Да Митра лошия а Иешуа добряка...!!! Византийско-Римското Православие е наредило Вуду-култът за сектата наравно до Кришна-съзнание, като попадащо в "инославните" "ловци на души". Но доколкото си спомняме, Той Самия Христос-Галилейски казваше на палестинските рибари :"Елате сега да ви науча не как се лови риба, а как се ловят душИ". 16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.
Седемте степени на Митра посвещения (последвано от тестване изкачване посветеният от стъпка към стъпка по пътя към най-висока степен на посвещение) имали следните планетарни съответствия: "The Raven/Врана" - Меркурий, "Булка" - Венера, "Warrior/Войн" - Марс, "Лион/Лъв" - Юпитер " Перс "- на Луната," Пратеникът на Слънцето "- Sun, и" Отец "- Сатурн.
https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2016/06/blog-post_25.html
Mладежите всъщност са на изпит пред седналия мъж и жената. Тоест двамата възрастни изпитват какво са научили младежите от книгата.
Обърнете сега внимание на жената в средата. От всички само тя държи в дясната си ръка наведен надолу факел, а в лявата… статуетка на жена!!
Tочно тази жена е Митра! Но забележете, че тя е човек от кръв и плът, а не бог. Следователно може да се допусне, че Митра всъщност е духовна титла, духовен сан. Тоест младежите щом докажат духовните си знания те стават Митри. Факелът в случая играе роля на светилник, който ще огрява техния духовен път. От тази позиция вече лесно се разбира защо Кибела е изобразена на одриски монети с два факела в ръка – защото те са символ за духовна светлина.
Така че на базата на горните артефакти вече може с доста голяма убеденост да се твърди, че през 2 в.пр.Хр. за етрусите Митра е титла, свързана с духовно знание.
Напълно е възможно при одрисите да е било точно така, както при етрусите. Щом изучиш духовното знание тогава ставаш Митра и след това церемониално ти слагат прочутата бригийска /фригийска/ шапка. А шапката всъщност е показател за другите хора, че човекът има духовен сан и е Митра /т.е. знаещ/.
Дионисиевата жрица, майка на Александър Велики, жената с много имена: Миртала/Митрала(Митра степен на посвещение), Олимпиада, Стартоника… получавани при всяко ново духовно посвещение.
Етруска резба, 2 век пр.н.е
Ритуална сцена от поставянето на митраиската шапка. Артефактът също е от 2 в.пр.Хр.:
Както виждате действието се извършва в храм, а не в пещера. Предполагам символите над мъжете, както и пеласгийските колони, са достатъчно доказателство, че това е тракийски храм. Има много такива елементи по монети, фиали, храмове, рисунки и т.н..
Другото важно е олтара. Вижте изобразения знак „кръг с точка”. Както знаете този символ присъства винаги при Великата Майка. А това означава, че храмът е на Кибела и в него се извършва „коронясването”.
Няма бикове, нали?
Чрез артефактите искам да покажа, че преди да станем Римска провинция при нас няма записани кървави ритуали, свързани с убийството на бикове.
„Митри” /хора, получи духовното знание/ са изобразявани с характерните за тях шапки. Носели са ги и мъже и жени. По нашите земи има запазени изображения на такива хора - пеша, на коне, с мечове в ръка...
Но има и други хора-митри на коне, които са изобразени в храмове на Кибела
По принцип змията е неразделна част от атрибутите на Кибела, но в тази графика виждам, че от двете й страни са изобразени бичи глави!
Тук също нямаме изобразено убийство на бик, а олтарът и змията са в храма, а не в пещерата.
https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=444&start=70
МИТРАИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО
„И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него. „ Библия, Царе 16:23
Нашите ширини винаги са се интересували от мита за Орфей. Орфей, живият Дионис, който допуснал грешката да прибави в свещените древни мистерии и гърците. Орфей, който влязъл в подземното царство и почти извел оттам съпругата си. Орфей, който учил тайните на мистериите и науката 20 години в Египет и после ги претворил в тракийски мистерии. Орфей, който бил разкъсан от Вакханките, но живял и след смъртта…
Легендата за Орфей е една от красивите древни легенди за любовта. Много автори правят опит да обвържат Орфей с християнството и Иисус Христос. Дали е истина?
Дори по – нататък; лично аз считам Орфей за дядото на християните.
Днес ще тръгнем по пътя на това доказателство.
Орфическите свидетелства изпъстрят библията. Не само цар Давид свири на лира ,в библията лирата е сакрален инструмент, макар че сякаш изведнъж изчезва с развитието на евангелията и днес няма да я видим в храмовете. Тя е там като deus ex machina, ролята й е сакрална, но не е ясно нито откъде се взема, нито къде изчезва. Очевидна привнесена традиция. Обаче тя присъства като сакрален инструмент в десетки псалми на библията, например:
Истинската християнска религия, или как свободният става роб, а измамата - добродетел
.
Човечеството да има предвид, че е контролирано от този ужасен еврейски мит. Евреите вярват, че ако техните души са застрашени могат да убиват в името на техния Бог
.webp)
Най-голямата трагедия, според Кабала, е, че езичниците с присъствието си водят цялата вселена в дисбаланс и объркване поради узурпиране на част от властта. Задължението на всеки евреин е да "поправи" щетите, да прави всичко възможно, за да се възстановят евреите към позиции на власт и влияние.
Ако гой направи добро на евреин, то богоизбрания паразит трябва да направи му зло за да се възстанови равновесието ИН- ЯН във Вселената.
Светът ще бъде управляван от англосаксонските народи, които, на свой ред, са завладени от техните еврейски малцинства
Това е знакът на първите ристиени в Йерусалим. Изображението на менора (храмовия седмосвещник) се съединява с изображението на риба посредством звездата на Давид.Рибока - християнин най-долу в хранителната верига
"Котвата" закотвяща душата в материцата е описана в Библията
Евреи 6 =====редакция 1940г.
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това ,което е отвътре завесата:
20. гдето исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещенник до века според Мелхиседековия чин.
Кога е станала подмяна на Слънцето и Лъвът(AU.Ra) с "Луната и Змията"(s.U.Ra)?
Станало е в Римската империя с помяната на трансцеденталния Митра със змея дракон Христ - Хор.
Исус бил арамеец (признат факт и от самия Папа Франциск при срещата му с Бенямин Нетаняху в Израел), а арамейците са....войни на АРУ, докато рамейците са войни на РА.
Дори самото название на Арамейците идвало от името Румен - Ару(ъ)мейци.
АРУмейци - служители на АРЪ/АРУ а Румен е обратното на аРумен, т.е. служител на РА
Синовете на Сатурн са МитРа и АраманАриман, след като Сатурн е завладян от негативна цивилизация култа към Митра/Сура или РА е заменен от култ към брат аСура аРа-Ариман/Сатан
Древната змия Ka искаше чрез камъните на кулата на Вавилон, на гърба на костите на съблазнените строители/масони отново да се изкачи до небето, от където е била свалена от бог Ра, за да стигне до не- материалния си дух, и да се съедини отново с намиращия се в центъра на Луната, несъществуващ/не-материален/не-чист дух на Ара, и така да си върне плътта, и да стане Ка_Ар(-ом), или Хор(-ом) = Хрис. или Хор. В онези дни хората подведени от левитското свещеничество се продават на Ару и Ка, свещеничеството е предало Ра, и се поклонило на не-материалния, не-сущия дух ARU и князът на този свят Ка, а не на Върховния Създател, Sun Ra. Именно Aр и Ka, чрез измамата на свещеничеството срещу Всевишния Ра лукаво обещаха на хората да владеят над материалния свят, цялата земна власт, богатство, власт и тайно знание, обещаха да направят самите хора богове, ако те им се покланят и ги обслужват с жертвоприношения, за да хранят с човешка БА, княза на този свят Ка. И огромен брой хора, паднаха в очарованието на греха и последваха Aра и Ka в бездната на ада, като вещество, за да бъде изядена искрата от божествената им душа Ба.
Разпъването на Свети Петър в обърнатия кръст - "котва", така е по-удобно да се втурне направо към ада в ядрото на Земята, където е неговия "бог" - дракона змия Хор-Христ.
Човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а къде отива неговата Ба
Душите с по тежко Ба- като например поклонилите се на аБрахманските религии и масони под 33 гр. се поглъщат от дракона змей Архонта и той ги връща чрез своята полова сила обратно в световете на Била сварга на случаен/хаотичен принцип.
Душите покланящи се на Духа на Луната, Йис_Ара се привличат от Сивите в куха сфера във вътрешноста на Луната/Нибиру и след това се разпределят на Земята, други планети или продават в робство.
Душите на масони над 33 гр. и висши служители на Aр и Ka ( които чрез измамата на свещеничеството на Всевишния Ра лукаво обещаха на хората да владеят над материалния свят, цялата земна власт, богатство, власт и тайно знание, обещаха да направят самите хора богове, ако те им се покланят и ги обслужват с жертвоприношения, за да се хранят с човешка БА.) се прехвърлят чрез пчелни ритуали, днес чрез технологии в нови тела и продължават да циклят в мат_реалния свят, за да служат на онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свалена на земята, както бяха свалени и ангелите му заедно с него.
Както знаем Сатана не е сам а има и подчинени демони-ангели които застанаха на негова страна. И беше свален в ядрото на земята.
И огромен брой хора, паднаха в очарованието на греха и последваха Aра и Ka в бездната на ада, като вещество, за да бъде изядена искрата от божествената им душа Ба.
Душите с лека Ба след смъртта на покойника се устремяването към Слънцето си, Ра, т.е. в Paradise/Рая.
Архон-а , който държи този свят в плен, изглежда като дракон . Той поглъща души , които не познава , и ги връща в света чрез своя Фалос .
- Epiphanius of Salamis -
"Утробата на Вишну" е просто Рибата "Матся", която е аватар на Самият Вишну, който поглъща душите в Трансцедентална Си Утроба си за да ги прероди в Нов цикъл в материалното Проявление.
Доколкото евреите наричат духовенството си с думата "равин/рави", т.е. "Ра въплъщение на човек" или "Рa въплътен син", ( краднали дума от словото РА и подменили семантичното и значение със другото слънце -Сатурн)въпреки че самите те като арианите не вярват в Sun Ra/ Рав(б)и(Звездното Слънце).
Човек е направен от абог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни храни, се втурва обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай"
От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпват със сърца животинската енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба към Sun Ra.
Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешката намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa.
По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa, създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта.
По отношение на Словото-Рa и борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.
Така човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а неговата Ба към Луната, където е нематериалната му Дух, за ново прераждане в матрицата.
Това е за да се гарантира, възможно най-много възпрепятстване на изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си, Ра, т.е. в Paradise/Рая.
Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгаря).
Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор.
Докато при изгарянето на тялото, Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Бa се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa(освен ако не го подлъже фалшивата Лунна светлина).
„И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него. „ Библия, Царе 16:23
Нашите ширини винаги са се интересували от мита за Орфей. Орфей, живият Дионис, който допуснал грешката да прибави в свещените древни мистерии и гърците. Орфей, който влязъл в подземното царство и почти извел оттам съпругата си. Орфей, който учил тайните на мистериите и науката 20 години в Египет и после ги претворил в тракийски мистерии. Орфей, който бил разкъсан от Вакханките, но живял и след смъртта…
Легендата за Орфей е една от красивите древни легенди за любовта. Много автори правят опит да обвържат Орфей с християнството и Иисус Христос. Дали е истина?
Дори по – нататък; лично аз считам Орфей за дядото на християните.
Днес ще тръгнем по пътя на това доказателство.
Орфическите свидетелства изпъстрят библията. Не само цар Давид свири на лира ,в библията лирата е сакрален инструмент, макар че сякаш изведнъж изчезва с развитието на евангелията и днес няма да я видим в храмовете. Тя е там като deus ex machina, ролята й е сакрална, но не е ясно нито откъде се взема, нито къде изчезва. Очевидна привнесена традиция. Обаче тя присъства като сакрален инструмент в десетки псалми на библията, например:
„Славословете Господа с арфа, с арфа и с глас на псалмопеене.”(Библия, Псалми, 98:5). Легендата за Орфей и властта му над животните е загатната и в друга старозаветна творба, легендата за Даниил, и по специално как Даниил успокоил лъвовете в ямата на Дарий и обърнал царя в „правата вяра”. Самият цар, макар че лично издал заповед за хвърлянето на Даниила поради закона, искрено му съчувствал, по подобен начин ,по който Орфей разплакал безсърдечният Хадес в царството на мъртвите.
Орфей и Иисус много си приличат. И двамата са млади, и двамата са самотни в личния живот, и двамата учат ученици и с притчи и слово им предават вярата, и двамата учат хората на мир, любов и добро.
В края на живота си Орфей е разкъсан, а Иисус – разпънат. Разликата е нищожна.
Всъщност разпъването на Иисус е очевидна заемка не толкова от римските обичаи, колкото от една друга, по – стара традиция. Едва ли има съмнение, че Есхил, поет от 6-5 в. пр.хр. е живял пред Христос. Неговата поема, „Прикованият Прометей” пресъздава първообразът на христовата гибел, и то почти 1:1. Прометей е осъден заради хората, Прометей ги е създал и е дарил божественият дух, огънят на Хефест им е вдъхнал ,заради което той трябва да бъде разпънат. Той е разпънат от собственият си приятел, който плаче, прегръща го… и му набива неразрушими клинове в ръцете и краката, като го разпъва на една скала. Не е трудно да видим Юда в късния образ. Зевс му праща Орел, който кълве черния дроб на мъченика. В популярния мит легионерът Лонгин пронизва с копието си… черният дроб на Иисус.
Въпреки това Прометей не се предава и не се отказва.
Озлобеният Зевс проваля за няколко епохи скалата с прикования Прометей в подземното царство.
Откъдето тя обаче излиза и Прометей бива отново освободен.
В популярният разказ за Иисус той умира, но след три дни възкръсва.
Митът за Прометей пък е ясна заемка от древноегипетският мит за Хнум, първичният бог – гигант, за който знаем легендата, че създава човека на грънчарско колело и му вдъхва душа, но уморявайки се да е грънчар, чупи божественото грънчарско колело и влага частите му в утробата на създадените от него жени…
Но да се върнем към орфизма.
Митът за главата на Орфей, пристигнала до остров Лесбос, ярко си прилича с митът за съвременник на Иисус, Йоан Кръстител. Главата на Йоан била отсечена и сложена на блюдо. Според християнските житиеписци обаче тя после три пъти била намирана и Йоан лично се явявал на приносителите, давайки им съвети. Не можем да подминем ясното сходство с пророкуващата глава на Орфей. Твърди се дори ,че главата на Йоан била реликва на рицарски орден в средновековието.
Няма съмнение ,че Орфей е бил изключително популярен култ в Европа. Най – древният писан текст н Европа, Деревянският папирус от Македония е изписан с орфееви химни. Орфически идеи в погребенията има и на редица тракийски династи. Без да излагам подробно вече ясното сходство в традицията на погребенията между Орфей и Озирис, която връзка е безспорна, ще отбележа, че Орфей е в основата на вярванията на римляни, траки, гърци. За тях той е бил безсмъртието, вечността на душата. Той е загинал, за да им даде това познание.
Очевидно във вярванията в римският период не е настъпил неочакван обрат в същността; просто е бил подменен персонажа. На мястото на Орфей дарител на безсмъртието е станал Иисус.
Първото, и най – често срещано доказателство е изображението на спасителя в римска християнска катакомба, където е ясно представен Иисус Христос.
Множество автори залагат и на лицевите прилики на Иисус и Орфей. Можем обаче да отидем и по – далеч: вижте иконографията на двамата.
Очевидно разкъсването се появява по - късно в „християнската си” , законова алтернатива – разпъване, по римски образец.
Орфей и Иисус много си приличат. И двамата са млади, и двамата са самотни в личния живот, и двамата учат ученици и с притчи и слово им предават вярата, и двамата учат хората на мир, любов и добро.
В края на живота си Орфей е разкъсан, а Иисус – разпънат. Разликата е нищожна.
Всъщност разпъването на Иисус е очевидна заемка не толкова от римските обичаи, колкото от една друга, по – стара традиция. Едва ли има съмнение, че Есхил, поет от 6-5 в. пр.хр. е живял пред Христос. Неговата поема, „Прикованият Прометей” пресъздава първообразът на христовата гибел, и то почти 1:1. Прометей е осъден заради хората, Прометей ги е създал и е дарил божественият дух, огънят на Хефест им е вдъхнал ,заради което той трябва да бъде разпънат. Той е разпънат от собственият си приятел, който плаче, прегръща го… и му набива неразрушими клинове в ръцете и краката, като го разпъва на една скала. Не е трудно да видим Юда в късния образ. Зевс му праща Орел, който кълве черния дроб на мъченика. В популярния мит легионерът Лонгин пронизва с копието си… черният дроб на Иисус.
Въпреки това Прометей не се предава и не се отказва.
Озлобеният Зевс проваля за няколко епохи скалата с прикования Прометей в подземното царство.
Откъдето тя обаче излиза и Прометей бива отново освободен.
В популярният разказ за Иисус той умира, но след три дни възкръсва.
Митът за Прометей пък е ясна заемка от древноегипетският мит за Хнум, първичният бог – гигант, за който знаем легендата, че създава човека на грънчарско колело и му вдъхва душа, но уморявайки се да е грънчар, чупи божественото грънчарско колело и влага частите му в утробата на създадените от него жени…
Но да се върнем към орфизма.
Митът за главата на Орфей, пристигнала до остров Лесбос, ярко си прилича с митът за съвременник на Иисус, Йоан Кръстител. Главата на Йоан била отсечена и сложена на блюдо. Според християнските житиеписци обаче тя после три пъти била намирана и Йоан лично се явявал на приносителите, давайки им съвети. Не можем да подминем ясното сходство с пророкуващата глава на Орфей. Твърди се дори ,че главата на Йоан била реликва на рицарски орден в средновековието.
Няма съмнение ,че Орфей е бил изключително популярен култ в Европа. Най – древният писан текст н Европа, Деревянският папирус от Македония е изписан с орфееви химни. Орфически идеи в погребенията има и на редица тракийски династи. Без да излагам подробно вече ясното сходство в традицията на погребенията между Орфей и Озирис, която връзка е безспорна, ще отбележа, че Орфей е в основата на вярванията на римляни, траки, гърци. За тях той е бил безсмъртието, вечността на душата. Той е загинал, за да им даде това познание.
Очевидно във вярванията в римският период не е настъпил неочакван обрат в същността; просто е бил подменен персонажа. На мястото на Орфей дарител на безсмъртието е станал Иисус.
Първото, и най – често срещано доказателство е изображението на спасителя в римска християнска катакомба, където е ясно представен Иисус Христос.
Множество автори залагат и на лицевите прилики на Иисус и Орфей. Можем обаче да отидем и по – далеч: вижте иконографията на двамата.
Очевидно разкъсването се появява по - късно в „християнската си” , законова алтернатива – разпъване, по римски образец.
Интересен елемент е намереният кръст, Orpheos bakkikos, приложен тук. Това е малък елемент, печат или медальон, с неизвестно произхождение и творец. Не мога да ви лъжа, очевидно има съществено значение датировката на обекта, а той няма напълно приемлива такава. Видно е обаче че се касае за религиозен синкретизъм: Орфей, с определение нещо като „вакханец”, разпънат на кръст като Иисус Христос. Изображението притежава и ясен п о- древен синкретизъм. Дали седемте звезди са съзвездието Лира или планетите, е спорно, приема се обаче и че кръстът символизира Орион – т.е. Озирис/Дионис, а луната – Изида.
Все пак много може да промени датировката и доказателствата за автентичност на предмета.
Затова пък ще добавя малко сол в раните. Наскоро посетих истанбулският исторически музей. Освен очевидните доказателства за връзката между западното Средиземноморие и Египет, намерих и други интересни неща.
Сред тях бяха две мозайки на Орфей. Едната от тях е особено показателна.
И ако да може да се постави под съмнение бакхическият Орфей, тези мозайки и датировката им не могат. Какво правят християнските светци покрай Орфей? Нима той им е месията?
Синкретизмът е повече от видим, В мита и изображенията, Иисус Христос е всъщност… Орфей!
Нека да се изясним. Това не означава, че човек Иисус никога не е съществувал или че не се е занимавал с религиозни дела, напротив.
Означава обаче, че когато и а е съществувал, митът за него е съществувал преди това. В неговият образ са вплетени традициите и вярванията на по – старо време, той е поел върху себе си наследството на месиите от древността.
Темата доказа връзката между двата „пророка”…
Но лично според мен остава нещо недовършено.
Не успяхме да обединим философията на Орфей с тази на християнството.
Причината е проста, от орфизма до нас са достигнали само крайно незначителни фрагменти. Изглежда че така ще си останем, на гола аналогия, без фундамент.
Дали? Или фундаментът ни е по – мощен от християнството дори?
Ще видим в следващата глава. Там ще ви запозная с истинското „християнство”, с измамата ,наречена християнска религия, която просто извращава древно познание, създава религия, отрича свободното разбиране на божествеността и дава единствено правото да тълкува, определя и рисува, на църквата ,и по този начин облича духа на човека в окови.
Предполагам, някои от вас ще се изненадат да научат… за съществуването на „християнство” далеч преди някой да съчини измисленото понятие „Христос” и идеята, че каквото и да правиш, Господ ще утрепе някого за да те спаси – един вид човешко жертвоприношение.
Все пак много може да промени датировката и доказателствата за автентичност на предмета.
Затова пък ще добавя малко сол в раните. Наскоро посетих истанбулският исторически музей. Освен очевидните доказателства за връзката между западното Средиземноморие и Египет, намерих и други интересни неща.
Сред тях бяха две мозайки на Орфей. Едната от тях е особено показателна.
И ако да може да се постави под съмнение бакхическият Орфей, тези мозайки и датировката им не могат. Какво правят християнските светци покрай Орфей? Нима той им е месията?
Синкретизмът е повече от видим, В мита и изображенията, Иисус Христос е всъщност… Орфей!
Нека да се изясним. Това не означава, че човек Иисус никога не е съществувал или че не се е занимавал с религиозни дела, напротив.
Означава обаче, че когато и а е съществувал, митът за него е съществувал преди това. В неговият образ са вплетени традициите и вярванията на по – старо време, той е поел върху себе си наследството на месиите от древността.
Темата доказа връзката между двата „пророка”…
Но лично според мен остава нещо недовършено.
Не успяхме да обединим философията на Орфей с тази на християнството.
Причината е проста, от орфизма до нас са достигнали само крайно незначителни фрагменти. Изглежда че така ще си останем, на гола аналогия, без фундамент.
Дали? Или фундаментът ни е по – мощен от християнството дори?
Ще видим в следващата глава. Там ще ви запозная с истинското „християнство”, с измамата ,наречена християнска религия, която просто извращава древно познание, създава религия, отрича свободното разбиране на божествеността и дава единствено правото да тълкува, определя и рисува, на църквата ,и по този начин облича духа на човека в окови.
Предполагам, някои от вас ще се изненадат да научат… за съществуването на „християнство” далеч преди някой да съчини измисленото понятие „Христос” и идеята, че каквото и да правиш, Господ ще утрепе някого за да те спаси – един вид човешко жертвоприношение.
„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най – сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”
St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3
В предната глава се запознахме подробно с Орфеевият синкретизъм в образа на Иисус. Той е неоспорим и ясно изразен; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише:”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос(слънцето - моя бележка) за най - великият бог и го почитал като Аполон(вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките(както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон слънцето -Амон, Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук със гърцизираният вариант - Аполон - който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име,(поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата) а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелният свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания ,за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3
В предната глава се запознахме подробно с Орфеевият синкретизъм в образа на Иисус. Той е неоспорим и ясно изразен; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише:”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос(слънцето - моя бележка) за най - великият бог и го почитал като Аполон(вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките(както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон слънцето -Амон, Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук със гърцизираният вариант - Аполон - който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име,(поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата) а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелният свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания ,за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
Интересна клюка, която може още да сближи Орфей с Омир: В Египет на особена почит е била фигурата на "Слепия арфист". Той е нещо като философ, приписват му се доста задълбочени химни за прераждането и живота, и се изобразява предимно на царски гробници. Химните на слепите арфисти често се изписват отделно, на собствени стели. Известни имена сред тях са били например Неферхотеп и Тжения.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия(условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет) , както аказахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически общества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама ,че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:
“Религията, провъзгласена от него(Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.” Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4.
Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тея мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по – далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по – старо от християнството, от стария завет, Корана или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам ,че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по – стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.
Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”
Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ”(Битие, 1)
Корпус Херметикум: „И Господ проговори чрез Свещенното си Слово:”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и : „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1).” Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).
Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)
Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията:” А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.”(Лука, 18)
Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията:” Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”(Йоан, 1)
Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)
Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)
Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията(възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):
“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие,(син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
Кибалион
Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:
„Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината ,нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда ,че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост. ..
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти(Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание. „
Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а … предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. П о- старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най – малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по – непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък , повърхностен обзор на литературата са старото и средното царство, т.е. 3-то, до средата на 2-ро хилядолетие преди христа. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най – често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.
„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница(разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!” Поучения на Птаххотеп, 1-500.
„Твори истината ,за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай! ….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час.Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”
Поучения на Ахтой, XV-XX.
“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”
Химн на арфиста Нефер - Секхау „Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”
Химн на Сути и Хор
„Аз съм великият бог,Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”
Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II
„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”
Текстове на саркофазите
„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището.Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”
Лондонски остаркон, химн на Амон
„По – мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”
Поучения към Мерикаре
„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”
Поучения на Анхшешонк
„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”
Поучения на Аменопе
„Отмъщението е отвратително, Но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най – благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”
Поучения, приписвани на Аменхотеп IV
Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по –дълбока всъщност… Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по – досаден.
Прословутите християнски заповеди. 10 на брой, се считат за основа на християнството и най – важното завещание на избягалият от Египет Мойсей.
В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:
„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”
Книга на Мъртвите, Папирус Ну
Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления(но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:
«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37. никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»
Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.
Това, което ви давам ,е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е че имаме работа с първите истински „християни”. Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по - стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората ,а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това ,че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най – голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най – голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена ,разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най – вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се „монополизира” безсмъртието .Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.
Нека погледнем истината в очите… Твърденията ,че траките били първохристияни или египтяните – първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те(траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писател и исамозвани пророци изобщо не са били в състъояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си на чело, като "ключари" на небесните порти. Порти , които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.
А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за бога и е оставил само вярата за него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените. Замисляли ли сте се ,защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запада геометрията но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това ,за което говори Аменхотеп... Познанието за бога. Опознай света , за да познаеш бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто… Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите – ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съменние, че религиите така са си пробили пътят в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирният баланс.
"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни(християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най - долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошенници, които подмамват децата, като им дават два - три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."
Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор Нашите предци не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите(в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.
Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия(условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет) , както аказахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически общества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама ,че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:
“Религията, провъзгласена от него(Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.” Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4.
Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тея мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по – далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по – старо от християнството, от стария завет, Корана или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам ,че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по – стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.
Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”
Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ”(Битие, 1)
Корпус Херметикум: „И Господ проговори чрез Свещенното си Слово:”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и : „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1).” Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).
Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)
Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията:” А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.”(Лука, 18)
Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията:” Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”(Йоан, 1)
Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)
Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)
Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията(възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):
“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие,(син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
Кибалион
Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:
„Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината ,нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда ,че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост. ..
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти(Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание. „
Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а … предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. П о- старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най – малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по – непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък , повърхностен обзор на литературата са старото и средното царство, т.е. 3-то, до средата на 2-ро хилядолетие преди христа. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най – често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.
„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница(разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!” Поучения на Птаххотеп, 1-500.
„Твори истината ,за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай! ….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час.Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”
Поучения на Ахтой, XV-XX.
“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”
Химн на арфиста Нефер - Секхау „Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”
Химн на Сути и Хор
„Аз съм великият бог,Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”
Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II
„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”
Текстове на саркофазите
„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището.Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”
Лондонски остаркон, химн на Амон
„По – мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”
Поучения към Мерикаре
„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”
Поучения на Анхшешонк
„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”
Поучения на Аменопе
„Отмъщението е отвратително, Но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най – благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”
Поучения, приписвани на Аменхотеп IV
Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по –дълбока всъщност… Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по – досаден.
Прословутите християнски заповеди. 10 на брой, се считат за основа на християнството и най – важното завещание на избягалият от Египет Мойсей.
В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:
„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”
Книга на Мъртвите, Папирус Ну
Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления(но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:
«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37. никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»
Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.
Това, което ви давам ,е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е че имаме работа с първите истински „християни”. Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по - стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората ,а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това ,че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най – голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най – голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена ,разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най – вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се „монополизира” безсмъртието .Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.
Нека погледнем истината в очите… Твърденията ,че траките били първохристияни или египтяните – първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те(траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писател и исамозвани пророци изобщо не са били в състъояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си на чело, като "ключари" на небесните порти. Порти , които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.
А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за бога и е оставил само вярата за него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените. Замисляли ли сте се ,защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запада геометрията но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това ,за което говори Аменхотеп... Познанието за бога. Опознай света , за да познаеш бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто… Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите – ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съменние, че религиите така са си пробили пътят в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирният баланс.
"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни(християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най - долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошенници, които подмамват децата, като им дават два - три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."
Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор Нашите предци не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите(в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.
Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.
.
Човечеството да има предвид, че е контролирано от този ужасен еврейски мит. Евреите вярват, че ако техните души са застрашени могат да убиват в името на техния Бог
.webp)
Най-голямата трагедия, според Кабала, е, че езичниците с присъствието си водят цялата вселена в дисбаланс и объркване поради узурпиране на част от властта. Задължението на всеки евреин е да "поправи" щетите, да прави всичко възможно, за да се възстановят евреите към позиции на власт и влияние.
Ако гой направи добро на евреин, то богоизбрания паразит трябва да направи му зло за да се възстанови равновесието ИН- ЯН във Вселената.
Светът ще бъде управляван от англосаксонските народи, които, на свой ред, са завладени от техните еврейски малцинства
Това е знакът на първите ристиени в Йерусалим. Изображението на менора (храмовия седмосвещник) се съединява с изображението на риба посредством звездата на Давид.Рибока - християнин най-долу в хранителната верига
"Котвата" закотвяща душата в материцата е описана в Библията
Евреи 6 =====редакция 1940г.
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това ,което е отвътре завесата:
20. гдето исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещенник до века според Мелхиседековия чин.
Кога е станала подмяна на Слънцето и Лъвът(AU.Ra) с "Луната и Змията"(s.U.Ra)?
Станало е в Римската империя с помяната на трансцеденталния Митра със змея дракон Христ - Хор.
Исус бил арамеец (признат факт и от самия Папа Франциск при срещата му с Бенямин Нетаняху в Израел), а арамейците са....войни на АРУ, докато рамейците са войни на РА.
Дори самото название на Арамейците идвало от името Румен - Ару(ъ)мейци.
АРУмейци - служители на АРЪ/АРУ а Румен е обратното на аРумен, т.е. служител на РА
Синовете на Сатурн са МитРа и АраманАриман, след като Сатурн е завладян от негативна цивилизация култа към Митра/Сура или РА е заменен от култ към брат аСура аРа-Ариман/Сатан
Древната змия Ka искаше чрез камъните на кулата на Вавилон, на гърба на костите на съблазнените строители/масони отново да се изкачи до небето, от където е била свалена от бог Ра, за да стигне до не- материалния си дух, и да се съедини отново с намиращия се в центъра на Луната, несъществуващ/не-материален/не-чист дух на Ара, и така да си върне плътта, и да стане Ка_Ар(-ом), или Хор(-ом) = Хрис. или Хор. В онези дни хората подведени от левитското свещеничество се продават на Ару и Ка, свещеничеството е предало Ра, и се поклонило на не-материалния, не-сущия дух ARU и князът на този свят Ка, а не на Върховния Създател, Sun Ra. Именно Aр и Ka, чрез измамата на свещеничеството срещу Всевишния Ра лукаво обещаха на хората да владеят над материалния свят, цялата земна власт, богатство, власт и тайно знание, обещаха да направят самите хора богове, ако те им се покланят и ги обслужват с жертвоприношения, за да хранят с човешка БА, княза на този свят Ка. И огромен брой хора, паднаха в очарованието на греха и последваха Aра и Ka в бездната на ада, като вещество, за да бъде изядена искрата от божествената им душа Ба.
Разпъването на Свети Петър в обърнатия кръст - "котва", така е по-удобно да се втурне направо към ада в ядрото на Земята, където е неговия "бог" - дракона змия Хор-Христ.
Човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а къде отива неговата Ба
Душите с по тежко Ба- като например поклонилите се на аБрахманските религии и масони под 33 гр. се поглъщат от дракона змей Архонта и той ги връща чрез своята полова сила обратно в световете на Била сварга на случаен/хаотичен принцип.
Душите покланящи се на Духа на Луната, Йис_Ара се привличат от Сивите в куха сфера във вътрешноста на Луната/Нибиру и след това се разпределят на Земята, други планети или продават в робство.
Душите на масони над 33 гр. и висши служители на Aр и Ka ( които чрез измамата на свещеничеството на Всевишния Ра лукаво обещаха на хората да владеят над материалния свят, цялата земна власт, богатство, власт и тайно знание, обещаха да направят самите хора богове, ако те им се покланят и ги обслужват с жертвоприношения, за да се хранят с човешка БА.) се прехвърлят чрез пчелни ритуали, днес чрез технологии в нови тела и продължават да циклят в мат_реалния свят, за да служат на онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свалена на земята, както бяха свалени и ангелите му заедно с него.
Както знаем Сатана не е сам а има и подчинени демони-ангели които застанаха на негова страна. И беше свален в ядрото на земята.
И огромен брой хора, паднаха в очарованието на греха и последваха Aра и Ka в бездната на ада, като вещество, за да бъде изядена искрата от божествената им душа Ба.
Душите с лека Ба след смъртта на покойника се устремяването към Слънцето си, Ра, т.е. в Paradise/Рая.
Архон-а , който държи този свят в плен, изглежда като дракон . Той поглъща души , които не познава , и ги връща в света чрез своя Фалос .
- Epiphanius of Salamis -
"Утробата на Вишну" е просто Рибата "Матся", която е аватар на Самият Вишну, който поглъща душите в Трансцедентална Си Утроба си за да ги прероди в Нов цикъл в материалното Проявление.
От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпват със сърца животинската енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба към Sun Ra.
Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешката намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa.
По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa, създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта.
По отношение на Словото-Рa и борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.
Така човешката Ка отива към ядрото на Земята - където е материалният Хор, а неговата Ба към Луната, където е нематериалната му Дух, за ново прераждане в матрицата.
Това е за да се гарантира, възможно най-много възпрепятстване на изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си, Ра, т.е. в Paradise/Рая.
Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгаря).
Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор.
Докато при изгарянето на тялото, Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Бa се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa(освен ако не го подлъже фалшивата Лунна светлина).
Няма коментари:
Публикуване на коментар