"АНАЛИЗЪТ" ОТКРИВА,ЧЕ В СТАРИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР НЯМА НИТО ЕДНА ТЮРКСКА ДУМА И РАЗГРОМЯВА НАЙ-СИЛНИЯ АРГУМЕНТ НА ТЮРКОЛОЗИТЕ
(Първа превантивна версия- идеите в нея подлежат на допълнително доуточняване в последващи статии)
Данните на "Именника" за древния Български календар са непълни и сравнително оскъдни,но могат да дадат надеждна и изчерпателна представа за произхода и религията на неговите създатели. Календарните термини в него сега звучат странно и някак особено но както ще видим по-долу,това не винаги е било така. Информационният недоимък около "Календара" за съжаление подхрани нечистото въображение на разни тенденциозно пишещи субекти с научни амбиции,ненаучни спекулативни институции и дори партийни централи,всяка от които се стремеше да наложи своето мнение на официалната наука и да заклейми с ненаучни средства останалите възгледи,без да държи сметка за обективната истина и за отпечатъка,който ще оставят циничните й приумици върху бъдещето и психологията на Българския народ.
Най-активни и напористи в това отношение бяха тюрколозите,които имаха решаващо съдействие от страна на червената власт и с нейна помощ наложиха своите неверни и порочни възгледи за произхода и древното минало на Българския народ. Както видяхме в статията от 30.06.2015 г. обаче,техните всесилни и доскоро непоклатими догми се оказаха пошла квартална сапунена опера,която с цената на безброй недомлъвки,укривания,нечисти компромиси и криминални премълчавания отклони вниманието на учените-Българисти от реалната историческа правда и вместо да ги насочи по пътя на истинското познание,ги прати да пасат камили и якове из голите пущинаци на Източна Азия.
За голям късмет на България обаче краят на тяхното тъмно време най-после дойде и зад разсейващите се парцали на червената мъгла почнаха да прозират първите контури и реални очертания на Истината. Появи се първото автентично индоевропейско т.е. Българско тълкувание на определителните термини в "пра"-Българския календар (http://shtaparov.blog.bg/politika/2015/06/30/ne-kitaiski-jivotni-a-paleopontiiski-bogove-se-kriiat-zad-st.1372972) което обаче ще остане непълно,ако към него не бъдат добавени индоевропейските тълкувания и на основните термини в "Календара". Досега те бяха главният аргумент,който позволяваше на някои учени да ПРЕДПОЛАГАТ,че древните Българи са били тюрки. Днес обаче на тази коварна заблуда ще бъде сложен окончателен край,понеже "Анализът" успя да открие истинските значения и тълкувания на календарните думички от "Именника" и да установи,че всички до една имат ясно доловими съответствия в Българския език.
И не само това- "Анализът" успя да установи че същото важи и за древните Български надписи,чийто език е различен от гръцкия. Те уж бяха "разчетени" с помощта на тюркския език но това се оказа една дебела лъжа,базираща се единствено на факта,че обикновените порядъчни хора в нашето общество не са езиковеди и не могат да проверят дали това твърдение отговаря на истината и дали думите в тези надписи нямат по-добри съответствия в Българския отколкото в тюркския език. Основният принцип на всички направени дотук тълкувания е един и досега не ни е подвел: не е възможно основните думи в езика на древните Българи да са някакви други освен Български,затова във всички случаи те трябва да имат по-лесно или по-трудно доловими паралели с известната индоевропейска лексика.
Двегодишните усилия на "Анализа" да открие убедителни доказателства за наличието на животински названия в нашия древен календар,отговарящи на изрисуваните върху него животни се увенчаха с пълен неуспех и следващата година протече в издирване на други видове аналози сред тях. Колко и да е странно сред тези термини се откриха някои примери,насочващи към световноизвестния зодиакален календар което в един момент ме накара да мисля,че Българският календар може да е бил някаква неизвестна разновидност на традиционния зодиак. Тези аналози са следните:
1. Дван- Деван (Девин,зодия Дева).
2. Дилом- Дильон ("Разделен" т.е. зодия Близнаци),или Тильон (Тельонка,зодия Телец).
3. Верени (Берени)- Барани (Баранъ,зодия Овен).
4. Теку- Тека (Тече,Протича т.е. Водолей).
5. Сомор- Замер (Замерващ,Замерящ със стрели,т.е. зодия Стрелец),или Замер (Мерещ т.е. зодия Везни).
6. Тох- Тих (Мълчащ като риба т.е. зодия Риби).
7. Шегор- Шагар (в руския "език" Он шагает= Той ходи) т.е. Ходещия (във водата) или Рак,чието латинско название Канцер означава Кацер (без носовката) или Куцар (С куцаща походка).
Изкушението да обявя,че тези термини са имена на зодии от традиционния зодиакален календар бе твърде голямо,понеже те много повече приличат на такива отколкото на тюркски животински названия но в крайна сметка приех,че те са имена и епитети на Палеопонтийски (Скито-Тракийски,Български) богове по съображения,които ще разясня в някоя от следващите статии. Намирам тези съображения за достатъчно сериозни но не мога да ги разкрия директно тук,без да се наложи да добавя материал за още една-две статии към тази а това,както вече знаем,не е възможно в разумно допустимите граници на един четим постинг.
Оказа се,че търсенето на индоевропейски (Български) успоредици сред календарните термини от "Именника" е твърде благодатна и плодотворна работа,понеже за всяка една дума се откриха по няколко възможни аналога и въпрос на добра воля е било това да бе направено още в петдесетте години на миналия век,преди червените историци да почнат да очернят Българите пред световната общественост и да ги кръщават с тюркско,монголско,циганско и дори индианско минало,само и само за да угодят на Сталиновата фалшификаторска школа и да спасят мизерните си постове.
Новият проблем,който възникна в така създалото се положение бе от друго естество- кои от многото възможни аналози да бъдат приети за достоверни и доколко ще се подчинят те на взаимно свързващ ги общ принцип,който да има достатъчно надеждни допирателни със системата на някакъв древен езически календар,подобен на когото е имало и другаде в "Стария свят". Че нашият календар не е бил типично животински разбрах от предидущите проучвания,но от това не стана ясно какъв е бил той всъщност- религиозен,земеделски,астрономически,зодиакален или някакъв друг.
Този проблем тръгна към разплитане едва тогава,когато почнах да търся сред календарните ни термини имена и епитети на езически богове. Такива бяха открити в изобилие но това пак не позволи да намерим окончателното решение,понеже разгадаването на един такъв проблем нерядко поражда друг. Поредният проблем в случая бе: кое е правилното подреждане на откритите термини,кои от тях са повече и кои: по-малко правдоподобни,кое би следвало да е общото свързващо звено между тях и какво разумно обяснение ще предложат те на потенциалните въпроси,които скептиците биха задали на изследователя.
За "Анализа" не бе лесно да разгадае,че в стария Български календар не фигурират названия на животни,а имена на езически богове. Старата заблуда с китайските (будистките) животни е вкоренена твърде дълбоко в представите на научното общество и за него ще е твърде шокираща новината,че нашият древен календар не е циклова поредица от 12 животни,а от 12 езически богове. И макар изобразяваните в него твари да са имали много допирни точки с религиозните идеи на древните Българи,основата на "Календара" е била Палеопонтийска (Скито-Тракийска) а той всъщност е един Тракийски или дори пред-Тракийски календар,в който животните били само атрибути а не титуляри,затова предимство пред тях винаги имали божествените патрони на месеците и годините,които са кръстени именно на тях.
Затова е важно да добавя че историческата наука досега не е открила нито един факт,който да докаже категорично,че древните Българи са имали животински а не божественски календар. В него се долавя една ясна,но незабелязана от досегашните проучватели закономерност,тясно свързваща го с начина по който са подредени боговете върху "Розетата" от Плиска,а върху нея животни няма- има само богове. Небесните тела и съзвездията,върху които така упорито отплесват вниманието си някои учени,са само небесни проявления на древните припонтийски езически богове- без тях в китайския (т.е. Будисткия) и Согдийския календар (който също е Будистки!) такива животни НИКОГА нямаше да има!
Затова няколкогодишните опити на "Анализа" да открие поне 2-3 животински имена сред календарните ни термини,които да може да се свържат помежду си в аргументиран и смислен порядък не се увенчаха с убедителен успех,а всички термини се свързваха най-често с имена и епитети на езически богове. В крайна сметка обаче общата закономерност бе доловена а крайните значения и начина на тяхното подреждане- окончателно установени,благодарение на което стана възможна появата на тази статия.
Веднъж добрал се до приемливи индоевропейски (Български) тълкувания на термините и техните божествени съответствия изготвих специална таблица,в която съм ги подредил така,както смятам че е било подреждането им в древността. В левия край на таблицата съм представил туркомонголските "аналози",които искат да наложат червените "учени" за нашите календарни термини а в десния- техните преки индоевропейски и в частност Български аналози,които "Анализът" откри. Под нея прилагам по-подробен разбор на онези Български ("индоевропейски") аналози и значения,които "Анализът" е счел за максимално близки до истината,а всеки читател нека прецени сам за себе си кое тълкувание да приеме за по-ценно и по-достоверно: тюркското или Българското:
Ето по-подробни обяснения на предложените тук революционни тълкувания и истинските значения на календарните ни термини:
1. Теку:
а) Тека (Текъ),Тика (Изтиква се,Придвижва се).
б) Токъ (Ток)= Течение,Потекло,Начало (Потичане) на цикловия календар,Начало на летоброенето или Потекнуване,както казват нашите братя от Македония. От нея иде думата Изтокъ (Из-ток,Из Теку) т.е. Потекнуване (Потекло,Начало,Потичане) на деня.
Това значи,че думата Теку обозначава онзи бог,с който започва 12 годишния и 60 годишния цикъл на нашия древен календар а това несъмнено е Годината на Слънцето,чиито свещени животни са мишката,плъха и лалугера. От този календарен термин и по-точно от неговия божествен патрон произлизат добре известни лични имена като Тако (виж фам. Такови),Токо и Дако,както и думата Тиква (Тикова,Текова: Подобна на изгряващото слънце). Че поднесеното тълкувание е вярно се потвърждава и от едно малко очаквано място- думата Тука (Тукъ) в буквален смисъл означава Теку (Слънце,Бяло видело,Заобикалящ обичаен свят) а противоположната й дума Тамо (Тамъ) означава Тъма (Тъмно [Неизвестно] отдалечено място,Подземен [Враждебен] свят).
2. Шегор (Сигор):
а) Сигур (Сигурност,Стабилност).
б) Сакар (Сакал,Сакала,Скала).
в) Егор (с пропуск.на І-та съгл.- "руско" лично име) т.е. Угор (Угар [=Шугар],Земя). От този наш феноменален аналог произлиза гръцката дума Аграр (Уграр,Угар-ар),а също думите Аграрен,Агроном и пр.
г) Покор (Покоряваща се на мъжа си,Позволяваща му интимен контакт при всяко поискване).
д) Секуритас (=Сигоритас): римска богиня на плодородието и сигурността (надеждността). Във връзка с нейното име се намират думи като Секрет (Секурит,Сигурат,Шегорат) т.е. Съкрит (Скрит,Закрит),Заград (Заграден,Закрит [Затворен]) и Сграда (Сигората,Секурита,Съграда,Заграда).
е) Сигор= Сигорат (с древния суфикс -АТ) т.е. Съгарод (Съ-город,Съград) или Нещо съградено (Нещо сътворено а оттам- и думата Зикурат [Сигорат]) което още веднъж доказва,че този термин се отнася за Богинята на творението (Съворителката на живота,Богинята Майка),а не за някакво говедо или вол.
ж) Сикхара (=Сикора,Шегора): "Връх" (в санскрит). Планинските върхове са изградени от камък или почва (земя),затова често са свързвани с Богинята-Майка и нейни храмове са изграждани на тях.
з) Сакрум (в лат.език- "Свят,Свещен")= Съкровен (Закриван,Прикриван от посегателства) или директно Сакрен (Сигорен,Шегорен) и Сигорум (Сигорен).
и) Жугар (оттам нашата диалектна дума Жугам [Живея]). Това отново насочва към Богинята дарителка на живот,понеже Жугам= Жувам (Живим,Живеем: прех. Г-Х-В).
Ето как става ясно,че названието Шегор може да се отнася само за годината и месеца на Богинята Майка (Земята),чието небесно тяло е Луната а свещените й животни са бик,вол,говедо,крава. Това се доказва лесно: в древен Египет свещения бик Апис носел на главата си Лунния сърп или диск (Майката Земя),понеже е нейно свещено животно:
Египетската Богиня Майка Хатор (богиня на радостта, женствеността, майчинството, плодородието, живота и чуждите земи т.е. на Земята),наричана още Херу (Хера,Тера,Вера) също е изобразявана от египтяните като крава,носеща лунния диск между рогата си:
От друга страна земята винаги е давала чувство на сигурност у хората,затова в древен Рим я наричали още Секуритас (=Сигоритас,Шегоритас) и я определяли разбира се като Богиня на плодородието. На фона на вечно разлюлените морета и на дъждовното,ветровито или гръмотевично небе земята и образуваните в нея естествени пещери били единствените мяста,където хората можели да намерят траен подслон и сигурно убежище,затова техните жилища често били вкопавани под околното ниво и наричани ЗЕМЛЯНКИ,а отгоре били покривани с плочи от камъните (=хемините,хумините),които пораждала земята.
Думата Сигур (Надежден,Верен,Заслужаващ доверие) днес е обявена за гръцка,но тя не е изначално такава понеже в гръцкия език е нарицателно,произхождащо от староБългарската дума Сигор (Шегор,Сакар),приета за название на Богинята Земя (Богинята Майка) и имаща същото значение. Римския вариант на думата- Секур (от името Секуритас) показва,че тя е изначално индоевропейска (т.е. Българска) и е ползвана едновременно от много племена,които с течение на времето станали отделни народи. Думата Сакара (Сигора) означава още Сакра (Свещена)- на нея е кръстена пустинята Сахара (Сухара- Сухото място),понеже Богинята Майка била богиня на изначално сухите неща- земя,скали,камъни,метали (Мат-ари: Добити от земята) и пр.,но думата Сакар (Сигор) означава още Сокар (Сок-ар,Осемененият),понеже Сок= Сос (Сой,Зай) и Сом (Сем,Семе или в съвременен вариант- "Сперма"). Връзката на думата Сокар (Сакар,Сигор) с думата Семе се демонстрира добре от другите имена на Богинята Майка:
-Земя (Семя,Семе,Семейната,Семенната),Зима (Взима,Взимаща т.е. приемаща телата на мъртвите,приемаща семето на Бога Баща и посевите на земеделците).
-Земля (Земела,Семела) т.е. Семера (Семаря,Осеменената), откъдето идва днешната дума Семейство (Семенство).
Терминът Шегор е известен и на Шумерите (най-древен доиндоевропейски клон на Кимерите)- у тях той означава "Короната на Инана" (Богиня на любовта,почитана по-късно и като Богиня Майка),затова се превръща в атрибут и определител на самата Инана (О"Нана,О"Мама),известна на римляните под имената Анона и Юнона. Шумерите имат и календарен термин "Шегур-куд" (Месец на жътвата),посветен както можем да се досетим на Богинята на плодородието (в Рим тази функция изпълняват Секуритас,Анона и Юнона),сиреч на Богинята Майка.
От Българския календарен термин Шегор (Сигор) произлизат множество прочути лични имена в Русия,Полша,Гърция,Арабия и другаде: Игор (Сигор), Егор, Сикор, Шикор (оттам полските фамилии Сикорски и Шикорски [= Шегорски]), Закар (Захар,Захари), Шакир (Шикер), санскритската (заимствана от ромите в Индия) дума Шукар (Хубав,Плодороден),гръцкото име Сократ (Закрит,Заград) и пр. От същата дума произлиза името на днешния град Угърчин (Игорчин,Угар-син,Сигор-син),както и на древните градове Угарит (Шегорит,Зикурат) и Сигор (библейски град,в който се заселил Лот след разрушаването на Содом и Гомор),а "тюркската" дума Сиджир е източносакски диалектен вариант на същото божествено име,обозначаващ свещеното животно на Богинята Майка.
3. Сомор:
а) Сам-ар (Самото същество,Самотния [Единичния] бог,Той Самият,Сама бога) и Сам Яр (Ярей Самият,Арей Първият). Кой е Сама бога става ясно от другите негови названия: Един= Ведин (Богът на Ведическите племена),Водин (Один,Адин= Един,Войин= Воин): Богът-водач,Вотан (Бог на войните,бурите и конфликтите у древните Скито-Български племена). Това означава,че Сама бога или Один (Адин,Адам,Ведин) е самият Марс,който бил роден по волята на Световния бог преди всички други богове и отначало съществувал сам сред хаоса (безпорядъка),създаден от самия него,понеже Хаос= Харос (Херос,Йерос,Арес).
Днес познаваме няколко лични имена,произлизащи от неговото календарно име: Само (древен Български княз от VII в.), Семо (виж фам. Семови), Амо, Емо, Симо и пр. В тясна връзка с него е името и на Келтския (Белгийския) бог на войната- Камул (Самул,Самур: с прех. К-С и Л-Р),както и нашенското название Кумир (Сумир). От него произлиза и думата Всемир (В Сомор),с която се обозначава светът,чието начало е поставено от Бога на бурите и конфликтите,тясна връзка с когото имал разбира се Дионис.
б) Сем-ар (Семе същество,Семето т.е. Родоначалието на всички богове от Седморката). Родоначалник на боговете в нашата Седморка разбира се е Марс (Арей),затова бил известен още под имената Один (Адин,Единствения,Изначалния бог) и Водин (Ведин)- Водача на Седморката,Първородния бог.
в) Осмор (прех. СО-ОС) т.е. Осмар (Осмия бог). Защо Марс е Осми бог? Защото при броене по "Розетата" той по дефиниция е пръв,но при продължаване на броенето след изреждане на първата седмица става осми,после 15-ти,22-ри,29-ти и т.н.
г) Комор (прех. С-К)= Кумир (Кумил) а Камул е популярно име на бога на войната у Келтите,чието главно племе се наричало Белги.
д) Сумер (Шумер,Кимер) което значи,че Шумерите (древно разклонение на Кимерите) са част от Марсовите (Дионисовите) племена,отделила се от общия народностен масив далеч преди появата на Четвъртия Дионис от което можем да предположим,че неин водач е бил Първият,наричан още Праматий (Прометей,Прамайката) и Пръватий (Пръвият).
e) Сумар (Сума-Ар): Сумарният бог,Праотецът на всички богове,който може да се прероди във всеки друг бог от Седемте.
От това название на Марс в нашия език са останали редица лични имена като Семо (виж фам. Семови),Само,Амо,Симо и пр.,както и името на гр. Сомовит (Само вод,Само вожд). Българското влияние е наложено и в Индия от цар Дионис,където Сама бога или накратко Сама днес бива наричан Сома.
4. Герман (Грум,Ерми?), Зиез (?). Тези възстановени имена все още са предполагаеми и дискусионни,а дали някое от тях е вярно- бъдещето ще покаже. "Анализът" сочи,че всички тези думи имат връзка с Хермес:
а) Герман= Гърмен (Гръмин,Бог на Гръмотевиците). Малко хора знаят,че Българите имали не само Гръмовержец (Бог произвеждащ гръмотевици,Богът на небето),но и Бог на гърма (т.е. Бог на самата мълния или гръмотевица),който бил подчинен на Гръмовержеца но бил аватар на него и на Слънцето.
б) Грум= Гръм,а Хермес освен всичко друго ако не и най-главното бил и Бог на гърма,понеже Хермес= Гермес (Гърмес,Гърмеж).
в) Ерми= Герми (Гърми),Херми (Херме,Герме).
г) Зиез= Зиец (Заец,Заек). В Анонимния латински хронограф пише за Зиези,от който са Българите и мисълта,че това име може да е свързано с Хермес идва от думата Заек,обозначаваща едно от неговите свещени животни. Анализът на тази дума показва,че Заек (Заец) означава Знаек (Знаец,Знаещ),а също Зайец (Зайез,Зиез,Зауц) и Забек (Забег,Забягващ,Побягващ) а това определено насочва към Хермес,който бил покровител на занаятите,търговията,четмото и писмото и до голяма степен олицетворявал движещите сили на вселената,най-атрактивна от които за древните хора бил Гърмът. Каква роля има заека в митологичните истории за Хермес тепърва ще се установява но Календарът показва,че такава връзка определено е имало и е възможно заекът да е получил името си от неговите многобройни епитети. Това обаче не е сигурно,понеже другото име на Зиези е Зийевус (Зйевс,Зевс) т.е. Юпитер,а древните хора определено не са бъркали,нито смесвали Бога на гърма с Бога на небето,макар у гърците те да били единосъщни.
В Българския език има доста имена и названия,свързани с Хермес- Герман (включително фам. Германови), Джерман, Гърмен, Чирмен, Ерма, Ерми, Ермиар, Ирник и пр. За култа към него свидетелствуват и писмата на Борис І до папата в които пише,че Българите били свикнали да се къпят в сряда и петък именно заради Хермес.
5. Верени (Берени):
а) Варуна (индоарийски Бог-Гръмовержец,познат в Индия и под името Вирини).
б) Перуна (Перунъ: име на "славянския" гръмовержец). От него в Русия,Чехия и Сърбия почти няма езикови остатъци но в Украйна,Южна Азия и България (включително древна Тракия) такива има предостатъчно.
в) Барани (Баранъ)- "Овен" в Украйна: страна,която носи името на древните Укри (Угри,Бугри). Това показва,че свещено животно на Зевс (Юпитер) у древните Българи не бил драконът (крокодилът),понеже крокодили в обозримата история не са обитавали Припонтийския регион,а овенът. Затова рисунките,в които нашият календар по китайски образец се представя с дракони трябва да бъдат коригирани и на мястото на драконите да бъдат сложени овни. Нашите деди били практични хора и включвали в календара си само реални животни а не митологични- митологичните дошли най-вече с Будизма,а реалните фигурирали в Календарното изначалие открай време.
г) Варан (Варанъ)= Гущер,Крокодил (в Южна и Югоизточна Азия,които били зони на разпространение на Будизма). Индийският бог Варуна както можем да очакваме бил изобразяван яздещ върху крокодил,понеже неговото свещено животно в Индия било дракон (крокодил):
д) Перин (име на "пра"-Български военачалник).
е) Пирин (Перин)- име на наша планина.
ж) Перуника- име на цвете,посветено на Българския култ към Зевс.
з) Береника= Вереника (Вереница) и Бараница,ще рече Юпитерова. Показва ясна връзка с едно от имената на Зевсовата съпруга- Вера (Хера,Тера,Сара)- Богиня на семейната вярност,откъдето идва нашето Вереница (Годеница,дала обет за семейна вярност и за изпълнение съветите на Вера [Хера] пред своя годеник).
и) Вероника (женско лично име,произлизащо от формата Береника). Днес всеки народ го превежда таска,както на него му изнася което значи,че Българското тълкувание на това име не е нито по-лошо,нито по-долно от другите му тълкувания.
й) Барен (Българска благородническа титла в Източна Европа)= Барон (същата титла в Западна и Централна Европа),чието значение е "Юпитеров наместник,Водач на народа".
к) Берон (наше фамилно име).
л) Бурен (Буреносен,Гръмотевичен).
м) Веринъ (Мъжът на Богинята Вера). А Богинята Вера в нашата древна митология е Хера у гърците,Тера (Земя) у римляните,Тара у индоариите и Сара у евреите). Съответно,мъжът на Вера (Тера,Богинята Майка) е Зевс (Юпитер,Богът Баща,Гръмовержеца).
6. Дилом:
а) Дивльон (Девлин,Девин т.е. Венерин [На Богинята-Дева]). Названието Дева ("Ева") означава Дава (Даваща любов и секс) и Дива (Божествена или Намираща се в първичното недокоснато от мъж състояние,в което е родена по Божия повеля).
б) Дилян (оттам- личното име Диляна и името на цветето Дилянка,което имало широко приложение в старата народна медицина а според поверието освен всичко друго засилвало и половата мощ,която е жизнено необходима на всички добри любовници).
в) Дильон (Делин,Дулин) т.е. Божествена съпруга на Делителя (Двойния,Разделения бог,Надделителя,Делеещия [Надделяващия] бог).
г) Гален (с прех. Д-Г)= Богинята,която я галиш и любиш.
д) Долен= Богинята,чиито месец и година се намират отдолу (в долния край) на цикловия календар и на "Розетата".
е) Жильон (Жилен,Жилещ)- Месец,в който най-много хапят (жилят) змиите. Това е най-вероятно обяснение на загадката защо змията е свещено животно на Венера (Вечера,Вещера). Знаейки в кой месец змиите са най-агресивни и най-много хапят,хората избягвали да излизат навън,седели си предимно у дома и се отдавали по-често на любов. Продължителното седене у дома понякога причинявало глад,но значително намалявало смъртността от онези злополуки,които съпровождали дългите походи извън дома,затова на змията били приписвани и лечебни качества.
ж) Дилон (Илон)- оттам името Илонка (Еленка,Илинка), Деленъ (Делена,Елена,Гелена,Галина,Калина и пр.- имена на Богинята на любовта,получени чрез прехода Д-Г).
з) Дилон (Дион- с отпадане на "Л" между 2 гласни както в Белоград- Београд [Белград],Боляри- Бояри и пр.),т.е. Дилан (Дилана,Диана,Диляна).
и) Дилом (Дилон)= Лидон (Ладин т.е. богинята Лада),получено с минойския преход Л-Д (Д-Л) или с проста рокада на сричката Лид (Лад) в Дил (Дал) за обозначаване на богинята,даваща любов.
й) Делен (ОтделЕн от Адам [Адин,Один] т.е. от Марс)- оттам и царското име Делян. В нашите древни легенди,които евреите заимствали или препотвърдили във Вавилон,библейската и древноезическата Ева (Дева т.е. Венера) била "отделена" от Адам (Адин,Один) и по-конкретно от неговото ребро (рубло,либро= лабрис). По все още спорна причина нейно свещено животно била змията,затова в минойските дворци,построени от Белазги (Пелгари,Белгари) се намират статуетки на богини със змии и с предизвикателно разголени гърди т.е. с външен вид,който е характерен както за Богинята-Майка,така и за Богинята на любовта,която е ранно (младежко) проявление на Богинята Майка:
Връзката на Богинята Майка и на Венера (Веча,Веща т.е. Афродита) със змията била добре известна на народите в Стария свят,затова гръцкото й име "Урика" означава "Турика" (Терика,Терица= От Богинята Тера [Земя,Хера,Вера]) а Библейската Ева (староеврейско и вавилонско олицетворение на Богинята на любовта) често е изобразявана с онази Змия (Зъмя,Земя= Криеща се в земята),която й помогнала да съблазни Адам (мъжа):
Вероятно по тази причина египетския йероглиф,изобразяващ змия е имал звукова стойност Д или ДИ,представлявайки първа сричка от думата "Дилом" (виж долу вдясно):
Месецът на Венера в нашия календар (юни-юли),обозначаван в старо време и като Сърпен според някои означава "Месец на жътвата",но от това негово име произлиза латинското название на змията Серпент (Сърпенит= От месеца на змията) така,както от името Дилом произлизат тюркските имена на змията Джилан и Давлан. От този календарен термин произлиза нашето лично име Дило (виж фам. Дилови),както и "иберийското" (готско) име Дилма (=Дилома),носено от онази наша сънародничка,която стои начело на Бразилия в момента.
7. Именшегор. Този термин очевидно е двусъставен и съдържа две думи- Имен и Шегор. Какво трябва да е значел терминът "Шегор" вече установихме в т.2 и задачата ни сега е да открием за думата "Имен" такова съотвествие,което хем да има връзка със смисъла на думата "Шегор",хем да отговаря на принципа,за който стана дума по-горе сиреч да се доближи до някой от епитетите на бог,чиито "прерогативи" са близки до онези на богинята,скрита зад термина "Шегор" без да е напълно идентичен с нея. Този бог може да е бил само Сатурн,който единствен от Седморката има голям брой допирни точки с Богинята Земя като Бог на нощта и на подземния свят,чийто свещен цвят бил черният.
Думата,с която обозначаваме черния цвят днес достатъчно красноречиво говори за това: Черен (Чрън,Црън)= Крън (Крон) т.е. Сатурн,а съкратената й форма Чер означава Кър (Кир) т.е. Земя и Кил (Ил,Кал),т.е. пак Земя. Значи връзката между Сатурн и Земята (Шегор) е несъмнена- остава само да изясним как първата част на този календарен термин а именно думата "Имен" ще ни насочи към Сатурн:
а) Имен= Ямен (Димен,Тъмен),с което целият израз "Имен Шегор" придобива значението Ямен (Димен,Тъмен,Подземен) Сигор (Угар). Думата "Яма" означава "Дупка" и "Гроб",а Сатурн както знаем е бог на подземния свят. "Подземният бог" Сатурн е Тъмен (Димен),понеже в подземния свят е вечна тъмнина и по тая причина негов свещен цвят е черният (тъмният).
б) Яма (индуски [индоарийски,ведически] бог на смъртта,т.е. на подземния свят).
в) Имен= Онен (Конен- с възст. на І-та съгласна),ще рече "Бог,чието свещено животно е конят". Скитските племена считали,че конят откарва душите на мъртвите в отвъдния свят,затова в месеца и годината на Сатурн на мястото на неговия месец често бил изобразяван кон,както се вижда от Будисткия календар.
8. Пасх (Песах)- този термин е възстановен и на този етап все още предположителен но други изследвания,за които ще е нужна отделна статия сочат,че най-вероятно е напълно достоверен. Той има достатъчно Български аналози и значения:
а) Пасу (Паса),Пасий- думи,с които били обозначавани овцете,овните и овчите стада в някои индоарийски езици (вкл. согдийски и Български) като не забравяме,че свещено календарно животно на Слънцето в конкретния случай била именно овцата.
б) Весак (=Весах,Песах)- дума,с която Будистите обозначавали рождения ден на Буда,който варира подобно днешния Великден и е по същото време като него но съвпада като време и с месеца на Слънцето,чието свещено животно била овцата. Рожденият ден на Буда не бил избран случайно- той съвпадал със стария,известен от незапомнени времена "рожден ден" на Слънцето или денят,в който се прераждал (възкръсвал) Слънчевия бог.
Затова старите пра-евреи,бидейки ортодоксални езичници чествали деня Весах (Песах,Пасх,Пасха) като свой празник на Слънцето и като такъв го свързали с Изхода (Освобождението) от Египет. Най-вероятно те познавали този празник още преди да побягнат към светите земи и го избрали като възможно най-удобния ден,в който по предварителна уговорка да се съберат заедно и да тръгнат по дългия път към свободата. Това станало възможно,понеже фараонът явно се съобразявал с празничните дни на своите служители и роби и за всеки техен голям празник им отпускал (пускал,пасхал) по 2-3 свободни от трудови повинности дни,за да могат да празнуват. Тия свободни дни свършили добра работа на евреите които,тръгвайки още в първия от тях,успели да наберат добра преднина и да се укрият нейде из пустините,преди основните сили на фараона да са ги усетили и да са ги натоварили с поредната им трудова задача.
в) Паск (Пуск= Пускане [Начало] на деня или по-вероятно Спуск [Спускане,Залез] на слънцето).
г) Спаск (Спас,Денят на Спасението,Денят на Спасителя [Пазителя]),като се има предвид,че в най-древния ни език Х=К(Г),а С=К=СК=КС. Изгревън на Слънцето се считал от древните за спасение от тъмнината и хладината на нощта,както и от терзанията,които причинявали нощните (злите) духове,затова Слънцето,често асоциирано с Дионис и Орфей,било считано за Спасител от древните езичници. Това се подкрепя от най-старото (Българското) значение на името Христос,а именно Хръзитос (Хръзит,Кръжит= Слънце,с отпадане на гръцкия суфикс "-ос").
д) Пасх (Паск)= Пак (Пек,Напичане: понеже Х=К=С=СК=КС) ще рече Напичащия (Затоплящия) бог- епитет,който отлично пасва на Слънцето.
От календарния термин Пасх в Българския език са останали личните имена Паско и Паскал,а вероятно и името Спас. Същият термин е познат в Согдийския календар под формата Пасий а в православната църква- под формата Паисий.
9. Тох- този термин обозначава Богинята Майка и има много значения,както и би трябвало да е:
а) Тов (прех. Х-В както в Духна-Дувна,Чух те-Чув те,Маха-Мава и пр.) или Тов-Ар,ще рече Товар (Натоварената,Забременената)- епитет,който отлично пасва на Богинята Майка или на Засятата (Оплодената) Земя (Луна).
б) Тих (Тохъ= Тиха): Богиня на тишината,а тишината е една от най-важните характеристики на сигурността) т.е. "Мълчалив като риба" което говори,че рибата навярно е била едно от свещените животни на Богинята Майка. Това се потвърждава от факта,че Зодия Риби в Сидерическия (реалния) зодиак съвпада напълно с месеца на Богинята Тох (Тохъ,Тиха). "Тиха" означава още Покорна (Покоряваща се на мъжа си) т.е. Жена,която от свободно моминство е преминала към ангажиращ брачен живот и не позволява "волности" на никой друг освен на своя съпруг (съвпряг).
в) Теш (Тешителката,Утешителката)- оттам е названието на числото Десет (Десят,Дешат,Тешат,Децат: "Раждаща деца"), понеже Богинята Майка при броене по хода на "Розетата" е десета поред и задължително ражда деца,след като е утешавала мъжа си.
г) Теж (Тежък,Тежест,Тежащ)- то иде да обозначи едно от основните качества на камъните (скалите,канарите) и на земната маса,които езичниците считали,че са плът на Богинята Майка (Земята). Този епитет в очите на древните обаче напомнял най-вече за бременността- едно от основните качества на Богинята Майка (Земята),затова народът някога наричал бременните жени "Тежки" за да подчертае,че те са обременени (забременени) с допълнителен товар. Небесно тяло на Земята както знаем била Луната,а "латинската" дума Луна означава Лоно (Вътрешност,Вагина),Лена (Елена,Хелена) т.е. Галена (Галина),Калена (Кална) и Калина (Богиня на калта т.е. на земята). От думата Кал произтича името на "индуската" богиня Кали (богиня на смъртта и подземния свят),чието име означава просто Калъ (Калната,Земната). Често е смесвана с Богинята на любовта понеже едната произлиза от другата като се преражда в нея,а в древната ни религия влизането в брак на Богинята Мома (Венера,Вещера) с Марс (Марес,Арес) я превръщал в Богиня Мама. Българската дума за Луна е Месец (Мензец) която означава Мекец (Макец,Матец,Майчин: прех. С-К). Оттам е "латинското" Мензес [Мензис= Менсец т.е. Месец или Майчин]).
д) Тог (Тогъ: с прех. Х-Г)= Тегоба (Тогова,Тохова), Тегло (Обремененост,Забремененост) т.е. Тег (Тех) плюс суфикса -ЛО (-ОЛ).
е) Ток (Тек) т.е. Потичане (Начало) на годината и Календара. И понеже такова начало (Теку,Текъ,Токъ) вече установихме ще трябва да добавим,че месецът (годината) на Богинята Майка (Луната) несъмнено е водел календарния цикъл епохата на Матриархата,но после бил заменен с месеца (годината) на Слънцето. Това навярно означава,че най-старите човешки календари са били лунни,а по-късно от тях са се явили слънчевите и смесените.
ж) Таш (турска дума- "Камък"). Тя без съмнение произлиза от нашите дума Теш (Тешителката),Тох (Тех- Утехата) и Теж (Тьож)- Тегло,Камък,Земна маса.
з) Тегло (Техло,Тохло), Тегоба (Тегова,Техова,Тохова).
и) Тухла ("латинска" дума)= Тохла (Направена от земя), Тохра= Тох-аря (Тох същество: прех. Л-Р), Тугла (Тегула: прех. Х-Г,Тегло)- виж "тюркската" дума Таш (=Теж,Тьож),означаваща Камък (Земя). Думите за камъни в нашия език също са показателни в това отношение:
- Камък (Камик,Камен)= Замък (Замик,Земяк,Земен)- Направено от земни валове или от камък укрепление; Хамък (Хемяк,Хумяк)- Направен от Хума (Хумус).
- Канара= Хунара (Хемаря,Хумаря) т.е. Образуван от Богинята Майка.
- Скала= Сакала (Сакара,Сикора,Сигора,Шегора и пр.): с прех. Л-Р.
й) Тюхе- гръцка богиня на плодородието,щастието и благоденствието,наричана още Тихи (Тихъ,Тохъ).
к) Тха (върховен езически бог на кавказкото племе Адигеи [Черкези,Черкаси]),чиитго "прерогативи" имат несъмнена връзка с онези на Богинята Майка.
л) Тух= Тут (прех. Х-Т) а "Тут" е богиня на Луната в древноегипетската религия.
м) Туф (=Тух): название на вид вулканична скала.
н) Ток (=Тох): вид женска шапка в Русия,носена навярно само от омъжени жени.
о) Точ= Тач (Тача) т.е. Почитаща съпруга си.
п) Тъч (Тъча,Изтъкавам,Занимавам се с тъкане). Тъкането е чисто женско домашно занимание,което се изпълнявало не от девойките,а от омъжените жени.
Тук виждаме,че мястото на Луната (Богинята-Майка) в "Календара" е заето от термин,който няма нищо общо с азиатските маймуни,при които ни отпращаха тюрколозите а по-скоро се свързва с рибите- животни,включени в класическия зодиакален календар. Затова тук е мястото да добавя,че Седемте главни богове на древните Българи са имали календарна връзка с някои определени животни но тя е различна от онази,която ни се насаждаше досега и нещо още по-важно: част от тези животни са съвпадали с изобразяваните в досега известните варианти на календара ни,а друга част не са. Така било и в този случай- широко погледнато нашата Богиня Майка била свързвана с маймуните само в Индия и Китай а в палеопонтийската прародина на Българите била свързвана по-скоро с костенурката, жабата, пчелата и рибите,от което класическият календар заимствал своята "Зодия Риби". От названията на тази богиня произлиза и индоарийската дума Маймуна,която означава Маймина (Мамина,На Богинята-Майка принадлежаща),а месецът на Зодия Риби в общи линии съвпада с Месеца на Луната (Земята) у Българите,които при неговото настъпване започвали земеделската си работа.
От този термин в нашия език произлиза личното име Тихол (Тохол=Тохор,Тох-Ар)- виж фам. Тихолови,фамилното име на цар Константин I Тих (1257-1277 г.),твърде показателното лично име Тихомир (Тихо- мил,Тюхе мил,Тохо мил= на Тохъ мил),"арабското" име Тахир и етнонима Тохари (Тох-ора). Възможно е той да има отношение към образуването на загадъчното име Ави-Тохол (Сави-Тохар),макар че за неговото значение могат да се изкажат още няколко интересни идеи. От същия термин в немския език е останала думата Тохтер (дъщеря),чието буквално значение е Тох-дар (Дарена [Родена] от Тох). "Тохтер" има пряка връзка с древната Българска дума Доштер (Дочер) и показва как звукът "Х" в този термин може да преминава в "Ш" или "Ч",с което се получават други негови значения като Тош (Теш,Таш) и Точ (Тач,Тача,Тъча).
10. Дван:
а) Двайн (Двойн,Двоен) т.е. Марс. Защо древните езичници го считали за Двоен бог? Вероятно защото се наложило Световния (Всеобщия) бог да вземе от него една част (ребро,рубло,лабро),от която да произведе вторият бог на Божествения цикъл- Венера (Дева,Ева),за да могат те двамата (той и "реброто" му Ева) да образуват първата брачна двойка.
б) Дивен (епитет на Марс-Арей).
в) Дуван (Духащ- Бог на бурите и лошото време,респ. Бог на хаоса и конфликтите).
г) Дванъ (Двин,Двину). Тази дума е добре позната в руския "език" (диалект) и днес,а в най-древния си смисъл тя означавала Тласкам,Удрям,Бутам,Размествам,Проявявам агресия и оттам- "Движа се" (Раздвижвам всичко около мен)- епитети,отлично подхождащи на Марс.
Че древните са считали Марс за двоен бог се потвърждава от някои особености на близкоизточните езически религии. Персийското и индоарийско име на Марс най-често е Бахрам (Бикрам)- царско име,разпространено сред перси и арменци,което означава "Победоносен". Цар Бахрам в Персия бил наричан още Варахран и Врам: във връзка с него са еврейското Аврам и арменското Арам (Арян,Ариан т.е. Марсов). Съответно на това,Ангелът на победата у древните евреи носел името Бахрам и бил покровител на... Зодия Близнаци!
От персийското име Бахрам иде "тюркското" (източноскитско) название Байрам,свързвано най-често с арабския Рамадан (Рамазан)- девети месец на ислямския календар,докато у нас този месец е бил десети. Арабите са го заимствали от нашия месец на Марс както сочи неговото име,понеже Рамадан= Раматин (Праматин,Пръватин,Прометеин) или Първи Дионис (Първи Марс). Личното име Ваграм (Вихран,Бахрам) в древна Персия се тълкувало и като "Стремителен тигър",затова в Източния вариант на нашия календар месецът на Марс е обозначен с животното Тигър,което не се срещало в най-древните Български земи.
11. Етх:
а) Шетх (Шет- с пропускане на долавеното "Х"),т.е. Шетащия бог (Хермес).
б) Етк (Метк,Меткащия светкавици).
в) Ветк (Светк,Светкащия) а това ни насочва отново към Хермес,който хем е Шет (Шетащ,Постоянно движещ се),хем Метк (Меткащ мълнии-стрели) и Светк (Светкащ). Кучето очевидно било негово свещено животно и Скитските племена,които станали родоначалници на първите тюрки добре знаели това,поради което в чест на Хермес принасяли в жертва кучета и понякога наричали кучетата с онзи негов епитет,който е употребен конкретно в "Календара" а именно Ет (Етх) и Ит (Итх). В по-късно създадения будизъм обаче не можело да има друг бог освен Буда,затова будистите заменили боговете от календара на старите Саки (Скити) с техните свещени животни и измислили легендата за животните на Буда. В нашия календар било възможно кучето да бъде заменяно и с чакал,понеже Чакал= Чакар (прех. Л-Р) т.е. Чукар (Чук-ар,Чукащия бог),който понякога е Зевс,но в повечето случаи е Хермес.
г) Едх (Адху)- "иранска" дума в санскрит,означаваща "Пламтящ,Горящ,Светещ" и добре характеризираща качествата както на Слънцето,така и на светкавиците (мълниите),които са основно проявление на истинския (Българския) Хермес (Гермес,Гърмеж). Затова в определени случаи тя може да се отнася и за слънцето,понеже някои Памирски народи обозначавали с нея слънцето в зенит,споменато тук под термина Пасх (Песах).
12. Дохс (Докс):
а) Дукс (в латинския и келтския език- Дук т.е. вожд,водач,херцог).
б) Дуч (Дуче)= Вожд,Водач.
в) Дож (Дуж,Вож,Вожд)
г) Дух (КС=С=К=Х): виж и християнския Свети Дух. От Българската дума Дух и нейния диалектен вариант Дув произлиза гръколатинското Дев (Див),гръзкото Диас (Диос,Дивос),новогръцкото Теос (Деос) и днешната Българска дума Дав (Даващ).
д) Дос (в алб.език- Свиня). Получено е от думата Дохс след отпадане на добавеното "Х",понеже свинята (глигана) е едно от свещените животни на Юпитер.
е) Дакса (Дакша)- индоарийски бог. В стари индоарийски произведения като Риг-веда го наричат Баща на боговете (Зевс-Юпитер),а по-късно почнали да го отъждествяват с Агни (Огъня- Хермес),Сома (Марс),Вишну (Всевишния,Всеобщия бог) или Праджапати (Сатурн) което означава,че с времето основните му функции били забравени.
Думата Докс (Дукс,Водач) съответно не е латинска,а "индоевропейска" (Българска),понеже нашите деди никога не са заимствали думи от латинци,гърци,тюрки или евреи,имайки свои собствени имена и думи за всяко явление,с което в течение на хилядолетията са се сблъсквали и по-скоро е тъкмо обратното: латините (людините,лидините) като потомци на древни малоазийски Лиди (Люди,Лидийци) са заимствали много думи от нас. Това се доказва лесно- "латинската" дума Дукс като титла на някогашния венециански държавен глава си има средновековно съответствие Дож,което е вариант на "славянската" (Българската) титла Вож (Вод,Вожд). Титлата,носена от държавния глава на Венецианската република например е изписвана върху стари монети като Дукс (DUX),но най-често е изговаряна като "Дож":
Древните Българи познавали добре думите "Дукс" и "Докс",понеже освен за епитет ги ползвали като лично име (братът на княз Борис се казвал Докс),но и като владетелска титла. Средновековния историк Павел Дякон пише в своята "История на лангобардите" че Алцек,който пристигнал в Италия със своите Българи през втората половина на VII в.,носел точно тази титла:
"...На самия Алцек пък (Гримуалд) променил титлата и вместо Дукс (вожд,принцепс [първенец]) наредил да го наричат Гасталдий (областен управител). И до днес (в края на VIII в.) те живеят на тези места,както ги споменахме (Сепино,Бояно,Изерния и пр.)..."
Затова думата Дукс има още едно важно значение на Български. Нейната форма Дук,която западноевропейците ползвали,знаейки че КС=СК=С=К означава още Диг (Дигнатия,Издигнатия [върху щит],Високопоставения). Тя произлиза директно от Българската дума Дигам (Издигам над останалите),затова е възможно титлата Дукс,употребявана като титла и епитет,да е съкращение на израза Дукас (Дук-из,Диг-из,Из-диг,Издигнатия) така,както подобната й титла Канас (Канз,Княз) означава Кон-из (Из-кон,Изконен). Думата Вдигам,която употребяваме в днешната литературна норма означава Двигам (Придвижвам) и Водигам (Подигам),затова тя не е основна а съставна,като основната дума разбира се е Диг. Така разбираме,че титлата ДУКС не е нито гръцка ни латинска- тя не съществува в древна Гърция и в древния Рим а се появява на историческата сцена едва тогава,когато в нея активно се намесват Българите.
Епитетът Докс (Дукс,Дож,Вож,Вожд) пасва добре на Юпитер,считан за водач и пастир на духовете (боговете),за което говорят и неговите стари имена: ведическото Дяус Питар (Девус Патер= Бог Баща,Йув-патер= Юпитер) и "иранското" Госпат (Господ) т.е. Гос Пати (Хос Бати,Конс Батъ)= Водач (Господар) на духовете (боговете). Това се доказва от сребърния орел на Аспарух,открит във Вознесенка (Украйна)- бидейки основен Зевсов атрибут и символ,той носи на лявото си крило пояснителния надпис DOX (=Зевс,Юпитер):
Освен на боговете Юпитер бил водач (начало) и предводител на 12-те месеца в календарната ни година,която започвала именно с него,но това ще бъде обсъдено в някоя от следващите статии.
Българските аналози на календарните ни термини не се изчерпват само с това- има и още но тези,които съм споменал тук най-добре отговарят на изредените по-горе условия,които ги свързват в логична последователност и правилен астрологически порядък. Те всъщност са толкова много,че на учените е било нужно само добро желание и малко повече усърдие,за да ги открият.
Старите казионни езиковеди обаче,като слепи последователи на деградиралата съветска школа не показаха дори следа от такова желание за съжаление,а това ме извади от търпение и ме провокира да им покажа колко са били невежи,сакати и глухи за родното и колко срамно са се изложили,обявявайки свещения Български език за жаргонен чувашотатарски а светлите ни деди- за мръсночерни изгърбени тюрки и разнокраки монголи. Вярно,че много учени опростяваха живота си,приемайки лъжите на онези преди тях за неопровержими истини и не със зла умисъл а поради безхитростна вяра,че всичко необходимо за откриване вече е открито и нищо от изнамерените данни не може да бъде променено и оспорено. Както виждаме от тукашното изложение обаче това съвсем не е така,а всичко писано в досегашната ни история за "пра"-Българите е било неграмотно четвъртокласно съчинителство,което трябва час по-скоро да бъде премахнато,преосмислено и пренаписано.
Работата,която предстои да се свърши е голяма и непосилна както за сам човек,така и за ограничена група от хора. Тепърва трябва да се намесва силата на държавната машина,за да бъдат установени и дефинирани всички детайли на обективната историческа истина,да бъде прекратено и ако щеш ликвидирано с брутални средства васалническото вредителство на ретроградната червена бюрокрация,новите знания да бъдат вкарани в учебниците и кадрите,които са учили по тях да станат улегнали възрастни,а това ще отнеме годините на две-три поколения. Плодовете,които ще берат онези след нас обаче ще са богати и ползотворни- човечеството ще се прекланя пред заслугите на България и с трепетно страхопочитание ще изучава обичаите на народа,който даде цивилизация и прогрес на света.
https://shtaparov.blog.bg/politika/
Коректно реконструираната след 19 декември 2016 г. Календарна таблица на Българите е репер,който ще дава точни ориентири и датировки на Българската историческа наука отсега нататък. Както се оказа обаче,повеждането по утвърдени казионни клишета е променило възприятията за миналото и е станало причина за появата на някои грешки в досега представяната Календарна таблица,чиято корекция в един момент стана безусловно необходима. За мое учудване обаче съвпадението на математически точен с коригиран резултат бе постигнато невероятно лесно което означава,че проблемът с правилното рекоструиране на таблицата е решен по същество още през 2016 г. а това,което остава е прецизирането на онези детайли в подредбата,чието напасване трябва да отчете и най-малката подробност в датировъчните данни,които поднасят историческите извори.
Така в един момент се оказа,че недостигът на такива извори се отразява на детайлите,от които зависи получаването на точен "до милиметри" датировъчен резултат във всеки един хронологичен момент. Както си спомняте,в предишни статии за "Календара" изразих своя скептицизъм и съмнение в безкритичната точност на най-добрия до момента вариант,който допуска съвпадането на няколко царувания като онези на Тервел,Севар и Кормисош. Както сега се оказа,това съвпадение и "дублиране" до голяма степен се е дължало на един изопачен и порочно поднасян от тюрколозите важен исторически извор,а също на премълчаван от тях друг такъв извор,който те обявяват за "ненаучен",поради което до него са могли да се доберат само нищожно малък кръг тесни специалисти.
Преосмислянето на тези исторически извори обаче се оказа безусловно необходимо и плодотворческо,понеже единствено те могат да разплетат възела на подозрителните съвпадения между първите царувания от загадъчния VIII век и слагат край на суматохата около Кормесий и Кормисош. Първия и най-важен извор е хрониката на монаха Алберих,откъс от която прилагам по-долу:
Както виждаме тук се говори за Кормесий,но на два пъти. Първо се отбелязва,че през 727 г. над Българите е царувал Кормесий а после- че през 750 г. отскоро царува трети владетел с името Кормесий. В хрониката има и грешки като твърдението,че Българите били дошли на сегашното си място няколко години преди 750 г. и че 679 г. трябва да се счита за начало на Българското царство. Че датата 679 е сгрешена знаем от многото имена на Български владетели,царували преди Аспарух през V,VI и VII век а че Българите не са дошли на Балканите няколко години преди 750 г. личи по данните на самия Алберих който пише,че в 716 г. Българите избили 32 000 сарацини (араби) близо до Константинопол което нямаше как да стане,ако те живееха далеч от Балканския полуостров. Интересно е обаче друго- че през 750 г. се възцарил трети владетел на Българите с името Кормесий.
Оригиналния текст на този ценен исторически извор веднага прави впечатление с това,че сведението за 750 г. може да се тълкува по два начина:
1. Че Кормесий е трети владетел на Българите въобще (както твърдят тюрколозите),при което Аспарух се счита за пръв Български владетел а Тервел- за втори. Това погрешно и крайно ненаучно заключение не се вписва в нито един исторически извор,описващ събития от V-VIII в. и в пълен разрез с фактите учи,че трябва да отречем всички владетели преди Аспарух и да допуснем съвпадение между царуванията на Тервел,Севар,Кормесий и Кормисош,въпреки липсата на каквито и да е сигурни сведения за това.
2. Че князът от 750 г. е третия владетел с името Кормесий от което следва,че преди него са царували още двама Кормесиевци. Тази версия се вписва в историческите извори и намира подкрепа в тях но определя като лъжа заключението на тюрколозите,че Аспарух е първи владетел на България а Кормесий- трети,поради което никак не би им харесала. Ние и не очакваме такова уважение към историческите извори от тях- казионните историци отдавна са доказали че никой извор,който оправергава техните съчинения за Българите не е от значение!
В своя стремеж да ни изкарат нов народ на 1300 години тюрколозите са изопачили това сведение и ни заблуждават,че Алберих е нарекъл Кормесий "Трети владетел на Българите". Както виждаме от хрониката обаче,Кормесий от 727 г. и Кормесий от 750 г. няма как да са един и същ владетел,колко и да им се иска това на нашите опоненти. Още по-голямо насмитане в техните редици настава когато видят,че според хрониката на византийския летописец Теофан Изповедник Кормесий е сключил мирен договор с ромеите и по-конкретно с император Теодосий III,който е царувал между 715-717 г. Тогава царуването на лелеяния от тях "Трети владетел" на Българите трябва да е почнало най-късно в 716 г. и да е завършило между 754-756 г.,когато според тях на престола е дошъл следващия владетел Винех. Така по сметката на тюрколозите излиза,че Кормесий трябва да е царувал 40 години вместо записаните от тях 28,които те откриват в "Именника" и веднага ги вменяват точно на него,макар името Кормесий да не е споменато там.
Този заплетен казус обаче те решават по следния начин,който повлия и на мен: Кормесий от 716 г. е едносъщен с Кормесий от 727 г. а Кормесий от 750 г. е споменатият в "Именника" Кормисош,чието име записано на гръцки е Кормисос (Кормесис,Крумесис). Така нещата привидно са решени но остават четири много неприятни проблема:
1. Кормесий I,ако е дошъл на престола в 716 г. и е царувал 28 години би трябвало да е седял на престола до 744 г.,при което за царуването на Кормисош остават само 10-12 години,а не записаните в "Именника" 17 г.
2. Царуването на Кормесий,поставено от Зигеберт и Алберих в 727 г. или малко преди нея постулира,че той с 28-те му години трябва да е заемал престола до 754-755 г. и тогава не остава никакво място за царуването на Кормисош а сведението,че нов Кормесий се е възцарил около 750 г. отиват за скрап и трябва да бъдат обявени за "грешка" на летописеца.
3. Ако Кормесий от 716 или 727 г. е трети владетел на Българите както им се иска на тюрколозите,тогава Кормесий от 750 г.,обявен от тюрколозите за Кормисош от "Именника" няма как да е трети владетел,а най-малко четвърти. Монахът Алберих обаче не обявява Кормесий от 727 г. за трети владетел а за такъв обявява само онзи Кормесий,който се е възцарил към 750 г.
4. Ако Кормисош с неговите 17 години е седнал на престола в 749-750 г. както му вменяват тюрколозите,той трябва да е царувал до 766-767 г. и тогава не остава никакво време-царуване за владетели като Телец,Сабин,Паган,Умор и Токту.
Ето как се оказа,че запетайката в текста "... трети владетел,с името Кормесий" е сложена от нашите туркомански фалшификатори имащи обичай да редактират всеки исторически извор,който не им е по вкуса. Ако тюрколозите бяха прави щеше да последва,че Кормесий от 750 г. няма как да е Кормисош,понеже според вписаните в "Именника" 17 г. неговото властване трябва да е приключило най-рано в 766-767 г. Кормесий от 716 г. също не може да е Кормисош,понеже царуването му трябваше да е приключило към 733 г. и да останат най-малко 5-6 необяснени "празни" години,през които никой не знае кой и как е царувал.
Така тези изкривени възгледи на казионите наложиха редактиране на историческите извори и обявяване,че Алберих и Зигеберт са сгрешили датата на Кормесий от 750 г. а "Именникът" е ненадежден неверен документ,в който много царувания са сгрешени а хрониките на старите очевидци- объркани. По техните "заключения" Кормисош вместо вписаните за него 17 г. трябва да е царувал най-много 10-12 г.,а Кормесий да е царувал едновременно с Тервел и Севар. Тюрколозите се имат за учени и би трябвало да знаят добре,че Българските автори на "Именника" и франкските монаси не са били цигани,гърци или комунисти,за да лъжат и да вкарват фалшиви сведения в своите писания. Тези "учени" обаче са свикнали системно да не отчитат във владетелските си хронологии онези изворови факти,които не им харесват и в същото време да приемат за аксиома "тюркизма" на старите Българи,който е абсолютно недоказуем!
Затова те или въвеждат множество съвместни царувания,чиято продължителност според прищевките на автора варира от 15 до 40 години в онази епоха на строга централизация,или отричат царуването на втори Кормесий въпреки историческите извори за владетел с това име през 716,727 и 750 г.,или определят годините на неговото царуване наслуки,без да се съобразяват по никакъв начин с данните от "Именника",изворите и Българския календар. По тази причина техните представи за царуванията на Кормесий и Кормисош са така мъгляви и безнадеждно объркани,че те често имат големи противоречия по въпроса и определят за тях 5-6 различни датировъчни версии,всяка от които влиза в противоречие с някой исторически извор и нито една от тях не може да съвпадне едновременно с всички исторически данни,които има за Кормесий и Кормисош.
Както виждаме от хрониката на монаха Алберих,откъс от която показах по-горе,той нарича "Трети владетел" само Кормесий от 750 г. а онзи от 727 г. не го нарича така,макар да го е споменал преди това. От друга страна,името Кормисош е форма на името Кормесий: в "Именника" много владетели са представени не с онези имена,под които ние ги познаваме а с малко или много по-различни. Днес никой не се съмнява че Курт е Кубрат,Ирник е Ернах,Безмер е Бат Боян,Исперих е Аспарух,Умор е Умар а Телец- Телесий: защо тогава да се съмняваме,че Кормисош е Кормесий при наличието на Мадарския надпис,където неговото име е представено под формата "Крумесис"?
Робуването на утвърдили се в науката казионни клишета замалко щеше да подведе и мен въпреки изключително точния вариант на Календарната таблица,който реконструирах в края на 2016 г. и усъвършенствах през следващите месеци. Неприятното тройно съвпадение между царуванията на Тервел,Севар и Кормесий,допуснато в тези варианти продължаваше да ме притеснява и ме караше да продължавам да диря сведения,които да го обяснят или отрекат. Тогава се появи книгата на д-р Живко Войников за Българския календар и добре откоментираните в нея изворови данни на Зигеберт и Алберих за царуванията на Кормесий и Кормисош,които тюрколозите представяха в изкривен вид. Когато се запознах с всичките подробности осъзнах,че тези сведения имат нужния потенциал да запълнят липсващите празноти в познанията за проблемните царувания на VIII в.,и това ме накара да потърся хрониките на тези монаси но най-вече конкретните им текстове с надежда,че те ще дадат повече яснота по въпроса. Ценната индиректна услуга,която ми направи д-р Войников за елиминиране на лъжата се допълва и с това,че той е цитирал в книгата си още един важен извор- Историята на Йеросхимонах Спиридон,в която е включено следното твърдение:
"Тривелий (Тервел) приел християнството и се оттеглил в Охрид,където съградил манастир,а за владетел оставил своя син Требелан. Но Требелан върнал езичеството,поради което Тривелий се върнал от Охрид,свалил Требелан,наказал го с ослепяване и поставил на трона по-малкия си син Мойсей,след което отново се оттеглил в манастира в Охрид."
Това сведение е странно понеже твърди че Тервел царувал определен брой години,после оставил сина си Требелан на трона но много скоро след това го свалил и сложил друг свой син на неговото място,понеже Требелан се опитал да върне езичеството. Казионите веднага заявяват,че Спиридон е объркал историята на Тервел и Требелан с онази на Борис "Първи" и Владимир Расате,като смесил двете събития и ги слял в едно. Византийските и франкски извори обаче говорят,че Спиридон може да не се е объркал а по-скоро казионните "учени" са се объркали,като отричат неговото сведение и сливат царуванията на двамата Кормесиевци с онова на Кормисош.
Наказанието чрез ослепяване,което Тервел приложил за сина си е често срещано в Средновековието а е възможно Тервел да е покръстил само своя род Дуло,без да е покръствал целия Български народ. Монахът Спиридон не пише,че Тервел е опитвал да покръсти народа а пише,че е покръстил себе си и както става ясно от следващия текст- своите синове от което следва,че може да е покръстил само рода и приближените си. Постъпката на Тервел вероятно била известна на по-късните Български владетели и княз Борис "Първи" само решил да я повтори,когато трябвало да накаже сина си за отстъплението от вярата. Непознаването на всички подробности от страна на днешните историци е довело до предположението,че по-късен летописец е объркал едната история с другата без да се помисли,че и двете истории може да са верни а всичко,което се е случило през IX век може да е плод на някаква приемственост и на утвърдени през VIII век традиции.
Сведението,оставено от монаха Спиридон има рядката заслуга да обясни една важна подробност,убягнала на досегашните изследователи: как и защо историческите извори споменават царуването на Тервел в началото на VIII век,после на Кормесий в 715-716 г. и после пак на Тервел в 718-719 г. То позволява да приемем,както казва и д-р Войников,че Тервел е царувал с едно кратко прекъсване,по време на което владетел е големият му син Кормесий. После Кормесий вероятно е бил свален и ослепен,както пише монаха Спиридон,а Тервел се е върнал за кратко на престола. След като разбил арабите и качил на трона по-малкия си син Севар,наричан още и Мойсей,той отново се е оттеглил "в манастира",както пише Спиридон.
Историческата наука няма основания да отрече,че Тервел и другите членове на рода Дуло (с изключение може би на Аспарух) са били християни. В "Бревиария" на Патриарх Никифор за периода между 617-619 г. е отбелязано следното събитие:
"Господарят на Хунския народ,заедно със своите управници и оръженосци дошъл във Византия и помолил императора да приеме християнството. Той охотно ги приел и ромейските архонти станали кръстници на Хунски архонти а техните жени- на Хунските жени. Те били дарени с императорски дарове и санове. Императорът удостоил със сана патриций техния хегемон (владетел) и после с благодарност ги изпратил в тяхната Хунска страна."
Календарната таблица указва че "господарят на Хунския народ",за който пише в "Бревиария" без съмнение е Ирник II (595-625 г.): един от чичовците на Кубрат. Летописецът Йоан Никиуски пък е писал за самия Кубрат следното:
"Този човек бил кръстен като дете и приет в лоното на християнството в Константинопол,като отраснал в императорския дворец. Той бил свързан с близко приятелство с Ираклий и след смъртта на последния останал верен към децата му и жена му Мартина."
Че Кубрат не бил безразличен към християнството личи по християнските предмети,открити в неговия гроб. С прекрасния златен дискос,който е открит там вероятно са кръстени неговите чичовци Ирник и Органа,неговите роднини и самият той. Някои особености в оловния печат на Тервел карат изследователите да мислят,че и този владетел е бил християнин още повече,че бил канонизиран и за светец. Ако Аспарух се е отказал от християнството заради войната с Византия,Тервел се е върнал към него и възстановил изгубените привилегии на християните,което би било достатъчна причина да го канонозират за светец.
Върху единствената засега златна монета на Аспарух обаче има християнски кръстове което говори,че той по-скоро се е отказал от единия вид християнство като византийското православие и се е върнал към другия вид като арианското християнство,което изповядвали много жители на Стара Велика България.
Християнски символи има върху златните медалиони на Омуртаг и по някои други Български паметници от периода до официалното покръстване което означава,че християнството не било омразна религия в двора на нашите "езически" князе. Логичното заключение е само едно: историците не трябва да приемат съобщението,че Тервел се е покръстил тъй критично и недоверчиво а трябва да ползват по-гъвкави теории при проучване на Българското минало,но без да се впускат в недоказуеми казуистики като тези с "тюркизма","кановете" и "юртофилството" на древните Българи. Тъй или инак няма пречки да приемем,че Тервел се оттеглил за кратко от властта без значение по какъв повод,но в полза на първия споменат от изворите Кормесий. Скоро подир това той се върнал обратно за няколко години и отново отстъпил престола,но този път в полза на Севар от което следва,че първият Кормесий не може да е Кормисош,понеже според монаха Спиридон той е ослепен,а сляп владетел трудно би удържал безметежно престола цели 17 години,колкото посочва "Именникът" за Кормисош. От всичко това разбираме,че Кормесий I и Кормисош са две различни лица.
Изворовите данни наистина посочват три дати,през които е имало активност на владетел с името Кормесий а времевия диапазон между най-ранната и най-късната дата е около 40 години което означава,че се касае за повече от един владетел носещ това име. За Кормесий I вече уточнихме,че това е бързо сваления син на Тервел за който говори Спиридон и същият Кормесий,който сключил мирен договор с император Теодосий III. Тогава княз Кормисош,споменат от "Именника" е един от тримата Кормесиевци,за които пише монаха Алберих и няма как да е различен четвърти владетел с име подобно на тяхното,понеже самата владетелска хронология го подсказва. Ако той не бе Кормесий а някой различен владетел,царуването на Телериг би се изместило в самия край на VIII в. което е напълно погрешно и ненаучно,понеже би заличило почти цялото царуване на Кардам.
По същия начин хронологията подсказва че Кормисош не може да е бил и онзи Кормесий,който се е възцарил ок.750 г. понеже това би изместило царуването на Телец и на Умор към 774-777 г. и би довело до абсурдни хронологически резултати. Така единствения владетел,който може да е бил единосъщен със споменатия в "Именника" Кормисош е онзи Кормесий,за който изворите посочват че е царувал през 727 г. и когото ще наречем Кормесий II. Онзи негов съименник,за който изворите говорят в 750 г. пък ще наречем Кормесий III,а липсата на повече сведения за него се обяснява с онова съобщение на Никифор,че Българите се наговорили помежду си и избили онези,които държали властта у тях по наследство и сложили за владетел злонравния Телец (760 г.). Това съобщение позволява да предположим,че Кормесий III е бил намразен от Българите по някаква причина заради която те не само го убили,но прокълнали и спомена за него,отказвайки да го запишат в Именника на своите владетели. Тази теза отлично обяснява защо Именникът не посочва друг Кормесий след Кормисош,а външните за България извори говорят за наличието на такъв.
Различията в имената не бива да ни учудват: в "Именника" Кубрат е наречен Курт,Аспарух- Исперих,Кормесий II- Кормисош а Умар- Умор. Пропуснати владетели в него също не липсват а нереално раздутите царувания на князе като Авитохол,Ирник,Кубрат и Аспарух говорят че "Именника" и "Календара" никога няма да бъдат разгадани до онази прецизна точност която обичали в онези времена дедите ни,докато учените не приемат следните няколко условности:
1. През проблемния за учените VIII в. не е царувал един владетел с името Кормесий,а трима,както говори монаха Алберих.
2. Че втория Кормесий (Кормесий II) е споменатият в "Именника" Кормисош.
3. Че някои от годините,в които са се възцарили владетели като Авитохол,Ирник,Безмер и Аспарух може да са с променени номера,но имената на самите години са предадени съвсем точно от "Именника". Промяната в техните цифри е била безусловно необходима заради нереално раздутите царувания от 300,150,60 и 61 години на Авитохол,Ирник,Кубрат и Аспарух,според което последните двама владетели са царували общо 121 г. Това означава,че годината на Аспарух е без никакво съмнение именно ВЕРЕНИ но истинската й цифра не е Алем а някоя друга нечетна цифра,която отстои на 12,24 или 36 години преди нея,понеже не е реалистично да говорим за отстояние от 48 г. Съгласно с това заключение истинската цифра на годината,в която се възцарява Аспарух ще да е била Алтом (9),"Седем" (7) или Бехти (5),понеже без тази корекция посочения срок от 61 години за неговото царуване би датирал смъртта му към 730 г.,което знаем че е съвършено невъзможно. Същото се отнася и за Безмер: годината на неговото възцаряване е именно ШЕГОР,но нейната цифра не може да е Вечем (8) а единствено Тутом (2),Твирем (4) или Шехтем (6).
В този случай се явява и друг вариант,който приемах за верен по-рано: че номерът на годината е останал непроменен в "Именника",а е сменена само годината на владетеля. Това водеше до предположението,че година ТОХ на Аспарух е била сменена с година ВЕРЕНИ,а цифрата Алем (1) е останала същата. Този вариант не е лош по принцип,но поражда един неприятен въпрос: как религиозното преклонение на древните хора към обожествени князе и езически богове им е позволило да подменят свещената година на даден владетел с друга година,като по този начин извършат дефакто едно богохулство спрямо Хермес (Тох)? Сега мисля,че такава подмяна в ония години не е могло да бъде извършена от което следва,че далеч по-коректен е горния вариант: Първия летописец на "Именника",който живял по времето на Аспарух да е сменил номера на годината но да е запазил в непроменен вид самата година,за да навърже обърканата от раздутите царувания на първите няколко князе владетелска хронология.
4. Че името Кормесий е променено в "Именника" на Кормисош така,както Кубрат е променено на Курт,Баян на Безмер,Аспарух на Исперих и пр.
5. Че в "Именника" освен добре известните Сабин,Органа и Паган са пропуснати и други владетели като Кормесий I и Кормесий III,а Кормесий II е обозначен с името Кормисош.
6. Че царуването на Севар,който не е споменат в други извори освен в самия "Именник" е съвпадало за кратко с царуването на Тервел или на Кормисош.
7. Че зад имената Требелан и Мойсей,споменати от монаха Спиридон се крият синовете на Тервел- Кормесий I и Севар. Требелан в случая е форма на името Тревелан (Тривелин,Тервелин) и говори,че неговия носител не е обозначен със своето лично име,а с прозвището Тервелин (Тервелов син). Мойсей пък (с форми Мозес и Музей) вероятно е християнското име на Севар,което той приел след своето покръстване.
8. Че княз Тервел се е възкачвал два пъти на престола а в краткия период между двете му царувания властта е в ръцете на по-големия му син,както пише монахът Спиридон.
Така в крайна сметка се оказва,че изопачените и премълчани от казионната школа исторически извори изискват извършването на важна корекция в Календарната таблица на Българите. Тя трябва да съдържа в непроменен вид следните три основни репера на безкритично установената хронология:
1. Етх бехти= 866 г.
2. Дилом тутом= 763 г.
3. Сигор елем= 821 г.
Едновременно с това новата Календарна таблица трябва да предвиди точните хронологични периоди,през които са царували владетелите Кормесий I от 715-716 г.,Кормесий II от 727 г. и Кормесий III от 750 г. като отчете факта,че Кормесий II е споменатият в "Именника" Кормисош и не е царувал 16 нито 18,а точно 17 години. Единствения реконструиран календарен вариант,който отговаря на всичките тези условия е следният:
От него следва,че изградената дотук представа за календарните цифри на Българите не трябва да бъде променяна- те остават същите със забележката,че календарна цифра "Сектем" дедите ни навярно не са имали и тази дума явно има друго тълкувание в контекста на надписа,върху който е забелязана преди близо 100 години.
.jpg)
Календарната таблица на Българите позволява да отбележим,че 60-годишният цикъл налага строги математически правила при подреждането на термините,които узурпиралите нашата наука тюрколози не са можели да допуснат за да не се разбере,че техните "версии" не струват и колкото мастилото,с което са написани. С тези последни корекции новата и окончателно утвърдена Календарна таблица позволява да направим някои важни заключения:
1. Не е имало междинен български владетел между Тервел и Аспарух.
2. Княз Органа,за когото предишният вариант бе отредил 12 години на царуване всъщност е царувал само 2 години,поради което съобщенията за него в историческите извори са малко.
3. Органа и Ирник са две различни лица но и двамата са чичовци на Кубрат от което следва,че трябва да са били братя помежду си и братя на баща му,който изглежда е загинал твърде млад.
4. Тогава е възможно Гостун да е бил наместник (заместник) на бащата на Кубрат- не на аварския каган и аварска зависимост никога да не е имало. Никифор посочва,че към 634-635 г. е избухнала война между Българи и хазари при което нашите преводачи пишат,че "... Кубрат - племенник на Органа,въстанал срещу кагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската,оставена от него (кагана) и я изгонил от своите земи." Този превод обаче може и да не е верен а гръцката дума EПАNECTH,превеждана от казионите като "Въставам,Вдигам революция" всъщност няма точен превод в днешния гръцки език и може да е значела "Надигам се,Повдигам война,"Вдигам се на война". Тогава верния превод на израза ще е друг: "... Кубрат- племенник на Органа се вдигнал на война (се надигнал) срещу кагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската,пратена (изпроводена) от него (кагана) и я изгонил от своите земи." Това променя нещата изкорен: имало е не въстание,а война на Българите срещу аварите което означава,че лелеяната от тюрколозите чужда зависимост никога преди турското време не се е случвала у нас!
5. Интересен резултат получаваме и за Севар: според записаните в "Именника" 15 години той трябва да е царувал като напълно самостоен владетел само 1 година в "пролуката" между Тервел и Кормесий II (Кормисош),а останалите си 14 години да е прекарал в съуправителство. Това обаче изглежда подозрително и недостоверно: съуправителство с един съвладетел в онази епоха на централизация е приемливо като изключение,но съуправителство с двама поред е почти неприемливо още повече,че никой исторически извор не потвърждава това. В изворите,споменаващи че Кормесий II се е възцарил около 727 г. няма ни дума за Севар или за друг съвладетел на Кормесий II Кормисош което означава,че по това време Севар вече не е бил на трона. Тогава остава само един полезен вариант- да приемем,че Севар всъщност е царувал не 15 а 5 години,от които 4 "под сянката" на Тервел като негов съуправител. Така едноличното царуване на Севар трябва да е приключило само 1 год. след смъртта на баща му Тервел,а това кратко време не стигнало за да направи нещо,с което да бъде забелязан от историците на епохата.
6. Новия вариант на Календарната таблица отваря хронологична празнина от 11 години между Винех и Телец. Тя без съмнение е възникнала заради царуването на необозначения в "Именника",но споменат по същото време в други извори Кормесий III,който станал нежелан от Българите заради неговите провали в избухналата война срещу Византия и бил отстранен чрез кървав преврат,а споменът за него бил заличен от държавните архиви.
Сега вече можем да изведем най-точната хронология на владетелите от проблемния VIII в.,която сме имали от 1200 години насам:
1. Авитохол Атила- Дилом твирем,300 г. Той не е заел престола в годината Дилом твирем,понеже "Именникът" не визира неговото царуване: отбелязва само годините на неговия живот,удължени от жреците за да бъде сравнен с Хермес,чието име носи. Дилом твирем (415 г.) е всъщност рождената дата на Авитохол Атила което означава,че той е живял 38 год. (415-453 г.) а от други извори знаем,че е царувал 19 години (434-453 г.). За сравнение с това прочутият "византийски" император Константин Брадати (Погонат),който прилича на старец върху монетите е заел престола,когато бил 16-годишен и починал,
когато станал на 33 години. Атила няма как да е монголоид,понеже Хуните били чисто европеиден народ но утвърдена порочна практика е да бъде рисуван като такъв,за да се солидаризират днешните объркани римофили с мнението на неговите "жертви",на които той впрочем раздавал възмездие заради кошмарните варварски престъпления,извършвани от тях в продължение на 6 века срещу Атиловите роднини в Припонтийския регион.
2. Ирник II Хернах (Органа)- Дилом твирем, ~30 г. (595-625 г.). Отбелязаните срещу неговото име 150 години на живот не дават ясна представа кога е стъпил на престола но казват,че е починал в 625 г. Това е споменатия от Йоан Никиуски владетел Куернак (Хернах),чието име е с доказан сарматски произход. Удължените години на неговия живот го свързват с малкия Атилов син Ернах само дотолкова,колкото да бъдат подчертани техните близки имена и роднинството между тях. Най-близката до неговото управление година "Дилом твирем" е 595 г. което позволява да предположим,че той може да се е възцарил тогава а неговото управление да е било удължено по-късно с два календарни цикъла (120 г.),за да му бъде подчертана заслугатa при покръстването на рода Дуло,станало между 617-619 г.
Възможно е да предположим също че неговите 150 години фиксират годината,в която е починал Атиловия син Ернах (Ирник I). Ако се върнем 150 години назад преди споменатата 625 г. ще попаднем в 475 г.,която очевидно не е година на раждане или възцаряване на Ернах или Ирник,а може да е само година на смъртта на Ернах. Ако това е вярно то би могло да означава,че Ирник II е обозначен с името на своя предшественик точно заради тези 150 години,а истинското му име да е било Хернах или Кернак. Така дедите ни за които има данни,че са вярвали в прераждането са искали да кажат,че Ирник II е прероден аватар на Ирник I,който е починал в 475 г. и веднага се е преродил,за да възстанови реда в държавата. Тогава ние не знаем датата на истинското му раждане а само на легендарното (475 г.),не знаем и годината на възцаряване но с голяма доза увереност може да предположим,че това е била предходната Дилом твирем (595 г.).
Ако приемем обаче,че Ирник и Ернах са две различни имена и приликата между тях е малко или много случайна,значи Ирник е роден в 595 г. а не се е възцарил тогава,което също е твърде вероятно. Тогава ще стигнем до извод,че той ще е стъпил на престола в някоя от следващите години ТВИРЕМ: 607-а или 619 г. В 607 г. Ирник е бил 12-годишно дете и вероятността да е сложен начело на властта в такава възраст е почти изключена за онова време. Тогава следва да приемем,че той е стъпил на престола в 619 г. на 24-годишна възраст а после веднага е приел християнство,което е станало причина годините му на живот по Библейски маниер да бъдат удължени до 150. Кой княз е царувал преди него засега нямаме данни- може да е бил Заберган или някой друг,чието име не е стигнало до нас. Бил е чичо на Кубрат (брат на баща му Алциок),а "Органа" е изопаченото му от "византийците" име.3. Гостун- Дохс (Докс) твирем,2 г. (625-627 г.). Както казах по-горе,той изглежда е бил наместник на бащата на Кубрат,а не на аварския каган. Първия летописец на "Именника" явно не е можел да отрази годините му на живот,понеже той не е прекарал живота си на трона както другите,а е отстъпил престола на наследилия го Органа и живял още много години след това и дори може да е надживял Кубрат.
4. Алциок- "Магур" шехтем,2 г. (627-629 г.). Не е споменат в "Именника" по някакви причини,но неговото царуване е било в луфта от 2 години между Гостун и Кубрат,който установихме с помощта на календарната таблица. Той е баща на Кубрат и брат на Ирник а Кубратовият син Алцек (668 г.) носи неговото име,понеже е кръстен на дядо си. В 629 г.,след междуособици между авари и Българи християнството на Ирник е отново заменено с езичество а Алциок бяга в Италия,за да съхрани християнската си вяра. Там се заселва в районите около Венеция което позволява да предположим,че е влязъл в съюз с местните Венети (днешните "словенци"),а после заедно с тях става основател на града и приема латинския език като втори. Междуособиците може да са избухнали при опит на рода Дуло да наложи християнство в целия Аварски хаганат а не само в тогавашна България,но опитът както знаем е излязъл неуспешен.
5. Курт Кубрат- Шегор вечем,36 г. (629-665 г.). Царуването му е удължено от жреците до нереалистичния размер от 60 г.,за да бъдат подчертани неговите заслуги за поредното обединение на България или за да бъдат отбелязани годините му на живот. Възцарил се е точно в годината Шегор вечем (629 г.),което намира подкрепа и в изворите но е ясно,че не е починал в 689 г. а доста по-рано. Кога точно е станало това,разбираме по новия подход в изчисляването на удължени владетелски години,за който споменах по-горе. Нереалистично удълженото му царуване говори,че годината на следващия владетел Безмер със сигурност трябва да е била Шегор,но номерът й не е бил Вечем (8). Не е никак трудно да разберем коя е точната година,в която е починал Кубрат- това трябва да е онази година ШЕГОР,която се намира в периода между 664-668 г.,когато византийския император "Констанс" (Константин) пребивавал "на запад" (в Сиракуза на о-в Сицилия). Такава през този период е 665 г.,която съвсем точно отбелязва кога е починал Кубрат и кога се е възцарил Безмер. Новата версия,че отбелязаните срещу името му 60 г. са годините на неговия живот води до извода,че Кубрат е роден точно в 605 г.
6. Боян Безмер- Шегор твирем,3 г. (665-668 г.). След като знаем кога точно е починал Кубрат,лесно можем да датираме царуването на Боян (Бат Баян),наречен от "Именника" Безмер. Годината му без съмнение е ШЕГОР но нейния номер е сменен от първия летописец на "Именника" за да бъде отстранен проблема,който възниква от нереално раздутото царуване на Кубрат.
Боян-Безмер навярно е роден в годината Шегор вечем (629 г.),когато баща му Кубрат бил на 24 г. Макар разликата между неговото рождение и рождението на Аспарух да е 3 г. (629 и 632 г.),през това време на Кубрат се родили петима синове,понеже по стар езически обичай той имал няколко жени едновременно. В онези времена съществувал един странен феномен: приетото от Кубрат християнство не го задължавало да отхвърли езичеството на всяка цена а той изповядвал както едната,така и другата религия и навярно бил върховен жрец и на двете. Първият му син Боян изглежда бил слаб владетел,който започнал да губи войната срещу хазарите или е влязъл в гибелно споразумение с тях,заради което бил свален от престола подобно на Сабин и на неговото място е поставен Аспарух. Вредата от предателството на Боян обаче вече била нанесена,затова не могло да бъде поправена напълно а само частично.
Има и друга версия- че Първият летописец на "Именника" е знаел точно името на годината,в която се е възцарил Боян Безмер но не е знаел нейния номер и го е извел по презумпция,според годините на живот на Кубрат което обаче се оказало неточно заради това,че Кубратовата година Шегор вечем е година на възцаряване а не на рождение. Аз обаче съм на мнение,че 629 г. (Шегор вечем) е точната година,в която се е родил Боян- същата,в която на престола застава Кубрат от което следва че Боян е бил на 39 г.,когато е детрониран и заменен с Аспарух.
7. Аспарух- Верени "седем",27 г. (668-695 г.). Той починал в годината на Тервел- Текучитем твирем (695 г.),след която удължени царувания в "Именника" вече няма. Това позволява да датираме съвсем точно неговото управление,макар то да е удължено до 61 г. от жреците,за да бъде подчертана огромната му заслуга при спасяването на България от коалиционните "клещи",в които се опитал да я хване император Погонат и заради успешното възстановяване на данъка,който империята плащала на Българската хунска държава по времето на Атила и Заберган. Годината му несъмнено е ВЕРЕНИ но нейния номер бил сменен от Първия летописец на "Именника",за да не пострада изнесената от него владетелска хронология.
Това е последното удължено царуване- Втория летописец не си позволил да прави други такива удължавания,понеже е видял до какви объркващи резултати води това. По-вероятно е обаче записаните 61 г. срещу името на Аспарух да визират годините на неговия живот от което следва да предположим,че той трябва да е роден в 634 г. ако не и в близката до нея Верени алем (632 г.) а такова подробно познание трябва да означава,че Първият летописец на "Именника" е бил високограмотен представител на рода Дуло.
Сега идва възможност да обясним двете години хронологично разминаване във версията на "Именника" между възцаряването на Тервел и смъртта на Аспарух (693-695 г.). Разминаването,което първоначално бе обяснено с наличието на неизвестен владетел между тези двама князе идва от това,че Първият летописец е нанесъл 61 години живот на Аспарух,но е писал "Тожде и доселе" (Който е също и досега),понеже е направил това в 693 г. а Аспарух е живял още 2 години след това (общо 63 години) и е роден в предходната Верени алем (632 г.),а не в 634 г. Вторият летописец на "Именника" е творил,както изглежда,точно 70 г. след Първия (в края на 763 г.),който вероятно е бил самият Тервел и навярно е негов родственик или пряк потомък.
Първият летописец е почнал да съставя "Именника" според годините на живот на владетелите но като стигнал до Гостун е видял,че не може да напише за него 2 години на живот а хронологията се обърква,ако продължи по същия начин. Затова отразил годината му на възцаряване и 2-те години на управление а това променило начина,по който е отбелязана годината на Кубрат (Шегор вечем е година на възцаряване). Този изменчив подход деформирал годината на маловажния ренегат Бат Баян от Шегор твирем на Шегор вечем,за да може да бъде спазена годината на великия Аспарух.
За Гостун пък не можело да се отразят годините му на живот понеже той продължил да живее и след 627 г.,когато вече е изоставил наместничеството а този подход би изкривил или заличил напълно данните за живота и царуването на Кубрат,особено ако Гостун го е по някаква причина надживял с 10-15 години. Опасенията,че ще бъдат накърнени представите за пряка приемственост между божествените владетели са накарали Първия летописец да нанесе само 2-те години управление на Гостун и 3-те години на Безмер,което му позволило да отрази в "Именника" годините на живот на Аспарух до момента,в който са записани първите редове на този ценен документ (693 г.). Този летописец по някаква причина не е имал възможност да допише,че Аспарух е живял още 2 години след това (до 695 г. т.е. общо 63 години),но този факт се подразбира от писанията на Втория летописец който отбелязва,че Тервел се възцарил точно в годината Текучитем твирем (695 г.).
Днес мога да отбележа че има още един незабележим на пръв поглед аспект,който потвърждава с пълна сила всичките ми заключения за Аспарух,включително точната му година на възцаряване- това е текстът от "Именника" в който пише,че петимата князе преди него са царували 515 години. Когато приспаднем от тях 300-те години живот на Авитохол,които са му придадени понеже е обожествен и обявен за втори Хермес,получаваме остатък от 215 години за четиримата владетели след него. Значи ако поискаме да видим в коя година е починал Авитохол,трябва да извадим 215 г. от реалната година,в която се възцарява Аспарух (668 г.) и за огромна изненада попадаме в 453 г.- същата,в която е починал великият Атила!
Това поредно математическо доказателство за верността на моите заключения води до няколко важни извода,които си струва да бъдат споменати:
а) Царуването на Аспарух без никакво съмнение е започнало през 668 г.
б) "Триста"-годишното царуване на Авитохол е приключило през 453 г.
в) Авитохол и Атила са едно и също лице.
8. Тервел,I-во царуване- Текучитем твирем,21 г. (695-716 г.). Тази датировка съвпада с всички налични извори един от които твърди,че в 700 г. Тервел е бил вече на престола. В 716 г. обаче той решава да стане монах (както пише Спиридон) и оставя царството на най-големия си син. Има възможност да предположим,че Тервел е Първия летописец на "Именника" и високограмотния член на рода Дуло,за който стана дума по-горе,а неговия интерес към християнството навярно датира от младежките му години.
9. Кормесий I Требелан- Верени бехти,1 г. (716-717 г.). Това е онзи Кормесий,който сключил мирен договор с император Теодосий III между 715-716 г. и както показва таблицата,това е станало в годината на неговото възцаряване (716 г.). Надписът около Мадарския конник,в който се говори за сключването на мирен договор между България и Византия от името на владетеля Крумесис (Кормесис) ще да е оставен именно от него с което той продължил традицията за оставяне на възпоменателни надписи,започната от баща му. Опитът да върне рода Дуло към езичеството довел до скорошното му сваляне от престола и до връщането на Тервел във властта.
10. Тервел,II-о царуване- Дван шехтем,7 г. (717-724 г.). Ето го разковничето на проблема с 28-те години,записани за годината Дван шехтем без да се посочи името на владетеля,за който се отнасят. Този владетел всъщност е посочен- това е Тервел и 28 е общия сбор от годините на двете му царувания,а Дван шехтем е годината на неговото второ възцаряване. С това летописецът всъщност ни е казал следното:
"Тервел- 21 год.,родът му е Дуло а годината- Текучитем твирем. (Общо) 28 год.,родът му е Дуло а година (на повторното възцаряване)- Дван шехтем.
Това обяснява всички загадки на "Именника" и показва,че посочените към годината Дван шехтем 28 г. съдържат 21-та години от първото царуване на Тервел и 7-те години от второто му царуване,което променило годините му от 21 на 28 и годината на възцаряване от Текучитем твирем на Дван шехтем,но не променило името на владетеля.
Фактът,че в Охрид са пазени мощите на св.Тривелий цар Български и е имало църква с неговото име сам по себе си говори,че историята на йеросхимонах Спиридон за замонашването на Тервел в гр. Охрид е достоверна а историците,които не й вярват са сгрешили.
11. Севар Мойсей- Тох алтом,5 г. (720-725 г.). Бил съуправител на Тервел няколко години понеже бащата искал да се застрахова,че втория му син няма да постъпи като първия. Името "Мойсей" може да му е присъдено по-късно а приживе да е носел само името Севар,с което фигурира в "Именника". Не е споменат в сведенията на Зигеберт и Алберих за 727 г. което би трябвало да значи,че царуването му вече е приключило тогава а 15-те години (EI),записани за него навярно са били 5 (E),към които първия руски преписвач на този уникален Български летопис е добавил само една чертичка I,която променила цифрата от 5 на 15.
Не допускам,че е възможно датата да е била сгрешена от летописците на "Именника": най-вероятно след първите 1-2 оригинала е имало Български препис,правен към XIII-XIV в. и изнесен в Русия а после е имало руски граматици,които се погрижили повредения от годините оригинал да остане за поколенията. При изготвянето на някой от първите преписи по една или друга причина към годината на Севар е дописана чертичката I,която я променила от 5 на 15. Такова дописване впрочем би могло да бъде направено и днес,с цел да се объркат заключенията на проучвателите и да им се попречи да стигнат до истинската същност на Българския календар но не вярвам,че е възможно руско-съветските учени да стигнат дотам в стремежа си да ни изкарат "тюрки",макар че би ми било любопитно да науча дали цифрата I в годината ЕI е писана със същото мастило,с което е написана цифрата Е.
Има и друга версия за начина,по който може да е станало погрешното записване и годините на Севар да са променени от Е(5) на EI(15). Сподвижници на Българската правда като brancaleon.blog.bg допускат а аз приемам за възможно,че е вероятно "Именникът" първоначално да е бил написан с "пра"-Български руни (йероглифи),а неговия текст около Х в. да е преписан на Кирилица. Ние не знаем как дедите ни записвали цифри със своите йероглифи,но е възможно при пренасяне на записана с "рунически" текстове информация върху Кирилски текстове някои цифри да са разтълкувани погрешно от по-късните граматици и да са отбелязани неправилно. Тази теза впрочем дава блестящо обяснение на много от евентуалните днешни и бъдещи мистерии,които биха могли да възникнат около "Именника".
Ако обаче приемем,че годините на Севар са все пак 15,той ще е царувал между 720-735 г. от които първите 4 г. (724-725 г.) като съуправител на Тервел,1 г. (724-725 г.) еднолично и последните 10 г. (725-735 г.) като съуправник на Кормисош,от което прецизността на хронологията няма да пострада ни най-малко,нито ще се налага да правим каквито и да е нови корекции. Евентуалното съуправителство на Севар с Кормисош и последвалата смяна на династията,настъпила след него намира обяснение само с версията,че 1 г. след смъртта на Тервел синът му Севар е решил да върне България към езичеството а страхът,че рода Дуло ще продължи да подкрепя и усилва християнството в страната го е накарал още приживе да избере за свой съуправител и наследник човек от друг владетелски род който да гарантира,че неговото желание ще бъде изпълнено и България ще си остане езическа.
В такъв случай моята версия доказва,че феноменът с едновременните царувания в тази строго централизирана епоха е съществувал само по времето на владетеля Севар. Историята,която разказва йеросхимонах Спиридон е единственото събитие,което дава правдоподобно обяснение на този феномен а математически доказаното наличие на самия феномен и на църква с мощите на св. Тривелий цар Български посочва категорично,че историята със замонашването на Тервел в Охрид е напълно достоверна. Така вероятността Севар Мойсей наистина да е царувал 15 години,от които само 1 год. самостоятелно започва да изглежда все по-вероятна,понеже едновременното му царуване с Тервел има обяснение в религиозния страх на Тервел от връщане на езичеството а едновременното му царуване с Кормисош- в религиозния страх на Севар от връщане на християнството.
Едновременното царуване на Севар и Кормисош може да бъде обяснено с още един вероятен сценарий: Севар е останал ревностен християнин и по настояване на баща си е преместил Бългаската столица в Охрид,но 1 година след това в Плиска е избухнал метеж на езичниците,които поставили на трона княз Кормисош. Владенията на тези двама князе съществували изолирани едно от друго до смъртта на Севар Мойсей,след която неговите боляри се върнали към езичеството и я присъединили към владенията на Кормисош. Тук може да се изкаже и друго мнение- че в 735 г. територията на Севар,наречена Кутмичевица е присъединена от Византия,понеже християнизираните Българи в нея се страхували от езическите си сънародници в Плиска и предпочели управлението на императора пред онова на Кормисош. От всичко това следва,че Куберова България много бързо се е съединила с Аспарухова а князете Мавър и Тарас,които наследили Кубер са управлявали сравнително кратко в края на VII и началото на VIII век,след което земята им се присъединила доброволно към владенията на Тервел.
12. Кормесий II Кормисош- Шегор твирем,17 г. (725-742 г.). Той станал титулярен владетел веднага след преждевременната смърт или оттегляне(?) на Севар Мойсей,а неговите 17 г. приключват точно в годината на Винех което показва,че този Кормисош е посочения в западните хроники Кормесий от 727 г. Зигеберт и Алберих отбелязват,че през тази година той вече е царувал но не казват кога точно е заел престола. В оная средновековна епоха трябвало да мине известно време,за да научат франкските летописци какво се е случило в Плисковския княжески двор през 725 г.,особено ако смяната на владетелите е станала към края на годината. Тогава не е имало джиесеми,телефони,телеграфи,вестници,радиа и телевизии да не говорим за редовна поща и журналистика,затова вестта за една промяна в Плиска от 725 г. може да е дошла в Германия през 726 г.,а да е стигнала до летописеца през следващата година. Посочените по-горе аргументи обаче натежават в полза на схващането,че първите 10 г. от управлението на Кормисош са протекли в едновременно царуване със Севар който искал да се застрахова,че неговия наследник няма да върне страната към въведеното от баща му Тервел византийско християнство и България ще си остане езическа но не бива да пренебрегваме и другия възможен сценарий,за който стана дума по-горе.
13. Винех- Именшегор алем,7 г. (742-749 г.). Периодът на неговото царуване показва,че то е протекло гладко и спокойно.
14. Кормесий III- Шегор вечем,11 г. (749-760 г.). Това е споменатия в западните извори трети владетел с името Кормесий,вестта за чието възцаряване стигнала Германия през 750 г. и тогава е била записана. Не е отбелязан в "Именника" но франкските монаси категорично отбелязват,че е царувал по това време а фактът,че името му не е споменато в дворцовия летопис говори,че точно той е убития през 760 г. от Българите владетел,който те намразили и изтрили името му от своите документи заедно със спомена за него.
15. Телец- Сомор алтом,3 г. (760-763 г.).
16. Сабин- Дилом тутом,ок. 1 месец (763 г.).
17. Паган- Дилом тутом,1-2 мес. (763 г.). Времето му не може съвсем точно да се определи понеже изворите не казват дали е отстъпил изцяло престола на наложения от "партията" на Сабин нов владетел Умор,или само го е приел за свой съуправител. Думата "Кампаган" (съкратено от "Каназ Паган"),употребена за него от Теофан Изповедник говори,че не е изключено той да е князувал едновременно с Умор и Токто (Токт),но на този етап това не може да се потвърди или отхвърли. По-вероятно е обаче Паган да е отстъпил престола изцяло на Умор заради натиска на императора,съпроводен изглежда и от натиск на явилите се в негова помощ хазари,за да бъде постигнат така жадувания от "Византия" мир.
Спряганото за "тюркско" име ПАГАН не само не е тюркско,а дори е термин (персонаж?) от Будизма,създаден от Памирските Скити няколко века преди Александър Велики. Затова името ПАГАН (БАГАН,с прибл.значение Балган) го носи един огромен,но съвсем непознат за България древен будистки град в Бирма (днешния Мианмар),където никой тюрколог не ни е позволил да търсим следи от културно-религиозно влияние на древните Българи. Този град бил столица на древно-будисткото царство Паган и се намира в централна Бирма край р.Иравади,а останките от него са в пъти по-впечатляващи и значителни от онези на превъзнасяния камбоджански Ангкор Ват:
18. Умор (Умар)- Дилом тутом,1 г. и 5-6 месеца (763-765 г.). Втория летописец на "Именника" е завършил този летопис по негово време,затова не е отбелязал цялото царуване на Умор а само първите 40 дни от него което значи,че "Именникът" е окончателно дописан през есента или ранната зима на 763 г.
19. Токто (Токт,Токту)- Верени "терем",4-5 месеца (765 г.).
20. Телериг- Дван твирем,13 г. (765-778 г.),която датировка напълно съвпада с изнесените от монаха Зигеберт данни.
21. Кардам- Именшегор "седем",24 г. (778-802 г.). Годината на смъртта му не е посочена в древните извори понеже не е открито кога е станало възкачването на Крум,а мненията за това варират от 797 до 807 г.
След всички тези промени смятам,че няма да има други значителни корекции в Календарната таблица освен ако в скритите архиви на Ермиража,Москва,Атон или Ватикана не се открие някой "нов" и напълно непознат за науката древен извор,който да наложи това. Математически точните данни,които дава по принцип този вариант се потвърждават от всички налични до момента исторически извори за Българите,описващи периода V-IX в. а представените в предишните ми статии ранни варианти на Календарната таблица трябва да бъдат обявени малко или много за погрешни. За разлика от тюрколозите обаче аз не се срамувам да призная,че по пътя към истината съм допускал някои грешки,макар и по чужда вина- грешките са понякога неизбежни и не греши само онзи,който не се е родил,а също и Господ разбира се!
Моите грешки обаче са нищо в сравнение с грешките на тюрколозите и ако трябваше някой праведник да прави класация според грешките,ще назначеше човек като мене в комисия по превъзпитание и преквалификация на всички "наши" тюрколози,а тях ще наредеше сред вечните водачи на класацията! Понеже аз съм търсил пътя към истината,намерил съм го и съм го извървял,отстранявайки възможните грешки с постоянство и упоритост,а те не са помръднали и на сантиметър от лъжите,с които ни занимават в последните 60-70 години!
Новите позиции на някои от термините в Календара изискват и нови обяснения за тяхното значение,
които вече са открити но ще бъдат публикувани в някоя от следващите статии. Но дори след това темата за Календара няма да приключи окончателно,докато не бъдат разгледани свещените животни на древните Българи и тяхната връзка с цикловия календар а древната слава и гордост на дедите ни- възродени в сърцата на техните наследници.
Тюркската теория (т.е. фантазия) за Българите е наложена през ХХ-ти век с цената на много лъжи, компромиси, премълчавания и укриване на факти. Тя е докарана у нас от чужденци за да служи на Сърбия, "Македония" и на панславизма, а не на България. Аргументи в нейна подкрепа няма почти никакви (освен няколко инвентарни надписа с редки Тракийски, Келтски и старо-Български думи,обявени от невежи псевдоисторици за "тюркски"),а фактите срещу нея са хиляди. Нашите факти са малки и големи, писмени и материални, езикови, фолклорни, календарни, ономастични и пр.,а тук ще ви запозная с малко известни нови факти,които са изведени по презумпция или по пътя на желязната логика,която толкова много обичам.
1. В цялата човешка история досега световната наука не познава случай,когато тюрки да са изчезнали сред някой друг народ – Българите са единственото изключение,понеже тяхното "изчезване" е инсценирано от днешните панслависти,които имат задача истината никога да не стига до ушите на народа ни!
2. След 1019 г.,когато България пада окончателно под властта на Византия, чуждата власт започнала да налага своето православие на дедите ни. До тогава те били най-вече католици, манихейски зороастрийци, езичници и сектанти,а православието било слабо застъпено сред тях. Българските царе са били очевидно толерантни,но византийската власт съвсем не била такава и веднага започнала да притиска тези хора да променят своята религия. Мнозина приели да го направят,но повечето не се съгласили и почнали да напускат родните си места,за да търсят спокойствие в чужди страни. Така започнали богомилските преселения,които са добре известни у нас и по цяла Европа.
Голямото преселение,или по-точно бягство на Българи към западна Европа било добре дошло за Византия,която почнала да настанява на тяхно място покорно население като албанци от Кавказ, власи от Унгария, цигани от Сирия, гърци от Анадола и прочее,но задавам тук въпроса: ако Българите бяха тюрки,защо не побегнаха на изток при братята си турци,а побегнаха на запад към Европа??? Те "променили" езика си само преди 126 години (в 893 г. според казионните лъжци),а за толкова кратко време не са можели тотално да забравят езика си така,както Алцековите Българи не са го забравили в Италия дори подир няколко века. Турски племена около тях е имало достатъчно и е имало къде да отидат: узи, печенеги, башкири и тюрки е имало на изток и само желание е трябвало! Такова обаче не се е намерило и вместо на изток Българите побегнали на запад,притеглени навярно от спомена за Келтското изгнание,когато мнозина нашенци намерили убежище при Келтските си роднини в земите на днешните Англия и Франция!
Aко някой каже "По това време Българите са били вече "славянизирани",това не се зачита: самите тюрколози рисуват царете и болярите ни от цялото средновековие като черни цигани с което внушават,че те са останали тюрки дори в XIV-XV век без да уважат историческата истина,че повечето тюрки в онова време са били руси и синеоки потомци на Източните Скити и още не са били много смесени с други народи! Затова фактът,че Българите са побегнали от византийските гонения на запад а не на изток е възлово доказателство,че не са били никакви тюрки!
3. Друго доказателство намираме,като съпоставим нашето съвремие с някои постулати на тюркската теория (фантазия). Според нея Българите се "претопили" в "славянското море" за има-няма 2 века,и точно навреме за да може панславистите да кажат,че Кирилицата не е създадена от Българи! Ако погледнем ситуацията в днешен Китай обаче ще забележим,че 30-те млн.уйгурски тюрки в Синцзян не са се претопили в китайското "море" от 1,4 млрд.китайци,а още седят непокътнати там след поне 3-4 века,през които страната е била владяна от Китай в различно време през последните 2000 години! Те не се претопили и в татарското "море",а след 5-те века татарско господство си останали бели европеиди от кавказки и понтийски тип,много от тях със зелени и сини очи напук на тюрколозите които нагло
Много китайски тюрки наистина вече са смесени с азиатски народи като китайци, индуси и пр.,но повечето от тях по правило са бели европеиди за да покажат,че основните постулати на тюркската теория у нас са тотално сгрешени и объркани!
.jpg)
Не е по-различно положението в Русия: нищожни народи като чуваши, марийци, чукчи, якути, карели, тувинци,коми и пр. живеят сред "славянското" море от 3 до 5 века и половина,но грам не са изчезнали и живеят непокътнати до днес,въпреки целенасочената политика за тяхното асимилиране и русифициране!
Възражението,че те живеят в демократични времена,а не в мрачното средновековие и днес никой не ги притиска да се променят нищичко не струва: Русия от край време провежда усилена политика за тяхното изчезване,а древните Българи у нас са били господстващ народ та ако е имало опит някой да бъде претопен,те може да са провеждали мерки за претопяване и приобщаване на "славяните" и гърците,а не обратното!
4. Гърците по черноморското крайбрежие живеят сред "славянското" море от близо 15 века по панславистките критерии,но никак не са се претопили и все още много от тях си живеят там,макар че много са се преселили в Гърция по спогодбата Моллов-Кафандарис. Градове като Несебър, Поморие, Созопол, Царево и пр. си останали гръцки чак до ХХ век,с нищожно население и напук на "славянското" море,което ми дава основание да задам на панславистите въпроса:
Защо сред "славянското море" изчезнаха само Българите,а гърците си останаха в него до ХХ-ти век непокътнати: само ние ли сме били поробени от "славяните" и само ние ли сме били "куцата овца",набелязана за курбан на тюрколозите???
Тук също може да ни възразят,че България малко време е владяла тези градове,а много повече време ги е владяла Византия. Това обаче не е аргумент: "славяните" в "Македония" също са живели във Византия много повече време отколкото в България, но не са се превърнали в гърци а напук на тюрколозите си останали Българи до момента,в който сталинотитовската паплач не реши да реставрира измрелите преди 10-15 века македонци и да ги произведе наново за сметка на народа ни!
Така Българите в "Македония" стават поредния пример за това,че "аргументите" на тюрколози и панслависти нищичко не струват,а ние сме жертва на панславистки заговор срещу България,чиято цел е да ни ликвидира и унищожи като народ! Аз обаче съм оптимист и вярвам,че България ще намери сили да пребори тоя заговор и да преодолее демографската катастрофа,в която той я хвърли за кефа на сърби и македонисти,след което отново ще поеме в единствената посока,която е свойствена за Българите- напред към свободното бъдеще на Балканите,и никога повече назад към средновековното "славянство"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар