Картата показва етническия състав на населението в Източна Европа към XII-XIII век при Великото преселение на народите от Азия...
Защо всички славяни се разбират без преводач, а само руснаците не схващат какво им се говори на някой славянски език? Дори езиците от собствената им група - беларуски и украински, са непонятни за руснаците.
Защо Русия се отнася пренебрежително към уж братския украински език и не го е преподавала никога, и сега не го преподава в училищата? Защо руснаците в Източна Украйна не желаят да го учат, отричат статута на украинския като официален език на държавата им и се цепят от нея?
Откъде е този странен за славяните руски сепаратизъм, нежеланието да признаеш общите си корени с Беларус и Украйна и с Великото литовско княжество?
Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски.
През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр.
Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група.
Славяни в останалата част от Европейска Русия
не е имало никакви
Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др.
В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др.
Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град
Защо всички славяни се разбират без преводач, а само руснаците не схващат какво им се говори на някой славянски език? Дори езиците от собствената им група - беларуски и украински, са непонятни за руснаците.
Защо Русия се отнася пренебрежително към уж братския украински език и не го е преподавала никога, и сега не го преподава в училищата? Защо руснаците в Източна Украйна не желаят да го учат, отричат статута на украинския като официален език на държавата им и се цепят от нея?
Откъде е този странен за славяните руски сепаратизъм, нежеланието да признаеш общите си корени с Беларус и Украйна и с Великото литовско княжество?
Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски.
През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр.
Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група.
Славяни в останалата част от Европейска Русия
не е имало никакви
Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др.
В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др.
Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град
Новгород, който е проекция на вече изградения на Лаба
Староград (днес Олденбург)
Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори.
Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява.
Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език.
Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото.
Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са
“немци” - защото не говорят, неми са и
бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.)
След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи.
И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва има села, в които калта се гази само с лапти
За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия.
Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено:
“В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.”
В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям.
През Средновековието в Московията се говорят няколко езика:
- славянско/скловенско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци;
- тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона;
- български език, на който е написана православната религиозна книжнина.
Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция.
Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси.
Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици.
Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че
Русия никога не е граничила с Балканите
и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи.
От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия.
Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси.
Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие.
По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците.
А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение.
Шапката на Мономах е тюбетейка
От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах.
Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах.
Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки.
Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340
Староград (днес Олденбург)
Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори.
Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява.
Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език.
Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото.
Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са
“немци” - защото не говорят, неми са и
бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.)
След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи.
И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва има села, в които калта се гази само с лапти
За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия.
Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено:
“В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.”
В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям.
През Средновековието в Московията се говорят няколко езика:
- славянско/скловенско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци;
- тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона;
- български език, на който е написана православната религиозна книжнина.
Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция.
Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси.
Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици.
Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че
Русия никога не е граничила с Балканите
и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи.
От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия.
Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси.
Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие.
По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците.
А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение.
Шапката на Мономах е тюбетейка
От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах.
Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах.
Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки.
Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340
- Събиране на всички писмени документи (аналите, архиви и т.н.). Тази работа вече е направена от Петър I. Събирането на материали се извършва не само от собствената си страна, но и от други страни - Полша, Турция и др ..;
- Проучване, фалшификация, пренаписване и унищожаване на исторически материали.
https://uainfo.org/blognews/
Русия – това е Московия, която възниква след разпадането на Златната орда. Люлката на Московия е „кървавото блато на монголското робство, а не суровата слава от епохата на норманите. Политиката на Русия продължава политиката на Ордата, на не на Рус.
Как Московията открадна историята на Киевска Рус-Украйна.
„Секретната дипломация на XVIII век“ – „арестуваният“ труд на Карл Маркс за истинската история на Русия (Рус)
Тази книга се нарича „Секретната дипломация на XVIII век“ и е издадена в Лондон през 1899 година.
ПЪРВА ЧАСТ
Появата на Рус
Рус като държава с център Киев е създадена от племената на поляните, които живеели на десния бряг по следното течение на Днепър. И Киевската земя, (земята на поляните) дълго време преди създаването на държава била наричана Рус. Полянски градове били Киев, Чернигов, Переяславл. В теченеие на вермето поляните се обединяват с другите славянски племена: древляни, северяни, дреговичи, радимичи, вятичи, кривичи, илменци. Обединявайки се, асимилирайки се помежду си, тези осем племенни съюза стават основата на Руси. Именно тази общност по късно започват да наричат русини. Русите или русините стават основата на Рус, с център в Киев. Както бихме се изразили днес, това била титулната, началната народност на Рус.
Имперска Рус
Рус с ценътр в Киев била своего рода имперска държава. Имало център (Киев и Киевщина) и имало колонии, които плащали на русите данък. Сред тях били литовските и финско-угорските племена.
В летописът на Нестор е записано: „А всички тези други езици, дават дан на Рус: чуди, мери, веси, муроми, черемиси, мордви, пери, печера, ям, литва, зимигола, корси, норома, либ: всичките имащи свой език, от коляното на Афет, живеещи в полунощните страни“.
Всички завоювани стнани също се смятали за Рус. Но населението на тези колонии не били етнически руси. И самите те не смятали себе си за руси. Те били „руски хора“ само в смисъла на това, че плащали данъци на Рус. Вярата също станала една(с обща църква) след като Рус завладяла тези племена. Безспорно имало културно влияние.
За Рус, в тесния смисъл дълго време се смятала само Киевската. След това и Черниговщина и Переяславщина етнически стават Рус. И много по-късно (в края на XII век) руси стават жителите на Галичина и Солина. След това Рус започнали да наричат Галицко-Волинското княжество. Не е имало повече никаква друга Рус.
Чуд (фино-угорски племена)
Фино-угрите, които плащали дан на Рус, живеели между Волга и Ока и в Приуралието. В Рус тези територии наричали Залесие. Това е централната част на съвременна Русия, която се присъединява към Рус някъде през X-XI веке. По това време Рус съществува приблизително два века и русите са сформирани като етнос.
Не съществуват точни данни за завоюването на Залесие, известно е само, че Точных данных о завотова не е станало веднага, а когато Рус укрепва.
В края на XI век в Залесие се създава ново княжество: Ростово-Суздалското. То имало два центъра: Ростов и Суздал. През XII век се появява още един център: Владимир. Именно тези територии в литературата на XIX века се наричат Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалска Рус.
Но в летописите няма множество Руси: Киевска, Северна или каквато и да било друга. Още по-малко Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалскя. Всичко това е измислено през XIX век от имперските историци. „Киевска Рус“ е също толкова изкуствено название както и „Русия“. Рус е била само една и тка се е и наричала.
Формиране на московитския (руския) етнос
През X век Ростово-Суздалската земя било заселена основно с фински племена. На тази територия започва да се формира и етносът на съвременния руски народ.
Като всяка друга метрополия, Киев влияел на завоюваните народи. Славянските преселници в Залесие, разбира се, се смесили с финските племена. И, разбира се, фино-угрите и другите племена с времето също се „порусначват“.
Те приемат и езика, и православната вяра. Но и до ден днешен руската провинция пази историята на фино-угрите, а не на славяните.
Руският народен костюм няма нищо общо с дрехите на славяните. Московитският фолклор също не е типичен за славяните. Измислиците за „най-славянския“, пръв и главен руски народ са просто смешни.
Понякога градовете на фино-угорските земи били наричани по руски маниер, но въпреки това, рекичките и мнозинството населения и досега са запазили финските си названия. Например, голям брой реки и притоци имат финското окончание -ва, което означава „вода“.
Залесите се намирало, може да се каже в „задния двор на Рус. Народностите, които го населявали живеели крайно бедно, заради трудните условия на живот. Търговски пътица почти не съществували, Наоколо имало само гори и блата.
Затова киевските князи не смятали тези земи за „лакомо парче“ и дълго време никой не им обръщал внимание. Русите от своите богати и топли райони нямали желание да се заселват в Залесие. Преселници-русини имало малко.
Като цяло Рус никога не се е преселвала масово в Московия. Московитският етнос се сформира някъде през втората половина на XII век.
Русините като етнос с отделна държава и наименование съществуват от X век. Тоест, съвременните руснаци са най-младият източно славянски етнос. Не старши, а младши, не брат, а съсед.
ВТОРА ЧАСТ
Самите угро-фински племена (наричани чуд) не назовавали себе си Рус. В летописите си те противопоставят себе си на Рус. Коя колония не би противопоставила себе си на чуждата ѝ метрополия? В Лаврентиевския летопис и в Ипатиевския това противопоставяне се вижда добре. А в тях са описани събития от XII-XIII век. Тоест даже през XII век и в началото на XIII век Новгород-Суздалските територии не са се смятали за Рус, нито Ростово-Суздал, нито Рязан, нито Смоленск, нито Владимир. Рус е била само земята на поляните, тоест метрополия на Киевските земи. А Киев е майката на руските градове и другите градове на разширяващата се Рус никога не са принадлежали на бъдещата Московия. Руснаците смятат, че първата им държава (Рус) се е появила около 400 години по-рано от самите тях и че това е било именно тяхна държава.
Завладяването на Рус от татарите
В началото на XIII век заради междуособни войни Рус отслабва и пада под натиска на татарите. Те завладяват и Полша, и Унгария, и северните Балкани. Завръщайки се от победоносния си поход, татарите създават своя държава. Така в долното течение на Волга се появява държавата Златна орда. Руските земи не влизат в Златната орда като част от държавата, а стават васали. Сега самата Рус била принудена да плаща дан. Разпадът на Рус още повече отделя земите на Рус и Залесието една от друга. И културно, и етнически, и политически.
Московия или московската държава
Откъде се появява Московия? Угро-фините отначало са покорени от Рус, след това от татарската Орда. Но руските историци умишлено преувеличават влиянието на рус върху тези племена и умишлено обезценяват влиянието на Ордата и дори практически отричат влиянието на Ордата върху Московия. И това при положение, че московитските земи са поробени от татарите почти 300 години. Едва след разпада на Златната орда се образуват: Московското княжество, Казанското ханство, Касимовското ханство, Кримското ханство, Астраханското ханство, Сибирското ханство. Москва (финско название) се споменава в запазените документи едва след средата на XII века като неголямо селище. През XVI век това название се разпростира върху цялото Московско княжество. Самото княжество се появява в началото на XVI век, което е началото на руската държавност. Мнозинството от европейските народи, както пише Евгений Наконечни, започват своята история с появата на собствена независима държава през IX-X век. Руснаците вероятно са единствените, които смятат, че първата им държава (Рус) се е появила приблизително 400 години по-рано отколкото те самите. Но фактите говорят друго: отначало московитският етнос се появява през втората половина на XII век. След това, през XV век се появява Московската държава, а през XVI установява отношения със съседите си. Европа, която в началото на царстването на Иван III едва забелязвала съществуването на Московия, притисната между Литва и татарите, била зашеметена от внезапната проява на огромна държава край източните и граници. И така, Москва, Московия, Московска държава са управлявани от княз, а първият московски цар се появява през XVII век. Центърът на държавата бил пренесен в Москва, но знатните придворни на московския княз били почти изцяло татари. И политиката на Московия била продължение на политиката на Ордата.
Александър Невски пледира пред Бату хан, да пощади руската земя. Colored гравиране от XIX век.
ТРЕТА ЧАСТ
До 1721 година официално се употребява само названието Москва или Московска държава. До това време официално Русия не съществува, още по-малко като наследница на Рус. След това името бива съзнателно променено. През 1721 година Московското царство завладява земите, името и историята на Рус и ги превръщат в Русия. Това название не е народно, а изкуствено. Именно с това започва митотворчеството за великата Русия или Великорусия. И само след сто години Московия вече е наричана Русия, а московитите стават руснаци или великоруси. Московия престава да признава завладяването на Рус, твърдейки, че става дума за една земя и за един народ. Русините-украинци изведнъж стават малоруси. Когато Московия сменя наименованието си, русините променят името на своята земя, за да не отъждествяват Рус с Московия, Рус все по-често е наричана Украйна.
Три (не)братски народи
Предците на украинския народ са племената, живели на територията на съвременна Украйна – волиняни, деревляни, поляни, бели хървати, уличи, тиверци и сиверяни, които през X век са формирани като отделен етнос. Племената, заемащи територията на Беларус (дреговичи, кривичи, радимичи) са предците на беларуския народ. Илменските славяни сформироват отделен псковско-новгородски этнос, който през XV-XVI век е частично унищожен и частично асимилиран от Москва. В земите на Залесието славянските преселници се смесват с финските племена и сформират най-младия източно-славянски етнос - московити или бъдещите руснаци. Това се случва във втората половина на XII век. Ломоносов, Милер, Соловьов, Ключевски, Покровски и редица други руски учени са писали, че основата на народа на Московия са угро-финските племена, но самите руснаци претендират да са първият и главен славянски народ. Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда чак до 1700 година. Московският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата го отвеждал в Кремъл, поставял го на трона, а самият той коленичел пред него. Московия е преименувана на Русия от цар Петър I чак през ХVІІІ век, през 1721 година. В средните векове всички картографи на Европа определят Московия като принадлежаща на Ордата, следователно на Азия.
Появата на Рус
Рус като държава с център Киев е създадена от племената на поляните, които живеели на десния бряг по следното течение на Днепър. И Киевската земя, (земята на поляните) дълго време преди създаването на държава била наричана Рус. Полянски градове били Киев, Чернигов, Переяславл. В теченеие на вермето поляните се обединяват с другите славянски племена: древляни, северяни, дреговичи, радимичи, вятичи, кривичи, илменци. Обединявайки се, асимилирайки се помежду си, тези осем племенни съюза стават основата на Руси. Именно тази общност по късно започват да наричат русини. Русите или русините стават основата на Рус, с център в Киев. Както бихме се изразили днес, това била титулната, началната народност на Рус.
Имперска Рус
Рус с ценътр в Киев била своего рода имперска държава. Имало център (Киев и Киевщина) и имало колонии, които плащали на русите данък. Сред тях били литовските и финско-угорските племена.
В летописът на Нестор е записано: „А всички тези други езици, дават дан на Рус: чуди, мери, веси, муроми, черемиси, мордви, пери, печера, ям, литва, зимигола, корси, норома, либ: всичките имащи свой език, от коляното на Афет, живеещи в полунощните страни“.
Всички завоювани стнани също се смятали за Рус. Но населението на тези колонии не били етнически руси. И самите те не смятали себе си за руси. Те били „руски хора“ само в смисъла на това, че плащали данъци на Рус. Вярата също станала една(с обща църква) след като Рус завладяла тези племена. Безспорно имало културно влияние.
За Рус, в тесния смисъл дълго време се смятала само Киевската. След това и Черниговщина и Переяславщина етнически стават Рус. И много по-късно (в края на XII век) руси стават жителите на Галичина и Солина. След това Рус започнали да наричат Галицко-Волинското княжество. Не е имало повече никаква друга Рус.
Чуд (фино-угорски племена)
Фино-угрите, които плащали дан на Рус, живеели между Волга и Ока и в Приуралието. В Рус тези територии наричали Залесие. Това е централната част на съвременна Русия, която се присъединява към Рус някъде през X-XI веке. По това време Рус съществува приблизително два века и русите са сформирани като етнос.
Не съществуват точни данни за завоюването на Залесие, известно е само, че Точных данных о завотова не е станало веднага, а когато Рус укрепва.
В края на XI век в Залесие се създава ново княжество: Ростово-Суздалското. То имало два центъра: Ростов и Суздал. През XII век се появява още един център: Владимир. Именно тези територии в литературата на XIX века се наричат Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалска Рус.
Но в летописите няма множество Руси: Киевска, Северна или каквато и да било друга. Още по-малко Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалскя. Всичко това е измислено през XIX век от имперските историци. „Киевска Рус“ е също толкова изкуствено название както и „Русия“. Рус е била само една и тка се е и наричала.
Формиране на московитския (руския) етнос
През X век Ростово-Суздалската земя било заселена основно с фински племена. На тази територия започва да се формира и етносът на съвременния руски народ.
Като всяка друга метрополия, Киев влияел на завоюваните народи. Славянските преселници в Залесие, разбира се, се смесили с финските племена. И, разбира се, фино-угрите и другите племена с времето също се „порусначват“.
Те приемат и езика, и православната вяра. Но и до ден днешен руската провинция пази историята на фино-угрите, а не на славяните.
Руският народен костюм няма нищо общо с дрехите на славяните. Московитският фолклор също не е типичен за славяните. Измислиците за „най-славянския“, пръв и главен руски народ са просто смешни.
Понякога градовете на фино-угорските земи били наричани по руски маниер, но въпреки това, рекичките и мнозинството населения и досега са запазили финските си названия. Например, голям брой реки и притоци имат финското окончание -ва, което означава „вода“.
Залесите се намирало, може да се каже в „задния двор на Рус. Народностите, които го населявали живеели крайно бедно, заради трудните условия на живот. Търговски пътица почти не съществували, Наоколо имало само гори и блата.
Затова киевските князи не смятали тези земи за „лакомо парче“ и дълго време никой не им обръщал внимание. Русите от своите богати и топли райони нямали желание да се заселват в Залесие. Преселници-русини имало малко.
Като цяло Рус никога не се е преселвала масово в Московия. Московитският етнос се сформира някъде през втората половина на XII век.
Русините като етнос с отделна държава и наименование съществуват от X век. Тоест, съвременните руснаци са най-младият източно славянски етнос. Не старши, а младши, не брат, а съсед.
ВТОРА ЧАСТ
Самите угро-фински племена (наричани чуд) не назовавали себе си Рус. В летописите си те противопоставят себе си на Рус. Коя колония не би противопоставила себе си на чуждата ѝ метрополия? В Лаврентиевския летопис и в Ипатиевския това противопоставяне се вижда добре. А в тях са описани събития от XII-XIII век. Тоест даже през XII век и в началото на XIII век Новгород-Суздалските територии не са се смятали за Рус, нито Ростово-Суздал, нито Рязан, нито Смоленск, нито Владимир. Рус е била само земята на поляните, тоест метрополия на Киевските земи. А Киев е майката на руските градове и другите градове на разширяващата се Рус никога не са принадлежали на бъдещата Московия. Руснаците смятат, че първата им държава (Рус) се е появила около 400 години по-рано от самите тях и че това е било именно тяхна държава.
Завладяването на Рус от татарите
В началото на XIII век заради междуособни войни Рус отслабва и пада под натиска на татарите. Те завладяват и Полша, и Унгария, и северните Балкани. Завръщайки се от победоносния си поход, татарите създават своя държава. Така в долното течение на Волга се появява държавата Златна орда. Руските земи не влизат в Златната орда като част от държавата, а стават васали. Сега самата Рус била принудена да плаща дан. Разпадът на Рус още повече отделя земите на Рус и Залесието една от друга. И културно, и етнически, и политически.
Московия или московската държава
Откъде се появява Московия? Угро-фините отначало са покорени от Рус, след това от татарската Орда. Но руските историци умишлено преувеличават влиянието на рус върху тези племена и умишлено обезценяват влиянието на Ордата и дори практически отричат влиянието на Ордата върху Московия. И това при положение, че московитските земи са поробени от татарите почти 300 години. Едва след разпада на Златната орда се образуват: Московското княжество, Казанското ханство, Касимовското ханство, Кримското ханство, Астраханското ханство, Сибирското ханство. Москва (финско название) се споменава в запазените документи едва след средата на XII века като неголямо селище. През XVI век това название се разпростира върху цялото Московско княжество. Самото княжество се появява в началото на XVI век, което е началото на руската държавност. Мнозинството от европейските народи, както пише Евгений Наконечни, започват своята история с появата на собствена независима държава през IX-X век. Руснаците вероятно са единствените, които смятат, че първата им държава (Рус) се е появила приблизително 400 години по-рано отколкото те самите. Но фактите говорят друго: отначало московитският етнос се появява през втората половина на XII век. След това, през XV век се появява Московската държава, а през XVI установява отношения със съседите си. Европа, която в началото на царстването на Иван III едва забелязвала съществуването на Московия, притисната между Литва и татарите, била зашеметена от внезапната проява на огромна държава край източните и граници. И така, Москва, Московия, Московска държава са управлявани от княз, а първият московски цар се появява през XVII век. Центърът на държавата бил пренесен в Москва, но знатните придворни на московския княз били почти изцяло татари. И политиката на Московия била продължение на политиката на Ордата.
По-късно Екатерина II просто преписва историята, а историците, които пишели истината имали много печална съдба. Трубецкой пише: Московската държава възниква благодарение на татарското иго. Московските царе много преди да приключи събирането на руските земи, започват да обединяват земите от западната част на Великата монголска монархия. Москва става мощна държава едва след завоюването на Казан, Астрахан и Сибир. Руският цар се явява наследник на монголския хан. “Освобождаването от татарско иго” се свежда до замяната на татарския хан с православен цар и пренасяне на двора в Москва.
Александър Невски пледира пред Бату хан, да пощади руската земя. Colored гравиране от XIX век.
ТРЕТА ЧАСТ
До 1721 година официално се употребява само названието Москва или Московска държава. До това време официално Русия не съществува, още по-малко като наследница на Рус. След това името бива съзнателно променено. През 1721 година Московското царство завладява земите, името и историята на Рус и ги превръщат в Русия. Това название не е народно, а изкуствено. Именно с това започва митотворчеството за великата Русия или Великорусия. И само след сто години Московия вече е наричана Русия, а московитите стават руснаци или великоруси. Московия престава да признава завладяването на Рус, твърдейки, че става дума за една земя и за един народ. Русините-украинци изведнъж стават малоруси. Когато Московия сменя наименованието си, русините променят името на своята земя, за да не отъждествяват Рус с Московия, Рус все по-често е наричана Украйна.
Три (не)братски народи
Предците на украинския народ са племената, живели на територията на съвременна Украйна – волиняни, деревляни, поляни, бели хървати, уличи, тиверци и сиверяни, които през X век са формирани като отделен етнос. Племената, заемащи територията на Беларус (дреговичи, кривичи, радимичи) са предците на беларуския народ. Илменските славяни сформироват отделен псковско-новгородски этнос, който през XV-XVI век е частично унищожен и частично асимилиран от Москва. В земите на Залесието славянските преселници се смесват с финските племена и сформират най-младия източно-славянски етнос - московити или бъдещите руснаци. Това се случва във втората половина на XII век. Ломоносов, Милер, Соловьов, Ключевски, Покровски и редица други руски учени са писали, че основата на народа на Московия са угро-финските племена, но самите руснаци претендират да са първият и главен славянски народ. Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда чак до 1700 година. Московският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата го отвеждал в Кремъл, поставял го на трона, а самият той коленичел пред него. Московия е преименувана на Русия от цар Петър I чак през ХVІІІ век, през 1721 година. В средните векове всички картографи на Европа определят Московия като принадлежаща на Ордата, следователно на Азия.
КОГА И КАК БЪЛГАРИТЕ “СТАНАХА“ СЛАВЯНИ
Всъщност българите нито са били, нито са “славяни“; особено когато е всеизвестно, (1) че етнонимът Славяни е синоним и заместител на средновековното етно-нарицателно Склави, и (2) че както Склави: “роби“, така и Slavi, Slavy, Slave (Слави: “славяни“) означава на английски, немски, шведски, френски, датски (slavere, slave), исландски (Slavar, Slav) и пр. европейски езици еднозначно „роби“…
Номерът на "китайката" е , че етно-нарицателното СКЛАВИ , уж произлязъл именно от племенното наименование "склави", защото Франкската империя и Византия продавали на пазарите си и на пазарите на Арабския халифат роби предимно от славянски произход и така името на славяните, станало нарицателно за РОБ.
Тази общоприета схема издъхва на всички нива проверки -
- филологическо- исторически - много преди да се появят въобще и Арабския халифат, и Франкската империя има наличието на роби, които се наричат "серви, склави" и т.н.
- самата Франкска империя се сблъсква със славяните след като подчинява "германите" - сакси, бавари и др. В началото на своя период на Карломановата империя, тя въобще не граничи с никакви "славянски" племена.
- глупава и некоректна е представата, че единствените роби са от "славянските" племена - на робските пазари се продават множество негри - бербери, нубийци, муурс(маври) и др. , разни индийци докарвани от персите, арабели, германци и много много други племена.
I. КОГА БЪЛГАРИТЕ “СТАНАХА“ СЛАВЯНИ
В Европа, в безспорните като факти и доказателства географски карти от XV и XVI до XIX (19-ти) век, названието Славяни започва да се появява чак през третото десетилетие на XIX век - нпр. в Нюрнбергската картата от 1822 г. е записано името Славониа (от Слави, Slavi) – днес Северна Хърватия (между реките Сава и Драва), но пък в Парижка карта от 1826 г. още пише Склавония (от Склави), както е Склавониа и в немска карта на Балканите от 1818 г., и както е и във всички карти от предишните години, десетилетия и векове.
Началото на навлизането в Европа, под натиска на Россия, на употребата на нарицателното Славяни, като синоним и заместител на Склави (а също и на Словен/и*), настъпва при следните базови обстоятелства:
(1) Появата и оформянето на Российската завоевателна доктрина Панславизъм, което станало в периода между 1801 и 1817-1821 г., като плод на този факт е създаването от Россия на Новата Сърбия (от 1817-1833 г. до днес) в изконно българските и населени с българи Белградска и Браничевска (срб. Смедарево-Пожаревачко-Ягодинска) области и други български земи, което станало от 1817 г. насетне.
Важно е да се знае, че по времето на Екатерина II (1762-1796) все още Российската доктрина целяла и се базирала само върху хегемония над източно-православното християнство (виж Российско-Османския договор от Кючук Кайнарджа в 1774 г.) и целта да се възкреси и създаде огромна “гръцка“ държава, на базата на някаква фриволна и съвсем неточна представа за големината на Византия, в земите от долен Дунава на юг до Пелопонес и Крит, Егейските острови, Западна Мала Азия с Малоазийското черноморско крайбрежие до Трапезунд и ако може чак до Грузия.
Това Российско начинание формално уж е насочено директно срещу Османската империя, но всъщност е предполагало цялостно унищожаване на България и пълно гърцизиране на всички българи на юг от Дунав, още повече, че вече на север от Дунав цялата Влашка равнина, окупирана след 1772/1778 г. от Австрия, е дадена от към 1788 г. на Влашкото княжество (заемащо до тогава само ⅓ до ј от Влашката равнина от долни Серет до среден и горен Арджеш и с излаз от около 40 км на Дунав - между Серет и южно от Гропани /Gropani/, като останалите земи от равнината и поне до билото на Карпатите и Трансилвания са български и населени само с българи); да не говорим за по-северните български земи в Панония, Трансилвания и др., които остават в Хабсбургската империя и от там в Австрийската империя (1804-1867) и Австро-Унгария (1867-1918);
(2) Краят на т.н. Наполеонови войни (1799-1814/15), настъпил окончателно на 22 юни 1815 г., в които Россия взела дейно участие при императорите ѝ Павел I (1796-1801) и Александър I (1801-1825). Вследствие на това от лятото на 1815 г. насетне Российските императори и техните дворцови правителствени щабове получили големи (в сравнение с предходните години и векове) възможности да участват при взимане на политическите решения в Европа, да влияят – доколкото може – върху Европейската политика и даже успешно да налагат някои от своите искания-желания-позиции във Владетелските дворове на другите държави;
Российските владетели, заедно с децата, внуците, родствениците си и пр., още от властването на немкинята-прусачка Екатерина II Велика (1762-1796) и сина ѝ Павел I (1796-1801) насетне, по кръв и култура са преимуществено с германски и друг западно европейски произход, и много добре са знаели, че значението на новото изкуствено нарицателно Слави, Славини, Славени, Славѩни, Славıани е “роб, роби“; останалото е цинична демагогия и пълно презрение (но в пъти по-меко от това на болшевиките-убийци-унищожители) към подвластното им население в Российската империя, което действително се състои от роби – крепостни селяни, крепостни занаятчии, крепостни заводски работници, крепостни рудари, крепостни металурзи и пр., наред с напълно зависими по един или друг начин поданици в различните социални и военизирани структури.
(За справка: през XIX век в Россия е с население от 45 милиона към 1822 г., което стига до 125,7 млн. в 1897 г. – заедно с новопоробените страни и народи; тя има към 250-300 висши аристократични рода-семейства от принцове-князе-графове надолу до барони, под тях са около 350-500 дворяни с право на личен герб и още към 750-1000 дворяни без право на герб; в 1874 г. има 98,8 хиляди държавни чиновници, а в 1897 г. вече има средно по 15 чиновника на 1000 жители или към 1 885 500, като всеки чиновник от не-дворянски произход, който най-случайно се е издигнал до VIII степен/ранг – в стремежа си нагоре по стълбицата към I степен - вече става дворянин; за срв. полковник е 6-та степен, генерал-майор е 4-та степен, а генерал-лейтенант – 3-та степен).
За да добие картината около изненадващата поява на т.н. Славяни през 20-те години на XIX (19-ти) век по-ясни щрихи и поне частична цялостност, ще отбележим още 2-3 факта:
1. През VII-VIII (7-8-ми) век Склавите все още говорели на някакъв свой език (може би близък до балтийският), който е различен и от българския, и от елинския – официален език във Византия от времето на импер. Ираклий I (610-641). Ето какво казва византийският хронист за българския висш велможа и военачалник Мавър (пр. 660 – сл. 713):
“[Българинът Мавър] бил изтъкнат и лукав (умел, изкусен) във всичко, знаел (“говорел” – елин. “γλωσσαν”, от елин. γλωσσα, глосса: “език”) нашия език (т.е. елински, византийски), както и езика на римляните (латински), на склавите (склави*, венети) и на българите (др.-български, български), и, накратко казано, бил изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост” (по “Образуване на българската държава“, П. Петров, НИ, София, 1981).
Това категорично разграничаване между българският език (“γλωσσαν… Βουλγάρων”) и езика на склавите, което фиксира даденостите в края на VІІ и през VІІІ в. (от преди 679 до към 713-720 г. и може би до началото на ІХ в.), за пореден път доказва, че българите не са склави* (славяни*), както и това, че словенския език* (словесен, говорим, словесно-българския, говоримо-българския език) не е езика на склавите или склавски език;
2. През XVIII век Руският император Петър І (1721-1725, цар от 1682, сам на трона от 1196, роден 1672), както и наследниците му Екатерина I (пр. 1703-1727), Анна Иванова (1730-1740), Елисавета I (1741-1762), Екатерина II (1762-1796) и пр., използват термина “Словени“. Петър I употребява в своите писма-заповеди и в други документи думите Словени и Словенски народ ( = словенска общност) – “словинского народа”, към която общност причислява “Словѣн, Словян (словаци и словено-моравци), Чехов (чехо-бохеми и чехо-моравци) и Лехов (поляци)”, но не и българите (От князя Рюрика до императора Николая ІІ, Морд. инж. издат., Саранск,1992, стр. 222).
При това Руският цар и пръв император отлично знае кои са българите, защото дори и прадядовците му Иоан Кобила и неговия син Андрей Иоанович Кобила (†1351), от които започва началото на Петровото родословие (“От князя Рюрика до …“), са етнически българи и висши български велможи (вж. Кобила*, Кобыла = буквално на др.-бълг. и ст.-бълг. Върховен/Главен боил). Ще добавим и това, че Петър I притежавал базовата за световната научна история многотомна “История на Византия“ на Шарл дю-Канж (1610-1688), където е отделено огромно място на българските владетели и България, и който научен труд още към 1717 г. Руският цар предоставил за обществено ползване в Библиотеката на създадената от него Петербургската (Российската) академия на науките (Шарл Дюканж /du Cange/, “История на Византия, История на Константинополската империя”, превод Марг. Кискинова, предговор Рая Заимова, ВИК ”Св. Георги Победоносец” - ИК “Аргес”, София, 1992);
3. Нарицателното „Словени“ е изконно българско и най-вероятно е използвано още от времето на българската древност и периода на т.н. Стара Велика България от кан Авитохол* (153 – сл. 173
Няма коментари:
Публикуване на коментар