са били подложени на молекулярна дестилация, за да бъдат освободени от попадналите в тях вредни съставки (като PCBs например).
Ако желаете да сте сигурни, че консумирате адекватни количества ГЛК (които за повечето здрави хора са 1-2 мг дневно), яжте варена (но не инстантна) овесена каша три до пет пъти седмично. А ако приемате осигуряващи ви ГЛК добавки, винаги прибавяйте поне петдесет до сто пъти повече АПК - това е пропорцията между ГЛК и АПК, която ни позволява да живеем в Зоната.
Но запомнете: най-доброто количество добавки е винаги най-малкото, а най-добрият източник на активирани незаменими мастни киселини е и винаги ще бъде храната.
ПОЛЗАТА ОТ ПОДДЪРЖАНЕ НА БЛАГОТВОРНО РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ДГЛК И АРАХИДОНОВАТА КИСЕЛИНА
Ако успеете да поддържате благоприятното равновесие между ДГЛК и арахидоновата киселина, на каква биологична отплата можете да се надявате? Тъй като повечето лекарства, (като аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, и кортикостероиди) използвани за лечението на хронични заболявания, съсипват равновесието между айказаноидите, повсеместно се смята, че всички айказаноиди са лоши. Добрите айказаноиди обаче, производни на ДГЛК, са не по-малко мощни от лошите. От арахидоновата киселина се получава един добър айказаноид, PGI2, известен също като „простациклин"*.
За да разберем колко са важни добрите айказаноиди на молекулярно ниво, нека погледнем по-отблизо един от най-познатите добри айказаноиди, които се получават от ДГЛК - простагландин Е, или PGE1, и неговият ефект върху тялото. Първо, той е от изключителна важност за сърдечносъдовата система. Потиска струпването и слепването на тромбоцитите и по този начин намалява опасността от образуване на съсирени. Има съдоразширяващ ефект и така осигурява нужния приток на .кръв към и от сърцето и се бори с атеросклерозата. (Интересен факт е, че именно поради способността си да увеличават притока на кръв, инжектирането на PGE1, е един от най-успешните начини за лечение на импотентност.) Той спомага също така за намаляване производството на холестерин в черния дроб.
PGE, оказва мощен ефект върху имунната система. Той контролира отделянето на лимфокини - естествени вещества, подтикващи към действие имунната система. Намалява разпространението на имунните клетки, които понякога „преиграват" и започват да атакуват други клетки от тялото. (Точно това става и при автоимунните заболявания като ревматичен артрит например.) Потиска отделянето на хистамин и по този начин слага спирачки на широк кръг алергични реакции; намалява болката. PGE, помага също така в борбата с възпаленията.
В ендокринната система PGE1 стимулира производството и отделянето на жизненоважни хормони от хипофизата, щитовидната и надбъбречните жлези, в това число и на хормона на растежа. Контролира невротрансмитерите, които действат като химически пратеници на нервната система. Като увеличава продукцията и отделянето на тези посланици, PGE1 може да намали нуждата от сън и да облекчи депресията. Освен това потиска силно отделянето на инсулин от панкреаса и по този начин подпомага оставането ни в Зоната.
В стомаха PGE1 потиска отделянето на киселини; ако този процес остане неконтролируем, се стига до развитие на стомашна язва. В дихателната система оказва отпускащо-успокояващо действие върху бронхите и спомага за намаляване интензивността на астматичните пристъпи.
Мисля, че ще се съгласите с мен: списъкът от благотворното въздействие само на едно вещество е наистина изключително дълъг. А като имаме предвид, че PGE1 е само един от множеството добри айказаноиди, ще добиете представа доколко вездесъщо може да бъде въздействието им върху тялото и колко са важни за поддържане гладкото функциониране на тази сложна машина.
ПОДРЕЖДАНЕТО НА КОЛОДАТА
А сега нека обобщим казаното дотук. За да достигнете Зоната и да се наслаждавате на положителния ефект, който оказва тя както върху нашето здраве, така и върху цялостното ни добро състояние и самочувствие, ще трябва да подредите колодата от айказаноиди в своя полза. Искате да бъдете сигурни, че клетките ви произвеждат повече добри и по-малко - лоши айказаноиди. Как става това? Като наклоните везните на съотношението между ДГЛК и арахидонова киселина във ваша полза.
Както вече казах, най-сигурният начин да бъде постигнато това, е поддържането на нужното равновесие между постоянните ни хормонални спътници - инсулина и глюкагона. Прекалено многото инсулин увеличава активността на ензим делта 5 дезатураза, който от своя страна увеличава производството на арахидонова киселина и лоши айказаноиди.
Глюкагонът от своя страна намалява дейността на делта 5 дезатураза. Това означава, че в клетъчната мембрана се натрупва все повече и повече ДГЛК и в същото време продукцията на арахидонова киселина намалява.
Мислете за всичко това като за вид биологична лотария. ДГЛК и арахидоновата киселина са билетите и те се теглят всяка минута. Колкото повече билети ДГЛК и по-малко - арахидонова киселина имате във всяка клетка, толкова по-голяма вероятност имате да спечелите голямата награда - благоприятното равновесие между айказаноидите, които осигуряват оптимално здраве и максимално добри постижения във всичко, което вършим.
Но не забравяйте: дори когато сте спечелили айказаноидната лотария, ще изразходите всичките си „печалби" само за четири до шест часа. След този период идва наред поредната лотария - вашето следващо хранене. Казах го и преди, но си заслужава да го повторя: в хормонално отношение зависите от последното и от следващото си хранене.
Контролирането на съдържанието на макроелементи във всяко хранене зависи от вас, ако желаете да живеете в Зоната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар