Микротонове – Учителя

Беседи Музика,




Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали. Като ви гледа човек, по главата може да познае докъде сте стигнали.

От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това?“ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.

Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика.

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.

И така може да правим опити. Аз няма да повикам в дадения случай цигулари-експерти, а ще повикам най-простите, ще ги заведа в една менажерия или в гората, дето има тигри. Казвам: Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверовете. Ако всички ме слушат и ги укротя, питам: Не съм ли аз цигулар? Цигулар съм. Моето свирене много струва, понеже аз като свиря, всички пътници могат да минават спокойно по пътя. Този е начинът. Ако в живота ние може да укротяваме всичките тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. Значи, разбрали сме обективния Божествен свят, приложили сме го във вътрешния субективен свят, и сега можем обективния навънка да изразим.

Изпейте сега гамата! Знаете ли защо не може да вземете тона ми? Тонът ми е магнетичен, затова онези, у които преобладава мъжкият принцип, не могат да го вземат. Какъв е тонът фа – мъжки или женски? Тонът до е бащата, ре е синът, ми е неговата възлюблена, а фа е вече роденото детенце. Синът е малко по-мек от баща си. Между бащата и снахата няма хармония. Образуват ли акорд ре и ми? – Не могат.

Най-първо ще се стремите да вземате чисти тонове. Всеки един от вас нека си изпява гамата. Има песни, в които съчетанието на чистите тонове не е хубаво. Научете се да пеете тия, чистите тонове. Пейте тия чисти тонове само за себе си. Пеете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тоновете.

Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали много малко класически парчета със син цвят.

Сегашните музикални парчета имат зелен, портокален, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите.

Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния.

Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак.

Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.

Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.

Ухото ми е инспектор, много голям музикант е моето ухо, разбира много повече музиката.

Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона.

Казвате, че тонът може да се повиши или понижи.

Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина.

Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

Музиката е построена по законите на светлината.

Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави.

Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.

От един цигулар се изисква прецизност. Не можеш да бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен. На духовният тон, трябват духовни трептения. В музиката, там дето има обикновено впечатление, има обикновена музика. Сега ще започнете. В сегашната музика ще знаете всичките правила. Когато дойдете да изучавате качествата на музиката, трябва да имате свещено чувство. Трябва да има за какво да пеете. Сутрин като станете трябва да има за някого да пеете.

Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим като за себе си. Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.

Музиката сама по себе си не е механически процес.
Тя е жив процес на Божественото съзнание.

Сега, ако вземеме първия тон, основния тон, 32 трептения, последния, 25 хилядния тон, ако помножите, може да видите колко трептения ще има, според математиката. Тази музика има 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика, не могат да останат. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сме по-близо до любовта, толкоз музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски.

Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: „Не мога да издържам“. Той беше волски темперамент, казва: „Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си“. Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе.

Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък.

В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.

Светлината произвежда трептения в етера.
Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тия неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Дето има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.


Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.

Съвременната наука разложила светлината на седем цвята. Сега само седем цвята знаем ние. Казваме, че са толкова. Това не е вярно. Седем цвята сега знаем. Едно време е имало само три цвята, после станали четири, пет, шест, сега сме дошле до седем. В следната раса ще има още един – осем, после девет, 10, 11, 12 – по-висшите светове имат цветове, колкото искат. Вие ще кажете какви са другите цветове? – Нима мислите вие, че нагоре от 40 хиляди трептения, няма звук? – ти не може да го схванеш. Най-високите тонове в пианото не може да схванеш, но едно ухо по-усъвършенствувано може да схване гласовете от 100, 200, 300, 500 хиляди трептения, от един милион трептения. Какви ще бъдат те? – Ако ти употребяваш един тон от 35 милиона трептения, ти само като изпееш тона, мъртвият ще стане. Болестта, както прахът от тъпана, ще отскочи от този човек. Смъртта и тя ще отскочи. Те са отвлечени работи добре.

Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образува звук. Едно трептение пак образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са го изчислили физиците? – Има начини, те не са ги броили. Но има методи. Та казвам: Трябва да разбирате. Всяка една мисъл се определя. Един музикант има камертон, който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? – Кой е основният тон на вашата мисъл, или кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате „до“, „ми“, „сол“, „до“. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. „До“ се взема като основен тон. В миналото са вземали друг основен тон. Основният тон не излиза отвсякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.

Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.

Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.

Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат.

Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.

И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!

„Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни.

Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта.

Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна. Когато дойдат четвъртинките ноти, тогава музиката ще бъде по-изразителна. Днес сме в музиката на целите тонове и полутонове и още не са разработени центровете за четвъртинките тонове в човешкото ухо.

Ти се съмняваш дали може да вземеш тона, дали До има 256 трептения. Ако вземем [255] трептения, без [1] трептение, като съберем цифрите, имате 12, или крайният резултат е 3.

Като намалим с едно трептение, получаваме Юпитерово число – ще предизвикаме личните чувства, самоуважението. Не давам достатъчно цена на себе си; или в себе си ще предизвикам чувството на справедливост, на честност. Ако намаля до с едно трептение, ще предизвикам в себе си едно музикално чувство на справедливост.
Те са отвлечени работи. Как ще го видиш, как ще го намалиш?


Ако преподавате някой път по пеене, карайте да се вслушват в това, което пеят. По някой път вас ви е страх, да не би да взимете някой фалшив тон.

Тоновете не могат да бъдат фалшиви. Фалшивият тон е в определена гама.

Хубавата музика също така трябва да бъде несъизмерима.

Вие не можете още да пеете без тактове. Знаете ли какво значи да пеете без такт? Да кажем, че вземете тона до – четвърт тон или половин, или цял.

Мислите ли, че след като изпеете този тон според неговата трайност, той престава да звучи? – Не, има известни тонове в Природата, които постоянно звучат. Има планети, които са настроени специално в тона до. Има слънца, които издават тона сол. Тази музика постоянно се възпроизвежда в Природата. Някой път ние вземем един тон и след това го прекъснем. Престава ли той да звучи? – Не, онази планета, на която принадлежи този тон, например тонът до, непрекъснато се качва и слиза по тия кръгове от горно до до долнодо. Обаче в този тон до има голямо разнообразие. Кои са най-хубавите песни в музиката? Онези певци, които изучават музиката, първоначално започват да възпроизвеждат тоновете механически, но когато навлязат в окултната музика, трябва да гледат на всеки тон като на жив и да знаят, че след като прекъснат пеенето, всеки тон продължава да звучи. След като сте слушали някой музикант, някой виден цигулар, като се върнете у дома си, вие още ще продължавате да слушате неговото свирене. На сцената свиренето е престанало, но ти вечер, сутрин – цяла седмица наред – си го възпроизвеждаш. Значи тия гласове се проповядват непреривно, докато се изгубят някъде. Тъй щото в окултната музика тоновете трябва да продължават. И всеки от вас трябва да пее вътрешно.

Докато не се научите да пеете вътрешно, в душите си, вие не можете да се научите да пеете.

Следователно някои от вас са по-добри музиканти, повече са учили в миналото, затова по-лесно се проявяват, а други не са се учили, сега трябва да се учат. Музиката е потребна за един вътрешен подтик. Тя е почивка. Само чрез музика може да си дадете почивка на душата.

Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката.

Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота.

Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг.

Сега вие сте дошли да пеете целите тонове. Целите тонове, това е най-близката музика до нас. Половин тоновете е малко по-далечна. След половин тоновете иде четвърт тон. И то е цял тон, само, в четвърт тон трептенията са по-силни и светът е по-обширен.

Четвърт тоновете спадат към причинния свят. С четвърт тоновете вие може да изразите вашите чувства, да им дадете съдържание.

Казвам: Ако сега би се внесла четвърттонова система, тогава цялата музика ще се измени.

Някои ги е страх: всичко ще падне. Няма да падне, ще се разшири.

Секундата ще стане терца, терцата ще стане кварта, квартата ще стане квинта и т.н.

Ще се разшири музикалният свят. После, ще влезе една струя на мекота.

Най-хубавото, което чуете в съвременната музика, то се дължи на четвърт тоновете. Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията, те са четвърт тоновете, които издават.

Обикновената музика са цели и половини тонове. Има слизане и качване, нагоре, надолу. Качваш се по стълбата. Вървиш по равно, то е до. Качваш се по стълбата, то е до диез. Слизаш надолу, то е до бемол. То е музика в движение. Защото, на музиката ако не знаете движението какво е, няма да я разбирате. Всеки тон си има движение.

Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото.

Дали разбираш музика или не, дали пееш или друг пее, като пее някой човек, регулира теченията.

Защото електромагнитните течения се влияят от музиката. Някой път вятърът като духа, слънцето като грее, музикално, се регулират теченията. Светлината е толкоз музикална, че регулира тия течения. Казва: „С пеене ли става, с въздух?“ Въздухът не е пеене. Въздушното пеене е много проста работа.

Има етерно пеене. При въздушното пеене и с най-силните тонове на половин, най-много на един километър може да те чуят. Ако пееш по етера, в Лондон, пък и на Месечината може да те чуят. Сега вие ще кажете, че не разбирате.

По-добре е човек някои работи да не ги разбира.

На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни?

Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А съвременните християни са се научили да пеят тъй, както онзи, който започва с цяла нота на четири четвърти, като почне цяла една нота. Аз не казвам, че това е лошо, но то е само едно начеване на музиката, а музиката има за цел повдигането на човешката душа.

Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на земята.

Всички музикални тонове имат повдигане и когато човек почне да пее, по който и да е начин, поолеква му на душата, а когато не пее, неговата душа се стеснява, става му тъжно. Следователно музикалният човек може да мисли и да чувства музикално с музика, а може да чувства и да мисли музикално и без музика – и едното, и другото, – но единият процес ще бъде на възлизане, а другият – процес на слизане.

Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“

Но има нещо по-тънко от диезите и бемолите. Има не само полутония, но четвърт-тон. Опитвали ли сте вие да пеете с четвърт-тон?

Някой казва, че не можел да вземе половин тон нагоре. Има нещо по-деликатно за бъдеще.

В бъдеще ще има, освен полутония, още и четвърт-тонове. Тогава пеенето ще бъде по-хубаво, по-мощно.

Онзи, който иска да изучава музиката и любовта, той трябва да разбира четвърт-тоновете.

Като ви дойде една скръб, вземете три тона, вземете, запример, „до-ми-сол“. Като ги изпеете, скръбта ще изчезне. Вземи обикновено „до“ в повишение и понижение. След това вземи тона „до“ в четвъртинка повишено, след това вземи пак обикновено „до“, после в повишение и понижение, пак в четвърт-тон.

Има полутонове, които се повишават, и други, които се понижават. Това са далечни работи. Но ви казвам, че има какво да се мисли в бъдеще.

Казвате: Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем. Който разсъждава така, той се намира в тона „фа”, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона „фа” – при зеления цвят, при тревата. Говедото пасе тревата, пее „фа”. Месоядното е в тона „до”. – Де е мястото на човека? – Между „фа” и „до”. – Защо природата е определила, човек да яде всички храни? – За да събуди всички тонове в него, да го постави в разнообразието на живота.

Еднообразието в тоновете произвежда болезнено състояние в човешкия организъм. От музикално гледище, тия състояния причиняват известна дисхармония в организма. Много от сегашните лекари, особено на запад, лекуват болните с музика. За това се изисква голямо изкуство. Забелязано е, че като се разболее, човек престава да пее. Той стана замислен, тъжен, само охка и пъшка. Докато пее и свири, човек е здрав и весел.

Как пее оня, който е на оздравяване? Какъв тон взима той? Казвате, че не знаете тия неща. Чудна работа, знаете какво е разстоянието между луната и земята, големината на Юпитер, Марс, Слънцето и други далечни планети, а не знаете неща, които се отнасят до вас. Може някога да сте ги знаели, но сте ги забравили.

