https://www.youtube.com/watch?v=UlPi7WYnnDs
За Константин е изписано много и едва ли има смисъл да иззброявам какво е останало в историята, но да припомним поне два факта. Той премества столицата на империята от Рим във Византия, където основава Новия Рим – Константинопол. И по-важното – той е първият християнски император. Ролята му за превръщането на християнството в една от доминиращите световни религии е меко казано огромно, затова православната църква го прави и като светец.
Предполагам сте чували или чели, че Константин Велики се свързва пряко и с историческата съдба на нашите днешни земи. Често се цитират думите му „Сердика е моят Рим“, които той изрекъл не случайно. Явно нещо го е свързвало с този град. Тук съвсем наблизо, в днешния Костинброд е построена най-голямата му извънградска резиденция – Скретиска, а някъде под паветата и асфалта на днешна София е и Константиновият дворец (под хотел „Рила“ или под църквата „Света Неделя“). От земята край днешното село Гиген започва и Константиновият мост над река Дунав нашите, най-дългият мост, изграден някога в Римската империя (2434 м).
Защо ви съобщавам за тези всеизвестни факти? Защото по целия свят всеки обект или артефакт, свързан с личността на този император, отдавна се превърна в „супер магнит“ за културно-исторически туризъм. В Рим през 2024 г. дори възстановиха огромния колос на Константин (там е и неговата арка). В Истанбул гордо стърчи прочутата Константинова колона. В Ниш направиха страхотен обект – вила Медиана, която сърбите находчиво кръстиха Царска палата на Константин Велики. В британския Йорк пък има негова прекрасна статуя, защото точно в Британия легионите обявиха Константин за император.
А у нас? У нас дори и по една таблица няма сложена. Всъщност, има. Преди време направи нещо като рисунки на резиденцията Скретиска в Костинброд, така че там поне табела имаше. Между другото забелязвам, че в моята родна София си падаме много по-рисунките. Вместо „да изровим“ някакъв обект, да го „социализираме“, да го изключим в център за туризъм, правим по една „скица-възстановка“ и толкоз.
Типичен пример е Сердикийският амфитеатър, който има 25 000 седящи места. Вместо да го „разкрие“, общината му направи по една хипотетична рисунка и се отдаде на размисли за бъдещи планове. Самите „скици“ са вече на повече от 15 години и на фона са усъвършенствани новите технологии за създаване на изображения изглеждат като праисторически рисунки. Всъщност ми хрумва, че на туристите идващи в България, може просто да им се раздават по 5-6 „рисунки“ на исторически забележителности, та да не се мъчат да ходят по „обекти“, защото те са „кът“.
Значи край Ниш сърбите от една вила са направили уникална Царска палата, а ние от реалния императорски дворец на Константин в Сердика не сме показали и едно „камъче“. Трябва да си признаем, че областта на опазването на културно-историческото наследство и неговото представяне ни е просто „периферия“ на Европа, вече сме „периферия на Балканите“. Както би казал шопът – „те това е“.
☦️🇧🇬🇧🇬🇧🇬☦️
Няма коментари:
Публикуване на коментар