Достойно за уважение!
Не, ли?
С ТИМ-аджии,ще бори СИК-аджии и ВИС-аджии.
Изключително интересно ми е да наблюдавам и следя развитието на образа на Радев и неговата прогресивна партия. Радев винаги е бил проруски ориентиран – издигнат от БСП, често повтарящ руски опорки и говорител на събития на русофили. С предложението за референдум също се опита да привлече „възрожденците“ и проруско настроените избиратели.
Изведнъж обаче започна да бъде представян като спасител на хората от протестите. Само че те не го припознават и очевидно се налага образът му рязко да се променя.
Забелязвате ли напоследък колко усилено се опитват да „ни угодят“ – точно на нас, хората, които бяхме по протестите и искаме силна България в силна Европа? Всичко, което започнем да обсъждаме или критикуваме, бързо се променя така, че да ни се хареса. Казахме, че сме ориентирани към Европа и никога в Русия – той направи рязък завой и започна да се представя като голям европеец. Казахме, че не иска да определи Русия като агресор – веднага каза, че е агресор. Казахме, че не назовава олигархията – спомена я, макар и деликатно, колкото да не остане без реакция. Същото правят и говорещите му глави по телевизиите.
Общо взето, всичко, за което го критикуваме, се променя с цел да ни се хареса. Само че ние помним дълго. А ако нещо сме забравили – има интернет, който да ни го припомни. Тези напъни сами по себе си са интересни и дори донякъде забавни.
И защо се случва всичко това? Защото ги е страх – страх ги е единствено от хората със силни граждански позиции.
Прогрес или „Прогресивна България“?
Непочтени и лично заинтересовани „разбирачи“ днес лансират прокремълския и ретрограден модел на Радев. Но този модел не е гаранция за промяна, а за изолация. Вижте Унгария – „орбанизацията“ я превърна в една от най-бедните и корумпирана държави в ЕС, откъсната от своите съюзници.
Аз не искам застой и упадък за родината си. При наличието на доказана демократична алтернатива в лицето на ПП-ДБ, е ирационално и пагубно да пилеем не само гласовете си, а и житейското си време и шансове за поредния полит-инженерингов проект на статуквото и задкулисието, маскиран като „Прогресивна България“.
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ": ИЗМАМЕН ОБРАЗ, СГЛОБЕН ОТ ОТКРАДНАТИ ИДЕИ
Как, без да зная, се оказах идеолог на партията на Радев
Преди няколко месеца разпространих анализ „България под олигархичен контрол: анализ и стратегия за противодействие" - сред ограничен кръг хора, за които вярвах, че ще го чуят. Написах го, защото беше ясно: формалната опозиция не иска да види отвъд Пеевски и Борисов. Тя не търси причините - занимава се със симптомите.
Документът казва нещо, което в България почти никой не формулира директно: това, което се случва, не е провал на демокрацията - то е работеща система за ограбване. Няколкостотин олигарси са превърнали държавата в машина за прехвърляне на ресурси от мнозинството към себе си. Икономиката е рентиерска - създадена не да произвежда, а да изземва. Реалната власт принадлежи на 150–200 крупни и няколкостотин средни и местни олигарси, за които парламент, правителство, съд и медии са инструменти за безкрайно забогатяване. Пеевски и Борисов са само върхът на олигархичната пирамида, управленски механизъм, който разпределя рентите, налага дисциплина между групите, осигурява държавна протекция и контролира обществените настроения. Документът казва кой, защо и как е завладял държавата - и какво трябва да се направи: деолигархизация, която атакува не лицата, а икономическата основа на системата. А мостът към масовата подкрепа е борбата с неравенството - единствената тема, способна да свърже градската средна класа с негласуващото мнозинство и да мобилизира политическа енергия за промяна.
Изпратих документа и на ментори на „демократичната общност". Реакцията беше ехидна усмивка и присъда: „твърде академичен". По време на декемврийските протести публикувах част от него във Facebook като публичен призив към инициаторите на протеста https://www.facebook.com/atanas.kirchev.54/posts/pfbid06MnRTwe4GrTNKoRTk6gajBz1QtRX8HFxRBsMGGT15Gjkm8grXfTniK668XGKGyfNl. Тишина. Никой не реагира.
А после - по неведоми пътища - текстът стигна и до Радев. И сега го виждам, дума по дума, в програмата на „Прогресивна България".
AI анализ на двата текста установи 95% идентичност в концептуалната рамка, 90% в терминологията, 85% в диагнозата, 80% в конкретните мерки и 90% в стратегическата логика. Четиридесет и седем идентични фрази. Дванадесет специфични термина в същия контекст. Идентична аргументационна структура в осем ключови точки. Метафората „олигархична пирамида". Формулировката за „органичната връзка между олигархичната концентрация на власт и неравенството". Тезата за България като страната с най-високо неравенство в ЕС, причинено от олигархичното ограбване. Концепцията за „икономическата основа на олигархичната власт". Етапите и мерките за промяна. Всичко е там. Вероятността това да е съвпадение е 0,1% - едно на хиляда.
Освен логото, "Прогресивна България" на Радев краде и идеите.
Ето какво разкрива тази история. Не просто интелектуална кражба. Тя разкрива как работи системата: присвоява всичко - включително идеите, които я разобличават - и ги превръща в декорация за поредната фасада. Когато „демократичната общност" отказа да чуе тези идеи, защото я задължават да действа, Радев ги открадна. Не за да промени България - а за да сглоби от тях измамен образ на "реформатор".
Но самият факт, че тези идеи трябваше да бъдат откраднати, доказва, че диагнозата е точна. Стратегията е реална. Въпросът е: кой ще я приложи честно - не за да сглоби измамен образ, а за да върне държавата на гражданите?
Изведнъж обаче започна да бъде представян като спасител на хората от протестите. Само че те не го припознават и очевидно се налага образът му рязко да се променя.
Забелязвате ли напоследък колко усилено се опитват да „ни угодят“ – точно на нас, хората, които бяхме по протестите и искаме силна България в силна Европа? Всичко, което започнем да обсъждаме или критикуваме, бързо се променя така, че да ни се хареса. Казахме, че сме ориентирани към Европа и никога в Русия – той направи рязък завой и започна да се представя като голям европеец. Казахме, че не иска да определи Русия като агресор – веднага каза, че е агресор. Казахме, че не назовава олигархията – спомена я, макар и деликатно, колкото да не остане без реакция. Същото правят и говорещите му глави по телевизиите.
Общо взето, всичко, за което го критикуваме, се променя с цел да ни се хареса. Само че ние помним дълго. А ако нещо сме забравили – има интернет, който да ни го припомни. Тези напъни сами по себе си са интересни и дори донякъде забавни.
И защо се случва всичко това? Защото ги е страх – страх ги е единствено от хората със силни граждански позиции.
Непочтени и лично заинтересовани „разбирачи“ днес лансират прокремълския и ретрограден модел на Радев. Но този модел не е гаранция за промяна, а за изолация. Вижте Унгария – „орбанизацията“ я превърна в една от най-бедните и корумпирана държави в ЕС, откъсната от своите съюзници.
Аз не искам застой и упадък за родината си. При наличието на доказана демократична алтернатива в лицето на ПП-ДБ, е ирационално и пагубно да пилеем не само гласовете си, а и житейското си време и шансове за поредния полит-инженерингов проект на статуквото и задкулисието, маскиран като „Прогресивна България“.
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ": ИЗМАМЕН ОБРАЗ, СГЛОБЕН ОТ ОТКРАДНАТИ ИДЕИ
Как, без да зная, се оказах идеолог на партията на Радев
Преди няколко месеца разпространих анализ „България под олигархичен контрол: анализ и стратегия за противодействие" - сред ограничен кръг хора, за които вярвах, че ще го чуят. Написах го, защото беше ясно: формалната опозиция не иска да види отвъд Пеевски и Борисов. Тя не търси причините - занимава се със симптомите.
Документът казва нещо, което в България почти никой не формулира директно: това, което се случва, не е провал на демокрацията - то е работеща система за ограбване. Няколкостотин олигарси са превърнали държавата в машина за прехвърляне на ресурси от мнозинството към себе си. Икономиката е рентиерска - създадена не да произвежда, а да изземва. Реалната власт принадлежи на 150–200 крупни и няколкостотин средни и местни олигарси, за които парламент, правителство, съд и медии са инструменти за безкрайно забогатяване. Пеевски и Борисов са само върхът на олигархичната пирамида, управленски механизъм, който разпределя рентите, налага дисциплина между групите, осигурява държавна протекция и контролира обществените настроения. Документът казва кой, защо и как е завладял държавата - и какво трябва да се направи: деолигархизация, която атакува не лицата, а икономическата основа на системата. А мостът към масовата подкрепа е борбата с неравенството - единствената тема, способна да свърже градската средна класа с негласуващото мнозинство и да мобилизира политическа енергия за промяна.
Изпратих документа и на ментори на „демократичната общност". Реакцията беше ехидна усмивка и присъда: „твърде академичен". По време на декемврийските протести публикувах част от него във Facebook като публичен призив към инициаторите на протеста https://www.facebook.com/atanas.kirchev.54/posts/pfbid06MnRTwe4GrTNKoRTk6gajBz1QtRX8HFxRBsMGGT15Gjkm8grXfTniK668XGKGyfNl. Тишина. Никой не реагира.
А после - по неведоми пътища - текстът стигна и до Радев. И сега го виждам, дума по дума, в програмата на „Прогресивна България".
AI анализ на двата текста установи 95% идентичност в концептуалната рамка, 90% в терминологията, 85% в диагнозата, 80% в конкретните мерки и 90% в стратегическата логика. Четиридесет и седем идентични фрази. Дванадесет специфични термина в същия контекст. Идентична аргументационна структура в осем ключови точки. Метафората „олигархична пирамида". Формулировката за „органичната връзка между олигархичната концентрация на власт и неравенството". Тезата за България като страната с най-високо неравенство в ЕС, причинено от олигархичното ограбване. Концепцията за „икономическата основа на олигархичната власт". Етапите и мерките за промяна. Всичко е там. Вероятността това да е съвпадение е 0,1% - едно на хиляда.
Освен логото, "Прогресивна България" на Радев краде и идеите.
Ето какво разкрива тази история. Не просто интелектуална кражба. Тя разкрива как работи системата: присвоява всичко - включително идеите, които я разобличават - и ги превръща в декорация за поредната фасада. Когато „демократичната общност" отказа да чуе тези идеи, защото я задължават да действа, Радев ги открадна. Не за да промени България - а за да сглоби от тях измамен образ на "реформатор".
Но самият факт, че тези идеи трябваше да бъдат откраднати, доказва, че диагнозата е точна. Стратегията е реална. Въпросът е: кой ще я приложи честно - не за да сглоби измамен образ, а за да върне държавата на гражданите?
Не е лошо да се запознае Николов с русофилката Меркел.Ако го попитат кой е Министър-председател на България сега....какво ли ще чуят ушите ни-Живков,Борисов,Виденов...или?Политическата му култура е на кота 0.
Задачата поставена на Радев от Борисов и Пеевски е да предотврати необходимото за приемане на съдебната реформа мнозинство на ППДБ в парламента... не им се ходи в затвора...
Няма коментари:
Публикуване на коментар