Битката на Зевс с Кронос където Зевс е изобразен с Лабрис в дясната ръка. (600 г. пр.н.е.), храма на Артемида, Корфу, Гърция. Археологически музей, Корфу, Гърция.
„ Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така : Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „
Страбон „География” кн.7- / 10 /
Тук Страбон цитира Омир от „Илиада „
„Че Локрос беше вожд на Лелеги, които нявга Зевс, синът на Кронос,който знаеше неща нетленни даде на Девкалион – хора от Земята избрани „
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
Тук Страбон цитира Хезиод
И в двата пасажа никъде не се споменава за „ Данайци” или „Гърци” . Защо тогава Зевс е гръцки Бог ? Ясно е,че той е Пеласг.
„ Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от „ Кари” и „Лелеги”; Йонийците са ги прогонили и са завладели страната,...”
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
От втория пасаж научаваме, че цар Зевс е имал баща на име Кронос,оттук следва,че и Кронос е Пеласг. В така наречената „гръцка” митология Зевс побеждава Титаните и властва на Олимп. Кронос е титан, а щом Кронос е баща на Зевс, значи и той е титан. Дали това са само легенди ? Дали са „гръцки” оставям това да прецени читателят. Ситуацията с Аполон и други „ТРАКИЙСКИ” богове е същата.Да отделим малко повече внимание на Дионис и по-точно на неговият поход до Индия. Този поход много прилича на похода на Александър Велики Македонски. И Зевс,и Дионис са били пеласги,обожествени в столетия по-късно. Зевс е цар на пеласгите. По-късно Дионис също цар,но на Бригите / фриги,фризи /. Зевсе, Додонски, царю пеласгийски.
Югоизточно на около 2км. от гр.Ардино има скален релеф,на който е изобразен Зевс,който носи Дионис, пришит в бедрото му. Това изображение е според легендата, която пък е обявена за „гръцка”. Там се проследява родословието на Дионис и сполетялото зло от „Змеевото семе” – на неговите сродници.
В с.Хухла / Ивайловградско / пък има светилище, датирано от 1 200 г. пр. Хр. В това светилище има ясни следи и доказателства, че е на Дионис. Култът към Дионис възниква още през XIV в. пр. Хр. В Мала Азия. Името му се открива в критско линеарно писмо „В”. „Преклонението се разпространява първоначално на територията на Фригия”- това казва в книгата си „Древните Българи,Шумер и Вавилон” Владимир Цонев.
„ А походът на Дионис и Херакъл до земята на индийците прилича на митичен разказ с по-късна дата,защото за Херакъл се казва, че освободил Прометей хиляда години по-късно.”
Страбон „География” кн.11.5/5/
Дотук от тези сведения излиза,че Дионис е бил обожествен преди Троянската война. Защо по-късно гърците също приемат легендата за него ?
„Лин е написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По-същия начин Орфей и Пропанид, който беше учител на Омир и талантлив поет,ползваха пеласгийски букви, а също ги използваше и Тимоет – син на стария Тимоет, а той син на Лаломедон – който живя по времето на Орфей...”
Диодор Сикул, III,67.5
Защото от тези писания на Диодор Сикул се разбира кой е Омир и кой е неговият учител, на какво го е учил и с какви букви са писали. За „гърците” и днес Омир е голяма работа. От неговите песни и от „Илияда” и „Одисея” т.н. антични автори черпят исторически данни,както и днес някои наши съвременници пишат огромни трудове с глупости. Нито една от споменатите личности по-горе не е грък. Да, но нали Кадам е донесъл и предал на „гърците” финикийското писмо.
„ Този Тимоет също е написал „ Фригийска поема", а така я наричат, защото я е написал, ползвайки стария език и букви.”
Диодор Сикул, III,67.5
Според легендата Дионис извежда майка си Семеле от Хадес / Ада /. След това й дава ново име – Тиона. Там пише, че тя е дъщеря на Кадам. Ето как от трако-пеласгийските-фригийски истории случили се в далечни времена „гърците” създават легенди и ги обявяват за свои. От нашите деди „гърците” взимат и буквите, и историята и ги митологизират, за да си пришият древност. След това потомците траки и българи са обявени за „варвари”. Така е и днес, съвременни „гръцки” историци ни заклеймяват, че искаме да им отнемем тракийската древност. Те обаче никога и никъде не са казвали, че са потомци на траките, а и няма как. За какво претендират тогава ? Те много добре знаят откъде произлизат и кой, кога, и какво им е дал – но не им е удобно днес да се пише за истини, които те обявяват за свои. Същото е и с евреите за още по-древната история на Българите и Човечеството. Дионис е гръцкото име на Звезбулд. Това име са използвали нашите деди от днешна европейска Тракия. В Мала Азия тамошните траки са го наричали Сабазий. Брама са го наричали индийците, а Бакхус – римляните. За неговият поход към Индия са писали Луций Ариан, Страбон, Филострат, Аполодор, Еврипид, Хигинис, Овидий, Нонос, Плиний и др. в своите произведения. Луций Ариан пише,че жителите на Индия били диви, ядели кори от дървета и сурово месо. Дионис ги научил да обработват земята и им дал семена. Научил ги още да коват оръжие, да строят, да правят вино. Дал им закони и религия. В индийските „Пурани” пише за бойци колесничари, на които броните блестели, те почитали огъня. Според Хезихий Дионис е роден в Бригия и бил цар на бригите. Бригите са живяли в Югозападна България и Македония. Това е същата територия, от която тръгва на поход и Александър Велики и със същата цел – Индия.
Панагюрското златно съкровище от IV в. пр. Хр. ,за което науката твърди,че е на тракийският владетел Севт III е доказателство и свидетелство за приемственост на един от „ритоните” има изобразена сцена от сватбата на Дионис с принцесата на Крит Ариадна. Същата тази Ариадна е дъщеря на критския цар Минос. Владимир Цонев определя в книгата си „Древните Българи, Шумер и Вавилон” , че около 3 100г. пр. Хр. същият Критски цар Минос е завладял и част от Египет. Едно поколение след него е живял нашият Дионис, който взима за жена дъщеря му Ариадна. Най-общо походът на Дионис към Индия може да бъде отнесен за края на IV хил. пр.Хр. – началото на III хил. пр.Хр. Индийската цивилизация е една от общо трите приети за най-древни. Другите две са Шумер и Египет. Тази цивилизация е възникнала около река Инд. Нейни центрове са Харапа, Мохеджо Даро, Лотхал и Мергара. Постройките са от печени тухли. Тухлата обаче е измислена от траките. Мохеджо Даро науката датира като град,възникнал някъде около 2 600 г. пр.Хр. Странното в този град е, че той не е разрушен,нито от войни, нито от наводнение, нито от земетресение. Това може да означава, че жителите му са били на високо за тогава материално ниво и не са имали с кого да воюват или да делят нещо. Те са били високо развита земеделска цивилизация. Другият град „Харапа” е датиран, че е просъществувал между 3 000 г. пр.Хр. и 1 600 г. пр.Хр. В тези два града има изградени бани и канализации, както и водопроводи. Има доказателства за Месопотамски потоп, станал 3 100 г. пр. Хр. Най-древният град в Месопотамия и Шумер е Ур. Официално този град е датиран на 3 000 г. пр.Хр., не официално на 7 000 г. пр.Хр. Защо споменавам всичко това,защото може би Дионис е направил своя поход 100 – 200 години след този потоп. Той е цивилизовал отново древен Шумер и Месопотания, а може би и долината на река Инд. Дионис е знаел за по-предишно преселение на свои предци от Балканите,а именно след Черноморския потоп от 5 700 г. пр. Хр.
„ Многобройни предания има за Дионис, че още преди Александър потеглил на поход срещу индийците и ги подчинил; докато за Херакъл те не са много. Немаловажни доказателства за похода на Дионис са : градът Ниса, планината Мерос, бръшлянът,който расте именно в тази планина и самите индийци, които влизат в битките под звуците на тимпани и цимбали, а дрехите им са пъстри,както на Дионисовите бакханти. За Херакъл не напомнят много неща. Това, че Александър превзел със сила Аорнската скала, а пък Херакъл не успял, да го стори, ми се струва македонско перчене”
Флавий Ариан „ Анабазис” V,8-10.
„ Преди идването на Дионис в областта на индийците те са ядели сурово месо от животните, които залавяли. Когато дошъл Дионис станал господар на индийците; основал им градове, дал им закони и също като на Елините им дарил виното, научил ги още да засяват земята като сам им дал семената.” ... ” Дионис пръв впрегнал в плуг воловете; превърнал много от индийците, които преди това били номади, в земеделци и ги сдобил със сърпове. Научил ги още да почитат и други богове, но най вече него самия с цимбали и тимпани.Обучил ги на танца на Сатирите, наричан от Елините „Кордак” и провъзгласил за обичай носенето на косите,привързани с Митра,приучил ги и да използват благовонни масла. Така и по времето на Александър индийците все още влизали в битките под звуците на цимбали и тимпани”
Флавий Ариан „Анабазис” VII,2-9
„ От царуването на Дионис до Сандракот индийците изброяват сто петдесет и трима владетели и шест хиляди и четиридесет и две години.”... „ Индийците твърдят,че Дионис бил петнадесет поколения по-млад от Херакъл. Никой друг не е нахлувал в земята им, за да води война с тях.”
Флавий Ариан „Анабазис” IX ,9-10 „ Христоматия по Тракология „ том 2-1998г.38/3”Сред индусите съществува мит който целесъобразно трябва да се изложи в кратка форма. Ето какво казват те. В древни времена когато хората още живеели в разпръснати селца, Дионис дошъл при тях от запад и с голяма армия завладял цяла Индия, не видял в нея нито един значителен град, способен да му противопостои. 4 Когато станало горещо, войниците на Дионис били покосени от чумна болест, военначалникът им, отличаващ се с мъдрост, извел своята войска от равнината в гориста област, където духат прохладни ветрове и течат чисти води и армията се избавила от болестта си. Името на тази горска област където Дионис спасил своята армия от болестта се казва Мерос и именно благодарение на това,че траките предавали на потомците по – традиция, а именно, че Дионис бил носен в бедро. След това той взел имащите в запас плодове и споделил тези знания с индусите, така той ги научил да правят вино, прочие и всички полезни за живота неща. После станал основател на известни градове,събирал села в удобноразположени места, научил ги да зачитат божества и въвел закони и съд и така като извършил много добри дела бил почитан като бог и получил безсмъртни почести. 6 Те казват, също че,заедно със своята армия, той водел и много жени и че в боя използвал барабани и цимбани, защото тръбата още не била изобретена. Царствал над Индия в течение на 52 години и умрял от старост. Неговите синове наследили, предавали царството на своите потомци, но в края на краищата минали много поколения, тяхната хегемония била отстранена и градовете получили демократическа форма на управление.
Такъв е митът за Дионис/РАМА/ и неговите потомци съхранен от индусите. 1.За Херакъл те казват,че той е роден сред тях и подобно на гърците говорят за неговата доблест и лъвска сила. 2.Още за него те казват че той превъзхождал всички хора по сила и мъжество и прочистил земята и морето от дивите зверове. Встъпил в брак с няколко жени,той се сдобил с много синове и само с една дъщеря, и когато неговите синове достигнали зрелост,то разделил Индия на толкова части колкото деца имал от мъжки пол и направил всички свои синове царе, а своята единствена дъщеря направил царица. 3.След това той станал основател на не малко число градове, най – известният и най-големият той назовал Полиботра. В този град също построил великолепен дворец и го населил с много жители,укрепил го с дълбоки ровове,пълни с речна вода. 4.От признателност Херакъл бил обожествен от хората, а неговите потомци така и управлявали в продължение на много поколения и правили много възхитителни неща,не изпращали воини зад пределите на своите граници и не основавали колонии сред другите народи. Но минало много време и голяма част от градовете получили демократическа форма на управление, сред някои племена обаче била съхранена царската власт, дотогава докогато Александър се отправил за Азия.”
„Известия древних писателей о Скифий и Кавказе” Диодор Сицилийски ВДИ,№4,1947г.,38;39.Д.В.Мещанский БОГДАН СРЕДНОГОРСКИ
Редки монети от времето на Филип Македонски и напълно запазени оброчни плочи на Зевс и Хера са открити при разкопките на на връх "Козя грамада" в Средна гора край с. Старосел.Тъй като фрагментите били малки и начупени, учените сметнали, че и тук е била спазена категорично заповедта на император Константин Велики, според която в 330 г. християнството е обявено за единствената позволена религия в Римската империя.
Разпоредено било всички езически храмове да бъдат унищожени и да се начупят езическите идоли -
статуи, релефи и т.н.
Археолозите обаче били изключително изненадани в последния ден на разкопките, когато в отсек от 4 кв. м били открити запазени цели оброчни плочи на Зевс и Хера, както и стотици монети от IV в пр. Хр. до III в. сл. Хр. www.bnews.bg/article-85298
Цивилизацията „Хиперборея”: В древнотракийската митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Тракия близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В тракийски карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция.
Виж тук > ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА
Поход на тракиеца РАМА към Индия Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ
Империята на Рама/ДИОНИС/ (Цивилизацията „Рама”) Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "
Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Идентифицирането на Дионис с Рама ни дава нови перспективи. Според индийската традиция, Rama е живял в края на Трета Юга (Silver Age) и Dwapara Юга (бронзова епоха) е започнал скоро след смъртта му. Това означава, че датата на BC 6676 за началото на Saptarsi календар, който е на 100 години след Дионис т.е. Rama, показва началото на Dwapara Юга в низходящ цикъл.
Плиний твърди, че "От Отец Liber [Roman Бакхус или тракиеца Дионис] Александър Велики (г. 323 г. пр.н.е.), индийците смятат, 154 царе, и те съобразяват (времето, както) 6451 година и 3 месеца." Ариан слага 153 царе и 6462 години между Дионис и Sandrokottos (Чандрагупта), който е изпратен в 314 BC. Ако двете показания добавите до дата c.6776 г. пр.н.е., което е 100 години преди началото на Saptarsi календар през 6676 BC.
Очевидното от сметките на Плиний и Ариан,е че те трябва да са идентифицирали специфичен цар в списъка на индийски царе, който съответства на тракиеца Дионис или Бакхус Roman, и чието царуване е приключило около c.6776 BC.
Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "
Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Виж тук >Тракиеца Дионис е Шри Рама
Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.Остава да разберем колко години е живял.
Виж тук > Сакар Караман и битка при Курукшетра
БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА
Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана от Ведите. Тези произведения са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.
За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.
Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил, е загубил не просто 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.
Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание, то думата е изконно наша.
По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути-слушам, чувам, реално думите са идентични. Интересното в случая е и това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана-славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.
Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!
Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.
Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.
Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.
Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.
http://www.ancient.eu/uploads/images/1278.jpg
Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.
http://www.svabhinava.org/ImagesPeople/Dionysus.jpg
Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.
Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е...клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри...
бойна брадва представена в каталог като клин
боец с бойната брадва сагарис
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.
Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.
И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия/вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.
Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.
Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.
Названието ария-арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш-бял, тохар. арки-бял и разбира се нашата дума ярък-светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.
Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк-ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.
С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра-господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.
Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.
Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша-селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ-село, селище.
Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.
Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.
Варна се обяснява със стблг. варъ-горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).
Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.
Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.
“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.
Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.
Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).
Нека обобщим накратко:
1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.
2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.
3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.
4. На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.
5. Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.
На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.
Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините - The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.
http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/hindu/ascetic/castes.html
Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть-истина.
Изображение представящо ритуала сати в Индия, обърнете внимание на прическите на някои мъже
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/Sati_ceremony.jpg/1024px-Sati_ceremony.jpg
Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.
В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай-великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.
След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Indo-Iranian_origins.png
тракийски брадви и копия от същия тип като тези от Андроново
Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.
Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.
Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.
Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!
Използвана литература и пояснения:
1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;
8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams' 'Sanskrit-English Dictionary')
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html
*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар