Тракийските племена едони, мирмедони, македони и мигдони са наследници на една и съща етническа общност, която приема общите черти и еднаквия обществен генезис в общата съставка на имената.
От позицията на съвременни четци ние трябва да приемаме целите на политиката в нейните многолики проявления. Именно държавността и обществените нагласи променят имената, но държат задължително да посочат откъде произлизат и с кой се родеят. Така е и с едоните, мирмедоните, мигдоните и македоните.
Защото политиката сменя според своята власт имената, но се задължава да покаже произход като знак за политическа приемственост. Най-добрите държавности се ръководят от политическата приемственост, с което гарантират своето стабилно бъдеще, власт и царуване.
Бистоните също могат да се причислят към племената родствени на едоните. Много историци извеждат името им от основателя на град Бистония - Бистон - син на Арес и Пирене. Това очевидно е признание за високите военни умения на този народ, който гърците не могат да завладеят множество десетилетия. Имената на племената понякога се изглаждат взависимост и позицията и името на друго съседно племе. Точно такъв е случая със бистоните. Те всъщност се наричали Биседони, което ще рече "съседни на едоните", но с времето това име се транформирало в бистони.
Същото важи и за разположени по западните граници на едоните мигдони: (между градовете Пела (Pella) и Амфиполис (Amphipolis), край река Ехедорус (Echedorus).
Същинското им име се определяло от близкото териториално съседство с едоните, а първичното им име било Мигедони, от което при трансформация възникнало името на по-късно обособилото се племе в древността македони, но съставено от същия човешки ресурс.
В този смисъл няма съмнение, че сегашната политически обусловена група от хора, която се самоопределя като македонци е възникнала от взетото в последствие име на тракийското племе мигдони, които всъщност били с истинското име мигедони, чието име се модифицирало и от него прозлязло нарицателно име македони. Понякога и това се случва в историята - някое племе да открадне името на друго, по-прочуто от неговото собствено.
Всъщност точния превод и значение на името "едони", означава на български "радостните, щастливите". Наименованието произлиза от древногръцката дума хедоне, която се превежда като щастие. Очевидно са били изумени от обичаите на траките да се смеят и пеят при смърт - обичай, който не всички траки споделяли.
С други думи ако действително някога на Земята е съществува македонска държава, защото държавата на Филип и Александър Велики е тракийски държавен конгломерат, наложен под силата на ножа, то днешна Македония не би следвало да има каквито и да е териториални претенции към България, а по -скоро към гърците, окупирали незаконно цяла егейска тракия с презумцията, че тя е била някога част от Византия.
Непознатата древна Ематия (Македония)
Ематия обхваща плодородната и блатиста равнина между реките Халиакмон/Бистрица, Аксиос/Вардар и Лудия(Родия), носещи също името македониди и считани за изконна територия на македонската царска династия.
Според античните схолисти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия.[edsanimate_start entry_animation_type= "rotateInUpRight" entry_delay= "1" entry_duration= "2" entry_timing= "linear" exit_animation_type= "" exit_delay= "" exit_duration= "" exit_timing= "" animation_repeat= "1" keep= "yes" animate_on= "scroll" scroll_offset= "75" custom_css_class= ""]
[edsanimate_end]https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg
Ематия или Иматия се превежда от старогръцки Ἠμαθίη „плодородна област“ – в древността така се е наричала крайбрежната песъчлива равнина срещу залива Терме(залив, образуван от морето между Халкидики и Тесалия).
Главният град на тази област, както и най-древна столица-резиденция на македонските царе бил град Еги в северозападната част на равнината. Високият акропол на Еги до края на македонското царство останал място за погребение на македонските царе. Приградската част на Еги разположена в равнината под акропола постепенно се разширява до размерите на значителен град, който бил известен под името Едеса и служил за резиденция на македонските царе до Филип II, който е убит точно в този град. При него столица на държавата е била пренесена в Пела, лежащ в центъра на спомената равнина и защитен от естествен кръг от езера и блата. Независимо от неблагоприятните климатични условия, Пела останал главен град на областта до падането на македонското царство под римска власт през 168г.пр.н.е.
Южната част на ематийската равнина носела названието Ботиеида, която първоначално била населена от негръцкото племе на ботиетите. Главен град на тази част на Ематия бил Бероя – в подножието на планината Бермион. Други големи градове на Ематия били Китий, Кир, Европ, Гортиния. В общ смисъл думата Ематия се употребявала (в частност от Омир и Хезиод) за обозначение на цяла Македония. Омир не познава името Македония, той говори за Ематия.
Ематия е била една от шестте първи провинции на македонската държава и граничила на запад с Орестис, където според някои автори е прародината на македонската династия, според други е населявана от епиротски илирйски племена. На север Ематия граничила с Бизалтия на тракийското племе бисалти по поречието на река Лудия. На юг граница с областта Пиерия служила река Алиакмон.
https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg
Етимология
Силин и Юстин смятат, че името Ематия идва от царя на Самотраки Ематион, а не на местния Ематус. Етимолгията да думата е свързана с Homeric Greek amathos and êmathoessa(< PIE *samadh) 'sandy land'—пясъчна земя.
Класически източници
Омир, който не споменава Македония подрежда Ематия до Пиерия. Илиада 14.226
„Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,
мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,
вихром прехвръкна над снежни високи била в планините
на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.“
Омировото име бива отново въведено през римските времена и Птолемей споменавa няколко града на Ематия. Овидий в своите „Метоморфози“ 5.313 дъщерята на Пиерий казва“ : „преминахме равнините на Ематия, където се издигат снежните върхове на Пеония“. „Ематийският дук“ е често използвано название от римските поети за Александър Велики, както и „ематийският завоевател“.
Страбон казва, че това, което днес наричаме Македония преди се е наричала Ематия. Латинските автори отъждествяват областта Тесалия с Ематия. Римската провинция Македония включвала и Тесалия.
Овидий в „Метаморфози“12.462 споменава, че ематиецът Halesus е бил убит от кентавърът Латрей. Вв Catullus 64. 324 Пелей е споменат като протектор-защитник на Ематия.
Полибий(23.10.4) споменава, че Ематия по-рано се е наричала Пеония и Страбон (frg 7.38) твърди, че Пеония се простирала навремето до Пиерия и Пелагония. Според Hammond това е било през бронзовата епоха преди Троянската война. Важни градове са били Бероя и Китион. Александър Велики основава в Сирия град със същото име.
Следователно последователността на имената на тази област достигнали до нас е
1.Пеония (бронзова епоха преди Троянска война до 1200г пр.н.е.)
2.Ематия (по време и след Троянската война до Омирово време 9 век пр.н.е.)
3.Македония (Античност)
Царете Пиерей и Ематион според античните автори са били братя и двамата се посочват като царе на Ематия, като вероятно Пиерей царува след брат си Ематион.
Митологични личности с името Ематион Ἠμαθίων
Ематион, цар на Етиопия, син на Титон и Еос, брат на Мемнон. Убит от Херакъл.
Ематион, цар на Самотраки, син на Зевс и Електра, брат на Дардан, Язон, Еетион и (рядко) на Хармония. Той изпраща войници на Дионис да се присъединят към похода му в Индия.
Ематион – троянски принц, баща на Атимниус и Диомед, женен за наяидата Пегасис, дъщеря на речния бог Граник.
Ематион възрастен етиопски courtier на Цефеей в Етиопия. Убит от Хромий по време на двубия на Финей с Персей.
Ематион – един от придружителите на Еней в Италия. Той бива убит от Лигерите съюзници на Турнус, противника на Еней. Той имал син на име Ромус, който според някои автори дава името на Рим.
Ематус или Аматус син на Македнос или Македон (според Марсий от Пела), на който някои вярвали, че е кръстена Ематия. Дъщерите на неговият брат Пиерий, Пиеридите, понякога са наричани Ематиди в негова чест. Македон е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който завзема областта принадлежаща на траките. Има два сина – Пиерий и Аматус на които нарича две области от царството си. Това става преди Троянската война.
Според Солинус Ематиус не е свързан с по-ранния Македон. Той казва още, че именно защото страната се наричала Ематия, Орест и Хермиона пристигайки имали син Орест, който основал империя на име Орестия, простираща се до Адриатическо море – това било преди да се появи Македон.
Според Стефан Византийски Брусос бил син на Ематиус, от когото една част от Македония се наричала така, а града Гладарай носи името на друг син на Ематиус – Галадарус.
Аматос (Ἄμαθος) - според един схолист на Илиада той е син на Македон, епоним на името македони и внук на Зевс и Атрия. Аматос се споменава като епоним на македонския град Аматия, а неговия брат Пиерей, като име определящ герой на града Пиерия.
Аматус е и името на най-древния финикийски град намиращ се на южното крайбрежие на остров Кипър, известен със свещения храм на Афродита, чиито син се казвал Аматос. Градът е бил построен от Аматус и за това Афродита била наречена с прозвището Аматузия или Аматуния. Освен това град с това име съществувал в долна Перея в Палестина.
Заключение – населението на древна Ематия преди и по време на Троянската война е било местно негръцко население от тракийски произход. С идването на македонската династия владетели към първото хилядолетие преди Христа се наблюдава едно постепенно елинизиране на част от населението както и възможно изтласкване на автохоните в посока север и североизток.
Пример за това е тракийското племе на ботиеите(жителите на древна Ематия), които по-късно населяват долното течение на река Хеброс (Марица). Техни съседи са били едоните и корпилите - Pliny IV.xi-41.
Също за ботиеи в Мала Азия съобщава Аркрайт твърдейки, че край Асканското езеро те основават град с име Άγκώρη (Анкора) – Arkwright, p.57. С името на ботиеите е свързано тракийското лично име *Βοτιος ( от Βοτίειον според Аркрайт), а също и илирийското Bottius. От същият произход разбира се е и българското лично име Бото, имащо варианти Боти, Ботийо, Ботьо. За неговият тракийски произход споменава Д.Ангелов цитирайки И.Басанович и И.Дуриданов- Образуване на българската народност, с.184-185.
Цар Пиерей, автохон, цар на Ематия, брат на Ематон – имал девет дъщери, които толкова добре се усъвършенствали в пеенето, че предизвикали Музите на съревнование, като съдии били Нимфите. Нимфите решили против смъртните девици и за наказание за тяхната смелост били превърнати в птици. А Музите започнали да се наричат пиериди. Пиерий вероятно същото лице цар, водещ се като основател на музиката в древна Македония.
За пръв владетел на Македонското царство е сочен Пердика І
Разразилият се през последните десетилетия спор за името „Македония“ между едноименната република и нашата южна съседка показва до каква степен историческото наследство се използва за откровено политически цели. И двете страни експлоатират темата не само във външната си политика, но и във вътрешната – при това с емоции, достигаща до истерия... Претенциите за монополни „права“ върху миналото са колкото абсурдни, толкова и опасни. Дори и да не го признаваме, този спор засяга и нас – достатъчно основание да се замислим какво всъщност е представлявала тази древна държава, дала на света прочути личности като Филип II и Александър III Велики (Македонски).
В европейската и световната наука още от Ренесанса се е наложило виждането, че македоните са народ с древногръцка (дорийска) основа и че антична Македония е едва ли не „елинска“ държава. За времето си ренесансовият фил-елинизъм може да е бил нещо положително, но научната логика води към други изводи. Анализът на историческите извори показва, че става въпрос за тракийско население и държава, сходна с царствата на одрисите, гетите, трибалите... Елинизацията на македонския елит е по-силно изразена в сравнение с останалите траки, но за древните гърци те си остават „варвари” (чужденци). Нека отбележим, че когато говорим за античната епоха, коректният термин е „македони“. Широко използваното днес название „македонци“ визира жителите на историко-географската област в по-ново време, както и една от етнографските групи на нашия собствен народ.
Антична Македония има предистория, забулена от легенди, но и достатъчно показателна. На преден план изпъкват не някакви „елини“ или „отделен“ етнос, а древни тракийски племена и владетели. Това напоследък беше показано убедително от проф. Калин Порожанов, а и от други автори. За съжаление, научните достижения трудно надделяват над инерцията. И над политиката, ако трябва да бъдем пределно ясни. Така или иначе, началото е в плодородните земи между реките Халиакмон (повече от хиляда години тя носи и българското име Бистрица!) и Аксиос (Вардар). В дълбоката древност тази област е наричана Ематия по името на легендарния местен тракийски владетел Ематион, за когото споменава Омир. По-интересното обаче е, че в онази епоха името „Македония“ не съществува! Едва Хезиод, живял през VІІ век пр. Хр., пише за Македон и неговия брат Магнес, които произлизали от населената с траки област Пиерия при планината Олимп – „обиталището на боговете“. И наистина си струва да се запитаме дали тези богове са „чисто“ гръцки или поне отчасти са възприети от траките, най-малкото имат обща по-стара основа. Македон и Магнес били запомнени като страстни укротители на коне – обичайна характеристика за тракийските аристократи. Да припомним само за красивите коне на тракийския цар Рез, откраднати от Одисей – в случая прочутият „герой“ се изявява като разбойник и конекрадец, но това е друга тема. Според „бащата на историята“ Херодот в Македония е живеела тракийската общност бриги („фриги”). Съществува мнение, че в действителност името „Македония“ е означавало „висока земя”, съответно „македони” – високи, снажни хора или пък жители на планинска страна.
Отначало с името Македония са наричани земите от Олимп и Халкидическия полуостров до реката Стримон (Струма) на изток и планината Нидже на север. Делението на Долна, Горна и Източна Македония отразява налагането на държавното название над новозавладени земи. Факт е обаче, че Долна (Южна) Македония е била населена преди всичко от траки. „Горна Македония“ с Хераклея/Битоля, Лихнида/Охрид, Билазора/Велес е включена в Македонското царство от Филип ІІ, който покорява местните траки. В нейната северозападна периферия попадат и някои илирийски племена, но това не променя картината. Източна Македония, разположена между Вардар, Струма и Места, също e била обитавана от тракийски племена: мигдони, бизалти, крестони, меди, едони, одоманти, синтии и др. Както виждаме, става дума за държава с почти напълно тракийска етнокултурна характеристика. Античният „македонски език” вероятно е представлявал тракийски диалект или група диалекти. Знае се, че Александър Велики се обръща към своите войници (както македони, така и представители на други тракийски племена) на „своя” език. Този език обаче е бил неразбираем за гърците в армията му.
За пръв исторически достоверен владетел на Македонското царство е сочен Пердика І (около 640 г. пр. Хр.). При Пердика ІІ (454-414 пр. Хр.) започва съперничество със силното Одриско царство и Атина. Столица на страната е била царската резиденция Айге (Еге), която се е намирала при световно известната днес Вергина – недалеч от град Бер (Верия), на около 70 километра западно от Солун. Цар Архелай І (413-399 пр. Хр.) провежда смели финансови и военни реформи, строи пътища и крепости, както и новата столица Пела – селище, което от векове носи българското име Постол. Процесите на централизация продължават при Филип ІІ (359-336 пр. Хр.) – енергичен и способен владетел, който превръща Македония в първостепенна сила. След победата при Херонея над съюзната армия на гръцките полиси (338 г. пр. Хр.) Филип става най-могъщия господар на Балканите. Три години по-късно подчинява родственото, но „конкурентно“ Одриско царство, а неговият владетел Керсеблепт е детрониран. Поради еднаквата етническа природа на македони и одриси властта на Филип в Тракия е почти символична, а местните „династи” получават достатъчно автономия. Разбира се, най-яркият спомен от онази епоха е съхранен в името на Пловдив – древната Евмолпия, преименувана на Пулпудева на езика на траките, на гръцки – Филипопол, „градът на Филип“.
Схващането, че македоните са народ с древногръцка (дорийска) основа се опира на легендите, използвани от самите македонски владетели. Така митологията се превръща в идеологическо оръжие за постигане на господство над богатите гръцки градове държави (полиси). Както обикновено, става дума за пари и власт. Популярният мит, че македонските царе са произлизали от „елинската”, дорийска като потекло династия Аргеади от ІХ-VІІІ век пр. Хр., е засвидетелстван цели четири столетия по-късно. Да не забравяме, че още античните историци смятат този мит за пълна мистификация.
Влияние на елинската култура и език не прави антична Македония „гръцка“ държава. Примерите в световната история за подобни явления не са един или два. При щедрото покровителство на македонските царе в столицата Пела пребивават древногръцки учители, поети, философи. И все пак, древните гърци категорично не приемат македоните за свои сънародници. Знаем известния случай с цар Александър І Филелин (498-454 г. пр. Хр.) и Олимпийските игри: „Когато Александър пожелал да участва в състезанията, и пристигнал в Олимпия – разказва Херодот, елините, участници в игрите, поискали той да бъде отстранен. Тези състезания, казвали те, са за елините, а не за варварите... Александър твърдял, че е аргеец по род, а съдиите му признали елински произход...” Разбира се, това „признаване“ е от чисто политически съображения – израз на благодарност към един „приятел на елините” заради неговата подкрепа в една война с персите. Независимо от елинизацията, паметниците на културата от Македонското царство остават в духа на познатото ни тракийско наследство. Когато римляните покоряват Македония, те извършват масово преселение на населението в Източна Тракия. Затова във византийската епоха военно-административната област „Македония“ е с център Одрин. В нейния обхват нерядко са влизали Пловдив и други средновековни български земи. Затова като родина на богомилството е сочена „... българска Македония при Филиповия град...“ Така че ако се търси връзка с древните македони, тя може да се окаже не при Вардар, а при Марица!
Псевдоисторическите претенции и прояви на мегаломания са абсурдни. При правителството на Никола Груевски в Скопие т. нар. античен македонизъм, създаден преди повече от век за целите на великогръцката пропаганда, беше издигнат в ранг на държавна доктрина. Не по-малко неприемлив е и пристрастният гръцки „прочит“. Антична Македония е част от наследството на древния тракийски „свят“, впоследствие и на елинистическата култура в „световната империя“ на Александър Велики и неговите приемници в един огромен географски ареал. Към историческото наследство на антична Македония можем да имаме претенции и ние. Все пак е по-добре, че не го правим. Нашите съседи само ще спечелят, ако сторят същото.
*Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. " [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов]. Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104] *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мирмидоните, а и мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.
Интересно е, че българската Пела е била столица на Македония. Aгента на КГБ, Ванга, също казва, че буквите изписани в гробницата, говорят за това, което се е случило в древни времена и какво ще се случи в бъдеще.
Е, може би, Ванга наистина говори конкретно за гроба на Александър Велики. А посланията, които красят ковчега му са изпълнени с мистерия на древните египески жреци от храма в Сива. В документа на КГБ, ако приемем неговата истинност, се твърди, че Ванга е казала: „Човечеството не е готово да се знае истината“. Както са и казали от КГБ.
Руските администратори, политици и археолози, с изключение на един доклад на Ростовцев, официално отричат да са вземали каквото и да било от Пастуша преди 1877/8 (макар всички заинтересовани да знаят, че в частните колекции на Геров и Берти имало елегнатни бронзови статуетки, а в Ермитажа в Санкт Петербург се пазят не само изящни сребърни съдове, а и няколко (!) златни колесници от Духова могила). Има сведения че част от артефактите заедно с златния ларнакс са заминали за
Франция към имението на Ротшилд.
В ермитажа остава една колесница която по-късно е използвана за създаване на велкомакедонизма за разделяне на Балканите. Не може в Македония да строят паметник ако нямат някакви артефакти явно са им показвали ларнакса. През 1977г. ларнакса е предаден/продаден на гърците за да го "открие" Манолис Моше Андроникос.Професор К. Ромайос започва разкопки в Егенските царски гробници (погребално съоръжение от IV век пр. Хр. от античния град Еге, край днешното село Вергина) през 1937 година, но находките в гробниците, интересно са открити чак в 1977 година.!!!
Френския археолог Жорж Сьор през 1899-1900 г. провежда край Духова могила самостоятелна археологическа експедиция. Нейният дневник, основа за тезите на автора, подробно е отразен в нарочна публикация, която излиза само година след разкопките.Така например той е убеден, че за разкопките си мами не само Найден Геров, а още Мараджи е открил доста неща, но „по ориенталски обичай“ е прикрил находките. Усъмнява се също, че във всички 16 ями е имало колесници с колесничари. Фактически никой обаче не коментира, че френският археолог откровено цитира че всички артефакти са отнесени в Париж (някои в Атина по късно).
Няма коментари:
Публикуване на коментар