КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ:
Интервю на Дейвид Уилкок с Емери Смит
Хибридни създания и тайни бази – 135 епизод, 23 януари, 2018 г., Дейвид Уилкок и Емери Смит.
12 декември 2017 г.
Свободен превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли на „Космическото Разкриване”! Днес имаме специална изненада за вас: инсайдерът, когото наричах “Пол”. За пръв път мога да разкрия неговото истинско име – Емери Смит. Ако сте гледали филма „Сириус”, може би сте го видели. Емери, добре дошъл в нашето предаване.
Е.С.: О, благодаря. Много съм развълнуван. От 10 години работя с Вас и между нас се установиха добри отношения. Сега, благодарение на Вашата помощ, настъпи време да изляза на светло.
Д.У.: Във филма „Сириус” се показва аутопсия на малко, по всяка вероятност извънземно тяло, с ръст 15 см. Кой прави аутопсията?
Е.С.: Почти пет години бях вице-президент на Център за изучаване на извънземен разум. Именно там попадна съществото след пребиваване в гражданска лаборатория в Испания. Правителството го изучаваше по-рано, но никой не знаеше за това. Благодарение на моето образование и опит в работа с тъкани от извънземен произход в рамките на отделни тайни програми – аз съм виждал над 3000 извънземни тела – имах късмета да асистирам на специалистите за извършване на аутопсията. Помагах на д-р Стивън Гриър и на д-р Ян Браво.
Д.У.: В този първи епизод с Вас бих искал да поговорим за това как получихте знания на ниво лекар в тайни военни програми. Какво правихте в армията с такива необичайни биологически образци?
Е.С.: Всичко започна с това, че в ранна възраст попаднах в армията, отначало като асистент на хирурзи. Бях и фелдшер, и помощник на хирурзи. Когато отидох в базата на ВВС „Кертленд”, ми предложиха специална „работа по съвместителство през нощта”, както я наричаха. Тогава бях още много млад, но много умен и зрял за възрастта си. Отговарях за оборудване на стойност милиони долари, което не съществуваше в гражданския живот. Това ме съблазняваше да работя. Занимавах се с разрязване на тъкани с неизвестен произход.
Д.У.: Къде се намира базата на ВВС „Кертленд”?
Е.С.: В Албукерке, щат Ню Мексико. По съвместителство работех и в националните лаборатории „Сандия”и Лос Аламос. Лабораторията „Сандия” е като база вътре в базата, на много-много етажи под земята.
Д.У.: Когато настъпваше подходящ момент, Вие можехте да споделяте повече. Т.е. на Вас ви позволяваха да разказвате повече. И така, хайде сега да повторим всичко на запис. Можете ли да потвърдите, че са Ви упълномощили да разкриете всичко това, за което говорим сега? Че сега всичко е разрешено официално?
Е.С.: Моят договор за неразгласяване изтече. Но аз няма да говоря за това, за което не ми е комфортно да говоря, или за нещо, което би могло да навреди на мен или на Вас. Всичко, за което говоря сега, е одобрено за разгласяване.
Д.У.: И така, Вие попадате в лабораторията „Сандия”…
Е.С.: Аз вече живеех в базата. Базата на ВВС „Кертленд” е петата по големина база в света.
Д.У.: Щатите Ню Мексико и Невада се намират един до друг, а в Невада е Зона 51.
Е.С.: Всички бази са свързани една с друга.
Д.У.: Някога използвал ли сте системата на подземните совалки?
Е.С.: Само при пътуванията от „Сандия” до Лос Аламос, а също до Дулсе и назад. Има четири влака с магнитно окачване. От това, което чух неотдавна, може да се предположи, че всички влакове са модернизирани и са съвсем други, повече напомнят за магнитна вакуумна тръба.
Работил съм и с други неща. Взимаха ме в различни проекти, за да видя космически кораби, те в действителност са живи и имат съзнание!
Д.У.: Това чухме и от Дейвид Едеър. Той описваше пътуване в Зона 51, където видял енергийна система, която в действителност била живо същество. Тя била много голяма. Имала и компоненти на тъкан, и компоненти на технология.
Е.С.: Да, така е. Аз също съм участвал в експеримент, когато съединяваха тъкан с титан. Това се нарича остеоинтеграция, внедряване в тъкан. В някои случаи това е много добро. Именно това помогна на нас, участниците в подземните проекти, да разберем следното: ако успеем да съединим титан и тъкан, костна тъкан и титан, човек ще стане много силен. Практически е невъзможно да се счупи такава кост. А ако към това се добавят и стволови клетки и богата на тромбоцити плазма, плътността на костта се увеличава десет пъти. Вашата собствена кост!
Това са програми, в които се опитват да предотвратят стареенето. Сега е открит нов протеин A2M, Алфа-2-макроглобулин. Той просто връща времето назад. На Управлението за контрол на продуктите и лекарствата ще са необходими 10 години… Това е протеаза инхибитор, който блокира всички възпаления. Затова тялото може да се самоизцелява. Всичко, което ви е нужно, за да живеете вечно или много дълго, вече присъства във вашето тяло. Проблемът е в околната среда. В храната, която ядем. Всичко е отровено. Отровата предизвиква възпаления. И ако можете да спрете възпалението, тялото ще се изцелява естествено.
Д.У.: Нека сега да поговорим за това, как започнахте да се занимавате с извънземна биология. Знаехте ли от самото начало, че разрязвате извънземни?
Е.С.: Не.
Д.У.: Как правеха това?
Е.С.: Те… (смее се)… това беше и забавно, понеже за вход на това място, където работех, служеше лабораторията „Сандия”. Но всичко ставаше не в нея, а в друго малко здание. То отиваше 30 етажа надолу. Когато се спуснах надолу, ме поведоха по коридори. Помня, че първия ден се оказах в малка бяла стая с малка маса и с всички инструменти. Дотам обикновено ви съпровождат. На масата лежи късче тъкан. И трябваше да определям каква е тази тъкан, да взимам образци и да ги слагам в разни бурканчета, ванички и контейнери, които после предавах през кутия в стената, откъдето го взимаше някой друг. Основно взимах образци от късчета тъкан. Някои изглеждаха като от лос… Дори не знаех какво е това. На всеки 3-6 месеца получавахме по-високо ниво на достъп.
Д.У.: По-рано ми казахте, че образците имали квадратна форма, с размери около 10 на 10 сантиметра.
Е.С.: Да, това беше изрязан квадрат, с артерии, вени, нерви… После образците станаха по-неповредени, можеше да се каже, че това е ръка, например. Макар че по онова време не можех да определя какво е това. А беше забранено да се пита каквото и да било. Просто изпълнявахме работата и не разказвахме за нея на никого.
Най-странните образци бяха на гигантско насекомо. Техните „ръце” бяха огромни и съдържаха не само тъкан на животни, но и на растения. Образците представляваха съединение на растителна и на животинска тъкан. Т.е. учените съединяваха много разни видове хибридни тъкани. Това е старата школа. За това знаят всички, заети в тези проекти. Учените смесваха всеки вид животинска тъкан, ДНК, с човешка тъкан, за да видят какво ще се получи.
Д.У.: Като в Дулсе, в Ню Мексико.
Е.С.: Да. Там правят всякакви видове луди експерименти. Общо взето, взима се човешка тъкан и към нея се прибавят други тъкани. А когато учените започнаха да получават образци от космоса, всичко стана още по-странно. По онова време не бих могъл да кажа с увереност дали тъканта е извънземна или не. Учените отглеждаха нещо, убиваха го, разсичаха го на малки късчета и разпращаха образци във всички подобни лаборатории.
Д.У.: Можете ли да опишете мястото, където работехте? Имаше ли там паркинг или подземен гараж?
Е.С.: Да. Това са много големи подземни съоръжения, разположени на стотици километри, на много нива. Едни хора работят над енергийни инсталации, други над обратен инженеринг… Има и отделно медицинско крило. Доколкото знам, обикновено това е малко градче, в което живеят тези, които не излизат на повърхността. Това е много динамична структура.
Понеже аз вече живеех в базата, отивах до моето работно място на велосипед. И така, влизате в съоръжението, спускате се надолу с асансьор и попадате в голям коридор. Това е ескалатор, много дълъг. Пътувате на него около 10 минути.
Д.У.: Толкова дълго? И той бързо ли се движи?
Е.С.: Да, много бързо. Дори можете да седнете на него.
Д.У.: И какво виждате? Това тунел ли е?
Е.С.: Просто тунел. Това е коридор. Бял, с черен мраморен таван.
Д.У.: Как мислите, такъв тунел с помощта на подземни пробивни машини ли е направен?
Е.С.: О, да. Топлината, която те генерират, разтопява грунта. Работите продължават и сега. Създават се подземни магистрали, по които можете да попаднете във всяка точка на света.
Д.У.: Как изглеждаше ескалаторът?
Е.С.: Ескалаторът е направен от някакъв вид поликарбонат. На ескалатора можете да стоите, а можете и да седите на седалка. Това беше в началото на 90-те години. В края на ескалатора преминавате през контролен пост. Проверяват отпечатъци от пръстите и сканират роговицата на очите. Освен това, имат особени животни, особени кучета, може би са хибриди. Там във всеки отсек имаше кучета и те можеха да ви душат, докато минавате покрай тях. После преминавате през още две врати и попадате в съблекалнята. Оттам отивате в друга стая, където получавате заданията, взимате своята папка. После се появяват охранители в бяло и ви съпровождат.
Д.У.: Как мислите, колко етажа имаше там, където работехте?
Е.С.: Повече от 50, и то само в медицинското крило…
Докато работех, съм виждал множество клонирани, хибридни, отпечатани на 3D същества. Дали са имали съзнание или не, не знам. Военните са майстори на научно-фантастичните ефекти, те заплашват учените, ако сметнат, че учените могат да започнат да говорят пред публика. И дори когато учените знаят, че нещо реално съществува, те все пак се съмняват дали това не е трик.
Така че не знам. Просто затова, че виждате нещо, можете ли да съдите дали то е реално или не? Същото се отнася до новите ни спътници. Ние проектираме нещо на машини, на земята, което хвърля сенки. Това са реални системи, с които например, можете да ме видите там, където ме няма.
Д.У.: Вие твърдите, че те са способни да проектират нещо, приличащо на машина, и то дори хвърля сянка, но в действителност това не е машина? Просто проекция от спътник?
Е.С.: Да, проекция от спътник. Ако се приближите до нея, можете да минете през нея. Достатъчно е да сложите на нужното място известно количество атоми и да отразите светлината… Затова ми е трудно да кажа: „Да, виждал съм този космически кораб” или „Виждал съм този извънземен”, докато не го докосна, докато не се приближа до него и не проверя сам.
Д.У.: Ясно. По-рано сме говорили за тези видове същества, а сега можете ли да ги опишете по-конкретно…
Е.С.: Ръстът на тези, които съм виждал, е от 2,4-3,9 метра до 55 см.
Д.У.: Твърдяхте, че някои са били живи, сякаш са ги държали в плен?
Е.С.: Да. Именно по тази причина, след 10 години служба излязох в оставка. Чувствах, че става нещо лошо, защото едното тяло, което получих, беше още топло. Очевидно то просто беше умряло. Затова излязох в оставка, държах си устата затворена цели 15 години… Докато работех, съм се сблъсквал и с живи извънземни, лице в лице.
Д.У.: Или с някой, приличащ на извънземен.
Е.С.: Приличащ на извънземен, или хибрид, или клонинг. Индивид, клониран от извънземен…
Д.У.: Докато работехте, кога започнахте да получавате цели тела за изследване?
Е.С.: Аз не получавах цели тела почти до самия край на моята служба, а после излязох в оставка, защото се отнасях твърде емоционално към всичко това.
Д.У.: Как изглеждаше първото частично тяло, което видяхте?
Е.С.: Кожата беше като на рептилоидите. Частите на тялото бяха обичайните. Лицето беше твърде повредено.
Д.У.: Изплашихте ли се, когато за пръв път получихте частично тяло?
Е.С.: Да. Бях в шок. Преди това ми даваха различни части от тела. Скоро разбрах, че има определени тъкани, взети от клонинги. Те се отличаваха от тъкани на извънземни и на хора. Тъканта на клонингите не е така здрава.
Д.У.: Емери, защо решихте да се появите пред публика именно сега?
Е.С.: Неотдавна … (пауза, той става много емоционален, появяват се сълзи). Това беше жестоко.
Д.У.: Имаме снимка на челния сблъсък, от който сте пострадал, буквално 30 минути след като в моя статия допуснах голямо изтичане на Ваша информация. Имал сте голям късмет, че сте останал жив.
Е.С.: Да. Това не ми беше за пръв път. Стреляли са по мен, един път ме нападнаха трима агенти, били са ме… Последния път влязоха в дома ми, разбиха вратата, стените, където криех всичко най-ценно. За тайниците може да се разбере само с помощта на снимки от спътник. Прекрасно съм осведомен за спътниците и за това, което могат да правят. Те са способни да видят всяка тухла и всяка стена от къщата.
Д.У.: Радвам се, че останахте жив и че сега сте с нас. За Вашата безопасност, ще се опитаме да заснемем на камера колкото може повече…. С нас беше инсайдерът Емери Смит. Благодаря ви за вниманието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар