В стенопис от катакомбата Домитила в Рим Господ Иисус Христос е изобразен като Орфей.
Бесите четат Библията на тракийски език
*Повечето учени признават, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на късната Античност. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? *В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както НЕПРАВИЛЕН, така и НОВ. *Названието е въведено от проф. Лиляна Симеонова през 1982 г. Две години по-късно Тодор Тодоров използва същия термин. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева в електронно издание на Енциклопедия Древна Тракия и траките https://www.thracians.net/language-an... *Проф. Янакиева представя изказване на Св. Йоан Златоуст, фрагмент от проровед държана през 398 г. пред готите в църквата „Св. Павел" в Константинопол. Казано е съвсем ясно, че траките имат свой превод на библията. *Въпросът обаче е кои траки и кой е направил превода? Венцислав Каравълчев има интересно проучване по въпроса и то засяга Никита Ремесиански. Г-н Каравълчев смята, че Св. Никита е от тракийски произход и е възможно той да е преводачът на библията на тракийски език. *Няма съмнение, че Св. Никита покръства част от траките, но едва ли бесите влизат в тази група. Град Ремесиана е в Горна Мизия, а самият Св. Никита е наричан и владика на даките, навярно поради това, че покръства населението на Аврелианова Дакия, която се вписва в Горна Мизия. В тази област живеят мизи, дардани, трибали, а навярно и даки останали предани на римляните. *От друга страна няма ясни сведения Св. Никита да е правил превод на библията, но пък има информация за друг човек. Това е Урфил, наричан по-късно Вулфила. Той е съвременник на Св. Никита, а и на Филосторгий, който ни доставя ценните данни. Филосторгий е сънародник на Урфил, двамата са родени в Кападокия, а за кападокийския език Ф. Тромбли смята, че е близък до фригийския, т.е. спада към тракийските наречия. *Разказвайки за събития от началото на IV в. Филосторгий уточнява, че Урфил е довел в Мизия група гети, наричани още готи.З а тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете. Ето казано е ясно - кападокиецът говорещ тракийски език е превел библията за гетите. *За това, че гетите, а не други хора притежават превод на Библията пише и Йордан. Той твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат. Авторът нарича тези гети огромен народ през 550-560 г. Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след времето когато Йордан ни нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България. *В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е правилното название според мен. Друго допустимо название е "Библия Мизика", защото въпросните гети приемат името мизи, а по-късно и принадлежащото на мизите название българи. *Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. *Писмеността, която Урфил използва е много древна, реално той само преработва азбука, която произлиза от писмеността, която Джейн Харисън смята, че е ползвана от Орфей по време на Бронзовата епоха. Касае се за древен вариант на глаголицата, а това, че тя притежава много паралели с крито-микенската Линеар Б е открито от Георги Сотиров още в началото на 70-те години на ХХ в. *Не само глаголицата, но и старобългарските руни показват близост с Линеар Б, а и с троянската писменост. Това се знае от 1905 г., след излизането на доклада на ИРАИК, т.10. Навярно писания с азбуката на Урфил са оцелели до времето на Отец Паисий, защото неговия съвременник Климент Грубишич предоставя изображения на древната гетска писменост. Тя показва близост както с глаголицата, така и с руните на дедите ни. tumbnail ProjectorsQuest https://pixabay.com/illustrations/ai-...
Българите в Мала Азия и Балканския полуостров първи са приели Християнството. В Библията е написано, че Св. Петър и Павел проповядват първо по нашите земи. Т. Е. Не ние изповядваме религията на Римляните, а те изповядват нашата религия.
БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?
Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.
Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)
В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева.
Правилното, точното име на тракийския превод би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.
Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html
Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.
Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.
Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original
https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG
Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :
“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm
Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:
“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis, who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d
Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.
Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).
Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.
Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.
Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.
Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.
В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.
В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.
Aлександър Велики - русокос
Например, през петте века турско робство Северозападна България остава свободна от турските нашественици. Предполага се, че от там не са били изземвани (или поне не в такива мащаби) за еничари така харесваните от османците синеоки и русокоси български деца. Външният вид на българите от северозапада би следвало по нещо да наподобява външния вид на цитираните от вас тракийски божества. И това действително е така. Въпреки, че както правилно бе отбелязано по-рано, в световен мащаб тенденцията е към намаляване броя на светлооките хора, в Северозапада, а и в цяла Северна България като цяло, процентът на светлооките, светлоликите и светлокосите хора все още е сравнително висок. Не само това, процентът на този тип хора за цялата страна е в пъти по-голям от процента на същия типаж сред днешните наследници на древните римляни. Когато говорим за златокосите стари римляни отново се визира външния вид на голяма част от първите ТРАКИЙСКИ владетели и изтъкнати личности на империята. Иначе как да си обясним очевидния дефицит на синеоките златокъдри италианци, въпреки че техният ген не е бил подлаган на пет вековно грабителство и изпитание от османците.
Приемайки, че гетите/готите са траки. Какъв е процентът на днешните българи с червеникава коса и имаме ли някакви сведения за българи от Средновековие с такъв цвят коса? Зевс, Аполон, Атина, Деметра са пеласгийски, а не гръцки божества. Въсщност всички олимпийски божества са с предгръцки произход, това, че гърците са си ги приписали, не ги прави гръцки. Менелай е описан като русокос, но Менелай е далечен потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са траки, не гърци. Пир, синът на Ахил, е описан като човек с рижа коса, светлокос е и баща му Ахил, но Ахил не е грък. Преди повече от 100 години Артър Еванс доказа, че името Ахил е предгръцко. Алберт Йорис Ван Виндекенс определя името Ахил като пеласгийско.
В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.
http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm
По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.
С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:
“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.
Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.) да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.
Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.
Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.
Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.
Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.
За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.
Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец, чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html
От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.
Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.
Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.
В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.
Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието, не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *
Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.
Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.
Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.
При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“, “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:
“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).
Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.
Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.
Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:
“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305
Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.
Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.
За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.
Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.
Каква е съдбата на гетската библия е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.
Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.
Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.
Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ” (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.
Използвана литература и пояснения:
Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;
С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;
Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005
А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017
Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
Извори от интернет:
С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079
John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916). English Translation (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305
Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,
COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED
BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.
London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html
Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm
Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d
The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019) https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm
The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html
Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d
*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.
В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”
https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781
Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus / Около 562 г. Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти
В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.
http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm
По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.
С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:
“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.
Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.) да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.
Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.
Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.
Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.
Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.
За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.
Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец, чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html
От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.
Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.
Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.
В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.
Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието, не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *
Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.
Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.
Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.
При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“, “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:
“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).
Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.
Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.
Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:
“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305
Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.
Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.
За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.
Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.
Каква е съдбата на гетската библия е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.
Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.
Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.
Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ” (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.
Използвана литература и пояснения:
Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;
С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;
Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005
А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017
Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
Извори от интернет:
С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079
John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916). English Translation (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305
Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,
COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED
BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.
London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html
Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm
Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d
The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019) https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm
The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html
Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d
*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.
В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”
https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781
Надгробна плоча от Испания на визигот (източен гот) с името Вulgaricus / Около 562 г. Bulgaricus famulus dei vixit annos plus minus LX ressit in pace d(ie) octabo kalendas iunias era DC Булгарикус, раб божи, живял ок. 60 г., починал в мир на 8 юни- век 6-ти
Под снимката е поместено пояснение "от българите в Тракия" или Тракийски българин. ......"Булгарикус, слуга божий, живя ни повече, ни по-малко от 60 години, и си отиде в мир през 8-мия ден от юнските календи, ера 600. Надписът е открит в Бетика, близо до Кадис, Arcos de la Frontera сега в Андалусия. Под снимката е поместено пояснение: Фита, който открива паметника, смята, че името Булгарикус по-вероятно е производно на това на тракийските българи, отколкото на лат. дума БУЛГА= торбичка.
Испания каменна плоча от VI-VII век,на която е изписано името Булгарикус от визиготски произход родом от провинция Тракия може би днешна България
Какъв е бил езикът на визиготите в Испания проличава от топонимите, които са оставили там: Родец, Риба, Победа, Серпа, Бел, Орех, Корита, Кавка. Поне за мен това са български имена. Когато българското богомилство тръгва на запад и следва пътя на визиготите през Босна,Северна Италия та чак до Пиринеите.И обратното избраните епископи в Ломбардия и Окцитания мъже биват изпратени в България за да бъдат ръкоположени апостолически,пише изследователката и в бележка под линия цитира английският хронист от XIII век Матей Парижки,който в хроника под годината 1223 обяснява ,,Около тези дни еретиците албигойци си учредиха антипапа в земите на българите,Хърватско и Далмация на име Бартоломей.Няколко страници по-късно авторката споменава два визиготски документа от VI-VII век,единия подписан от управителя на цяла Окцитания граф Булгаро или Булгаранус,а другия старохристиянски надпис от Испания,в който се споменава църковно лице на име Булгарикус.Според г-жа Цернер,изследователка от Ница,отбелязва че тези топоними се появяват с идването на готите през началото на V век,а че в тази югозападна Франция/Окцитания се срещат над 40 топоними,напомнящи нещното име на родината ни,и че много от тези имена имат история още преди поп Богомил да се е родил,не би следвало да има никакво съмнение,тъй като се признава от френски изследователи.Така например г-н Жан-Пиер Делор разказва,че името на Бугараш е съществувало от преди появата на катарите и според него ,,то идва от стари времена,от варварските нашествия,това не доказва ли че българите са имали държава много преди 681 година и че тези етнографски топоними са български имена свързани със нашият народ и територия.
Раковски открива следа от тракийския превод на Библията
На 16 юли 2008 г. известният (и за жалост рано напуснал ни) изследовател д-р Стефан Гайд обявява пред БТА, че е открита древната тракийска Библия Бесика. За нуждите на настоящата статия най-напред ще цитираме две от твърденията му. Първо, според него “азбуката, на която е написана (Библия Бесика), е предшестваща кирилицата, а не гръцка азбука”.
И второ, д-р Гайд е посочил, че съществуват “свитъци от кожа и отделни книги от Библия Бесика на различни места по света”. Изглежда, че едно от тези “места по света” е Ямбол. Аргументите за това са дадени още през 1860 г. от великия ни изследовател на българската древност Георги Раковски. На 1 май 1860 г. в Белград той написва следното писмо до българския родолюбец от Одеса Николай Мирончов Тошков:
“В мое пътешествие открих едно важно съкровище за българска стара писменост, книга отпреди християнства еще! Тя е съхранена в Ямбол на восем листица, на кожа писана. Чрез нея се опровергават сички учени, кои са мъдрували досега за кирилица и глаголитица!… С голям труд – продължава Раковски – можах да я туря на ръка, един родолюбец българин я пренесъл в 1844 [г.] от Ямбол във Влашко, де се он находи посесор. Сега сички мои догатки за стара ни писменост, коих многажди ви съм приказвал, овеществяват се тържествено!”
“Пътешествието”, за което споменава Раковски, е неговото пътуване без бързане от Браила до Белград през януари-февруари 1860 г. Така че именно в този период той се е снабдил с уникалната историческа находка, пренесена от Ямбол през 1844 г. от родолюбив емигрант във Влашко. Думата “посесор”, какъвто бил ямболецът, означава притежател на земя, т.е. земевладелец, чифликчия. Следователно той е бил достатъчно заможен човек, а явно е бил и достатъчно просветен, щом е оценил значението на 8-те пергаментни листа и през 1844 г. ги е пренесъл за по-сигурно от поробения Ямбол в свободно Влашко.
Жалко е, че след попадането им у Раковски през януари 1860 г. следите на ямболските пергаменти се губят и остава да свидетелства за тях единствено цитираният откъс от писмо. Но дори и това е достатъчно, за да се набие в очи пълното припокриване на казаното от двамата достойни българи Раковски и д-р Гайд. Д-р Гайд говори за “свитъци от кожа”, Раковски – за “книга…, на кожа писана”. Според Гайд азбуката на Библия Бесика не е нито кирилска, нито гръцка, а според Раковски ямболската пергаментна книга е на стара наша писменост, която обаче не е нито кирилица, нито глаголица… Старинността на 8-те кожени листа Раковски подчертава с думите си, че те били още отпреди християнството, което най-вероятно значи не отпреди Исуса Христа, а отпреди официалното християнизиране на България (864 – 865 г.)…
При липсата сега на тези ямболски пергаменти сме принудени да се основаваме само на научната си интуиция. А тя ни насочва на мисълта, че когато Библията е преведена на езика на траките, тя не е останала, естествено, само в един екземпляр, а е размножена чрез преписи. Поне епископите, т.е. владиците в земите, населени с траки, би трябвало да са снабдени с по една Библия Бесика (ако не с цялата, то поне с най-необходимите за богослужението части от нея). А старото тракийско Кабиле до Ямбол си е било епископски център още отпреди 343 г. и, следователно, редно би било и там да има поне една Библия на траките… И това трябва да е станало още през IV в., защото Библия Бесика я е имало вече преди края на този век. Това научаваме със сигурност от известния с красноречието си цариградски патриарх (397-404 г.) св. Йоан Златоуст. В своя проповед през 399 г. той изрично подчертава, че както всички народи, така и траките са превели на своя език Светото Писание. А в актовете от Константинополския събор през 536 г. между езиците, на които се чете Св. Писание, е посочен и езикът на бесите…
Тук може би трябва да направим едно научно уточнение относно етнонимите “траки” и “беси”. Ще цитираме създателя на науката тракология проф. Александър Фол. В своята “История на българските земи в древността”, част I (1981 г.) на стр. 90 той пише: “На изток от Долнострумската област, във вътрешните дялове на Южните Родопи… се намират сатрите още през VI в. пр.н.е., известни с независимия си дух и с най-прочутия си род – този на бесите. Бесите именно са царско-жречески род, който поддържал знаменитото светилище на Дионис в Родопите. С изчезването на етнонима на сатрите след Херодот (ок. 484-425 г. пр. Хр.) този на бесите започва да се налага… и в навечерието на римската епоха покрива целия Рило-Родопски масив, за да се превърне по-късно в сборен етноним за всички траки”. Тези мисли на проф. Фол сякаш са продължени от авторите на “История и цивилизация за 11 кл. Профилирана подготовка” (2002 г.), където на стр. 14 четем: “През късноантичната епоха (ттт-V в.)… най-компактно и добре запазено било тракийското население в земите между Стара планина и Бяло море. Там се наложил и общият етноним беси, който в късната античност означавал етнически траки за разлика от термина “траки”, с който било означавано цялото население на диоцеза (Тракия).” А споменатият диоцез Тракия е създаден от император Диоклециан (284-305), като е включвал 6 провинции: Тракия (с център Филипопол), Европа (със Селимбрия), Родопа (с Енос), Хемимонт (с Адрианопол), Долна Мизия (с Марцианопол) и Малка Скития (с Томи). Както видяхме, след III в. етнонимът “беси” става тъждествен с народностното име “траки”.
“Траки” обаче за нас звучи някак си по-познато и затова едва ли нещо би попречило вместо понятието “Библия Бесика” да се използва “Библия Трацика”. Още повече пък като се знае, че “Библия Бесика” е просто един научен термин, използван за удобство (като измисления термин “Византия” например), а не е автентичното название на тракийския превод на Библията…
Но нека се върнем на съхранените до 1844 г. в Ямбол пергаментни останки от тракийската Библия. Тъй като нивото на науката през 1860 г., естествено, не е било на висотата на сегашното, съвсем разбираемо е, че тогава Раковски не е могъл да идентифицира 8-те ямболски пергаментни листа като част от тракийския превод на Библията. Той обаче със завидната си научна прозорливост е усетил, че тук си има работа с невероятно стар и ценен исторически документ. Раковски е човек – изключителен полиглот: той със сигурност е учил, знае или ползва гръцки (стар и нов), латински, френски, турски, арабски, персийски, сръбски, влашки, руски, може би немски (живял е в Австрия); известен е интересът му и към свещения индийски език санскрит… Т.е. Раковски несъмнено е човек с влечение и усет към различните езици и писмености. Но нека не искаме от него с първо виждане да разбере, че е попаднал на исторически извор, написан на тракийски език и с тракийска азбука… Все пак Раковски не е д-р Гайд …
И тъй, най-вероятно е да приемем, че отпреди края на IV докъм края на VI в. в тракийския епископски център Кабиле (а защо не и в съвсем близкия Ямбол?) в продължение на два века е използван в богослужението тракийският превод на Библията. Божа работа е как 8 листа (фактически една книжна кoла) от тази тракийска Библия са оцелели в Ямбол чак до 1844 г., т.е. близо 13 века след гибелта на античното Кабиле под ударите на аварите (583 г.)…
И накрая, ако в заключение отново се попитаме възможно ли е в Ямбол да са били наистина запазени следи от тракийската Библия Бесика, отговорът като че ли се налага да бъде “по-скоро ДА”…
Няма коментари:
Публикуване на коментар