Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.
Даките са от тракийски произход и сред наследниците на траките в региона са най-близки до гетите. (Наистина приликите между групите накараха гръцкия историк Херодот да обозначи и двете като гети, докато римляните наричаха всички тези популации като даки.
Антична Македония, тази древна балканска държава, населена преди всичко с тракийски племена, днес е превърната в политическо оръжие. Претенциите към наследството на този отдавна изчезнал етнос са основа на "модерния" македонизъм в Скопие - линия, която среща масиран отпор от страна на гръцката политика, обществено мнение, наука. Вулгарната политизация на темата води да истински куриози и в двете страни, включително до надпреварата кой да издигне по-грандиозни паметници на Александър ІІІ Велики, до абсурдни и смехотворни твърдения, до своеобразна "война" във вестници, списания, телевизия, интернет-пространство...
Тракийски племена:
агриани: (Западна Тракия, между Стара планина, Родопите и по горното течение на Струма)
апсинти: (на Егейско море, град Апсинтус
асти: (между Странджа и Хемус, град Кипсела
бени: (край река Хебър, на север
беси: (Южни Родопи, град Бесапара,(това име после се прехвърля върху цялото племе, известно със светилищата си в Родопите)
бизалти: (край река Стримон (Струма)
бистони: (на Егейско море, между реките Нестос (Места) и Хебър (Марица)
венети:
витини или битини : (край река Стримон,
дардани: (дали името на Дарданелите,
дентелети (дантелетаи): (по горното течение на Струма, град Дентелетика в Гърция)
дерони: (Югозападна Тракия, известни с красивите си монети с колесница)
дерсеи (дерзаи): (северното крайбрежие на Егейско море)
долонки: (в Тракийски Херсонес, потомци на витините)
дрози (дрои): (между реките Нестос и Хебър)
едони: (югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис
кайни (кени): (край Черно море, град Кипсела
кабилети: ямболско
кapи: (в днешна Добруджа,
кикони: край Хелеспонт (Дараданелите)
койлалети: (между реките Стряма и Тунджа, в Средна гора и Родопите)
корели (корали): (Източна Стара планина
корпили (корпиали): (край Пропонтида до Босфора)
крестони: (северното крайбрежие на Егейско море)
лаиаи: край река Стримон
мадуатени: край град Кипсела
меди (маеди): (югозападна Тракия, река Стримон
мелти: (според някои справочници са обитавали земите около днешния Ловеч,като са основали селището "Мелта"-днешен Ловеч)
мигдони: областта между античните градове Пела Амфиполис (Кавала) на Егейско море), край река Ейхедор (Галик), по дн. Солунско поле, Халкидически полуостров и тамошните планини.
нипсеи (непси): (край река Камчия
одоманти: (по долното течение и устието на Струма)
одриси: (източни Родопи, край Адрианополис(Одрин),
орески: не ми е известно
пайти: (край Егейско море, съседи на племето бистони)
пирогери: (между Сърнена Средна гора и Сакар)
сюнти: (на Лемнос и Халкидика, Синтония
самаи: (източно от реката Хебър)
сапеи (saepai): (между градовете Абдера и Адрианополис)
сатри: (южни Родопи, до Егейско море)
селети: (Североизточна Тракия, между Хемус и река Панисос
синти: (съседи на пеоните)
скирмиади: (в Югоизточна Тракия, локализира се в Салмидесос (дн. Странджа), района над Аполония)
скумбри: (в Рила)
теризи (терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите)
тетрахорити
тилатеи: (северно от Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър) т.е. планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот)
тини (thyni): (от град Византион до Странджа)
тиризи (земите около н.Калиакра)
травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи)
транипси
траузери: (в Западните Родопи)
трери: (Западна Тракия, край река Ескус( Искър) , край Сердика
трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус )
троглодити
уздицензи: (в Хемус, източно от река Искър, южно от мизите и северно от бените)
феакийци: ( в Югоизточна Тракия, Турско)
фрагонди: (между реките Стримон и Нестос
хипсалти
халети: (по средното течение на река Места)
Това както се вижда са много племена, сигурно има и още неизвестни. Българските земи са били населявани освен от траки и от други родствени до известна степен с траките:
- скити- Добруджа
- келти( цар Кавар)- около Ямбол, карнобат( Маркели) и Айтос
- гети - делиормана,където е Свещарската гробница
- мизи- областта Мизия идва от тяхното име
- фриги-старо тракийско племе, преселило се в Мала Азия и създало държава
- кробизи - между реките Вит иОсъм
- трибали- сегашна северозападна България
- даки- северно от Дунав до река Тиса.Неправилно румънците се изкарват техни наследници
- пеони-западна Тракия, провинция Илирик
- серди-вероятноот келтскипроизход в софийско
които са ползвали несъмнено езика на древните Траки (Фраки,Фриги) т.е. Бриги (Блъги,Блъгари). Формата с "И" (Мигадони вместо Македони) е явно древен диалектен вариант на формата с "А" (Магедони)- така,както формата Биги е древен диалектен вариант на думата Бага (Бога),като тук е засвидетелстван преходът И-А. Такъв преход забелязваме в много древни и днешни примери: Одим (Ходим)- Одам, Испор (Еспор)- Аспар, Ганимед- Катамит (древноримско име на Ганимед), Искам- Аскам (Сакам, с рокада АС-СА), и т.н. "Мигдони" се тълкува още като Богдани (Бог- дати= От Бога дадени), Бог-дети (Бог-деца= Деца на Бога, Бог-ора= Хора на Бога, Бог-ари= Богари).
2. Македони (частично погърчени наследници на Мигдоните)= Макя-дани (От Богинята-Майка дадени), Маседони (прех. Кентум- Сатем форма)= Масе-дони (Маса дьоти,Маса готи,Маса-гети,Маса- дьети,Тисагети- Скитско племе и т.н.), Маса-хони (Големите Хуни), Аседони (с проп.на I-та съгл.),т.е. Иседони (Скитско племе,споменато от Херодот- виж стр. 22 в
http://www.scribd.com/
Това се потвърждава от византийския историк Йоан Малала,който твърди,че хората на Ахил са Хуни-Българи-Мирмидони (виж т. 5. по-долу). Забелязаният преход Т-Н в етнонима е извършен по същия начин,както в споменатия по-горе пример Ганимед- Катамит. Тук древно- Българската дума Маса (Много) произхожда след преход В-М от думата Виса (Висина,Висока), която е една от първичните форми на думите Века (Велка,Велика) и Бега (Бига= Бага,Бога), от чието име произлизат и названията за голям,велик,висок,дълъг и т.н. А втората част от племенното им име (Дони) означава не само Дьоти (Дьети,Дьеца), но и Чьоди (Чьеда,Чеда),при което този етноним се тълкува още като Маке-дети (Бага-дьети,Бога-деца или Божи деца), т.е. Божи хора (Боги ора, Боги Ари= Бог Ари или направо казано: Богари),което е един от фонетичните варианти на названията Можари (Можещи) и Мизари (Мишари= Мизари,Мизи-Ари,Мизи ора,Мизи хора,Божи хора,Узи хора,Аси хора и т.н.). Названието Маке-дони може да се тълкува също като Медо-Пьони (Медо- Пеони,Мизо- Пеони= Медо- Витини,т.е. потомци на Меди [Мизи] и Пеони [Витини,Хиони,Хони]), Медо-Гети (Мизо- Гети), т.е. роднини на Меди (Мизи), Гети и т.н.
Пълногласната форма на това племенно название,състояща се от необичайните четири срички сочи,че то не може да не е било двусъставно (съставено от сливането на две други думи: в случая "Маке" и "Дони" т.е. "Маса" и "Дьети"), понеже обичайната дължина на най-старите древни етноними,както показват наблюденията,е достигала винаги само до две срички в опростената им форма или до три- в усложнената (развитата) форма. Изводът е,че поначало малкото племе на Македоните се е появило като такова много по-късно,при разпада на някакви по-големи древни племена (народи), в случая- като отломка от огромния племенен масив на Гетите (Дьетите),които пък са един от най-съществените клонове на Траките (Бригите,Блъгите).
3. Едони (Трако-македонско племе). Спрягани са за евентуален родоначалник на Македоните,чието име според някои учени означавало Мак- Едони (Мощ- Едони= Големите Едони,Мощните Едони). Но "Анализът" сочи,че Едони= Атони (древни жители на Атон), Естони (днешни потомци на Едоните), Ектони (най-древно население на Беотия според Павзаний), Емани (Емати: Ематия е старото име на Македония според древните автори), Хедони (Гетони)= Гетини (Чедини,Дечини= Дечиня), Итини (Витини), Енети (Венети,Ванади,Вананди,т.е.- Ванандови Българи), и т.н. От тук става ясно,че Ванандовите Българи (Ванандите) не носят името на легендарния им военачалник Вананд (Вунд),а точно обратното- Вананд е носел името на племето,част от което е повел на юг от Кавказ.
4. Емати (древни жители на Ематия т.е. на пра-Македония,пра- Македони)= Енети (Венети), Ванади (Вананди,с носовка- т.е. Ванандови Българи), Банати (родоначалници и преки родственици на Банатските Българи), Итини (Витини- преди преселенията им към Мала Азия и Индия). Това сведение явно се базира на истински факти,понеже Индия= Синтия (Земя на Синтите), Имтия (Иматия,Ематия), Ентия (Енетия,Венетия) и т.н. Индия е получила своето име от Тракийските воини на Дионис,наричани още Бхарати (Бохарати,Богарати= Богаричи). От тях Индия е взела второто си официално име- Бхарата (Бохарата,Богарата). Разглеждания етноним може да се тълкува още и като Емарти (усложн.ф-ма: с доб. Р/Л)= Емарци (Егарци,Богарци- с възст.на първата съгл.),и т.н.
5. Мирмидони (древно пред- Македонско Скито- Тракийско племе,
обитавало земите на северна Тесалия до времето на гръцките нашествия)= Мирми-дони (Мирми-хони= Малки хуни), Мирми-дьоти (Милми дьоти= Милки дьоти,Малки дьети, Малки Гети), което е в противовес на Масагети (Големи Гети) и отлично колаборира с по-късно нашумелите имена на Визи-готи (Маса-гети,Ного [Много] Гети) т.е. Узиготи (Утиготи,Ути-дети= Ути-хора,Ути-гури) и Остро-готи (Остру-шани в Средна Азия;Кощро-готи= Кутро-готи или Кутри-гети,т.е. Кутригури [Кутрихора] в източна Европа,като Кутригурите са още Котрагари,т.е. Котраг-Ари или Котраги-ора,Кутрета хора (Малки хора,Малко племе). Някои учени тълкуваха племенното им име като Мирм- Едони (Малки [Мравешки] Едони= Малки Витини,Малки Гетони и пр.), което е относително вярно въпреки малкото несъответствие,
получено заради различните принципи на тълкувание,тъй като анализът на сродния му етноним Македони (Маседони,Масадети,Масагети) го доказва.
Важно е обаче да не забравяме,че преди близо 1000 години видни гръкоезични византийски писатели като Йоан Цецас,Йоан Малала и др. са казали,че Пеоните са Българи,а Ахил е водел във войната срещу Троя "3500 души Хуно- Българи- Мирмидони" или "3500 конни бойци,наричани по-рано Мирмидони,а сега- Българи. Както виждаме,верността на това сведение се потвърждава не само от "Анализа",но и от сведенията на други древни гръцки писатели,
съобщаващи че Мирмидоните (респективно- и Македоните) били по произход Скити (Щити,Джити= Гити,Гети),които били прогонени от дорийците (пра-гърците: бел.моя) и се преселили по северните брегове на Черно море.
6. Синти (Трако-македонско племе)= Скинти (Скити- без носовката), Сити (без носовката),Сапи (Сапеи,Саи),Кити (прех. Кентум-Сатем форма)= Кути (Кутии), Гути (Гити,Гети= Генти,с носовката,Готи), Ситни (Дребни), Ситони (Трако-макед. племе- жители на Ситония), и т.н. По-надолу ще разгледаме етимологията и на другите Трако-македонски племена,наричани така за да разберем,че се касае за Тракийски племена,обитавали земите на днешната област Македония.
7. Бистони= Местяни (Обитаващи бреговете на р. Места), но и Бищони (Битони,Гитони,т.е. Гетони или Гети), Кикони,Титани,Богдани (Мигдони), Астони (Асти), Васкони (Гаскони)- стари имена на Баските,и пр.
8. Бизалти= Бизарци (от преходите Р-Л и Ц-Т), Бигарци (Богарци), Мизарци (Мизари= Мизи Ари,Мизи ора,Мизи хора).
9. Дерони= Делони (Долони,Долонки= Деронки и Деронци), Белони (Белини,Елини= прадеди на част от елините), Белгини (Бългини,Бългичи= потомци на Белгите т.е. на Бългите), Дарени (Обдарени,Надарени), Тирени (прадеди на Тирените т.е. на Етруските), Марони (родственици на Мароните), Карини (родственици на Карите от Мала Азия), Горани (прадеди на Българите- Горани от днешна източна Албания), Дердони (Дардани= клон на Дарданите), Перуни (почитатели на Перун), и т.н.
10. Орески= Орешки; Орести (жители на областта Орестия= Ореския), Орещи (Корещи- жители на областта Кореща. Това древно- Българско название на областите около Костурското езеро е истинското предгръцко име на "гръцката" Орестия), Карищи (Карини= Горани,Дерони,Тирени и т.н.).
11. Ихни= Идни (Инди- роднини на завоевателите на Индия от II хилядолетие пр.Хр.), Игни (Огни,Огнени: Поклонници на Огнения бог), Ити (Гити= Гети,Хити,Скити и пр.).
12. Лети= Люди (Люде), Роди (Род,Рода,Роди).
13. Лееи= Ледеи (с възст.на изгубена съгл. м/у 2 гласни), Людии (Людини,Людяни,Людичи,Родичи,Родяни,Родени и т.н.).
14. Мозес= Моезес (Мизес,Мьозес)= Мизич,Мизин и пр.,т.е.- потомци на Мизите.
15. Тинтеи= Тинтени;Гинтеи (Гентии,Гантии,Гетии- без носовката,Гетини,
Гетони и пр.), Титени (без носовката)= Титани, Кикони (Кичони- Хора с чембаси), и т.н.
16. Зеели= Земели (Семели),т.е.- потомци на Семела (Земела,Кибела= Земля: богинята на земята и плодородието),Кибели (Кубери,Кавари,Кабири,Кавали- основатели на гр. Кавала?), Зеари (с прех. Р-Л)= Зегари (Бегари,Богари) и т.н.
17. Пелагони= Бълъгяни (Бълъгичи,Бълъгаши), Пелазгони (Пелазгини: потомци на Белазгите т.е. на Бълъджите), и т.н.
18. Пеласги (племе,населявало земите на древна Македония преди идването на гърците,според Помпей Трог и Херодот)= Беласци (Бълъгци,Бълъгици,Бълъгичи), Беладжи (Белуджи- те собствено са потомци на Траки,преселили се към Индия и Пакистан преди не по-малко от 3100-3200 год.), Бълъджи (Бълъги,Блъги,Блъгари). Верността на това тълкувание се потвърждава от другите имена на Пеласгите- Пелгари и Пелагри,които означават директно Белгари и Белагри (Белагари,Бълъгари).
19. Пиери= Пьери (Пури,Пуру,т.е. Вару и Авару- име на второто ведическо племе в Индия след Бхаратите), Пигери (Пугури,Бугари).
20. Ботиеи= Ботьеи (Ботьени,Ботяни,Богяни,Болгяни), Гетьеи (Гьетяни,Гьетони),т.е. Гети (Гетони).
21. Еорди= Еорци (Егурци,с възст.съгл.м/у 2 гласни), Бегурци (Богарци- с възст. I-ва съгл.), Еморди (Емарти)= Емати (базисна форма,изведена след премахване на добавеното Р/Л), и т.н.
22. Одоманти= Одомати (без носовката), Одогети (Осогети,Асагети,Масагети), и т.н.
23. Саи= Сати (Сити,Гати,Гети),Сапи (Сапеи), Сави (родени от бога Сава), Саки (Скити) и т.н.
24. Брианти= Бриганти (Бригати,без носовката), Бригичи (Бриги,Фриги), Бръгичи (Блъгичи,Блъгаши- с прех. Р-Л), Британти (прадеди на Бритите т.е. на Британците) и т.н.
25. Кикони= Титани (Гигати,Гиганти- с носовка), Кичони (Кичати,Кичасти,Кичета- Хора с чембаси), Чичони (Чечени- древни обитатели на областта Чеч в Родопите и прадеди на днешните чеченци), Сикони (Сакини= Скитски чеда).
26. Стримони (едно от древните имена на Витините)= Струшани (Острушани,Остроготи,Кощрогети= Кутрогети и Кутрихора [Кутригури]), които ще да са потомци на Мирмидоните,както видяхме по-горе; Струмяни (Срумци- име на "Славянско" т.е. Скловенско племе от VII-VIII в.), Джремани (Джермани= Германи,т.е.- прадеди на Германите и поклонници на Бога на гърма). Скловенските Струмци несъмнено са потомци на онази част от Венетите (Витините),които Александър Велики прогонва към "Мъртвото море" (Балтийско море) според хрониките на Димитър Хоматиан,понеже не желаели да приемат нито неговото върховенство,нито елинистичната култура,която той се опитвал да им наложи. Там с течение на времето те се разделят на "келтски" и "скловенски" Венети,а тяхно наследие днес са имената на много градове и страни в Европа като гр. Венеция (Венетия) в Италия, областта Вандея (Вендия,Венедия) във Франция, областта Банат (Венет,Ванад) между Румъния и Унгария,носеща по време на римската окупация името Панония (Ванония) т.е. Венения (Венетия,Ванадия), гр. Виндобона (Виндо- бона= Венто- дева,Венето- дига,Венето-зида т.е. Град на Венетите), държавите Унгария (Онгурия,Оногурия) и Англия (Онглия,Онгрия т.е. Оногурия), и т.н.
27. Меди (съседи на Македоните от североизток)= Мези (преселени Мизи), Геди (Гети), Миди (прадеди на Мидийците в Персия), Мидяни (Медяни,Митани: прадеди на Митаните в Междуречието), Вити (Витини,Гетони), и т.н.
28. Тесали (Тесалийци,древни обитатели на областта Тесалия)= Тесари (с прех.Р-Л), Бесари (Бегари,Богари).
29. Дардани (съседи на Македоните от север)= Дервени (Дервинци= Тервинги: едно от Готските племена,нападали Римската империя), Кардани (Кардами,Кардамити- племе на хипотетичен древен цар,носил името Кардам,което име е засвидетелствано сред много Български потомци в стария свят), Ардани (Арбани,Албани: прадеди на част от Албанците), Дарди (потомци на Дардани,преселили се към Индия и Памир), Сардини (прадеди на сардинците), Сарди (Серди,Сердони- прадеди на сердите и на основателите на гр. Сарди), Дардан-ари (Дардан- ора,Дардан- хора,т.е. Дарданари- оттам и името Дарданели), Дервани (Дервони= Дерони,които са били,както видяхме по-горе,в тясна роднинска връзка с племето Делонци или Долонци,наречено в Илиадата Делонки и Долонки,обитавали точно земите около Дарданелите), Бардани (Балкани,Балгани,Белгяни), и т.н.
30. Епироти (древни жители на Епир,съседи на Македоните от запад)= Епиричи (Егаричи,Бегаричи,Богаричи), Огароти (Богароти,
Богарати), Имеричи (Кимеричи,Кимери"ци= потомци на Кимери), Угарити (Бугарити), Иберичи (Иберийци) и т.н. И наистина: името Епир се разтълкува като Имер (Кимер- страна на преселили се Кимери), Умар (страната на хипотетичен древен цар,носил името Умар или Умор), Ибер (страна на пра- Иберите), Ибел (Итал: страна на пра- Италийците), Апул (Апулия= страна на пра-Апулийците), Авар (древна страна на Аварите и Баварите), Савир (Север,Сувар- древна земя на Савирите,Северите и Суварите), Огар (Богар: страна на Богарите),Унар (Хунар- страна на Хуните,Хунците или Хунзите), Угор (страна на Угрите) и т.н. Сега северен Епир е познат и под името Чамерия,което не е нищо друго освен фонетичен вариант на името Кимерия,а името Чамерия е носено и от марионетна албанска автономна област в Епир,създадена от нацистите през Втората световна война.
31. Пеони (други северни съседи на Македоните)= Хиони (Хони,
Хуни,Пуни), Пияни (прадеди на жителите на областта Пиянец,които вероятно са открили технологията за производството на вино и са създали първата версия на Тракийския бог,наречен от гърците Дионис), Геони (Гетони= Витини,Венети,Ванади и пр.),
което обяснява защо византийски писатели като Йоан Цецас са твърдели,че Пеоните са Българи и защо тяхното твърдение е вярно.
Името Македония не е известно на най-стария литературен паметник на Европа – Омировия епос. В него бъдещата Македония е наричана Ематия (Hom. Il., XIV, 226).
Ематия е обхващала плодородната равнина между реките Халиакмон/Бистрица и Аксиос/Вардар. Според античните схолиасти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия. Поетите от елинистическата епоха (края на ІV-края на І в. пр.Хр.) споменават с името Ематион, жители на малоазийската област Троада, населявана от траки. Името Ематион се споменава и в догръцката история на о. Самотраки. Тракийското селище Ойсиме, около устието на Аксиос/Вардар, било преименувано в Ематия/Ематида. Точният езиков произход на Ематия не е ясен, но сигурно е, че наименованието се среща често в етнокултурната общност на траките, поради което може да се предположи, че името най-вероятно е тракийско, като постепенно е било гърцизирано.
Омировият епос не познава население с етносно име македони. За пръв път името Македон се появява у Хезиод в VІІ в.пр.Хр. (Hes. Carm., frg. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Тази характеристика – на конеукротители – още от Омирово време се дава на тракийските първенци.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода и срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Ако вярваме на Бащата на историята би трябвало да се съгласим, че именно траките бриги/фриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.
В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието μακεδονες. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа μυγδονες с отделяне на елемента -δον, -δων, което отговаря на фригийското –γδαν. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -χθων със значение земя, може да се допусне, и от езиковедска гледна точка, древна палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните. Μακεδονες и Μυγδονες са тракийски езикови форми, но μακεδνος, е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името μακεδονες древните елини го оприличили със своята дума μακεδνος, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия (Boisaque 1950, 602).
Произходът на македоните се свързва с обяснения за техния език (Бешевлиевъ 1932, 15-32; Проева 1997, 86-103).
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област (Real-Encyclopädie, 1905, Bd. 5, col. 2481). Безспорно е, обаче, че македонският език, ако е съществувал самостоятелен такъв!, ще да е бил индоевропейски език тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия (Порожанов 1998, 44-50).
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект (Hammond, 1972). Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит този довод става не особено съществен. Подобно, макар и в по-слаба степен, е положението и в Одриските управляващи среди на траките одриси в Тракия.
Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски (Plut. Vit.Parall., Alex. 51) и че македонските войни поздравявали един от своите пълководци на македонски език (Plut. Vit.Parall., Eum. 14, 5).
Третото становище се опитва да обедини горните две. Според него (Гиндин 1987) произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Очевидно е, че въпросът за езика и произхода на македоните не е решен окончателно и остава открит за науката.
Въпреки това, е добре видимо, че македони/Македония (Кратка енциклопедия 1993, 166-169) се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – този на траките. От север и северозапад – на илирите. Така, от културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че всъщност това е една вътрешна контактна зона между палеобалкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, разбира се заради неговата писмовност, а най-многолюден, както стана дума, тракийският.
Географските представи за Македония в Древността се менят в зависимост от разширяването на политическите граници на държавата със същото име. През класическата античност Македония обхваща на юг равнината до Олимп и Халкидическия полуостров, на запад до планината Бермий/Докса, на север до планината Нидже, на изток до река Стримон/Струма. По това време Македония се дели на Долна, Горна и Източна. Долна Македония се покрива със старата Ематия и включва още областта Пиерия от планината Олимп до реката Пеней, Анфакситида – земята между река Аксиос/Вардар и река Ейхедор/Галик и Алмопия – долината на север от Ематия. По-голяма част от населението на Долна Македония било с тракийски произход.
Горна Македония е включена в Македонската държава едва при Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.). Именно тя е предимно планинска и обхваща областта Орестида на планината Грамос с център Хераклея Линкестийска/Битоля, областта Елимея на юг от Орестида по средното течение на р.Халиакмон/Бистрица, областта Деврион по течението на р. Еригон/Черна с пеонско население. Северната част на Вардарската долина с център Билазора/Велес била населена също с пеони. Пеоните са част от тракийския етнокултурен кръг. Тук са още областта Дасаретида, разположена от Лихнида/Охрид до Антипатрия/Берат по името на илирийския етнос дасарети и областта Еордея на запад от Ематия, на север до Пелагония, населена предимно с илири.
Източна Македония обхваща земите между р. Аксиос/Вардар и р. Стримон/Струма и крайморската низина между р. Струма и р. Места. Тя е изцяло населена с тракийски етноси и включва областите Мигдония на траките мигдони с център Терме/Тесалоника-Солун, Бизалтия на траките бизалти на изток от Мигдония до р. Струма, Крестония на траките крестони на север от Мигдония. Между р. Аксиос и р. Стримон живеят още тракийските етноси меди, едони, одоманти, синтии, последните от които дават името Ситония на средната част на Халкидическия полуостров.
Така, именно чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси/народи, сред които са преобладават тракийските и присъстват отчасти и илирийски. По това време елините не са все още включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие.
Общественото устройство на Македонската държава през VІІ-ІІ в. пр.Хр. се различава от полисното държавно устройство в Елада и не се различавало от това в Тракия и Илирия. То е раннокласово двусъставно. Основни производители на материални блага са селяните общинници. Ръководната роля принадлежи на аристокрацията. Царят утвърждава властта си със своите хетайри (бойни другари от аристократичен произход).
Както стана дума по-горе важна особеност в Македонското царство е съзнателно провежданата целенасочена силна елинизация на културата в аристократичния елит от VІІ в.пр.Хр. насетне; в по-слаба степен това явление се открива и в съседното на изток Одриско царство. И в двете държави културното елинизиране на аристокрацията е целенасочено провеждана политика, която не им пречи да бъдат независими и обособени от Елада.
Географското положение на Македонското царство е такова, че то не можело да остане в страни от най-големите събития на времето.
Старогръцките историци сочат като пръв владетел на областта Пердика І, възцарил се около 640 г.пр.Хр. Пердика и последвалите го царе насочват външнополитическите си усилия в посока юг. Те разширявт своите владения към бреговете на Термейския/Солунския залив.
Пердика ІІ (454-414 г.пр.Хр.) има основни външнополитически сблъсъци с най-могъщото по това време в Югоизточна Европа Одриско царство на тракийския цар Ситалк (ок.445/440-424 г.пр.Хр.) и с Атинската държава за Халкидическия полуостров и прилежащите му земи.
Архелай І (413-399 г.пр.Хр.) обръща внимание на вътрешното укрепване на държавата като провежда военна, парична и други реформи; започва усилено крепостно строителство и изграждане на пътна мрежа. Това именно улеснява и спомага за обединението на различните етноси, които обхваща Македонската държава.
Изключителният владетел Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.) провежда управленски, военни, финансови и други реформи, с които засилва централизацията в държавата и постенно я превръща в първостепенна балканска сила. Той продължава усилията на предшествениците си, насочени в югоизточна посока. Особено важно е завладяването на Пангейските рудници, в следствие на което след местните траки и елините колонисти, той става техен владетел. Така Филип ІІ започва да получава по 1 000 таланта приход на година – огромна за времето си сума. След това той се заема със завоюването на стратегическия Халкидически полуостров и до 348 г.пр.Хр. полуостровът става македонска земя. Окончателната победа на Филип ІІ над най-силното доскоро в Европейския Югоизток Одриско царство, което след Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.) се разделя на три отделни царства, е извоювана през 40-те години на ІV в.пр.Хр. след редица успешни военни операции. В 338 г.пр.Хр. след битката при Херонея, където македонската армия побеждава обединените военни сили на Елада, Филип ІІ подчинява на влиянието на Македония цяла Гърция.
Битката при Иса. Древноримска мозайка в гр. Помпей
Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) стъпвайки здраво на стореното и довършвайки започнатото от баща му обединение на етносни монархически (т.е. тракийски) държави и полисни (т.е. елински) държави от Балканския полуостров, решава да го приложи и спрямо етносната монархическа държава – империята Персия - като предприема своите походи на Изток.
Именно по този начин по това време се полага началото на един мощен обединителен синтез между културните ценности и достижения на елинския полис и тези на "източния" тип монархия, синтез наследен от мащабните процеси със същия характер най-ярко проявени тук в Югоизточна Европа при одриския цар Котис І и македонския цар Филип ІІ. В крайна сметка, Македонската държава със своите завоевания на Изток се явява разпространител не само и толкова на гръцка, а на нов синтезен тип градска култура в Близкия Изток, където македонската - заедно с местната аристокрация формира управленския и културен елит в образувалите се, след разпадането на империята на Александър ІІІ Велики, нови държави. С това се полага началото на нов период от Античността, погрешно или не, но наречен не македонизъм, а елинизъм – очевидно заради разпространението на гръцкия език като световен в рамките на тогавашния античен свят - от Балканите и Египет на запад до р. Инд на изток. Период, който ще приключи към края на І в.пр.Хр. с успешното завладяване на същия този свят от оръжието и дипломацията на Римската държава.
Включването на огромни територии в една държава от Балканите и Египет до Двуречието е временен изход от обществената криза на античния свят. Много скоро след това Македония, както и Тракия и Елада – тук в Югоизточна Европа, се оказват в периферията на могъщите държавни и културни центрове в Мала и Западна Азия и Египет.
В Европа, обаче, на Италийския полуостров, израства нова средиземноморска и бъдеща световна сила – Римската държава. В три войни, наречени македонски, от края на ІІІ в.пр.Хр. до битката при Пидна в 168 г.пр.Хр. Македония загубва своята независимост и бива подчинена от Рим. В 148 г.пр.Хр. Македония е обявена за Римска провинция, която обхваща долината на р. Аксиос/Вардар, Халкидическия полуостров, долината на Средна и Долна Струма, Тесалия и отчасти Епир. Със създаването на новата римска провинция Тракия през 45 г. Македония е превърната в сенатска провинция с главен град Тесалоника/Солун.
Движенията на различни народи от север и особено тези през ІІІ в. след Хр. довеждат до известни етнически промени в някои области на Македония. Решаващи са, обаче, славянските и прабългарските нашествия от края на V и VІ в., в следствие на които римската провинция Македония, така както и провинциите Тракия и Мизия, са заселена основно от етноси, принадлежащи към, наричаната от лингвистите, индоевропейска езикова група на българските славяни и от етноса на индоевропейците с иранска култура наричан българи.
Така, след Античността, от древните македони реално останали, освен названието на областта Македония, палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на многосъставната и синтезна хилядолетна българска култура.
Извори:
Hdt.=Herodotus. Historia (Hude).
Hes.=Hesiodus. Carmina (Rzach)
Hom.=Homerus. Ilias (Amais-Hentze; Berard)
Plut.= Plutarchus. Vitae Parallelae (Sintenis).
Литература:
Бешевлиевъ В. Къмъ въпроса за народностьта на старите македонци. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХVІІІ, 8, 1932, 15-32.
Гиндин Л.А. К вопросу о статусе языка древних македонцев. – В: Античная балканистика, Москва, 1987.
Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 1993.
Порожанов К. Общество и държавност у траките средата на ІІ – началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). = Studia Thracica, 6. София, 1998.
Проева Н. Студии за античките македонци. = Historia Antiqua Macedonica, Книга 5. Скопje, 1997.
Boisaque, E. Dictionaire etymologique de la langue grеcque. 4 ed. Heidelberg, 1950.
Hammond, N.G.L. A History of Macedonien. Oxford, 1972.
Real-Encyclopadie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 1905, Bd. 5, col. 2481.
https://www.youtube.com/watch?v=Jtvatj0jR2s
Няма коментари:
Публикуване на коментар