Германия също взима берберите от Албания
Албански планинари от Северна Албания през 1913 г.
Бербери и албанци, Е хаплогрупа и езиково сходство Берберите са преобладаващо мюсюлмани сунити
„Черният арнаут“, афро-албанец, сниман от Карол Сатмари в Букурещ, Румъния през 1868 г. Те са били част от албаноговорящата общност в Улцин, Черна гора, произхождащи от османски роби. С течение на времето те се интегрират в местното общество, говорейки албански и практикувайки своите традиции.
Милко Калайджиев Тесла - албанци
Орфей бил илириец,... значи албанец...
Осмомартенски пазар на булки в Стара Загора
Преброяване на населението в Албания и българската общност там
"За албанците, за техното минало и настояще, се знае много малко. Те никога не са съществували като народ, с името албанци. Според нашите изследвания, които излагаме в кратце, в настоящата книга, днешните албанци не са никои други, освен остатъци от арийските родове, които се срещат в историята с имената: пелазги, епироти, фригийци, тракийци, македонци, илирийци, мизи, лигури, лики, клики, есперийци, мундарийци и много други, които никога не са могле да съставят едно национално тело, а смесвайки се с отпосле дошлите народи като: финикияни, египтени и други, са образували гърците и латините, а останалите, не смесени родове, са съществували под разни имена, до като в 1444 год. след Христа, известния албански герой, Георги Кастриоти, (Скендер бей) ги е обединил в едно национално тело, под името шкипътар (орловци, соколовци) и воювали с войските на султан Мурад V-и и син му султан Мехмед, победоносно цели 24 год. След смъртта на Скендер-бея (при навлизанаето на турците в Албания) много от албанците емигрирали, с семействата си, в: Италия, Гърция, Франция, Испания и др. държави. Останалите по местата си албанци, не са играли никаква важна исторически роль, като самостоятелен народ, по причина на безписмеността им, а са воювали за сметка на турците и гърците, териториите на които се разширявали, а самите те, са се сгъстявали из непристъпните естествени укрепления, дето днес ги намираме като археологическа находка, с запазени от векове: традиции, нрави, обичаи, носия, колена и и език..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Лазар Яков Силяни (1878-?) е албански преводач, публицист и общественик, живял и работил в България. Член е на Македонския таен революционен комитет (Женевската група) и на Пловдивския анархистки кръжок.
В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт
Най-старият албански текст е от 1462 г. (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ , е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана
В Османската империя
Според Уолш (1828) и Бейкър (1877) албанските мюсюлмани играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. Описани са като „свирепи планинци“ с „дух на родова принадлежност и феодална йерархия“, с „природа на религиозен фанатизм“, с „чувство за чест“ и с „присъща бруталност, близка до диващина“.
Гледайки посланията от Балканите, остава впечатлението, че албанците са явните фаворити на колективния Запад. За това не пречи и фактът, че бившият президент на Косово Хашим Тачи от години е обвиняван в трафик на човешки органи, а албанската наркомафия е може би най-силната в Европа. По време на разцвета на прословутата "Ислямска държава" Косово беше лидер в Европа по брой бойци, воювали в нейните редици, следвано от Албания и Македония.
Специален разговор е разделянето на албанския етнос, компактното му обитаване в Албания, Косово, Северна Македония (където са една четвърт от населението), малко по-малко – в Черна гора, Гърция и същинска Сърбия. Думите на албанския премиер Еди Рама, че мечтата му е обединение с Косово, не предизвикаха (дори обществено) осъждане в Европейския съюз и САЩ. Сякаш не призовава за прекрояване на границите с неизбежни въоръжени конфликти, които ЕС и НАТО ще трябва да разплитат.
Днес Албания и Северна Македония, с една четвърт от албанското население, се считат за кандидати за членство в ЕС - въпреки че икономическите им показатели са с пъти по-ниски дори от най-бедната страна в ЕС - България. И вече е ясно, че ще се превърнат в огромно бреме за Обединена Европа. И двете държави вече са членки на НАТО. От 2010 г. гражданите на всички балкански държави могат да пътуват до Европейския съюз без визи. Направиха изключение с Косово, но пет държави от ЕС още не са го признали.
За да се открият корените на такова доброжелателство на западния свят към албанците, трябва да се потопите в Средновековието. В онези времена албанците не успяват да създадат собствено средновековно кралство. Територията на тяхното заселване попада в състава на Византия, Венеция, Сърбия, превзета е от кръстоносците. Сред албанците е имало православни, католици, всякакви еретици. В много отношения именно липсата на солидна религиозна основа води до там, че с идването на Османската империя мнозинството албанци приемат исляма.
Не всички албанци обаче са приели исляма. Много албанци католици емигрират в Италия, носейки със себе си паметта на националния герой Скендербег. Просто е воювал с турците и не е изповядвал исляма. Днес той е почитан както в самата Албания, така и в Косово. По време на Втората световна война скандалната албанска СС-дивизия също е кръстена на него. Част от албанците остават православни и днес дори имат своя автокефална православна църква. И така, в земите, които дълго време са били част от Османската империя, поради частичния си католицизъм, албанците са били повече „свои” за Запада, отколкото православните сърби или гърци. Освен това фактът, че техният език няма близки роднини, се превръща в коз. Следователно те не може да гледат към Русия или други потенциални конкуренти. Предвид непълното помохамеданчване, албанците също не получават еднозначна опора от Турция (за разлика от босненските мюсюлмани).
Албанците декларират своите национални права и претенции на територията на Сърбия, Черна гора и Гърция през 1879 г. И като цяло Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Италия реагират доста благосклонно на тях. Самото създаване на независима Албания през 1912 г. е в много отношения германски проект за пресичане на достъпа до Адриатическо море на Сърбия, която вече е била разглеждана като инструмент на руското влияние в Европа. Което обаче не означава задоволяване на всички "желания" на албанците.
По време на Втората световна война Германия и Италия отново виждат албанците като сила, която да сдържа сърбите. Ето защо ги подкрепят, въпреки установяването на италиански протекторат над Албания. В бъдеще вече социалистическата Албания от времето на диктатора Енвер Ходжа се смята за нещо „ексцентрично“ и опасно. Но фактът, че Ходжа се кара със СССР, също добави точки към албанците в лицето на Запада. А косовските албанци в Западна Европа са приети за постоянно пребиваване от края на 60-те години.
През 90-те години на ХХ век, а и сега, албанците играят и продължават да играят ролята на най-надеждната преграда срещу нарастващото влияние на Русия и Сърбия. И затова им е позволено да създадат две държави и половина на Балканите – Албания, полупризнатото Косово и Северна Македония, която на практика вече се е превърнала в славянско-балканска конфедерация. Фактът, че етнически албанските земи са бедни, прави техните управници по-послушни. А това, че и те като Хашим Тачи имат проблеми със закона - напълно сговорчиви и управляеми.
Единствената уловка е, че Турция, където живеят милиони хора с албански корени, се опитва да разпространи влиянието си върху Албания (и особено Косово). Тук обаче има противоотрова. Първо, албанците така или иначе не са изцяло мюсюлмани. Второ, през годините на социализма дори мюсюлманските албанци изоставиха религията. И присъствието сред тях на група радикални ислямисти не променя общата нагласа. А и това е още една причина ЕС и НАТО да задоволят мераците на албанците, за да не се обръщат към турците.
Но дори връзката на албанците с Турция може да се използва. Ако превърнете Албания (и Косово) в държави за пример на ЕС и НАТО, вече няма да им влияят турските сънародници, а обратното. И в този случай албанската диаспора ще стане проводник на ново сближаване на Турция с Европа. И ако го приемете по-широко, тогава да се покаже на останалата част от мюсюлманския свят пример за прогресивно, светско общество. Така че и Западът има цели по отношение на албанците, които не са пряко свързани с Русия и Сърбия.
Освен това Европейският съюз се нуждае от своеобразни миграционни „отсеци“, където да бъдат изпратени бежанци от страните от Близкия изток и Африка. Нито една от сегашните държави в ЕС няма да се съгласи да играе такава роля. Но Албания и Косово ще се справят добре. Имат нужда от пари, а културната дистанция с посетителите не е толкова голяма. Разбира се, съществува риск от увеличаване на броя на последователите на радикалния ислям сред албанците - но кое явление няма обратна страна?
И накрая, днешните албанци са загубили своя "демографски стремеж". Преди 25-30 години тяхната раждаемост е била много по-висока от тази на другите европейски народи. Сега стигнаха до съвсем европейски показатели. И следователно тяхната агресивност, както изглежда, е намаляла. И в резултат на това те стават по-управляеми от преди. Освен това ЕС няма да им позволи наистина да се обединят в рамките на една държава. „Велика Албания“ ще продължи да представлява две държави и половина.
Затова не трябва да се учудва, че от гледна точка на Запада албанците на Балканите могат почти всичко. Те отдавна са негови любимци в региона и това фаворизиране се дължи както на историческа, така и на религиозна гледна точка, и по отношение на езика. И, разбира се, настоящата международна политическа обстановка, когато те изглеждат едновременно най-надеждната преграда за влиянието на Русия на Балканите и „мост” към мюсюлманския свят.
Превод: В. Сергеев
Преди няколко години албанските власти предприемат агресивни мерки срещу нелегалното отглеждане на канабис. С унищожаването на полетата и арестуването на някои от производителите те се надяват да намалят силата на трафикантите. По този начин те решават, че ще подпомагнат изчистването на имиджа на малката балканска държава и ще улеснят влизането и в Евопейския стюз.
Но действията на властите има обратен ефект.
Трафикантите на канабис преминават към по- доходоносен и смъртоносен бизнес. Използвайки същите мрежи, които са създали за пренасянето на огромни количества канабис, те започват да пренасят кокаин от Латинска Америка и хероин от Централна Азия през Италия до останалата част на Европа.
Албанските банди се смятат за едни от най-големите трафиканти на хероин, кокаин и канабис в света.
Както американските, така и европейските служители на правоприлагащите органи описават Албания като най-големия доставчик на канабис за ЕС. Държавата също е и важна транзитна точка за хероин и кокаин. Въз основа на стойността на конфискуваните наркотици някои изчисляват, че само марихуаната генерира до 4 милиарда долара годишно, половината от БВП на Албания.
„Адриатическо море сега е магистрала за трафик на наркотици“, казва Джемал Гюнкши, опозиционен член на албанския парламент и бивш офицер от армията.
Служители на албанските власти признават, че прихващат само 10 % от пратките на наркотици в и извън страната.
Един западен дипломат каза, че числото е не повече от 5 %, оставяйки на трафикантите достатъчно средства, за да подкупят пристанищните власти от Ротердам до Измир.
„Усъвършенстваните групи за трафик са станали толкова мощни, че имат мрежи по целия свят“, казва Алфонк Ракай, базиран в Тирана изследовател и консултант, фокусиран върху Албания и Западните Балкани.
„Те са много добри в управлението на мрежи по целия свят – от Латинска Америка до Западна Европа. И е съвсем ясно, че всички тези банди действат с определено ниво на политическа и полицейска защита и подкрепа.“ добавя още той.
Само за няколко години, Албания се е превърнала в централата на трафика на наркотици на континента.
Мнозина смятат, че политическият елит е толкова финансково зависим от мафията, че трудно би предприел действие за борба с нея, дори това да рискува членството на страната в ЕС. Скоро един западен дипломат заяви: „Това е Колумбия на Европа. Албания е производител и дистрибутор на наркотици в Европа. Това е наркодържава и те биха загубили твърде много пари, ако се измъкнат от трафика,за да влязат в ЕС.“
Търговията с наркотици е основно е ситуирана в основните градове на страната, включително столицата Тирана и пристанищните градове Дуръс и Вльора. На хартия Албания има една от най-бедните икономики в Европа със скъпарски банков сектор и недостиг на кредити. Албанските градове са в процес на огромен строителен бум. През последните години в градовете бяха издигнати луксозни офис и жилищни сгради, търговски центрове и лъскави курорти.
„Албания вече не е център за култивиране. Той се превърна в център за инвестиции, разпространение и набиране на персонал.“
Години наред Едисън Харизай, с прякор „il Padrino“ или „изгорено лице“ е лидер на мрежата за трафик на канабис във Вльора. Той стига до върха, като елиминира своите съперници, използвайки насилие и сплашване. Подкупва местната полиция и държавни служители, които от своя страна разчисват пътя му, като атакуват неговите конкуренти и врагове. Ако някои от длъжностите лица откажат съдействи, Харизай без угризения и скруполи се „отървава“ от тях.
През 2011 г. Едисън Харизай е разследван за убийството на съдия.
Изгонени от Вльора, съперниците на Харизай преместват дейността си в Белгия, Холандия и Обединеното кралство и се насочват към по-доходоносния бизнес с кокаин и хероин. Там те натрупват огромни богатства и изграждат връзки с италиански и латиноамерикански партньори.
„В течение на една година изчезнаха около 23 души, свързани с търговията с наркотици“
През годините трафикантите в Албания водят ожесточена война помежду си. Борбата за власт и надмощие остава кървава следа след себе си, като сред тях има и цивилни жертви. Заплахи за убийство дебнат всеки препречил се на пътя им, като такива биват отправяни дори и към журналисти, длъжностни лица и полицаи. Стига се до там, че журналист осмелил се да покаже изображение на трафикант, който трябва да е под домашен арест, а всъщност се разхожда на свобода, бива заплашен с убийство в ефир.
Нарастващото насилие плаши дори самите трафиканти. След като намира дистанционна прикрепена бомба в колата си, един от основните играчи на пазара за наркотици сам се предава на полицията с надеждата затвора да го спаси от предизвестената смърт. Въпреки това, решетките не го спасяват напълно. В затвора той е пребит и намушкан почти до смърт, от наемник на своите конкуренти, но оцелява.
„Те се върнаха, за да убият краля.“
Едисън Харизай обаче няма този късмет. На 7 ноември 2019 година при ожесточена стрелба на пътя между Тирана и Дуръс той е убит от същите трафиканти, които преди това изтласква от Албания.
През последните няколко години, след убийството на Харизай, Албанските власти предприемат мащабни акции срещу отглеждането на канабис, като нападат няколко града.
Един от тях е Лазарат, където въздушното наблюдение показва, че регионът произвежда канабис на стойност 4,5 милиарда долара годишно. Тридневната война с трафикантите завършва с изгорели посеви и 15 арестувани. Последващите действия на властите водят до унищожението на 2,5 милиона растения и 5200 ниви с канабис в още няколко района на страната.
Но точно както опожаряването на нивите с канабис в Мексико тласна картелите към по-доходоносните сделки с кокаин и хероин, така и трафикантите в Албания се развиха. Вместо да рискуват с отглеждането на канабис на открито, те превръщат страната в транзитен център за наркотици.
Хероинът се внася контрабандно в Албания чрез внос на дрехи и обувки от Турция.
Турция е един от най-големите износители на текстил в света, а това улеснява работата на албанците. Кокаинът пък идва в пратки от банани и палмово масло от Колумбия. Използват се малки частни самолети, пътуващи през Адриатика към Италия, като според някои от разследващите, на ден могат да бъдат засечени между 5 и 10 от тях.
„Безнаказаността е чума в тази страна“
През 2017 г. Албанската полиция създава специална група за борба с наркотиците. Служители на различни министерства и разузнавателни служби трябва да се борят с идентифицирани 41 наркомрежи с албански корени. Според разследващите те са пуснали пипала в Холандия, Белгия и Испания. Но въпреки усилията, които се полагат, работата на групата има уклончив успех. Корупцията в страната изиграва своята роля и издирването и улавянето на наркотрафикантите често се проваля. Държавен служител споделя: „Видяхме резултатите от действащи и неактивни съдии и прокурори. Мога да разбера всичко, но не мога да направя нищо, ако съдия не ми даде заповед.“
Корупцията по високите етажи на власта е безпрецедентна.
Изтеклите преписи от телефонни разговори, в които базирани в Италия трафиканти от албански произох споменават като свой покровител Саймир Тархи. Той е бивш министър на вътрешните работи, а изтеклите записи водят до огромен скандал. Прокурори искат главата му, но за шок на мнозина министър-председателят на страната Еди Рама застава до него, отказвайки да го лиши от имунитет.
Докато правителството отрича обвиненията, експерти и външни наблюдатели казват, че трафикантите са превзели напълно политиката до най-високи нива. Десетки високопоставени албански служители, от кметове до министри, са били замесени в търговията с наркотици. Високопоставен транспортен служител, дори е наречен „Ескобар на Балканите“, след като в Гърция се появяват обвинения, че е наркобос.
През годините бизнеса с наркотици в Албания процъфтява.
Страната предлага много малко по отношение на достоен живот, дори ако си трудолюбив. Анализатор на обстановката в държавата споделя: „Албанците се занимават с наркотици, защото целят да получат пари и бързо да забогатеят.“ Към днешна дата някога обеднялите рибарски и пристанищни градове по крайбрежието гъмжат от хотели, ресторанти и нови жилищни сгради. Примамката на бизнеса с наркотици изглежда неустоима за младите хора с малко възможности в страна с БВП на глава от населението, който е почти същият като Куба. Началните заплати на държавните служители са около £300 на месец. Наблюдаващи експерти твърдят, че докато държавата, в лицето на високопоставени лица не се освободи от зависимостта на наркотрафикантите, и политиката не претърпи коренни промени, обстановката в държавата няма да се промени.
Източник: Independet
Кръвните вражди в Албания: 10 000 убийства за отмъщение
Това не са престъпления, свързани с банди или наркотици, а по-скоро с вековна традиция, която поражда насилие в общностите в продължение на повече от 500 години.
Концепцията за албанската кръвна вражда е залегнала в т.нар. канун - албанското обичайно право, което почива на принципа ”око за око, зъб за зъб”, най-вече „Кануна на Лека Докагини“. Създадени преди около 500 години и предавани устно от поколение на поколение, преди да бъдат описани наскоро, тези „закони“ са управлявали всяка част от обществото. Те обхващат брака, наследството, организацията на дома и семейството и най-важното за албанците - честта.
Дори и днес честта е една от най-важните черти на албанската култура. Някои дори считат честта и отмъщението заради накърнената чест за по-важни от живота на другите, включително членовете на семейството.
Кръвните вражди присъстват в много култури - на Южна Италия, Корсика, Сардиния, Ирландия, Гърция, Испания, Нидерландия, Турция и при берберите, но „гякмаря“ е нещо по-дълбоко и по-опустошително.
Прословитото албанско „кръвно отмъщение“ (Gjakmarrjа) се отнася до задължението, възложено на дадено лице да убие, за да спаси честта си. Да нарушиш нечия чест или да направиш нещо безчестно, води до превръщане на извършилия го в социален изгнаник и нерядко до смъртта му. Например, ако член на едно семейство отнеме честта на човек от друго, първият може да търси отмъщение в името на честта си, като убие член на последното.
Някои от действията, които могат да инициират гякмаря, включват убийство на гост, нарушаване на частна собственост, неплащане на дълг, отвличане, съблазняване на жена или изнасилване. Но, често пъти с кръвното отмъщение не се слага край. Цикълът на отмъщение може да продължи с години и много семейства живеят в Северна Албания, затворени в кръвна вражда от поколения насам.
Единственият път, когато кръвната вражда е прекратена, е по времето на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. След смъртта му и края на режима отмъщенията се връщат.
Елона Прой, жена, която не само е преживяла кръвна вражда от първа ръка, но е получила докторска степен на тази тема, обяснява, че често убийството не е насочено към онзи, който е извършил пряко неправда срещу друго семейство. По-скоро убиецът се стреми да затрие друг член на семейството, което според него ще причини максимално нараняване и болка. Според нея това показва, че тези убийства са много повече от просто „око за око“. Те са студени, пресметнати добре и мъчителни.
Когато едно семейство е замесено в кръвна вражда, всички мъжки членове на семейството са изложени на риск. Правилата на канун гласят, че жените, децата и свещениците са освободени от враждата и не трябва да бъдат убивани. Това не означава, че правилата винаги се спазват. За съжаление има много случаи, при които жени и деца също са бивали убити. Елона разказва за случай, в който е убит и свещеник, и това всъщност е нейният съпруг.
Десет години по-късно тя създава неправителствена организация „Не на кръвните вражди, да на живота“, която помага на семейства, живеещи с тези проблеми. Тя обяснява, че хиляди хора живеят с този риск - много повече, отколкото правителството ще признае. Причината за отричане от страна на правителството е проста - ако те признаят размера на саморазправата с цел кръвни отмъщения, това придава по-голяма тежест на проблема с търсещите убежище в чужбина. ЕС заяви, че намаляването на нивото на емигрантите е от съществено значение, ако Албания иска да се присъедини към ЕС. Поради това броят на кръвните вражди се омаловажава и като причина за смъртните случаи се обявяват наркотици и организирана престъпност.
Друга причина, поради която тези престъпления продължават, е поради слабата правосъдна система. Причинителите нямат вяра в полицията или съдебната власт, така че прибягват до тези средства необезпокоявани. Полицията обикновено не се намесва. Въпреки, че убийствата за кръвна мъст се наказват с 35 години затвор, Елона обясни, че този закон никога не е бил прилаган.
Но тя е оптимист за бъдещето. Чрез разкриване на проблема, образование, посредничество, поемане на контрол и подпомагане на извеждането на хората от бедността, Елона смята, че нещата ще се променят. Но едно е ясно - това не е работа само за активисти и изследователи. Правителството трябва да признае проблема и да въведе конкретни политики и стратегии за борба с него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар