Исляма реверсиран култ към Кибела(еврейската Кабала също)
И юдеи и мюсли се кланят на нещо което прилича/плагиат/ на Кибела, но в гуната на мрака, измамата е че се кланят на дух ЯЛАХОВА. Знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ.В Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе? Киббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът(пренесено от тракийци в Месопотамия). ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КиББАЛА. По късно бомбето става с периферия а още по късно и масонски символ. На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното на йудаизмът. Каббалата предлага окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!
Територията на днешна Палестина е била територия на обожатели на Брахма, също преди юдеите от югът и Африканският паднал дух "ЯО"(Ях, Йах, йеШуа, йеШ'ва), копие на Рудра на Шива, вероятно наследен от Лемурия(Кумари-Кандам) от епохата на Рамайана, да я атакуват варварски от юг и да избиват поголовно населението от отроче до старец, и да плячкосват имуществото им, унищожават реликвите за култът им.
Палестина- Palaestina е Латинско наименование със Санскритски произход "БААЛ-е-СТАН"("Място на Ба'ал(Aл), Бел(Ел)"). Северо-семитските народи на Арамейци, Угарийци са взаимствали за името за "Бог" от Акадийците като "Илум", а те са взаимствали от ВЕДАическитото име за Брахма - "Баал". Това обяснява защо "ел"="ил"="ал" по тези земи, като пълен определителен мъжки член в лингвистиката.
Тези южни семити плячкосват Баал-Ел-стан и култът към Богът Ел, като го слагат за "префикс"-представка за своят паднал дух "Йах" : "Ел(Бел) Йах", "Ал(Баал) Йах", "Ил Йах-"Ilijah"(Англ. Илйаджа, Илийа)
Сходството на тези Северо-Семитски(Арамейски, Угарийски) думи за "Бог" с Индо-Европейските/АРйански- Латински и Еллински(Ел лада-Ελλάδα) за "oсветен"-illuminatus и "Слънце"-Hellios-Елиос, ήλιος-Илиос, "електрон"-ηλεκτρόνιο-"блестящ" идва с Общият ВЕДАически Санскрит с Баал/Ваал/Бел/Ел.Брахма е известен и като БА.ЛА(СИЛА) тази сила е за владеене на материалният космос.Шумерскитете "богове" са упаднали, разбунтувани ВЕДАически деви!! ("Баал-бек" е космодрумът на тези анунаки/ану-наги или библейаски "нефилими"- силата(баала) на Брахма, но злоупотребена!!).
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ.В Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе? Киббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът(пренесено от тракийци в Месопотамия). ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КиББАЛА. По късно бомбето става с периферия а още по късно и масонски символ. На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното на йудаизмът. Каббалата предлага окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!
Палестина- Palaestina е Латинско наименование със Санскритски произход "БААЛ-е-СТАН"("Място на Ба'ал(Aл), Бел(Ел)"). Северо-семитските народи на Арамейци, Угарийци са взаимствали за името за "Бог" от Акадийците като "Илум", а те са взаимствали от ВЕДАическитото име за Брахма - "Баал". Това обяснява защо "ел"="ил"="ал" по тези земи, като пълен определителен мъжки член в лингвистиката.
Тези южни семити плячкосват Баал-Ел-стан и култът към Богът Ел, като го слагат за "префикс"-представка за своят паднал дух "Йах" : "Ел(Бел) Йах", "Ал(Баал) Йах", "Ил Йах-"Ilijah"(Англ. Илйаджа, Илийа)
Сходството на тези Северо-Семитски(Арамейски, Угарийски) думи за "Бог" с Индо-Европейските/АРйански- Латински и Еллински(Ел лада-Ελλάδα) за "oсветен"-illuminatus и "Слънце"-Hellios-Елиос, ήλιος-Илиос, "електрон"-ηλεκτρόνιο-"блестящ" идва с Общият ВЕДАически Санскрит с Баал/Ваал/Бел/Ел.Брахма е известен и като БА.ЛА(СИЛА) тази сила е за владеене на материалният космос.Шумерскитете "богове" са упаднали, разбунтувани ВЕДАически деви!! ("Баал-бек" е космодрумът на тези анунаки/ану-наги или библейаски "нефилими"- силата(баала) на Брахма, но злоупотребена!!).
ТОВА, КОЕТО E ПРИСЪЩО ЗА НАГИТЕ - КЪРВАВИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ, СА ГО ПРИДАЛИ НА АРЙАНИТЕ ОТ СЕВЕР И ИЗТОК, демонизирайки девите до степен, до която са самите те-йудете!Тората на йудеите, демонизра Телецът, свещеното животно на АРйаните от Север и Изток."Извинението" на южняшките наги, настъпващи от юг за зверствата от Старият завет е "езическият бог"- северосемитският "Баал"(Молох), който бил "езически"(с форма). Ненавистта на нагите към Богът и девите се изразява във факта, че само в Абрахамските религии се среща понятието "идол", като вид "жигосване" на тези, които не следват паднали духове в гуната на мрака-ТАМАС. На съвременен хинди "крава" е Gāya- "Гея", но на Санскр е "го"(го-веда). Оттука евр. "гой"-мн.ч. "гоим" при яхудите, дето ни наричат нас, АРйАните.
Точният превод на "ХАР" е "ЗЕМЯ" и "ПРИТЕЖАТЕЛЯТ И". "хАРийците" не са нищо друго освен ПЪРВИТЕ-primeval ЗЕМЛЯНИ.На Санскр. "божествена любов" е ПРЕМА.
Другата дума за Европейският Баал- 'Молокх" има корен в думата "мляко", храната идеща от свещеното за АРйаните животно-кравата, aсоциирано със съзвездието "Телец".Обаче, паразитният иврит си има "друго СВОЕ обяснение"- "Молох" значело "цар"! Вярно но цар на девите, докато дух Йах е цар от нагите.Желанието на йудеите, продиктувано от нагите, да колят и да ядат месо е толкова огромно,че те ИЗФАБРИКУВАТ историята за уж "равратените израилтяни"(???), които са били
евреи в Египет и са мигрирали към Ханаан, но били "развратени" с това, че се"кланяли на Златният Телец"(удобен претекст да се наклепа символът на Телецът!!
извинение за избиването на коренното туземно население, което заварват в Ханаан(интересно, защо
наричат тази земя "Израел" и до ден днешен?!?).
Като им разрушват култовите, смятайки, че трябва да се разбира под "жертвеник" -
"приспособление за колене на крава" ("златен телец")
За това те фабрикуват тази история с която завоюват 2 неща за Аврамическите религии:
1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"
2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа
А?!-Да не забравя- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!
Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"!
Така казал дух Йах/Ах !!Арйаните не прявят "златно теле"-идол и после ДА КОЛЯТ ЖИВИ ТЕЛЕТА, като "приношение към този идол". Това е йудейска ФНАТАЗИЯ, стъкмена, като сценарий на йудеите, като са взаимствали реален момент- ТЕЛЕЦЪТ, като Свещено АРйанско животно и йудейска представа за жертвоприношение- младо, мирно животно, невинна кървава жертва. По-късно те ще принесат това и върху човек, който е нейудеин(по вяра), както е случаят с Исус Галилейски- "гой"(буквално - "говедо", презрително към нейудеите, иде от санскр дума "го"- крава, говедо)
https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2015/11/blog-post_21.html
Ето какво са разрушили южняшките наги, нахлувайки в Ханаан(Баалестин) от Египет през Синай ! Събитията са описани в "Петокнижито на Моше", като "раздаване на справедливост от дух Йах/Ах")
При траките огнените жертвоприношения се извършват в есхари под форма на мандали. храм с олтар, върху който е горял огън и вино?
Траките са полагали в могилите есхари, които реално вършат същата работа като неолитните фигурки с образ на бикове /или бичи черепи/, защото крайната цел е една и съща – предметът да се използва за връзка с Бога. „Есхарите варират от 0.32 м до 3 м дължина на страната и височина от 4 до 15 см. Най-големият олтар е открит в светилището на Великите самотракийски богове в Севтополис, със страна 3 м“
Нека видим тази 3 метрова есхара: Забележете фигурите в есхарата. Това са два квадрата един в друг и кръг в средата. Обърнете специално внимание върху фигурите, защото есхарите са своего рода мандали, а те, както знаем, съществуват от много древни времена и са използвани в много култури и религии, като ведантизма, будизма, таоизма, хиндуизма, брахманизма и прочее.
На санскрит думата „мандала“ има две основни значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимият външен материален свят, а Центърът това е вътрешният свят, който съществува в човешкото тяло. А в него, както подчертах в предишния пост, „живее“ Пуруша, тоест това е трансценденталният Аз, Атман, Великият Дух или духът на Вселената, който хората от хилядолетия познават под свещените образи на БИК И МЪЖ!
Баал, Нанди и Тракийските есхари
Траките са полагали в могилите есхари, които реално вършат същата работа като неолитните фигурки с образ на бикове /или бичи черепи/, защото крайната цел е една и съща – предметът да се използва за връзка с Бога. „Есхарите варират от 0.32 м до 3 м дължина на страната и височина от 4 до 15 см. Най-големият олтар е открит в светилището на Великите самотракийски богове в Севтополис, със страна 3 м“
Нека видим тази 3 метрова есхара: Забележете фигурите в есхарата. Това са два квадрата един в друг и кръг в средата. Обърнете специално внимание върху фигурите, защото есхарите са своего рода мандали, а те, както знаем, съществуват от много древни времена и са използвани в много култури и религии, като ведантизма, будизма, таоизма, хиндуизма, брахманизма и прочее.
На санскрит думата „мандала“ има две основни значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимият външен материален свят, а Центърът това е вътрешният свят, който съществува в човешкото тяло. А в него, както подчертах в предишния пост, „живее“ Пуруша, тоест това е трансценденталният Аз, Атман, Великият Дух или духът на Вселената, който хората от хилядолетия познават под свещените образи на БИК И МЪЖ!
Баал, Нанди и Тракийските есхари
1. Случайна ли е етимологичната връзка между корена на следните имена, етноними и топоними - Балестан, Палестина, Балкан, Баал (богът на филистимляните), Болг (пра-отецът на Болгарите), Болг (народ, преселил се в Ирландия от Тракия), Българи, Пеласги.
ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА ПРИ БЪЛГАРИТЕ/ЦАР ВОЙН ЦАР ЖРЕЦ
За Атлантида Платон пише, че била
управлявана от 10 царе – синове на Посейдон.
Отбелязваме, че морският бог е производен от Енки.
В Египет в имената на няколко фараона директно е
влизало името на Птах – Енки. Някои от тях са
Птолемеите. В хвалебствения надпис за фараона
Рахотеп (2-ри преходен период, ок 1600 г. пр.н.е.) е
казано „Направи те Птах-Сокар в любовта си.“. Но
това все пак са отделни владетели. По-общо за фараона
намираме в „Книга на мъртвите“. Там той сам
свидетелства за себе си : „Аз съм бикът, син на
предците на Озирис“. В основата на египетските
богове е Птах-Енки. За траките Херодот отбелязва :„От боговете
почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от
народа, царете почитат Хермес повече от всички
богове, кълнат се само в негово име и изкарват от
него своя произход”. Дали това е вярно на 100% не се
знае. По-скоро мъдростта и тайните, присъщи на
Хермес са дали основание на бащата на историята да
„преведе“ тракийския бог на гръцки език. Защото
мъдрост, знание и магия са качества на Енки. Хермес,
Тот , Набу са имена на негов потомък.
За българските владетели била характерна
представка „бат“ пред името. Също като „Бат Ламиос“
или Пто-лемей. Съвладетелят имал представка „бал“.
Това ни подсеща, че и българският владетел е почитал
основно бог Енки.
Ние разполагаме с домашен извор, който засяга
проблема. В Исперихския музей се пази откритият до
южната порта на укреплението при Водната централа
(Историко-Археологически резерват Сборяново) камък
с надпис :“Менехармос син на Посейдонес направи
оброк на Фосфорос“. В тракийското общество царят е
син на Посейдон. Ако някой друг от същото царство се
обяви също за син на Посейдон, то това ще бъде
претендент за трона. Прочие, цар Менехарм е направил
оброк на Венера (тук с име Фосфорос). Портата на
крепостта е свещено място, достойно за царския знак.
Надписът е царски, но и съхранен, за разлика от
десетки други унищожени. За източник ползваме „Митология на скитите” от Д.Раевски.
https://chronologia.org/seven6_2/america09.htm
2. Случайно ли старата Българска столица се нарича Плиска/Пеласка (сравни с "пеласги") ?
3. Защо "българският колан" в средновековието е характерен с висящите по него "паласки" - кожени торбички?
4. Случайна ли е близостта на "пеласгииския" език повече до "старобългарския" отколкото до "старогръцкия" ?
5. Защо се премълчава фактът, че едно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи"(не е случайно името Турция- за да се представят за пелазги) , "турки", което означава просто "троянци" - прозвище, свързано с прословутата Троянска война?
6. Защо не се прави връзка между "траките" гети и историята на хетите, която изобилства с преселения на този древен народ от Балканите в Мала Азия и обратно?
7. Случайно ли в българските народни песни се пее за Колчу Юнак, който е научил Българите на корабоплавне (днешното юдейо-христианство е трансформирало този исторически образ в Св. Никола), а за пеласгите се знае, че са един от великите "морски народи"?
8.Защо никой не ни е учил в училеще, че старото име на земите по поречието на река Струма /земите от гр. София до Егейско море/ е било Палестина - прародината на пеласгите? "Лингвистичните изследвания доказват, че „пелесет" или филистимляните от Библията са всъщност пеласги , които вероятно по време на похода на „морските народи" през XII в. пр. н. е. се заселили на Палестинска земя, давайки й своето име. Археологическите разкопки на Ж. Берар в Палестина доказват също тезата за пеласгийския критски произход на филистимляните. Керамиката, която е намерена във филистимските градове в Ханаан, е предимно микенска. Освен това, откритите сред руините кани за пиво, снабдени с човки и филтър за задържане на ечемичените люспи в прясната бира(Бирата е пеласгийско питие.), доказват, че филистимляните също като микенците и гърците имали голяма слабост към това древно питие.
Разкопките на селища близо до Газа(Името Газа има пеласгииски произход и означава "крепост". ) в Палестина откриват микенска керамика от ХII-ХI в. пр. н.е., която напомня керамиката от късноминойския период III С/в. Филистимски теракотови статуетки на стоящо и седящо женско божество наподобяват микенски култови и вотивни предмети. Скалните гробници по крайбрежието на Палестина, датирани от XII в. пр. н.е., приличат на микенските. Фибулите са от същия тип като кипърските и други егейски острови. Корабите, на „пелешет" от релефите на Мединет Хабу са различни по конструкция от египетските. Тези данни свидетелствуват за присъствието на егейски народ в южното крайбрежие на Палестина през ХII-ХI в. пр.н.е. „Всичко това - пише А И. Немировский, - дава основание да се съгласим с хипотезата за присъствие на пеласги по крайбрежието на Палестина и да се използува археологическия материал за „Филистимския оазис" за изучаването на Пеласгийската проблема в цялост".
Филистимляните са притежавали знания и умения да добиват и обработват метали. Сред развалините на Бет-Шан в Палестина са намерени много бронзови кинжали, топори и статуетки, отнасящи се към средата на II хил. пр. н.е. Предполага се, че бронзът е получил широко разпространение в Палестина вече в края на III хил. пр. н.е. Желязото влиза в употреба около ХII-ХI в. пр. н.е. и се смята, че филистимляните са имали монопола върху добиването му, пазейки
ревниво тайната. На това вероятно те дължели превъзходството си над евреите(1). В Библията (Първа книга на царете, 13:19) се казва: „В цялата Израелска земя нямаше ковачи, понеже филистимляните се бояха да не би евреите да правят мечове или копия". Филистимляните,сами добивали желязото, а не го получавали от другаде, защото в Тел-Джем са открити находки от пещи за топене на желязна руда и леене на желязо."
1.Всъщност терминът "евро" е пеласгийски. Известни са пеласгийският топоним Европа и хидронима Евро - река Марица. Днес юдеите яхвеисти наричат азбуката и езика си "иврит", тъй като пазят спомен за това, от кого са заели писмеността си. Всъщност терминът "евреин" се ползва единствено от българоезичното население на Планетата.Другите народи ползват предимно терминът "jew" , което е етимологически по-близо до "Яхве", "Йехова" - сиреч, изповядващи яхвеизъм/юдаизъм .
"Пеласгите"
Божидар Динков
"Любомъдрие"
София 1999 "Филистимяне, прочутъ народъ, който населявалъ южно-то приморие на Ханаанска-та земя, която отъ име-то имъ ся нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псал. 60;8, 108;9, или Палестина. Те първоначално ся преселили отъ Египетъ въ Кафторъ, който некои разбиратъ да е Критъ, а други - Кападокия, Бит. 10;14, и оттамъ преминали въ Палестина подъ име-то Кафторими, отдето истикали Авейци-те, които живеели в села около Газа, Втор. 2;23. Страна-та, която Филистимци-те населявали, лежала между издигнати-те местности на Иудея и Средиземно море, и била въобще равна и плодовита.
Филистимяне-те беха силенъ народъ въ Палестина, даже на Авраамово време, преди Р.Х. 1900 год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Бит. 20;2 , 21;32. Исх. 13;17. Те не са причислени при народи-те, осъдени на истребление съ семе-то Ханааново. Иисусъ Навинъ безъ двоумение, по заповедъ Господня (1) , ги нападна, понеже те владееха некои окръжия обещани (2) на Израиляни-те. Но тези завоевани места, видя ся, да са били зле пазени, защото въ време-то на Съдии-те и на Саула, и въ начало-то на Давидово-то царуване, Филистимяне-те ся управляваха отъ свои царе и господари. Държава-та имъ била разделена на петъ малки княжества (3) , Газа, Аскалон, Азотъ, Гетъ, и Аккаронъ (4), всякое от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали (5) Израиля презъ управление-то на първосвященника Илия, на Самуила, и Саула, около сто и двадесетъ години. Отъ време на време Самегаръ, Самсонъ, Самуилъ, и Саулъ имъ ся въспротивяваха и удържаваха надъ техъ неколко победи, но не разсипаха сила-та имъ, Съд. 3;14. 1 Цар. гл. 4, 7, 14, 31. Те закрепиха независимост-та си до време-то на Давида, който ги покори, 2 Цар.5;17 гл.8; отъ туй време те останаха подданни на Иудини-те царе, до царуване-то на Иорама, Иосафатовъ-тъ синъ, когато те ся побуниха, 2 Лет. 21;16. Иорамъ воюва срещу техъ, и вероятно ги усмири, понеже те пакъ въстанаха противъ Озия, който ги държа подъ яремъ презъ цело-то си царствие, 2 Лет. 26;7. Презъ злополучно-то Ахазово господарувание, Филистимяне-те страшно опустошиха Иуда; но синъ-тъ и приемникъ-тъ му Езекия ги покори, 2 Лет. 28;18. 4 Цар. 18;8. Обаче те въдвориха свобода-та си, подъ по-напокашни-те Иудини царе; и отъ заплашвания-та отправени срещо техъ отъ пророци-те Исая, Амоса, Софония, Иеремия, и Иезекиля, виждами че са навлекли големи беди на Израиля, за които Богъ (6) имъ ся заканва да ги накаже съ тежки злополучив, Иер. гл. 47. Иез. 25;15. Амос. 1;6-8. Авд. ст. 19. Зах. 9;5. Виж. и Неем. 13;23. Те беха отъ части покорени отъ Ассирииския царъ Есараддона, и по-после отъ Псамметиха, Египетский-тъ царъ; и много е вероятно да са били подчинени отъ Навуходоносора (7), както и други-те народи въ Сирия, Финикия и Палестина, презъ обсадата на Тиръ. Те напоконъ подпаднаха подъ властъ-та на Персийци-те, на Александра Великий, който съсипа Газа, едничкий-тъ Филистимский градъ който дръзна да му ся опре (8). Филистимци-те, види ся, са ся слели съ други народности подъ Маккавеи-те и не ся споменуватъ вече като отделенъ народъ. Въ Св. История те ся представятъ като ратолюбивъ народъ, запознатъ съ разни художества, Съд.15;5. 1Цар. 13;20; поклонници на Ваала и Астарта, подъ имената Ваалъзевувъ и Дагонъ. Те вижда ся да са били потомци Симови, съ язикъ твърде ближенъ до Еврейския, Неем. 13;24. Земя-та имъ, еднъжъ богата и изобилна съ градове и паланки, днесъ е пустота, Соф. 2;4-7."
Речникъ на Свято-то Писание.
Цариградъ
1884
1. По заповед на Йехова - богът на юдеите.
2. Обещани от Йехова.
3. Административно деление на пет части - Запад, Изток, Север, Юг и Център, характерно и за древните българи.
Разкопките на селища близо до Газа(Името Газа има пеласгииски произход и означава "крепост". ) в Палестина откриват микенска керамика от ХII-ХI в. пр. н.е., която напомня керамиката от късноминойския период III С/в. Филистимски теракотови статуетки на стоящо и седящо женско божество наподобяват микенски култови и вотивни предмети. Скалните гробници по крайбрежието на Палестина, датирани от XII в. пр. н.е., приличат на микенските. Фибулите са от същия тип като кипърските и други егейски острови. Корабите, на „пелешет" от релефите на Мединет Хабу са различни по конструкция от египетските. Тези данни свидетелствуват за присъствието на егейски народ в южното крайбрежие на Палестина през ХII-ХI в. пр.н.е. „Всичко това - пише А И. Немировский, - дава основание да се съгласим с хипотезата за присъствие на пеласги по крайбрежието на Палестина и да се използува археологическия материал за „Филистимския оазис" за изучаването на Пеласгийската проблема в цялост".
Филистимляните са притежавали знания и умения да добиват и обработват метали. Сред развалините на Бет-Шан в Палестина са намерени много бронзови кинжали, топори и статуетки, отнасящи се към средата на II хил. пр. н.е. Предполага се, че бронзът е получил широко разпространение в Палестина вече в края на III хил. пр. н.е. Желязото влиза в употреба около ХII-ХI в. пр. н.е. и се смята, че филистимляните са имали монопола върху добиването му, пазейки
ревниво тайната. На това вероятно те дължели превъзходството си над евреите(1). В Библията (Първа книга на царете, 13:19) се казва: „В цялата Израелска земя нямаше ковачи, понеже филистимляните се бояха да не би евреите да правят мечове или копия". Филистимляните,сами добивали желязото, а не го получавали от другаде, защото в Тел-Джем са открити находки от пещи за топене на желязна руда и леене на желязо."
1.Всъщност терминът "евро" е пеласгийски. Известни са пеласгийският топоним Европа и хидронима Евро - река Марица. Днес юдеите яхвеисти наричат азбуката и езика си "иврит", тъй като пазят спомен за това, от кого са заели писмеността си. Всъщност терминът "евреин" се ползва единствено от българоезичното население на Планетата.Другите народи ползват предимно терминът "jew" , което е етимологически по-близо до "Яхве", "Йехова" - сиреч, изповядващи яхвеизъм/юдаизъм .
"Пеласгите"
Божидар Динков
"Любомъдрие"
София 1999 "Филистимяне, прочутъ народъ, който населявалъ южно-то приморие на Ханаанска-та земя, която отъ име-то имъ ся нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псал. 60;8, 108;9, или Палестина. Те първоначално ся преселили отъ Египетъ въ Кафторъ, който некои разбиратъ да е Критъ, а други - Кападокия, Бит. 10;14, и оттамъ преминали въ Палестина подъ име-то Кафторими, отдето истикали Авейци-те, които живеели в села около Газа, Втор. 2;23. Страна-та, която Филистимци-те населявали, лежала между издигнати-те местности на Иудея и Средиземно море, и била въобще равна и плодовита.
Филистимяне-те беха силенъ народъ въ Палестина, даже на Авраамово време, преди Р.Х. 1900 год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Бит. 20;2 , 21;32. Исх. 13;17. Те не са причислени при народи-те, осъдени на истребление съ семе-то Ханааново. Иисусъ Навинъ безъ двоумение, по заповедъ Господня (1) , ги нападна, понеже те владееха некои окръжия обещани (2) на Израиляни-те. Но тези завоевани места, видя ся, да са били зле пазени, защото въ време-то на Съдии-те и на Саула, и въ начало-то на Давидово-то царуване, Филистимяне-те ся управляваха отъ свои царе и господари. Държава-та имъ била разделена на петъ малки княжества (3) , Газа, Аскалон, Азотъ, Гетъ, и Аккаронъ (4), всякое от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали (5) Израиля презъ управление-то на първосвященника Илия, на Самуила, и Саула, около сто и двадесетъ години. Отъ време на време Самегаръ, Самсонъ, Самуилъ, и Саулъ имъ ся въспротивяваха и удържаваха надъ техъ неколко победи, но не разсипаха сила-та имъ, Съд. 3;14. 1 Цар. гл. 4, 7, 14, 31. Те закрепиха независимост-та си до време-то на Давида, който ги покори, 2 Цар.5;17 гл.8; отъ туй време те останаха подданни на Иудини-те царе, до царуване-то на Иорама, Иосафатовъ-тъ синъ, когато те ся побуниха, 2 Лет. 21;16. Иорамъ воюва срещу техъ, и вероятно ги усмири, понеже те пакъ въстанаха противъ Озия, който ги държа подъ яремъ презъ цело-то си царствие, 2 Лет. 26;7. Презъ злополучно-то Ахазово господарувание, Филистимяне-те страшно опустошиха Иуда; но синъ-тъ и приемникъ-тъ му Езекия ги покори, 2 Лет. 28;18. 4 Цар. 18;8. Обаче те въдвориха свобода-та си, подъ по-напокашни-те Иудини царе; и отъ заплашвания-та отправени срещо техъ отъ пророци-те Исая, Амоса, Софония, Иеремия, и Иезекиля, виждами че са навлекли големи беди на Израиля, за които Богъ (6) имъ ся заканва да ги накаже съ тежки злополучив, Иер. гл. 47. Иез. 25;15. Амос. 1;6-8. Авд. ст. 19. Зах. 9;5. Виж. и Неем. 13;23. Те беха отъ части покорени отъ Ассирииския царъ Есараддона, и по-после отъ Псамметиха, Египетский-тъ царъ; и много е вероятно да са били подчинени отъ Навуходоносора (7), както и други-те народи въ Сирия, Финикия и Палестина, презъ обсадата на Тиръ. Те напоконъ подпаднаха подъ властъ-та на Персийци-те, на Александра Великий, който съсипа Газа, едничкий-тъ Филистимский градъ който дръзна да му ся опре (8). Филистимци-те, види ся, са ся слели съ други народности подъ Маккавеи-те и не ся споменуватъ вече като отделенъ народъ. Въ Св. История те ся представятъ като ратолюбивъ народъ, запознатъ съ разни художества, Съд.15;5. 1Цар. 13;20; поклонници на Ваала и Астарта, подъ имената Ваалъзевувъ и Дагонъ. Те вижда ся да са били потомци Симови, съ язикъ твърде ближенъ до Еврейския, Неем. 13;24. Земя-та имъ, еднъжъ богата и изобилна съ градове и паланки, днесъ е пустота, Соф. 2;4-7."
Речникъ на Свято-то Писание.
Цариградъ
1884
1. По заповед на Йехова - богът на юдеите.
2. Обещани от Йехова.
3. Административно деление на пет части - Запад, Изток, Север, Юг и Център, характерно и за древните българи.
4. И петте названия са близки до "тракииската" - пеласгииска лексика.
5. Интересно, кой кого е притеснявал, след като филистимляните са живеели в Палестина преди идването на моисеевото племе там.
6. Йехова.
7. Случайно ли в "Именника на българските владетели" се говори, че те всъщност са асирийски владетели, и че след тях е царувал Навуходоносор?
8. Под чия власт е бил град Газа по това време, сиреч с кого е воювал Александър Велики?
5. Интересно, кой кого е притеснявал, след като филистимляните са живеели в Палестина преди идването на моисеевото племе там.
6. Йехова.
7. Случайно ли в "Именника на българските владетели" се говори, че те всъщност са асирийски владетели, и че след тях е царувал Навуходоносор?
8. Под чия власт е бил град Газа по това време, сиреч с кого е воювал Александър Велики?
управлявана от 10 царе – синове на Посейдон.
Отбелязваме, че морският бог е производен от Енки.
В Египет в имената на няколко фараона директно е
влизало името на Птах – Енки. Някои от тях са
Птолемеите. В хвалебствения надпис за фараона
Рахотеп (2-ри преходен период, ок 1600 г. пр.н.е.) е
казано „Направи те Птах-Сокар в любовта си.“. Но
това все пак са отделни владетели. По-общо за фараона
намираме в „Книга на мъртвите“. Там той сам
свидетелства за себе си : „Аз съм бикът, син на
предците на Озирис“. В основата на египетските
богове е Птах-Енки. За траките Херодот отбелязва :„От боговете
почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от
народа, царете почитат Хермес повече от всички
богове, кълнат се само в негово име и изкарват от
него своя произход”. Дали това е вярно на 100% не се
знае. По-скоро мъдростта и тайните, присъщи на
Хермес са дали основание на бащата на историята да
„преведе“ тракийския бог на гръцки език. Защото
мъдрост, знание и магия са качества на Енки. Хермес,
Тот , Набу са имена на негов потомък.
За българските владетели била характерна
представка „бат“ пред името. Също като „Бат Ламиос“
или Пто-лемей. Съвладетелят имал представка „бал“.
Това ни подсеща, че и българският владетел е почитал
основно бог Енки.
Ние разполагаме с домашен извор, който засяга
проблема. В Исперихския музей се пази откритият до
южната порта на укреплението при Водната централа
(Историко-Археологически резерват Сборяново) камък
с надпис :“Менехармос син на Посейдонес направи
оброк на Фосфорос“. В тракийското общество царят е
син на Посейдон. Ако някой друг от същото царство се
обяви също за син на Посейдон, то това ще бъде
претендент за трона. Прочие, цар Менехарм е направил
оброк на Венера (тук с име Фосфорос). Портата на
крепостта е свещено място, достойно за царския знак.
Надписът е царски, но и съхранен, за разлика от
десетки други унищожени. За източник ползваме „Митология на скитите” от Д.Раевски.
Неколкократно е споменавано от хронисти за българския владетел като „цар на скитите“.
Добруджа е наричана „Малка Скития”. Скитското общество било кастово. „От небето
паднали 4 златни предмета – чаша, секира, плуг и ярем.
По един за всяка каста.” За кастата на жреците - чаша,
за кастата на войните – секира, за земеделците – плуг и
за последната каста на безимотните – ярем. Тези
свещени предмети били най-строго охранявани и
почитани. Кастата на третото съсловие била от два
компонента : земеделци и от друга страна – занаятчии и
търговци. Царят имал две функции – цар-войн и цар-
жрец. Скитите почитали много божества (7 според
Херодот, 10 според богомилите), но царете се
покланяли единствено на Тагимасад (съответен на
Посейдон).
Разглеждаме Чаталарската колона с надписа на цар
Омуртаг като изява на царя-войн. В надписа
терминологията е военна – стан, друг стан, войска,
маневри, триумф над императора. Спорното съобщение
„премести войската срещу славяните и гърците” по предложения модел има смисъл на „владее със сила
третата каста”. Тук „славяните” са земеделският
компонент, а „гърците” са занаятчиите и търговците.
Царската титла следва да е „цар на славяни и гърци”.
Терминът „стан” има кастово съдържание. В
индийското общество селището се поделяло на четири
„стана” и всяка каста си е знаела мястото. Стан за
военните, стан за шудрите – четвъртата каста:
„циганите – катунари - ще стануват тука стан...”. За нас
е много важен управителят на всяка от тия четвърти.
Той се наричал „стханик”. Важен е, защото е главен
участник в коледните ритуали. Песента започва
стандартно със „станенине господине”. Това е
уважително обръщение към главния от собствената
каста (варна).
Като следваме избраният път, трябва да потърсим и
другите касти. Войската се среща в надписа няколко
пъти, но къде са жреците?. Тях намираме в
съобщението ”и като владее над многото българи”! Що
за парадокс? Българи са наречени жреците! За да се
асимилира това нещо, ще припомним колко пъти
българите са наричани „гури” – учители, наричани са
„брамани”. Сега, в контекста на надписа, те са жреци.
Жреци : брамани, влъхви, фир болг, балвани, власи
– българи.
Очевидно е, че ситуацията в държавата след
покръстването коренно се изменя. Кастовата система
преминава на втори план, жреците стават попове
(иереи). Сега титлата на владетеля добива формата „цар на българи и гърци”. Независимо дали съседите я
признават или не. Но следите от кастовото деление
личат все още. Системата е била отворена,имало е възможност всеки да покрие изискванията и да премине в по-горна каста. Навсякъде по света, където са живяли българи,
се отбелязва необичайно висок процент на грамотност.
Това очевидно е било необходимо условие в
състезанието за по-реномиран живот. Например за гърците Орфей е толкова добър музикант, защото е син на музата Калиопа.Но във Веда словена Орфей учи при Има царе три години да свири на свирка. Да да добавим, че Чаталарската колона е от
много твърд материал – тъмен сиенит. За воина е
присъщ черният цвят, а за жреца – белият. Колоната с
омуртагов надпис в черквата „Св. 40 мъченици“ във
Велико Търново разглеждаме като изява на царят жрец.
Материалът й е варовик и тя дълго време е била бяла. Царят-жрец има за резиденция храм. Храмът е дом
за съответното божество, но и за жреца. Там е обитавал
първожрецът Омуртаг. Но това е бил храм на
Тагимасад (Посейдон, Волос, Енки, Вишну), защото
царят на скитите почитал единствено него.
Съпоставката е много важна, защото за Енки и
неговите храмове знаем доста. За „Таг има сад” може
да се каже, че съдържа „кон” от календарното име на
владетеля Омур таг, „сад” от името на няколко
боспорски царе с име „Перисад” (преведено – седи
напред или председател). Остава „има”, а „Има царе” се
среща неколкократно във Веда Словена. Наистина,
конят е белег на Енки.
Обитавайки старият си храм, царят-жрец строи нов
храм на Дунава. По средата насипва могила. Имаме
последователност от три обекта и можем да допуснем,
че те са подобни. Получаваме могила – храм? Къде го
има това? Но прецедент има. В Египет използвали един
и същ йероглиф за храм и за могила. Освен това, за
трите обекта е използвано едно и също определение
„преславен”. Трите храма следва да бъдат разположени
в най-добрата посока. Това разположение
следва и от съобщението, че е измерена Земята. Това е
непосредствената причина за надписа - „и като
измериха Земята, направих този надпис”. Меренето
е било завършек на цялостен ритуал. А Земята се мери
по меридиана! Изводът е, че храмовете са точно по един меридиан. Това е меридианът на старият храм (на
Енки). Толкова точно, колкото може да ги подреди
един жрец, който трябва да има определени познания
по астрономия. Но къде се намира старият храм. Не е задължително
резиденциите на царя жрец и царя-войн да съвпадат. До
сега за тази начална точка се приемаше Плиска. Ще
предложим нещо по-обосновано. Ще изходим от
„преславен”. Какво значи това? Какво прави един храм
„преславен”?
Кузман Шапкарев дава информация за обичая
„курбан”. Той се практикува в цяла България, но и в
Сърбия. Докато в същинска България е наричан
„курбан”, в Македония му казвали „служба”, а в
Сърбия – „слава”. Иначе, поводите за обичая,
изпълнението не се различавали. Но това са три
дейности, присъщи на храм – в него се правели
жертвоприношения, славили са бога и му са служба
служили. Курбанът е „слава”. Голямото
жертвоприношение е пре-слава (като пре-мъдрост). svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf
Думите пред името Самуил на миниатюрата с Ана са НМНР, ἡ μή(τη)ρ, т. е. "майката на Самуил" (срв. 1 книга Царства, 1-2)
Целият текст е
ΗΠΡΟΦΗΤΙCΑΝΝΑ - ἡ προφῆτις Ἄννα
ΗΜΗΡCΑΜΟΥΗΛ - ἡ μή(τη)ρ Σαμουὴλ
ΑΝΘΟΜΟΛΟΓΟΥΜΕΝΗ - ἀνθομολογουμένη
ΤWΚWΚΑΙΛΕΓΟΥCΑ - τῷ Κ(υρί)ῳ καὶ λέγουσα
"Пророчицата Ана, майката на Самуил, отблагодаряваща се на Господа и говореща
Библията е Българската история
Добруджа е наричана „Малка Скития”. Скитското общество било кастово. „От небето
паднали 4 златни предмета – чаша, секира, плуг и ярем.
По един за всяка каста.” За кастата на жреците - чаша,
за кастата на войните – секира, за земеделците – плуг и
за последната каста на безимотните – ярем. Тези
свещени предмети били най-строго охранявани и
почитани. Кастата на третото съсловие била от два
компонента : земеделци и от друга страна – занаятчии и
търговци. Царят имал две функции – цар-войн и цар-
жрец. Скитите почитали много божества (7 според
Херодот, 10 според богомилите), но царете се
покланяли единствено на Тагимасад (съответен на
Посейдон).
Разглеждаме Чаталарската колона с надписа на цар
Омуртаг като изява на царя-войн. В надписа
терминологията е военна – стан, друг стан, войска,
маневри, триумф над императора. Спорното съобщение
„премести войската срещу славяните и гърците” по предложения модел има смисъл на „владее със сила
третата каста”. Тук „славяните” са земеделският
компонент, а „гърците” са занаятчиите и търговците.
Царската титла следва да е „цар на славяни и гърци”.
Терминът „стан” има кастово съдържание. В
индийското общество селището се поделяло на четири
„стана” и всяка каста си е знаела мястото. Стан за
военните, стан за шудрите – четвъртата каста:
„циганите – катунари - ще стануват тука стан...”. За нас
е много важен управителят на всяка от тия четвърти.
Той се наричал „стханик”. Важен е, защото е главен
участник в коледните ритуали. Песента започва
стандартно със „станенине господине”. Това е
уважително обръщение към главния от собствената
каста (варна).
Като следваме избраният път, трябва да потърсим и
другите касти. Войската се среща в надписа няколко
пъти, но къде са жреците?. Тях намираме в
съобщението ”и като владее над многото българи”! Що
за парадокс? Българи са наречени жреците! За да се
асимилира това нещо, ще припомним колко пъти
българите са наричани „гури” – учители, наричани са
„брамани”. Сега, в контекста на надписа, те са жреци.
Жреци : брамани, влъхви, фир болг, балвани, власи
– българи.
Очевидно е, че ситуацията в държавата след
покръстването коренно се изменя. Кастовата система
преминава на втори план, жреците стават попове
(иереи). Сега титлата на владетеля добива формата „цар на българи и гърци”. Независимо дали съседите я
признават или не. Но следите от кастовото деление
личат все още. Системата е била отворена,имало е възможност всеки да покрие изискванията и да премине в по-горна каста. Навсякъде по света, където са живяли българи,
се отбелязва необичайно висок процент на грамотност.
Това очевидно е било необходимо условие в
състезанието за по-реномиран живот. Например за гърците Орфей е толкова добър музикант, защото е син на музата Калиопа.Но във Веда словена Орфей учи при Има царе три години да свири на свирка. Да да добавим, че Чаталарската колона е от
много твърд материал – тъмен сиенит. За воина е
присъщ черният цвят, а за жреца – белият. Колоната с
омуртагов надпис в черквата „Св. 40 мъченици“ във
Велико Търново разглеждаме като изява на царят жрец.
Материалът й е варовик и тя дълго време е била бяла. Царят-жрец има за резиденция храм. Храмът е дом
за съответното божество, но и за жреца. Там е обитавал
първожрецът Омуртаг. Но това е бил храм на
Тагимасад (Посейдон, Волос, Енки, Вишну), защото
царят на скитите почитал единствено него.
Съпоставката е много важна, защото за Енки и
неговите храмове знаем доста. За „Таг има сад” може
да се каже, че съдържа „кон” от календарното име на
владетеля Омур таг, „сад” от името на няколко
боспорски царе с име „Перисад” (преведено – седи
напред или председател). Остава „има”, а „Има царе” се
среща неколкократно във Веда Словена. Наистина,
конят е белег на Енки.
Обитавайки старият си храм, царят-жрец строи нов
храм на Дунава. По средата насипва могила. Имаме
последователност от три обекта и можем да допуснем,
че те са подобни. Получаваме могила – храм? Къде го
има това? Но прецедент има. В Египет използвали един
и същ йероглиф за храм и за могила. Освен това, за
трите обекта е използвано едно и също определение
„преславен”. Трите храма следва да бъдат разположени
в най-добрата посока. Това разположение
следва и от съобщението, че е измерена Земята. Това е
непосредствената причина за надписа - „и като
измериха Земята, направих този надпис”. Меренето
е било завършек на цялостен ритуал. А Земята се мери
по меридиана! Изводът е, че храмовете са точно по един меридиан. Това е меридианът на старият храм (на
Енки). Толкова точно, колкото може да ги подреди
един жрец, който трябва да има определени познания
по астрономия. Но къде се намира старият храм. Не е задължително
резиденциите на царя жрец и царя-войн да съвпадат. До
сега за тази начална точка се приемаше Плиска. Ще
предложим нещо по-обосновано. Ще изходим от
„преславен”. Какво значи това? Какво прави един храм
„преславен”?
Кузман Шапкарев дава информация за обичая
„курбан”. Той се практикува в цяла България, но и в
Сърбия. Докато в същинска България е наричан
„курбан”, в Македония му казвали „служба”, а в
Сърбия – „слава”. Иначе, поводите за обичая,
изпълнението не се различавали. Но това са три
дейности, присъщи на храм – в него се правели
жертвоприношения, славили са бога и му са служба
служили. Курбанът е „слава”. Голямото
жертвоприношение е пре-слава (като пре-мъдрост). svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf
Целият текст е
ΗΠΡΟΦΗΤΙCΑΝΝΑ - ἡ προφῆτις Ἄννα
ΗΜΗΡCΑΜΟΥΗΛ - ἡ μή(τη)ρ Σαμουὴλ
ΑΝΘΟΜΟΛΟΓΟΥΜΕΝΗ - ἀνθομολογουμένη
ΤWΚWΚΑΙΛΕΓΟΥCΑ - τῷ Κ(υρί)ῳ καὶ λέγουσα
"Пророчицата Ана, майката на Самуил, отблагодаряваща се на Господа и говореща
https://chronologia.org/seven6_2/america09.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар