В родопския диалект и до днес е запазена формата на глагола “бендисвам”, който означава харесвам и се употребява най-вече за лице от противоположния пол, с което искаш де се свържеш в брак!
Великата богиня-майка, позната като Бендида, е едно от най-важните божества на траките. Специалистите превеждат името „Бендида“ и като „бялата, лъчезарната, хубавата“, и като „сияеща жена“, но най-вече като производно от глагола „свързвам, съчетавам“. Името на богинята идва от качеството ѝ на покровителка на плодовитостта, брака и съвместния живот. Смята се, че е пазителка на духовната връзка между човешкото и божественото, както и на родовите обединения. Бендида е и лунно божество. В скални релефи е представяна с лунен сърп в косите. Същевременно е богиня на природата, която е тясно свързана с гръцката богиня на лова Артемида и с римската Диана. Бендида има силата да обезсмъртява посредством клонката, която държи в ръце и с която е изобразявана върху скални релефи или върху монети. Често когато древногръцки автори посочват Артемида у траките, всъщност имат предвид Великата богиня-майка – Бендида.
Бендида е една от персонификациите на Великата богиня-майка при траките, наред със Зеринтия, Брауро, Котито и Хипта. Важно е да се посочи, че именно фигурата на Бендида, като Богиня-майка, и култът към нея са най-добре засвидетелствани в писмените извори. Затова би било интересно да се каже повече именно за тази тракийска богиня. Защото тя е най-яркият символ на женското начало и най-почитаното женско божество и във виргинален (в образа на девица), и в матронен (в образа на майка) аспект.
Защо е толкова важен за траките образът на Великата богиня-майка? Свързан е с техните прастари представи за устройството на света, закодирани в мистичното учение, познато като тракийски орфизъм. Великата богиня-майка е самият Космос. Тя самозачева и ражда Сина си, който е Слънце през деня и Огън през нощта. Специалистите в тракийския орфизъм посочват десетостепенните космогонични представи на траките (4+3+3). За отбелязване са поне първите четири. Великата богиня-майка, която е едновременно Космос и планина, е изначално неподвижна (1), после се раздвижва и самозачева (2), износва плода (3), ражда своя божествен Син (4) и т.н. Вижда се важността на Великата богиня, като поставяща началото на Вселената и пораждаща Живота.
В коя географска област е най-добре представен култът към богинята и какви сведения за това имаме днес? Първи за Бендида споменават Хипонакс (VI в. пр. Хр.), Хекатей и Хизихий. За култа към Бендида разказват още Платон и Ксенофонт. В свое произведение Аристофан нарича Бендида „Велика богиня“, което предполага смисъла на всемогъща господарка и вседържателка. Херодот споменава Великата богиня на траките като богиня на плодородието. Култът към Бендида е най-популярен в Югозападна Тракия и на остров Лемнос, по поречията на реките Стримон (Струма), Аксиос (Вардар) и Нестос (Места). Тит Ливий (II в.) посочва храм на Бендида „на открито място“, намиращ се по долното течение на Хеброс (Марица). В храма има златна статуя на богинята. В своя комедия Кратин нарича Бендида „двукопийна“, защото „ѝ е определено по жребий два вида почит – небесна и земна“. Затова тя носи две копия в ръце. Това значи, че Бендида има две същности – соларна (слънчева) и хтонична (земна). Тя свети с две светлини: със собствената си (лунната) и със слънчева.
Бендида е на голяма почит и сред тракийското племе витини от Мала Азия. Тя присъства дори в монети на витински царе, например Никомед I (III в. пр. Хр.), където е изобразена като воин – с две копия, меч и щит. Един месец от календара на витините дори носи името на богинята – Бендидейос. Споменът за Бендида (наричана вече Артемида) е жив векове наред в земите на витините. В житие на св. Хипатий се разказва как светецът среща във Витиния богинята, имаща ръст колкото десетима мъже. Тя едновременно преде и пасе стадо свине. Преденето символизира свързване на нишките на живота, а свинята е жертвеното животно, което се ползва в ритуалите на Бендида.
Тракийската богиня започва да се чества и в Атина след 430 – 429 г. пр. Хр. Това става с декрет, издаден от оракула в Додона. Празненствата в нейна чест се наричат Бендидии и се провеждат в Пирей през месеците май и юни. Отначало в честванията участват само траки, тъй като богинята е непозната на елините. В Пирей участниците в шествията биват приети в светилището на нимфите, където се прави жертвоприношението на свинята. Там са приготвени гъби и легени с вода, за да се почисти жертвеното животни и да се събере кръвта му. После присъстващите се окичват с венци и си устройват празничен обяд в Нимфеона. Както свидетелства Платон, вечерта шествията продължават с „факелно надбягване с коне в чест на богинята“. Следва нощен пир, имащ оргиастичен характер.
Върху Британския и Копенхагенския релефи (IV в. пр. Хр.) е изобразена богинята Бендида в цял ръст. Тя е с леко наклонена глава, подпряла лявата си ръка върху копие. Облечена е с двойно препасан хитон, с наметало и е обута във високи ловджийски ботуши. Култът към Бендида получава разпространение чак в Египет и Италия.
Много е интересно за любителите на древността у нас, дали тази толкова почитана тракийска богиня не е известна под някаква форма и в българския фолклор. Вижда се как култът към нея е популярен в целия Средиземноморски басейн от IV в. сл. Хр. насетне. В античния свят (гръкоезичен и латиноезичен) Бендида е позната и като Артемида, Диана и Хеката (богиня на Луната). Според някои изследователи Бендида е женският вариант на Тракийския конник.
Тракийската богиня започва да се чества и в Атина след 430 – 429 г. пр. Хр. Това става с декрет, издаден от оракула в Додона. Празненствата в нейна чест се наричат Бендидии и се провеждат в Пирей през месеците май и юни. Отначало в честванията участват само траки, тъй като богинята е непозната на елините. В Пирей участниците в шествията биват приети в светилището на нимфите, където се прави жертвоприношението на свинята. Там са приготвени гъби и легени с вода, за да се почисти жертвеното животни и да се събере кръвта му. После присъстващите се окичват с венци и си устройват празничен обяд в Нимфеона. Както свидетелства Платон, вечерта шествията продължават с „факелно надбягване с коне в чест на богинята“. Следва нощен пир, имащ оргиастичен характер.
Върху Британския и Копенхагенския релефи (IV в. пр. Хр.) е изобразена богинята Бендида в цял ръст. Тя е с леко наклонена глава, подпряла лявата си ръка върху копие. Облечена е с двойно препасан хитон, с наметало и е обута във високи ловджийски ботуши. Култът към Бендида получава разпространение чак в Египет и Италия.
Много е интересно за любителите на древността у нас, дали тази толкова почитана тракийска богиня не е известна под някаква форма и в българския фолклор. Вижда се как култът към нея е популярен в целия Средиземноморски басейн от IV в. сл. Хр. насетне. В античния свят (гръкоезичен и латиноезичен) Бендида е позната и като Артемида, Диана и Хеката (богиня на Луната). Според някои изследователи Бендида е женският вариант на Тракийския конник.
Оброчна плочка на Артемида от Садина, Поповско.
Богинята язди елен и носи убит дивеч
Богинята язди елен и носи убит дивеч
Най-близко във фолклорно отношение до Бендида са самодивите (самовилите). Също като нея, те са ездачки, божества на дивата природа и богини на Луната. „У траките Бендида – Артемида – Диана – Хеката е образът на самовилата, която присъства често в кралимарковските песни“ (Г. Михайлов). Остава спорно доколко самодивите са преки приемници на Бендида, защото има предположения, че са наследници по-скоро само на римската Диана.
През вековете Великата богиня-майка на траките получава и ред други прозвища. Това се дължи на смесване и сливане на различни религиозни представи и на обединенията на култове между гърци, римляни и „варвари“.
„Върховната повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка. През римската епоха тя е и Кибела, и Хера, и Афродита, и Хеката, и Артемида, и Селена, и Деметра, и Персефона, и всички още неустановени богини, които се изправят пред фигурата на тракийския бог-конник.“ (В. Фол и Д. Попов).
Великата богиня-майка, Върховният бог и Тракийският конник (Царят-жрец – Царят-бог) са трите най-важни тракийски божества. Бендида е най-популярна като име и образ на Великата богиня-майка, затова към нея има по-специален интерес от всички любители на славната тракийска история и митология.
През вековете Великата богиня-майка на траките получава и ред други прозвища. Това се дължи на смесване и сливане на различни религиозни представи и на обединенията на култове между гърци, римляни и „варвари“.
„Върховната повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка. През римската епоха тя е и Кибела, и Хера, и Афродита, и Хеката, и Артемида, и Селена, и Деметра, и Персефона, и всички още неустановени богини, които се изправят пред фигурата на тракийския бог-конник.“ (В. Фол и Д. Попов).
Великата богиня-майка, Върховният бог и Тракийският конник (Царят-жрец – Царят-бог) са трите най-важни тракийски божества. Бендида е най-популярна като име и образ на Великата богиня-майка, затова към нея има по-специален интерес от всички любители на славната тракийска история и митология.
Бендида като божествена ловкиня ,държи клонка бръшлян ,като богиня на подземния свят.Релеф от Акропола на Филипи
Няма коментари:
Публикуване на коментар