Сега, в бъдеще когато дойде един лекар при вас, той няма да ви предписва рецепти както сега, но той ще бъде певец и ще изпее една песен. Вие страдате от треска или от някаква епидемическа болест като скарлатина или други. Като дойде, той ще ви изпее една песен; в половин час отгоре вие ще бъдете здрав. Песента ще бъде рецептата. Значи песента ще влезе чрез ухото ви и ще ви излекува.

Аз съм препоръчвал на музикантите, като дойде един учител по музика, той да го научи най-първо да обича музиката. То е първият урок: да обича музикалните тонове.

Като види тоновете, да ги обикне. Преди да пее, да ги обикне. То е предисловие, за да може да пее.

И второ той трябва да разбира цената на един тон. Вие вземате тона до. Знаете, колко се харчи за един тон, да го изпееш? – Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота струва сто хиляди лева, английски лири. Да го изпееш правилно, толкоз материал се изразходва. Да го кажеш на български сто хиляди лева. Половин тон взема 50 хиляди лева златни, не книжни пари, защото в невидимия свят не функционират книжните пари. Четвърт тон ще струва 25 хиляди, една осмина 12 хиляди и половина и тъй ще ги делите. Тогава ще сметнете една песен, която изпеете, колко струва. В Началото бе Словото, колко струва? – Трябва да имаме една цена. Пеем песните, харчи се. В природата има едно изобилие на благата, които ние не ги оценяваме, казваме: То нищо не струва. Как не струва? – Ние като пеем тази песен, не я пеем само ние. Едновременно се пее навсякъде. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не щяхте да пеете вече. Но щяхте да се научите да бъдете най-добрите слушатели на пеенето. Игла да падне на земята, ще се чуе. Сега как пеят едни, други се въртят, говорят, чува се скърцане. Като съм ходил на концерти, гледам някои взели нотите, проверяват като професор, ще вземе ли вярно тоновете. Онзи човек 30 години се учил да свири, онзи на книгата проверява, дали свири правилно, да не би да вземе някой тон невярно.

За всеки човек има не само специален закон, но и специален тон от Божествената гама. Той може да бъде четвърт тон, половин тон, цял тон и т. н. Всеки трябва да изучава своя специален закон и своя специален тон, по който се различава от другите хора.

Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.)
Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас.
(Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно.

Вземете сега в музиката, колко трептения има най-ниcкия тон? /16 трептения/. Как се образувало първото, второто, третото, шестнадесетото трептение? От какво зависи образуването на трептенията? Значи, ако имаме едно трептение не може ли да имаме един звук? После, защо са 16 трептения, а не са 17? Някои предлагат 16, други казват 32. Но тогава пак се задава въпроса: „Защо са 32, а не са 33?“ /16 дълги трептения, а 32 къси?/ Тогава, колко обертона има в един тон? /Много, но обикновено определят около 16–17/. Тогава може да допуснем, че всяко трептение дава по един обертон. Значи, за да се прояви един тон, 16 обертона трябва да има. Ако тия обертонове не се образуват, тонът не е пълен. Те са отвлечени работи, не са ясни. Тогава, ако вас ви зададат една тема, каква е музиката по същество, какво ще кажете? Какво представлява музиката по същество, как ще определите. Не само вие, но и най-видните музиканти не могат да кажат. Да кажем, музиката представлява неизброимите възможности на живота. Човек, който не е музикален, той е ограничен. Щом е музикален има много възможности. Възможностите се определят от възможността му. Сега има едно друго твърдение. Едно тяло, което се движи с по-голяма скорост ще иде по-далеч, отколкото едно тяло, което се движи с по-малка скорост.

Имате, да допуснем числото 16 или числото 32. Ние ще образуваме друго число 12 и 32. Какво представлява в дадения случай числото 16? Не ви е познато. Какво представлява в дадения случай. Представете си, че едното представлява ябълка и в тази ябълка има 6 семки.

Вземаш тия 32 трептения, защото в дадения случай 32 е едно мощно число. Мощното число е числото 2. Трите е резултат в дадения случай. Имате туй число, може да имате 32, пък може да го напишем 23. Ако се напише по единия начин има един смисъл, ако се напише по втория начин има друг смисъл. Отношение има. Като напишете 23, с колко се намалява от 32? /С 9/. Имате 3×3=9.

Механичният тон “до” има известен брой трептения. Органичният – няма същия брой трептения. И психичният също, и този Божественият. Следователно във всеки тон, в трептенията на всичките гласове, всичките тонове са включени в него. Всеки тон съдържа всичките тонове в себе си. Но в дадения случай една от формите е тонът. “До” е форма, която се изразява. “Ре” е – на движение. “Ре” ще ти покаже как се побеждава. “Ми” ще ти покаже кой път да хванеш – пътя на разумността. Човек, който не може да пее “ми”, не знае – вляво или вдясно да хване, нагоре или надолу. “Фа” е да знаеш онова, което си придобил, да го опаковаш добре. “Сол” значи да направиш нещо хубаво. Да ти даде добър ефект, е “ла”. Да дадеш едно хубаво угощение на хората, то е “си”. Онзи, който дава хубаво угощение, той разбира законите на “си”. Целият свят е една неизявена музика.

Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.

Съвсем други трептения има. Тонът, който издават двата пръста, такава мекота има, че трябва много остър слух, за да се чуе.

Има хора, в които слухът е развит и като си поставят ухото на земята, от един километър чуват шума на хората, които идат. В животните обонянието е силно развито. Вие казвате: „Ама може ли?“ Може. След два часа кучето върви, след като неговият господар е минал, хиляди хора са минали след него, то туй куче, което обича господаря си, познава стъпките на господаря, между другите го намира.

Микротонове – Гурджиев

Беседи Музика,






Гурджиев каза няколко думи за законите на структурата на музикалната стълбица и особено наблегна на пролуките, както той ги наричаше, които съществуват във всяка октава между нотите ми и фа, както и между си от една октава и до от следващата.



Между тези ноти има липсващи полутонове, както във възходящите, така и в нисходящите гами.

Докато във възходящото развитие на октавата нотите до, ре, фа, сол и ла могат да преминат в следващите по-високи тонове, нотите ми и си са лишени от тази възможност. Той обясни как тези две пролуки според някакви закони, зависещи от закона за триединството, са изпълнени с нови октави от друг порядък, като тези октави вътре в пролуките играят роля, подобна на тази на полутоновете в еволюционния или инволюци-онния процес на октавата.

Първоначалната октава е подобна на ствол на дърво, от който излизат клоните на подчинените октави. Седемте основни тонове в октавата и двете пролуки, „носители на нови направления’ , дават общо девет брънки на една верига, или три групи с по три брънки всяка.



След това той се зае със структурната схема на Вселената, и от нея отдели този „лъч“, направлението на който е довело до Земята.

Първоначалната мощна октава, чиито тонове с очевидно намаляваща сила включвали Слънцето, Земята и Луната, неизбежно се е разпаднала според закона за триединството на три подчинени октави.

Тук бяха дефинирани и ми станаха ясни ролята на пролуките в октавата и разликите в тяхното естество. От двата интервала ми-фа и си-до единият е по-активен -с по-волева природа, – докато другият играе пасивна роля. „Шоковете“ в първоначалната схема, които изобщо не ми бяха ясни, тук също бяха правило и се появиха в нова светлина.

– Ти виждаш – продължи г-н Гурджиев, – че този, който притежава пълно и завършено разбиране за системата на октавите, притежава ключа за разбирането на Единството, тъй като разбира всичко, което се вижда – всичко, което се случва, всичките неща в тяхната същност – тъй като познава тяхното място, причина и следствие.



Един поглед към химията ще направи това по-разбираемо.
Той демонстрира как химията, като изучава материя с различни плътности, без да познава закона на октавите, съдържа една грешка, която оказва влияние върху крайните резултати. Като се знае това и като се направят известни корекции, основаващи се на закона за октавите, тези резултати се привеждат в пълно съответствие с резултатите, получени чрез изчисления. Като допълнение той отбеляза, че идеята за простите вещества и елементи в съвременната химия не може да се приеме от гледна точка на химията на октавите, която представлява „обективна химия“.

Материята е една и съща навсякъде; различните й качества зависят само от мястото, което тя заема в определена октава, и от порядъка на самата октава.

Всичко това аз видях в математически термини. Придобих ясното убеждение, че всичко във Вселената е материално и може да бъде измерено числово в съответствие със закона за октавите. Същностният материал се спуска в серия от отделни тонове с различни плътности. Те се изразяват с цифри, комбинирани по определени закони, и това, което изглеждаше неизмеримо, се оказа, че може да се измери. Това, за което се говореше като за космически качества на материята, се изясни. За голямо мое учудване атомните тегла на някои химически елементи бяха дадени за пример с обяснение, показващо грешката на съвременната химия.
Като допълнение беше показан законът за изграждането на „атомите“ в материя с различни плътности. В хода на това представяне ние преминахме, почти без аз да разбера, към това, което би могло да се нарече „земната октава“, и така пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали – на Земята.

– Във всичко, което ти казах – продължи г-н Гурджиев, – целта ми не беше да ти предам някакво ново знание. Напротив, аз само исках да демонстрирам как познаването на определени закони дава въз-
можност на човек, без да става от мястото си, да изброи, да претегли и да измери всичко, което съществува – както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото.

След това той показа как тези три вида храна, приемани в различните части на човешкия организъм, навлизат в началните точки на съответните октави, взаимосвързващи се посредством управляван от съответните закони процес. При това всяка начална точка представлява тона до в октавата от своя порядък. Законите за развитие на октавите са едни и същи навсякъде.

Например третото до, това от хранителната ок-тава, което влиза в стомаха, преминава през съответния полутон до ре, и чрез следващото си преминаване през полутон се превръща по-нататък в ми. Тъй като ми не притежава свой полутон, не може чрез естествено развитие да премине самостоятелно във фа. То се подпомага от въздушната октава, която навлиза в гръдния кош. Както вече беше показано, това е октава от по-висш порядък и нейното до (второто до), имайки необходимия полутон за преминаване в ре, се явява, за да се свърже с ми от предишната октава и да го превърне във фа. Т. е. то играе ролята на липсващия полутон и служи като шок за по-нататъшното развитие на предишната октава.

– Сега няма да се спираме – каза г-н Гурджиев -да разглеждаме октавата, която започва с второто до, нито пък тази с първото до, която навлиза от определено място. Това сега само ще усложни нещата. Сега сме сигурни във възможността за по-нататъшно развитие на въпросната октава благодарение на присъствието на полутона. Фа преминава през полутон в сол и фактически приеманият тук материал се оказва солта в човешкия организъм – руската дума за сол е еднак-
ва с името на този тон. Това е най-висшето, което може да се произведе оттук.

Връщайки се към числата, той отново изясни мисълта си по отношение на техните комбинации.
– По-нататъшното развитие на октавата трансформира сол през полутон в ла, и пак през полутон в си. Тук октавата отново спира. Има нужда от нов „шок“, за да се премине от си в до от една нова октава на човешкия организъм.

Днес аз накратко разгледах закона за октавите. Ти видя, че с познаването на този закон може да се знае мястото на всяко нещо, и обратното – ако се знае мястото, може да се разбере какво съществува там и какви са свойствата му. Всичко може да се изчисли, само че човек трябва да, знае как да изчисли преминаването от една октава в друга. Човешкото тяло, както и всичко, което е нещо цялостно, носи в себе си тази правилност на мерките. В съответствие с интервалите и с броя на тоновете в октавата човешкото тяло има девет основни мерки, изразени с конкретни цифри. За отделните хора тези цифри са много различни – разбира се, в определени граници. Деветте основни мерки, образуващи една цяла октава от първи порядък, се превръщат в подчинени октави, които посредством едно голямо разширение на тази подчинена система дават всички мерки на всяка част от човешкото тяло.

Всеки тон от една октава е сам по себе си цяла октава.

Следователно необходимо е да се познават правилата за съотнасяне и комбиниране,1 както и за преминаване от една гама в друга. Всичко се комбинира чрез нерушимата, неизменна регулярност на закона. Като че ли около всяка точка се групират още девет подчинени точки; и т. н. чак до най-крайните атоми.
Като познава законите на спускането, човек познава също и законите на издигането и следователно не само може да преминава от главните октави в подчинените, но и обратно.



Следната случка още веднъж потвърждава нещо, което отдавна знам и съм го доказвал хиляди пъти. Неотдавна в Петербург говорих с един доста известен композитор. От този разговор ясно видях колко са бедни знанията му в областта на истинската музика и колко е дълбока пропастта на неговото невежество.

Спомни си Орфей, който проповядвал знанието чрез музика, и ще разбереш какво наричам истинска или свещена музика.

Г-н Гурджиев продължи:
– За такава музика ще има нужда от специални условия и тогава Борбата на магьосниците няма да бъде просто един спектакъл. А засега може да има само фрагменти от музиката, която съм чул в някои храмове, но дори и такаваистинска музика няма да предаде нищо на слушателите, защото ключовете към нея са загубени и може би никога не са били познати на Запад. Ключовете към всички древни изкуства са загубени, били са загубени преди много векове. И следователно няма вече свещено изкуство, което да въплъщава законите на Великото знание и по такъв начин да влияе върху инстинктите на тълпата.
В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което се нарича оригиналност, без да притежават дори и най необходимото знание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпата, която ги издига на пиедестал.

Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа – те са анахронизми. Какви са тези таланти? Ние ще говорим за тях при някой подходящ случай.
КАРТИНИ ОТ РЕАЛНИЯ СВЯТ



Въпрос: Математиката ли е основата на цялото изкуство?
Отговор: На цялото древно източно изкуство.

Въпрос: Тогава би ли могъл всеки, който знае формулата, да изгради нещо със съвършени форми, като катедрала например, и да предизвика същата емоция?
Отговор: Да, както и да получи същите реакции.

Въпрос: Значи изкуството е знание, а не талант?
Отговор: То е знание. Талантът е относителен. Аз за една седмица мога да те науча да пееш добре, дори и да нямаш глас.

Въпрос: Следователно, ако разбирам от математика, бих могъл да композирам като Шуберт?
Отговор: Необходимо е знание – физика и математика.

Въпрос: Окултна физика?
Отговор: Цялото знание е едно. Ако знаеш само четирите правила на аритметиката, тогава десетичните дроби ще бъдат за теб висша математика.



Въпрос: За да пише музика, освен знание човек няма ли нужда и от идея?
Отговор: Математическият закон е един и същ за всеки. Цялата математически изградена музика е резултат от движения. По едно време в мен се беше породила идеята да наблюдавам движенията, така че докато пътувах и събирах материал за изкуството, аз наблюдавах само движенията. Когато се върнах у дома, започнах да свиря музика в съответствие с движенията, които бях наблюдавал, и тя се оказа идентична с действителната музика, тъй като човекът, който я беше композирал, я беше написал математически. Макар че докато наблюдавах движенията, аз не слушах музиката, защото нямах време.

(Някой задава въпрос за темперираната гама.)
Отговор: На Изток имат същите октави като нас – от до до до. Само че тук ние разделяме октавата на седем, а там те имат други деления: на 48, 7, 4, 23, 30. Законът обаче е един и същи навсякъде: от до до до, една и съща октава.
Всеки тон също се дели на седем. Колкото по-фино е ухото, толкова по-голям е броят на деленията.

В института ние използваме четвърт тонове, защото западните инструменти нямат по-малки деления. С пианото трябва да се правят известни компромиси, но струнните инструменти позволяват използването на четвърт тонове. На Изток използват не само четвърт тонове, но и една седма от тона.

На чужденците източната музика им изглежда монотонна, те само се чудят на нейната грубост и музикална бедност. Но това, което на тях им звучи като един тон, за местните хора е цяла мелодия -мелодия, съдържаща се в един тон.

Тези мелодии са много по-трудни от нашите. Ако един източен музикант направи грешка в своята мелодия, резултатът за тях е какофония, но за един европец всичко това е ритмична монотонност. В това отношение само човек, който е израсъл там, може да направи разлика между хубава и лоша музика.

Въпрос: Ако е налице математическо знание, възможно ли е човек да се изявява в едно от изкуствата?
Отговор: За развитието няма граници, независимо дали човек е млад, или стар.

Въпрос: В каква насока?
Отговор: Във всички насоки.

Въпрос: Трябва ли да имаме желание за това?
Отговор: Това не е просто желание. Първо ще обясня за развитието. Съществува закон за еволюция и инволюция. Всичко е в движение, както органичният живот, така и неорганичният, както възходящо, така и низходящо. Но еволюцията си има граници, както и инволюцията. Като пример нека вземем музикалната седемтонова гама. Като се преминава от едно до до друго, има едно място, където има спиране. Когато натиснеш клавишите, зазвучава до – трептение, което има в себе си известна инерция. Със своите трептения до може да измине известно разстояние, преди да завибрира друг тон, а именно ре, след това ми. До този момент тоновете притежават вътрешна способност да продължават, но тук, ако няма външен тласък, октавата се връща обратно. Ако тя получи тази външна помощ, може да продължава сама, извървявайки дълъг път. Човекът също е конструиран в съответствие с този закон.

В развитието на този закон човек служи като апарат. Аз ям, но природата ме е създала за определена цел, аз трябва да се развивам. Аз не ям заради себе си, а заради някаква външна цел. Аз ям, защото това нещо не може да се развива от само себе си без моята помощ. Ям хляб, поглъщам също въздух и впечатления. Всичко това влиза отвън, след което работи в съответствие със закона. Това е законът на октавата. Ако вземем който и да било тон, той може да се превърне в до. До съдържа както възможност, така и инерция; той може да се издигне до ре и ми без никаква помощ. Хлябът може да се развива, но ако не е смесен с въздух, той не може да се превърне във фа: тази енергия му помага да премине едно трудно място. След това той няма нужда от помощ, за да достигне до си, но сам не може да отиде по-далеч от това. Целта ни е да помогнем на октавата да се завърши. Най-високата точка в обикновения животински живот е тонът си, и той е материята, от която може да се изгради ново тяло.

Космосът представлява октава от седем тона, всеки от които може да се подраздели на една октава, и така отново и отново до най-крайния делим атом.

Всичко е организирано в октави, като всяка октава представлява тон от една по-голяма октава, и така докато се дойде до Космическата октава. От Абсолюта излизат излъчвания във всички посоки, но ние ще вземем само едно – Космическия лъч, върху който сме: Луната, органическият живот, Земята, планетите, Слънцето, всички слънца, Абсолютът. Космическият лъч не отива по-нататък.

Октавата на Земята има нужда от помощ при ми, която тя получава от планетите, за да трансформира ми във фа.

Направлението на творческата активност на Абсолюта по посока на човека е направление на инерцията. Според Закона на седмичността развитието може да продължава само до определен момент.
Ние сме поели линията, която излиза от Абсолюта, и преминаваме през нея. Тази линия, която може да продължава само до определена точка, свършва в нашата Луна. Луната е последната точка на творението от тази линия.
Като резултат се получава нещо като стълба, в основата на която е Луната. Основните точки в тази линия на творение са Абсолютът, Слънцето, Земята и последната точка – Луната. Между тези четири точки има три октави: Абсолют – Слънце, Слънце – Земя и Земя – Луна. Всяка от тези точки е едно до. Между тях в три точки има разположени три машини, чиято функция е да накарат фа да премине в ми.
Навсякъде в космическата октава шокът при фа трябва да дойде отвън, а този при си трябва да дойде от вътрешността на до. Чрез тях инволюцията върви отгоре надолу, а еволюцията – отдолу нагоре. Животът на човека играе същата роля, както планетите по отношение на Земята, Земята по отношение на Луната, и всички слънца по отношение на нашето Слънце.
Материята, която идва от Абсолюта, е водород, получен като комбинация от въглерод, кислород и азот. Един водород, като се комбинира с друг, го превръща в трети вид водород със свои собствени качества и плътност.

Най-добрият пример за този закон е структурата на музикалната гама. Нека за целите на обяснението да вземем музикалната октава. Започваме с до. Между този и следващия тон има полутон, така че до е в състояние да премине в ре. По същия начин ре може да премине в ми. Но ми няма тази възможност, така че нещо външно трябва да му даде шок, за да го накара да премине във фа. Фа може да се придвижи до сол, сол до ла, ла до си. Но така, както и в случая с ми, и си има нужда от външна помощ.
Всеки резултат е едно до, не в хода на процеса, но като елемент. Всяко до е само по себе си цяла октава. Има редица музикални инструменти, които от това до могат да произведат седем. Всяко от тези седем е едно до. Всяка единица има в себе си седем единици и при разделяне дава други седем единици. При разделяне отново получаваме до, ре, ми и т. н.

Всеки вид храна е едно до. В организма до преминава в други тонове. Всяко до има възможността да премине в ре в стомаха, където субстанциите на храната променят своите трептения и своята плътност. Тези субстанции са трансформират химически, смесват се и чрез известни комбинации преминават в ре. Ре също има възможността да премине в ми. Но ми не може да се развие само. Тук му идва на помощ храната от втората октава. До на втория вид храна, т. е. на втората октава, помага на ми от първата октава да премине във фа, след което еволюцията му може да продължи по-нататък. На свой ред в дадена точка втората октава също изисква помощ от по-висока октава. Тя получава помощ от един тон от третата октава, т. е. от третия вид храна – октавата на „впечатленията.“
По такъв начин първата октава се развива до си. Крайната субстанция, която човешкият организъм може да произведе от това, което се нарича храна, е си. Така еволюцията на едно парче хляб достига до си. Но в един обикновен превърне във фа: тази енергия по-нататък. Ако си можеше да се развие и да премине в до от една нова октава, щеше да е възможно да изградим в нас ново тяло. Това изисква специални условия. Човек сам не може да се превърне в нов човек; необходими са специални вътрешни комбинации.

Кристализация
Когато такава специална материя се натрупа в достатъчни количества, тя може да започне да кристализира, така както солта започва да кристализира във вода, ако се добави в повече от определеното съотношение. Когато в човека се натрупа голямо количество фина материя, идва момент, когато в него може да се формира и кристализира ново тяло: До от една нова, по-висока октава. Това тяло, често наричано астрално, може да се формира само от тази специална материя и не може да се появи несъзнателно. При обикновени условия тази материя може да се произведе в организма, но се използва и се изхвърля.
АФОРИЗМИТЕ

Изписани са със специална писменост високо на стените на Учебния дом 8 Приоре
1. Харесвай това, което „той“ не харесва.
2. Най-висшето, което човек може да постигне, е да бъде в състояние да извършва.
3. Колкото са по-лоши условията на живот, толкова попродуктивна е работата винаги при условие, че си спомняш за делото.
4. Помни себе си винаги и навсякъде.
5. Помни, че идваш тук, след като вече си разбрал необходимостта да се бориш със себе си, само със себе си. Следователно бъди благодарен на всеки, който ти дава тази възможност.
6. Тук ние можем само да насочваме и да създаваме условия, но не и да помагаме.
7. Знай, че този дом може да бъде от полза само на тези, които са разбрали, че са нищо, и които вярват във възможността да се променят.
8. Ако вече знаеш, че нещо е лошо, и все пак го правиш, ти извършваш грях, който е трудно да се поправи.
9. Главното средство за щастие в този живот е способността винаги да се съобразяваш външно и никога вътрешно.
10. Не обичай изкуството със своите чувства.
11. Истинският белег на добрия човек е, ако той обича баща си и майка си.
12. Съди другите по себе си и рядко ще грешиш.
13. Помагай само на този, който не е мързеливец.
14. Уважавай всяка религия.
15. Аз обичам този, който обича да работи.
16. Ние можем само да се стремим към това да бъдем в състояние да сме християни.
17. Не съди човека по разказите на другите.
18. Съобразявай се с това, което хората мислят за теб, а не с това, което приказват.
19. Вземи разбирането на Изтока и знанието на Запада и тогава търси.
20. Само този, който може да се грижи за това, което принадлежи на другите, може да има свое
собствено.
21. Само съзнателното страдание има някакъв смисъл.
–
22. По-добре да бъдеш временно егоист, отколкото никога справедлив.
23. Практикувай любов първо върху животни, те са по-чувствителни.
24. Като учиш другите, самият ти учиш.
25. Помни, че тук работата не е заради самата работа, а е само едно средство.
26. Само този може да бъде справедлив, който е способен да се постави в положението на другите.
27. Ако нямаш по природа критичен ум, оставането ти тук е безполезно.
28. Този, който се е освободил от болестта „утре“, той има шанс да постигне това, за което е дошъл.
29. Блажен е този, който има душа, блажен е този, който няма, но горко на онзи, който я има в зачатък.
30. Почивката идва не от количеството на съня, а от качеството.
31. Спи малко, без да съжаляваш.
32. Енергията, изразходвана в активна вътрешна работа, още там и тогава се трансформира в свеж приток, докато тази, изразходвана за пасивна работа, е безвъзвратно загубена.
33. Едно от най-добрите средства за събуждане на желание за работа върху себе си е, когато разбереш, че можеш да умреш във всеки момент. Но първо трябва да се научиш как да държиш това в ума си.
34. Съзнателната любов предизвиква същото в отговор. Емоционалната любов предизвиква противоположното, физическата любов »ави-си от типа и полярността.
35. Съзнателната вяра е свобода. Емоционалната вяра е робство. Механичната вяра е глупост.
36. Надежда с дързост е сила. Надежда със съмнение е малодушие. Надежда със страх е слабост.
37. На човек се дава определен брой преживявания, когато ги икономисва, той удължава живота си.
38. Тук няма нито руснаци, нито англичани, нито евреи, нито християни, а само хора, които преследват една цел – да бъдат в състояние да бъдат.                                                                              

                 >       Закон за Октавите - Гурджиев                                                        

Езикът на компютърните модели

Едно от интригуващите свойства на живите същества и особено на интелигентните живи същества е умението за адаптация, т.е промяната в резултат на опита, на преживяното, като интересното при промяната е, че адаптацията води до по-голяма степен на сложност, което е едно от определящите свойства на живото. Съществуват множество различни форми на адаптация, извършващи се в различни мащаби във времето. Еволюцията е главната движеща сила на адаптацията, казва професор Джефри Елман, който е световно известен учен в областта на когнитивната наука, занимаваща се с изследване на човешките познавателни процеси - мислене, възприятие, памет, взимане на решение, език. Неговите изследвания са в областта на езика и езиковата обработка в човешкия мозък, създаването на модели на тези процеси, както и модели на човешкото развитие и еволюцията на познавателните процеси. Професор Елман е един от създателите на подхода на невронните мрежи при разбирането на човешките познавателни процеси и създател на специален клас мрежи, които носят неговото име.

Той използва компютърни симулации за изследване на промяната, развитието и еволюцията. Компютърните модели, с които работи, се основават на т.нар. "изкуствени невронни мрежи" и представляват нов подход в областта на изкуствения интелект. Ентусиазмът около този тип невронни мрежи, подчертава проф. Елман, произтича най-вече от това, че има на разположение няколко прости, но много мощни процедури за обучението им, такива, позволяващи самообучението им. Вместо да се дават експлицитни напътствия или правила за дадена предметна област, те се учат на базата на примери. След известно обучение невронната мрежа успешно се справя с научаването на думи. При проведените експерименти със 7-месечни бебета се оказва, че изглежда те ползват система за учене, наподобяваща системата за учене на мрежата. Научават се, слушайки пасивно и предугаждайки, че някои поредици от звуци вървят "заедно" и са по-предсказуеми, както и че има места в поредиците, които са твърде непредсказуеми. Тези места бележат началото на това, което наричаме думи. Като слушат и се опитват да предвиждат, мрежата и детето имат на разположение информация, която им помага да разрешат проблема.

Освен за учение професор Елман дава пример и за развитие, което разбира като протичащи промени, особено в ранна възраст, които са не толкова резултат от опита и преживяното, колкото от вътрешни изменения. Този пример е свързан с езика и използва мрежа и задача, подобни на току-що описаните. При тази задача целта е да се види дали мрежата може да бъде обучена на сложна граматична структура.

Става ясно, че такива сложни структури са свързани с онова, което информатиците наричат "рекурсия", определяне на нещо чрез обръщане към себе си, самоповторение. Тя е нещо много важно при езиците за програмиране, както и при човешките езици. Рекурсията изисква даден елемент да е съставен от по-малки, които също са фрази със съществителни. Някои лингвисти и психолози, като Ноам Чомски и Стивън Пинкър, твърдят, че рекурсията е явление, уникално за човешкия език и при това, че не може да се научи чрез примери. Те смятат, че рекурсията е вродена и е част от общочовешките дарби, докато професор Елман е убеден, че биологичното начало играе важна роля за това кои сме ние и какво можем да правим. Той вярва, че тези зададени биологични ограничения вероятно не приемат формата на биологични инструкции, които са уникални и присъщи единствено за неща като езика - например гени, предназначени специално за езика, защото има учени, които твърдят точно това, а счита, че е по-вероятно той да е продукт на голям брой малки изменения в гените, които могат да се открият и при много от най-близките ни роднини в животинския свят, и че взети заедно, тези изменения правят възможно явлението език.

При новия опит се обучават мрежи с недоразвита работна памет. Рекурентните връзки са с шум така, както връзките между невроните са с определено ниво на шум през първата част от живота. През първата фаза на обучение на мрежите се подават трудни изречения, но те са с ограничена работна памет, която им позволява да обработват само по няколко думи наведнъж, защото паметта за по-старите се влошава. Мрежите не научават нищо от дългите изречения, но научават простите, които са достатъчно кратки, и са във възможност да влязат в ограниченията от време на "бебешката" работна памет. След известен период, при намаляване на шума и увеличаване на паметта, мрежата се оказва способна да обработва всички изречения, дори и най-сложните, с рекурсия. Сложните изречения са били прекалено голямо предизвикателство в началото. Ограничената работна памет спестява усилието на мрежата да се справи с тях. Послужила е като един вид филтър, даващ видимост само на простите изречения. Когато мрежата ги научи, тя усвоява някои важни основни характеристики на езика, включително опростената граматика и граматичните категории. Тези познания са от изключително значение за обучението с по-сложни структури. Работната памет се усъвършенства така, че мрежата да може да "види" този тип изречения. Изработено е "скеле", което позволява да научи по-трудните факти относно рекурсията.

Този резултат представлява интерес по две причини. Той подсказва едно ново обяснение защо децата учат езици по-лесно от възрастните. Лингвисти като Чомски предполагат, че те имат в мозъка си т.нар. механизъм за усвояване на език, но че той изчезва по някакъв начин през периода на късното детство. Посочените резултати подсказват алтернативно обяснение. Вероятно научаването на език в този период е най-лесно, защото то изисква определен ред в научаването от просто към сложно, което е възможно благодарение на ранните ограничения в процеса на човешкото развитие. С други думи, ранното научаване на език е свързано с ограниченията на мозъчните механизми в детските години, а не със специални устройства, които притежаваме само тогава.

Този резултат подсказва и отговора на друга загадка. При човешкия вид, който е с висока степен на адаптация към средата си, се наблюдава период на начално развитие, много по-дълъг в сравнение с общата продължителност на живота, отколкото при който и да е друг животински вид. Детството и юношеството са удължени във времето, а това на пръв поглед изглежда като лоша адаптация. Резултатите от симулацията сочат друго възможно обяснение за професор Елман, а именно, че незрялостта в развитието може да има определени преимущества, свързани с изучаването на сложни понятийни области като езика. Някои проблеми може да изискват поетапно усвояване, а ограниченията в развитието да представляват механизъм, подпомагащ преминаването през тези етапи. Ако бебетата имаха работна памет като тази на възрастните, може би щяха да имат повече трудности с научаването на езика. Професор Елман нарича тази хипотеза още "колко е важно да започнеш с малко."

Последната му симулация е свързана с еволюцията. Макар възможностите на невронните мрежи, както и на човешките способности за учене, да са големи, съществува една много ясна разлика между човешките бебета и невронните мрежи. Последните нямат собствена инициатива. За да се изследва този проблем се провежда експеримент с колония от примитивни невронни мрежи, приличащи на амебоподобни същества. Опитът е продължен до 50-то поколение, поведението на което се оказва различно от това на предците му. Индивидите не се разхождат по случаен начин, нито седят пасивно, а целенасочено изследват и търсят храна. Изглежда имат ясни желания - искат храна и знаят как да я получат. Тези желания, според професор Елман, са просто резултат от натрупване на малки случайни изменения, привнесени от мутациите. Тъй като се възпроизвеждат само същества, намерили храна, поколение имат тези, които в резултат на случайни промени имат поведение, увеличаващо способността им за намиране на храна. Тук не става въпрос за съзнателно и интроспективно поведение, а за поведение, основаващо се на рефлекси - пораждащо поведение, което позволява оцеляване и възпроизводство. А може би това не е толкова различно от нашите собствени потребности и желания, както и да ги мислим, смята той.(1)

Дали компютърните симулации съответстват на имитираните от тях ситуации в реалния свят? Създават ли ценна интуиция относно реални ситуации? Подсказват ли предположения, които биха могли да се изследват чрез наблюдения? Разкриват ли нови възможни видове поведение? Сочат ли нови възможни обяснения на познати явления? Тези въпроси задава и Нобеловият лауреат по физика Мъри Гел-Ман. В книгата си "Квантът и ягуарът" той разглежда компютърните модели като сложни адаптивни системи. За най-поразителна особеност на техните симулации той посочва възникването на сложно поведение от прости правила, които произтичат от общи закономерности, като разработването на конкретен случай показва и някои специфични. Като аналогия посочва Вселената, управлявана от прости закони, допускаща безкрайно много сценарии, всеки от които със собствени закономерности - особено за дадена област от пространството и за определена епоха от време, с течение на което възникват все по-сложни форми.

Невронните мрежи са основани на груба аналогия с обучаването при висшите животни, но има и такива, създадени по аналогия с биологичната еволюция. Създател на вторите е Джон Холанд. Просто описание на софтуер с генетичен алгоритъм, какъвто използва, изглежда така: всяка схема представлява компютърна програма за евентуална стратегия или метод. Всяка такава програма е съставена от редица компютърни инструкции. Изменението на схемите става чрез промяна на инструкциите. Като пример - две от тях претърпяват процес на кръстосване, подобен на този, който възниква при половото размножаване на живите организми. Кръстосването води да нови инструкции. Модифицирането на компютърната програма чрез замяна на инструкции със създадени по този начин нови инструкции понякога повишава, но понякога и понижава пригодеността. Чрез използване на различни програми компютърът преценява доколко една или друга модификация е подходяща за решаването на даден проблем, което е трудна задача. Като резултат програмите еволюират, а пригодеността им нараства в процеса на еволюция. Обикновено системите изследват огромно пространство от възможни методи или стратегии, но не стигат до устойчиво състояние - абсолютния оптимум.

Както невронните мрежи, така и генетичните алгоритми пораждат компютърни сложни адаптивни системи, способни на еволюиращи стратегии, каквито никое човешко същество не е измисляло, казва Мъри Гел-Ман. За него изниква въпросът дали при тези два класа от техники има нещо специално, внушено от неясните аналогии съответно с функционирането на мозъците или с биологичната еволюция. Би ли могъл да се измисли друг клас, основан върху аналогия с имунните системи на бозайниците? Компютърните модели, изучаващи свойствата на сложните адаптивни системи, използват схеми за взаимно описване и предсказване на поведението си, както например организмите в една екологична общност или индивидите, които представляват еволюиращи схеми, описващи поведението на други участници или реакцията спрямо това поведение.

Сред множеството примери Мъри Гел-Ман представя интересен пример за предсказване, при който се използва компютърен монитор с 256 на 256 пиксела, във всеки от които цветът може да се изменя по целия спектър. От конкретния избор на цвят за всеки пиксел се получават определени картини. С тази програма компютърът изхожда от една определена картина и след това по определен алгоритъм произвежда поредица от варианти на картината. Човек избира картината, която най-много му допада. После компютърът предлага друга поредица и т.н. Не след дълго системата се е насочила към картината, която човекът участник най-много харесва.

За повечето хора не е трудно да приемат и без компютърни симулации, че относително малки изменения в съчетание със селекция в продължение на няколко поколения могат да създадат промени в една популация. Онова, което се приема трудно, е идеята, че случайност плюс селекционен натиск, водещи до твърде усложнени форми и екологични общности, обхващащи такива форми, могат да изхождат от просто начално условие. Трудно е да се повярва, че такава еволюция може да стане без някаква ръководеща ръка, без замисъл, или че самосъзнанието не може да възникне без предшестващо съзнание, казва Мъри Гел-Ман. Един начин да се накарат хората да изпитат забележителните преобразувания, произтичащи от милионите поколения предимно случайни процеси, съчетани с естествен подбор, е симулацията, която може да пробягва през огромен брой поколения за обозримо време. (2)

Както човешките езици могат да разкрият скритото битие, така и чрез компютърния интелект, като сбор от придобити знания, бихме могли да разкрием механизмите на собствения си интелект, който и съзнателно, и несъзнателно влагаме. Известно е, че нещата отразяват нас и нашето знание за тях. Изследвайки ги, добиваме знание за себе си, за собствените си възможности.

Трансцендентално число в математиката е число, идващо от друго измерение. Пример за такова е числото фи - математическа пропорция, започваща от 1,6180339 и продължаваща до безкрайност, пропорцията на Златното сечение. Тя е най-често срещана и важи не само за човека, но и за целия спектър от известните ни органични структури. Използва се в архитектурата, в изкуството - в търсене на хармоничността и съвършенството. Човешкото тяло може да се структурира само в определени параметри и след определяне на размера на една част от тялото, той задава размера на следващата и т.н. Рекурсия. Геометрията показва, че в идеалния случай пъпът се намира в съотношение фи между темето и стъпалата. Когато бебето се роди, пъпчето е в геометричния център на тялото, при растежа тръгва нагоре, стига до фи и продължава нагоре, после надолу, колебае се в процеса на растежа. Пъпът никога не завършва пътя си в точка фи, при мъжете спира по-високо, а при жените по-ниско, като средното аритметично между мъжкия и женския пъп е числото фи.(3) Или казано просто - стремежът към търсене, към развитие, усъвършенстване ни е генетично заложен, вътрешен стремеж. В природата не съществуват правоъгълници и спирали на Златното сечение, защото те нямат нито начало, нито край. Природата не може да се справи с нещо, което няма начало, затова е създала разпространената в природата (схемата на образуване на венчелистчета, листа, семена, раковина, шишарка, слънчоглед и др.) редица на Фибоначи- 1,1,2,3,5,8...(всяко от които се получава като сума от предходните две). А когато се дели всяко на следващото по-голямо число, се получава ситуация, подобна на тази с човешкия пъп, т.е. стремеж към максимално приближение до фи. Съществуват хиляди числови редици, при всяка от които са необходими три поредни числа, за да я дефинират, да се определи закономерността - с изключение на логаритмичната редица на Златното сечение, при която са нужни две и която вероятно е пораждащата ги. Другата редица с първостепенно значение за живота е бинарната редица. Бинарната редица е митоза, при която всяко следващо число се удвоява: 1-2-4-8-16-32. Вместо да събираме с последното число, както при редицата на Фибоначи, ние удвояваме.

В човешкото тяло има средно 1014 клетки, т.е. човекът има средно 100 трилиона клетки. В тялото на човек всяка секунда трябва да се възстановяват два и половина милиона червени кръвни клетки, които да заменят умрелите. Единственият начин да направят това е чрез митоза. След девет деления клетките стават 519. Тук се случва нещо почти магическо. При следващите десет деления клетките се умножават до над половин милион. Точно 46 митотични деления са необходими, за да станат 10 на 14 степен. Колкото е броят на хромозомите в средната човешка клетка.

В компютъра има чипове. Всеки съответства на число. Чип №1 отговаря на 1. Ако в компютъра има 5 чипа, те отговарят на числата 1, 2, 4, 8, 16. При включване и изключване на тези 5 чипа се получава всякакво число между 1 и 31. При каквато и да е комбинация от тези пет чипа или включване на всички заедно, ще се получи което и да е число от 1 до 31. Ако се прибави чип с № 32, ще се получи всяко число до 63 и т.н. Компютър с 46 чипа, ще може да получи всяко число от 1 до 100 трилиона. Това е причината за бързото разрастване на познанието, което се наблюдава днес.(3) Феноменът на периодичното удвояване, на който се подчинява и прехода от ред към хаос, свързан с фракталната физика, е в тясна връзка с редица природни явления - вряща течност, преминаваща в газообразно състояние, "пърхането" на сърцето като преход към сърдечна атака, интегрираните компютърни системи от определен порядък и комплексност, които все повече наподобяват поведението на биологическите системи и показват смущения, обичайни за биосистемите и др.

С подходящи инструкции автоматите се самовъзпроизвеждат като построяват копие на себе си, всяко по още едно, четирите се превръщат в осем и т.н. Използва се т.нар. "хомогенно клетъчно пространство", еквивалент на безкрайна шахматна дъска. Всяка клетка се намира в краен брой "състояния", включително и в "покой". Състоянието на клетката се влияе от крайния брой "съседни клетки". Състоянията се менят на дискретни стъпки във времето според "правилата на прехода", които се прилагат едновременно към всяка клетка. Клетките символизират основните части на краен автомат, а конфигурацията от "живи" клетки е идеализиран модел на такава машина. Прилагайки правилата на прехода към пространство, всяка клетка на което се намира в едно от 29 състояния и има 4 съседа, създателят им фон Нойман доказва съществуването на конфигурация с около 200 000 клетки, която може да се възпроизвежда.

Шестият елемент в Периодичната таблица на елементите е въглеродът, за нас най-важният, защото това сме ние. Общоприето се смята, че той е единственият атом на живота. Оказва се, че силицият, който в Периодичната таблица се намира под въглерода също проявява признаци на живот. Силицият, най-близкият химически аналог на въглерода, също като него създава безкрайни вериги и реагира химически почти с всичко наоколо, като образува всякакви съединения. На нашата планета съществуват силициеви форми на живот. На дълбочина няколко мили, в разломи по океанското дъно, са намерени силициеви гъби - живи гъби, които растат и се размножават по всички закони на живота, без да притежават и атом въглерод.

Земната кора е дебела от 50 до 80 км и, подобно на яйчена черупка съдържа 25% чист силиций, но тъй като той реагира с почти всичко, 85% от кората е образувана от силициеви съединения. Оказва се, следователно, че до дълбочина 50-80 км тя е почти чист кристал. Ние се разхождаме върху кристална топка. Силицият и въглеродът имат специални взаимоотношения. Компютърът, който тласка човечеството към нови перспективи във връзка с живота на Земята, е направен от силиций. Компютърната индустрия се опитва да направи възможни компютри със самосъзнание. Ние, въглеродната форма на живот, създаваме силициева форма на живот и взаимодействаме помежду си.(3) Всъщност, на кристално ниво, съществува код, управляващ по-нататъшните създания на живота, ДНК-структури, РНК. Благодарение на кристалните форми на аминокиселините се извършва клетъчното делене, нарастване, умножение. То съхранява съществуващите данни за формите на живота и наследствената информация през поколенията. Кристалите правят редица животоподобни неща - създават точни копия на себе си, взаимодействат с обкръжаващата ги среда, стават все по- сложни, следвайки определен модел.

Силицият е вторият най-разпространен елемент на Земятя след кислорода.(4) Днешните хипотези за произхода на живота допускат да съществува определена форма на живот, базирана и на силициева основа, по-различна от въглеродната. Установено е, че при силиция липсва фактор, определящ за живото - хиралност - огледална асиметрия. Белтъците, животът на Земята, са с лява ориентация. ДНК, най-несъзидателната, химично инертна молекула в живия свят, поради което може да бъде възстановявана, намираща се в центъра на самия живот, е с дясна ориентация. Смята се, че причината за скоковия преход към хиралност е в същността на самият жизнен процес като антиентропиен такъв. Намаляването на ентропията е свързано с намаляване на неговата хомогенност и симетричност. Сортирането на въглеводородни съединения с определена изомерия е ставало на гърба на силикати. Силицият има решаваща роля при възникването на въглеродния живот на земята. Когато концентрацията на калций е била все още ниска, той е изпълнявал многобройни функции - първите опорни, скелетни структури са били силициеви. Гъбите са преминали през силициев, силициево-калциев, до калциев скелет. Акули, скатове имат скелети, богати на силиций. Най-висока концентрация на силиций има в човешкия зародиш, която към раждането намалява. Много от болестите на цивилизацията се дължат на високата концентрация на калций. "Онтогенезата е повторение на филогенезата" Всеки животински организъм повтаря в изменението на зародиша си всички еволюционни промени. Рекурсия. Минералите често имат структура, сходна с биологичните - "биоморфни" образувания, както има и растения наподобяващи човешки органи, и използващи се за лечението им, или моделите на човешко поведение, повтарящи в голяма степен животинските и растителни такива.

Рекурсията е самоповторение, начин за описание при дефиниране на функции чрез самите функции или процеси чрез самите процеси. Даден процес се описва чрез подпроцес, който повтаря, съвпада или има в определена степен идентичност с естеството на родителския процес. Работи се и с рекурсивни обекти - съдържащи се частично в себе си или описващи се чрез себе си. Дефинират се безкрайно много обекти с краен оператор. Или - с ограничено множество правила и краен брой материи - безкрайно много изречения. Или - с няколко принципа и пет елемента (етер, огън, въздух, земя и вода) - безкрайно много творения. Освен рекурсията, друг подход е итерацията, с която са близки, но за рекурсията информатиците казват, че е божествена, вид магия, а итерацията - човешка. Итерацията е линейна, циклична, рекурсията - дървовидна. Ходовете й са обръщания: напред-назад, изкачване-спускане. За рекурсията са характерни самодвижението, самоорганизацията, тя си прави всичко сама. За да има рекурсия е необходима базова дефиниция. За да намерим 3 използваме дефиницията на 2, за две - на 1, за 1 - 0. Прост пример за рекурсия са матрьошките. Използваме рекурсията при решаване на сложни задачи, като ги опростяваме максимално.

Дали ученето от личен опит, вид рекурсивна функция, е плод на биологическата еволюция или рекурсията е фундаментален принцип, проявяващ се в живота.

Светът е фрактален, човекът е сложен фрактал, а фракталите - повтарящи се схеми, са резултат от рекурсивен или итерационен процес. Еволюцията е рекурсивна - стъпкова. Еволюцията е вътрешен стремеж, тя е енергията на живота, който я про-явява или осъществява, тя е едновременно движеща сила и резултат на адаптацията. Алгоритмите са рекурсивни; синтаксисът; метаболизмът-животът би бил невъзможен без улавянето на информация или енергия, преработка и обмен; възпроизвеждането; рефлексите, осигуряващи отразителните функции на мозъка; инстинктите. Архетипите като аспект или форма на проява на инстинкта - общи модели на поведение, свързани с начините за оцеляване и съществуване. Познавателните актове, които са психично отражение и в основата си са рефлекторни, при човека на базата на езика стават абстрактно обобщени. При хората съществува речев анализатор, функциониращ на принципа на обратната връзка, орган - проверяващ, оценяващ, одобряващ, отхвърлящ, и формиращ се в хода на познавателната дейност. Животът като лабиринт, търсене с връщане назад, животът като цикличност "живот в миниатюра" - седемгодишните цикли на обновяване на клетките, повтарящи човешкото развитие-раждане, съзряване, зрелост и смърт, животът като инволюция и еволюция. Мозъкът като самообучаваща се система; психиката, съзнанието - следването на образци. Езиковата област, наблюдателност, самосъзнание са възможни чрез рекурсивен принцип, поради това, че те възникват като различни области на взаимодействие на нервната система със своите собствени състояния, представляващи различни модалности на взаимодействие на организма, т.е. нервната система може да взаимодейства с репрезентациите на своите взаимодействия и следователно тези на организма като безкраен рекурсивен образ. Нервната система взаимодейства със състоянията си като с независими същности; всяко изменение влече по необходимост друго при постоянното съхранение на фундаменталната кръгова организация или - това, което се е случило веднъж, ще се случи отново (морфически резонанс) - рекурсивен образ; тези вътрешни състояния се включват в поведенческия континуум като модулиращи фактори, за което трябва такова анатомично и функционално вътрешно отражение, при което вътрешната организация на нервната система да може да се самопроецира, съхранявайки своите морфологични и функционално топологически отношения. Разумът, слагащ себе си в подредбата, чрез което се самоизучава и самообуславя - трансценденталната аперцепция или самосъзнание. Информационното поле на Вселената е жива система, способна да получава и съхранява информация, да се учи от нея, да създава нова в себе си и съответно да дава. Малките изменения в началните условия, водещи до огромни различия като резултат, се дължат на рекурсивния принцип. Езикът - ние го говорим, но и сме изказвани от него. Същността на езика е образ на същността на света. Човекът като мяра или микрокосмос. Човекът, търсещ себе си в себе си и пред-поставящ себе си с цел самопознание. Когато опознаваме, внасяме себе си в явението. Човешкото тяло като еталонна мярка на холографския образ на Вселената. Смята се, че физиологията ще се окаже една от най- перспективните лаборатории за изучаване на фракталите и хаоса и т.н. Казват, че Бог е сътворил света, за да се огледа в него. Или може би стремежът към бъдене, към СЪМ, осъществяващ се в живота и съществуващ чрез него.

Компютърните симулации показват, че рекурсията, способността за учене от личен опит, е плод на биологическата еволюция, водеща до инстинктивно решение на проблем, но и до интелигентност за решаване по познавателен път. Бихме могли да направим аналогия с интуицията. Съществува една първична интуиция, вътрешно ръководство, едно непознато знание и такава, постигната в опита и практиката. Интуицията се про-явява в опита, но тя съществува като предзададеност в качеството си на основание, даващо възможност и осъществяващо се в опита. Играта на шах е добър пример. Гросмайсторите играят интуитивно, местят фигурите преди приключването на хода на противника, знаят ходовете му. Подобна интуитивност се осъществява в- и- вследствие на опита, в основата на който лежат множество, но ограничен брой схеми на познанието, които се ползват и запаметяват в практиката, като възможните комбинации или ходове са повече от броя на електроните във Вселената. Тези схеми са като вид универсална граматика, основни принципи или инструкции, матрица за комбинации. Способността за предсказание се основава на схематичност.

Според А. Бернщайн дори нашите физически движения са закодирани в мозъците ни на един език от Фурие - вълнови форми, които съдържат скрити модели, и които му позволяват да предвиди следващото движение с точност до 2,5 см. От една страна тези модели изпъкват при анализа по причина, че така се съхраняват в мозъка, но от друга, вероятно съществува основаващ модел, като вид предзададено отношение за тях, което ги овъзможностява.(5) Изпълнението на един двигателен акт се извършва по предварителна цялостна пространствено-времева програма, целяща постигнато на определен желан и прогнозиран резултат, управлението на движенията не е само отговор на външни дразнения, а и изпълнение на вътрешен план.

В тази насока е интересно да се отбележи връзката, открита от Ханс Кайзер, проявил интерес към октавните съответствия между формите на растенията и музикалните ноти. В книгата си "Harmonia Plantarum" той казва, че ако се проектират всички тонове от една октава и ако се съединят по определен начин ъглите им, ще се получи прототипът на формата на едно листо (фрактал). Според него в растенията са заложени определени формообразуващи прототипи и те оформят очертанията на цветовете на принципа на интервалите в музиката. За подобни предзададени структури говори и Клод Леви-Строс в книгата си "Мит и значение", където се казва, че музиката преоткрива структури, съществували на митологично равнище, заела е форми от структурата на мита. Например- структурата на фугата е като структурата на митове с две групировки герои и т.н. (6). Преди Менделеев да групира по седем елементите в таблицата, Нюландс открива закона на октавите - когато елементите са подредени по тегло, се съгласуват на всяко осмо място по скалата. Д-р Ханс Йени, изучаващ взаимоотношението между звук и форма, въздейства със звук върху неорганични материи и открива интересни неща. При мантрата ОМ песъчинките в тоноскопа преминават в известната Шри мантра, при произнасянето на гласните букви на древните езици санскрит, иврит зрънцата приемат писмените знаци на тези гласни. Киматиката е науката за творящия звук.

Нека погледнем човека. Всички ние се раждаме човешки същества, но за да станеш човек е необходимо време, обучение, развитие. Не бихме могли да станем, ако нямаме вродената способност да бъдем такива, независимо от това дали пътят към тази цел е успешен или не. Човешката реч, един от определящите за нас фактори, е със забулен в мистерия произход. Интересен за отбелязване е фактът, че делфини, китоподобни, според последните научни заключения, имат съвършен език със свой синтаксис и богата лексика, предаващ абстрактна информация, решават логически задачи, живеят в сплотено общество с етичен кодекс, присъщи са им бързина, организираност, плановост. Делфините са и единствените, освен човека, правещи секс за удоволствие. Интересното е и, че от хилядолетия Христовото съзнание се изобразява символично с риба или делфин.

Еволюцията е постъпкова, революционните в развитието скокове обикновено са съпроводени от задържане, стъпка назад. Например, счита се, че периода камбрий е бил време на безпрецедентни нововъведения, преди това, в течение на 4 милиарда години животът се е разтакавал, без видима амбиция по отношение на сложността. Хиралността, речта ни, проявата на съзнание, мислене се считат за такива скокови преходи. Създаване на условия, натрупване на случайни изменения. Дали случайността е случайна? Според генетиците са възможни мутации в резултат на необходимост, установено е отклонение от случайното поведение на мутациите, т.е някои организми са развили механизми, позволяващи епизодични отклонения от случайното поведение на мутациите. Въпросът е дали се научаваме по случаен начин в хода на еволюцията или преоткриваме модели и схеми, дали животът не е условието за тяхната проява.

Сравняват ДНК със софтуера на компютъра, многонишков, мислещ, оптически кабел на Духа, чрез който човешкият дух е свързан със създателя си и енергията му, като между тях протича обмен. Един от най-често срещаните гени, които имаме, е за протеин наречен "копиране наобратно", считан за вреден. Функцията му е да осигурява възможност на ретровирусите да се промъкват незабелязано в организма. Вероятно това е генът, който се активира при сбъркана посока и цел, вид самоорганизирана критичност, една от тайнствените прояви в природата, свързана със степенните закони и фракталите, най-гигантски пример за която е Вселената.

Еволюционното развитие на изкуствения интелект преминава през сензори; "експертни системи", при които информацията е осигурена от хора-експерти, и се подава като "вътрешен модел", който е фиксиран, но с възможност за преработка от експерта, използващ се за интерпретиране на постъпващите данни; днес компютрите функционират като сложни адаптивни системи без хора в цикъла, работят с развити схеми, които подлежат на изменения и подбор. Очакваме поява на компютри със самозъзнание. Дали компютърът е като ръката - плод и оръжие на труда или ще му дадем свободата да бъде нещо повече. Интересно е дали самите ние имаме достатъчно самосъзнание, за да създаваме изкуствено такова, какъв би бил корективът на едно изкуствено съзнание, при условие, че една от основните разлики е тази, че то не разбира смисъла (машината не може да проверява коректността на семантиката), който всъщност създава затруднения и на самото човечество, като не забравяме и това, че човекът не толкова се адаптира, колкото подчинява средата на себе си.

Използвана литература:

1. Учение, развитие, еволюция, Джефри Елман - ИНТЕРНЕТ

2. Кваркът и ягуарът, Мъри Гел-Ман

3. Древната тайна на цветето на живота I Друнвало Мелхизедек

4 .Кратка история на почти всичко, Бил Брайсън

5. Холографската вселена, Майкъл Толбот

6. Нови аспекти на музиката и музикалното въздействие

7. Музика и холография - ИНТЕРНЕТ

8. Еволюцията и хаосът. За произхода на живота.

9. Фракталите. За математиката на природата и др. - ИНТЕРНЕТ                                                                                          http://notabene-bg.org/read.php?id=42                                                                                                   

МИСТИЧНИЯ КОСМОС / Бардо Тодол

Тибетците използват Тибетската книга на мъртвите като ръководство за наскоро починали .наричат го освобождение чрез слушане по време на преходно състояние -Бардо тодол, като Бардо е преходно състояние след смъртта, а тодол освобождаване чрез слушане . Според тибетците след смъртта душата предприема пътуване пълно с изпитания . Умрелия има няколко шанса да постигне освобождение- излизане от цикъла прераждане, желания, лични трагедии и т.н. Ако не успее има възможност да избира от прераждане в света на хората, на Боговете или Титаните, вместо в света на демоните. Книгата описва възможните пътувания на душата и описва какво трябва да се казва на мъртвия за да не се обърка и да не забрави какъв избор има . Главното е, че всичко, което мъртвия преживява- било адски мъки, било райско блаженство са видения от неговото съзнание. Ако човек осъзнае това е свободен ! Ако не, четящия книгата се оптва да го насочи към по-добър избор на благоприятно прераждане .                                                                                                                                                                                                              

   Един от най-добрите примери на древната езотерична картография може да служи Тибетската книга на мъртвите (Тибетска книга на мъртвите), наръчник за областите отвъдното предшестващи следващите кармични въплъщение. Естествено Тибетска книга на мъртвите не е единствената книга, която описва съществуването на посмъртни съществуване, от достата отдавна е известнна и египетската  Книга на мъртвите, тези текстове могат да бъдат намерени в почти всяка религиозна или мистична традиция. Въпреки това, пълнотата на описанието и достъпноста на представянето изложени в Тибетската книга на мъртвите нямат равни на себе си. В частност, тя съдържа подробно описание на хиперпространствени тунели, които свързват различните светове на финия космос. Методите на тибетския будизъм,  са за определяне къде и кой тунел води и начини за влизане в желания тунела (отвор на диафрагмата). Или обратното затваряне на нежела тунела, в която се затяга вятърът на кармата. Всъщност всичко това е едно от основните практическо съдържание на книгата Тибетска книга на мъртвите, това, което има за цел да научи. Световете на Тибетска книга на мъртвите са органично вплетени в по-глобалната будистка картографията включваща шест самсара светове и висша надматериална реалност на светове на 5-те Дхиан Буди и нирваническо съществуване (описан по-подробно в картографията на Калачакра). Ето защо, нека първо да се спрем на по-обобщена карта, включваща в себе си основните планове на космологията на тибетския будизъм (вж. Фиг. 31).                                                                                                                                                 По принцип будистката космология повтаря структурата на света на дървото. В горната част са най-фините нива на реалността, по долу са плътните материални проявления. В същото време непрекъснато се подчертае условия на такава йерархична описание, защото всяка сфера на пространството/космоса в същото време на настоящето присъства и се проявява във всички останали (на принципа на полусходство, фрактал). На горните слоеве на тази реалност, най-трудно да се опише, защото те са много по-различен от привичния свят в който сме. В горната част на върха е област на АдиБудда, най-висшия информационен принцип на вселената, от който възникват познатите ни светове. С това ниво често се асоциира с по-високо състояние на съзнанието - нирвана. По-долу е даден регион от пет Дхиан Буди, проява на различни аспекти на АдиБудда. От друга страна, всеки от тях отговаря на един от висшите светове над самсара съществуването. Прехода в някои от висшите светове, е една от основните цели на будистката практика, тъй като те не могат да бъдат въплътени в тялото и има безсмъртно съществуване, както и отстраняване на причината за страданието. Една от основните задачи на Тибетската книга на мъртвите, е да ви помогне да отидете в един от тези пет светове и да избегнете повторното раждане в материално тяло.                                                                                                                                                                  

            .                                                                                                  Всеки от висшите светове Дхиани Буди се свързва с една от посоките на света и определено аспект на познанието на света (архетип) (вж. Табл. 3). Те обикновено се представя като квадратна мандала с Буда Вайрочана  в центъра. В допълнение, всеки от петте Дхиани Буди проявява в по-ниска самсара светове и светове на задгробния живот, като асистент, и духовен наставник на смъртните същества. В долната част на веригата има шест светове на Сансара или 6 Локи. Това са въплътени светове на съществуване, т.е. светове, където става раждането и последваща смърт, и този процес се повтаря отново и отново, причинявайки безкрайно страдание на живо същество. Обикновено самсара световете са изобразени във формата на кръг, разделени в шест сектора (колелото на Samsara. Виж фиг. 31). Това е светът на боговете (деви), светът на Асури животинския свят, в човешкия свят, светът на гладните духове (прета,претали) и адски свят. При това света на хората и животните се намират в познатото ни физическо пространство, света на гладните духове е тънкоматериален, но се припокрива частично с физическите. Световете на богове, Асури и ада, както изглежда, са разположени в различни равнини на многоизмерна реалност. Свойствата на всяка от петте самсара светове са тясно свързани с максимално проявление на фатална страст или отрова/ядове. Именно кармичната предразположеност към една от петте отрови и определя привличането на въплъщаемата същност в един от световете на самсара. Според вярванията на будистите, причините за страданието и повтарящите се кармични превъплащения, са свързани с фатални страсти - стереотипи на поведение и възприемане на света, затъмнение, изкривяване на истинската визия за света и включва живи същества в безкрайното търсене на удоволствия. Такова съществуване е помрачено от незнание, е като наркотична страст, която дава един кратък миг на удоволствие и държащо  наркомана в постоянно напрежение, от страха и необходимостта за приемане на все повече и повече дози от лекарството. Резултатът от такова лекарство е прогресивна раса духовна деградация, укрепване на животинското начало, унищожаването на тялото и смъртт. Петте отрови включват заблуда, омраза, алчност, завист и гордост назованите пет яда е свързано с факта, че в будизма затъмняване на съзнание се възприема като болест, отравяне. Въпреки факта, че всяка от петте отрови, е свързана с един от Sansara светове, тя се проявява и във всеки от останалите но в по-малка степен. Заблуждението максимално се проявява в два свята. В света на боговете - е илюзорна непознаване на светско съществуване и преходността на живота на индивида. Това води до търсене на удоволствия и забравяйки, че хармонията на райското съществуване приключва, когато се изконсумира добрата карма. Липсата на проблеми в света на боговете (Paradise) затруднява реализацията/осъзнаването на реалността, състраданието към другите същества и преследването на възвишени знания. Резултатът е последващо връщане към дълбините на ниските съществувания. В своята крайна форма заблуждението се проявява объркващо в света на животните - това е глупост, невежество, резултат от липсата на интелект и неразвито съзнание. От подаването до неконтролирано инстинкти, постоянен страх от преследване. Сферата на максимално проявление на омраза е адски свят на невъобразими страдания, която не е наказание, а отражение на собствените ви действия и в предишни животи, пречистващ огън, който, пробужда съвестта освобождава същества от кармичните последици от своите действия и дава път на по-добри форми на съществуване. Алчността е свързана със света на гладналите духове (Прета), обсебени от ненаситните желания, страсти. Всеки опит да задоволяват  желания само увеличава силата им и генерира повече и повече недоволство. Това е като гасенето на пожар с бензин: огънят става все по-силен и по-силен. Тези  духоподобни същества често посещават местата на бившото тяхно съществуване, към което са привлечени от неизпълнени желания. Те се проявяват под формата на полтъргайст, духове, преследващи хората през нощта, които се появяват в сеанси, вампири, отнемащи жизнена енергия. Световете на Асури са войнствени същества, напомнящи древногръцките Titans - сферата на максимална проява на завист. Това води до постоянна враждебност и битки. В тази област е основният език на сила. И накрая, гордост, арогантност, самомнение - основно свойство на човешкия свят. В тази област, най-очевидно, свободата на избор, възможността за реализация на собствената си природа, най-високите вдъхновения. Но за да се реализират тези възможности са способни само тези, които могат да преодолеят пет отрови и особено гордоста. Останалите прекарват живота си в безкрайна гонитба за чувствени удоволствия, богатство, власт. Интересно е, че преодоляването на гордостта заема централно местоположение в християнската традиция, особено православната. Взети заедно, петте отрови генерират и поддържат илюзията за себе си, виждаши само себе си като съществуващи само за себе си и само по себе си, отделено от всички живи същества и вселената. Разгъване с течение на времето, това води до едно безкрайно кармично прераждане и продължително страдание. С всеки един от шестте самсара светове, е свързан един от петте Дхиани Буди, определен цвят символика, мантри и много други изображения, позволяват да се трансформират в съответните негативни прикачените файлове и предупреждение за опасността от падане в този свят. На този символизъм, ние ще се спрем по-подробно по-късно. Горните колела на Samsara показват три простосмъртни  състояния Бардо и сродните с тях светове: Бардо на момента на смъртта (Чигай Бърдо); Бардо на разбиране на реалността в състояние след смъртта ((Чёнид Бардо); Бардо връщането към сансарическо битие/съществуване, състояние, при което е налице желание за едно ново раждане (Luyun-Sidpay (Sidpa) Бърдо). Всеки от отвъдното 3 светове имат шанс да отидат на по-високо безплътно състояние, но вероятността за този преход намалява, тъй като една се движи от Чигай к Сидпа Бардо, особено към неговия край, когато има прибиране в един от самсара светове на раждането. Ето защо, в тибетските традиции странстването в трите свята Бърдо след смъртта се  сравнява с подскачаща топка, след удар в земята. Височината на първия удар е най-голямата, а след това намалява, докато топката не премине в състояние на покой. Съответно, най-високия духовен скок става веднага след напускането на тялото при смъртта, когато е налице първичната Чиста светлина (тази фаза трае около 30 минути). След това, през втората фаза, Чигай бардо е по-малък, когато се появи вторичната Ясна светлина (тази фаза трае около 3.5-4 дни), и т.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                     Появата на чиста светлина символизира отварянето на хиперпространствен тунел, свързващ нашия свят с най-високото ниво на дървото на света (област  Адибуда, нирвана), но в него може да мине само много добре обучен йога. Един обикновен човек Чистата светлина причинява опасения, паника, както при хората, прекарали целия си живот в една тъмна пещера, тази ярка светлина на слънцето само ще предизвика желание да избягаъ и да се скрият. Освен визия ясна светлина трае само миг, а само йога майстори могат да го удължат малко. В тибетските традиции използвт за тази цел, по-специално, практиката на вътрешен огън (Too - мо). По този начин, ако не се използва възможността за освобождение по време на преминаването в Чигай бардоо, има преход в Ченид бардо и  придобиване на сияющо тяло(тяло Бардо). Този момент често се нарича раждане в Бърдо. Да останеш в този свят Бърдо трае 14 дни и се разделя на две отделни фази. Първият е визията на мирни божества, които се появяват в райони на сърцето (първият трае 7 дни). И вторият - появата на гневни божества в областите на мозъка (от 8-ми до 14-ти ден). Както може да се види от тази картографиране Ченид бардо света е тясно свързано с пространството на човешкото тяло. Съответно, всеки ден се дава шанс за освобождение и отидете на един от висшите светове на пет Дхиани Буди. Ако не, продължи скитащи души през последния свяе на отвъдното -  Сидпа бардо. Пространството на този свят е по-сложно и пресича с фините нива на всичките шест сфери на самсара. За да останете в този свят се характеризира с три основни етапа: първоначален период на лутане; Страшният съд; появата на светлина от 6  Локи (самсара светове), което завършва с раждането в един от световете на самсара. Тук също има шанс за освобождение, макар и много по-малък. Ако това не бъде изпълнено, проблемът на мъртвите - да изпрати положително следите процеса на прераждане, избора на добра самсара свят и добра утроба. Въпреки това, той също изисква определени езотерични умения, придобити в предишен живот и добри кармични тенденции. После идва следващия етап на съществуване, въплъщение в един от самсара светове. Тя започва с Бърдо в мястото на раждане, или майчината утроба (Кинай Бардо). След това, след раждането на света до времето на смъртта заместник: будно състояние, сън на Бардо (Милам Бардо) и Бардо на екстатично равновесие в дълбока медитация (Тингецин-Самтам Бардо). Т.е. останалите три от шесте Бърдо, съответстват на въплътено съществуване.                                                                                                                                                                                                                                                       И накрая, да кажем нещо за времето. Според езотеричната традиция на високите нива на реалността понятието за време губи значението си. За него говори, но когато се занимават с Samsara, Бърдо или други по-ниски светове. Във всички тези случаи се счита циклично време на цикъла се извършва в рамките на по-голям брой по-малки. А вътре в тях са дори по-малки, и т.н. И всеки от тях повтаря  всичките фази на глобалния космически цикъл. В съвременния език, време е самостоятелно подобен фракталната структура Така нашата Вселена има етапи на раждане, разцвет, стареене и смърт. Същото се повтаря за отделния  живот на индивида, но само с много по-малък интервал от време. Когато наблюдаваме света около нас, във вселената възниква илюзия за линейното време, като виждаме една много малка част от гигантския космически цикъл. Оста на това пространство-време е показана в долната част на фиг. 31. Именно по него се движат 6 светове на Samsara, образувайки пътека, подобна на многомерна змия някъде в безкрайността, захапала опашката си. В древна Индия, тази многомерна следа от движението на нашето пространство по оста на времето се нарича "Линга шарира". Във вътрешността на фигурата е показан цикъла на индивидуалното съществуване, което обхваща периода на реализация (живот) в един от световете на Samsara и посмъртно преминаването на световете на Бардо, след което има раждане в следващия цикъл. Този пръстен (или по-точно спирала) може да бъде разделено с преход в един от висшите светове показани в горната част на картината, където времето изчезва.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Три Бардо                                                                                                                                                                                                          Нека сега разгледаме по-подробно на вътрешната структура на трите свята Бардо задгробния живот, връзките между тях и други нива на реалността (вж. Фиг. 32). Първият свят Чигай  Бардо е преход в това, в което се намираме в началото на клинична смърт, до последния си дъх. В началния етап, пребиваването в този свят трае около 30 минути до окончателното освобождаване на душата от тялото. Именно  Бардо преживяванията в тази начална фаза, и са описани в известната книга на Моуди и други подобни публикации. В началото на този етап физиологични промени, още не са необратими и понякога е възможно връщане към живота.                                  

 В първия етап Чигай Бардо се случват много силни промени в енергиите на нашето фино тяло и когато те се събират и се концентрира в средата на канала, има визията на оригиналната чистата светлина. Както казахме, само редки йога майстори успяват да използват този шанс и да излязат през канала на чиста светлина в състояние на нирвана. За всички останали, идва втората фаза, която продължава 3,5-4 дни, по време на който умът е в несвяст, а за един кратък момент отново се появи вторична чиста светлина. След приключване на придобиването  Чигай  Бардо става придобиване на сияещо тяло и раждане в следващия свят на отвъдното - Ченид Бардо. Сияещото тяло е фино-материален аналог на физическото тяло в света на материята и в началото много напомня форма физическото, но е доста по-различно в многото прекрасни свойства. Но ние ще говорим за тях по-късно.                                                                                                                                                                                                                                                        Ченид Бардо                                                                                                                                                                                               Пространство в Ченид Бардо е малко като пакет от стаи, всяка от които отговаря на един ден (пространства с подобна геометрия често се наричат мозаечни). Тази "стая" безкрайно голяма, а не като един от друг. Въпреки това, всеки от тях има два изхода, един на горния етаж в световете на Дхиани Буди, друг в следващия "стаята". Естествено "врата" (мембрана) на всеки от изходите е снабдена с "комбинация за заключване" и е пропусклива само в една посока. Такава брава отваря определено духовно и емоционално състояние на съществата, минаващи етапа Ченид Бардо. "Врата"  нагоре сработва на чувство на саможертва, безкористна любов към страдащи същества от всички светове на самсара без привързаност към  животинското начало, петте отрови. "Side Door" в следващата съседна "стая" предлага чувство на страх, желание да се избяга, за да се измъкне от неизвестното, ужасно. Както казахме, вратата на тунела на хиперпространството не е като обичайната врата в стената на къщата. Затова е много важно да се знае формата на "вратите", за да попаднете в правилния свят. В Чигай Бардо "врата" към върха изглежда ослепително неземна светлина, и светлината, която предизвиква чувство на страх, страх, желание да избяга и да се скриеш. Тези характеристики се съхраняват в Ченид Бърдо, прибавят се само цветова символика (светъл цвят), и там са сложни визуални и звукови образи (архетипи на богове и богини). И всеки ден той се променя напълно, а след седмия ден светлината и цветовата символика изчезва, и оставят архетипните образи на гневните божества. Съответно, преминаването на "врати" на върха предполага сливане, разтваряне в дълбокото, архетипно значение на тези изображения. А за това, е необходимо да се преодолее страхът, причинен от страшния външния вид и да се види зад него блажени мирни божества. Като цяло, според Тибетската книга на мъртвите "врата" към върха не се отваря лесно, винаги трябва да мине през изпитанията и преодоляване на инстинктивния страх, желанието да избяга и да се скрие. Във връзка с това, почти всички религиозни традиции са напълно единодушни, не забравяйте, известната библейска притча за камила, която е по-лесно да премине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в рая. Но вратите, водещи към дъното, в самсара светове наобратно самите привличат към себе си, и колкото по-лошо е пространството намиращо се зад тях, толкова са по-силен. Особено, ако това пространство резонира с вашите кармични проблеми. Единственият начин да се избегне този нежелан преход  е промяна на емоционалното си състояние, настройте се на архетипния божество помагащо ви да преодолеете съответстващата ви негативна привързаност(отрицателно прикачения файл) (например, гняв, похот, алчност, и т.н.). За тази цел могат да се използват и специални мантри, свещени знаци, мудри,и  други подобни магически инструменти  (вж. Табл. 4). В Тибетска книга на мъртвите може да намерите огромно разнообразие от такива методи (те обикновено са посочени като затваряне на врата).                                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                                                                                            Още една особенност на лошите врати е - че те обикновено изглеждат в един скучен цвят или на многоцветни петна. И веднага след като има желание да избяга и да се скрие в него, понякога в същото време има картини на света който стои зад тях. Но картините са измамна и притежаващи странно и необяснимо превличане. Тибетската книга на мъртвите е изпълнена с предупреждения в никакъв случай да не се съобразявате с определени  желания, резултатът от които може да бъде раждането в един от най-бедните светове (животни, гладни призраци, ад), и безкрайно страдание за много животи.                                                                                                                                                                                                  Самостоятелните "стаи " на Ченид Бърдо се състоят от две различни групи. Първите седем дни, пред вас преминават спокойни божества излиза от областта на сърцето ви, съответните посоки (център, север, изток и т.н.). Това е още един от най-необичайните свойства на нашето многоизмерно пространство, от една страна, то може да бъде в рамките на нашето тяло, а от друга в безкрая. В този период на проучването на архетипи на пет отрови и свързаните с тях светове на Сансарa. Всеки ден вие се сблъсквате с една от отровите, и свързаните с него светове на самсара и архетипът на Дхиани Буда позволяващ  неговото преодоляване. Пред вас от сърцето на Буда ще се появи  блестящ светъл цвят (отварящ вратата, която води до по-високи светове), и одновременно пламва бледа светлина на самсара, и възниква непреодолимо желание да се скриете в нея. Ако направите това, можете да отидете на архетипа на следващия ден. На шестия ден се дава втори шанс да преодолее петте отрови, а в същото време се появяват и образите на всичките пет Дхиани Буди. На седмия ден проработват архетипи от света на животните. Символиката на всеки от 7-дни е показана в Таблица 4 .. От 8-ми до 14-ти ден се запознаваме с различни гневни божества, предизвиква чувство на страх и ужас. Зад страшния им вид са същите мирни божества, но в гневен аспект. Те също идват от различни части на света, но в пространството, свързано с вашия мозък. Вашата задача е да не се плашите и да видим зад плашещи лица на доброжелателните божества, и да се слеете с тях. Тогава вратата се отваря в Дхиани Буди и ще намерите освобождение. Ако не, ще се озовете в следващия свят.                                                                                                                                                                                                                        Последния свят на живот след смъртта, Сидпа Бърдо, прилича повече на привичното за нас пространство, особено в първите 22 дни. Единствената разлика, че тук нашето Бърдо тяло има абсолютно фантастични способности, ехото от които, както изглежда, са отразени в множество легенди, митове  и  детски мечти. Светлиното тяло (тялото на желанието, Бърдо тялото) се появява дори и в прехода към Чигай бардо, но там то е лишена от възможност да се прояви напълно. Както вече бе споменато, Сидпа бардо има доста прозрачна граница с фините нива на всичките шест сфери на самсара. И покойника има способността да прониква в сияещо тяло да прониква във всяка от тях. Той може да премине през огромни планини, потъват на дъното на моретата, лети до други планети. По принцип, за лъчисто тяло няма фиксирана форма и размери, може да бъде компресирано в малка бучка и да набъбва до гигантски обеми и да променя пропорциите си. Въпреки това, в началото повече по навик, приема форма на бившия собственик, а до края на придобиване на характеристиките на следващата обитател на  рождане. Способността да се възприемат светлина в тялото е с много по-широк, отколкото при нас. В допълнение към обичайните сетива се появи и мощни психически способности, включително способността да предвижда бъдещето. Всичко, което може да бъде постигнато във физическото тяло, но с цената на дълги сесии за обучение и са дадени веднага. Въпреки това, визия е различна от нашата, тъй като тялото е в състояние да вижда света само на така наречената астрална светлина. Ето защо, всички светове се виждат окъпани в здрача същия астрална светлина, в същия ден и нощ. Към свойствата на лъчистото тялото е липсата на сенки и отражения в огледалната повърхност (за това се говори и в много други мистични традиции). Според Тибетска книга на мъртвите, то не може да бъде унищожено или убито от конвенционални методи (нарязани, намушкан, изгорени, и т.н.). Освен това, обикновено има  много по-големи интелектуални способности. Въпреки това, притежаването на такова перфектно тяло не прави собственика си щастлив. Той чувства нарастваща носталгия страх, желание да избяга, тъй като в астралния свят Сидпа Бардо има много страшни същества. Освен това, както изглежда блестяща тялото е лишено от възможността за собствената им за усвояване на жизнената енергия, и живее за сметка на старите запаси и енергия, изпратени от живи същества. Недостигът на жизнената енергия допълнително подобрява копнежа и желанието да има телесна обвивка. В това състояние, има изключително малки запаси от волева енергия и  способностти да се съпротивляват на външни сили. Тибетците го сравняват с перо увлечено от силните пориви на кармичния вятър, при това колкото повече време е прекарано в  Сидпа бардо, толкова по-силни са пориви на вятър. В края на 22 дни (този период, е приближен и може значително да се променя) започват страшни кармични пориви на вятъра, които са починали през различни светове и пространства, тълпи от ужасни чудовища се появяват, гонят го, мъка, мизерия, глад, драстично се увеличи. После идва последното съдебно решение, много пъти, описано в различните религиозни традиции, когато се оценяват добри и лоши дела в предишен живот. Тук отново има шанса да се отиде в един от най-висшите светове, ако можем да видим архетипи на мирни Божествата зад страшния вид на съдии и палачи, изпитате илюзорната природа на външната форма. Ако не се използва този шанс, идва последната фаза  в Сидпа бардо - новото раждане. За нейното приближаване предполагат следните характеристики: блестящ в тялото започват да се излъчват бъдещата форма на функциите; е налице желание за изминалата тялото (разбира се вече не пригодно за обитаване), правят се неуспешни опити да влязат в него, има много неприятно чувство, като че ли ви натискат в тесния процеп между камъни; От време на време се появява  визия за бъдещия свят на раждане и е налице непреодолима тяга към него; появяват се светли петна с цветовете на 6-Локи, като един от най-ярките петна (това е бъдещият свят на раждане), започва да се засилва кармичния вятър. Последния признак, говори за отварянето на вратите, водещи към шестте сфери на самсара. Все още има много малък шанс да се избегне повторното раждане, но в противен случай не трябва да се отдавате на волята на кармична вятъра. Можете също така да се опитаме да стигнем до по-добър свят с повторно раждане. За това е много важен емоционалния контрол. Всяка негативна мисъл или емоция може да резонират с един от петте отрови, и да ви въвлече в негативен свят. Например, гневът може да доведе до раждането в света на претали или ада, страх, желание да се скриете - в света на животните и т.н. Е, за да се разбере кое петно, към кой свят води не е много трудно, знаейки, цветовата символика на 6 светове на Samsara (вж. Графика 4). И накрая, ако сте били в една от самсара световете може да се опита да затвори вратите на утробата на бъдещата майка (в Тибетска книга на мъртвите описват пет начина да направите това), или, ако не е възможно, да се избере по-подходяща утроба. За да направите това, се използва същия резонанс на емоционалното състояние с подходящата "врата". След като е настъпило зачеването, следващия кармичен цикъл започва и в зависимост от изживяния живот, процесът на скитане из Бърдо светове на задгробния живот се повтаря, по добър или по лош сценарий отново и отново. Или най-накрая кармичната верига е счупена, и ще спечелите едно просветено съществуване.                                                                http://www.shalagram.ru/knowledge/mysticcosmosrus/mystic_cosmos_chapter6.htm