https://www.youtube.com/watch?v=bgUetH7fKpU
Най-старото название на река Болга е Ра, следват Ател, Атил, Волга е от 14-16 век. Никифор Григорас е един от първите, които споменават Волга.
Волжка България-империя просъществувала 10 векаВОЛГА- РА = БОЛГА-РА!
Всички знаем за р. Волга в Русия сега. Знаем, че гърците нямат само българските букви : Ж,Ч,Ш,Щ,Ъ,Ь,Ц и графиката на само българската буква „Б“! Пишат вета и четат бета! Бира, гръчавите изписват мпира. Знам, че Коптската азбука е преписвация и компилация от българската писменост, наречена Азбука или Бугарица-което е едно и също. Азбука означава, АЗ- Боуга т. е. преди Бога няма нищо по-старо! Произхода на името ни на нас българите, самото ни име означава : Боуга- Ра или Бога-Слънце. Ако след името на р.Волга, поставим инверсионната сричка РА (вярата на българите), четем : Волга-ра = Болгара = Болгари (мн.ч.) сега. Тази река Волга е била българска река-населена с българи. Това опровергава автохтонната теория, че българите не са напускали „родината“ си Балканският полуостров.
Името ОЛЕГ има български произход. Името в женски род е Олга, с български корен: Волга= Болгара. Олег с произход от Колек (коло, слънце). Умалителното Оля = Коля = Кольо = Коло = Слънце. П.П. – Граматическото правило е, че пред слятата българска писменост има винаги една “ картинка“, която е първата главна българска буква – прави се ротация от а до я!
Името ЗОЯ,умалителното Зойче произлиза от българското име Зая, Зайче!
Всички знаем за р. Волга в Русия сега. Знаем, че гърците нямат само българските букви : Ж,Ч,Ш,Щ,Ъ,Ь,Ц и графиката на само българската буква „Б“! Пишат вета и четат бета! Бира, гръчавите изписват мпира. Знам, че Коптската азбука е преписвация и компилация от българската писменост, наречена Азбука или Бугарица-което е едно и също. Азбука означава, АЗ- Боуга т. е. преди Бога няма нищо по-старо! Произхода на името ни на нас българите, самото ни име означава : Боуга- Ра или Бога-Слънце. Ако след името на р.Волга, поставим инверсионната сричка РА (вярата на българите), четем : Волга-ра = Болгара = Болгари (мн.ч.) сега. Тази река Волга е била българска река-населена с българи. Това опровергава автохтонната теория, че българите не са напускали „родината“ си Балканският полуостров.
Името ОЛЕГ има български произход. Името в женски род е Олга, с български корен: Волга= Болгара. Олег с произход от Колек (коло, слънце). Умалителното Оля = Коля = Кольо = Коло = Слънце. П.П. – Граматическото правило е, че пред слятата българска писменост има винаги една “ картинка“, която е първата главна българска буква – прави се ротация от а до я!
Името ЗОЯ,умалителното Зойче произлиза от българското име Зая, Зайче!
Волжка България, известна още като Волжко-Камска България, е средновековна държава, разположена на голяма територията между реките Волга и Кама. Възниква след разделянето на синовете на кан Кубрат и за неин основател се посочва Котраг. Държавата обаче дълго време се намира в сянката на Хазарското царство, начело с другия син на Кубрат - Бат Баян. Популярни са различни версии - че държавата на хан Котраг не е съществувала, че не я създал той или че тя губи независимостта си за сметка на Хазарското царство. Днес е ясно, че волжките българи през VІІІ век са били защитници на независимостта - единствените, победили ордите на Чингиз хан и така спрели настъплението на монголите към Европа.
Странният факт в историята е, че прабългарите създават почти едновременно три държавни образувания с три различни религии. Аспарухова България приема християнството, Хазарското царство е първото, приело юдаизма в Европа, а Волжка България е първата европейска държава, приела исляма.
ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
Знаме на Волжка България
Странният факт в историята е, че прабългарите създават почти едновременно три държавни образувания с три различни религии. Аспарухова България приема християнството, Хазарското царство е първото, приело юдаизма в Европа, а Волжка България е първата европейска държава, приела исляма.
ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
Знаме на Волжка България
България на река Волга е основана през 660 г. от кан Котраг, син на кан Кубрат. Преди заселването на котраговите българи по средното течение на река Волга, реката се е наричата Идел (Етел, Ител), а в по-стари времена – Ра. Името на реката се променило на Болга (Волга) по името на българите, които се заселили там в средата на VІІ век. Волжка България заемала територия от р. Енисей до р. Дон и до трийсетте години на ХIII век била най-могъщата и богата държава в региона.
Българите построили около 250 града, по-известни от които са Булгар, Биляр, Сувар, Ошел, Жукотин, Челмат, Сабакула, Тухчин, Арнаг, Исбол, Казан, Колън, Чебоксар, Алабуга, Яр-Чамъ, Уфа, Саръчен, Самар, Хазар. Археологическите проучвания показват голямо сходство между тези градове и градовете в Дунавска България, което се дължи на строителната традиция на българите и най-вече на типичния за тях квадров строеж – подреждане с точно определено застъпване на масивни дялани каменни блокове (квадри) с вдълбани различни символи, руни и знаци на Тангра. Характерна особеност при строителството българските градове още от онова време е изграждането на водопровод, канализация и обществени бани.
Град Булгар
Столица на Волжка България бил град Булгар. Поразителна е приликата в строителството на столиците на Дунавска и Волжка България, въпреки че Плиска се намира на повече от 2000 км от Велики Булгар. Крепостните стени и на двата града са строени с големи каменни блокове по сходен четвъртит план с високи кръгли кули по ъглите. Велики Булгар често бил сравняван от хронистите по своята красота и значимост с Константинопол.
Подобно е и строителството на гр. Биляр, което започнало през 922 г., след приемането на исляма. Постепенно Биляр се превърнал в най-големия град в държавата. Вътрешният град заедно с центъра е заемал площ от 20 кв.км. Освен с крепостна стена, той бил укрепен и с троен земен вал. Укрепителните валове били високи до 4 м и широки до 10 м. Открити са останки от над три хиляди къщи, голяма част от които са с общи отоплителни канали. В града е имало дворец, държавни сгради и обществени бани с подово отопление.
Благосъстоянието на държавата се дължало на изгодното географско положение – Волжка България се намирала на кръстопътя на водни и сухоземни търговски пътища. Благодарение на плодородните черноземни почви държавата станала център на производство и износ на пшеница, кожи, риба, мед, орехи, сол и занаятчийски изделия.
Карта на Волжка България
Заселвайки равнините край реките Волга и Кама, българите донесли със себе си непознати за региона земеделски сечива. Масово било въведено орното земеделие, отглеждали ябълки, грозде, сливи, сеели пшеница, ръж, ечемик, просо, сорго и др. Отглежданите сортове били селекционирани от векове и давали високи добиви. Районът предоставял отлични възможности и за развитие на животновъдството. Българите отглеждали големи стада от овце, коне и говеда, като продължили традицията на подвижното животновъдство. С отглеждането на стадата се занимавала специална прослойка от обществото. Животновъдите често се преселвали в рамките на държавата, за да осигурят нови пасища за животните. Към Х век в пределите на Волжка България живеели няколко етноса – българи, есегели, берсили, сабири и някои угро-фински племена.
Във Волжка България били добре развити занаятите. Масово се отливали съдове и изделия от чугун, което било рядко явление за Европа по това време. В страната се изработвали златарски изделия, наречени “муза-и-булгар” (български филигран), произвеждало се рибно лепило, сол и восък. В занаятчийските работилници изработвали мечове, ризници, стрели, метални и стъклени украшения за конска сбруя, фино обработени кожи, шапки, ботуши, музикални инструменти и медникарски изделия.
Преди да приемат исляма, българите си служели с т. нар. руническо писмо, а хронистът Ибн ан-Надим подчертава, че познавали и „писмеността на Мани”, тоест азбуката на народите, живеещи в Уйгурския каганат в Централна Азия.
Карта от 13 век
Благодарение на изключително благоприятното географско положение волжките българи водели оживена и доходна търговия върху огромна територия. Търгували с Византия, Арабския халифат, Китай, със славянските племена, достигали дори до Скандинавския полуостров. Имали няколко постоянни пазарища, най-голямото от които, с ширина 2 километра, било разположено край Велики Булгар. Държавата вземала 10% вносно мито.
Първоначално Волжка България нямала собствени монети. Разплащанията ставали или в ценни кожи (хермелин, самур), или се ползвали монети от други страни, но в началото на Х век започнали да секат свои монети, наричани „дирхем”.
Историята на Волжка България се дели на три периода – Великобългарски (IХ – ХIII в.), Златноордински (ХIII – ХV в.) и Казански (ХV – ХVI в.).
През първите два века от основаването си Волжка България трябвало непрекъснато да отблъсква войските на Хазарския хаганат, затова в началото на Х в. българският кан Алмас (Алмуш) се обърнал за помощ към Арабския халифат. Арабският халиф поставил условие волжките българи да приемат исляма като държавна религия. През 922 г. в България пристигнали посланици от Багдад и започнали преговори, в резултат на които българите приели исляма. Приемането на новата вяра приобщило България към културата на мюсюлманския свят. Българското руническо писмо било заменено с арабско, открити били първите начални училища и медресета. Грамотността широко се разпространила сред населението. Започнал разцвет на литературата. Били създадени поемата “Сказание за Юсуф” от Кул-Гали, “История на България” от Якуб ибн-Ногман, книги по риторика и фармация от Бурхан ибн-Булгари и др.
Богатствата на Волжка България и стремежът да контролира търговията с Изтока довели до постоянни войни със съседните народи. Това наложило строеж на крепости, укрепления, отбранителни ровове и валове. Особено опасни за целостта на държавата били нападенията на руските княжества откъм северозапад. Постоянната военна заплаха принудила българите през ХII в. да преместят столицата във вътрешността на страната в град Биляр. Не били малко и тези, които се преселили при сънародниците си в Дунавска България.
Войни от Волжка България и от Дунавска България.
През ХIII в. на територията на Европейския континент нахлули монголите, предвождани от Чингис хан. Те станали сериозна заплаха за всички държави в Европа, защото били многобройни, с бърза конница и добри бойни умения. Армията на Чингис хан изглеждала непобедима. През 1223 г. българският владетел Габдула Челбир победил монголите, предвождани от пълководците Субатий и Джебе, в битка край днешното село Самарска Лука. По време на битката бил пленен Уран (синът на Субатий). Субатий предложил мир на българския владетел, който приел и поискал за всеки пленник по един овен, а за Уран десет овена (по този повод битката била наречена “Овнешка”). Въпреки тази победа, монголите продължили нападенията си начело със сина на Чингис хан – Джучи, а после и с внука му Батий (Бату). През 1240 г. монголите завладели Волжка България. Малко след това – през 1243 година, хан Батий (1243 –1255) основал в границите на Монголската империя своя държава, която се наричала Златната орда (Алтън Урза). В състава на Златната орда влизали териториите на запад до долното течение на река Дунав и Финския залив, на изток до басейна на река Иртиш и долното течение на река Об, на юг до Черно, Каспийско и Аралско море и езерото Балхаш, на север до Новгородските земи. Територията на Златната орда била разделена на улуси (области). България станала една от нейните провинции. Столица на Златната орда бил град Сарай Бату (близо до днешния Астрахан), а през първата половина на ХIV в. столицата била преместена в Сарай Берке (близо до дн. Волгоград). Властта на хана била неограничена. Обкръжението му се състояло от членовете на семейството (синове, братя и племенници) и от представителите на аристокрацията – бегове. Държавните дела се водели от бекляре-бек (княз над князете), а отделните отрасли – от везири. В градовете и областите били изпращани даруги, чиято главна задача била да събират данъци. Наред с даругите се назначавали и военачалници – баскаки. Държавното устройство имало полувоенен характер. Най-важните длъжности били заемани от членове на управляващата династия и престолонаследниците (оглани), които владеели областите в Златната орда и стоели начело на войската. Измежду беговете и тарханите се излъчвали основните командири на войската – офицери и бакаули (чиновници, които разпределят продоволствието и плячката). Монголите не представлявали мнозинство в Златната орда. Въпреки че загубили своята самостоятелност, българите се ползвали от известна автономия.
След завладяването на Волжка България от монголите, много български родове започнали да се изселват в Русия. Новгородският княз Александър Ярославич (по-късно канонизиран като светец с името Александър Невски) приел в своите земи някои от знатните български родове. По-известни от тях са Гавриил Ратша – родоначалник на Пушкини и Гланда Камбъла – родоначалник на Романови и Шереметеви. Потомци на волжки българи са Суворов, Кутузов, Гогол, Булгаков, Глинка, Римски-Корсаков, Рахманинов. Чрез заселването на български семейства и родове в Русия в руския език проникват множество български названия на животни, птици, етноними, военна терминология и др.
Българчета от Волжка България
През ХIV в. започнало разпадането на Златната орда, в резултат на което се образували няколко нови държави. България се откъснала от Златната орда, но се разделила на две ханства – Българско с център град Казан и Жукотинско с център град Жукотин. Продължител на религиозните, културните и търговско-икономическите традиции на Волжка България било Казанското ханство. Двете държави непрекъснато воювали с Русия. След серия от войни през 1552 г. руският цар Иван Грозни превзел гр. Казан, а след три години и Астрахан. Така Волжка България била окончателно завоювана.
По време на своето съществуване Волжка България ограничавала разширяването на Русия на изток и била буферна зона между Европа и Азия. След завладяването на Волжка България пред Русия се открила възможност за разширяване към Сибир и Централна Азия.
Днес Волжка България съществува под името Татарстан, като автономна република в руската федерация. Все повече хора в днешен Татарстан се самоопределят като българи. Според резултатите от преброяването през 1897 г. българите на руска земя са 1,3 млн. души, а през 1926 г. - 1,5 млн. души. През 2002 г. правото да се наричат българи са придобили 701 души.
Българите построили около 250 града, по-известни от които са Булгар, Биляр, Сувар, Ошел, Жукотин, Челмат, Сабакула, Тухчин, Арнаг, Исбол, Казан, Колън, Чебоксар, Алабуга, Яр-Чамъ, Уфа, Саръчен, Самар, Хазар. Археологическите проучвания показват голямо сходство между тези градове и градовете в Дунавска България, което се дължи на строителната традиция на българите и най-вече на типичния за тях квадров строеж – подреждане с точно определено застъпване на масивни дялани каменни блокове (квадри) с вдълбани различни символи, руни и знаци на Тангра. Характерна особеност при строителството българските градове още от онова време е изграждането на водопровод, канализация и обществени бани.
Град Булгар
Столица на Волжка България бил град Булгар. Поразителна е приликата в строителството на столиците на Дунавска и Волжка България, въпреки че Плиска се намира на повече от 2000 км от Велики Булгар. Крепостните стени и на двата града са строени с големи каменни блокове по сходен четвъртит план с високи кръгли кули по ъглите. Велики Булгар често бил сравняван от хронистите по своята красота и значимост с Константинопол.
Подобно е и строителството на гр. Биляр, което започнало през 922 г., след приемането на исляма. Постепенно Биляр се превърнал в най-големия град в държавата. Вътрешният град заедно с центъра е заемал площ от 20 кв.км. Освен с крепостна стена, той бил укрепен и с троен земен вал. Укрепителните валове били високи до 4 м и широки до 10 м. Открити са останки от над три хиляди къщи, голяма част от които са с общи отоплителни канали. В града е имало дворец, държавни сгради и обществени бани с подово отопление.
Благосъстоянието на държавата се дължало на изгодното географско положение – Волжка България се намирала на кръстопътя на водни и сухоземни търговски пътища. Благодарение на плодородните черноземни почви държавата станала център на производство и износ на пшеница, кожи, риба, мед, орехи, сол и занаятчийски изделия.
Карта на Волжка България
Заселвайки равнините край реките Волга и Кама, българите донесли със себе си непознати за региона земеделски сечива. Масово било въведено орното земеделие, отглеждали ябълки, грозде, сливи, сеели пшеница, ръж, ечемик, просо, сорго и др. Отглежданите сортове били селекционирани от векове и давали високи добиви. Районът предоставял отлични възможности и за развитие на животновъдството. Българите отглеждали големи стада от овце, коне и говеда, като продължили традицията на подвижното животновъдство. С отглеждането на стадата се занимавала специална прослойка от обществото. Животновъдите често се преселвали в рамките на държавата, за да осигурят нови пасища за животните. Към Х век в пределите на Волжка България живеели няколко етноса – българи, есегели, берсили, сабири и някои угро-фински племена.
Във Волжка България били добре развити занаятите. Масово се отливали съдове и изделия от чугун, което било рядко явление за Европа по това време. В страната се изработвали златарски изделия, наречени “муза-и-булгар” (български филигран), произвеждало се рибно лепило, сол и восък. В занаятчийските работилници изработвали мечове, ризници, стрели, метални и стъклени украшения за конска сбруя, фино обработени кожи, шапки, ботуши, музикални инструменти и медникарски изделия.
Преди да приемат исляма, българите си служели с т. нар. руническо писмо, а хронистът Ибн ан-Надим подчертава, че познавали и „писмеността на Мани”, тоест азбуката на народите, живеещи в Уйгурския каганат в Централна Азия.
Карта от 13 век
Благодарение на изключително благоприятното географско положение волжките българи водели оживена и доходна търговия върху огромна територия. Търгували с Византия, Арабския халифат, Китай, със славянските племена, достигали дори до Скандинавския полуостров. Имали няколко постоянни пазарища, най-голямото от които, с ширина 2 километра, било разположено край Велики Булгар. Държавата вземала 10% вносно мито.
Първоначално Волжка България нямала собствени монети. Разплащанията ставали или в ценни кожи (хермелин, самур), или се ползвали монети от други страни, но в началото на Х век започнали да секат свои монети, наричани „дирхем”.
Историята на Волжка България се дели на три периода – Великобългарски (IХ – ХIII в.), Златноордински (ХIII – ХV в.) и Казански (ХV – ХVI в.).
През първите два века от основаването си Волжка България трябвало непрекъснато да отблъсква войските на Хазарския хаганат, затова в началото на Х в. българският кан Алмас (Алмуш) се обърнал за помощ към Арабския халифат. Арабският халиф поставил условие волжките българи да приемат исляма като държавна религия. През 922 г. в България пристигнали посланици от Багдад и започнали преговори, в резултат на които българите приели исляма. Приемането на новата вяра приобщило България към културата на мюсюлманския свят. Българското руническо писмо било заменено с арабско, открити били първите начални училища и медресета. Грамотността широко се разпространила сред населението. Започнал разцвет на литературата. Били създадени поемата “Сказание за Юсуф” от Кул-Гали, “История на България” от Якуб ибн-Ногман, книги по риторика и фармация от Бурхан ибн-Булгари и др.
Богатствата на Волжка България и стремежът да контролира търговията с Изтока довели до постоянни войни със съседните народи. Това наложило строеж на крепости, укрепления, отбранителни ровове и валове. Особено опасни за целостта на държавата били нападенията на руските княжества откъм северозапад. Постоянната военна заплаха принудила българите през ХII в. да преместят столицата във вътрешността на страната в град Биляр. Не били малко и тези, които се преселили при сънародниците си в Дунавска България.
Войни от Волжка България и от Дунавска България.
През ХIII в. на територията на Европейския континент нахлули монголите, предвождани от Чингис хан. Те станали сериозна заплаха за всички държави в Европа, защото били многобройни, с бърза конница и добри бойни умения. Армията на Чингис хан изглеждала непобедима. През 1223 г. българският владетел Габдула Челбир победил монголите, предвождани от пълководците Субатий и Джебе, в битка край днешното село Самарска Лука. По време на битката бил пленен Уран (синът на Субатий). Субатий предложил мир на българския владетел, който приел и поискал за всеки пленник по един овен, а за Уран десет овена (по този повод битката била наречена “Овнешка”). Въпреки тази победа, монголите продължили нападенията си начело със сина на Чингис хан – Джучи, а после и с внука му Батий (Бату). През 1240 г. монголите завладели Волжка България. Малко след това – през 1243 година, хан Батий (1243 –1255) основал в границите на Монголската империя своя държава, която се наричала Златната орда (Алтън Урза). В състава на Златната орда влизали териториите на запад до долното течение на река Дунав и Финския залив, на изток до басейна на река Иртиш и долното течение на река Об, на юг до Черно, Каспийско и Аралско море и езерото Балхаш, на север до Новгородските земи. Територията на Златната орда била разделена на улуси (области). България станала една от нейните провинции. Столица на Златната орда бил град Сарай Бату (близо до днешния Астрахан), а през първата половина на ХIV в. столицата била преместена в Сарай Берке (близо до дн. Волгоград). Властта на хана била неограничена. Обкръжението му се състояло от членовете на семейството (синове, братя и племенници) и от представителите на аристокрацията – бегове. Държавните дела се водели от бекляре-бек (княз над князете), а отделните отрасли – от везири. В градовете и областите били изпращани даруги, чиято главна задача била да събират данъци. Наред с даругите се назначавали и военачалници – баскаки. Държавното устройство имало полувоенен характер. Най-важните длъжности били заемани от членове на управляващата династия и престолонаследниците (оглани), които владеели областите в Златната орда и стоели начело на войската. Измежду беговете и тарханите се излъчвали основните командири на войската – офицери и бакаули (чиновници, които разпределят продоволствието и плячката). Монголите не представлявали мнозинство в Златната орда. Въпреки че загубили своята самостоятелност, българите се ползвали от известна автономия.
След завладяването на Волжка България от монголите, много български родове започнали да се изселват в Русия. Новгородският княз Александър Ярославич (по-късно канонизиран като светец с името Александър Невски) приел в своите земи някои от знатните български родове. По-известни от тях са Гавриил Ратша – родоначалник на Пушкини и Гланда Камбъла – родоначалник на Романови и Шереметеви. Потомци на волжки българи са Суворов, Кутузов, Гогол, Булгаков, Глинка, Римски-Корсаков, Рахманинов. Чрез заселването на български семейства и родове в Русия в руския език проникват множество български названия на животни, птици, етноними, военна терминология и др.
Българчета от Волжка България
През ХIV в. започнало разпадането на Златната орда, в резултат на което се образували няколко нови държави. България се откъснала от Златната орда, но се разделила на две ханства – Българско с център град Казан и Жукотинско с център град Жукотин. Продължител на религиозните, културните и търговско-икономическите традиции на Волжка България било Казанското ханство. Двете държави непрекъснато воювали с Русия. След серия от войни през 1552 г. руският цар Иван Грозни превзел гр. Казан, а след три години и Астрахан. Така Волжка България била окончателно завоювана.
По време на своето съществуване Волжка България ограничавала разширяването на Русия на изток и била буферна зона между Европа и Азия. След завладяването на Волжка България пред Русия се открила възможност за разширяване към Сибир и Централна Азия.
Днес Волжка България съществува под името Татарстан, като автономна република в руската федерация. Все повече хора в днешен Татарстан се самоопределят като българи. Според резултатите от преброяването през 1897 г. българите на руска земя са 1,3 млн. души, а през 1926 г. - 1,5 млн. души. През 2002 г. правото да се наричат българи са придобили 701 души.
ТУРУН – ТИТЛА НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ
През XIX-ти и XX-ти век почти всички учени определиха дедите ни като тюрко-алтайци. Като такива бяха дефинирани и волжките българи. Никой не обърна внимание на това, че тюрките по начало са номади, а дедите ни имат укрепени селища. Болгар-столицата на волжските българи е голям и богат град. Волжките българи са известни и с това, че са добри земеделци, които съхраняват житото в ями*. Неотдавна британски учени установиха, че това е много ефикасен метод, който запазва зърното с много добри качества (S.James).
http://s155239215.onlinehome.us/turkic/btn_GeographyMaps/AD_814BulgariaKrum.jpg
Информацията за езика на волжките българи е оскъдна. Малкото, което се знае бива тенденционно свързвано с тюркските езици. В работата си “ Этимологический словарь русского языка ” Макс Фасмер споменава за една титла на волжките българи. Това е турун, известна още като трун. Според Фасмер тя съответства на древнотюрската tudun- княз, но не обяснява от каква основа е изведена. Римската титла princeps– принц, владетел идва от primus–първи, а dux-водач, господар от ducere-водя.
Заблуден от догматичните вярвания от своето време, талантливия Фамер не успява да прозре, че най-близката успоредица на турун – благородник е древната титла tyranos –владетел, господар, от която по-късно произлиза тиран (подтисник, деспот).
Думата tyranos – владетел, господар не е тюркска, тя принадлежи на език (най-вероятно лидийски), говорен в Мала Азия. Тази земя е обитавана още в най-дълбока древност от редица тракийски племена като мизите, които много средновековни автори наричат българи. За мизийския език Страбон твърди, че мизийския диалект е смесица от фригийски и лидийски (от чийто език е думата tyranos – владетел, господар).
За да разберем какъв е смисъла на волжско-българската дума турун ние трябва да намерим етимологията на tyranos. Тя не е никак трудна, ако сме запознати с характера на древното общество. По принцип царе са ставали най-силните и най-мъжествените, те са водили останалите хора в битката. Думата tyranos отговаря на стблг. тоуръ-бик т.е.едър, силен, голям. Със същата семантика е фригийската титла бален-цар, тя идва от балайос-голям, едър. От своя страна балайос е свързана със стблг. болий-по-голям, по-едър ...и с думата вол, т.е. силен, едър.
Думата тур-силен, едър (бик) се среща в тракийското селищно име Туро диза (буквално яка, здрава крепост). Това показва, че титлата турун е от тракийски, или по-точно древнобалкански произход. От същия произход е и средновековното име на река Волга, това е Атил. То отговаря на споменатото от Херодот тракийско речно име Атлас (според И. Дуриданов по-стария вариант е Atulas).
Разбира се само от една титла и едно речно име не можем да правим изводи за етническия произход на волжките българи. Най-вероятно те са били смесица от балкански народи (траки) и местно угро-финско население, като тюркските етнически и културни елементи проникват в един по-късен период.
За това, че благородническата прослойка на Волжка България е била от тракийски произход има и други индикации освен титлата турун, а и хидронима Атил.
По време на пътешествията си арабският дипломат Ибн Фадлан посещава волжките българи и описва обичаите им. Ибн Фадлан разказва как по време на вечерята царят е този, който разпределя и раздава храната на приближените и гостите. Абсолютно същото е засвидетелствано около 1200 години по-рано в двора на тракийския цар Сефт.
За това знаем от работата на Ксенофонт “Анабазис.”
Ценни сведения за обичаите на волжките българи дава и Ал Масуди. Той твърди, че при погребение с починалия към отвъдното се изпращат неговата съпруга и слуги.
Същият суров обред е описан около 1400 години по-рано при траките от Херодот.
Интересни данни получаваме и от Ал Масауи. Той споделя, че волжките българи убиват най-даровитите и умни хора. Подобно сведение дава и Ибн Фадлан, но с повече подробности. Като причина за ритуалното убийство Ибн Фадлан посочва, че жертвата трябва да послужи като пратеник на някакво божество, господар. Този странен обред също има паралел в Тракия, това е описаното от Херодот изпращане на пратеник при Залмоксис.
Понеже другите обичаи, а и бита на волжките българи са доста различни от тези на палеобалканските народи, става ясно, че във Волжка България живеят две напълно различни групи хора. Благородническата прослойка е от балкански произход, а простолюдието е представено от местното угро-финско население. Примери за такава държавна постройка има доста – арийците в Индия, хисосите в Египет, митаните в Ханигалбат и т.н.
За жалост с течение на времето тракийската аристокрация бива елиминирана. Причина за това са действията на хазари, монголци, а и армията на Иван Грозни. Дедите ни оставят културно наследство във Волжка България, но генетичното наследство най-вероятно е унищожено, ако не напълно, то почти напълно. Сред чувашите, населението край Казан се срещат хаплогрупите U, K, H, които са чужди на нас българите.
https://www.youtube.com/watch?v=DIZzon0V3fU
*Историята на основаването на Киевска Рус прилича поразително на тази на Дунавска България. Има няколко общи елемента в манипулациите представени като факти: 1) Според официалната историография и двете държави са основани от чужденци. Професионалистите смятат, че Киевска Рус е създадена от скандинавци, а България от дошли от изток степни номади, за чиято прародина различните специалисти имат различно мнение, но във всеки случай тя е далеч от Балканите. Някои сочат Сибир, други внушават, че се касае за земите край Памир, а има и такива, които смятат, че българите са се оформили като народ в Кавказ. 2) Според официалната историография и двете групи чужденци дават името си на държавите които създават - скандинавците на Киевска Рус, а прабългарите на България. 3) Според официалната историография и двете групи, основали държави и носители на по-висока култура, изоставят родната си реч. *Тези съвпадения не са случайни, явно се действа по един и същи шаблон, за да се наложат удобни за определени сили лъжи. И това са действително лъжи, тяхното оборване е лесно. *В случай, че Олег бе скандинавец, чието истинско име е Хелги, то преди 9 в. на територията на Украйна не би трябвало да се срещат имена като Олег. Такива обаче са регистрирани в епиграфски паметници от Северното Черноморие, като пример може да се посочи Олгас. То не е споменато от историците по няколко причини. Първата е, че оборва мита за скандинавския произход на името на основателя на Киевска Рус. Втората е, че Олгас е сродно на тракийското Олган, което пък е име на божество. Друго сродно име е Органа - това е роднина на нашия княз Кроват, неправилно наричан хан Кубрат. Името Органа е предадено неправилно, правилната форма е Олганъ, но в този случай то става идентично на името на тракийския бог и за историците става трудно да обяснят защо някакъв степен номад носи име на тракийски бог. Данните по въпроса биват потулени. *Смята се, че хората дали името Рус, Росс, са скандинавци наричащи себеси ротр-гребци, но се добява, че източноевропейците заемат варианта руотси, който финландците ползват, а това е налудничаво твърдение. Факт е, че векове преди Рюрик и Олег да се родят на територията на Украйна има топоним МАЛО-РОССА, а това доказва, че официалната версия за името Росс е лъжа. Топонимът е локализиран в близост до Олбия и Днестър, в труда на Равенския Космограф. *Този топоним е много важен, защото отразява старото име на украинците, а именно малоросси. Навремето Цани Гинчев обяснява, че езикът на Аспаруховите българи е бил много близък до този на малорусите и това е действително така, защото речта на дедите ни живеещи извън Римската Империя по времето на късната Античност е по-консервативна, а и е в постоянно съприкосновение с речта на различните скитски народи от Черноморските степи. *Името Росс, Рус принадлежи на скитските народи от територията на Украйна. Според мен то идва от росс-аланите - група скити набедени за иранци, без разбира се да са такива. По време на късната Античност и ранното Средновековие това име Росс става популярно и е прието от голяма част от скитските народи обитаващи Черноморските степи. *Друг съществен хронологичен проблем, който историците потулват е това, че държавността на шведите започва през 10 век, т.е. по-късно от държавността на Киевска Рус и е налудничаво да се твърди, че шведите изнасят традиция, която нямат. Първият полулегендарен шведски крал е Ерик Сегерсаал, живял в края на 10 в. *Иронията е, че половин хилядолетие по-рано източноевропейци наричани скити и хуни, се заселват в Скандинавия и повлияват сериозно старото германско общество. За идване на хуни в Скандинавия пишат Дейвид Фокс и Лоте Хадеагер. Изложена е версията, че Один може да е от скитски, хунски произход и това да е роднината на Атила Улдин. Разбира се и тази информация е потулена. *Не скандинавци са създали Киевска Росс, а хора от групата на скитите са положили основите на държавната организация в Скандинавия. Това обяснява и защо в скандинавските саги се говори със страхопочитание за Атила и неговите хуни. Източноевропейските народи дават знания на скандинавците и в продължение на няколко века северноевропейците успяват да се консолидират и най-сетне през 10 век да си направят държава. Напълно е възможно идването на скитите-хуни в Скандинавия да е причината англо-саксите да напуснат региона.
По-подробни археологически, а и езиковедски проучвания ще ни дадат повече информация. На този момент обаче е важно да знаем, че влиянието на нашите деди траките се е простирало не само на Балканите и Мала Азия, но и далеч по-на север. Важно е да знаем, че дедите ни са били носители на култура и знания, били са уважавани от хората, с които са влизали в контакт. За да сме достойни наследници на предците си е редно да показваме най-доброто от себе си и да се опитаме да бъдем народ на светлината, това е ролята, която ни е определена.
Използвана литература и пояснения:
1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
3.S. James, Exploring the World of Celts, Thames and Hudson, London 1993
4.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002
5.Xenophon, The Persian Expedition, transl. R.Warner, Penguin Books, Harmondworth, 1977;
6.Р.Заимова, Арабски Извори за Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000:
* съхраняване на житото в ями са практикували и траките още през Бронзовата епоха.
трун Near etymology: I "знатный человек у волжских болгар", др.-русск. трунъ(Троицк. летоп. под 1230 г.). Из волжско-болг., дунайско-булг. turun, которое соответствует др.-тюрк. tudun "князь", хазарск. Τουδουνος (Феофан. Chron. 378, 379); де Боор (Тhеорhаn. 716) приводит также глоссу Τουδουνοι ̇ οι τοποτηρηται παραΤουρκοις (Еt. Маgn.). О близких формах ср. Маркварт, UJb. 9, 80; Рамстедт, JSFOu 55, 75; Бенцинг, ZDМG 98 25; Менцель, АО I, 228; Рясянен, FUF 26, 133. Pages: 4,108http://euroglose.com/cgi-bin/vasmer/vasmer.cgi?word=%E2%E0%E3%DD
tyrant).
tyrant
c.1300, "absolute ruler," from O.Fr. tyrant (12c.), from L. tyrannus "lord, master, tyrant" (cf. Sp. tirano, It. tiranno), from Gk. tyrannos "lord, master, sovereign, absolute ruler," a loan-word from a language of Asia Minor (probably Lydian); cf. Etruscan Turan "mistress, lady" (surname of Venus).
http://www.etymonline.com/index.php?l=t&p=38&allowed_in_frame=0
БЪЛГАРИНЪТ ОЛГАН, ОЛЕГ, ОЛГА И СЪЗДАВАНЕТО НА РУСИЯ
Борис Симеонов и Веселин Бешевлиев са известни със своите работи засягащи езика и културата на нашите деди. В творбите на тези изследователи са споменати значително количество старобългарски лични имена принадлежащи на владетели като Аспарух, Кубер, Телец, Крум, Омуртаг... Симеонов дори прави опити за подробен етимологически анализ на включените в “Старобългарска Ономастика” антропоними, но по една, или друга причина е решил да пропусне името на Орган (Олган) – чичото на княз Кубрат ( Кроват). В.Бешевлиев представя данни за този старобългарски благородник, но не дава етимология за името му. Необяснимо защо нашия учен изразява дори съмнения относно това дали Орган ( Олган ) е от същото племе както и Кубрат, въпреки, че Теофан Изповедник и Йоан от Никиу определят Орган като чичо на Кубрат ( Кроват). Освен това липсват каквито и да е било извори определящи Орган ( Олган) като грък, арменец, сириец и т.н.
В такъв случай е редно да си зададем въпроса – Защо е този страх от името на Орган ( Олган), какви неудобни факти може да разкрие етимологическия анализ на името му?...До ден днешен студентите ни биват обучавани от хора следващи доктрината на Златарски, според когото ние българите сме тюрки по произход. Теории като тези на Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. биват осмивани и отричани въпреки богатството на извори, с които са изградени. Всеки факт, който е в подкрепа на виждането, че ние сме древен балкански народ бива пренебрегван и пропускан*. Явно името на Орган ( Олган) е от палеобалкански произход и показва, че роднината на княз Кубрат ( Кроват) е ...тракиец...какъвто е и Кубрат.
Нека видим как стоят нещата. Понякога гърците заменят българското Л с Р, летописците употребяват както Βουλγρια така и Βουργαρια, следователно няма пречка истинскато име на Орган – да е било Олган. Такова име съществува, то не е творческа измислица. Проблемът за хората от школата на Златарски е това, че Олган не е монголско, турско, казахско, или якутско, а тракийско и старомакедонско име.
Гръцки автори споменават за река Олган ( в Гетската пустия – Добруджа), късни преводачи обаче сменят няколко букви ... и тракийската река Олган изчезва завинаги в небитието отнасяйки със себе си една важна индикация за произхода на името на кубратовия роднина.
Известно е, че има река Олган и в Македония, тя е приток на Халиакмон ( В. Георгиев, Траките и Техния Език, стр. 231). Олган е и името на речен бог, чийто олтар е запазен до ден днешен. http://en.wikipedia.org/wiki/Olganos
Според Георгиев (Траките и Техния Език, стр. 231 )Олган е сродно с литовската дума валгс и българската влага (имаща диалектен вариант олага, улага ). Олган има същата семантика както българските лични имена Водица, Водичка.
Става ясно, че имената на старомакедонската и гетската река Олган, както и теонима Олган са обясними на български език. Виждаме и, че чичото на Кубрат ( Кроват) е носил тракийско име...както и племенника си. В един от по-старите постинги посочих, че името на Кроват е свързано с това на тракийското племе кровизи и притежава значение закрилник. Аспарух (Еспор) е сродно на тракийските Асдул, Есбен – конник. Тервел означава трижди велик на тракийски, а пък името на старобългарския вожд Бузан е само вариант на тракийското Бузо(с), споменато още през XIV-ти век преди Христа. В същия период са документирани имената: Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех...В микенски документи от XIV -ти век преди Христа се срещат се дори родови имена като Вокило – Вокилъ... http://sparotok.blog.bg/…/bylgarski-imena-ot-vtoro…
Уверяваме се, че Олган не е някакво странно изключение, а само едно потвърждение на това, че имената на старите българи са от тракийски произход, т.е. дедите ни не са тюрко-алтайци, а древен балкански народ, части от който са се преселили на различни места. Проблемът с името на Олган не е само в това, че е палеобалканско по характер, но и, че е сродно на Олег и Олга – владетели на Киевска Русия.
В “Ипатиевската Летопис” Олег е третият владетел на Киевското Княжество. Някои учени твърдят, че името Олег идвало от скандинавското (шведско) Helgi-Хелги, но пропускат да споменат тракийското ( старобългарското ) име Олган, което е много по-близко до Олег. Пропуска се и това, че германското Х русите често го предават като Г ( херц-герц, Холандия – Голландия), т.е. Хелги би било усвоено като Гелги, а не като Олег.
Така наречените “скандинавци” основали Киевското Княжество изобщо не са били германи, а хора от рода на Аспарух, Кроват и Олган, т.е. потомци на старите траки, кимерии и скити. Киевска Рус не е основавана от чужденци, защото както ние, така и украинците сме потомци на траки, скити и кимерии.
Тамгите на династията на Рюрик** са непознати на германите, но за сметка на това са като тези на старите българи. Бръсненето на главата и оставянето на кика, практикувано от Светослав е типично за българи и украинци, но не и за шведи, норвежци, датчани. “Идването” от Скандинавия е само едно завръщане на група стари кимерийци наричани още хуни. Скандинавия е колонизирана на няколко пъти от траки и кимерии. Най-старото име на Дания е Кимерийски ( Кимбрийски) полуостров, а безброй находки показват дълго тракийско и кимерийско присъствие.
D. Faux посочва, че в Ранното Средновековие в Скандинавия се наблюдава рязка промяна на погребални ритуали, която е индикация за пристигане на нов народ. Според Faux скандинавския бог Один е всъщност обожественият хунски благородник Улдин – чичото на Атила. Норвежката изследователка L. Hedeager смята, че хуните ( наричани също кимерии) изиграват изключително важна роля в оформянето на скандинавското общество (Scandinavia and the Huns: An Interdisciplinary Approach to the Migration Era (Norwegian Archaeological Review 40, 42-58). “It is argued that the Huns, as a historical fact, were present in Scandinavia in the early fifth century. Their impact was to generate an 'episodic transition' that opened up a whole new set of social, religious and political strategies, in Scandinavia in particular as well as in Barbarian Europe in general, and gave rise to a new Germanic identity in the aftermath of the Roman Empire...”.
Разбира се работите на L. Hedeager и D. Faux са жестоко оспорвани въпреки добрата си обосновка. Някои хора не желаят историята да бъде пренаписвана, макар това да е в интерес на истината. За съжаление историческата истина почти никога не съвпада с политическите интереси на силните на деня. Точно поради това рижите и руси хуни бяха определени за роднини на монголците, а Олег, Рюрик, Светослав и др. бяха обявени за потомци на шведи и норвежци.
Покоряване на един народ става не само на бойното поле. Най-страшното оръжие са лъжите и интригите. С тях може да се смачка самочувствието на един народ, може да се заличи паметта му и така да стане лесно да бъде противопоставен на своите роднини.Докато има омраза и кавги хората са слаби. Силна държава е възможна единствено и само, ако съществува уважение и разбирателство с роднини и съседи.
Те водят до активни търговски отношения, без които всяка икономика е обречена на гибел. На всеки е ясно, че едно общество не може да просъществува без добре работеща икономика...
Ще мине още доста време преди последиците от лъжите за миналото ни да бъдат заличени. Съзнанието ни е промивано прекалено дълго, за да можем лесно да се освободим отдавна наложени стереотипи. Важното е да запомним едно – държава се гради не с гняв и омраза, а с разум и далновидност. Били сме велик народ и пак ще станем такъв! В нашите вени тече кръвта на благородници, на хора, които умееха да простят, търсеха приятелство и го поддържаха. Благороден е този, който е духовно извисен, който търси светлината и доброто! Ние можем това!
---------------------
* Ето част от премълчаваните факти показващи, че ние българите сме тракийски народ:
1.В “Избрани Извори за Българската История” е пропуснато свидетелството на Д. Хоматиан, който твърди, че в далечното минало българите са носели името мизи и са били прогонени от Александър Македонски на север. Това всъщност е най-важния факт от работата на Хоматиан защото става ясно, че дедите ни са наричани мизи в продължение на хиляда години не защото са обитавали областта Мизия, а защото са потомци на старите мизи, с които се сблъсква Александър Велики...
2. Не се споменава това, че жилищата на старите българи ( землянки и полуземлянки) са като тези на мизите.
3.Не се уповестява на широката публика, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е известна на траките още от Каменната Епоха.
4.Пропуска се да се поясни, че старобългарския метод на съхранение на житото в ями е познат и на траките от най-дълбока древност.
5. Установено е, че пет вида български рала, а също дикани, брани и т.н. са от тракийски произход. Същото важи за българските пастирски атрибути и трансхуманното животновъдство. Тези данни обаче не се популяризират.
6. Знае се, че тракийските народни носии показват смайващи прилики с българските, но тази важна подробност е известна само в тесни среди.
7. Ритуалът, който Крум следва правейки чаша от черепа на Никифор Геник е древен тракийски обичай споменат от Флор в “Тракийските Войни”.
8. На археолозите е известно, че българския погребален обред, при който се жертват кон и куче е практикуван векове наред от траките, този общ белег обаче не се споменава.
9. Бешевлиев, Овчаров и др. споменават за многоженството при старите българи, но пропускат думите на Страбон, който свидетелства за тракийската полигамия.
10. Кривият рефлексен лък на старите българи, а също и пет вида върхове на стрели са типични и за траките обитавали Мизия...
--------------
**Смята се, че и името на Рюрик е скандинавското (норвежко) Hrœrekr, но се пропуска да се спомене, че личното име Рюрик е документирано в Галия поне половин хилядолетие преди викингите да тръгнат на походи. В Галия са документирани и други екзотични имена като тракийските Атис, Гетус, Дакус, Котус, да не забравяме и Борисус, Борилус, които всъщност са имена на българските владетели Борис и Борил. Тракийското и кимерийско присъствие в Галия в древността е засвидетелствано от Страбон, Иполит и Плиний, а също и от археологически находки. Прототипа на така наречените викингски мечове не идва от Скандинавия, а от земите около река Днепър, които са обитавани от траки, скити и кимерии...и където са погребани Аспарух и Кубрат.
„Секретната Дипломация На XVIII Век“
В такъв случай е редно да си зададем въпроса – Защо е този страх от името на Орган ( Олган), какви неудобни факти може да разкрие етимологическия анализ на името му?...До ден днешен студентите ни биват обучавани от хора следващи доктрината на Златарски, според когото ние българите сме тюрки по произход. Теории като тези на Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. биват осмивани и отричани въпреки богатството на извори, с които са изградени. Всеки факт, който е в подкрепа на виждането, че ние сме древен балкански народ бива пренебрегван и пропускан*. Явно името на Орган ( Олган) е от палеобалкански произход и показва, че роднината на княз Кубрат ( Кроват) е ...тракиец...какъвто е и Кубрат.
Нека видим как стоят нещата. Понякога гърците заменят българското Л с Р, летописците употребяват както Βουλγρια така и Βουργαρια, следователно няма пречка истинскато име на Орган – да е било Олган. Такова име съществува, то не е творческа измислица. Проблемът за хората от школата на Златарски е това, че Олган не е монголско, турско, казахско, или якутско, а тракийско и старомакедонско име.
Гръцки автори споменават за река Олган ( в Гетската пустия – Добруджа), късни преводачи обаче сменят няколко букви ... и тракийската река Олган изчезва завинаги в небитието отнасяйки със себе си една важна индикация за произхода на името на кубратовия роднина.
Известно е, че има река Олган и в Македония, тя е приток на Халиакмон ( В. Георгиев, Траките и Техния Език, стр. 231). Олган е и името на речен бог, чийто олтар е запазен до ден днешен. http://en.wikipedia.org/wiki/Olganos
Според Георгиев (Траките и Техния Език, стр. 231 )Олган е сродно с литовската дума валгс и българската влага (имаща диалектен вариант олага, улага ). Олган има същата семантика както българските лични имена Водица, Водичка.
Става ясно, че имената на старомакедонската и гетската река Олган, както и теонима Олган са обясними на български език. Виждаме и, че чичото на Кубрат ( Кроват) е носил тракийско име...както и племенника си. В един от по-старите постинги посочих, че името на Кроват е свързано с това на тракийското племе кровизи и притежава значение закрилник. Аспарух (Еспор) е сродно на тракийските Асдул, Есбен – конник. Тервел означава трижди велик на тракийски, а пък името на старобългарския вожд Бузан е само вариант на тракийското Бузо(с), споменато още през XIV-ти век преди Христа. В същия период са документирани имената: Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех...В микенски документи от XIV -ти век преди Христа се срещат се дори родови имена като Вокило – Вокилъ... http://sparotok.blog.bg/…/bylgarski-imena-ot-vtoro…
Уверяваме се, че Олган не е някакво странно изключение, а само едно потвърждение на това, че имената на старите българи са от тракийски произход, т.е. дедите ни не са тюрко-алтайци, а древен балкански народ, части от който са се преселили на различни места. Проблемът с името на Олган не е само в това, че е палеобалканско по характер, но и, че е сродно на Олег и Олга – владетели на Киевска Русия.
В “Ипатиевската Летопис” Олег е третият владетел на Киевското Княжество. Някои учени твърдят, че името Олег идвало от скандинавското (шведско) Helgi-Хелги, но пропускат да споменат тракийското ( старобългарското ) име Олган, което е много по-близко до Олег. Пропуска се и това, че германското Х русите често го предават като Г ( херц-герц, Холандия – Голландия), т.е. Хелги би било усвоено като Гелги, а не като Олег.
Така наречените “скандинавци” основали Киевското Княжество изобщо не са били германи, а хора от рода на Аспарух, Кроват и Олган, т.е. потомци на старите траки, кимерии и скити. Киевска Рус не е основавана от чужденци, защото както ние, така и украинците сме потомци на траки, скити и кимерии.
Тамгите на династията на Рюрик** са непознати на германите, но за сметка на това са като тези на старите българи. Бръсненето на главата и оставянето на кика, практикувано от Светослав е типично за българи и украинци, но не и за шведи, норвежци, датчани. “Идването” от Скандинавия е само едно завръщане на група стари кимерийци наричани още хуни. Скандинавия е колонизирана на няколко пъти от траки и кимерии. Най-старото име на Дания е Кимерийски ( Кимбрийски) полуостров, а безброй находки показват дълго тракийско и кимерийско присъствие.
D. Faux посочва, че в Ранното Средновековие в Скандинавия се наблюдава рязка промяна на погребални ритуали, която е индикация за пристигане на нов народ. Според Faux скандинавския бог Один е всъщност обожественият хунски благородник Улдин – чичото на Атила. Норвежката изследователка L. Hedeager смята, че хуните ( наричани също кимерии) изиграват изключително важна роля в оформянето на скандинавското общество (Scandinavia and the Huns: An Interdisciplinary Approach to the Migration Era (Norwegian Archaeological Review 40, 42-58). “It is argued that the Huns, as a historical fact, were present in Scandinavia in the early fifth century. Their impact was to generate an 'episodic transition' that opened up a whole new set of social, religious and political strategies, in Scandinavia in particular as well as in Barbarian Europe in general, and gave rise to a new Germanic identity in the aftermath of the Roman Empire...”.
Разбира се работите на L. Hedeager и D. Faux са жестоко оспорвани въпреки добрата си обосновка. Някои хора не желаят историята да бъде пренаписвана, макар това да е в интерес на истината. За съжаление историческата истина почти никога не съвпада с политическите интереси на силните на деня. Точно поради това рижите и руси хуни бяха определени за роднини на монголците, а Олег, Рюрик, Светослав и др. бяха обявени за потомци на шведи и норвежци.
Покоряване на един народ става не само на бойното поле. Най-страшното оръжие са лъжите и интригите. С тях може да се смачка самочувствието на един народ, може да се заличи паметта му и така да стане лесно да бъде противопоставен на своите роднини.Докато има омраза и кавги хората са слаби. Силна държава е възможна единствено и само, ако съществува уважение и разбирателство с роднини и съседи.
Те водят до активни търговски отношения, без които всяка икономика е обречена на гибел. На всеки е ясно, че едно общество не може да просъществува без добре работеща икономика...
Ще мине още доста време преди последиците от лъжите за миналото ни да бъдат заличени. Съзнанието ни е промивано прекалено дълго, за да можем лесно да се освободим отдавна наложени стереотипи. Важното е да запомним едно – държава се гради не с гняв и омраза, а с разум и далновидност. Били сме велик народ и пак ще станем такъв! В нашите вени тече кръвта на благородници, на хора, които умееха да простят, търсеха приятелство и го поддържаха. Благороден е този, който е духовно извисен, който търси светлината и доброто! Ние можем това!
---------------------
* Ето част от премълчаваните факти показващи, че ние българите сме тракийски народ:
1.В “Избрани Извори за Българската История” е пропуснато свидетелството на Д. Хоматиан, който твърди, че в далечното минало българите са носели името мизи и са били прогонени от Александър Македонски на север. Това всъщност е най-важния факт от работата на Хоматиан защото става ясно, че дедите ни са наричани мизи в продължение на хиляда години не защото са обитавали областта Мизия, а защото са потомци на старите мизи, с които се сблъсква Александър Велики...
2. Не се споменава това, че жилищата на старите българи ( землянки и полуземлянки) са като тези на мизите.
3.Не се уповестява на широката публика, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е известна на траките още от Каменната Епоха.
4.Пропуска се да се поясни, че старобългарския метод на съхранение на житото в ями е познат и на траките от най-дълбока древност.
5. Установено е, че пет вида български рала, а също дикани, брани и т.н. са от тракийски произход. Същото важи за българските пастирски атрибути и трансхуманното животновъдство. Тези данни обаче не се популяризират.
6. Знае се, че тракийските народни носии показват смайващи прилики с българските, но тази важна подробност е известна само в тесни среди.
7. Ритуалът, който Крум следва правейки чаша от черепа на Никифор Геник е древен тракийски обичай споменат от Флор в “Тракийските Войни”.
8. На археолозите е известно, че българския погребален обред, при който се жертват кон и куче е практикуван векове наред от траките, този общ белег обаче не се споменава.
9. Бешевлиев, Овчаров и др. споменават за многоженството при старите българи, но пропускат думите на Страбон, който свидетелства за тракийската полигамия.
10. Кривият рефлексен лък на старите българи, а също и пет вида върхове на стрели са типични и за траките обитавали Мизия...
--------------
**Смята се, че и името на Рюрик е скандинавското (норвежко) Hrœrekr, но се пропуска да се спомене, че личното име Рюрик е документирано в Галия поне половин хилядолетие преди викингите да тръгнат на походи. В Галия са документирани и други екзотични имена като тракийските Атис, Гетус, Дакус, Котус, да не забравяме и Борисус, Борилус, които всъщност са имена на българските владетели Борис и Борил. Тракийското и кимерийско присъствие в Галия в древността е засвидетелствано от Страбон, Иполит и Плиний, а също и от археологически находки. Прототипа на така наречените викингски мечове не идва от Скандинавия, а от земите около река Днепър, които са обитавани от траки, скити и кимерии...и където са погребани Аспарух и Кубрат.
Когато монголите нападат руските територии през 1240г. те воюват и унищожават РУС(Киеска рус). Паисий Хиляндарски пише, че на тази Рус ние сме дали писменост. Монголите воюват и с Волжска България и от тях им е единствената загубена битка.После когато монголите от превземат всички руски територии, те основават гр. Москва и монголския хан е управлявал от там. Московските руски князе са получавали ярлик-разрешително от монголския хан който е назначавал руските князе за да събират данъци от народа и да го предават на монголския хан.На това руснаците казват монголско робство.
Руската империя съществува от 1721г.Руската империя завладява Крим през 1783г.
През 1610 г. в Московията приключва владеенето на династията на Ченгизидите и трона заема Алексей Кошку от финския род Кобили. Смутена от фамилията му Църквата му дава фамилия Романов, за да изглежда, че някой от Рим е дошъл да управлява Московията.
След окупацията на Великото Литовско Княжество през 1795 г. Екатерина II издава указ, с който нарежда угро-финското племе обитаващо Московията да се нарича - великоруси, а украинците – истинските руси, да бъдат наричани малоруси.
Никой и никога не е виждал в оригинал договорът за съединяване между Московията и Украина, за който се твърди, че е подписан от Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов. На всички карти издадени преди 1721г. си пише Московия. Няма карта на Русия с име Руско царство.
Руската княгиня Олга приела кръщението в 958 година, но с малко хора от руския род. Имали гръцки свещеници, а не славянски. Русите не умеели тогава още никак да четат по славянски. След княгиня Олга руският и киевски княз Владимир приел светото кръщение в 1008 г. Излиза че Паисий Хилендарски е знаел кои са истинските Руси(Киевска Рус) и кои са москалите. Това е писано прз 1762г.За какво Руско царсто или Руска империя говорим.
https://www.youtube.com/watch?v=lVhaFMRIMpU&t=1s
https://www.youtube.com/watch?v=a_cN2UI8N3Q
Няма коментари:
Публикуване на коментар