История/Как е изглеждал Аспарух - русокос, или мургав?

 

https://www.youtube.com/watch?v=44qVexMUaHk

За Аспарух пишат старите автори Теофан, Никифор, Анастасий Библиотекар, авторите на Кавенските Анали, Арменска География, Именник на Българските Князе, Анонимен Български Апокриф. В различните документи срещаме вариантите Аспарух, Есперих, Исперих. Трите корена Аспа-, Есп-, Исп- се срещат в три тракийски думи за кон, те са аспа, еспа, испа. С други думи - името на Аспарух е тракийско по произход.

В други стари извори българите са наричани траки, мизи, но и даки. Най-често предците ни са отъждествявани със северните траки, които са представени предимно от мизите, и техните съседи дако-гетите. Имайки предвид, че Ут-Аспиос, Вед-Еспис, Ар-Испа принадлежат на речта на траките мизи, а и старите българи са наричани най-често мизи, то е повече от логично да търсим истинския облик на Аспарух и неговите хора в облика на северните траки. *Според Св. Йероним гетите са светлокоси, а това означава и, че близкосродните им мизи са също светлокоси, или поне, че сред визите се срещат доста индивиди със светли коси и очи.

*Сведенията от историята се припокриват с генетичните проучвания от ново време. В труд на Никола Църцаров намираме следните интересни изводи: “Според достъпните ДНК данни обаче едната прабългарска проба е имала сини очи, а другата е имала руса коса: I41083 – сини очи, вероятно тъмна коса I41084 – вероятно кафяви очи, вероятно тъмноруса коса I41085 – вероятно кафяви очи, вероятно тъмна коса Прабългарите нямат нищо общо с Кавказ “ Никола Църцаров, Нови ДНК резултати от България - виждаме приемствеността между прабългари и късноантичното население." • Нови ДНК резултати от България - виждаме п... Г-н Църцаров представя доста убедително своите заключения:"Нови ДНК резултати от България – виждаме приемствеността между прабългари и късноантичното население, Никола Църцаров мар. 13, 2026" http://avtohton.org/2026/03/novi-dnk-...

Историческите сведения се потвърждават не само от генетиката, но и от редица изображения на средновековни българи, които намираме във Византийски документи. Без изключение в тях българите са представени като европеиди с по-светла кожа и по-светла коса от византийците. Някои от предците ни са представяни като русокоси, други като кестеняви, рижо-кестеняви, като има и такива с черни коси.

Относно отъждествяването на българи с кумани, направено в Български Апокрифен Летпис, трябва да се уточни, че куманите са били светлокоси. Неслучайно те са наречени половци, т.е. русокоси, от струс. половъ - русокос, светлокос. Прародината на куманите е Добруджа, те са част от семейството на скитите - тези скити, които Стефан Византийски нарича тракийски народ, а по-рано Гален е определил като хора със светли коси.

https://www.youtube.com/watch?v=rUyxTOneAAY

*Тракийските лични женски имена са от огромна важност, защото се наблюдава приемственост при българите. Голямо количество древни тракийски женски имена се срещат у нас дори и в ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайнуха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Нона, Сура, Татина. *Разбира се срещат се и особени тракийски женски имена като Брауро, Теано, Мино, Нано, Теато, Котито. Те всъщност за документирани в Звателен падеж и поради това завършват на О. Окончането О е типично за традиционни български имена в звателен падеж: Стояно, Гано, Мино (от Стояна, Гана, Мина). *“В създадения от Владимир Орел “Етимологически Речник на Албанския Език” намираме думата teto – тета, тетка, леля. За нея, Орел обяснява, че е заета в склонен вид, в Звателен падеж, чието окончание е О: “teto f, pi. teto ‘aunt’. Borrowed (in the form of vocative in -o) from South Slavic, cf. Bulg. teta, SCr teta (Meyer . Wb. 428 ). 0 TAGLIAVINI Dalmazia 267.” Така разбираме, че Брауро, Теано, Мино са реално Браура, Теана, Мина, но поради слабото познаване на речта на дедите ни, гърците са възприели определени наши имена в склонената им форма (Звателен падеж). *Интересни но почти неизвестни тракиски имена на жени са: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюния, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайнуха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата.