В Казанлък виждаме коне, прекрасно вписани от описанието в предната подточка. Все едно, снимка. Стройни крака, могъщи задници, яки вратове, не толкова дълбок гръден кош, ниска брадичка, тилна извивка, остри черти, прави носове ,щръкнали уши, дълги и извити гърбове. Коне различни, коне очевидно от една порода. Коне ездитни – както се вижда по главите, но впрегнати в състезателна колесница, както е вижда на картинката – не толкова тежка, но все пак изискваща силен врат. Шест коня, нарисувани в подробности, изключително пасващи на описанието. Различни само с това ,че са видимо малко – по едри.
Нормално за кон, който не живее в Каракум и Къзълкум, а по долината на Марица.
Дъговидната тилно – вратна извивка, и ниската муцуна. Както виждате в двете по – добри изображения детайлите дават и още съвпадения – нос под правилна дъга или прав нос, по – мощна задница, стройни и дълги крака…
Е добре, няма ли някъде да открием разлики?
Все пак нормално е ако са познавали породата траките да са ползвали и други породи. Допустимо е да има разлики, но стократната повтаряемост не оставя място за съмнение.
Опознавателен белег на ахал текинът е ,че дори в покой, муцуната му е ниско долу. За най – качествени от породата се смятат коне, чиято долна устна или брадичка са на почти същото ниво , като холката(върхът на предното „рамо” на коня).
Смята се, че ахал – текинът е възможен предшественик на арабският кон. По принцип арабинът и следващите породи имат едно единствено преимущество пред ахал – текинът, по – къс и здрав гръб, което ги прави по – устойчиви на дълга езда. Вероятно ахал – текинът е по – близо до дивите коне, но има и друго.
И то е че прехваленият арабин всъщност е мутант. Това, което малко се знае за него , е че той е търсен защото е лек и подвижен, но на практика не е най – добрият бегач, нито най -добрият скачач, изобщо е калпав боен кон и му липсват ребра и прешлени. Харесва се от номадите в пустинята, защото е упорит като магаре и трудно затъва, но на практика е по – лошата версия на ахал – текинът.
Което ме навежда имен на една мисъл. Днес водят Ахал-текинецът тюркменистански пустинен кон.
Но коне не се раждат в пустинята. Породи в пустинята няма.
Страхотен пример е Египет, който качва на колесниците най – добрите воини, прави най – красивите и функционални колесници, но… Губи войните, защото истинският ключ към колесницата е конят. А в пустинята на жаркото слънце не могат да отгледат хубави бойни коне.
Така че ситуацията е ясна. Ахал текинът не е възникнал в пустинята. Възникнал е на хубавите пасища и край реките ,вероятно след изкуствен подбор. Вероятно в началото поради повечето храна е бил по – едър. После градовете са го накарал ида западне, примесил се е с други коне и породата се е загубила. Обаче издръжлив и силен, той е можел да оцелява и в пустинята .И пустинята, която е убила доста коне, го е спасила. Сред изолираните племенни групи, живеещи и кръстосващи коне по стария начин , породата напълно или поне частично се е запазила.
И още по – нататък ,ахал – текинът е изконният тракийски кон.
На боровския ритон отново имаме конно изображение. Ако бяхме поръчали ритон с ахал – текински кон, той щеше да изглежда точно така. Мускулест, с не много голям гръден кош, с остри черти на лицето, с щръкнали уши, с тилна извивка, с ниска муцуна и стройни крака. Е къде отиваме с тоя ахал – текински кон в Монголия ли?
На Амфората – ритон(класификация на проф. Маразов) от могилата в Чертомлик е описано как скитите укротяват коне. Диви коне. Вгледайте се внимателно. Кончето, което е показано тук, е точно същият тип, като разгледаните до момента. Единствената разлика, то е по – дребно. Но в следствие на селекцията и добрата храна по принцип конете наедряват.
Съживете тракийския кон! автор: d3bep
Е добре, няма ли някъде да открием разлики?
Все пак нормално е ако са познавали породата траките да са ползвали и други породи. Допустимо е да има разлики, но стократната повтаряемост не оставя място за съмнение.
Опознавателен белег на ахал текинът е ,че дори в покой, муцуната му е ниско долу. За най – качествени от породата се смятат коне, чиято долна устна или брадичка са на почти същото ниво , като холката(върхът на предното „рамо” на коня).
Смята се, че ахал – текинът е възможен предшественик на арабският кон. По принцип арабинът и следващите породи имат едно единствено преимущество пред ахал – текинът, по – къс и здрав гръб, което ги прави по – устойчиви на дълга езда. Вероятно ахал – текинът е по – близо до дивите коне, но има и друго.
И то е че прехваленият арабин всъщност е мутант. Това, което малко се знае за него , е че той е търсен защото е лек и подвижен, но на практика не е най – добрият бегач, нито най -добрият скачач, изобщо е калпав боен кон и му липсват ребра и прешлени. Харесва се от номадите в пустинята, защото е упорит като магаре и трудно затъва, но на практика е по – лошата версия на ахал – текинът.
Което ме навежда имен на една мисъл. Днес водят Ахал-текинецът тюркменистански пустинен кон.
Но коне не се раждат в пустинята. Породи в пустинята няма.
Страхотен пример е Египет, който качва на колесниците най – добрите воини, прави най – красивите и функционални колесници, но… Губи войните, защото истинският ключ към колесницата е конят. А в пустинята на жаркото слънце не могат да отгледат хубави бойни коне.
Така че ситуацията е ясна. Ахал текинът не е възникнал в пустинята. Възникнал е на хубавите пасища и край реките ,вероятно след изкуствен подбор. Вероятно в началото поради повечето храна е бил по – едър. После градовете са го накарал ида западне, примесил се е с други коне и породата се е загубила. Обаче издръжлив и силен, той е можел да оцелява и в пустинята .И пустинята, която е убила доста коне, го е спасила. Сред изолираните племенни групи, живеещи и кръстосващи коне по стария начин , породата напълно или поне частично се е запазила.
И още по – нататък ,ахал – текинът е изконният тракийски кон.
На боровския ритон отново имаме конно изображение. Ако бяхме поръчали ритон с ахал – текински кон, той щеше да изглежда точно така. Мускулест, с не много голям гръден кош, с остри черти на лицето, с щръкнали уши, с тилна извивка, с ниска муцуна и стройни крака. Е къде отиваме с тоя ахал – текински кон в Монголия ли?
На Амфората – ритон(класификация на проф. Маразов) от могилата в Чертомлик е описано как скитите укротяват коне. Диви коне. Вгледайте се внимателно. Кончето, което е показано тук, е точно същият тип, като разгледаните до момента. Единствената разлика, то е по – дребно. Но в следствие на селекцията и добрата храна по принцип конете наедряват.
Съживете тракийския кон! автор: d3bep
Златния Пегас открит през 1973 г. в землището на с.Вазово.
Протоме на златен Пегас от с.Вазово
Фигурата на Пегаса е изработена като триизмерна скулптура и е отлята от 23,65 каратово злато. Теглото е 475 грама. Датирането е трудно, но се приема, че е от IV в. пр.н.е. и че е изработен от местна тракийска златарска работилница.
Миниатюрна златна колесница с два коня и богинята на победата Нике, открита в могилата в Синеморец. Предметът е голям само 2,5см и е изложен под лупа, за да могат посетителите да разгледат тази уникална част от диадема на жрица в детайли.
Златното съкровище от Свещари
Начелник от злато с конска глава, открит в голямата свещарска могила Края на IV и началото на III в. пр. Хр.
https://sborianovo.com/bg/objects/zlatnoto-sakrovishte-ot-golyamata-sveshtarska-mogila-7.html
На тази плочка препуска жена. Конят е в кариер и в пълен профил. Ездачката е обърната на 90 є в дясно. Облечена е до кръста и е с развято наметало. Опашката на коня е насочена назад и усукана около ръката на една попътна фигура на човек. Двете уши на коня се разминават. Гривата е показана между тях като корона. Отпред и навътре са две женски фигури. Ездачката язди без седло, боса и държи в дясната си ръка за задния десен крак грифон. Под коня са един срещу друг куче и лъв. Лъвът е захапал орловата глава, а кучето държи със зъби десния му преден крак. Конникът не е въоръжен.Под черта са три композиции с кучета и лъвове.
Сводът показва, че е изобразена богиня.
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи.
Фотосите доказват връзката на Артемида и Аполон с тяхното култово животно - елена(в частност сърната).
Аполон и Артемида - Лувъра 
Артемида яздеща елен - оброчна плочка от Садина, Поповско
Под левия крак на коня, който е изнесено напред, е поместена видимо цилиндрично тяло, което напомня жертвеник с горящ пламък. В краката на коня има фигура на говедо, а пред краката на коня и под жертвеника е показан бик, който се принася в жертва с удар с чук от мъжа пред него. Наличието на фигури над ездача показва, че той не е бог, а починал благородник, изобразен като Аполон. Възможно е да става въпрос за изобразяване на починал цар, защото тракийските царе са водели родословието си от боговете.
На тази мемориална плоча от Попово е изобразен като Аполон починал младеж. Особеното в този портрет е обръщането на главата назад, което потвърждава идеята, че е паметна плоча. Този скулптурен портрет прави възможна логическата връзка връзка Кобила, Великата майка, Вечността. Кобилата отнася покойника във вечността. Щитът е прихванат само на едно место. Това издава много стар вариант на носене на щита. Освен това, става ясно, че плочата е паметник на загинал в бой младеж. Слуга води коня на благородния си господар. Захващането на щита на едно место издава много стара бойна техника, което говори за много ранно използване на коня за езда в боя.
На тази плочка се вижда галопиращата двойка в пълен профил на коня, като Ездачът е обърнат от кръста към зрителя на 90є. Язди кобила върху седло, като сбруята не се вижда. Облечен е до таза с риза и наметало, което се вее. Опашката на коня се спуска на вълна надолу заради ограничението на местото, но формата показва бързо движение на коня. Лявата ръка на Конника не се вижда, а дясната е вдигнал за хвърляне късо метателно копие. Копието е с каменен връх и е захванато за пръта с превръзка. Долу кучето е захапало зад главата змей. Композицията е изработена с голямо умение да се предаде движението и напрежението на борбата. Безспорно това е сцена, която показва Бог, който убива змей или дракон. Пред коня долу са показани и скалите на входа на пещерата, на където бяга змея за да се избегне удара на копието.
На този релеф конникът язди върху лъвска кожа. Препаски не са показани. Под коня лъв напада бик. Ездачът го поразява с метателно копие, което по естетически съображение не е показано. И тук е изобразен Бог-пастир, който защитава стадото от хищника. Опашката на коня и тук е навита, въпреки че коня е в галоп и наметалото се вее от вятъра.
На тази мемориална плоча от Попово е изобразен като Аполон починал младеж. Особеното в този портрет е обръщането на главата назад, което потвърждава идеята, че е паметна плоча. Този скулптурен портрет прави възможна логическата връзка връзка Кобила, Великата майка, Вечността. Кобилата отнася покойника във вечността. Щитът е прихванат само на едно место. Това издава много стар вариант на носене на щита. Освен това, става ясно, че плочата е паметник на загинал в бой младеж. Слуга води коня на благородния си господар. Захващането на щита на едно место издава много стара бойна техника, което говори за много ранно използване на коня за езда в боя.
На тази плочка се вижда галопиращата двойка в пълен профил на коня, като Ездачът е обърнат от кръста към зрителя на 90є. Язди кобила върху седло, като сбруята не се вижда. Облечен е до таза с риза и наметало, което се вее. Опашката на коня се спуска на вълна надолу заради ограничението на местото, но формата показва бързо движение на коня. Лявата ръка на Конника не се вижда, а дясната е вдигнал за хвърляне късо метателно копие. Копието е с каменен връх и е захванато за пръта с превръзка. Долу кучето е захапало зад главата змей. Композицията е изработена с голямо умение да се предаде движението и напрежението на борбата. Безспорно това е сцена, която показва Бог, който убива змей или дракон. Пред коня долу са показани и скалите на входа на пещерата, на където бяга змея за да се избегне удара на копието.
На този релеф конникът язди върху лъвска кожа. Препаски не са показани. Под коня лъв напада бик. Ездачът го поразява с метателно копие, което по естетически съображение не е показано. И тук е изобразен Бог-пастир, който защитава стадото от хищника. Опашката на коня и тук е навита, въпреки че коня е в галоп и наметалото се вее от вятъра.
На този релеф от село Дряново е изобразена жена с ловни кучета, които преследват на голяма скорост дивеч. Така е изглеждала в митологията сестрата на Аполон Артемида
На тази плочка препуска жена. Конят е в кариер и в пълен профил. Ездачката е обърната на 90 є в дясно. Облечена е до кръста и е с развято наметало. Опашката на коня е насочена назад и усукана около ръката на една попътна фигура на човек. Двете уши на коня се разминават. Гривата е показана между тях като корона. Отпред и навътре са две женски фигури. Ездачката язди без седло, боса и държи в дясната си ръка за задния десен крак грифон. Под коня са един срещу друг куче и лъв. Лъвът е захапал орловата глава, а кучето държи със зъби десния му преден крак. Конникът не е въоръжен.Под черта са три композиции с кучета и лъвове.
Сводът показва, че е изобразена богиня.
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи.
Аполон и Артемида - Лувъра
Под фигурата на яздещата Артемида се чете Партенинос, което означава "девствената Артмида". Прави впечатление особено интересното съчетание между буквите п,т и р в една обща графема, хибридна между всички тях. Девствеността и чистотата на богинята била сигурна гаранция за успешен и богат улов.
Артемида държи жертвен елен(респ. сърнец) пред колесницата на Аполон и музите в тяхна чест.
Тракийският Бог конник, популярен като Херос, се среща често в българските земи. Култът към Херос бил широко разпространен в цяла Тракия. Той е изобразяван предимно релефно върху мраморни плочи. Цели статуи на конника обаче се срещат изключително рядко. В Националния археологически музей се съхранявала смятаната за единствена подобна статуя. На 7 май 2012 в Археологическия музей във Варна е представена втора статуя на Тракийския Бог конник Херос. Тя е дарена от бизнесмена, ценител на историята и меценат Георги Бонин. Той я открива на късове в бащината си къща в село Брестовица, Пловдивско. Реставрацията на паметника отнела повече от месец на реставратора Янчо Илчев. Ценната статуя е цяла. Липсват само предните крака на коня. Датирана е в края на ІІ или началото на ІІІ век от н. е. Тя е ажурна и двустранно оформена. Изработена е от бял полиран мрамор. Представлява Тракийския Бог конник в галоп над фигура на бик. Херос е неговото гръцко име. Той е с леко скъсени пропорции на фигурата, облечен с къса туника с развята хламида (наметка). Изображението е доста реалистично, дело на действително голям скулптор. Скулптурата е висока почти 1 m. Според научния сътрудник експертът Александър Минчев това наистина е най-хубавата и най-фино изработена подобна статуя на тракийски конник. Реставрираната статуя е акцентът в новата зала за римска фигурална пластика в музея във Варна.
Тракийският Херос от Варна
ТРАКИЙСКИТЕ КУЛТОВЕ ЗАПАЗЕНИ ДО НОВО ВРЕМЕ
Българският кентавър
ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ
Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.
Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.
Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.
Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:
“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.
Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.
Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.
БНТ: Това от Урдовиза ли е?
Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.
Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.
Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.
Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.
Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.
За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.
Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.
От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.
Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни
или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.
https://sozopol-museums.bg/izvori-za-istoriata-na-apolonia/
„Златните предмети, открити близо до с. Дъбене, Карловско, в Централна България са не само част от Тракийските скъпоценности. Те са вещи от изящни кралски декорации. В цяла Европа, а и в Близкия изток има само още едно място, което наподобява по изработка тези изключителни и изтънчено изработени шедьоври – и това са златните съкровища на древна Троя.
Фригийската шапка в сърцето на България - в Казанлъшка гробница:
Мозайка от остров Кипър с изображение на амазонка:Що ли тая амазонка от пеласгийски регион има ...фригийска шапка на главата си...
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
Бог Митра като конник
НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
През IV –то хилядолетие преди Христа в черноморските степи е опитомен коня, по-късно е създадена леката каруца, а и колесницата. Народът, на когото тези деяния принадлежат е бил в състояние да извърши значително големи миграции, немислими и непостижими за други хора. Опитомяването на вола и коня става в земите на Тракия. Нашите деди са познавали организираното скотовъдство хилядолетия преди останалите европейци. Траките са обработвали земята по модерен за времето си начин. Те са били важни доставчици на земеделски и животновъдни продукти на околните.Също така е известно, че траките са бойци колесничари, а несъмнено са и първите ездачи на коне.
>Конят и българските митове
Брахма като се събужда произнася думите " Аз съм!"После създава коня и го принася в жертва на себе си - ашвадамех ( нещо като ешмедеме), и от коня се ражда света : от очите му звездите, от корема небето, от кръвта и жилите реките и т.н. Само царете са имали право да принасят в жертва кон. Празникът Тодоров ден е посветен на създаването на света, а Божия дар или Теодор - това е нашия свят. Брахма създава Праджабатите (Прародителите на човечеството). Една от аватарите е Бала рама. Неговите оръжия са ралото(Хала), Чукалото за зърно (Мусала) и кълбото. Едно от имената на Бала Рама е ОРАЧА - Гьор, Хор, Гер,Хер. От него - Гьоргиос - Син на орача, Герман, Герос или Херос, Херакъл - Небесния орач с чукалото за оръжие, герака. Бала рама е воин. Научава хората да строят градове и на земеделие - св. Герман. Той е неразделна част от древния пантеон на ариите и свързан с титлите на българските владетели, топонимията и обичаите. Българите не са извънземни , а древната(първата) цивилизация е една, защото Творецът е един и името му е кодирано в имената на хиляди градове, планини, върхове, лични имена и етноними.
През IV –то хилядолетие преди Христа в черноморските степи е опитомен коня, по-късно е създадена леката каруца, а и колесницата. Народът, на когото тези деяния принадлежат е бил в състояние да извърши значително големи миграции, немислими и непостижими за други хора. Опитомяването на вола и коня става в земите на Тракия. Нашите деди са познавали организираното скотовъдство хилядолетия преди останалите европейци. Траките са обработвали земята по модерен за времето си начин. Те са били важни доставчици на земеделски и животновъдни продукти на околните.Също така е известно, че траките са бойци колесничари, а несъмнено са и първите ездачи на коне.
>Конят и българските митове
Брахма като се събужда произнася думите " Аз съм!"После създава коня и го принася в жертва на себе си - ашвадамех ( нещо като ешмедеме), и от коня се ражда света : от очите му звездите, от корема небето, от кръвта и жилите реките и т.н. Само царете са имали право да принасят в жертва кон. Празникът Тодоров ден е посветен на създаването на света, а Божия дар или Теодор - това е нашия свят. Брахма създава Праджабатите (Прародителите на човечеството). Една от аватарите е Бала рама. Неговите оръжия са ралото(Хала), Чукалото за зърно (Мусала) и кълбото. Едно от имената на Бала Рама е ОРАЧА - Гьор, Хор, Гер,Хер. От него - Гьоргиос - Син на орача, Герман, Герос или Херос, Херакъл - Небесния орач с чукалото за оръжие, герака. Бала рама е воин. Научава хората да строят градове и на земеделие - св. Герман. Той е неразделна част от древния пантеон на ариите и свързан с титлите на българските владетели, топонимията и обичаите. Българите не са извънземни , а древната(първата) цивилизация е една, защото Творецът е един и името му е кодирано в имената на хиляди градове, планини, върхове, лични имена и етноними.
ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ
Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.
Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.
Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.
Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:
“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.
Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.
Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.
БНТ: Това от Урдовиза ли е?
Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.
Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.
Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.
Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.
Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.
За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.
Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.
От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.
Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни
или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.
Луковитското съкровище е тракийско съкровище от третата четвърт на IV век пр.н.е. Съхранява се в Регионалния исторически музей в Ловеч.
Изровено е случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 г., допълнено е през 1955 и 1968 г.
Състои се от 15 сребърни съда – 6 чаши, 5 фиали и 4 кани. Включва още и 3 непълни гарнитури от конски амуниции - миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и различни сцени - конник, тъпчещ лъв, и лъв, нападащ елен. Разграничават се няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им. Върху чаша са изобразени 2 реда от по 8 женски бюста, а на шийката на каничката е изобразен лабрис
Френският археолог Алберт Дюмонт е въвел за назоваване на персонажа понятието „cavalier thrace”, а Рошер използва понятието „Reiter-heros”. Тези утвърдили се в науката понятия, са влезли в употреба и в българската литература в техния български вариант „тракийски конник”.
В надписите персонажът е наричан κύριος (господ, господар), θεός (бог), ήρωι (херос, герой). Прави впечатление, че в надписите на оброчните плочки думата господ се среща по-често от думата Бог. В латинските надписи пък са използвани съответните латински думи, напр. Deo domino Apolini Vergulesi. В латинските надписи за култови изображения на Аполон друга често срещана форма е Apollo sanctus (Свещеният Аполон). При траките в основата на култа им стои дуализмът, олицетворяван от божествената двойка Сабазий и Бендида. Те олицетворяват мъжкото и женското начало, денят и нощта. По тази причина Сабазий често е олицетворяван със Зевс, Аполон, Хелиос, Асклепий и Дионисий в гръцката митология, а Бендида с Артемида, Хера, Селена и Хеката. Сабазий обаче не е собственото име на бога, а едно от многото му прозвища, наред със Залмоксис, Бакхус, Дионисий (Двойнороденият), Либер (Освободител) и др. Според Малала името на слънчевия бог-конник е Зевксип, но и последното изглежда е само едно от многото прозвища. В Омировия химн посветен на Сабазий той е представен като син на Кронос и владетел на фригите. В Омировите химни Сабазий, Аполон и Дионис са представени като отделни богове, макар и тясно свързани помежду си, като има химни посветени на един и същи бог, но са използвани различни негови прозвища. За траките Сабазий и Бендида са преди всичко Богът и Богинята. По тази причина в гръцките и латинските надписи те притежават някои особени епитети „Diana regina” и „Apollo sanctus”, които показват техния специален статус. В Орфеевия химн посветен на Аполон се казва, че неговото име било „владетел”. Най-вероятно тази божествена двойка в християнската епоха е била отъждествена при нестинарите със св. Константин и Елена, а във фолклора с „побратимите” Крали Марко и Вида Самовила. Макар често да се сочи, че Тракийският конник от оброчните плочки е първообраз на иконите на свети Георги и свети Димитър, то през средновековието античните статуи на императори-конници често са били отъждествявани със св. Константин – напр. статуята на Марк Аврелий на Капитолия в Рим е била свързана с владетеля разрешил християнството (благодарение на което фигурата не била разрушена). Разбира се имало е случаи, в които оброчни плочки са били считани за икони на св. Георги – напр. в арменската черква в Пловдив са палели свещи пред оброчна плочка, а в ямболската черква „Свети Георги” пък едно такова изображение е било зазидано като икона в стената до иконостаса. В манастира „Свети Георги” край село Белащица, Пловдивско пък е използван жертвеник с изображение на тракийския конник за подпрестолен камък. В параклисчето „Свети Георги”, намиращо се в м. Тулпан край с. Заберново в нишата над престолния камък е вградена оброчна плочка с размери 0.8х0.85м., на която е изобразен тракийският конник яздещ надясно с развята хламида, а зад коня му върви пеш един придружител.
ЛЕГЕНДАРНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ЛЕТНИЦА
- възраст – около 2400 години - датирано към средата на 4 в. пр. Хр.
През 1963 година в бронзов съд, заровен на 50-60 сантиметра близо до Летница, е намерено съкровище. Състои от апликации към конска амуниция, изработена от злато с позлата. Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя. Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях.
Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. То се състои от апликации и други украшения от сребро и позлата за конска сбруя. Ажурните апликации са познати от други находки.
Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях педставляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцена, в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.
Специалистите определят възрастта на съкровището от Летница - ІV в. пр. н. е., и то се вписва сред най-ценните тракийски реликви, намерени в нашите земи. То е един от най-богатите извори за тракийската митология. Откриването на съкровището става съвсем случайно. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.
През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 сантиметра те попаднали на един бронзов съд обърнат с устието надолу. Kогато го вдигнали намерили в него много малки сребърни предмети отчасти с позлата, които си поделили. Уредникът на музея в близкия град Ловеч по-късно събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването.
Бронзовият съд е сфероиден, висок 18 см и с диаметър в най-издутата си част 36 см, а на устието 24 см. Той е имал две дръжки, съставени от по едно ухо с неправилна четвъртита форма със страни по 4 см, приковани при устието с два гвоздея и с халка на външната си страна, на която има нанизана втора халка — самата дръжка.
Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр.н.е., находката съдържа и добре запазена юзда, съставена от две железни скоби и един зъбалец-верига.
Сцените, изобразени върху 15-те апликации от Летница, носят социален и религиозен смисъл, най-вече, за да внушат идеята за божествения произход на царската власт.
Изключителната им стойност е в това, че представляват цялостен картинен разказ за пътя , който според тракийския орфизъм, трябвало да премине младият тракийски аристократ, за да достигне съвършенство и да бъде посветен в царската власт. Този път (път на съзряването, на инициацията) продължавал определен период от време, през който знатният младеж преминава 14 обредни стъпки – изпитания, посвещения и мистериални ритуали. Така постепенно усвоявал свещеното знание и постигал безсмъртие.
Летнишкото съкровище е едно от най-значителните примери на тракийското изкуство и има голямо принос в изучаването на историята на древните траки.. Откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на висш богаташ от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е.
Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени. Главната сцена в тях е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка.
Най-оригинална е апликацията, на която тракийския майстор е изобразил свещения митичен бик (хиерогамия) на тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самоят той става бог и бива интронизиран, т.е. получава символите на царската власт.
Не случайно, в известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.”
Пластинките от Летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици.
Най-често срещаното изображение върху пластинките от Летница е образът на тракийския конник. Ето какво разказва по този повод проф. д-р Диана Гергова:
“Траките вярват в безсмъртието на душата, в обезсмъртяването на човека и на владетеля, поради което в тракийското изкуство може да бъде много често видян образът на конника. Това е царят-владетел, превърнал се в Бог.
Образът на тракийския конник се запазва след това и през Римската епоха, а след християнизацията преминава в образа на Свети Георги.”
Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник борещ се и побеждаващ мечки и вълци. В други хвърля копие следван от слугата си.
Повече подробности разказва проф. д-р Диана Гергова – един от най видните специалисти в областта на тракийската археология:
Неотдавна г-жа Гергова разглеждала публикации за интересен шлем в Британския музей – значително по-късен, от богато погребение на владетел от Източна Англия. За нейно учудване изображенията от шлема също били на отделни пластинки и изключително близки до сцените от Летнишкото съкровище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар