https://www.youtube.com/watch?v=pCClAz6J9zc
Смелостта и необикновената физическа сила на предците ни са добре известни на гърци и римляни. Не е никак случайно, че страната ни е е смятана за родно място на страховития Арес. Не е и случайно, че римски автори наричат Тракия неизчерпаем извор на способни войници. Имащите стоманени тела наши деди са били благословия за този, в чиято армия са присъствали.
От ранна възраст, мизите, гетите, бесите одрисите, пеоните и др. са се занимавали с физическа дейност. Земеделската, рударска и коваческа работа ca трудни и изискват издръжливост. За лова, а и военната подготовка от важност ca cилата и бързината. Несъмнено, още като деца, траките са се упражнявали в бягане, хвърляне на копие, стрелба с лък, езда, каране на колесница, борба, юмручен бой и т.н.
След няколко години упорита подготовка, както момчетата, така и момичетата са се превръщали в полубогове, чиято сила, бързина и майсторско боравене с оръжието е смайвала както най-закоравелите гръцки наемници, така и възпитаните с желязна дисциплина римски легионери.
Може да звучи странно това, че в древността дори жените са се занимавали със спорт и военна подготовка, но за онези времена е било наложително. Тези от предците ни, които са обитавали крайморските региони, са били постоянно заплашени от набезите на южните ни съседи. Не само гърците са идвали в земите ни, за да грабят имущество и да отвличат хора. Историята познава и други нашественици – египтяни, перси, галати.
Тези от предците ни, които не са били в състояние да се отбраняват, са рискували или да бъдат отвлечен в робство, или убити. Животът е налагал дори момичетата да се научат да бягат бързо, за запратят камък и копие с голяма точност, да стрелят майсторски с лък и даже да въртят меча и бойната брадва.
За това има дори писмени свидетелства от времето на Античността. Старият автор Хигиний разказва за тракийката Харпалика. След смъртта на майката, бащата се заема сам с отглеждането на дъщеря си. Дава ѝ да суче направо от вимето на кобилата, учи я да язди, а по-късно ѝ помага да усвои различни упражнения. Станала вече жена, Харпалика е силна и толкова бърза, че е в състояние да надбяга кон. Способноста ѝ да борави с копие и меч проличава от факта, че тя успява да се справи дори със закалените в много битки бойци на Ахиловия син Пир, които завръщайки се от Троя нападат баща ѝ, и го раняват сериозно.
http://www.sourcememory.net/art/thrace/swordw.jpg
Силата на тракийските жени, способността им да яздят майсторски и да боравят с оръжие, е една от причините те да бъдат наречени потомки на Арес (става дума за амазонките-сарматки). Освен разказите на старите майстори, ние разполагаме и с изображения на тракийски менади (поклоннички на Дионис) по гръцки вази. Буйните жени са представяни държащи лабрис (двойна брадва), меч и харпе (сърповидно оръжие).
За спортната и военна подготовка на тракийските мъже няма много подробни сведения, но все пак данни се намират. Благодарение на Аполон Родоски знаем за Амик - царят на бебриките. Той бил известен с едрия си ръст, а и с това, че владеел до съвършенство юмручния бой и карал всеки чужденец минаващ през земите му да премери сили с него.
Boxer resting after contest (bronze sculpture, BCE 300–200). Greek artwork of the Hellenistic era, 3rd-2nd centuries BC (the boulder is modern and replicates the ancient one). From the Thermae of Constantine.Marie-Lan Nguyen (2009)
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Thermae_boxer_Massimo_Inv1055.jpg/800px-Thermae_boxer_Massimo_Inv1055.jpg
Бебриките са от групата на витините обитаващи Мала Азия, но тяхната стара родина се намира по долината на река Стрюмон (Струма) както знаем от Херодот –Her.VII.75. Несъмнено още на Балканите витините са познавали юмручния бой (бокса) и са организирали даже състезания. Навремето, вместо боксови ръкавици, за предпазване на ставите на ръцете е използвана обработена волска кожа, която е прикрепяна с ремъци.
Най-ранното изображение на боксьори е това от минойските фрески на Акротири, остров Санторини. Минойците не са гърци, това проличава не само от личните им имена Арей, Диза, Питак, Резос, Тетюс и др., но и от външния вид на хората населили Крит и околните му острови. От няколко фрески става ясно, че младите минойци са бръснели косата си и са оставяли една, две, или три кики. Този обичай е чужд и непознат на гърците, но според Плутарх практиката е типична за абантите (тракийски народ) и мизите. С тавава прическа са oписани старите българи според франкът Лиутпранд (по сведения на Геза Фехер).
Минойски боксьори, Акротири, остров Тера, By Marsyas (2007), CC BY 2.5,https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/NAMA_Akrotiri_2.jpg/320px-NAMA_Akrotiri_2.jpg
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=472981
Как дедите ни са наричали спортната дисциплина, която ние днес познаваме под името бокс, е трудно да се каже. Твърде малко са сведенията за древната речта на нашите предшественици. Във всеки случай, знаем, че предците ни познати в Античността под колективното название траки, са имали дълга традиция в този вид спорт, като това им е помагало да бъдат добри бойци.
Спортни съревнования е имало след погребение на благороден тракиец, както знаем от разказите на посетилия земите ни Херодот -Her.V.8. За жалост няма точни подробности относно дисциплините изпълнявани в чест на починалия. Бащата на история говори за най-различни видове съревнования, но не ги изрежда поименно. Споменава само, че най-голямата награда (μέγιστα ἄεθλα) се дава на победителя в двубой (μουνομαχίης) -Her.V.8.
Двубоят с меч и копие навярно е било стандартнa дисциплина, включена в погребалния обред, но е имало и надбягвания, както с коне, така и с колесници. Познавайки бойната слава на дедите ни, съвсем логично е да предположим, че се е наблягало предимно на спортовете имащи военно приложение.
Това става ясно и от омировото описание на спортите игри, които Ахил Пелеев урежда в чест на своя племенник Патрокъл. Споменати са следните дисциплини: надбягване с колесници, бокс, борба, надбягване, двубой с въоръжение и мечове, хвърляне на голям железен диск, стрелба с лък, хвърляне на дълго копие.
Благодарение на Ксенофонт, знаем, че одрисите предпочитат конните надбягвания, за да почетат своите паднали в битка сънародници- Xen.III.2.5. Имащите голяма кавалерия пеони и гети навярно също са поставяли на първо място съревнованията на конниците. От работите на Платон научаваме за това, че в Aтина, в чест на богинята Бендида са организирани нощни надбягвания с коне, като ездачите са носили факли.
Каква е била наградата, и дали изобщо е имало материална награда, Платон за жалост не съобщава. Самата богиня Бендида понякога е представяна като ездачка. На гърба на кон е и почитаната от дедите ни Ямба Дула. Това показва колко много е ценено ездаческото изкуство у нас в далечното минало.
Със сигурност е обръщано внимание и на борбата. От Йордан знаем за Максимин Тракиец, който освен с огромния си ръст и неестествена сила се славел и като добър борец. Йордан разказва, че този забележителен мъж успял да победи шестнадесет легионери от армията на Септимий Север и да спечели обещаната от императора награда.
Максимин Тракиец, мраморна статуя, Капитолийски Музей, Albani Collection, Jastrow (2006) https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg/450px-Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg
След няколко дни Максимин се среща отново със Септимий Север и едрият тракиец смайва отново императора с издръжливостта си в бягането. Още по-голяма е изненадата на римлянина когато разбира, че дори и изморен, Максимин е готов отново да се бори. След като тръшва на земята седем от най-опитните и най-отпочиналите легионери, тракиецът печели уважението и възхищението на всички, а Септимий Север го назначава за свой телохранител – Jor.Get.83-86.
Римски борци, двама са представени с кика (Thysdus - El Djem?)http://www.wrestlingsbest.com/gifs/xromanmosaic3.jpg
Славни и опитни в борбата, навярно и в бокса, са били и мизите, които Омир нарича ръкопашни бойци, а живелият по-късно Димитър Хоматиан отъждествява с българите от своето време. Вече бе спомената типичната за мизите особена прическа, за наше щастие има сведения на стари автори, от които става ясна и причината да се стриже част от главата, а в друга част косата да се остави да расте свободни. Описвайки бита на старите мизи Плутарх обяснява причината за носената от тези хора кика. Поради това, че мизите влизат в ръкопашен бой, те бръснат косата в предната част на главата, за да не може противника да ги хване за перчема. Тази особена прическа е наречена също Тезеида, по името на основателя на Атина - пеласгът Тезей- Plut. Thes. 5.1, 5.2, 5.4.
Римски борец с бръсната глава и кика, Термите на Каракала, Ватикански Музей, изобр. А. Делакиеза
Състезания са провеждани не само след смъртта на благороден тракиец - като обред като обред в негова чест, но и по други поводи. В легендата за живота на Пелопс се разказва за това, че когато той поискал ръката на дъщерята на цар Еномай, царят го накарал да се състезават в надбягване с колесници, като тази надпревара не била е без рискове, защото съревноваващите се ползвали и копия. Тук навярно се касае за една особена традиция, която е гарантирала, че младоженецът притежава качества на силен мъж и опитен боец, който ще създаде здраво и способно поколение.
Напълно е възможно тази традиция да не е принадлежала само на благородническата прослойка, но и на останалата част от населението. Докато при гърците е практикувана евгенетиката – слабите новородени дечица са били безжалостно убивани, у нас е било различно. На индивида е давана възможност да се развие, да преодолее определени физически недостатъци и да се превърне в човек от желязо. Така от една страна е избягвана излишната жестокост, от друга е стимулиран растежа на населението на страната ни.
Спортът действително е заемал важно място в живота на дедите ни. Те реално са и хората, които са организирали първите олимпийски игри. Тук е мястото да се отбележи, че в дълбока древност, цяла Гърция е обитавана от нашите предци, които по онова време са наричани траки и пеласги. За това свидетелстват не само Страбон, Херодот и Тукидид, но и най-древните селищни названия. Дори запалени елинофили като Джон Чадуик бяха принудени да признаят, че имената на Атина, Микена, Тиринт и т.н. нямат смисъл на гръцки.
Същото важи и за името на победител на първите олимпийските игри – Коройб (Кореб). Преди доста време, лингвистът Пaул Кречмер (цитиран от Откупщиков) отбеляза съвсем уместно, че името Коройб (Кореб) не е гръцко по характер, a фригийско. Немският учен счита и огромните могили в Пелопонес за принадлежащи на дошлите с Пелопс фриги.
C особено, негръцко име е и първата жена победителка в Олимпийските игри, това Куниска. Някои автори смятат, че тя е лакедемонка, други споменавят, че нейния произход е неясен. Дори да не е дошла от Тракия, Куниска пак може да принадлежи на по-старото тракийско/пеласгийско население на Лакония, което гърците заварват и в по-късни времена асимилират. Джон Чадуик изказва предположение, че спартанските периойки са представители на по-старото микенско население. То определено е с тракийски, фригийски произход.
Не само олимпийските герои Коройб и Куниска не спадат към гръцкия етнос. Същото важи и за още жена победителка в дисциплината синорида – надбягване с колесница с два коня. Става дума за дошлата от крайбрежна Македония девойка Белистиха.
Kуниска -Painting of Cynisca by Sophie de Renneville, Published in From Mme. De Renneville, Biographie des femmes illustres de Rome, de la Grèce, et du Bas-Empire (Paris: Chez Parmantier, Libraire, 1825)
https://en.wikipedia.org/wiki/Cynisca#/media/File:Cynisca_by_Sophie_de_Renneville.jpg
Самото название Олимпия мястото където са се провеждали спортните игри не е гръцко, това се знае прекрасно от лингвистите. То е сродно на името на делящата Тесалия и Македония планина Олимп, което пък е дадено от мизите, дошли от Мизийския Олимп.
За тази миграция от времената предшестващи Троянската Война знаем благодарение на Херодот-Her.VII.20. За заселване на фриги в територията, позната доста по-късно като Гърция, разказва Страбон, който обяснява, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс -Strab.VII. За този човек Павзаний разказва, че провел от всички хора преди него най-славното състезание в чест на Зевс Олимпийски.
Някои древни термини засягащи спорта също показват, че хората създали ги не са гърци. Установено е, че титлата βραβευς-съдия на състезание по борба, не е гръцка. Жалко е само, че никой не свързва βραβευς с българската дума борба. Разбира се основната причина за това е, че старите българи бяха обявени за дошъл от Азия народ и макар никой да не бе представил доказателства, безпочвеното твърдение бе наложено под давлението на влиятелни хора.
Поради същата причина почти никой не обърна внимание на това, че думата ἆθλον-спортна награда (от която произлизат думите атлет, атлетика) няма смисъл на гръцки. Не бе потърсена изобщо връзка с имената на тракийските царе Атлесбис (Аутлесбис) Аудолеон (Одолеон), които са обясними със стблг. одолѣти-побеждавам. Гръцката дума ἆθλον-спортна награда не е нищо друго освен чуждото предаване на одолѣвание-победа.
Съдиите в олимпийските състезания са наречени агонотети, названието идва от думата агон/ἀγών-състезание, съревнование, борба, битка. Повече от ясно е, че агон/ἀγών е чуждото представяне на древния вариант на българската дума огън. Тя има значения –силно желание (за победа), а като епитет за човек – жив, темпераментен, буен.Тук държа да уточня, че Агнония е име на древен тракийски град, споменат от Стефан Византийски.
Друга интересна старогръцка дума е ἔρις/eрис-съревнование, състезание, спор. Поне за мен, тя е чуждото предаване на нашата дума ярост, която от своя страна има паралел в санскрит: irasyáti-той се гневи, той е яростен.
В старогръцкия език има още един интересен термин засягащ спортното майсторство. Става дума за ἀρετη/арете, тази дума е обяснима със стблг. реть-състезание, ретити сѧ-състезавам се. За да няма възражения, че българските думи са заемки от гръцкия, ще спомена това, че нашите реть, ретити сѧ-състезавам се, отговарят и на санскр. artháyati-той се стреми, той желае. Подбно на ἀγών, ἆθλον, βραβευς, негръцкия характер на ἀρετη е пренебрегнат.
Както виждаме, ако разгледаме подробно информацията от старите исторически извори, а и тази, която представя ономастиката, веднага става ясно, че не гърците, а нашите деди са основателите на Олимпийските игри. Нека не забравяме едно важно нещо – като цяло народите не променят характера си. Промени могат да навлезат в бита, религията и т.н., но характера на народа се запазва.
Ние винаги сме били деца на земята – трудолюбиви и активни, а и хора с железни тела, дедите ни са го доказвали многократно в различни войни. Гърците от друга страна са били деца на хитростта, царе на интригата, а и добри търговци, каквито все още са, нищо не се е променило.
Ако в миналото казионните учени не бяха попречили на популяризацията на работите на Ганчо Ценов и Георги Сотиров, доказващи, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите, а и, че цяла Гърция е била населена с траки и пеласги, че реално дедите ни са героите от митовете, които гърците по-късно записват, то днес никой не би се очудил на твърдението, че далечните ни предци са създателите на Олимпийските игри.
По време на неолита територията на Епир се населява от племена на моряци по крайбрежието, а във вътрешността от животновъди и ловджии, които донасят със себе си древногръцкия език. Тези племена погребват вождовете си в могили с шахтови гробници и по това си приличат с микенската цивилизация. Такива находки са намерени в две религиозни светилища: Оракула на мъртвите (на гръцки: Νεκρομαντεῖον) на река Ахерон и в оракула на Зевс в светилището на Додона.
След залеза на микенската цивилизация Епир се превръща в плацдарм за дорийското нашествие (1100 – 1000 г. пр. Хр.) към континентална Гърция. Коренните жители на района са изместени от дорийците и последвалите миграции, като така се оформят три основни групи племена, говорещи гръцки диалекти: молоси в централен Епир, теспроти в югозападната част и хаони (чами) в северозападен Епир. Те обитават малки селища, скупчени в групи, за разлика от развилите се в Древна Гърция полиси
Към V век пр. Хр. районът на Епир все още е в периферията на гръцкия свят и епиротите са считани за не-елини, варвари (Тукидид). Единствените епироти, приемани от древните гърците като равни, са благородниците от молоската царска династия Еакиди, претендиращи, че водят родословието си от Ахил.
През 4 век пр.н.е. се формират държави с мощни армии в Македония, Дардания, Епир и Илирия. В Епир се разгарят битки за власт. Молоският цар Алкета, син на Тарипс, за известно време губи властта и търси убежище в Сиракуза. За да си възвърне трона, Алкета търси помощта на илирийската държава, организирана по онова време около племето на енхелеите. През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начело на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация. След около 370 г. пр. Хр. Еакидите успяват да разширят царството си, като присъединяват към него съседните теспроти и хаони. Така се формира епирска държава, наричана на първо време Молоска лига, а по-късно през втората половина на 4 век пр.н.е. и Епирска лига. Властта на Еакидите укрепва още повече след брака на принцеса Олимпия с цар Филип II.
При раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила/Митрала, а в чест на победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада
Античен Епир често воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове. По него време най-значителните градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели разбира се има и в Тракия - край град Селимврия и в областта Селетика, край Хемус. Това е установено от наши учени като акад. Георгиев.
Името гърци, или грайки също принадлежи на пеласги, а в Тракия живеят техните роднини граите - деди на днешните граовци. Понеже името сели, променено от дошлите от Африка деди на южните ни съседи на ели, елини, е било престижно, то е прието от съседите на селите-елини. В последствие и по-отдалечени хора го приемат и след няколко века то вече се е превърнало в колективно название на хората живеещи на юг от Тракия и Македония. Това статукво се запазва до времето на късната Античност. След това смесеното население на Гърция, бивайки римски граждани приемат името ромеи - римляни. Названието елини се изоставя и не само се изоставя, но и придобива обиден характер. Този обиден характер името елини запазва за около 1000 години. Завръщене на етнонима елини идва благодарение на възникналото в Западна Европа течение филелинизъм - любов към елинската култура. В края на XVIII и началото на XIX в. различни влиятелни личности като Байрон и Фабие се явяват ревностни пропагандисти на филелинизма. *След 1832 г. смесеното население на Кралство Гърция бива индоктринирано, то искрено вярва, че е наследник на Елада. Докато за нас българите биват лансирани смазващи самочувствието ни лъжи, на южните ни съседи бива съчинявана славна история, повдигаща националната гордост. Имащите обяснение на български език хиляди названия на селища, реки, местности от територията на Гърция биват наречени сравнително нови, внесени от нашественици от север в периода VI-VII век. *Премълчано е най-важното: въпросноти "нови, славянски" названия имат успоредици във възможно най-древните названия на селища и реки от територията на Древна Елада. *Названията на реките Пеней, Кафисос, Илисос, Ахерон са обяснени от различни учени и изследователи със стблг. пѣна, капати, илъ, ѥзеро, но информацията остава позната само в тесен научен кръг. *Не се дава популярност и на факта, че древните божества на Елада Дионис, Деметра, Атина и др. са описани като русокоси и светлооки - точно каквито са божествата на траките според Ксенофан. *Потулен е и още един важен факт - използваните от древното население на Елада писмености: Линеар А и Линеар Б са непознати на гърците от времето на Античността, но за сметка на това имат най-близки паралели със старобългарските руни. Успенски признава това през 1905 г, а по-късно Сотиров посочва приликите на Линеар Б с глаголицата.
Античен Епир често воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове. По него време най-значителните градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели разбира се има и в Тракия - край град Селимврия и в областта Селетика, край Хемус. Това е установено от наши учени като акад. Георгиев.
Името гърци, или грайки също принадлежи на пеласги, а в Тракия живеят техните роднини граите - деди на днешните граовци. Понеже името сели, променено от дошлите от Африка деди на южните ни съседи на ели, елини, е било престижно, то е прието от съседите на селите-елини. В последствие и по-отдалечени хора го приемат и след няколко века то вече се е превърнало в колективно название на хората живеещи на юг от Тракия и Македония. Това статукво се запазва до времето на късната Античност. След това смесеното население на Гърция, бивайки римски граждани приемат името ромеи - римляни. Названието елини се изоставя и не само се изоставя, но и придобива обиден характер. Този обиден характер името елини запазва за около 1000 години. Завръщене на етнонима елини идва благодарение на възникналото в Западна Европа течение филелинизъм - любов към елинската култура. В края на XVIII и началото на XIX в. различни влиятелни личности като Байрон и Фабие се явяват ревностни пропагандисти на филелинизма. *След 1832 г. смесеното население на Кралство Гърция бива индоктринирано, то искрено вярва, че е наследник на Елада. Докато за нас българите биват лансирани смазващи самочувствието ни лъжи, на южните ни съседи бива съчинявана славна история, повдигаща националната гордост. Имащите обяснение на български език хиляди названия на селища, реки, местности от територията на Гърция биват наречени сравнително нови, внесени от нашественици от север в периода VI-VII век. *Премълчано е най-важното: въпросноти "нови, славянски" названия имат успоредици във възможно най-древните названия на селища и реки от територията на Древна Елада. *Названията на реките Пеней, Кафисос, Илисос, Ахерон са обяснени от различни учени и изследователи със стблг. пѣна, капати, илъ, ѥзеро, но информацията остава позната само в тесен научен кръг. *Не се дава популярност и на факта, че древните божества на Елада Дионис, Деметра, Атина и др. са описани като русокоси и светлооки - точно каквито са божествата на траките според Ксенофан. *Потулен е и още един важен факт - използваните от древното население на Елада писмености: Линеар А и Линеар Б са непознати на гърците от времето на Античността, но за сметка на това имат най-близки паралели със старобългарските руни. Успенски признава това през 1905 г, а по-късно Сотиров посочва приликите на Линеар Б с глаголицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар