Орфей не беше първият/ Дионис - тракийският вариант на Озирис?

     

Далеч назад, във времето на Тракия и Египет културите са били по–малко. И още по–сродни, отколкото са днес. И няма такова нещо, като „подчинение на култа”. Древните култури са си като огледало. Никой никого не притиска да приема култове, никой не ги налага със сила. Всички, от Вавилон та до нас имат сходно разбиране, сходна духовност, различават се малко във времето, във формулировката и терминологията. Но водят към едно и също нещо! Към един източник. Няма съществена разлика между Дионис – какъвто го познаваме и Озирис – пак какъвто го познаваме.

В долната сравнителна таблица митът за Озирис е по „текстове от пирамидите” и трактата „За Озирис и Изида” – Плутарх.

За Дионис са използвани съставните сведения на Павсаний, Прокъл, Диодор Сицилийски и други.

Сравненията в изкуството и в почитането са популярни и доказуеми.

Да видим какво имаме:
Озирис Дионис
Роден от нелегална, забранена връзка и изневяра. Майка му е небесна богиня съпруга на Ра, баща му е земен бог. Роден от забранена връзка и изневяра, баща му е небесен бог, майка му е земна жена от божествен род.
Озирис става лидер, почва да проповядва, има собствено посвещение и мистерии. Дионис основава собствен орден и мистерии.
Озирис е от Египет, като започва да установява контакти с другите народи. Омир определя дионисиевата планина като далечна за Гърция ,близка за Египет. Дионис първо отива в Египет.
Озирис е богът, който кара растенията да растат. Дионис е богът, който кара лозите да растат. Има прозвище „dendrites” – за дърветата.
Озирис дава на хората пътя към безсмъртие. Дионис дава на хората пътя към безсмъртие.
Озирис е тачен и като слънчев бог, наричат го „роден от девица(слънцето)”. Дионис е слънчев бог.
Сет, брат на Озирис, му завижда. Титаните, братя на бащата на Дионис му завиждат.
Брат му се добира до него с измама. Титаните мамят малкия Дионис.
Инструмент на измамата е виното, братът напива брат си и го прилъгва да приеме капан, който го отвежда до смъртта му. Виното води късният Дионис до лудост.
Брат му го убива, а когато решава че не е достатъчно, го разкъсва на 14 части – половин лунен цикъл. Титаните го убиват и разкъсват на седем части – четвърт лунен цикъл, и после го изяждат. Озирис приживе се е борил основно срещу човекоядството.
Инструмент му е огледалото. В египетската традиция то се рисува като Анкх и се изговаря анкх. Огледалото е дава вечен живот. Всички в дионисиевата традиция се погребват с огледало; според мита с огледало излъгали малкия Дионис.
Ако Озирис съхрани сърцето на мъртвия, то мъртвият ще живее вечен живот. Ако го погълне чудовище, мъртвият е безвъзвратно загубен. Сърцето носи паметта и личността. Дионис е съживен със сърцето му, което титаните не погълнали. Нехарактерна за Гърция трактовка.
„Частите” му са сглобени от Изида. Частите му са сглобени от Деметра/Персефона –елинизирана Изида.
Озирис възкръсва и гарантира възкресението на хората. Дионис възкръсва и гарантира възкресението на хората.
Сет е наказан, тронът му е отнет, а той – в подземното царство на вечна служба. Титаните са жестоко наказани, изпепелени .
Озирис е бог, който е ориентиран към простолюдието, към душата на обикновения човек. Дионис е ориентиран към обикновените хора.
Свещени животни на Озирис: Лъв, дракон, змия и бик, като бикът му е принасян в жертва. Същите, бикът му се принася в жертва ,с едно допълнение: кон.
Не в озирисова, но в египетска традиция кравите уши са символ на красота, както и кравешките роги, често носители на слънчев диск. Ако не той, то придружителите му често имат рога и крави уши.
Свещенни инструменти – систрум, менат, с които се свири в негова чест. Свещени инструменти, макар и други.
Върховният посветен в мистериите на Озирис, или дори самият той при свещенодействия се изобразява в леопардова кожа или придружен от леопард. Изобразява се в леопардова кожа, придружен или яздещ леопард или в колесница с леопарди. Леопардите са видим „вносен” елемент.
Озирис е спасен първоначално в Гебал, Финикия. Дионис е изцелен във Фригия , където приема и фригийско облекло. Споменавам ,защото това географски сближава много местата на случките, и ги отдалечава от „родните им места”.
След възкресението, Озирис е „безполов”. Не води съпружески живот. Обаче Хор е негов син. Дионис е определен след възкресението като двуполов. Носител на двете черти. Но няма съпруга. Но също има син в някои варианти.
Символ на Озирис е бика ,в негова чест се принасят в жертва бикове, най – често бели. Символ на Дионис е бика, в негова чест се принасят в жертва бикове, най - често бели.
Озирис има два вида жезли, като късният му жезъл е прав, с шишарка и две увити змии. Тирсът на Дионис е прав прът ,с шишарка и две увити лози.
Змията е хтоничен символ на Озирис. Змията е хтоничен символ на Дионис.
Има голям набор химни на Озирис. Има дионисиеви химни.
Късният Озирис не се явява в съвета на боговете, макар че е един от тях. Дионис избягва Олимп, макар и да се води олимпийски бог.
Имат късно обединение -Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и… лози.
Имат късно обединение - Серапис, сума от Озирис, Дионис и Апис, който носи черти и от двамата. Серапис e чудесно възприет от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между... Озирис [египетското име на Озирис е Усир/Усире] и свещения бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по–стар, просто е разширен с подобния му Дионис. На главата си носи кошница с плодове – Калатос, символ на плодовете от дървото на живота и плодородието. В погребалното изкуство се изобразява със змии и... лози.
Определено „хич” не си приличат, нали?
И това само по стигналата до нас традиция.
Още доста може да се пише. Например за безкрайните празници на Озирис, за театрите, измислени в негова чест. А Дионис и празниците са известни, той е и бог на театъра! Схоодствата в принципа са.. твърде очевадни. Има разлика в украсата и преразказа на двата мита, но гърците си ги бива в това, нали? Нормално е и два култа, разделени от хиляди километри и култури да придобият по–индивидуален характер.  

 Едва ли има съмнение. Дионис/Сабазий е на практика вариант на Озирисовия култ. Който е очевидно световен, над границите на Египет. Просто там го имаме ясно обрисуван и оцелял.

 

 Дионис и Орфей

Следващият етап е орфизма. Дали е толкова различен като същност?

Орфей е описан в Метаморфозите на Овидий, в „Аргонавтика” на Аполоний, както и от псевдо – Аполодоровата „Библиотека”.

Факт е, че древната традиция прави възможното да разграничи двата култа и да ги противопостави остро. Но същността ли е това, или просто се касае за някакъв тип религиозна реформа, за промяна?

Нека пак се обърнем към принципа.

Орфей е ясно тракийско полубожество, към които можем да отнесем и Дионис. Орфей е син на речен бог(или на Аполон) и жена - нимфа, а Дионис – на Зевс и земна царица - полубогиня.

Орфей също като Дионис прави собствени мистерии. Музиката и песните са неделима част от мистериите и на двамата.

Орфей тачи живата природа. Поведението на Дионис в това отношение е странно, последователките му тудават на еленчетата да сучат от гърдите им, галят пантерите и прочие, ту изпадат в дионисиева лудост. Но той прави земята плодородна и животните му се радват.

Орфей слиза в подземното царство заради любимата си жена и почти успява да я изведе.

Дионис влиза в подземното царство и извежда оттам любимата си майка.

И Дионис, и Орфей са трагично загинали, мъченически разкъсани, Дионис от сродните му титани, Орфей – от предшественичките му - вакханки.

Е, Орфей не възкръсва пряко, но пък става съзвездие след смъртта, а звуците на лирата му завинаги остават в река Марица.

Орфей се тачи както и Дионис, като бог, с химни…

Отново имаме бог на живата природа и възкръсващите души, борба със смъртта и мъченичество, мистерии и музика.

Промените касаят по – скоро конкретното свещенодействие и изпълнението на мистериите.

Орфей носи очевидно дионисиево наследство!

Дали е съществувал или не, не е основният въпрос. Същественото е, че той е съществувал в изменен по правила, но същия в основата си култ. Появява се нова религия, нов култ, изцяло базиран на стария.

 

 Орфей и… Питагор?

Тука пък какво общо има, ще възкликне някой?

За мен Питагор представлява полумитичен персонаж, опит на гърците да си присвоят Орфей.

Питагор е митичен свръхматематик. Той има теореми, формули и задачи. Но ако навлезем в дълбочина?

Питагор се счита, че е изчислил и доказал наличието и безсмъртието на човешката душа. Имаме ли близост с Орфей?

Е, ако нямаме, ще кажем ,че и двамата според мита са прекарали двуцифрен брой години в посвещения в Египет, откъдето са получили знания и са основали школи.

Школите им поразително си приличат; имат елемент на мистика, на свещенодействие, на посвещение. Всъщност има ясен елемент на египетска мистерия.

Питагор не свирел, но изчислил музиката. Той геометрически създал октавите, като основа на музиката която влияе на човешкото сърце.

И, за „разлика” от Орфей, който свирел на животни, Питагор им изнасял проповеди за Бога…

Питагор се обявил против вакханлиите и цял живот се борил срещу тях….

Да продължаваме ли?

Само секунда още.

За пръв път Орфей се споменава от поета Ибикос, в стих, писан около 540 г. пр.н.е. Той го нарича „всеизвестният по име Орфей”.

Възприетите дати за живота и делото на Питагор са около 20 години по – късно, а Орфей вече – както се вижда - е бил популярен в Гърция. При това за Питагор най – ранните сведения са 200 години по – късно ,и то от последователи. От Янблих, Порфирии и Диоген Лаертски – 3-4 в. пр.н.е.

Което означава че опитът на гръцки автори да изкарат Орфей слуга на Питагор е прозиращ опит за кражба. Тихомълком са се опитали да „монтират” Орфей като ученик на Питагор, което няма как да се случи и има причина в съвестта им.

Питагор е гръцко придърпване на легендарният Орфей. Дали е имало истински Питагор, - математик?  

 Стигаме до друг култ по нашите земи, този на Митра. Той стана модерен в последно време.

На практика митраисткият култ е чудесно разбран и усвоен от траките в римската епоха. Той е масовата предхристиянска религия. Имаме богато наследство в изобразителното изкуство.

Но затова си има причина. Той е възприет и приложен от траките не случайно, и не защото е уникален.

А защото им е отлично познат.

Митра е очевиден озириско – дионисиев култ, с египетски привкус, преминал времето.

Митра обичайно е изобразен да коли бик.

Бичата „връзка” едва ли се нуждае от доказване. Прилагам снимка на реликва на 4000 години. Озирис, който коли бикове.
Вакханките също се твърди, че разкъсвали бикове и телета.

В Египет се е появил бог „Серапис” – обединение на Озирис и Дионис, чудесно възприето от траките – македонци. Това, което може би се досещате обаче, е че името на бога си е изцяло египетско и гърците са го предали неправилно. Точното име би било „Усирапис” – обединение между… Озирис и свещенният бик – Апис. Принасян в жертва на Озирис. Този бог е бил по – стар, просто е разширен с подобният му Дионис.

Едва ли е нужно да казвам откъде идва слънцето на шапката на Митра. Очевидна египетска традиция, а на короната на Озирис също има слънце. Митът за рождението от яйце и за яйцето на вселената са си неоспоримо египетски и древни.

Същото касае и инициацията, която е египетски подход на божествената връзка. Числото седем в митраизма? Вижте таблицата Озирис – Дионис. А да напомня ли че в египетската традиция, окрадена от Питагор, числата имат едновременно цифрова, пространствена(обемни тела) и сакрална, или ако щете метафизична стойност? Змийските символи, скалните барелефи, вкопаните в дълбочина светилища, подобни на тракийски и египетски гробници.… Всичко е до болка познато, просто е сменен форматът.

Позната ли ви е популярната фигура на леонтоцефалинът? Митраистки символ. Човече с жезъл и увита около тялото му змия .Змията се увива около тялото му и главата му стърчи на главата на човека?

А често има и жезъл… с две увити змии. Като Озирис?

А змийската глава на главата е често срещано явление в Египет. Има дори корона с глава на кобра, насочена напред.

Всичко води нанякъде. Освен фригийската шапка .Тя май ще ни затрудни?

Я да опитаме… Лудият Дионис, гонен от Хера, избягал във Фригия, където Кибела(Изида) го излекувала(дали няма общо с нестинарскяит мит и спасение на трупа на Озирис?). За благодарност той приел фригийско облекло и шапка….

Останаха ли неизвестни?

Не мисля, очевидно е защо Митра е добре приет от траките и откъде идва.

Неизвестно е само защо очевидната му връзка се прескача и се завързва само с труднодоказуеми и неизвестни митологии при такива очевидни връзки с известни.

Митра е новото старо начало на Озирис и Дионис.

… и после Христос…



Няма да казвам къде е описван Христос, вярвам че всички знаете.

Няма да се занимая подробно с Христос и неговата предистория, той си заслужава отделна тема. Както съм обещал на колегата, който ме насочи. А си заслужава отделната тема и поради факта, че има материал, и за него очаквам реакция.

Стълбичката води надолу


Видяхте движението на Озирис + Дионис/Сабазии – Орфей - Митра – че даже Питагор – Иисус.
Когато някой има претенции за нововъведение и уникалност. изскачат богове и религии Когато някой претендира „да застане на входа за Бога и да къса билетчетата”.
Това води до профанизиране, до загубата на елемент от култа.
Ала лесно можеш да смениш името на божество, държавна граница, знаме и прочие.
Но вярванията в сърцата на хората е трудно да смениш. Дори и със сила.
Новото име и новото вярване кара хората да забравят какво е било. Но не успява да ги накарат да забравят дълбочината на вярванията си. В Библията не пише за душа като делима същност, не пише за прераждане, не пише че сме част от Бога, не рисува като такива и животните.
Но много християни искрено и до днес вярват в това.


АВТОР http://d3bep.blog.bg/history/2010/11/02/oziris-vs-dionis-ili-stylbata-na-bogovete.628455

Орфей не беше първият. 

Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, коти дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата – екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността – движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип – именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас – това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак тракйска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас – за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук – и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето – други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение. clubs.dir.bg/showthreaded.php      

ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис