"Върховната истина"(Парам-Атма): ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ

неделя, 2 февруари 2025 г.

ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ

Досега археологическите открития на територията на страната ни доказват, че малка България има богатството на Варненското златно съкровище, което е „най-старото злато на света”, датирано/около 5000г. пр.Хр., изразяващо се в повече от 3000 златни предмета., Хотнишкото съкровище , част от което представлява накит от злато, открит през 2006г. от екипът на доц. Чохаджиев , в земен пласт, който се датира от 6 хил. год. пр.н.е. Тоест с хилядолетие по-старо от соченото досега като най-старо Варненско златно съкровище.
Имаме още Вълчетрънското златно съкровище /около 13 кг. златни предмети, датирани от ХV-ХVI век пр.Хр./, Панагюрското златно съкровище /6 килограма прекрасно изработени златни съдове от церемониален сервиз от 400-300г.пр.Хр./, Рогозенското съкровище /165 красиво изработени сребърни съда с позлата , тежащи общо 20 кг., от 500г.пр.Хр./., а също така съкровищата от Борово, Летница, Равногор, Якимово, Вазово.. и т.н.

През 2004 г. археолози от НИМ откриха в подбалканските полета, некропол от раннобронзовата епоха /3400-2000 г.пр.Хр./- своеобразен център за производство на бижута от злато. Намерени са златни украшения: гривни, нанизи, апликации за дрехи, маниста, халки и мн.др.

Златото е използвано от траките в култовите церемонии за връзка е енергиите, които произтичат от Слънцето.

Владетелите са погребвани със златни предмети, но те не са символизирали на богатство. Това са били предметите, които владетелят-жрец е използвал по време на култовите церемонии и религиозни ритуали. Траките са вярвали, че златните предмети попиват вибрациите и енергията на човека и я съхраняват и затова те не биха могли да се използват от друг. За новия жрец са се изработвали нови предмети, а старите били погребвани под земята.

Елините, народ много по-материален и по-малко духовен от траките започва да използва златото, като средство за размяна и това става една от причините за гибелта на тракийската цивилизация. Привлечени от несметните тракийски богатства и от златните мини елините нахлуват в земите на траките и започват постепенно да завладяват и унищожават селищата им. По-късно римляните унищожават окончателно тракийската култура.

Парадоксалното е, че и елините и римляните вземат част от тракийското злато, но отнасят със себе си и учението на Орфей, което става една от основите върху която се развива древногръцката култура.

В този материал ще Ви представя 18-десет от най-известните и магнетични
ТРАКИЙСКИ ЗЛАТНИ СЪКРОВИЩА, ОТКРИТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО
НА ПЛАНЕТАТА I ЧАСТ

Археологическите изследвания показват, че първата европейска цивилизация се е зародила около Варна. За това говори откритото най-старото златно съкровище на планетата с тегло 6,5 кг и проба 23 карата.

ВАРНЕНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
- възраст – около 6000 години

Златното съкровище от Варна (е огромна археологическа находка, открита край морската столица на България – град Варна. По своята същност златното съкровище от Варна е най-голямото златна група предмети откривана в света. Варненското златно съкровище е най-старото обработено злато, намирано някога на територията на Европа, като днес е причислявано към т. нар. Култура Варна. Огромното археологическо скъпоценно съкровище е открито на територията на т.нар. Варненски халколитен некропол.

В края на 1972 г. светът е разтърсен от ново голямо археологическо откритие - на бреговете на Варненското езеро е открито злато. По време на прокопаване на ров за електрически кабел са забелязани множество дребни предмети от някакъв жълт метал. Въпросните предмети се оказват най-старото съкровище в света, което се превръща и в едно от най-значимите археологически открития в света.

Някои археолози го сравняват по значимост за историята с откриването на Троя, а египетските пирамиди са построени цели 1500 години по-късно от времето, по което са изработени артефактите от варненското съкровище

Според историка Христо Смоленов европейската цивилизация тръгва именно оттук – от земите на днешна Варна.

В книгата му има доказателства за научните постижения на притежателите на варненското съкровище, които биха могли да наложат пренаписване на цялата европейска история. Според авторите на "Архео-логика" древните жители на култура Варна са притежавали познания по алгебра и геометрия много преди Питагор. А числото на Фибоначи, което е една от сюжетните линии в бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", както и Златното сечение, по което е работил самият да Винчи, се срещат за първи път във Варненското съкровище.

Защо обаче България не съумява да направи от съкровищата и историята си визитка за пред целия свят и защо египетските пирамиди са известни на всички, а за Варненския некропол, по-стар и много по-ценен като находка, знаят малцина?..

Златото е с толкова висока историческа стойност, че изумява дори американските учени, специалисти по древна история на света и изкуствата с прецизната си изработка по време на изложбата му в Института за древна история в Нюйоркския музей през 2009 година.

При откриването на най-старото златно съкровище на планетата, са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха !

Последващите разкопки установяват че на това място е разположен древен некропол от халколитната епоха от IV-V хил.пр.Хр. На площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Открити са и голям брой керамични съдове, каменни и кремъчни сечива, предмети направени от мед и кост, множество украшения от злато и мидени черупки.

Според това, дали в гробовете има скелети и тяхното положение се разграничават три вида погребения - с изпънати скелети (предимно мъжки погребения), със свити на една страна скелети, при което коленете се опират в лактите и символични погребения без скелети. На три групи могат да се разделят гробовете и по намерените в тях предмети и украшения. Някои са изключително богати, докато в други са намерени само дребни предмети около скелета.

Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години.

Така и най-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.

Сред най-богатите е гроб № 43, в който е открит скелет на 40 - 50 годишен мъж. В него са намерени 990 златни предмети с общо тегло около 1,5 кг.

Дрехите на погребания са били изключително богато украсени, а и предметите открити там дават основание да се предположи, че той е заемал високо място в обществото - може би вожд или жрец. В дясното си ръка, свита в лакътя той е държал жезъл, символ на властта.

Възстановка на лицето на погребания в гроб № 43 мъж по черепната конструкция

На шията е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите и (вероятно) диадемата около главата.

От лявата страна на тялото е лежал лък, от който днес са останали само златните обковки. Освен тези царски знаци в същия гроб са открити и множество медни и каменни предмети - медна брадва, длето, шило, игла, кремъчни ножове и глинен съд. Изследванията проведени във Варненски археологически музей не откриват по скелета следи от насилствена смърт.

Характерна особеност на украшенията намерени в гроба е факта, че златото не идва само от едно място. Има украшения, които са от много чист метал - 23 каратова злато, но има една гривна която е от "електрон" - сплав от злато и сребро. Такава сплав се намира и в природата. Подобно находище на електрон е открито в Мала Азия.От находките във Варненския некропол се предполага, че населението, живяло по тези места е било предимно от скотовъдци.

За това свидетелстват многото изображения от злато, които пресъздават бикове - животни почитани от древността както символ на плодородието. Забележителна е връзката между това животно и фалическите символи открити в гроб 43. Мястото на фалоса е маркирано със златно украшение под формата на напръстник.

Учените са сигурни, че обществото, което е населявало тези земи е имало изразена социална диференциация. Сред гробовете има такива, които са без скъпа украса.Но за учените е интересен факта, че има гробове, които са празни. В тях не са открити скелети, но са пълни с украшения от злато, бронз и керамика. Предполага се, че това са гробове на войни, които са загинали далеч от дома и не са имали възможност да бъдат погребани в некропола.

Скелетите са заменени от глинени маски, върху които са поставени златните предмети. По този начин се достига до хипотезата, че в това общество са доминирали кастите, подобно на много съвременни общества, които се срещат в Индия и на други места по света. Кастата на войните е съставлявала най-богатата част от обществото и за това празните гробове са пълни със златни украшения.

Символичен гроб на воин

Друг много важен предмет, който е открит в некропола край Варна е керамичен съд изрисуван със злато. Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има възможност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глинения съд. Предполага се че глинения съд се е поставял в пещта и се изпичал до определена фаза. След това, все още мек се изваждал и върху него се е втривал златния прах. Съдът се е слагал отново в пещта и се е изпичал до край. ПО този начин златото остава да блести върху глината и не се разтича.

Интересен е и символа, открит върху глинения съд. Свастика - най-древният символ за изразяване на слънцето. Обществото, което е населявало земите около Варна е изповядвало култа към слънцето. За това говори и масовото използване на злато в украшенията. В епоха, когато бронзът навлиза в бита на хората, благородният метал е бил добре познат. Но за разлика от бронза, златото блести и отразява слънчевата светлина. По тази причина то е се превръща не само в предпочитан метал за изработване на ценни украшения, но има и сакрална стойност, която се използва при провеждането на религиозни ритуали.

Друг много интересен предмет, открит при разкопките е златен бумеранг. Досега се предполагаше, че единствено в Австралия местните аборигени са използвали това оръжие, което е непознато за Европа.

Един от основните въпроси, които занимава учените, ангажирани с изследването на Варненски халколитен некропол е времето през което са живеели хората на това място. Те са единодушни, че цивилизацията е по-древна от тракийската, която за дълъг период от време доминира по тези земи. Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6 000 години преди новата ера.

Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации. Затова има основание учените да считат находките от Варненския некропол като най-старото златно съкровище в Европа.

Повиканите специалисти датират наподките към 4- 5 хил. пр. Хр. През следващите години са открити общо 281 гроба с над 20 000 отделни предмета. От тях златните находки са близо 3 000, а общото им тегло надвишава 6 кг. Почти всички златни премети са украшения, а останалата част - култови предмети и знаци на властта.

Най-важен фактор за гибелта на Варненската култура представлява повсеместната климатична криза, свързана с покачването на световния океан през VІІІ-V хил. пр. н. е., която обхванала цяла Югоизточна и Централна Европа. Съществуват две версии за покачването нивото на Черно море – едната обяснява покачването с преливането на Средиземно море през Босфора, заляло сладководното дотогава Черно море, а другата, подкрепена например от древногръцкия историк Страбон - сочи преливането на Черно море в обратна посока, чрез запълването на черноморския басейн от сладководните реки Днестър, Днепър и Дунав.

От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То бе включено през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. През 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в Япония под името "Най-строто злато в света", Първата европейска цивилизация - Варна - България. През 1985 и 1988 г. бе показано в Германия. През 1989 г. то бе изложено във Франция, през 1994 г. в Израел, и във Флоренция - една от културните столици на света.

Днес най-голямата археологическа находка на 20 век, известна като Златното съкровище от Варна, може да се види в 6 зали във варненския Археологически музей. В него са представени няколко от най – значителните гробове с всички предмети и скъпоценности, които са открити в тях. От двете страни на входа са показани гробове с маски на човешки лица от находката на Златното съкровище на Варна. Тези маски са били моделирани на място, с апликирани върху тях златни предмети.

През лятото на 2006 година при разкопки на селищната могила край великотърновското село Хотница екипът на доц. Чохаджиев открива накит от злато, което се датира от VI-V хил. пр.н.е. Тоест с едно хилядолетие по-старо от соченото досега като най-старо Варненско златно съкровище.

ХОТНИШКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
- възраст около 7 000 години - КУЛТУРАТА НА ЕНЕОЛИТА (VI-V хил. пр. н. е.)

Хотница е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново. Там е намерено уникално по съдържанието си съкровище от халколитната епоха. Землището на Хотница представлява археологически феномен — открити са 70 селища, обитавани в различни периоди от ранния неолит през античността до късното средновековие.

Открити са 3 селища от ранния неолит, 4 от късния неолит, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия. Находките изясняват, че раннонеолитните жилища, полувкопани в земята, след опустошително наводнение от река Бохот са били заменени с издигнати над терена постройки от колове с оплетени пръти, обмазани с глина. Има следи от укрепителна система — ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни.

Археологическите находки, изследвани в процеса на системното проучване на обектите около Хотница, датират разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.) Доказана е принадлежността им към най-ранната цивилизация в Европа.

Населението, което ги е създало, е водело уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и скотовъдство, допълван с лов и събирателство на плодове. Изработката на откритата керамика и предметите с битово предназначение са типични за високоразвитата цивилизация по нашите земи в този период и имат сходство с находките от халколитния Варненски некропол. Високото качество на изпълнение, унифицираните форми, повтаряемите детайли и характерните елементи и материали за украса, присъщи на тази култура, доказват обособяването на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак.

За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Нивото на познания също е забележително — открити са доказателства за успешни черепни операции.

Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и разни други каменни сечива. Те веднага уведомяват за находката си музея във Велико Търново. Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов. През 1956 г е открито т. н. Хотнишко златно съкровище.

Специално внимание заслужава всеизвестното златно съкровище от Хотница, състоящо се от 44 елемента с тегло 310 грама. На цвят са много по-жълти от златото, което днес познаваме, което е още едно доказателство, че става дума за наистина старо, старо злато. Освен че е старо, то е самородно и чисто, 22, 15-каратово. Има в себе с 92, 3% злато и близо 8% сребро. Но това са естествени примеси, а не сплав от два метала, обяснява археологът Александър Чохаджиев.

Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване. „Едната спирала например е нарочно наранена, вероятно като част от някаква обредна дейност. Тя е по-стара от познатото ни съкровище и ако се придържаме към условностите на периодизацията, е на около 6600 г.”, допълва археологът.

За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Уникална находка представлява мраморната статуетка на богинята-майка с отвор в средата, доказателство за упражняването на култа към плодородието.

След първоначалните разкопки в района на с. Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък, използвани в бита на хората.

През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света.

А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.

Или както казва откривателят на най-старото злато в света от селищната могила край великотърновското село Хотница - доц. Чохаджиев : “Преди 7000 години хората много са пътували и не са познавали стреса. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието.”

ВЪЛЧИТРЪНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
– възраст около 3 600 години – датирано от XVI–XV век преди новата ера

Древните траки, водени от могъщи войни, богато облечени в злато, са населявали и са се разпростирали на българска земя. Най–голямото намерено съкровище в България - Вълчитрънското съкровище е именно Тракийско. То се състои от 13 ритуални златни съда, с естествени примеси от сребро мед и желязо. с общо тегло 12,425 кг.

Невероятната златна колекция e изкопана през 1924 година в едно лозе близо до Плевенското село Вълчиртрън, на 6 км южно от Пордим и около 160 км. североизточно от българската столица – София. Предполага се, че съкровището датира от XVI–XII век преди новата ера.

Откритите съдове са изработени от истинско злато и сребро, мед и железни сплави. Вълчитрънското съкровище се състои от седем съда с цимбова форма, четири чаши, гърне с дръжки и триъгълен съд. Необикновената форма на съдовете кара археолозите да смятат, че Тракийските крале са ги използвали за религиозни ритуали.

Съкровището от Вълчитрън и днес все още смайва археолозите и историците. То е най-голямато златно съкровище, което е изработено от чисто злато и тежи цели 12,5 кг. Това е праисторическо съкровище от древна Тракия.. Изработено е от чисто злато, затова и представлява огромен интерес. Смята се, че част от съкровището е останала в ръцете на хората, които са го намерили и не върнали намереното в лозето на специалистите. А дори и не са преполагали, че е от чисто злато, смятали са, че е изработено от някакъв друг вид благороден метал.

Изключително ценнен и красив символ на българската съкровищница.

То се състои от 13 отделни предмета:3 малки и 1 голяма чаша, 1 голям съд, съставен от три отделни басейнчета, съединени със сребърни тръби. Намерени са и 7 похлупака – два големи и 5 по-малки с луковични дръжки. Специалистите отнасят съкровището най-вероятно към XIII – XIIвек.пр.н.е. Изработено е с голяма вещина. Дръжките на големия съд и чашите са богато украсени с успоредни ръбове и нарези.

Големите похлупаци също впечатляват с майсторството на изработката си – по ръбовете им са вковани в златото сребърни ленти и по едно зърно кехлибар в центъра на кръстовидната част на бронзовата обшивка. Малките капаци са само с по 3 ръба. Следите от сребърен пропой, с който са припоени отделните части, от които е изработен всеки предмет, са заличени напълно. Дръжките на похлупаците имат и бронзова подплата. Орнаментите върху двата похлупака с най-големи размери са изработени от тънък пласт сребро и са вплетени в златото.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките.

Големият кратер (купа) от Вълчитрънското съкровище.

От всички предмети от Вълчитрънското съкровище най-интересен и загадъчен е съдът с трите съединени помежду си полуяйцевидни форми. Той се състи от три еднакви златни, продълговати полуяйцевидни или във вид на водни птици форми, единят карй на всяка от които е доста изострен и малко издигнат нагоре, а противоположният е заоблен.

В основата си те са съединени посредством две слабо закривени електронови тръби. Откъм горната половина на заоблените части на трите форми излизат навън: от средната - една по-дълга дъговидна тръба, слабо закривена нагоре и надебелена в края, а от външните - по една куха, по-къса дъговидна, стеснене и затворена в края тръбичка. Краищата на двете външни тръбички са съединени със средната тръба с по една масивна ос.

Триделният съд, представлява съединени три птичи тела и позволява наливането в трите си части на три различни течности примерно вино, мед и мляко и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“ по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития в средната част.

Дръжката при голямата чаша е изтеглена от самия лист злато, от който е направена вазата, и е припоена към тялото чрез три златни нита с полусферични главички.Единствената допълнитекна украса на чашата е съсредоточена върху дръжката - три канелюри, които при устието се съединяват във формата на рибя опашка.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

По форма, размери (диаметри и височини) и украса двата големи диска са съвършено еднакви. Въпреки лошото състояние на четирите по-малки диска се вижда, че и те са сходни помежду си. От всичките седем диска само един от големите е напълно запазен. Той има форма на голям, слабо изпъкнал похлупак, снабден с висока луковична дръжка.

Дискът се състои от пет много грижливо припоени помежду си части: 1) широк, почти плосък кръгъл външен пояс с ниско профилувана периферия, с рисувани ленти; 2) слабо конвексен вътрешен кръг, с три концентрични ръба; 3) нисък кух цилиндър с три тесни пръстена; 4) висока куха луковична дръжка с нисък профилуван кръг на върха и с рисувани ленти и 5) двойно конусовидна пъпка с пръстен в основата.

Можем да гадаем и за предназначението на подобните на ударни инструменти предмети. Дали са се използвали като такива или са похлупаци на други съдове? Формата им с култа към слънцето и с неговата форма ли е свързана или е с чисто практическо обяснение? Може би никога няма да разберем точните отговори на тези въпроси, но със сигурност златното съкровище от Вълчитрън ни позволява да се докоснем по един неповторим и загадъчен начин до древността.

Вълчетрънското съкровище е най-съвършеното произведение на първобитната торевтика /златарско изкуство/. Предназначено е най-вероятно за култови цели. Чашите са използвани за черпене от големите съдове и за разливане в по-малки. Предполага се, че е принадлежало на някои от тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея” и в най-старите гръцки предания.

Днес оригиналното Вълчитрънско съкровище се пази в Националния археологически музей, а копие на съкровището е изложено и в Регионалния исторически музей в Плевен.

СЪКРОВИЩЕТО ОТ МОГИЛАНСКАТА МОГИЛА ВРАЦА – възраст около 2 400 години
Могиланската могила – това е царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. на трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край. Приема се, че в Могиланската могила са погребани знатни представители на аристокрацията на тракийското племе трибали от IV в. пр.Хр.
.

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща почти в центъра на старата част на града. За незапознатите той бил просто насип или хълм, но археолозите знаели, че там има надгробна могила и през 1965-66 година са проведени археологически проучвания. Изследователите открили една ограбена още в древността гробница и други две които са сравнително запазени.

В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена знатна древнотракийска принцеса.

Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.

Били открити 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две сравнително запазени. Най-интересни са находките в гроб №2. В него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад коленицата е открит още един скелет на кон за който се предполага, че е допълнителен кон за водача на колесницата. Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя.

До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите.

В западната част археолозите откриват ценна находка. Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.

Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му.

Открити са церемониална сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.Фиалата от Могиланската могила е с височина от 4,5 сантиметра, диаметър 10 сантиметра, тегло 117, 16 грама, изработена е от сребро с позлата и е датирана преди 339 година преди Христа. Тялото на фиалата е покрито с канелюри, а дъното е украсено с апликация.

Апликацията е изработена с техниката на листовото позлатяване. В центъра е оформена рамка с медальон на Великата богиня в профил. Богинята е с разкошна прическа тип и носи характерни обеци и огърлица. Фиалата е била част от одриски царски сервиз.

Благородните тракийските жени са имали татуировки, това може да се види от изображения изписани върху древни вази. Наколенникът от Враца също показва лице украсено с растителни и геометрични мотиви.

Наколенника от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработен е от сребро с позлата и е датиран от третата четвърт на ІV век преди Христа. Горната част на наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Челото на жената е покрито с бръшлянов венец. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, а на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите, бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня.

Сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя от Могиланската могила, Враца

Ритонизирана амфора от Могиланската могила е с височина от 14 сантиметра, диаметър 6 сантиметра, изработена е от сребро и е датирана преди 339 година преди Христа. Според учените, тя е част от одриски царски сервиз. Нейното тяло е оформено като шишарка. Шишарката е част от Дионисиевия жезъл, който е обвит с бръшлян или лоза и завършва с борова шишарка. Върху люспите на шишарката са нанесени стилизирани релефни слънчеви символи.

В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница.

Каничка от Могиланската могила е с височина от 9 сантиметра, тегло 240 грама, изработена е от злато и е датирана третата четвърт ІV век преди Христа. Тя е оформена от типа с ниско столче. Устието е покрито с перли, под шийката има венец от палмети, а ажурно изработената дръжка има форма на Херкулесов възел.

Върху стените на съда са разположени срещуположни колесници двуколки с висящо шаси. В тях са впрегнати четири еднороги коня, чиито кореми образуват права линия. Конските оглавници и нагръдници са украсени с кръгли апликации. Във всяко колесница има кочияш - бог Аполон. Изображенията му са голобради и наивни като стил. Косите са представени с успоредни линии, очите в цялата им дължина, а главата несъразмерна спрямо тялото.

Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.

НАКИТНО СЪКРОВИЩЕ ОТ С.КРАЛЕВО
– възраст 2 300 години

Съкровището от с. Кралево е открито през 1979 г. при разкопки на некропол югозападно от Търговище. Датира се към първата половина на III в.пр.Хр.

Съкровището се състои от красиви украшения за тяло и апликации за конски амуниции с гравирани митични образи и е открито при разкопаването на некропола при село Кралево, на 14 км югоизточно от Търговище, на автомобилния път за Велики Преслав.

Апликации с изображение на грифони. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ

Апликация с форма на осмица - символ на вечност, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ. Свързана е със женското начало и Богинята -майка, в средата със златна глава на бик - символ на мъжкото начало. Още преди 8 хилядолетия образът на бик се поставял до Великата богиня. Той е мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето. Предотвратява нещастия и предпазва от зли сили.

Тя е декорирана с орнаменти като слънчеви лъчи с формата "S" от накитното съкровище от Кралево, Велико Търново. 3 в. пр.н.е. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че в общия кръговрат се редуват лъчите на дневното и на черното слънце...обозначени са и лявото и дясното въртене... т.е. двата кръговрата са сплетени в едно общо цяло...

Апликация с форма на стилизирана розета. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ

Лъчите на черното слънце или кръговрата с ляво въртене, т.е. срещу хода на часовниковата стрелка символизира вярата на траките в прераждането в отвъдния живот, в света на духовното, на тайното учение за възкресението на душите, т.е. спиралата на живота или прераждането обратно от смърта към живота.

Обвързано е със женското начало, съзряването в утробата, сливането на земните и лунарните култове, с тайната на зачатието като прераждане в духовния свят .

В тракийската и балканската палеолитна традиция мъжките божества са свързани със соларното начало и с оплодителната способност - движещата сила на материалния свят.

Вплитането на двата кръговрата в едно общо цяло е израз на вярата на траките в неразривната свързаност между женското и мъжкото начало, стоящо в основата на божествената матрица.

Уникалният златен накит от Къпиново

В началото на май 1987г. Къпиновското златно съкровище излиза наяве много случайно, след като булдозер започнал да заравнява земята, за да я направи годна за зеленчукова градина.

Става дума за Килифарската котловина, в която има още няколко значително по-големи могили. Те вероятно са надгробни, но до момента не са проучвани.

Още в първите дни на разкопките екипът попаднал на две-три апликации и един разкъсан, но невероятно красив златен накит, красив позлатен киликс и сребърна фиала.

УНИКАЛЕН ЗЛАТЕН НАКИТ Е В ЦЕНТЪРА НА КЪПИНОВСКОТО СЪКРОВИЩЕ. Този накит обикаля света и много често е част от изложби в САЩ, Испания, Япония… Няма друг подобен накит в тракийския и гръцкия свят, откриван до момента.

Той представлява златна верижка със сложна плетка. На нея има окачени 10 обемни жълъда, два бадема, една амфора във вид на овнешка глава с розета. Верижката завършва със закопчалка.

„Накитът е бил носен вероятно отстрани на забрадка или на рамото, затова предполагаме, че е женски. Когато жената вървяла, тези обемни фигури са издавали приятен за ухото звук на злато, богатство, лукс…”, описва почти като в поема красотата на украшението шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов. Златото е самородно, а накитът бил произведен в края на V – началото на IV век пр. Хр.

Апликациите, които също са златни, имат гъбовидна форма. 12 са на брой и вероятно са били апликирани към кожен колан, който с времето е изтлял.

Много красив е и сребърният киликс, от който тръгва цялата история на съкровището. Чашата има столче и дръжки. Отвътре на дъното е била позлатена. „Киликсът е бил използван по време на пир, а това, че е сребърен, показва, че е бил притежание на местен династ.

Сребърна фиала, която е вид малка чашка, е другият красив предмет в съкровището. Тя е леко смачкана, но въпреки това е ценна, защото е типичен тракийски съд. На дъното на чашката са изобразени лъчи, подредени около един централен диск. „Това е символ, който македонците днес използват и наричат свой, но виж колко е древен – по-стар е от времето на Филип ІІ и сина му Александър Велики със 100-150 г.”, усмихва се шефът на музея.

Съкровището включва още един голям бронзов котел, бронзова кана ойнохое, бронзови апликации от конски амуниции, стрели, няколко рисувани гръцки вази, които са били ритуално разбити непосредствено преди натрупването на могилата. ОБЩО ОКОЛО 30 ПРЕДМЕТА, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ с изключение на накита.

КЪПИНОВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ПОКАЗВАНИТЕ СЪКРОВИЩА на Регионален исторически музей - В. Търново. Освен в чужбина то е популярно и в България. Предметите му са от IV в. пр. Хр. Днес къпиновското злато се пази в трезор.

https://alexandradelova.blogspot.com/2015/03/i.html

НАЙ ЦЕННИТЕ ЕКСПОНАТИ НА ПЛАНЕТАТА

Златото вълнува представителите на всички националности и колкото е по-старо, толкова е по-ценно. BBC, The Times, Guardian и CNN реагираха светкавично на 5000 годишните златни уникати от Дъбене, а също и на находките от 2005г. от Голямата могила край с. Златиница.

Снимките на царския тракийски венец в комплект с пръстена и сребърните ритони обиколиха света с Ройтерс. Чуждите сайтове цитираха откривателката Даниела Агре, която напомни за приноса на предците ни към основите на европейската цивилизация. Подобна сензация предизвика и златната маска, намерена от Георги Китов (на снимката) в могила Светицата край Шипка през 2004-а. “Франс прес” съобщи, че е без аналог в науката.

„Златните предмети от тракийското изкуство и най-известните Ви съкровища - Рогозенското, Вълчитрънското, Луковитското и Панагюрското карат да бледнеят златните предмети от времето на Троя и Микенската култура” .
в. „Гардиан”- Лондон

В този материал продължаваме представянето на 18-десет от най-известните и изящни златни съкровища на траките, открити в българските земи, като след най-старото злато тук ще споменем и за едни от най-ценните съществуващи артефакти на планетата земя:

СЪКРОВИЩЕТО ОТ ДЪБЕНЕ
– възраст над 5 000 години – датирано към края на III хилядолетие пр. Хр.

Изработено е от високо развита цивилизация, с ниво на технология, немислимо според представите ни за технологиите, съществували през бронзовата епоха, която общност според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния златен метал.

Съкровището е открито от младия археолог Мартин Христов при разкопките на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловска община. От 16 март до края на ноември 2005 година край с. Дъбене, което се намира на 5 км от Карлово, археологът Мартин Христов от НИМ и консултантът му проф. Васил Николов от НИМ към БАН продължиха разкопките от миналата година, за да открият общо над 15 000 златни предмета - между 18 и 23 карата. С тези открития находището в село Дъбене вече е най-голямото в Европа.

Тази местност е старателно разорана от иманяри. Бижутата обаче са спасени, защото са разпилени върху площ от 81 дка. Всички са шокирани, когато започва да "излиза" златото. Това са накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните.

През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо. Един ден двама археолози влизат да пазаруват от магазинче в града и забелязват на шията на продавачката наниз от златни мъниста напомнящи им на древно злато.

Съкровището от Дъбене. Мъниста от злато

Установило се че пластинките са намерени от съпруга на продавачката в землището на с. Дъбене докато орял с трактора си. Човекът показва мястото и скоро започват разкопките. През периода 2004-2007 година на мястото са открити общо над 20 000 златни находки от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1, 5 мм.

Съкровището от Дъбене. Златни огърлици

Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр. Хр. Оказва се, че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места.

Съкровището от Дъбене. Спиралки

Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр. Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол.

Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките.

По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка - от златна тръбичка.

Съкровището от Дъбене. Спирала от златна тръбичка.

Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята.

Съкровището от Дъбене. Необикновено по форма златно украшение.

Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от “Културата Варна” и Хотнишкото златно съкровище от V хилядолетие пр. Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр. Хр.

Това са още по-древните предци на древните траки, наричани от археолозите “пратраки”. Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп? Надяваме се с помощта на археолозите да научим.

В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. На тях ще им бъде направен ДНК-анализ и ще бъдат сравнени с кости на траки. Целта е да се търси решение на въпроса за произхода на траките. Една от хипотезите е, че те са се появили като народ в резултат от развитието на местните племена, обясни проф. Димитров.

Археолозите разказаха, че в Карловско са забелязани дами с подобни накити. Това вероятно е резултат не само от иманярски набези, а и защото златото излизало при обработката на земята.
Информацията за съкровището е пазена в пълна тайна, докато предметите не са били приютени от Националния исторически музей.

При разкопките през 2006 година край с. Дъбене е открит уникален сакрален предмет - златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото.

Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво.

Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.

Общо повече от 21 000 златни предмета са постъпили в колекцията на Националния исторически музей.

СЪКРОВИЩЕТО В ЗЛАТИНИЦА
– възраст 2 400 години – датирано е към средата на IV в. пр. Хр.

Тук ще припомня един любопитен репортаж от онези дни : "Четири дни от живота на археоложката Даниела Агре "

20 юли 2005г.

Утрото показва, че идва поредният "горещник". Вече 40 дни продължава експедицията на Даниела Агре от Археологическия институт при БАН. Разкопава се огромна могила между елховските села Златиница и Маломирово. Пет години Даниела търси средства за този обект. Иманярите отдавна дълбаят отвсякъде могилата, защото се говори, че вътре има приказно тракийско съкровище.

Още в ранните часове кирките изравят животински кости. Оформят се скелетите на два коня, принесени в жертва непосредствено до култова площадка с натрошена керамика. По-късните изследвания на специалистите ще покажат, че в хълбока на единия е калцирано острие на стрела, проникнала по време на битка. Недалеч от конете лежи огромно куче от непозната днес порода. То е убито ритуално с голям камък, по който се намира полепнала козина. Останките на животните са покрити с три конопени рогозки. Бойният кон и ловното куче предизвестяват предстоящото откритие. Малко по-късно под появилата се предния ден полукръгла дупка се очертават огромни необработени камъни. Става ясно, че в могилата няма да има класическа гробница. Налага се мъчително разчистване на каменното струпване.

Изхвърлянето на камъните продължава целия ден. Извадени са над 50 куб. м, а дълбочината на оформящата се ниша достига 3 м. Трескаво се търси стълба за слизане в ямата. Първата се чупи, за малко не се стига до злополука. Но всички несгоди са забравени, когато изведнъж се показват изтлелите останки от подредени масивни дъбови талпи. Макар да наближава вечерта, археолозите продължават работата си. В 18,30 лъчите на следобедното слънце се отразяват в метален предмет. После ще се разбере, че това е позлатената коса на Великата богиня майка, изобразена върху горната част на великолепен параден сребърен наколенник. Даниела Агре вече знае, че е открила погребение на велик тракийски владетел.

23 юли 2005

Това е денят на живота й. За изваждането на неизброимите гробни дарове пристигат колеги от цяла България. Централно върху конопен саван с орнаменти е положен отлично съхраненият скелет на покойника, мъж с атлетично телосложение. Край него са разхвърляни бронзови, керамични и алабастрови съдове. На главата е поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике.

Сред най-ценните находки от Златиница е златен венец (205 г чисто злато) .

Около венеца върху конопена лента са били пришити 29 златни розети. От висококаратово злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар. До владетеля е цялото му въоръжение - вложен в дървена кания меч със сребърна ръкохватка във форма на грифон; желязна люспеста ризница; два колчана с 200 бронзови стрели; бронзов шлем атически тип. Не липсват и съдовете за угощения - два ритона и четири фиали от сребро, покрити с великолепни сцени и животински изображения. А в краката са сребърните апликации от юздите на убитите в жертва коне.

Тези четири дни Даниела Агре ще помни винаги. Но трудностите тепърва започват. Защото археологът трябва не само да извади важен паметник, но да го разгадае и да отговори на десетките възникващи въпроси.

Наколенниците и златният венец от голямата могила в Златиница.

Чий е гробът

на тайнствения тракийски владетел, защо не се намира в гробница, а в обикновена яма. Датировката на откритите находки недвусмислено показва средата на IV в. пр. Хр. Местоположението и спецификата на намерените предмети първоначално насочват към одриския цар Керсеблепт. Той управлявал земите в днешна Югоизточна България и чак до Дарданелите между 359-341 г. пр. Хр. Бил внук на Севт I и син на Котис I, при който Одриското царство достигнало втори разцвет след великия Ситалк. Именно на Керсеблепт се паднала тежката задача да води героичната борба на тракийския народ срещу страшната македонска фаланга на бащата на Александър Велики, цар Филип II.

Ритона от Златиница.

Но Даниела Агре знае, че през 1997-ма гробът на Керсеблепт вече е "открит" от турски археолози. Тогава в околностите на днешния Текирдаг край Мраморно море е разкопано разкошно погребение на тракийски владетел от същата епоха. Освен съкровищата човекът бил с пурпурни дрехи - белега на върховната власт. Хипотезата на турските учени за Керсеблепт обаче рухва, когато се разбира, че погребаният е бил 24-25-годишен. А документално е известно, че при смъртта си известният тракийски цар е на не по-малко от 50 г.

След научните анализи същият проблем възниква пред българските археолози. Погребаният в могилата до Златиница човек е бил на не повече от 18-19. Но кой е тогава той? Може би някой от четиримата известни синове на Керсеблепт, поели държавата след смъртта му. Със сигурност двама от тях са се сражавали срещу войските на Филип II Македонски при неговите нападения в периода 341-339 г. пр. Хр. Възможно е край Златиница да е бил погребан загинал в сраженията потомък на великата династия на Терес и Ситалк?

От висококаратово злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар.

Оказва се, че трупът при Златиница е бил осолен след смъртта. В древността това винаги се правело, когато тялото на владетел е трябвало да се пренесе от полесражението до мястото на вечния му покой. Анализите сочат, че под ризницата и на главата мъртвецът е бил облечен с пурпурни одежди на цар. А може би точно неспокойните времена са причината да липсва истинска гробница. Предстои вероятно най важната експертиза - сравнение на ДНК между останките на погребаните тракийски първенци при Златиница, Текирдаг и в откритата през миналата година "Голяма Косматка" край Казанлък. Предполага се, че там лежи Севт III, вероятно брат на Керсеблепт.

Така чрез методите на науката златото от Златиница ще ни разкаже за неизвестни събития от историята. И ще ни покаже за пореден път невероятните възможности на археологията.

Съкровищата в Дъбене и Златиница промениха научните представи за древността
Благодарение на уникалните открития през 2005 година годината България със сигурност се нареди до Италия, Гърция и Турция - трите страни с най-много архитектурни паметници в света.

Британският в. “Гардиън" веднага информира читателите си за голямото златно съкровище, намерено в тракийска гробница в Дъбене, като го нарича “ сравнимо с известните съкровища от Троя”. Руският информационен сайт News.ru също публикува обширен репортаж, в който също споменава, че съкровището е по-старо от находките на Шлиман в Троя. Днес, естествено, съкровището със своята уникална и прецизна изработка е част от колекцията на Националния исторически музей в София.

Невероятно финната златна огърлица, която представлява уникално с изработката си ювелирно изделие, е изложена в Националния исторически музей в София. Тя е един от 15 000 предмета в колекцията от тракийски царски накити, която български археолози откриха при разкопки край Дъбене. [AФП]

Стойността на откритието не е в златото, а във възрастта му - датирано е около 3200 години преди Христа и е по-старо от известните досега царски и аристократически съкровища с цели 2500-2600 години. На територията на Балканите досега са намирани единични златни находки от това време.

Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че тя е била истински античен център в древността за добив и преработка на злато за целия средиземноморски свят .

Другата голяма загадка е в изключително високата технология на изработката. Но кои са били хората, оставили ни тази безценна находка? Проф. Васил Николов ги определи като пратраки. В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. Ще им бъде направен ДНК анализ, за да бъдат сравнени с кости на древните траки, и ще се търси решение за произхода на древното племе. Възможна версия е майсторите златари да са представители на неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при катаклизъм.

Находките от района на с. Хотница са от 5-6 хил. преди Христа и са с около 2000 години по стари от находките в Дъбене, които пък от своя страна са с цели 2500-2600 години по-стари от известните досега царски и аристократически съкровища в Античния свят.

Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че тя е била истинския античен Клондайк.

Откритата гробница при Златиница е на тракийски владетел от IV век пр. Христа в местността, известна като Голямата могила с височина 15 м между селата Златиница и Маломирово. Находката бе открита от екип с ръководител ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт при БАН.

За първи път в България се открива толкова цялостно запазено погребение - с площадка пред гроба за конете и кучето на владетеля. Погребаният е получил златния венец, свидетелстващ за високия му сан, най-вероятно след победа в битка. Открити са пълно бойно снаряжение - меч, бронзов шлем, желязна ризница, седем копия, два комплекта стрели. Пръв е сребърният параден наколенник, който е подсказал значението на находката. Между намерените ценни предмети са два ритона, четири фиала, апликации за конска амуниция, амфори от тасоски и родоски тип.

Анализирайки костите в гробна яма, археолозите стигат до извода, че тракийският владетел, на главата на когото е бил поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике, е бил висок 1.90 м.

Венецът, предполага Агре, е от олимпийските игри или знак на почест от завладените градове в Пропонтида (дн. Галиполи). Скелетът на владетеля ще бъде изследван в Дания и там ще се направи възстановка на черепа. И тук, както при съкровището в Дъбене, е използвана уникална в древността златарската технология - при изработването на венеца са използвани всички познати днес златарски техники като запояване, щампа на листата, ивично усукана тел.

Археологическите открития повишиха и рейтинга на България в света. Те редовно се отразяваха от CNN, EuroNews и RTL. Страници им посветиха Financial Times, Independent, Guardian. За срещи с археолозите откриватели дойде и специалният пратеник на National Geographic Кенет Барнет. "Гардиан" сравни Дъбене с Троя. В същия дух бе и информацията на "Индипендънт". Атинският "Та неа" пък написа, че древна Тракия в днешна България се оказа по-златоносна от Микена и Троя.

За голямото златно съкровище, намерено в тракийска гробница в Дъбене, пише в броя си от 18,08,2005г. и британският в. "Гардиън".

"Близо 15 хил. златни предмета са най-старите, намирани някога в страната. 4200-годишно златно съкровище, сравнимо с известните находки от Троя, бе намерено в България за радост на археолозите, които правят всичко възможно да изпреварят иманярите", отбелязва изданието.

Вестникът цитира проф. Васил Николов, директор на Института по археология, че накитите най-вероятно са изработени от древните траки, населявали териториите на днешна България, Гърция, Румъния, Македония и Турция.

Тези 15 хил. златни предмета са елементи от накити, за някои от които се предполага, че може да са регалии на царска влас.

Уникален златен кинжал и още 545 предмета откриха археолози в могила край село Дъбене 16-сантиметровият кинжал е достатъчно остър дори да се обръсне човек, пише Би Би Си.
Според специалистите находките показват, че край Дъбене е бил златодобивния и златообработващ център на Балканите от края на третото хилядолетие пр.н.е.

Римският "Република" пък припомни, че треската за злато в Долината на тракийските царе е започнала още през миналата година с откритията на археолога Георги Китов, но и загрижено попита дали страната ни е в състояние да опази съкровищата, при положение че няма сериозен закон за защита на културните си паметници.

Не така бяха нещата на правителствено ниво. Италия реши да предостави 120 000 евро за реставрацията на бронзовата глава, открита от Георги Китов в могилата Голямата Косматка, както и други археологически паметници. Апаратура за лабораторни и теренни изследвания и аудио-визуална техника на обща стойност около 375 000 йени дари и Япония. Разкопките в Златиница пък бяха финансирани чрез германско-холандската фондация "Хоризонти".

Още един уникален по рода си в света златен артефакт на 65 века - идолна пластика, изображение на Майката на Боговете, намерена в Русенската селищна могила от времето на късния халколит (края на каменно-медната епоха)- 4500-4100 г. пр. Хр., Русенски археологически музей.

УНИКАЛНАТА ПЛАСТИКА НА БОРОВАНСКОТО СРЕБЪРНО СЪКРОВИЩЕ
– възраст около 2 400 години
Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.)

Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата, украсени с протомета на животни и митологични сцени – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.

Сребърно тракийско съкровище от с.Борово, Русенско. Намерено е през 1974 година от Трайчо Великов Стоев при обработване на почвата на 2 километра от селото, в местността „Сиври Тепе“ в землището на село Волово. Машините, които са извадили съкровището на повърхността на земята са го повредили с режещите си инструменти, но след прецизната работа на реставраторите то е възстановено и разкрива първоначалния си бляскав вид.

След направените археологични проучвания около мястото не се открива надгробна могила и за нас остават загадка обстоятелствата наложили неговото заравяне в земята. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище”. Те се датират между края на V и началото на IV в. пр. Хр. Предметите в съкровището са 5 сребърни съда на места позлатени и с много интересна форма и украса.

Три ритона в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс. Представени с изключителна прецизност в детайлите.

• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на СФИНКС

• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на бик.

• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на кон.

От иконографска гледна точка най-интересният съд е каничката-ритон. Тя има яйцевидна форма и издължено гърло (с надписи), вижда се и място на липсваща дръжка. Вторият отвор се намира на дъното й. Украсата по каничката е много богата – три фриза обрамчват целия съд. Горния фриз изобразява празнично шествие с подчертано дионисови персонажи. Фигурите са по-малки от тези в централния фриз, което се обяснява с йерархическата перспектива. В долния фриз фигурите изглежда са на пиршество, ако съдим по седящите пози и ритоните и фиалите в ръцете им. Дъното е украсено с фриз от жерави. Несъмнено цялата иконография е подчинена на античната религия и митология.

• Амфоровидна Каничка-с лека позлата по дрехите и в косите на героите гравирани върху нея. Сцените украсяваща каничката са красиво и майсторски изработени. Представят божества на угощение и танцуващи фигури. Едната фигура изобразява бог Дионис, а друга Херакъл.

Изображението на Херакъл държи в ръката си ритон подобен на намерените в съкровището.
В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.

Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от Тиванския Кабирион.

Според него, горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното”. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т. нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Проф. Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.

Сребърната купа е с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на масивните дръжки. Основата на дръжките е изработена във формата на глави на митични същества от свитата на Дионис-сатири. В основата си купата е поставена върху обособено конусовидно столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена в която грифон напада кошута.

Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от намерените съдове.

Част от съкровището вероятно е принадлежало на цар на одрисите,за което свидетелства надпис с името на цар Котис-"Котис, роб на Аполон".

Предметите от Борованското съкровище са изработени с уникална художествена пластика и изключителна прецизност в детайлите на изображенията. Според проф. Маразов, това е сервиз с култово предназначение, който се е използвал при мистериални практики. Понастоящем съкровището е част от постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в Русе.

СЪКРОВИЩЕТО ОТ РОГОЗЕН
НАЙ-ГОЛЯМОТО ТРАКИЙСКО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРИЯ - възраст-около 2500 години – датирано от началото на V до средата на IV в. пр. н. е.

Рогозенското съкровище е открито в село Рогозен, което се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър.

Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище.

В началото на 1986 г. в с. Рогозен, Врачанско, случайно е открито най-голямото тракийско съкровище в България, получило названието„Находката на века”. Съкровището представлява внушителна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда с позлата и датира от преди елинистическата епоха — от началото на V до средата на IV в. пр. н. е. и вероятно е принадлежало на владетел на тракийското племе трибали. Съдовете имат общо тегло 20 кг., от които фиалите са 108 на брой. Това е два пъти повече от всички подобни предмети в музеите на Европа. Фиалата е ниска чаша, използвана за пиене и при жертвоприношения.

Тракийското сребърно съкровище е намерено почти в центъра на с. Рогозен — в местността Дола, наричана още Черниброд. Съкровището бе изровено в празен двор, използван години наред за зеленчукова градина. Преди повече от 2300 г. скъпите предмети са укрити тук на два дяла, в две отделни ями, близки една до друга. Първият дял от съкровището намери съвсем случайно собственикът на градината, трактористът Иван Димитров. Той копаел канал и на дълбочина около 0,50 м от повърхността открива с голяма изненада 65 сребърни съда . По голяма част от тях има позлата.

Няколко дни по-късно тук идват врачански археолози, водени от Богдан Николов, и откриват наблизо чувал, в който са натъпкани още 100 подобни съда. Така общият брой съдове на най-голямото открито по днешните български земи съкровище с тегло 19,91 кг става 165. Както се установява по-късно, част от тях са местна изработка, други са правени в Гърция, а един е донесен чак от Персия. Върху 13 съда се среща името на тракийски цар. Очевидно богатият собственик на това съкровище е бягал от нападатели и го е закопал набързо в земята, за да го спаси.

Това е блюдото с изображението „Херакъл съблазнява Тегейската принцеса Авге”- фиала № 4 от Рогозенското съкровище.

Рогозенското съкровище е открито през 1985-86 г. при с. Рогозен, Врачанско. Разделено на две и закопано на различни места, съкровището съдържа 165 сребърни съда. Съкровището е събирано от кр. 5 в. пр. Хр. до средата на 4 в. пр. Хр. и вероятно е принадлежало на владетел на тракийското племе трибали.

На тази изящна каничка от Рогозенското съкровище пък е изобразена Тракийската богиня-дева, яхнала като амазонка митична котка.

Най-важни са изображенията на Великата богиня-майка, представена като ездачка върху лъв или седнала в колесница с крилати грифони.

Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.

Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години – от V в. пр.Хр. до 40-те години на IV в. пр.Хр. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете.

Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.

По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки както и от гръцката митология, доказателство за силната връзка и културен обмен между древните гърци и тракийските племена..

Друга част от съдовете са принадлежали на владетел на тракийското племе трибали. Върху някои от съдовете, освен на Котис, са изписани имената на Саток и Керсеблепт (син на Котис I).

Според едни изследователи заравянето му е свързано с обредна практика, според други е укрито по време на опасност. Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца. В средата на Дунавската равнина между реките Огоста и Искър.

Голямата историческа стойност на съдовете се дължи на тяхната украсата – флорални мотиви, фантастични и реалистичи животни, култови и религиозни сцени.