Палестина Филистимляни

Исляма реверсиран култ към Кибела(еврейската Кабала също)

И юдеи и мюсли се кланят на нещо което прилича/плагиат/ на Кибела, но в гуната на мрака, измамата е че се кланят на дух ЯЛАХОВА. Знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ.В Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе? Киббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът(пренесено от тракийци в Месопотамия). ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КиББАЛА. По късно бомбето става с периферия а още по късно и масонски символ. На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното на йудаизмът. Каббалата предлага окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!

Територията на днешна Палестина е била територия на обожатели на Брахма, също преди юдеите от югът и Африканският паднал дух "ЯО"(Ях, Йах, йеШуа, йеШ'ва), копие на Рудра на Шива, вероятно наследен от Лемурия(Кумари-Кандам) от епохата на Рамайана, да я атакуват варварски от юг и да избиват поголовно населението от отроче до старец, и да плячкосват имуществото им, унищожават реликвите за култът им.
Палестина- Palaestina е Латинско наименование със Санскритски произход "БААЛ-е-СТАН"("Място на Ба'ал(Aл), Бел(Ел)"). Северо-семитските народи на Арамейци, Угарийци са взаимствали за името за "Бог" от Акадийците като "Илум", а те са взаимствали от ВЕДАическитото име за Брахма - "Баал". Това обяснява защо "ел"="ил"="ал" по тези земи, като пълен определителен мъжки член в лингвистиката.
Тези южни семити плячкосват Баал-Ел-стан и култът към Богът Ел, като го слагат за "префикс"-представка за своят паднал дух "Йах" : "Ел(Бел) Йах", "Ал(Баал) Йах", "Ил Йах-"Ilijah"(Англ. Илйаджа, Илийа)
Сходството на тези Северо-Семитски(Арамейски, Угарийски) думи за "Бог" с Индо-Европейските/АРйански- Латински и Еллински(Ел лада-Ελλάδα) за "oсветен"-illuminatus и "Слънце"-Hellios-Елиос, ήλιος-Илиос, "електрон"-ηλεκτρόνιο-"блестящ" идва с Общият ВЕДАически Санскрит с Баал/Ваал/Бел/Ел.Брахма е известен и като БА.ЛА(СИЛА) тази сила е за владеене на материалният космос.Шумерскитете "богове" са упаднали, разбунтувани ВЕДАически деви!! ("Баал-бек" е космодрумът на тези анунаки/ану-наги или библейаски "нефилими"- силата(баала) на Брахма, но злоупотребена!!).

https://magnaaura.wordpress.com

ТОВА, КОЕТО E ПРИСЪЩО ЗА НАГИТЕ - КЪРВАВИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ, СА ГО ПРИДАЛИ НА АРЙАНИТЕ ОТ СЕВЕР И ИЗТОК, демонизирайки девите до степен, до която са самите те-йудете!Тората на йудеите, демонизра Телецът, свещеното животно на АРйаните от Север и Изток."Извинението" на южняшките наги, настъпващи от юг за зверствата от Старият завет е "езическият бог"- северосемитският "Баал"(Молох), който бил "езически"(с форма). Ненавистта на нагите към Богът и девите се изразява във факта, че само в Абрахамските религии се среща понятието "идол", като вид "жигосване" на тези, които не следват паднали духове в гуната на мрака-ТАМАС. На съвременен хинди "крава" е Gāya- "Гея", но на Санскр е "го"(го-веда). Оттука евр. "гой"-мн.ч. "гоим" при яхудите, дето ни наричат нас, АРйАните.
Точният превод на "ХАР" е "ЗЕМЯ" и "ПРИТЕЖАТЕЛЯТ И". "хАРийците" не са нищо друго освен ПЪРВИТЕ-primeval ЗЕМЛЯНИ.На Санскр. "божествена любов" е ПРЕМА.
Другата дума за Европейският Баал- 'Молокх" има корен в думата "мляко", храната идеща от свещеното за АРйаните животно-кравата, aсоциирано със съзвездието "Телец".Обаче, паразитният иврит си има "друго СВОЕ обяснение"- "Молох" значело "цар"! Вярно но цар на девите, докато дух Йах е цар от нагите.Желанието на йудеите, продиктувано от нагите, да колят и да ядат месо е толкова огромно,че те ИЗФАБРИКУВАТ историята за уж "равратените израилтяни"(???), които са били
евреи в Египет и са мигрирали към Ханаан, но били "развратени" с това, че се"кланяли на Златният Телец"(удобен претекст да се наклепа символът на Телецът!!

Това "извинение" на йудеите с историята със "златният телец" в Синай им служи, като
извинение за избиването на коренното туземно население, което заварват в Ханаан(интересно, защо
наричат тази земя "Израел" и до ден днешен?!?).
Като им разрушват култовите, смятайки, че трябва да се разбира под "жертвеник" -
"приспособление за колене на крава" ("златен телец")
За това те фабрикуват тази история с която завоюват 2 неща за Аврамическите религии:
1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"
2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа
А?!-Да не забравя- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!
Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"!
Така казал дух Йах/Ах !!Арйаните не прявят "златно теле"-идол и после ДА КОЛЯТ ЖИВИ ТЕЛЕТА, като "приношение към този идол". Това е йудейска ФНАТАЗИЯ, стъкмена, като сценарий на йудеите, като са взаимствали реален момент- ТЕЛЕЦЪТ, като Свещено АРйанско животно и йудейска представа за жертвоприношение- младо, мирно животно, невинна кървава жертва. По-късно те ще принесат това и върху човек, който е нейудеин(по вяра), както е случаят с Исус Галилейски- "гой"(буквално - "говедо", презрително към нейудеите, иде от санскр дума "го"- крава, говедо)

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2015/11/blog-post_21.html

Ето какво са разрушили южняшките наги, нахлувайки в Ханаан(Баалестин) от Египет през Синай ! Събитията са описани в "Петокнижито на Моше", като "раздаване на справедливост от дух Йах/Ах")

При траките огнените жертвоприношения се извършват в есхари под форма на мандали. храм с олтар, върху който е горял огън и вино?
Траките са полагали в могилите есхари, които реално вършат същата работа като неолитните фигурки с образ на бикове /или бичи черепи/, защото крайната цел е една и съща – предметът да се използва за връзка с Бога. „Есхарите варират от 0.32 м до 3 м дължина на страната и височина от 4 до 15 см. Най-големият олтар е открит в светилището на Великите самотракийски богове в Севтополис, със страна 3 м“

Нека видим тази 3 метрова есхара: Забележете фигурите в есхарата. Това са два квадрата един в друг и кръг в средата. Обърнете специално внимание върху фигурите, защото есхарите са своего рода мандали, а те, както знаем, съществуват от много древни времена и са използвани в много култури и религии, като ведантизма, будизма, таоизма, хиндуизма, брахманизма и прочее.

На санскрит думата „мандала“ има две основни значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимият външен материален свят, а Центърът това е вътрешният свят, който съществува в човешкото тяло. А в него, както подчертах в предишния пост, „живее“ Пуруша, тоест това е трансценденталният Аз, Атман, Великият Дух или духът на Вселената, който хората от хилядолетия познават под свещените образи на БИК И МЪЖ!

                                     

Баал, Нанди и Тракийските есхари

1. Случайна ли е етимологичната връзка между корена на следните имена, етноними и топоними - Балестан, Палестина, Балкан, Баал (богът на филистимляните), Болг (пра-отецът на Болгарите), Болг (народ, преселил се в Ирландия от Тракия), Българи, Пеласги. 

 2. Случайно ли старата Българска столица се нарича Плиска/Пеласка (сравни с "пеласги") ? 

 3. Защо "българският колан" в средновековието е характерен с висящите по него "паласки" - кожени торбички?

4. Случайна ли е близостта на "пеласгииския" език повече до "старобългарския" отколкото до "старогръцкия" ? 

 5. Защо се премълчава фактът, че едно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи"(не е случайно името Турция- за да се представят за пелазги) , "турки", което означава просто "троянци" - прозвище, свързано с прословутата Троянска война? 

 6. Защо не се прави връзка между "траките" гети и историята на хетите, която изобилства с преселения на този древен народ от Балканите в Мала Азия и обратно? 

 7. Случайно ли в българските народни песни се пее за Колчу Юнак, който е научил Българите на корабоплавне (днешното юдейо-христианство е трансформирало този исторически образ в Св. Никола), а за пеласгите се знае, че са един от великите "морски народи"? 

 8.Защо никой не ни е учил в училеще, че старото име на земите по поречието на река Струма /земите от гр. София до Егейско море/ е било Палестина - прародината на пеласгите? "Лингвистичните изследвания доказват, че „пелесет" или филистимляните от Библията са всъщност пеласги , които вероятно по време на похода на „морските народи" през XII в. пр. н. е. се заселили на Палестинска земя, давайки й своето име. Археологическите разкопки на Ж. Берар в Палестина доказват също тезата за пеласгийския критски произход на филистимляните. Керамиката, която е намерена във филистимските градове в Ханаан, е предимно микенска. Освен това, откритите сред руините кани за пиво, снабдени с човки и филтър за задържане на ечемичените люспи в прясната бира(Бирата е пеласгийско питие.), доказват, че филистимляните също като микенците и гърците имали голяма слабост към това древно питие.
Разкопките на селища близо до Газа(Името Газа има пеласгииски произход и означава "крепост". ) в Палестина откриват микенска керамика от ХII-ХI в. пр. н.е., която напомня керамиката от късноминойския период III С/в. Филистимски теракотови статуетки на стоящо и седящо женско божество наподобяват микенски култови и вотивни предмети. Скалните гробници по крайбрежието на Палестина, датирани от XII в. пр. н.е., приличат на микенските. Фибулите са от същия тип като кипърските и други егейски острови. Корабите, на „пелешет" от релефите на Мединет Хабу са различни по конструкция от египетските. Тези данни свидетелствуват за присъствието на егейски народ в южното крайбрежие на Палестина през ХII-ХI в. пр.н.е. „Всичко това - пише А И. Немировский, - дава основание да се съгласим с хипотезата за присъствие на пеласги по крайбрежието на Палестина и да се използува археологическия материал за „Филистимския оазис" за изучаването на Пеласгийската проблема в цялост".
Филистимляните са притежавали знания и умения да добиват и обработват метали. Сред развалините на Бет-Шан в Палестина са намерени много бронзови кинжали, топори и статуетки, отнасящи се към средата на II хил. пр. н.е. Предполага се, че бронзът е получил широко разпространение в Палестина вече в края на III хил. пр. н.е. Желязото влиза в употреба около ХII-ХI в. пр. н.е. и се смята, че филистимляните са имали монопола върху добиването му, пазейки
ревниво тайната. На това вероятно те дължели превъзходството си над евреите(1). В Библията (Първа книга на царете, 13:19) се казва: „В цялата Израелска земя нямаше ковачи, понеже филистимляните се бояха да не би евреите да правят мечове или копия". Филистимляните,сами добивали желязото, а не го получавали от другаде, защото в Тел-Джем са открити находки от пещи за топене на желязна руда и леене на желязо."
1.Всъщност терминът "евро" е пеласгийски. Известни са пеласгийският топоним Европа и хидронима Евро - река Марица. Днес юдеите яхвеисти наричат азбуката и езика си "иврит", тъй като пазят спомен за това, от кого са заели писмеността си. Всъщност терминът "евреин" се ползва единствено от българоезичното население на Планетата.Другите народи ползват предимно терминът "jew" , което е етимологически по-близо до "Яхве", "Йехова" - сиреч, изповядващи яхвеизъм/юдаизъм .
"Пеласгите"
Божидар Динков
"Любомъдрие"
София 1999 "Филистимяне, прочутъ народъ, който населявалъ южно-то приморие на Ханаанска-та земя, която отъ име-то имъ ся нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псал. 60;8, 108;9, или Палестина. Те първоначално ся преселили отъ Египетъ въ Кафторъ, който некои разбиратъ да е Критъ, а други - Кападокия, Бит. 10;14, и оттамъ преминали въ Палестина подъ име-то Кафторими, отдето истикали Авейци-те, които живеели в села около Газа, Втор. 2;23. Страна-та, която Филистимци-те населявали, лежала между издигнати-те местности на Иудея и Средиземно море, и била въобще равна и плодовита.
Филистимяне-те беха силенъ народъ въ Палестина, даже на Авраамово време, преди Р.Х. 1900 год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Бит. 20;2 , 21;32. Исх. 13;17. Те не са причислени при народи-те, осъдени на истребление съ семе-то Ханааново. Иисусъ Навинъ безъ двоумение, по заповедъ Господня (1) , ги нападна, понеже те владееха некои окръжия обещани (2) на Израиляни-те. Но тези завоевани места, видя ся, да са били зле пазени, защото въ време-то на Съдии-те и на Саула, и въ начало-то на Давидово-то царуване, Филистимяне-те ся управляваха отъ свои царе и господари. Държава-та имъ била разделена на петъ малки княжества (3) , Газа, Аскалон, Азотъ, Гетъ, и Аккаронъ (4), всякое от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали (5) Израиля презъ управление-то на първосвященника Илия, на Самуила, и Саула, около сто и двадесетъ години. Отъ време на време Самегаръ, Самсонъ, Самуилъ, и Саулъ имъ ся въспротивяваха и удържаваха надъ техъ неколко победи, но не разсипаха сила-та имъ, Съд. 3;14. 1 Цар. гл. 4, 7, 14, 31. Те закрепиха независимост-та си до време-то на Давида, който ги покори, 2 Цар.5;17 гл.8; отъ туй време те останаха подданни на Иудини-те царе, до царуване-то на Иорама, Иосафатовъ-тъ синъ, когато те ся побуниха, 2 Лет. 21;16. Иорамъ воюва срещу техъ, и вероятно ги усмири, понеже те пакъ въстанаха противъ Озия, който ги държа подъ яремъ презъ цело-то си царствие, 2 Лет. 26;7. Презъ злополучно-то Ахазово господарувание, Филистимяне-те страшно опустошиха Иуда; но синъ-тъ и приемникъ-тъ му Езекия ги покори, 2 Лет. 28;18. 4 Цар. 18;8. Обаче те въдвориха свобода-та си, подъ по-напокашни-те Иудини царе; и отъ заплашвания-та отправени срещо техъ отъ пророци-те Исая, Амоса, Софония, Иеремия, и Иезекиля, виждами че са навлекли големи беди на Израиля, за които Богъ (6) имъ ся заканва да ги накаже съ тежки злополучив, Иер. гл. 47. Иез. 25;15. Амос. 1;6-8. Авд. ст. 19. Зах. 9;5. Виж. и Неем. 13;23. Те беха отъ части покорени отъ Ассирииския царъ Есараддона, и по-после отъ Псамметиха, Египетский-тъ царъ; и много е вероятно да са били подчинени отъ Навуходоносора (7), както и други-те народи въ Сирия, Финикия и Палестина, презъ обсадата на Тиръ. Те напоконъ подпаднаха подъ властъ-та на Персийци-те, на Александра Великий, който съсипа Газа, едничкий-тъ Филистимский градъ който дръзна да му ся опре (8). Филистимци-те, види ся, са ся слели съ други народности подъ Маккавеи-те и не ся споменуватъ вече като отделенъ народъ. Въ Св. История те ся представятъ като ратолюбивъ народъ, запознатъ съ разни художества, Съд.15;5. 1Цар. 13;20; поклонници на Ваала и Астарта, подъ имената Ваалъзевувъ и Дагонъ. Те вижда ся да са били потомци Симови, съ язикъ твърде ближенъ до Еврейския, Неем. 13;24. Земя-та имъ, еднъжъ богата и изобилна съ градове и паланки, днесъ е пустота, Соф. 2;4-7."

Речникъ на Свято-то Писание.
Цариградъ
1884

1. По заповед на Йехова - богът на юдеите.
2. Обещани от Йехова.
3. Административно деление на пет части - Запад, Изток, Север, Юг и Център, характерно и за древните българи.

  

4. И петте названия са близки до "тракииската" - пеласгииска лексика.
5. Интересно, кой кого е притеснявал, след като филистимляните са живеели в Палестина преди идването на моисеевото племе там.
6. Йехова.
7. Случайно ли в "Именника на българските владетели" се говори, че те всъщност са асирийски владетели, и че след тях е царувал Навуходоносор?
8. Под чия власт е бил град Газа по това време, сиреч с кого е воювал Александър Велики?

ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА ПРИ БЪЛГАРИТЕ/ЦАР ВОЙН ЦАР ЖРЕЦ

За Атлантида Платон пише, че била
управлявана от 10 царе – синове на Посейдон.
Отбелязваме, че морският бог е производен от Енки.
В Египет в имената на няколко фараона директно е
влизало името на Птах – Енки. Някои от тях са
Птолемеите. В хвалебствения надпис за фараона
Рахотеп (2-ри преходен период, ок 1600 г. пр.н.е.) е
казано „Направи те Птах-Сокар в любовта си.“. Но
това все пак са отделни владетели. По-общо за фараона
намираме в „Книга на мъртвите“. Там той сам
свидетелства за себе си : „Аз съм бикът, син на
предците на Озирис“. В основата на египетските
богове е Птах-Енки. За траките Херодот отбелязва :„От боговете
почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от
народа, царете почитат Хермес повече от всички
богове, кълнат се само в негово име и изкарват от
него своя произход”. Дали това е вярно на 100% не се
знае. По-скоро мъдростта и тайните, присъщи на
Хермес са дали основание на бащата на историята да
„преведе“ тракийския бог на гръцки език. Защото
мъдрост, знание и магия са качества на Енки. Хермес,
Тот , Набу са имена на негов потомък.
За българските владетели била характерна
представка „бат“ пред името. Също като „Бат Ламиос“
или Пто-лемей. Съвладетелят имал представка „бал“.
Това ни подсеща, че и българският владетел е почитал
основно бог Енки.
Ние разполагаме с домашен извор, който засяга
проблема. В Исперихския музей се пази откритият до
южната порта на укреплението при Водната централа
(Историко-Археологически резерват Сборяново) камък
с надпис :“Менехармос син на Посейдонес направи
оброк на Фосфорос“. В тракийското общество царят е
син на Посейдон. Ако някой друг от същото царство се
обяви също за син на Посейдон, то това ще бъде
претендент за трона. Прочие, цар Менехарм е направил
оброк на Венера (тук с име Фосфорос). Портата на
крепостта е свещено място, достойно за царския знак.
Надписът е царски, но и съхранен, за разлика от
десетки други унищожени. За източник ползваме „Митология на скитите” от Д.Раевски.

Неколкократно е споменавано от хронисти за българския владетел като „цар на скитите“.
Добруджа е наричана „Малка Скития”. Скитското общество било кастово. „От небето
паднали 4 златни предмета – чаша, секира, плуг и ярем.
По един за всяка каста.” За кастата на жреците - чаша,
за кастата на войните – секира, за земеделците – плуг и
за последната каста на безимотните – ярем. Тези
свещени предмети били най-строго охранявани и
почитани. Кастата на третото съсловие била от два
компонента : земеделци и от друга страна – занаятчии и
търговци. Царят имал две функции – цар-войн и цар-
жрец. Скитите почитали много божества (7 според
Херодот, 10 според богомилите), но царете се
покланяли единствено на Тагимасад (съответен на
Посейдон).
Разглеждаме Чаталарската колона с надписа на цар
Омуртаг като изява на царя-войн. В надписа
терминологията е военна – стан, друг стан, войска,
маневри, триумф над императора. Спорното съобщение
„премести войската срещу славяните и гърците” по предложения модел има смисъл на „владее със сила
третата каста”. Тук „славяните” са земеделският
компонент, а „гърците” са занаятчиите и търговците.
Царската титла следва да е „цар на славяни и гърци”.
Терминът „стан” има кастово съдържание. В
индийското общество селището се поделяло на четири
„стана” и всяка каста си е знаела мястото. Стан за
военните, стан за шудрите – четвъртата каста:
„циганите – катунари - ще стануват тука стан...”. За нас
е много важен управителят на всяка от тия четвърти.
Той се наричал „стханик”. Важен е, защото е главен
участник в коледните ритуали. Песента започва
стандартно със „станенине господине”. Това е
уважително обръщение към главния от собствената
каста (варна).
Като следваме избраният път, трябва да потърсим и
другите касти. Войската се среща в надписа няколко
пъти, но къде са жреците?. Тях намираме в
съобщението ”и като владее над многото българи”! Що
за парадокс? Българи са наречени жреците! За да се
асимилира това нещо, ще припомним колко пъти
българите са наричани „гури” – учители, наричани са
„брамани”. Сега, в контекста на надписа, те са жреци.
Жреци : брамани, влъхви, фир болг, балвани, власи
– българи.
Очевидно е, че ситуацията в държавата след
покръстването коренно се изменя. Кастовата система
преминава на втори план, жреците стават попове
(иереи). Сега титлата на владетеля добива формата „цар на българи и гърци”. Независимо дали съседите я
признават или не. Но следите от кастовото деление
личат все още. Системата е била отворена,имало е възможност всеки да покрие изискванията и да премине в по-горна каста. Навсякъде по света, където са живяли българи,
се отбелязва необичайно висок процент на грамотност.
Това очевидно е било необходимо условие в
състезанието за по-реномиран живот. Например за гърците Орфей е толкова добър музикант, защото е син на музата Калиопа.Но във Веда словена Орфей учи при Има царе три години да свири на свирка. Да да добавим, че Чаталарската колона е от
много твърд материал – тъмен сиенит. За воина е
присъщ черният цвят, а за жреца – белият. Колоната с
омуртагов надпис в черквата „Св. 40 мъченици“ във
Велико Търново разглеждаме като изява на царят жрец.
Материалът й е варовик и тя дълго време е била бяла. Царят-жрец има за резиденция храм. Храмът е дом
за съответното божество, но и за жреца. Там е обитавал
първожрецът Омуртаг. Но това е бил храм на
Тагимасад (Посейдон, Волос, Енки, Вишну), защото
царят на скитите почитал единствено него.
Съпоставката е много важна, защото за Енки и
неговите храмове знаем доста. За „Таг има сад” може
да се каже, че съдържа „кон” от календарното име на
владетеля Омур таг, „сад” от името на няколко
боспорски царе с име „Перисад” (преведено – седи
напред или председател). Остава „има”, а „Има царе” се
среща неколкократно във Веда Словена. Наистина,
конят е белег на Енки.
Обитавайки старият си храм, царят-жрец строи нов
храм на Дунава. По средата насипва могила. Имаме
последователност от три обекта и можем да допуснем,
че те са подобни. Получаваме могила – храм? Къде го
има това? Но прецедент има. В Египет използвали един
и същ йероглиф за храм и за могила. Освен това, за
трите обекта е използвано едно и също определение
„преславен”. Трите храма следва да бъдат разположени
в най-добрата посока. Това разположение
следва и от съобщението, че е измерена Земята. Това е
непосредствената причина за надписа - „и като
измериха Земята, направих този надпис”. Меренето
е било завършек на цялостен ритуал. А Земята се мери
по меридиана! Изводът е, че храмовете са точно по един меридиан. Това е меридианът на старият храм (на
Енки). Толкова точно, колкото може да ги подреди
един жрец, който трябва да има определени познания
по астрономия. Но къде се намира старият храм. Не е задължително
резиденциите на царя жрец и царя-войн да съвпадат. До
сега за тази начална точка се приемаше Плиска. Ще
предложим нещо по-обосновано. Ще изходим от
„преславен”. Какво значи това? Какво прави един храм
„преславен”?
Кузман Шапкарев дава информация за обичая
„курбан”. Той се практикува в цяла България, но и в
Сърбия. Докато в същинска България е наричан
„курбан”, в Македония му казвали „служба”, а в
Сърбия – „слава”. Иначе, поводите за обичая,
изпълнението не се различавали. Но това са три
дейности, присъщи на храм – в него се правели
жертвоприношения, славили са бога и му са служба
служили. Курбанът е „слава”. Голямото
жертвоприношение е пре-слава (като пре-мъдрост). svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf

  

Думите пред името Самуил на миниатюрата с Ана са НМНР, ἡ μή(τη)ρ, т. е. "майката на Самуил" (срв. 1 книга Царства, 1-2)
Целият текст е
ΗΠΡΟΦΗΤΙCΑΝΝΑ - ἡ προφῆτις Ἄννα
ΗΜΗΡCΑΜΟΥΗΛ - ἡ μή(τη)ρ Σαμουὴλ
ΑΝΘΟΜΟΛΟΓΟΥΜΕΝΗ - ἀνθομολογουμένη
ΤWΚWΚΑΙΛΕΓΟΥCΑ - τῷ Κ(υρί)ῳ καὶ λέγουσα
"Пророчицата Ана, майката на Самуил, отблагодаряваща се на Господа и говореща

Библията е Българската история

https://chronologia.org/seven6_2/america09.htm

Орфей не беше първият/ Дионис - тракийският вариант на Озирис?

     

Далеч назад, във времето на Тракия и Египет културите са били по–малко. И още по–сродни, отколкото са днес. И няма такова нещо, като „подчинение на култа”. Древните култури са си като огледало. Никой никого не притиска да приема култове, никой не ги налага със сила. Всички, от Вавилон та до нас имат сходно разбиране, сходна духовност, различават се малко във времето, във формулировката и терминологията. Но водят към едно и също нещо! Към един източник. Няма съществена разлика между Дионис – какъвто го познаваме и Озирис – пак какъвто го познаваме.

В долната сравнителна таблица митът за Озирис е по „текстове от пирамидите” и трактата „За Озирис и Изида” – Плутарх.

За Дионис са използвани съставните сведения на Павсаний, Прокъл, Диодор Сицилийски и други.

Сравненията в изкуството и в почитането са популярни и доказуеми.

Да видим какво имаме:
Озирис Дионис
Роден от нелегална, забранена връзка и изневяра. Майка му е небесна богиня съпруга на Ра, баща му е земен бог. Роден от забранена връзка и изневяра, баща му е небесен бог, майка му е земна жена от божествен род.
Озирис става лидер, почва да проповядва, има собствено посвещение и мистерии. Дионис основава собствен орден и мистерии.
Озирис е от Египет, като започва да установява контакти с другите народи. Омир определя дионисиевата планина като далечна за Гърция ,близка за Египет. Дионис първо отива в Египет.
Озирис е богът, който кара растенията да растат. Дионис е богът, който кара лозите да растат. Има прозвище „dendrites” – за дърветата.
Озирис дава на хората пътя към безсмъртие. Дионис дава на хората пътя към безсмъртие.
Озирис е тачен и като слънчев бог, наричат го „роден от девица(слънцето)”. Дионис е слънчев бог.
Сет, брат на Озирис, му завижда. Титаните, братя на бащата на Дионис му завиждат.
Брат му се добира до него с измама. Титаните мамят малкия Дионис.
Инструмент на измамата е виното, братът напива брат си и го прилъгва да приеме капан, който го отвежда до смъртта му. Виното води късният Дионис до лудост.
Брат му го убива, а когато решава че не е достатъчно, го разкъсва на 14 части – половин лунен цикъл. Титаните го убиват и разкъсват на седем части – четвърт лунен цикъл, и после го изяждат. Озирис приживе се е борил основно срещу човекоядството.
Инструмент му е огледалото. В египетската традиция то се рисува като Анкх и се изговаря анкх. Огледалото е дава вечен живот. Всички в дионисиевата традиция се погребват с огледало; според мита с огледало излъгали малкия Дионис.
Ако Озирис съхрани сърцето на мъртвия, то мъртвият ще живее вечен живот. Ако го погълне чудовище, мъртвият е безвъзвратно загубен. Сърцето носи паметта и личността. Дионис е съживен със сърцето му, което титаните не погълнали. Нехарактерна за Гърция трактовка.
„Частите” му са сглобени от Изида. Частите му са сглобени от Деметра/Персефона –елинизирана Изида.
Озирис възкръсва и гарантира възкресението на хората. Дионис възкръсва и гарантира възкресението на хората.
Сет е наказан, тронът му е отнет, а той – в подземното царство на вечна служба. Титаните са жестоко наказани, изпепелени .
Озирис е бог, който е ориентиран към простолюдието, към душата на обикновения човек. Дионис е ориентиран към обикновените хора.
Свещени животни на Озирис: Лъв, дракон, змия и бик, като бикът му е принасян в жертва. Същите, бикът му се принася в жертва ,с едно допълнение: кон.
Не в озирисова, но в египетска традиция кравите уши са символ на красота, както и кравешките роги, често носители на слънчев диск. Ако не той, то придружителите му често имат рога и крави уши.
Свещенни инструменти – систрум, менат, с които се свири в негова чест. Свещени инструменти, макар и други.
Върховният посветен в мистериите на Озирис, или дори самият той при свещенодействия се изобразява в леопардова кожа или придружен от леопард. Изобразява се в леопардова кожа, придружен или яздещ леопард или в колесница с леопарди. Леопардите са видим „вносен” елемент.
Озирис е спасен първоначално в Гебал, Финикия. Дионис е изцелен във Фригия , където приема и фригийско облекло. Споменавам ,защото това географски сближава много местата на случките, и ги отдалечава от „родните им места”.
След възкресението, Озирис е „безполов”. Не води съпружески живот. Обаче Хор е негов син. Дионис е определен след възкресението като двуполов. Носител на двете черти. Но няма съпруга. Но също има син в някои варианти.
Символ на Озирис е бика ,в негова чест се принасят в жертва бикове, най – често бели. Символ на Дионис е бика, в негова чест се принасят в жертва бикове, най - често бели.
Озирис има два вида жезли, като късният му жезъл е прав, с шишарка и две увити змии. Тирсът на Дионис е прав прът ,с шишарка и две увити лози.
Змията е хтоничен символ на Озирис. Змията е хтоничен символ на Дионис.
Има голям набор химни на Озирис. Има дионисиеви химни.
Късният Озирис не се явява в съвета на боговете, макар че е един от тях. Дионис избягва Олимп, макар и да се води олимпийски бог.
Имат късно обединение -Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и… лози.
Имат късно обединение - Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. Серапис e чудесно възприет от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между... Озирис [египетското име на Озирис е Усир/Усире] и свещения бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по–стар, просто е разширен с подобния му Дионис. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и... лози.
Определено „хич” не си приличат, нали?
И това само по стигналата до нас традиция.
Още доста може да се пише. Например за безкрайните празници на Озирис, за театрите, измислени в негова чест. А Дионис и празниците са известни, той е и бог на театъра! Схоодствата в принципа са.. твърде очевадни. Има разлика в украсата и преразказа на двата мита, но гърците си ги бива в това, нали? Нормално е и два култа, разделени от хиляди километри и култури да придобият по–индивидуален характер.  

 Едва ли има съмнение. Дионис/Сабазий е на практика вариант на Озирисовия култ. Който е очевидно световен, над границите на Египет. Просто там го имаме ясно обрисуван и оцелял.

 

 Дионис и Орфей

Следващият етап е орфизма. Дали е толкова различен като същност?

Орфей е описан в Метаморфозите на Овидий, в „Аргонавтика” на Аполоний, както и от псевдо – Аполодоровата „Библиотека”.

Факт е, че древната традиция прави възможното да разграничи двата култа и да ги противопостави остро. Но същността ли е това, или просто се касае за някакъв тип религиозна реформа, за промяна?

Нека пак се обърнем към принципа.

Орфей е ясно тракийско полубожество, към които можем да отнесем и Дионис. Орфей е син на речен бог(или на Аполон) и жена - нимфа, а Дионис – на Зевс и земна царица - полубогиня.

Орфей също като Дионис прави собствени мистерии. Музиката и песните са неделима част от мистериите и на двамата.

Орфей тачи живата природа. Поведението на Дионис в това отношение е странно, последователките му тудават на еленчетата да сучат от гърдите им, галят пантерите и прочие, ту изпадат в дионисиева лудост. Но той прави земята плодородна и животните му се радват.

Орфей слиза в подземното царство заради любимата си жена и почти успява да я изведе.

Дионис влиза в подземното царство и извежда оттам любимата си майка.

И Дионис, и Орфей са трагично загинали, мъченически разкъсани, Дионис от сродните му титани, Орфей – от предшественичките му - вакханки.

Е, Орфей не възкръсва пряко, но пък става съзвездие след смъртта, а звуците на лирата му завинаги остават в река Марица.

Орфей се тачи както и Дионис, като бог, с химни…

Отново имаме бог на живата природа и възкръсващите души, борба със смъртта и мъченичество, мистерии и музика.

Промените касаят по – скоро конкретното свещенодействие и изпълнението на мистериите.

Орфей носи очевидно дионисиево наследство!

Дали е съществувал или не, не е основният въпрос. Същественото е, че той е съществувал в изменен по правила, но същия в основата си култ. Появява се нова религия, нов култ, изцяло базиран на стария.

 

 Орфей и… Питагор?

Тука пък какво общо има, ще възкликне някой?

За мен Питагор представлява полумитичен персонаж, опит на гърците да си присвоят Орфей.

Питагор е митичен свръхматематик. Той има теореми, формули и задачи. Но ако навлезем в дълбочина?

Питагор се счита, че е изчислил и доказал наличието и безсмъртието на човешката душа. Имаме ли близост с Орфей?

Е, ако нямаме, ще кажем ,че и двамата според мита са прекарали двуцифрен брой години в посвещения в Египет, откъдето са получили знания и са основали школи.

Школите им поразително си приличат; имат елемент на мистика, на свещенодействие, на посвещение. Всъщност има ясен елемент на египетска мистерия.

Питагор не свирел, но изчислил музиката. Той геометрически създал октавите, като основа на музиката която влияе на човешкото сърце.

И, за „разлика” от Орфей, който свирел на животни, Питагор им изнасял проповеди за Бога…

Питагор се обявил против вакханлиите и цял живот се борил срещу тях….

Да продължаваме ли?

Само секунда още.

За пръв път Орфей се споменава от поета Ибикос, в стих, писан около 540 г. пр.н.е. Той го нарича „всеизвестният по име Орфей”.

Възприетите дати за живота и делото на Питагор са около 20 години по – късно, а Орфей вече – както се вижда - е бил популярен в Гърция. При това за Питагор най – ранните сведения са 200 години по – късно ,и то от последователи. От Янблих, Порфирии и Диоген Лаертски – 3-4 в. пр.н.е.

Което означава че опитът на гръцки автори да изкарат Орфей слуга на Питагор е прозиращ опит за кражба. Тихомълком са се опитали да „монтират” Орфей като ученик на Питагор, което няма как да се случи и има причина в съвестта им.

Питагор е гръцко придърпване на легендарният Орфей. Дали е имало истински Питагор, - математик?  

 Стигаме до друг култ по нашите земи, този на Митра. Той стана модерен в последно време.

На практика митраисткият култ е чудесно разбран и усвоен от траките в римската епоха. Той е масовата предхристиянска религия. Имаме богато наследство в изобразителното изкуство.

Но затова си има причина. Той е възприет и приложен от траките не случайно, и не защото е уникален.

А защото им е отлично познат.

Митра е очевиден озириско – дионисиев култ, с египетски привкус, преминал времето.

Митра обичайно е изобразен да коли бик.

Бичата „връзка” едва ли се нуждае от доказване. Прилагам снимка на реликва на 4000 години. Озирис, който коли бикове.
Вакханките също се твърди, че разкъсвали бикове и телета.

В Египет се е появил бог „Серапис” – обединение на Озирис и Дионис, чудесно възприето от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между… Озирис и свещенният бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по – стар, просто е разширен с подобният му Дионис.

Едва ли е нужно да казвам откъде идва слънцето на шапката на Митра. Очевидна египетска традиция, а на короната на Озирис също има слънце. Митът за рождението от яйце и за яйцето на вселената са си неоспоримо египетски и древни.

Същото касае и инициацията, която е египетски подход на божествената връзка. Числото седем в митраизма? Вижте таблицата Озирис – Дионис. А да напомня ли че в египетската традиция, окрадена от Питагор, числата имат едновременно цифрова, пространствена(обемни тела) и сакрална, или ако щете метафизична стойност? Змийските символи, скалните барелефи, вкопаните в дълбочина светилища, подобни на тракийски и египетски гробници.… Всичко е до болка познато, просто е сменен форматът.

Позната ли ви е популярната фигура на леонтоцефалинът? Митраистки символ. Човече с жезъл и увита около тялото му змия .Змията се увива около тялото му и главата му стърчи на главата на човека?

А често има и жезъл… с две увити змии. Като Озирис?

А змийската глава на главата е често срещано явление в Египет. Има дори корона с глава на кобра, насочена напред.

Всичко води нанякъде. Освен фригийската шапка .Тя май ще ни затрудни?

Я да опитаме… Лудият Дионис, гонен от Хера, избягал във Фригия, където Кибела(Изида) го излекувала(дали няма общо с нестинарскяит мит и спасение на трупа на Озирис?). За благодарност той приел фригийско облекло и шапка….

Останаха ли неизвестни?

Не мисля, очевидно е защо Митра е добре приет от траките и откъде идва.

Неизвестно е само защо очевидната му връзка се прескача и се завързва само с труднодоказуеми и неизвестни митологии при такива очевидни връзки с известни.

Митра е новото старо начало на Озирис и Дионис.

… и после Христос…



Няма да казвам къде е описван Христос, вярвам че всички знаете.

Няма да се занимая подробно с Христос и неговата предистория, той си заслужава отделна тема. Както съм обещал на колегата, който ме насочи. А си заслужава отделната тема и поради факта, че има материал, и за него очаквам реакция.

Стълбичката води надолу


Видяхте движението на Озирис + Дионис/Сабазии – Орфей - Митра – че даже Питагор – Иисус.
Когато някой има претенции за нововъведение и уникалност. изскачат богове и религии Когато някой претендира „да застане на входа за Бога и да къса билетчетата”.
Това води до профанизиране, до загубата на елемент от култа.
Ала лесно можеш да смениш името на божество, държавна граница, знаме и прочие.
Но вярванията в сърцата на хората е трудно да смениш. Дори и със сила.
Новото име и новото вярване кара хората да забравят какво е било. Но не успява да ги накарат да забравят дълбочината на вярванията си. В Библията не пише за душа като делима същност, не пише за прераждане, не пише че сме част от Бога, не рисува като такива и животните.
Но много християни искрено и до днес вярват в това.


АВТОР http://d3bep.blog.bg/history/2010/11/02/oziris-vs-dionis-ili-stylbata-na-bogovete.628455

Орфей не беше първият. 

Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, коти дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата – екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността – движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип – именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас – това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак тракйска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас – за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук – и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето – други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение. clubs.dir.bg/showthreaded.php      

ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис

Древна Тракия част от Египет

Имаме повече траки в Египет, отколкото в елинистическия свят изобщо? Цяла Тракия бъка от храмове на ранни и късни египетски божества? Въпрос – закачка. Или за по–лесно решение, обявяваме целия свят за елини, и така елинизма ни е… добре подкован?
Тракийската връзка на Птолемеите започва отрано. Още покрай войните със Селевк около края на IV в. преди новата ера Птолемей I Сотер (305-282 г.пр.Хр.) напредва по малоазийското крайбрежие, и се жени за „македонска благородничка” с недоизяснен произход и звучното име Евридика, което преправяме до Евридика Египетска. Птолемей обаче разлюбил Евридика и вземал за жена нейната близка кръвна роднина по същата неизяснена линия – Береника. После активно започва да се меси в „европейските неща”. До смъртта си.
Колко активно, бързо ще разберем. Женен за въпросната Евридика, Птолемей имал син, Птолемей Керавън, който напуснал Египет и след смъртта на Селевк временно станал цар на Македония и Тракия (281-279 г.пр.Хр.), като бил победен от нахлулите келти на Болгии. Птолемей също не спрял и сестрата на Керавън, дъщеря на Птолемей Сотер, се оказала курдисана съпруга на Лизимах, със звучното прозвище „Тракийска”. Птолемей от своя страна сключил съюз със Селевк и започнал преговори с келтите. Самият той стопанисвал тракийските острови на юг от Лизимах. Ако кажем, че Лизимах е бил яко настъпен, от всички посоки, и намеренията на Птолемей били твърде ясни още приживе и на двамата герои, и работата за после била ясна - никак няма да сбъркаме.

Кратко просъществувалото посталександрово царство „Тракия” на Лизимах стига до очакван край: влиза във война с известната селевкидска империя и бива прегазено. Но Арсиное – царица на Тракия (и сестра на Птолемей) – бяга в Египет да търси помощ (280-279 г.пр.н.е.). Смята се, че тя е предизвикала селевкидската война, за да гарантира мощта на Птолемеите. Решават въпроса по един необичаен за македонците начин (но обичаен за египетски фараон) – Арсиное се омъжва за брат си, като по този начин става детронирана кралица на Тракия и действаща на Египет, след което Птолемей влиза във война със Селевк I Никатор (305-281 г.пр.Хр.) и го разбива в първата сирийска война.

Трудно е да се определят точните географски граници на получената от Птолемеите Тракия. Дали е цялата Тракия на Лизимах, или части от нея - трудно може да се каже в постоянните войни с Македония, Селевкия и нахлуващите племена от север, както и местните войни на Египетската монархия. Но е факт: Египет е имал голямата част от Тракия, включваща беломорско и черноморско крайбрежие, и сърцето на Тракия: популярният тракийски Херсонес (днешният Галиполски полуостров).

Това е времето на нахлуването на келтите, и колкото и да е странно, в тея години владенията на Птолемеите са относително спокойни, което успяват да постигнат не на последно място и с подкупи, наемане на келти в армията и прочие. Но докато келтското нашествие за останалата част от балканският полуостров е същински бич божи, след гибелта на Птолемей Керавън в битка с келтите за запазването на Тракия и Македония Птолемеите успяват да се наложат. И докато други загиват под ударите на келтите, в Тракия царува относителен мир.
Птолемей Втори (284-246 г.пр.Хр.) управлява сравнително мирно голмата държава, като и двамата му братя се сменят на македонския престол.
Следващият цар на Египет, Птолемей III Евергет (246-222 г.пр.Хр.), разширява още границите и превръща Египет от средиземноморска в световна империя. Той се оженил за някоя си Береника, македонка, родена в Тракия. Той побеждава Селевкидите и взема дори стопанисваните от тях малко на брой тракийски (предимно малоазийски) градове, за да стане неоспорван цар на Тракия, както свидетелстват надписите:
"Великият цар Птолемей, син на цар Птолемей и кралица Арсиное, брат и сестра боговете, деца на цар Птолемей и кралица Береника…. Но като стана господар на цялата страна, от тази страна на Ефрат, включително на Киликия и Памфилия и Йония и Хелеспонт и Тракия, и на всички военни сили в тези страни…” (каменен надпис от Адулис, унищожен, но оцелял в копие до нас от монах Козма, от VIII век).
Армията му ще проникне дори в Индия, по–специално Бактрия и Хиндукуш, един факт, неглижиран от доста учени поради знайни или незнайни причини. Така де, III-II век преди Христа е времето, когато изведнъж цивилизацията на Индия... избухва. Без да говорим, че някои „чудеса на света” приписвани на „гръцката цивилизация” се появяват именно тогава… Египет е почти възстановил границите на Александър, но с нов център.
За съжаление наследникът на Евергет е всичко друго, но не и качествен управник. Пияница, гуляйджия, човек със странни идеи в управлението, който дори се оказва, че сам въоръжава въстание против себе си… Общо взето враговете на Египет едва ли биха могли да си пожелаят по–добър фараон. Големи провинции напускат Египет след кървави въстания. Империята остава просто голяма държава.
И все пак дори при това ужасяващо управление нямаме свидетелства Тракия да се е бунтувала, а и с почти пълна увереност можем да заявим, че не е.. Защото ако се беше бунтувала, щеше да се отдели.
Има дори свидетелство за голям флот – египетски или тракийски кораби, но водени от тракийският капитан Дионисий, който идва за да попълни армията на Птолемей с траки от Тракия.
Птолемей запазва и други отдалечени провинции на тракийското царство, вкл. Антиохия, която ще да е била от голям интерес за съседите му, особено за съседът със съвпадащото име - Антиох. Въпреки това имаме свидетелство как през 219 година пр.Хр. градът все още със сигурност е бил Птолемеев. Авторитет, нежелание за действие, лоша информираност на враговете… Може би, но е доста вероятно да се счете че и собствената сила на Тракия е била достатъчно голяма, за да не счетат завоевателите за възможно бързото й превземане и организиране на отбраната срещу евентуалната помощ от Египет.
Но всичко хубаво свършва.











Смъртта на пияницата – Птолемей IV (222-204 г.пр.Хр.), вече подготвил Средиземноморието за атака срещу Египет и свил границите му оптимално много, се оказва, освен всичко друго и нежелано раншна. Той оставя властта на едно петгодишно момче – Птолемей V (204-180 г.пр.Хр.), който бива блокиран от серия драпащи към властта регенти, които освен всичко друго изработват ненавистта на някои провинции и започват въстания. В Тракия все още няма въстание, но има друго: Антиох III Велики (223-187 г.пр.Хр.) (на чието име се паднала Птолемеевата Антиохия) и Филип V Македонски (221-179 г.пр.Хр.) – цар на Македония, са седнали на маса и са сключили таен договор за подялба на европейските владения и изобщо всичко Птолемеево извън Египет, включително и особено Тракия – бъдещата им сухопътна граница. Филип започва провокацията с тракийски острови, които завзема, после в битка принуждава Птолемей да отстъпи дори Палестина. Съюзникът му, Селевк, получил обещания дял, хитро се подковава, свързвайки дома си с тоя на Птолемеите и подписвайки нетраен мир. Изглежда обаче че в тези години, краят на III до началото на II век Египет губи Тракия след около век съвместно съществуване в една държава, или запазва проформа твърде малки части от нея. Макар че разривът с обречените Селевк и Филип (врагове на оттърсващия се от картагенския бой Рим в тея години) се оказва плюс за това страната да продължи съществуването си необезпокоявано. Но Тракия е вече загубена, а Египет от първостепенен фактор става държава, която се съобразява със силните на деня.

И сега „изведнъж” „се оказва”, че Тракия била част от Египет около век или малко повече. Като определено не е била част от Гърция… И даже не се е радвала на бурната радост, с която траките посрещали Рим – въстание подир въстание… Даже Тракия се оказва остров на мира за Египет и в тежките му години, а Египет – сигурност за Тракия, когато за другите няма надежда. А поради что първите няколко египетски царе взимат за булки само Арсиноета, Береникета и Евридики, след като траките са едни диви селяни? Да им се чуди човек на тея, немаше ли некоя кръшна мома, за пред хората… Въпрос за размисъл. И какво излиза?

Баш у най бурния Елинизъм между Елада и Тракия и дори в Тракия и нерядко в Македония седяла една държава, наречена Египет, която малко препречвала пътя на елините да идат до Тракия за да я култивират.
В случай че припишем на Аристотел изобретяването на телескопа, и допуснем, че гръцките философи са го използвали не само по предназначение, а тайничко са го извръщали към Тракия, следва да допуснем че те все пак са виждали елинистически траки, но идеята да са им предали култура, става малко по-трудоемка... Коя култура? Тази на Птолемеите? Дето се женят за сестрите си? Елински обичай, та до ушите чак.
Вярвам сега си обяснихте странностите, ако досега не бяхте. Стана ви ясно, как се е получила имиграцията в Египет (на африканска територия). Ами по директен път, даже може да се нарече един вид трудова/поклонническа или прочие миграция в собствената им държава, а не имиграция. Стана ви ясно колко абсурдна, до на квадрат, седи идеята, че тука дошли някакви римляни и набили у главата на траките някакъв си чужд за тях, Египетски култ… Носителите на култура и цивилизация Рим дошли… Да, тея сме ги чували.
Ами напротив. Рим не че е донесъл разума по нашите земи, ами просто пак е отворил границите между Тракия и Египет, сливайки ги в една империя. И останалите в Египет траки са можели да идат до земята на дедите си, останалите в Тракия са можели да посетят земята на легендите от миналото. Неслучайно, както казахме, сред посветителите в гръцки култове по нашите земи нямаме запазени римски имена.
Много империи са свързали Тракия с Египет. Първо Персия, после Александровата, после Рим, Византия… Поне до времето на арабското нашествие, а и след това… Макар че след това Египет изчезва като културна столица на света. Без да броим херодотовото свидетелство за фараона Сезострис (Сенусерт I) (1971-1928 г.пр.Хр.) – войнстващият фараон от раншното средно царство, който според гръка е бил в Тракия и дори е вдигал паметници там.
Но никоя империя не създава впечатлението да е била толкова спокойно приета от „завоюваните тракийски народи”, колкото Египет. В никоя държава, стопанисвала и по–големи парцели от Тракия, за повече години, не може да се похвали с такава тракийска имиграция. Никога Египет не е бил тъй ласкав към брониран завоевател, дошъл да го мачка срещу пари. На какво се дължи това особено отношение?Може би, предистория?


Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/11/03/                

Първите биологични войни

Великата чумна епидемия от 1348-51 г ще вземе живота на приблизително 55-60% от населението на средна и западна Европа.
Официалната версия за чумата(black death) е че е пренесена от бълхи и плъхове,както твърди френския вирусолог Александър Йерсин от края на 1800-те години.
Йерсин пестис е името на вируса кръстен на този бактериолог и причинител на чумата от средата на 1300-те години в Европа.
В днешни дни тази версия се отвърля все повече и повече от различни западни учени бактериолози.
Те твърдят,че климата на Европа е неподходящ за този специфичен вирус да нанесе такива мащабни вреди по целия континент.
Например в Исландия,където по това време е нямало плъхове ,чумата взема близо 50% от населението.
В 2003,месец Септември, Оксфордския университет изследва скелети в масов гроб от 1348 г и не открива никакви следи на йерсин пестис в тях и по зъбите.
В 1984 г д-р Греъм Твуиг публикува книга лансираща тезата,че йерсин пестис не е причината за Великата чумна епидемия.
В 2001 г Норман Кантор предлага,че чумата не е нищо друго,но причинена от антракс(крави и добитък болест).
Тоест,ако напълниш стомничка с вода където има умряла крава за продължителен период и излееш отровната вода в кладенец/ци с питейна вода.... В течение на 2 години 55-60% от населението на Европа измира,но вниманието на оцелевшите започва постепенно да се насочва към една определена група хора,които са почти тотално незасегнати - Евреите.
Няколко евреи и прокажени са хванати със стомнички със отрова в акт на заразяване на кладенци и цистерни с питейна вода.
В Швейцария един евреин след разпит с мъчения си признава,че един равин му е дал отрова с напътствия да зарази Флоренция и други италиянски градове.
Европейците започват мащабна кампания за погром над евреи и прокажени,които след заплащане са също заразявали кладенците.
Отук идват и първите масови и целенасочени погроми над евреите в света.
Германия,Франция,Фландрия,Испания,Италия регистрират масови изгаряния на клада на евреи.
Всъщност чумата е вилнеела и преди това в Европа,по римско време и след това,но само в локализирани случаи,не континентално.
Близкия Изток-Сирия,Египет,Палестина също претърпяват последствията на чумата.
Само Източна Евроап и Византия са почти незасегнати и в следния пост ще обясня защо.
За първи път евреи са обвинени в умишлена зараза на кладенци в 1100-те години в Бохемия,но този епизод е локализиран там.
В края на 1200-те години евреи са изгонени от Англия от ЕДУАРД I като обвиненията са подобни. 

 Хазарския каган Йосиф 940-965 пише до финансовия съветник на мавърския халиф в Испания - Ибн Шафрут: " Ние сме турци с еврейска вяра"Други думи на Йудейския владетел на Хазарите, Йосиф - ,, Българите трябва да бъдат унищожавани безмилостно и навсякъде "". Хазарският каганат просъществувал няколко столетия, до­ като в лятото на 965 г. княз Джилка от д.Дуло използвайки отсъствието на Йосиф и личната му еврейска гвардия, разбива хазарите и разрушава столицата им, а еврейският елит се преселил в Хазар­
ския (еврейски) квартал в Киев. Наемната мюсюлманска армия е атакувана внезапно и почти напълно унищожена. Веднага след това Джилка овладява и опожарява столицата Итил, Саркел и другите хазарски градове. Завръщайки се, Йосиф открива на мястото на цветущата си държава само пепелища. Петдесет години по-късно на територията на някогашния Велик каганат живеят единствено номади, изповядващи исляма. Онези от хазарските евреи, които все пак успяват да оцелеят, намират убежище чак в арабската част на Испания, донасяйки в местната юдейска общност легендата за възхода и края на "Втория Израел".
На Балканите,световното еврейство започва да умува план за помощ на съверниците си турци.
Регионите предназначени за заселване на турци - Византия и Балканите са оставени за турците и следователно чисти от чума,докато" другата" Европа е планирана за изтребление с чума.
По този начин западните християни няма да имат начин да спрат отоманските нашествия във Византия и Балканите с войски,както по време на кръстоносните походи след първоначалните селджушки нашествия в средата на 1000-те години.
Отоманците са твърде малобройни без еврейска помощ и съвети да постигнат каквито и да е успехи.
Просто е невъзможно всички хванати евреи и прокажени заразители на кладенци с питейна вода да са изолирани случаи,но само добре координиран план за действие с единствената цел да се подмомогнат средноазиатските турски орди бягащи от монголските зверства над тях.
Град Каффа в Крим. сега се нарича Феодосия.
В 1348 г той е център на търговци,доста от които евреи,за продажба на роби от Русия и Украйна,които са изкупувани на евтино от монголците и препродавани на скъпо на арабите в Египет,Тунис,Либия,Мароко и Мавритания.

Монголците ,които току що са новите господари в Русия започват да измират от чума.
Обвинявят търговците за това и започват обсада на Каффа.
След няколко месеца чумата ги принуждава да се отеглят,но преди това с катапулти изхвърлят телата на заразени монголци зад градските стени.

Каффа е погълната от чумна зараза и търговците с няколко кораба заминават в град Месина -Сицилия без да спират никъде по пътя.
В Месина хората виждат болните и поставят карантина над корабите и стража да не допуска никой вън или вътре.

Интересното е,че Сицилия и Крим процентно имат по-малка смъртност от Централна и Западна Европа.
Има няколко книги публикувани по въпроса в Европа,където се отхвърля тезата за плъховете,като причинители на повсеместната европейска чумна зараза тъй като те не са дълго-маршрутни и амфибийни животни.

Няколко месеца след тази гигантска зараза,градоначалниците поставят тайни часови и стража около кладенци и други и по този начин са заловени няколко злодеи,които след дълги мъчения дават показания уличаващи европейски подстрекатели и подкупвачи и духовните им ръководители Равини.

Това е началната точка от която евреите са преместени в гета в градовете и им е забранено да продават ,женят и общуват с християните.

Тотално 65-70 мил умират от черната смърт в Европа.
За този печален епизод от историята обаче никой не обича да говори понеже го обвинявят в расизъм и т.н

Колкото за хигиената, днес обясняват,че турци и евреи са били по-чисти от европейците и затова са били подминати от чумата!

В "История на Пелопонеската война" древногръцкият историк и стратег Тукидид дава описание на чумата, нападнала Атина в 430 г. пр. н. е. Странното е, че тя се явява изведнъж и няма връзка с епидемиите в Европа и Средния изток. Самият той, прекарал заболяването, прави много интересни наблюдения за ефекта на болестта върху тялото и психиката на човека и възможната връзка между психологическото състояние и съпротивляемостта на организма: "Най-ужасното нещо от всичко беше отчаянието, което обземаше хората, щом разберяха, че са заболели от чума; те веднага изпадаха в състояние на пълна безпомощност, и предавайки се по този начин, губеха своите защитни сили... Но най-много съжаляваха болните тези, които бяха преболедували и вече оздравели. Те знаеха какво представлява болестта и в същото време се чувстваха сигурни, защото никой не се разболява два пъти, а ако случайно се случеше, то никога не беше фатално." 

 – 1347 – 1631 Г. Биологически терор (Заразяване с чума и др.п.) – загиват 150 милиона души ; В течение на 2 години 55-60% от населението на Европа измира,но вниманието на оцелевшите започва постепенно да се насочва към една определена група хора,които са почти тотално незасегнати - Евреите.
Няколко евреи и прокажени са хванати със стомнички със отрова в акт на заразяване на кладенци и цистерни с питейна вода.
В Швейцария един евреин след разпит с мъчения си признава,че един равин му е дал отрова с напътствия да зарази Флоренция и други италиянски градове. 

 Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин. Makkoth (7 b)
Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно. Zohar (II, 64 b) Не спасявайте християни, когато са в смъртна опастност. Hilkhoth Akum (X, 1)
Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание. Hilkhot
h Akum (X, 2)
Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити. Choschen Ham 9425, 5)
Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат. Pesachim (49, b)
Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте. Zohar ( II, 43 a)
Изтреблението на християните е необходима жертва. Ialkut Simoni ( 245 c)
Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога. Zohar ( L, 38 b,39a)
Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници. Abhodah Zarah (26 b)
Дори и най-добрият от гоите (неевреите) трябва да бъде убит. Hilkhoth Akum (338, 16)
Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях. Sepher Or Israel (177 b)

Талмуд и фармацевтичната индустрия

НИНХУРСАГ

В Русия разрешиха на мюсюлманите да имат до четири жени

Ал-Лат, Ал-Уза и скулптурната група Манат, MS 1-3. век, периодът на Партската империя. Музей на Ирак.

„Богове жени“, почитани в древна Петра преди исляма

Ал-лат, Манат (наричана още Манах) и Ал-'Уза са трите богини, които заедно с Хубал са били основните божества на Мека. Ал-'Уза, заедно с бог Душара, също е основно божество на набатеите.

Културите на Арабския полуостров са почитали много богове преди появата на исляма през 7 век. Една от най-важните сред тях е богинята Ал-Лат, която сега се е превърнала в замъглена фигура, но някога е била широко известна на Запад и Близкия изток.

Неговата вяра се намира близо до Мека, където по-късната вяра на исляма възниква с пророка Мохамед. Ал-Лат е била добре известна богиня в много части на арабския свят преди появата на исляма.

Ал-Лат първоначално е била богинята на луната, но е имала много други различни роли. Тя беше богинята на изобилието на земята, а също и бог на любовта. Освен това беше свързано със слънцето и въпреки че основният му символ беше новолунието, понякога беше представено от слънцето.

Ал-Лат, Ал-Уза и Манат обикновено се изобразяват заедно и понякога се бъркат един с друг. Ал-Лат е богинята на луната. Освен полумесец, други символи на Ал-Лат са сноп пшеница и гърне с тамян.

Ал-Уза (Могъщият) е богинята на утринните и вечерните звезди и символизира войната и любовта. Показана е с лъвове, подобни на Инана. Набатейците построили велик храм за нея в Петра. Също така почитан в близост до акациевите дървета и покривите, посветени на нея. Някои учени смятат, че тя може дори да е била божеството-покровител на самата Мека. Ал-Уза е Господарката на небето и е член на набатейския зодиак.

  

https://arkeonews.net/woman-gods-worshiped-in-ancient-petra-pre-islam/

Рея: титанеца, богиня на цивилизацията, майка на Зевс, известна още като Кибела или Сибила

„Аз, ето ме. Аз съм майката на всички неща, владетелят на всички елементи, началото на всички начала, най-висшата божественост, кралицата на сенките, първата от небесата. Единственото ми божество, наследено по целия свят под много форми. " (Апулей; Метаморфози)

Тя е главното шумерско женско божество. Тя е “богинята майка”. Причисляват я към основната четворка творящи – Ан, Енки и Енлил. До сега показах връзката и със Св.Марина и Св.Петка. Второто име директно сочи числото 5, а това е ранга на Нинхарсаг. Приема се, че “Петка” произхожда от седмичния ден петък. Но петък в латинските езици се именува от планетата Венера (и богиня Фрея), която пак води до дъщерята на Ан. Във фолклора при женските персонажи най-високо положение заема Богородица. Обикновено тя придружава Господ и Св.Иван (Ан и Енлил) , помага при раждане и е милостива към хората. Нинти има атрибутите на акушерка, участва в сътворението на човека и обича хората. По-нататък ще добавя още примери в същата посока. Подчертавам, че на Нинхарсаг е съответна фолклорната Богородица, което е нещо различно от християнската Св.Богородица - Дева Мария, въпреки многото общи черти.
Основният Богородичен празник – Голяма Богородица е на 15 август или през осмия месец. Той е съответен на Венера (осма) и зодия Лъв. Съчетанието л-в или л-б е основа на думи за любов. От там, най-вероятно, произлиза името на една основна българска шевица – елбетицата. Всички разновидности на тая шевица имат осем дяла. Риза с избродирана елбетица става любовен атрибут. В популярната песен две уж глупави жени се карат за риза: “Скарали ми са скарали(2) /Зълва и буля двенките/ За една риза шарена/ Със...шити кенари/ Едната вика – моя е/ моя е мъжова ми е/ Другата вика- моя е/ моя е, братова ми е/ От де ги зачу Никола/.../Никола сестрин мил братец/...Като сте толкоз хубави/ Защо сте толкоз глупави/ Че ми ризата скъсахте/.

Точно е разяснено отношението на всеки от тримата към ризата. Роднинските връзки са определени по три независими начина. Повторението указва, че това е много важно. Историята става сериозна, щом се намесва Никола-Енки. Карат се жената на Енки и сестра му. Повод за ревнивата свада са неколкократните сексуални забежки на “великия княз” при сестрата. Той иска син от нея. Не е известно как Дамкина е реагирала, но във фолклорен план това си е жива изневяра. В резултат двете започват да се дърпат за любовния атрибут – везаната риза на Енки. (Същото съотношение го има и в триъгълника Инана, Думузи, Гещинана).

Тук се появява още един известен фолклорен мотив – мъж предлага на девойка да му опере и закърпи ризата. В многото образци, които срещнах, няма отказ, а оправдание, че няма сапун. Това обаче не е основателна причина за отхвърляне на поръчката и т.н. А самата риза от три години непрана и некърпена. Постепенно ми се избистри, че тук не става дума за хигиена, а за нещо по-важно. Трябва да има връзка между думите риза и ризик (съдба гр.). Известен е изразът “роден с риза” за човек с голям късмет. Предлаганата риза е везана по подразбиране и олицетворява съдбата, същността на този, който я носи. Като любовен атрибут, тя може да се предложи само на бъдеща съпруга.

Правих опити да намеря връзка между имената на селища и месности с божествените герои. Решението дойде от едно среднощно предаване по БНР. Събеседникът беше Георги Тодоров – главен редактор на “Църковен вестник”.Той обясни последната смяна на името на гр.София със смяната на катедралния храм. Според него името на селището се съгласува с името на храма и храмовият празник е официалният празник (събор) на селището. Колко просто било. Месност, нейният небесен собственик-пазител, храм, селище. Когато ротондата Св.Георги била съборен храм, градът се казвал Средец (Сердика). Георги е енлилско име, Богдан е енлилско име, и първенецът на Средна гора е вр.Голям Богдан. Близо до ротондата е църквата Св.Петка (Самарджийска?), колко то е от майка до син. Градът станал София, когато основен (катедрален) храм става църквата Св.София.

Това знание става удобен инструмент за изследване. Благодаря на г-н Тодоров, въпреки че сам бях близо до това заключение. Нужно е да се намери списък с имената на всички храмове, като начало катедралните. Тази дейност не може да накърни интересите на църквата и вярващите. Това е само общоизвестна информация. В град Антиб на Ривиерата имало храм на Св.Лаврентий, построен върху основите на храм на Меркурий – това е част от визитната картичка на града. Никой не е против общото присъствие на християнски светец и римски бог на едно и също място. Ще илюстрирам възможностите на новия за мен инструмент.

Моят приятел и съмишленик Георги Кръстев от Монтана се спира в първата си книга “Символи от боговете”, изд 1997г. на църквата в родното си село Черни връх, Ломско. Името на храма е Св.Успение Богородично. Той е осветен през 1867г. Следващата година е “змей”. Над свода на вратата на църквата има два змея един срещу друг, поддържащи корона, увенчана с равнораменен кръст. Дали има връзка името на селото и Св.Богородица? Името на шумерския аналог на фолклорната Богородица е Нинхарсаг. В шумерските имена “нин” е господар или господарка. Остава за сравняване:

ХАР.САГ и Черни връх.

Работата се упростява, защото САГ винаги значи връх в примерите от книгите на Сичин. Остана Хар и Черни. Прави впечатление разликата между първите книги на Сичин и последната (на български ез.). Отначало сричката е ХУР, след това става ХАР. Остава съмнението, че не е известен точният гласен звук и спокойно може да считам, че в оригинала е било ХЪР. Не че зная какво значи ХЪР, но така асоциациите стават повече. Прилагат се няколко превода на тая сричка. Това са :” два (върха)”, “планинския”, а може би и “големия”. За планина се използва КУР., което беше близо до първоначалното ХУР, а с ХАР малко се отдалечава. Така или иначе, в книгите на Сичин думата “черно” го няма на шумерски, а става реч за “черноглавия народ” – населението на Шумер. Това всеки шумеролог го знае и аз ще питам първия, когото срещна. До тогава ще се осланям на логиката. Дали ХАР е черно? Всеки случай КУ е бяло, а ХУШ е червено.

Прави впечатление сричката “чер”, с която започват думите “черно” и “червено”. Тая сричка ме води до “царската’ трета планета Уран. С известна завист трябва да продължа, че и в турския език се наблюдава подобен феномен. Там се повтаря сричката “кар”: в “кара” - черен, “кармазъ” - червен. Това са цветовете на Енки и Енлил. Но нещо подобно има и за белия цвят на Ан. Има цвете картоп, което значи “снежна топка”. Тук “кар” еднозначно води до “бяло”. Това е основанието да разглеждам успоредно “чер” и “кар”. По някакъв начин тия думи кореспондират и с “черен”, “черни”. До тук с езиковите особености.

Длъжен съм да изследвам самото владение на Нинхарсаг. Това е планина на Синайския п-в. За Шумер това е очевиден “запад”. В Египетския пантеон богинята се казва Хатор и също има владение в Синай. В превъплъщението си на лъвица, веднъж тя станала кръвожадна и продължила да убива хора без нужда. Успели да я упоят и след това тя добила обичайната си кроткост. Напомням, че Нинхарсаг я свързах със зодия Лъв.

Планините в южната част на Синайскя п-в са от черен гранит и черни на цвят шисти. Най-високия връх е Св.Екатерина – 2614м. и има характерна двуглава форма. Особено се отличава от другите самотният в.Ум Шумар, който е с 13 м. по-нисък от първенеца. Само този връх в най-горната си част съдържал порода със слюда, която блестяла на слънце с “искряща белота”. Името Ум Шумар означава “майка на Шумер”, а това е прозвище на Нингал, съпруга на Син, който пък е патрон на полустрова. За Нинмах или Нинхарсаг остава най-високият връх, Св.Екатерина. Както казах, той е съвсем черен. На неговата географска ширина сняг се задържа съвсем кратко време.

Получи се, че независимо от точното значение на сричката “хар”или “хур”, богинята е владеела черен връх. Селото с храм на Богородица, е именувано Черни връх, което събира богинята с владението й. Все пак, да отбележа, че близо до това село няма никакви върхове.

Над вратата на храма, както споменах, има два керамични червени змея, един срещу друг, които поддържат корона. Г. Кръстев предполага, че композицията изобразява българската държавност – утвърждаването на България на юг от Дунава. Двата змея са Аспарух и Кубер. На божествено ниво те трябва да са Енлил и Енки, а короната – тяхната сестра. В читанките на времето еталон за народна песен беше :

Два са бора ред по редом расли,
Между них е ела тънковита...

Ще се спра на породената от Нинхарсаг Св.Петка (Параскева). В руския пантеон тя отговаря на Мокошь, а това е единственото женско божество, което имало идол, редом до тия на Перун и другите големи на киевския хълм. Като богиня-майка, тя е идентична с Нинхарсаг. Съвпадат и атрибутите им. Нинхарсаг има вретено, украсено с лазурит, а Мокошь е предачка. Жертвата и била късчета прежда, хвърлени в кладенец. Р. Сефтерски(44) изследва изображения-шевици на Мокошь, представена като ездачка на два коня или държаща два коня. Главата на ездачката винаги е голяма (с кръгла корона), независимо дали шевицата е от Сливенско, Карелия или Сибир. На изображението Нинхарсаг има същата характерна кръгла корона. Привежда се и обект, именуван “Мокошин верх”, което добре се съгласува с шумерското “саг” в името на богинята.

(44)Сефтерски, Райко. Новооткрити митологични образи на “двуглавия кон” и богинята Мъркош….- Варна’2000 ; от там “ Композиция Двуглав кон и ездачка”. Карелия (по Белицер)”.


девойката с двамата братя

Твърде разпространен е мотивът на девойката с двамата братя. С голямо основание, очаквам това да е отглас от тримата велики шумерски богове от второ поколение. Вариантите са : два змея, два коня, два бора, два върха.

Възниква въпросът : а дали всеки обект с име “Черни връх” трябва да принадлежи на Нинхарсаг (Богородица)? Мъчен въпросът . Колкото за първенеца на планината Витоша, може да се посочи присъствието на Богородица в Драгалевския манастир “Успение на Св.Богородица”. Това не стига, за да се докаже паралела на Витоша с планината в Синай, защото подобно име имат множество манастири, включително и Рилският. Може би ключ към загадката е значението на името на планината.

На Синайския връх ангелите занесли тялото на Св.Екатерина Египетска. Това прави светицата кандидатка за едно от превъплъщенията на великата богиня Нинхарсаг. За хубостите на Катерина мома се пее. На Катерина се оплаква младият Енлил за сполетялото го изгнание. Това може да стане, само ако Катерина е велика богиня. В година “кон” – 1762 – Екатерина II узурпира властта в Русия. Някой старателно е унищожил документите за нейния произход. Логиката сочи, че едва след преврата, а не при приемане на православието, тя е приела календарното име Екатерина.

Катедралният храм на гр.Варна е “Успение на Св.Богородица”. Допускам, че има връзка между името на града и богинята, за което сега няма доказателства. Интересен архитектурен елемент върху катедралата е поясът от по две четворки кръгове върху всяка от стените. По осем на стена. Във всеки кръг има вписан равнораменен кръст. С осем кръста е маркирана осмата планета Венера – небесният аналог на Нинхарсаг.

www.rulinski.hit.bg/

Предислямската Троица:
Al-Uzza , утринната звезда, зорницата (Венера, т.е. Луцифер)
Al-Lat, носеща също и името Menat , богинята на Съдбата и Времето.
Allatu е една вавилонска богинята.


Култът към Аллах в исляма, представлява един миш-маш от тези три богини. Alla е също и името на едно демонично шумерско божество, по точно Alla Xul, Богът на Злото. Вижте култовите Богове-Котки, които са с многоизмерна същност и канализирана енергия.

Подмяната на Богинята

"Deva(Brahma) est Deava il(asura-naga) INVERSUS."
"Дяволът" е "реверсиран Бог".