Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност защото нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.
Предисторията,обясняваща откъде е произлязло финикийското писмо:
1. Архаични руни: 6000-5300 г.пр.Хр. Най-ранни образци- в обектите от "Културата Винча": Караново,Дупяк,Градешница,Винча,Тартария,Магурата,Хотница и пр.
Консонантният угаритски клинопис
Шумерски надписи в монументален архаичен стил, 2600 г. преди Христа
Силабограми от типа (Г) и (ГС) в хетския клинопис
2. Протошумерско писмо: 4000-3500 г.пр.Хр.
Част от папируса на Ани, показващ плавно йероглифно писмо.
3. Архаични египетски йероглифи: 3500-3000 г.пр.Хр.
https://murfatlar.blogspot.com/2018_04_07_archive.html
4. Предкитайски йероглифи: 3000-2500 г.пр.Хр.
5. Ашуйско (Ахейско) писмо: 2500-2000 г.пр.Хр.
БНП- Балканска Неолитна Писменост ЛА - Линеар А LB - Линеар Б ГЛАГ- Глаголица
6. Минойски писмености: 2000-1500 г.пр.Хр.
БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВРЕМЕТО НА АХИЛ – НЕОБЯСНИМ ФЕНОМЕН, ИЛИ ДЪЛГО УКРИВАНА ИСТИНА?
7. Микенски линеари: 1500-1000 г.пр.Хр.
Угаритска азбука
Финикийската азбука се появява около ХІІ век пр. н. е. във Финикия. Тя е абджад, т.е. азбука, която се състои от 22 букви само за съгласните звуци. За гласните звуци букви липсват. Такава е азбуката например и на възстановения днес в Израел мъртъв древноеврейски език – иврит. Финикийската азбука е особено важна за целия свят, защото от нея произлизат редица други азбуки: еврейската, арабската, арменската, гръцката, етруската, латиницата и кирилицата.
GL - Glagolica зв - звукова стойност на глаголическата буква LA - Линеар А LB - Линеар Б Гр - Гръцка азбука Ев - Еврейска азбука Кп- Копстска азбука См - Самаританска азбука Това разбира се не е всичко, оказва се, че не е само формат, но дори и звуковата стойност е в двадесет и три случая ( Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX-ти век и Линеар А от XVIII-ти век има повече от два хиляди и шестотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е особено високо понеже с времето настъпва стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеар А и Линеар Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българския език.
Арабица - абджад
Архаична гръцка азбука
Етруска азбука
Латинската азбука на своя ред възниква през VІІ век пр. н. е. от етруската, която е адаптирана за латински език. Това днес е най-разпространената писменост в света, която има 26 букви, но останалите народи добавят към нея своите букви или използват различни диакритични знаци. В началния си античен вариант обаче латиницата включва само 21 от известните 26 етруски букви. Буквата C се чете едновременно К и Г, а буквата V - като В и У. Това като Z не се използва, вместо нея добавя G, като съм C слагат една чертичка. Към тях след завладяването на Елада от римляните в І век добавят Y и отново Z. Класическата латинска азбука се състои от 23 букви. През Средновековието добавят още 3 букви: U за разграничаване на U от V, както и J и W. Антична латинска азбука ЗАЩО ЛИНЕАР Б НЕ МОЖЕ ДА Е ГРЪЦКA ПИСМЕНОСТ?
8. Финикийско писмо: 1200-1000 г.пр.Хр.
GL - Glagolica зв - звукова стойност на глаголическата буква LA - Линеар А LB - Линеар Б Гр - Гръцка азбука Ев - Еврейска азбука Кп- Копстска азбука См - Самаританска азбука Това разбира се не е всичко, оказва се, че не е само формат, но дори и звуковата стойност е в двадесет и три случая ( Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX-ти век и Линеар А от XVIII-ти век има повече от два хиляди и шестотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е особено високо понеже с времето настъпва стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеар А и Линеар Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българския език.
Арабица - абджад
9. Староеврейско писмо: 1000-800 г.пр.Хр.
Архаична гръцка азбука
Херодот описва как гърците на своя ред също са възприели финикийската азбука: „Като настаняват в страната, пристигналите от Кадмос финикици – а между тях и жифирийци, донасят на гърците много нови знания, между които азбуката, непозната дотогава в Гърция според мен: основно това е азбуката, с която се държат всички финикии, но с времето и звучите, и формите на буквите еволюират. Техни съседи били най-вече йонийските гърци; те научили от финикийците буквите от азбуката и ги използвали с леки промени; след като ги възприели
Етруска азбука
10. Древногръцко и етруско писмо: 800-600 г.пр.Хр.
Латинската азбука на своя ред възниква през VІІ век пр. н. е. от етруската, която е адаптирана за латински език. Това днес е най-разпространената писменост в света, която има 26 букви, но останалите народи добавят към нея своите букви или използват различни диакритични знаци. В началния си античен вариант обаче латиницата включва само 21 от известните 26 етруски букви. Буквата C се чете едновременно К и Г, а буквата V - като В и У. Това като Z не се използва, вместо нея добавя G, като съм C слагат една чертичка. Към тях след завладяването на Елада от римляните в І век добавят Y и отново Z. Класическата латинска азбука се състои от 23 букви. През Средновековието добавят още 3 букви: U за разграничаване на U от V, както и J и W. Антична латинска азбука
Финикийската азбука –начало или свързващо звено?
Известно е, че в твърде ранна епоха за дипломатическата си преписка и други официални документи финикийците използували клинописното писмо, което съдържало около 600 клинописни знака, нанасяни на влажни глинени плочки. Деловият и практичен финикиец искал сам да води сметките си и да разбира писмения документ, който получава или пък сам издава. Ето защо финикийците търсели по-удобна писменост.
В града Угарит се появило финикийско клинописно писмо, което дори получило известно разпространение и в Палестина. Но и то не задоволило финикиеца.И ето че в южната част на Финикия - по всяка вероятност в града Библ, се появило звуково писмо с много опростени знаци. Сигурно това не е станало изведнъж. Новото писмо наистина било гениално по своята простота. То съдържало само 22 знака и можело да се чертае на всякакъв материал - на глина, камък, папирус, пергамент.За да се стигне до това писмо, помогнал и самият им тогавашен език. Тези 22 знака отговаряли на 22-та съгласни звука, които имал финикийският език. Езикът, на който говорели финикийците има това интересно свойство, че основното значение на всяка дума се изразява чрез съчетаването на съгласните звукове. На финикийски език например отглаголното съществително "говорене" се изразява със съчетанието на трите съгласни Д Б Р; глаголът "той говори" се изразява със съчетанието "Ди-Бе-Р; причастието "говорещ" е "ДУ-БЕ-Р", съществителното "дума" е "Да-Бо-Р".Щом означавал с писмени знаци съгласните, финикиецът разбирал вече основното значение на написаната дума.
Това финикийско писмо имало все още известни недостатъци и непълноти. Понеже пишели само съгласните, писменият знак Т можел да се произнесе като Та, Ту , Ти, То, Те. Трудност в разчитането на думите представлявало и това, че финикийците, както повечето древни народи, включително гърците и римляните, при писането не отделяли думите една от друга с разстояние или някакъв разделителен знак. Така наредените една до друга съгласни, без да е означено докъде завършва едната дума и откъде започва другата, били действително трудни за разчитане и довеждали понякога до различни тълкувания на едни и същи знаци. За да преодолеят тези неясноти, финикийците постепенно измислили някои спомагателни знаци, които по произношение отговаряли на известни гласни звукове. Така например знакът "У" означавал звукове "У" и "О". Знакът "Й" се произнасял като звукове "И" и "Е".(Подобен знак при нас е било променливото "Е",с неговото премахване след 1944 година, се целяло да се разбие единството на източните и западните български говори. А от своя страна в Македония забранили знака "Ъ"...)Всяка дума следователно можела да се напише по два начина - непълен, когато са означени само съгласните, и пълен - когато са обозначени и съгласните и гласните звукове. Така постепенно финикийската азбука добила своя завършен вид.
Когато гърците влезли в контакт с финикийците, те се запознали и с тяхното писмо. Гърците бързо оценили неговата гениална простота и възможностите му да се пригоди към всеки език. Те направо възприели финикийските знаци, като с течение на времето изписването на някои от тях се видоизменили леко. За звуковете пък, свойствени само на гръцкия език, те измислили нови допълнителни знаци. Тази нова, лесно усвоима дори и за децата писменост бързо изместила сложното минойско писмо, което те заварили
Основният въпрос който ни вълнува е : получили са древните гърци азбуката си директно от Кадъм и преките му наследници?Според официалните данни гръцката азбука се заражда едва 8-9 век пр.н.е., а Кадъм според гръцките източници се заселва около 1500г. Или 600 години по-рано на Балканите. Данай идва в Пелопонес по същото време. И двамата заварват местното автохонно тракийско население на пеласгите, земите носят името Пеласгия. Дали на данайците им е трябвало 6 века за да усвоят финикийската азбука или просто са копирали от заварените пеласги?
Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците. Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.
Плиний твърди, че пеласгите ( а не гърците) са занесли азбуката в Лациум (това е областта, в която бива основан Рим). Водещата роля на нашите предци в ранното римско общество е подсказана от Плутарх, който предавайки различните версии за създаването на Вечният град споделя, че той бил селище на войнствените пеласги. Еврипид също споменава тракийски книги. А неотдавна американски учени изследващи Гордион ( древната столица на Фригия) установиха, че тракийските надписи са доста по-стари от гръцките... Знаейки всичко това, какви изводи трябва да си направи един непредубеден човек?
Орфей и тракийското писмо
Един от големите изследователи на окултните учения, френския писател, философ и музиколог, автор на пиеси и исторически трудове, философ и историк Едуар Шюре:
“В Родопски храм, в сандък от кедър, Орфей е държал многочислени свитъци папируси с египетски иероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена“. Едно от доказателствата за това от писмените източници е, че в Европидовата трагедия – “Алекстида”, хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички, написани от Орфей.Едуард Шюре го определя като гений на “духовна Елада”. При това, когато той пише своята книга “Велики посветени – светилата на Изтока” в края на XIX век няма наука тракология. България е още под турско робство.С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Никола Гигов обаче пише : „На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги. Запечатал съм и такова признание: В манастира Куталис в Палестина се пазят сведения, в които се сочи, че Евангелието се е четяло на бески език“.Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”. В Родопите и на остров Самотраки е бил изграден свещеният култов език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Проф. Николай Овчаров казва че в 2 хил пр.Хр. светилището в с. Татул е посещавано от хора от Мала Азия и от о-в Крит.
Орфей е написал и много произведения, познати ни от по-късни преписи на гръцки език сред, които епическата му поема “Аргонафти” от 1384 стиха, която е запазена до днес, “Химни за мистериите” – разказващи за силата на природата и в различните тайнства, “Ритака” – магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били” Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.
Това е силната лечителска Орфеева традиция. Гърците, които обичат Орфей, създават през V в.пр.н.е. бронзово огледало, на което е изобразен Орфей – но не с традиционната си лира, а с
„кошница с книжни свитъци“. Хипократ и Гален признават, че са се учили от лечителските дарби на Орфей и са ползвали „негови рецепти“ за лечение.
Омир от Орфеевият род
Факт е, че сред античните автори е имало представители на „тракийски“ племена. Достатъчно е да се споменат поетите Орфей, Олен, Лин, Тамир, Мусей и др.; Дионисий Тракът се е казвал авторът на първата граматика (II век преди Христа), и др.
„Траки“ са били Омир и Хесиод - преки потомци на Орфей. „Трак“, потомък на тракийския цар Орол, е бил и големият античен историк Тукидид. Траки са били поетът Мелет, философът (ученик на Сократ, основоположник на киническата философска школа) Антистен, баснописецът Езоп, ср.
В свободен и съкратен превод на български: Еланик, Дамаст и Ферекид извеждат неговия (на Омир) род от Орфей. Бащата на Омир се е казвал Майон, а на Хесиод (бащата - НТ) се е казвал Дион, те произхождат от Апелид, Меланоп, Епифрад, Харифъм, Филотерпей, Идмонид, Евклей, Дорион, Орфей.
По такъв начин, според Хеланик, Дамаст и Ферекид излиза, че Хесиод и Омир са братовчеди, синове на двама братя, чийто баща се е казвал Апелид, който пък е потомък на Орфей в осмо поколение.
И след като първата книга на гръцки език (вж. цитата по-горе) се появява три века по-късно от Омир и Хезиод, то е съвсем логичен въпросът: на какъв език ще са писали тези преки потомци на "трака" Орфей? Как е станало така, че ние днес четем произведенията на траките Орфей, Омир и Хезиод на старогръцки, къде са оригиналите на произведенията им?
Варварските имена на гръцките богове
Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така: Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „Страбон „География” кн.7- / 10 /
цитат от богослова свети Климент Александрийски:
В превод на български: … че повечето от тях (от най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак…
В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”:
На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“ (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот):
Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс: „Олимп“
Можем да направим заключението че дори и българската азбука да е с тракийско-финикийски корени, то тя определено не е взаимствана от гръцката такава, напротив – и гръцката и латинската азбуки са взаимствани от нашите предци трако-пеласгите.
Известно е, че в твърде ранна епоха за дипломатическата си преписка и други официални документи финикийците използували клинописното писмо, което съдържало около 600 клинописни знака, нанасяни на влажни глинени плочки. Деловият и практичен финикиец искал сам да води сметките си и да разбира писмения документ, който получава или пък сам издава. Ето защо финикийците търсели по-удобна писменост.
В града Угарит се появило финикийско клинописно писмо, което дори получило известно разпространение и в Палестина. Но и то не задоволило финикиеца.И ето че в южната част на Финикия - по всяка вероятност в града Библ, се появило звуково писмо с много опростени знаци. Сигурно това не е станало изведнъж. Новото писмо наистина било гениално по своята простота. То съдържало само 22 знака и можело да се чертае на всякакъв материал - на глина, камък, папирус, пергамент.За да се стигне до това писмо, помогнал и самият им тогавашен език. Тези 22 знака отговаряли на 22-та съгласни звука, които имал финикийският език. Езикът, на който говорели финикийците има това интересно свойство, че основното значение на всяка дума се изразява чрез съчетаването на съгласните звукове. На финикийски език например отглаголното съществително "говорене" се изразява със съчетанието на трите съгласни Д Б Р; глаголът "той говори" се изразява със съчетанието "Ди-Бе-Р; причастието "говорещ" е "ДУ-БЕ-Р", съществителното "дума" е "Да-Бо-Р".Щом означавал с писмени знаци съгласните, финикиецът разбирал вече основното значение на написаната дума.
Това финикийско писмо имало все още известни недостатъци и непълноти. Понеже пишели само съгласните, писменият знак Т можел да се произнесе като Та, Ту , Ти, То, Те. Трудност в разчитането на думите представлявало и това, че финикийците, както повечето древни народи, включително гърците и римляните, при писането не отделяли думите една от друга с разстояние или някакъв разделителен знак. Така наредените една до друга съгласни, без да е означено докъде завършва едната дума и откъде започва другата, били действително трудни за разчитане и довеждали понякога до различни тълкувания на едни и същи знаци. За да преодолеят тези неясноти, финикийците постепенно измислили някои спомагателни знаци, които по произношение отговаряли на известни гласни звукове. Така например знакът "У" означавал звукове "У" и "О". Знакът "Й" се произнасял като звукове "И" и "Е".(Подобен знак при нас е било променливото "Е",с неговото премахване след 1944 година, се целяло да се разбие единството на източните и западните български говори. А от своя страна в Македония забранили знака "Ъ"...)Всяка дума следователно можела да се напише по два начина - непълен, когато са означени само съгласните, и пълен - когато са обозначени и съгласните и гласните звукове. Така постепенно финикийската азбука добила своя завършен вид.
Когато гърците влезли в контакт с финикийците, те се запознали и с тяхното писмо. Гърците бързо оценили неговата гениална простота и възможностите му да се пригоди към всеки език. Те направо възприели финикийските знаци, като с течение на времето изписването на някои от тях се видоизменили леко. За звуковете пък, свойствени само на гръцкия език, те измислили нови допълнителни знаци. Тази нова, лесно усвоима дори и за децата писменост бързо изместила сложното минойско писмо, което те заварили
Основният въпрос който ни вълнува е : получили са древните гърци азбуката си директно от Кадъм и преките му наследници?Според официалните данни гръцката азбука се заражда едва 8-9 век пр.н.е., а Кадъм според гръцките източници се заселва около 1500г. Или 600 години по-рано на Балканите. Данай идва в Пелопонес по същото време. И двамата заварват местното автохонно тракийско население на пеласгите, земите носят името Пеласгия. Дали на данайците им е трябвало 6 века за да усвоят финикийската азбука или просто са копирали от заварените пеласги?
Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците. Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.
Плиний твърди, че пеласгите ( а не гърците) са занесли азбуката в Лациум (това е областта, в която бива основан Рим). Водещата роля на нашите предци в ранното римско общество е подсказана от Плутарх, който предавайки различните версии за създаването на Вечният град споделя, че той бил селище на войнствените пеласги. Еврипид също споменава тракийски книги. А неотдавна американски учени изследващи Гордион ( древната столица на Фригия) установиха, че тракийските надписи са доста по-стари от гръцките... Знаейки всичко това, какви изводи трябва да си направи един непредубеден човек?
Орфей и тракийското писмо
Един от големите изследователи на окултните учения, френския писател, философ и музиколог, автор на пиеси и исторически трудове, философ и историк Едуар Шюре:
“В Родопски храм, в сандък от кедър, Орфей е държал многочислени свитъци папируси с египетски иероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена“. Едно от доказателствата за това от писмените източници е, че в Европидовата трагедия – “Алекстида”, хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички, написани от Орфей.Едуард Шюре го определя като гений на “духовна Елада”. При това, когато той пише своята книга “Велики посветени – светилата на Изтока” в края на XIX век няма наука тракология. България е още под турско робство.С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Никола Гигов обаче пише : „На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги. Запечатал съм и такова признание: В манастира Куталис в Палестина се пазят сведения, в които се сочи, че Евангелието се е четяло на бески език“.Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”. В Родопите и на остров Самотраки е бил изграден свещеният култов език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Проф. Николай Овчаров казва че в 2 хил пр.Хр. светилището в с. Татул е посещавано от хора от Мала Азия и от о-в Крит.
Орфей е написал и много произведения, познати ни от по-късни преписи на гръцки език сред, които епическата му поема “Аргонафти” от 1384 стиха, която е запазена до днес, “Химни за мистериите” – разказващи за силата на природата и в различните тайнства, “Ритака” – магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били” Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.
Това е силната лечителска Орфеева традиция. Гърците, които обичат Орфей, създават през V в.пр.н.е. бронзово огледало, на което е изобразен Орфей – но не с традиционната си лира, а с
„кошница с книжни свитъци“. Хипократ и Гален признават, че са се учили от лечителските дарби на Орфей и са ползвали „негови рецепти“ за лечение.
Омир от Орфеевият род
Факт е, че сред античните автори е имало представители на „тракийски“ племена. Достатъчно е да се споменат поетите Орфей, Олен, Лин, Тамир, Мусей и др.; Дионисий Тракът се е казвал авторът на първата граматика (II век преди Христа), и др.
„Траки“ са били Омир и Хесиод - преки потомци на Орфей. „Трак“, потомък на тракийския цар Орол, е бил и големият античен историк Тукидид. Траки са били поетът Мелет, философът (ученик на Сократ, основоположник на киническата философска школа) Антистен, баснописецът Езоп, ср.
В свободен и съкратен превод на български: Еланик, Дамаст и Ферекид извеждат неговия (на Омир) род от Орфей. Бащата на Омир се е казвал Майон, а на Хесиод (бащата - НТ) се е казвал Дион, те произхождат от Апелид, Меланоп, Епифрад, Харифъм, Филотерпей, Идмонид, Евклей, Дорион, Орфей.
По такъв начин, според Хеланик, Дамаст и Ферекид излиза, че Хесиод и Омир са братовчеди, синове на двама братя, чийто баща се е казвал Апелид, който пък е потомък на Орфей в осмо поколение.
И след като първата книга на гръцки език (вж. цитата по-горе) се появява три века по-късно от Омир и Хезиод, то е съвсем логичен въпросът: на какъв език ще са писали тези преки потомци на "трака" Орфей? Как е станало така, че ние днес четем произведенията на траките Орфей, Омир и Хезиод на старогръцки, къде са оригиналите на произведенията им?
Варварските имена на гръцките богове
Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така: Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „Страбон „География” кн.7- / 10 /
цитат от богослова свети Климент Александрийски:
В превод на български: … че повечето от тях (от най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак…
В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”:
На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“ (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот):
Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс: „Олимп“
Можем да направим заключението че дори и българската азбука да е с тракийско-финикийски корени, то тя определено не е взаимствана от гръцката такава, напротив – и гръцката и латинската азбуки са взаимствани от нашите предци трако-пеласгите.
.jpg)
Пл. -руни от Плиска
ЛА- линеар А
ЛБ- линеар Б
Множеството загадъчни надписи и знаци,които древните Българи са оставили върху отделни паметници или по стените на своите културни центрове са отдавна известни на науката под името "руническо писмо",но и до днес не са разчетени задоволително. Правени са много опити за тяхното разчитане от специалисти като проф. Георги Турчанинов от Русия,ст.н.с. проф. Петър Добрев,доц. Иван Танев Иванов,д-р Живко Войников,Павел Серафимов-Спароток и др.,но нито един от тях като че ли не се доближава достатъчно до същината на проблема,особено първите четирима. Оказва се,че те правят една и съща грешка: допускат,че загадъчните знаци са основно буквена писменост,съдържаща и определен брой сричкови знаци. Защо това е грешка,ще поясня по-долу,започвайки от самото начало:
1. Вече няма никакво съмнение,че "пра"- Българите са имали своя писменост,чиито "черти и резки" изпълват с хиляди стените на древните ни градове Плиска,Преслав,Хумар,Болгар и пр.,но се срещат и по някои метални изделия и съдове,направени от Български майстори през късната античност и ранното средновековие. Опитите на отделни специалисти да квалифицират тяхното писмо като "символи" и "пиктограми" срещат примера с египетските йероглифи,които също са били определяни за "символи" и "пиктограми" преди да бъдат разчетени а тайните им- разгадани. Всъщност те са "символи" точно затова,защото не може да бъдат разчетени. А "силите на деня" в историята и археологията умишлено не искат да отделят сили и средства за тяхното разчитане,понеже резултатите от него ще доведат до твърде печални последици всичките им досегашни теории,а ежедневните им усилия да въздигнат себе си за сметка на останалите ще претърпят тежка катастрофа!
Затова е особено важно да знаем как световните изследователи наричат "пра"-Българските руни,често откривани в Индия (по разбираеми причини- царствата на Кардама и Дионис са били там),както и в други части на Евразия (виж http://www.ancient-wisdom.co.uk/easterislandindusvalley1.htm ):
And Finally... Palaeolithic Script:
Recent studies have demonstrated that a common set of symbols existed as far back as the Palaeolithic (12),, which can in turn be seen to have developed into proto-alphabets in prehistoric cultures around the world. The meanings of these earlier individual symbols can only be guessed at, but their eventual adaptation into modern alphabets is now a recognised fact. Many of the Palaeolithic characters (top row, below) can be seen to share a similarity with both Indus Valley and Rongorongo script.
In her Plato Prehistorian: 10,000 to 5,000 B.C. Myth, Religion, Archaeology, Mary Settegast reproduces a table (above) which shows four runic character sets; a is Upper Palaeolithic (found among the cave paintings), b is Indus Valley script, c is Greek (western branch), and d is the Scandinavian runic alphabet.
2. "Пра"- Българските "руни" са антични и средновековни варианти на палеобалканското "Дунавско писмо" (Danube script) от Варненската култура,наричана още "Култура Винча", "Карановска култура" и "Дунавска цивилизация" (Danube civilization). Затова те се оказват особено възлови за света,понеже са пряк наследник на най-старата писменост на земята,както личи по праисторическите образци от Караново,Градешница,Тартария,
Хотница,Дупяк ("Диспилио"),Винча,Слатино,Македония и другаде,а този факт не се нрави никак на гърци,германци,ватиканци,руснаци,евреи,китайци и пр. Затова много от тях ще продължат да си затварят очите за истината дори тогава,когато тя започне да ги удря ежедневно по лицата.
3. Праисторическото Тракийско "Дунавско писмо" (Danubе script),което всъщност е най-ранен вариант на древно-Българските руни,е и най-старата писменост на света,а от това следва един-единствен извод: че от него произлизат практически всички писмености на земята: клинописите и еврейското писмо,финикийската и етиопската писменост,египетските и китайските йероглифи,гръцкото и латинското писмо,кирилицата и глаголицата,арабицата и индийските брахми,грузинската и арменската азбука,протоамериканските и полинезийските йероглифи и т.н. Опасността тази постулат да излезе наяве създава такава гороломна суматоха сред съответните лобита,че те предпочитат по-скоро да оставят завареното статукво както си е,отколкото да си усложнят живота до безкрайност,допускайки дори част от истинските понятия и познания измежду официалните версии за историческото развитие на човечеството. Понеже писането на история сред някои "висши" корумпирани среди е фарс и политика,а не отразяване на реалността. А политиката,както са казали умни хора като Буров,е проститутка,която се извърта според заплащането,без да се уморява от това!
4. Древните Български "руни" не са тюркско писмо- това е вече категорично доказано! Тюркските руни са само 38,а нашите- над 700 (според проучванията на д-р Живко Войников и на руския проф. Георги Турчанинов),или поне 136 (според ст.н.с. проф. Петър Добрев),което значи,че първите са някаква преработена и съкратена извадка от вторите,понеже броят на тюркските писмени знаци в крайна сметка е около двадесет пъти по-малък от броя на нашите! Затова тюркските "прочити" на Българските надписи са изпълнени с такива безсъвестни измислици и ненаучни стъкмистики,че и най-великите световни тюрколози отдавна са отказали да се пробват с тях,за да не стават смешни и да дискредитират малкото,което е останало от тюркската "теория" за произхода на Българите. Жалките и печални резултати от тези "разчитания" обаче не са успели да излекуват някои безмозъчни "историци" от тяхната тюркофилия,понеже решението на политбюро на БКП от средата на ХХ век,че всяко обективно изследване върху древните Българи е проява на велико-Български шовинизъм все още не е отменено,а сред наличните в момента наши исторически кадри почти не се намират такива,които да не защитават сляпо и безпрекословно тази родена от параноични комунистически мозъци догма,въпреки честото им изпадане в безброй жалки и нелепи ситуации именно заради нея! Затуй,действайки по принципа "Царя дава,пъдаря не дава",нашите "историци" продължават да лъжат и будалкат народа,че нашето древно писмо било разчетено с помощта на тюркския език,използвайки циничния комунистически бисер,че правдата не е слънце за да огрее навсякъде. На техните празни напъни за тюркски "разчитания" западните учени отдавна ехидно се присмиват,но това не смущава фосилизираните им мозъци и не докарва у тях ни най-малък полъх за промяна,която да позволи сверяване на позициите им с актуалните исторически и археологически данни.
5. Древните Български "руни" не са били азбучно писмо,както се опитват да ни внушат тюрколозите и както се опитват да докажат някои инак заслужили наши учени,привърженици на иранската теория като ст.н.с. Петър Добрев,доц. ИванТанев Иванов,д-р Живко Войников и пр. Спорните разчитания по "иранския" и по "тюркския" азбучен метод не дават никакви смислени резултати и често са твърде противоречиви помежду си,понеже се натъкват на множество хаотично подредени буквосъчетания,които биват произволно разграничавани,но въпреки това от тях се пръкват напълно непознати и най-често безсмислени думи,за чието разтълкуване "от девет реки вода" се довежда,но неоспоримо Български,тюркски или ирански думи така и не се получават. Горното твърдение е практически неопровержимо,понеже в науката съществува отдавна проверен и утвърден научен стандарт,чрез който безпогрешно разбираме за каква писменост става дума само като преброим броя на знаците,от които тази писменост е съставена. Според него буквените писмени ситеми могат да съдържат от 15-20 до 40-45 знака! Изследванията на акад. Георги Турчанинов от Русия обаче (виж http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20
ZHIVKO%20VOYNIKOV/АЛАН-ПРАБ-ПИСМ-1.htm) категорично установяват,че древните "пра"-Български руни,наречени от неговите последователи "Алано-пра-Българско писмо",са били повече от седемстотин!
6. Древните Български "руни" не са били и типично сричково писмо,понеже същият световен научен стандарт,споменаван често в някои тематични предавания на "Виасат хистъри" изрично указва,че типичните сричкови писмени системи могат да съдържат от 50 до 190 знака. Докато тук се касае за най-малко седемстотин различни знака!
7. Старите Български "руни" всъщност са били йероглифи,защото споменатите по-горе световни стандарти и научни критерии постулират,че всяка една писмена система,която съдържа няколкостотин знака (обикновено от 500 до 700,но понякога и над 4000), не е нищо друго освен йероглифно писмо! Затова от този момент нататък все по-често ще говорим за древно-Български йероглифи (йероглифно писмо),а не за (пра)-Български руни. Към това трябва да добавим,че тази древна писменост несъмнено е сложна смесица от сричкови и йероглифни (двусричкови и трибуквени) знаци,някои от които несъмнено са били цифри,а други- вероятно символи и букви. Затова нейното адекватно разчитане все още не се е удало никому! За тях в общи линии важи онова,което е казал за шумерските клинописи видният френски шумеролог Жан Ботеро в книгата "Животът в древна Месопотамия"- стр. 97,отпечатан на Български от изд. "Рива" в 2008 г. (под редакцията на Жан Ботеро):
"...системата за писане,която не е била азбучна,а едновременно идеографична и сричкова и съсържала няколкостотин знака,всеки от които имал множество значения (виж различните варианти при тълкуванията,установени от "Анализа"- бел.моя),била ужасно сложна. За да я овладее човек,били нужни дългогодишни упражнения и обучение,които били по възможностите само на елита или на представителите на писарското съсловие,което не било по-многобройно,отколкото са днес адвокатската и лекарската колегия."
8. На тази революционна констатация не противоречи нито един исторически или логически факт,а напротив- тя се подкрепя от няколко неопровержими факта:
а) Броят на знаците е над 700,а най-вероятно е дори много по-голям. Затова тълкуванията на първите трима споменати по-горе изследователи са пълни с неразчетени знаци. Всъщност неразчетени при тях са 80-90% от знаците,което обезсмисля всичките им останали усилия. За да премахнат тази неудобна пречка,някои от тях обявяват неразпознаваемите знаци за "родови тамги" или дори за безсмислени драсканици,като последното вече наистина не прави чест никому и поставя под съмнение целия научен морал на съвременната историческа школа! Голяма слабост на този подход е липсата на сигурно установен критерий,по който да можем безпогрешно да разграничаваме "родовите тамги" или "гербове" от останалите рунически знаци,затова "разграничаването" се извършва на произволен принцип,базиращ се или на прекалена творческа енергия,повлияна от капризите и предпочитанията на автора,или на невъзможността му да намери ясни буквени съответствия за преобладаващата част от знаците. Другият подход е уникален като хватка на китайски учител по карате- срещу всяка буква от днешната азбука те записват поне по 7-8 различни (!) рунически знака,по-често по 10-12,
а за някои букви или срички: дори по 28-29 различни варианти на рунически знаци. Предложени са например 28 равностойни варианта на буквата "А",които според проучвателя са се ползвали едновременно,така че който и от тях да видим написан,трябва да го четем като "А":
а също 29 равностойни варианта на буквата "С":
както и 20 варианта на буквата "У":
с което причиняват тотално объркване и неприкрито недоверие към този вид разчитания от страна на обективно мислещите изследователи! А такива съвсем не липсват дори в днешна България,колкото и да не им се вярва на някои. Част от предложените знаци наистина си схождат и би могло безкритично да ги приемем за различни варианти на един и същ йероглиф,но други така коренно се различават помежду си,че няма никакво сериозно основание,което да ни накара безпроблемно да вярваме,че Y,D,Л,У и М са служили едновременно за обозначаване на един и същ звук,в една и съща писменост! По-скоро е възможно точно обратното: един и същ йероглиф да е имал понякога два или три паралелни прочита така,както това е засвидетелствано в египетските и хетските йероглифи,а също и в клинописите!
б) Наличие на множество примери за употреба на някои от тези различни варианти в един и същи надпис,съставен според досегашните проучватели от само една или от най-много две думи! Някои от тях едновременно си приличат и частично различават,но внимателното вглеждане показва,че почти всички промени в тях са правени не произволно,а по строго установени закономерности и вероятно правила,чрез добавяне или преместване на една или две хасти по точно определен начин,което предполага умишленост,а не случайност в начина на тяхното изписване. Което не може да е правено по друга причина,освен ако с това не се е целяла промяна в четенето на съответния знак. Фрапантен пример в това отношение са надписите от Шудиково,където на едно и също поле,съдържащо само няколко знака,са употребени едновременно три варианта на знака Y и три варианта на I ,които според старата хипотеза би трябвало да се четат по един и същ начин! А това е един очеваден абсурд,според който най-дисциплинирания народ на ранното средновековие- Царските Скити,имали честта да учат римляни и германци на дисциплина,са допуснали такава каша от немарливи небрежности като гарантираната вероятност от объркване при четенето и ежедневната поява на двусмислено и трисмислено четене,което само по себе си би обезсмислило употребата на писмеността. Обяснението на този феномен в случая може да бъде само едно: Y и I са основни йероглифни или сричкови знаци,които се четат по определен начин. Ако добавим към някой от тях една или две хасти,това веднага променя четенето му,но не коренно- дори в промененото четене несъмнено е оставало нещо,което да ни приближи до смисъла на основния знак. Ето някои от основните варианти на знака Y,които нашите деди са получавали чрез добавяне на нова хаста или чрез пречупване (огъване) на някоя от старите,което би трябвало веднага да е водило до промяна в неговото четене:
Ето и основните варианти на знака I,подбрани по същия начин:
Например,ако Y се чете като "ЙЕ" или "БА",както има основания да предполагаме,добавената или променена хаста ще означава четене като "БЕ","ПА","ЙУ","ВА" или нещо друго близко до това. Този метод на четене е добре илюстриран в индийските брахми,ползвани за написване на палеосанскритски текстове векове преди новата ера и представляващи несъмнено пряк наследник на древно-Българските руни,донесени в Индия от воините на Дионис:
Ето как се оказва,че заподозреният начин за четене на руните е бил отлично познат на древноиндийските писари,които ползвали точно него при изписване на текстовете с брахми. Ето различните варианти на гласната,четена след съгласната "К" при промяна на някоя от нейните хасти,които ще преобърнат из основи представата за "пра"-Българските руни:
.jpeg)
в) Ако древните ни руни бяха лесно четимо буквено писмо,нямаше да има никакъв смисъл те да бъдат заменяни с друго,също така лесно четимо буквено писмо,и то пряко заето от първото! Ако някой все пак се опита да лансира тезата,че в бившите земи на православна "Византия" народите са били длъжни да пишат традиционно с "гръцко" писмо,а в земите на католиците- с латинско,ще възразя така: Българите първо са въвели глаголицата,която в 100% е негръцко писмо. Същото се отнася и до старата Кирилица- в нея поне 50% от знаците нямат никаква прилика с гръцките,но за сметка на това поне 97% от тях са преки копия на отделни "пра"- Български руни!
г) Ако старите ни "руни" бяха буквено писмо,древните Българи надали щяха да губят време и средства за създаването на такива огромни каменни монументи като стелата от Шудиково,чието тегло се изчислява на 3-4 тона,за да изпишат на едната им страна две букви,на втората и третата- по три,а на четвъртата- четири! Всъщност върху този забележителен монолит са представени общо 12 различни знака,които са така групирани помежду си,че се създава натрапливо впечатление точно за обособени йероглифни,а не буквени знаци!
.jpg)
.jpg)
Затова и днес нямаме нито едно адекватно разчитане на неговите инак прости надписи: понеже по старите методи от тях ще се получи най-много едно "Ох" или "Бря",което ще направи за присмех защитниците на "буквената" теория пред целия научен свят!
д) Много от знаците на протошумерското писмо,което не е азбучно и е предтеча на шумерския клинопис- тъй често обсъждан в книгите на известните учени Жан Ботеро и Самюъл Ноа Крамър,твърде много си схождат с древно-Българските руни особено с онези от алански тип и с техните праисторически предшественици,засвидетелствани в "Дунавското писмо" и най-вече в плочките от Тартария и Градешница:
Но и развития клинопис все още съдържа твърде много знаци,извадени сякаш директно от нашето "руническо" писмо:
е) Най-старите "китайски" (всъщност предкитайски) йероглифи също приличат на нашите руни- виж сравненията между Дунавско,Предкитайско и древно-Българско писмо,направени в http://sparotok.blog.bg/politika/2010/07/11/traki-v-kitai-ili-zashto-hunite-sa-rusokosi-i-i.575505 :
.jpg)
Това личи особено добре по писмените знаци,които китайците откриват върху "гадателните кости" (oracle bones) от епохата на предкитайската династия Шанг,наричана още Шан (XVII-XI в.пр.Хр.). В руините на Ин (стара столица на Шанг) са открити над 160 хиляди парчета кости с писменост. Върху тези кости са изписани около 4000 йероглифа,но учените са успели да разчетат само 1000 от тях. Все още се водят спорове за четенето на останалите йероглифи,повечето от които досега изобщо не може да бъдат разтълкувани:
В Китай напоследък се промъква тенденция за датиране на тези знаци в епоха,по-ранна от времето на появата им в Европа (6600 г. пр.Хр.),за което доскоро имаше публикувана информация в http://kosarev.press.md/Writing Systems 1 .htm (сега изтрита).
Тези датировки обаче не почиват на някакви строго установени научни данни,а на чисто шовинистични великокитайски изцепки и оптимистични пожелателни предположения от страна на публикуващите ги китайски журналисти. Които за разлика от нас не разполагат с толкова ранни радиовъглеродни датировки на своите образци,а най-ранните им доказано датирани образци са от епохата на династията Шанг,сиреч: с 4000 години по-млади от нашите йероглифи,открити в земите на древна Тракия. Големият брой китайски и предкитайски йероглифи (ок. 4000) не означава,че Китай е тяхна прародина,а че в земите му те са намерили особено добър прием и интензивно последващо развитие. Вече разполагаме дори със сигурен ориентир,указващ как може да са пренесени Тракийските (Българските) йероглифи в земите на древен Китай. Това най-вероятно е станало по времето на Източния Дионис- завоевателя на Индия,който освен нея,макар и за по-кратко време,ще да е покорил земите и на днешните Китай,Тибет,Монголия,Манджурия и части от Сибир.
ж) Много от най-старите,архаични египетски йероглифи също приличат на отделни Български руни,сиреч на знаци от Дунавското писмо- това е демонстрирано добре в образците,чиито копия са представени в книгата на Стефан Гайд "Тракийското писмо- декодирано!" (Том I,стр.38-39) :
Но за уточнение трябва да добавим,че Българските руни-йероглифи няма как да са се чели на коптски,освен ако Балканския полуостров не е прародина и на коптите. Въпреки това техният древноегипетски и особено северният Бохайрски (Бохарски,Богарски) диалект е изпълнен със значителни индоевропейски примеси,понеже е наследие именно от онзи Тракийски инфилтрат,който е населявал части от древния Египет преди много векове и присъствието му там е доказано с неоспорими археологически артефакти. Като не бива да забравяме,че в древни легенди е описан походът на Южния Дионис в Египет,Етиопия и Тунис,и той изглежда е един от главните "виновници" за заимстването на Тракийското писмо от египтяните.
з) Ето образци и от древните писмености на Елам и Урук,много от чиито знаци имат свои паралели в Българското руническо или в неолитното Дунавско писмо:
Еламска писменост
Писмени знаци от Урук
и) Много знаци в архаичните форми на гръцко,етиопско,финикийско,
ашуйско,арабско,иберийско,арамейско,еврейско,крито-минойско,фригийско и прочее писмености приличат във висша степен на нашите руни и,както можем да предположим,това е станало не защото ние сме взели писмеността от тях,а защото те са я взели или наследили от нас! И понеже повечето от тях са били относително близко до центъра на развитие и разпространение на тази писменост,сиреч до Балканите и Кавказ,са успели да запазят тази прилика доста по-дълго,отколкото египтяните и пред-китайците.
й) Тук е нужно да добавим,че странни подобия на наши йероглифи са открити дори в далечна Америка,където индианската култура "Ламбайеке" в северно Перу е употребявала писмени знаци наричани днес "символи",твърде много приличащи на някои Палеобалкански (Тракийски,Български) руни-йероглифи. Те се появяват в далеч по-късна епоха от началото на нашите писмени знаци разбира се,но приликите с тях много често са направо поразителни,а мистерията на тяхната поява още не е напълно разгадана.
к) Големи подобия с нашето древно писмо показват знаците на още неразгаданата писменост "Ронго-Ронго" от Великденския о-в (о-в Пасха):
л) Най-странното е,че подобни писмени знаци като нашите са открили археолозите и в най-древния култов комплекс в света- Гьобеклитепе в източна Анатолия:
В крайна сметка става ясно защо не е оправдано да мислим,че е възможно Тракийските (пра-Българските) руни,бидейки първообраз на такива сложни писмени системи като египетските йероглифи,шумеро-вавилонските клинописи,китайските йероглифи и крито-минойските сричкови линеари да са били азбучно или дори смесено азбучно-сричково писмо. Поради което е нужно всички досегашни техни четения да бъдат из основи преразгледани. Понеже историческите закономерности сочат,че писмеността за разлика от езика се е развивала точно в обратен порядък: от по-сложното (идеята,предмета,явлението) към по-простото (сричката,звука,буквата),и надали да е било възможно лесно за усвояване буквено или дори сричково писмо да прерасне в извънредно усложнена йероглифна писменост,чието овладяване вместо по-лесно да стане още по-трудно. Затова ще кажа на всички наши учени,които,макар да се трудят честно и почтено,се изсилват с прибързани буквени прочити на "руническите" надписи: не подценявайте вие културата на древните Българи- тяхната писменост не е била така проста както си мислите,и ако не промените мнението си за тях ще се окаже,че правилното разчитане на техните "руни" не е лъжица за Вашата уста!
След това уточнение на принципния начин,по който са четени "пра"-Българските руни трябва да добавим,че те са служели несъмнено за изписване на думи от тогавашния Български език,който наистина е имал немалки и дори сериозни разлики от съвременния,но все пак е бил Български,като на този етап е трудно да се каже дали основните текстове са писани на неговата класическа форма (индоевропейската) или на древния свещен доиндоевропейски праезик,ползван от Царското племе на Българите. Някои йероглифи са имали несъмнено и сричкови прочити,но техните срички са били съставени от по два или три звука,а не задължително от по един или два,както при типичните сричкови писмености. Така че единствено прочитите,предложени от Павел Серафимов (Спароток) се доближават частично до истината и то благодарение на това,че се е доверил на древните автори и е повярвал в техните твърдения,че нашите деди наистина са Траки,каквито са били несъмнено и Крито-Микенците,основателите на древен Египет и хората,научили дедите на китайците на четмо и писмо,а те не може да са били други освен Траките на Дионис.
Нужно е да имаме ясна ориентация и за начина,по който са четени нашите йероглифи. Четенето им,както изглежда,се е извършвало преобладаващо отдясно наляво,а не отляво надясно както мислят повечето привърженици на "Буквената" теория. Отделните наши племена,дори и когато са произнасяли по различен начин някои думи,се разбирали лесно помежду си с помощта на руните (йероглифите),понеже тяхното значение и изписване във всички диалекти е било едно и също (както това става в днешния китайски "език",представляващ според едни учени група езици а според други- група несходни диалекти) и някои ги произнасяли различно на своя диалект,но това не е променяло съществено тяхното изписване. Тази всъщност е основната причина част от руните (йероглифите) да са имали по повече от един прочит,както това става в китайската,египетската,шумерската и в много други писмености.
Сега вече можем да кажем с голяма положителност и как от нашите "руни" са създавани други видове писмености. Това е ставало най-често,като известната на древния "сътворител" Българска фонетична стойност на даден йероглиф,имаща примерно два или три звука (която често ще да е имала няколко близки помежду си разновидности),е била леко изменяна или приспособявана от него съобразно нуждите и разговорните особености на конкретното племе или народ,за чиито нужди той е адаптирал писмото ни. Поради голямата сложност на нашето писмо "разработчиците" на нови писмености не винаги са познавали подробно и детайлно всичките му тайни,затова стремежът им обикновено е бил да избегнат непознатите знаци и да опростят оставащите до степен,позволяваща на "новоограмотения" народ да ги ползва за нуждите на ежедневните си комуникации. При това положение някой звук от тяхното първоначално значение или е бил пропускан,или е бил променян в друг подобен нему,като промените най-често са правени по сравнително устойчиви закономерности,много подобни на онези,които са споменати в "Правилата" на Ангеловия анализ (повече за тях- в статията "Кога Анкара е била столица на България"). Същото е положението със създадените по-късно буквени писмености,част от чиито знаци са заемки от пра-Българското (прото-Тракийското) писмо: тяхната фонетична стойност е получена най-често чрез премахване (опростяване,редуциране) на част от звуците,употребявани при четенето на същия знак като йероглиф,и налагане на някой от оставащите звуци като единствено приета от новото общество норма за неговото четене. Изключение прави само китайската писменост,където йероглифите получават свое дъпълнително вътрешно развитие,плод на неизчерпаемата творческа енергия и богато въображение на монголоидите. Затова броят им днес се изчислява на 40-50 000,макар ежедневието да изисква редовната употреба на не повече от 4-7 000 знака! Но кой и откъде е поставил тяхното изначалие най-добре личи по представените горе илюстрации на най-старите открити "китайски" образци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар