„Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете й се и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“
Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:
• Мъглива бяла светлина от света на боговете.
• Мъглива зелена светлина от света на титаните.
• Мъглива жълта светлина от света на хората.
• Мъглива синя светлина от света на животните.
• Мъглива червена светлина от света на духовете.
• Светлина с цвят на дим от света на ада.
Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.
Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.
В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.
В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.
В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.
Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята.
Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.
Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:
„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“
Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.
Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.
Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.
(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в следговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник. – бел. Alien)
www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/473-2013-09-16-23-12-46.html
Помнете ясната светлина, чистата бяла светлина, от която идва всичко във Вселената, към което се връщат всичко във Вселената; оригиналната природа на собствения си ум. Природното състояние на Вселената. Отиди в ярката светлина, вярвай в нея, оживявай с нея. Това е ваша собствена истинска природа, това е дома. ~ Бардо Тходол (Тибетската книга на мъртвите)
.png)
Няма коментари:
Публикуване на коментар