Понастоящем се вярва, че микенците са гърци, но това е само едно недоказано твърдение. Историческите извори поставят фригите на Пелопс като население на Южна Елада във времената преди Троянската война. От древните изображения на микенските бойци става ясно, че те носят панталони като фригите, а за гърците панталоните са варварско облекло. Микенците жертват коне при своите погребални обреди - досущ като траките, но пък обичая е напълно непознат на гърците. Микенската традиция на издигане на куполни гробници има продържение в Тракия, докато гърците от времето на Херодот не строят куполни гробници. В микенските документи няма имена като Милтиад, Аристид, Аристофан, но пък тракийските имена Ботийо, Котис, Марон, Тюнос се срещат. Поне за мен тези факти са повод да се преразгледа и преосмисли древната история на Балканите.
Векове наред Микена се е развивала в сянката на могъщия Аргос, управляван от Данайската династия. По името на Данай аргоският народ се нарекъл данайски. „... Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 06.09). Аргос, управляван от династията на Данаидите, бил главният град на Арголида. Но славата му бива засенчена, когато властта в Микена е поета от династията на Пелопидите.При управлението на цар Агамемнон, внукът на цар Пелопс, Микена се превръща във водеща сила в целия Егейски регион. Всички царе на Пеласгия, от Тесалия до Атика и островите, са били васали на микенския владетел. Във васална зависимост са се намирали всички големи центрове като Атина, Спарта, Аргос, Тива, островите в Йонийско и Егейско море, остров Крит, та чак до Кипър и малоазийското крайбрежие без Троя.Така царят на Микена Агамемнон, син на Атрей и внук на фригийския цар Пелопс, владеел над пеласгите, нарекли себе си ахейци, населяващи Арголида и Лакедемон. Древната пеласгийска (пелгарска) митология, незаслужено и безпочвено преименована в „древногръцка”, ни разкрива най-близкото родство на тракийската аристокрация, произхождаща от Хермес, с потомците на Дардан и Лакедемон – дарданците и лакедемонците, произхождащи от самият Зевс. Т.е. троянците и ахейците са два народа с общ произход, близкородствени, с твърде близка култура и език. Ила, синът на Дардан, основава Троя, довеждайки със себе си сто фригийски младежи и девойки с пряк фригийски произход са и Агамемнон и Менелай. Да обърнем поглед и към Спарта- „Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон... А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот...” (Павзаний, „Описание на Елада”, Книга ІІІ, Глава 01.01). Лелегите са известни от древната история като силен мореплавателски народ, близкородствен с карите или пък техен клон. „Карийците пристигнали на материка от островите. В дълбока древност те били подвластни на Минос (Мина), наричали се лелеги и живеели на островите.” (Херодот, Книга І, Глава 171). Дълбоката древност, в която е царувал синът на Зевс и Европа, е ХVІ век пр. Хр., време на разцвет и могъщество на Критската цивилизация. Корените й се откриват 1 200 години по-рано, в далечния ХХVІІІ век пр. Хр., почти едновременно с египетското Древно царство. В тези далечни времена, предшестващи с дванадесет века появата на Пеласгия, лелегите населявали островите и владеели моретата. След залеза на Критското могъщество, те се преселват в Анатолия, смесвайки се с родствените им карийци.Внукът на Лелег – Еврот, нямал мъжко потомство, а само една дъщеря – Спарта. За нея се оженил Зевсовият син Лакедемон, давайки своето име на цялата област. По неговото име местното население на областта приело името лакедемонци.Интересни са родствените връзки на Лакедемон. Негова майка е нимфата Тайгета, дъщеря на титана Атлант, който имал седем дъщери, родени от Плейона, дъщерята на Океан. Нейната сестра Мая е майка на Хермес от Зевс. Друга нейна сестра е Електра, родила от Зевс сина си Дардан. От връзката си с Посейдон Алкиона ражда цар Хирией от Беотия, а Келено става майка на Лик. Стеропа и Арес са родители на Ойномай, а Меропа става съпруга на Сизиф. Цар Лакедемон, наследил на трона цар Еврот, основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – царица Спарта. През това време, към началото на ХІ век пр. Хр., населението на Лакедемон се променя. Дорийците нахлуват в Пелопонес. Древното население на областта, нарекло четири века по-рано себе си ахейци, под натиска на нашествениците, се преселва на север, в Егиалея – земята на йонийците. И двата народа са част от коренното население на Пеласгия, преименована в Пелопонес по името на фригийския цар Пелопс, внук на Зевс. Въпреки преселенията, легендите остават живи в народната памет. Следващият спартански владетел, известен на Павзаний, е Амиклас, внук на Еврот, живял към началото на ХVІ век пр. Хр. Негов правнук е Йовал, женен за Персеевата дъщеря Горгофона. Техни синове са Тиндарей, Хипокоонт и Икарион. Зет на Тиндарей става Менелай, син на Атрей и брат на микенския цар Агамемнон.Микена, както и близките градове Тиринт и Пилос, били защитени от масивни каменни стени. Високи 7,50м и широки 4,50м, тези стени били изградени от циклопите.Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. След завладяването на остров Крит от ахейците през 1450г. пр. Хр., ахейската цивилизация под въздействието на критската, започва своя възход. Завоеванията и пиратските набези донасят на ахейските царе огромни богатства. Богатството води до разкош и развитие на изкуството и културата.
Въпреки, че не достига нивото на критската култура, на която подражава, културата на пеласгийската микенска цивилизация заема водещо място по онова време в целия регион и оставя богато наследство на възникналата векове по-късно млада елинска цивилизация. От целият Егейски регион единствено неподвластен на Микенската империя остава Троя, градът на дарданите. Именно синът на Дардан, цар Ила, прогонва дядото на Агамемнон и Менелай, цар Пелопс, от фригийския град Сипил. Сега вече е става възможно внуците му, властващи в земите на древните пеласги и придобили огромна мощ, да си върнат това, което им принадлежи, разширявайки Микенската империя.
Микена (на старогръцки: Μυκῆναι; на новогръцки: Μυκήνες; на латински: Mycenae) се намира в Североизточен Пелопонес на 90 km югозападно от Атина. Микенската цивилизация е догръцка, а не гръцка, както се смята обикновено. Тя заместила минойската цивилизация от остров Крит. В периода от 1600 пр. н. е. до 1100 пр. н. е. в продължение на 500 години Микена доминирала в Ахея и Източното Средиземноморие. На територията на Древна Микена са открити глинени съдове още от неолита (3500 пр. н. е.). Има останки от ранната бронзова епоха от 2100 до 1700 пр н. е. Първите открити погребални шахти са от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр. н. е.). В 1841 гръцкият археолог Кириакос Псистакис открива Лъвската порта. През 1866 прочутият археолог Хайнрих Шлиман открил пет шахтови гробници. В една от тях е златната погребална маска, за която той е убеден, че била на Агамемнон. За нея вече съм писал в блога си. От 1874 до 1876 Шлиман прави първите археологически разкопки в Микена. Акрополът или Високият град на Микена са създадени в ХV век пр. н. е., а около 1350 пр. н. е. са възстановени с големи каменни блокове. Микена и Тиринт са двата големи града на Микенската цивилизация, които са възпети от Омир в поемите “Илиада” и “Одисея”. Цар на “Златообилна Микена” бил Агамемнон. Макар цитаделата да е построена от елините, то името Микена не е гръцко. Омир нарича града с ранната писмена форма Μυκήνη (Микене). Той използва термина “ахейци”. Реконструираното име на микенския предгръцки език е Mukanai. През периода 1884 – 1902 Христос Цунтас разкрива голям участък от цитаделата. През 1902 е открит и Акропола. През почти целия ХХ век продължават археологическите разкопки от британски археолози. На 31 март 1900 британският археолог Артър Еванс открил в Кносос първата глинена плочка, която била изписана с писмото Линеар Б. На 6 април открива голямо количество от същите плочки. Писмото Линеар Б, за което също съм писал в блога си, намерено от него в Кносос, е свързано с нахлуването на микенците в Крит около 1450 пр. н. е. Макар Микенската цивилизация да е предгръцка, предполагаемо пеласгийска по произход, тя все пак е положила основите на класическата гръцка култура. С пристигането на дорийците в Елада Микенската цивилизация постепенно западнала. Днес Микена е една от основните туристически атракции на Гърция, а от 1999 тя е включена и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар