Римска военна парадна катарама с богове, 4-5 век сл. Хр Комплект от сребърен позлатен военен колан с итифален фавн (Пан) с пръчка и пан-лули; лице към Бакхус (Дионис) с тирс и повдигнат рог, лъв в краката му и кана за вино; танцуваща менада с тръби и въртящи се драперии; всеки в рамка на листа и витрина; катарама, оформена като двойка противоположни позлатени лъвски глави върху текстурирани извити вратове, езикът, оформен като правоъгълен блок с геометричен орнамент, изпъкнала опашка и странични извити крака, завършващи с позлатени нокти. Бакхус е римското име на гръцкото божество Дионис, бог, който първоначално идва от Тракия. Той беше тясно свързан с виното, плодородието и реколтата, както и като бог покровител на театрите и актьорите. Около него се развива мистериозен култ, който е изключително популярен през гръцките и римските периоди, но който се гледа с подозрение от властите заради огъването на социалните конвенции. Мистериозните култове се основават на свещени истории, които често включват ритуално възпроизвеждане на мит за смърт-прераждане на определено божество. В допълнение към обещанието за по-добър задгробен живот, мистериозните култове насърчават социалните връзки между участниците, наречени mystai. Последователите на Дионис извличат много от своите есхатологични вярвания и ритуални предписания от орфическата литература, сборник от теогонични поеми и химни. Митичният тракийски поет Орфей, архетипът на музиканта, теолога и мистагога, се смята за въвеждането на мистериите в гръцкия свят. Позоваванията на Херодот и Еврипид свидетелстват за съществуването на някои вакхически-орфически вярвания и практики: странстващи религиозни специалисти и разпространители на тайно знание, наречени Orpheotelestai, изпълнявали teletai, частни ритуали за опрощаване на грехове. За орфиците Дионис е бил бог спасител с изкупителни качества. Той е син на Зевс и Персефона и наследник на трона му. Когато титаните нападнали и разчленили бебето Дионис, Зевс като отмъщение унищожил извършителите със своята мълния. От пепелта на титаните се ражда човешката раса, обременена от тяхното титанско наследство, което може да бъде унищожено само чрез екстатичното поклонение на Дионис. https://archaicwonder.tumblr.com/tagged/dionysus
Скитска златна плоча на Дионис (?), 4-ти век пр.н.е Намерен в могилата Чертомлик , района на Днепър, близо до Никопол, Украйна (Източник: xoxol.org )
Изключително рядка монета на кентавър, около 500-450 г. пр.н.е
Оценен на $180 000, този електрум статер е сечен от Orrescii, древно трако-македонско племе. Той показва кентавър, който отнася бореща се нимфа. Обратната страна е обикновен четиристранен впечатан квадрат. Този статер е с най-голямо нумизматично значение и рядкост и очевидно е уникален и незаписан. Изглежда липсва пряко сравнение в публикуваната нумизматична литература. Най-близкият паралел е електричен статер в колекцията на Британския музей, от подобен тип, но със съвсем различен стил и изпълнение.
Ореските са живели около древния град Лете ( карта ) в Мигдония, Македония. Те може да са били идентични със сатрите и тясно свързани с бесите или жреците на оракулския храм на тракийския Бакхус. Orrescii и други пангейски племена са били миньори, които са работили в мините около пангейската верига.
Техните монети отразяват религиозните им вярвания, като субектите са сатири и кентаври, отнасящи борещи се нимфи, иконография, свързана с поклонението на Бакхус. Образът на кентавър върху монетите на Orrescii обаче е по-рядък от този на сатира. Тези монети илюстрират дивите ритуали, провеждани в планините на Тракия и Фригия в чест на Бакхус, чийто мистериозен оракулен храм се издигаше на върха на планината Пангеум.
(Източник: sixbid.com )
Македонски бронзов щит с надпис, елинистически, 1-ва половина на 3-ти век пр.н.е.
Изкован от един тежък лист, с изпъкнала форма, ръбът закръглен и прегънат, с геометрична украса, съставена от македонска звезда в центъра, нейните двадесет и четири лъча са обградени в двойна лента, обграждаща гръцки надпис, ΒΑΣΙΛΕΩΣ DHMHTPIOY, „От Цар Деметриос“, заобиколен от седем концентрични арки, всяка центрирана от осемлъчева звезда, три концентрични ленти по ръба.
(Източник: christies.com )
Смята се, че това е статуя на специален представител, приветстващ крал. Носи хитонискос (туника) с македонски нагръдник и лента за глава в македонски стил, която се завързва на гърба. Пелерина е преметната върху раменете му и се увива около лявата предмишница. Той държи дясната си ръка в жест на обръщение с лявата си ръка надолу, дланта е обърната нагоре, пръстите са свити. Стилизираните големи празни очи някога са били инкрустирани.
Тази голяма бронзова статуя, съдейки по военната униформа и лентата за глава, е важен суверен. Стилизацията на лицето, доминирана от големи очи, е характерна за ориенталските продукции в контраст с регалиите, моделирани директно от елинистическия стил. Статуята разкрива работата на местен художник, вдъхновена от доспехите и шапките на нахлуващите македонци на Александър Велики от 4 век пр.н.е.
(Източник: pba-auctions.com )
Красива антична монета с лика на Александър Велики Това е сребърна тетрадрахма от Тракийското царство при управлението на Лизимах. Изсечена е някъде след смъртта на Лизимах през 281 г. пр.н.е. в неопределен монетен двор. На лицевата страна е изобразена главата на Александър Велики с диадема и рогата на Амон. На обратната страна е изобразена седнала Атина Никифор. Има два монограма, единият от които е във венец и надпис BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY. Лизимах (р. 323-281 пр. н. е.) е македонски офицер и диадох (т.е. „наследник“) на Александър Велики, който става василевс („цар“) през 306 г. пр. н. е., управляващ Тракия, Мала Азия и Македония.
ТРАКИЙСКИ ЦАРЕ. Лизимахос. 305-281 пр.н.е. AV Stater (19 мм, 8,38 г, 12 часа). Глава с диадема на обожествения Александър вдясно, с рог на Амон / BΛΣIΛEΩΣ ΛYΣIMΛXOY, Атина Никифор седи вляво, подпряла ръка на кръгъл щит, поставен на земята; копие отзад; хермата отвън вляво, монограм отвътре вляво.
Златен статер (340-328 пр.н.е.) Македония, Филип II - Александър III - MK-B
Изображение на лицева страна на монета на Юлия Домна, член на династията Северан. Монетите за този емитент са емитирани от 193 до 217 г. Север взема Юлия за своя втора съпруга ок. 187, след консултация с астролог, който каза, че е предопределено да се омъжи за император. Тя му роди двама сина, Каракала и Гета. https://www.pinterest.com/pin/15481192463132606/
Бактрийско царство. Eukratides I. Златен статер (8,27 g), ок. 171-145 пр. н. е.
Златна динара от Кушанска империя, Бактрия, 151–190.сл. н. е.
Голямата гробница или гробница II е изследвана от първата половина на XX век, където професор К. Ромайос започва разкопки в 1937 година, но находките в гробниците, интересно са открити чак в 1977 година от Манолис Моше Андроникос. Погребаният мъж в гробница II е идентифициран с Филип II Македонски въпреки че някои учени оспорват идентификацията.
През юни 2015 година са обявени резултатите от задълбочено остеоархеологическо проучване, проведено от Теодорос Антикас и Лаура Уин-Антикас, което подкрепя идентифицирането на останките в гробница II с тези на Филип II Македонски, въпреки че не може да бъде потвърдено с помощта на ДНК.
В гробница II е изписан фриз с дължина 5,56 метра и височина 1,16 метра, изобразяващ сложна сцена с реалните дейности в царските ловни резервати.
Вляво е нарисуван ловец, който убива елен с помощта на куче, а ездач отзад гони друг елен, койот бяга. Вдясно от него двама млади ловци нападат глиган с копие. Сцената вдясно е по-драматична: двама спешени ловци от две страни се подготвят да нанесат фаталния удар на лъв. Примамливо е да разпознаем цар Филип II в брадат ловец, младият ездач е поставен точно в центъра на композицията, а на оста на фасадата е Александър Велики, но идентификацията на фигурите поражда много спорове сред специалистите.
Френския археолог Жорж Сьор през 1899-1900 г. провежда край Духова могила самостоятелна археологическа експедиция. Нейният дневник, основа за тезите на автора, подробно е отразен в нарочна публикация, която излиза само година след разкопките.Така например той е убеден, че за разкопките си мами не само Найден Геров, а още Мараджи е открил доста неща, но „по ориенталски обичай“ е прикрил находките. Усъмнява се също, че във всички 16 ями е имало колесници с колесничари. Фактически никой обаче не коментира, че френският археолог откровено цитира че всички артефакти са отнесени в Париж (някои в Атина).
В гробница II са открити останки на мъж, идентифициран с Филип II Македонски и на жени, за които се смята, че може да са Меда от Одесос и Евридика II Македонска или другата му съпруга Клеопатра.Намерени са ценни предмети, с които са погребани царските членове, сред които са венецът, с който е погребан Филип II и златен ларнакс с останките му, венецът на Меда, церемониален щит, диадемата на Евридика или Клеопатра и други,... някои явно пренесени от Духова могила, оставени да отлежат евентуално, да не излязат други артефакти и 1977 г. решили да ги обявят.
Българските специалисти - например Венедиков и Китов - категорично поддържат бройката „над десет“, като първият не е далеч от мисълта, че във всяка от 16-те ями е имало колесница. Нека си представим реалните размери на района с ямите, където са погребани най-малко десетина двуколки и четириколки, заедно с конете (без да отчитаме споменатите от Шкорпил колесничари). Периметърът, в който те са можели да бъдат разположени и със сигурност е съставлявал част от сакралното пространство на Духова могила, без никакво преувеличение може да се определи като огромен.
Сьор е убеден, че телата трябва да са 50, а руските администратори, политици и археолози, с изключение на един доклад на Ростовцев, официално отричат да са вземали каквото и да било от Пастуша преди 1877/8 (макар всички заинтересовани да знаят, че в частните колекции на Геров и Берти имало елегнатни бронзови статуетки, а в Ермитажа в Санкт Петербург се пазят не само изящни сребърни съдове, а и няколко (!) златни колесници от Духова могила).
Явно златния ларнакс от Духова могила, може да е заминал първоначално не към Гърция или Париж, а към Ермитажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар